Лекции изнесени в Дорнах от 31. до 1923 г. По записки непрегледани от сказчика издадени от мария щайнер

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

"СТОРЕТЕ ТОВА ЗА СПОМЕН МОЙ. "

Във времето, ко­га­то пред на­ши­те ду­ши зас­та­ват ве­ли­ки­те праз­ни­ци на годината, доб­ре е, из­хож­дай­ки от поз­на­ни­ето на ду­хов­ни­те ми­ро­ви връз- ки, пос­то­ян­но да пос­та­вя­ме пред на­шия пог­лед сми­съ­ла на го­диш­ни­те празници. Днес аз ще сто­ря то­ва по начин, че да из­ло­жа пред Вас, как от ця­ло­то ус­т­ройс­т­во на Земята тряб­ва да се раз­би­ра това, ко­ето в те­че­ние на дъл­ги го­ди­ни ус­та­но­вих под вли­яние на ду­хов­ни­те поз­на­ния ка­то го­диш­ни празници. Само че, ко­га­то го­во­рим в ед­на та­ка­ва връз­ка вър­ху Земята и ней­ни­те факти, тряб­ва да бъ­дем на яс­но вър­ху факта, че не тря- б­ва да схва­ща­ме Земята са­мо ка­то не­що със­та­ве­но от ми­не­ра­ли и скали,
как­ва­то я счи­та ми­не­ра­ло­ги­ята и ге­оло­гич­на­та наука, а тряб­ва да я счи­та­ме ка­то един жив, оду­ше­вен организъм, кой­то про­из­веж­да от сво­ите вът­реш­ни си­ли растения, жи­вот­ни и чо­веш­ко фи­зи­чес­ко същество. Така щото, ко­га­то го­во­рим за Земята от оп­ре­де­ле­на глед­на точка, как­то ще сто­рим то­ва днес, ние тряб­ва да при­чис­лим към съ­щес­т­во­то на Земята всичко, ко­ето жи­вее на нея, всич­ки оду­ше­ве­ни тела, ко­ито се на­ми­рат на нея. Само то­га­ва ще от­го­во­ря на ис­ти­на­та това, ко­ето ще обяс­ня сега.

Вие знаете, че за­ед­но с всич­ки същества, ко­ито и при­над­ле­жат - раз­г­ле­дай­те са­мо рас­ти­тел­на­та пок­рив­ка на Земята - Земята про­ме­ня в те­че­ние на го­ди­на­та на­пъл­но сво­ята форма, с ко­ето та­ка да се ка­же тя гле­да с ней­на­та фи­зи­оно­мия на­вън в ми­ро­во­то пространство. В да­ден мо­мент след из­ти­ча­не­то на ед­на го­ди­на Земята е стиг­на­ла от­но­во до приб­ли­зи­тел­но она­зи точка, в ко­ято се е на­ми­ра­ла с нейния вън­шен из­г­лед пре­ди ед­на година. Достатъчно е са­мо да помислите, че приб­ли­зи­тел­но всич­ко от­нос­но със­то­яни­ето на времето, от­нос­но раз­ви­ти­ето на растенията, от­нос­но по­ява­та на жи­во­тин­с­ки­те същества, как от­нос­но всич­ко то­ва в то­зи край на ме­сец март 1923 го­ди­на Земята е стиг­на­ла от­но­во до точ­ка­та на развитието, в ко­ято тя се е на­ми­ра­ла в края на март 1922 година.

Днес ис­ка­ме да раз­г­ле­да­ме то­зи ци­къл на Земята ка­то един вид го­ля­мо дишане, ко­ето Земята из­вър­ш­ва спря­мо за­оби­ка­ля­щия кос­ми­чес­ки свят. Ние мо­жем да схва­ща­ме ка­то един вид про­це­си на ди­ша­не­то съ­що и други процеси, ко­ито ста­ват на Земята и око­ло Земята. Можем да го­во­рим съ­що за ед­но днев­но ди­ша­не на Земята. Обаче днес ис­ка­ме да об­гър­нем с пог­лед те­че­ни­ето на го­ди­на­та в го­лям ма­щаб ка­то един мо­щен про­цес на ди­ша­не на Земята, при кой­то оба­че Земята не из­диш­ва и не вдиш­ва въздух, а из­диш­ва и вдиш­ва оне­зи сили, ко­ито дейс­т­ву­ват нап­ри­мер във ве­ге­та­ци­ята на рас­те­ни­ята от Земята, ко­ито през есен­та от­но­во се от­тег­лят в Земята и ос­та­вят зе­ле­ни­те рас­те­ния да по­вях­ват и нак­рая да се па­ра­ли­зи­ра це­ли­ят рас­теж на растенията. Следователно, как­то казахме, това, за ко­ето говорим, не е ед­но ди­ша­не на въздух, а ед­но ди- шане, при ко­ето се вдиш­ват и из­диш­ват сили, за ко­ито мо­жем да до­би­ем ед­на час­тич­на представа, ко­га­то гле­да­ме рас­те­жа на рас­те­ни­ята в те­че­ние на ед­на година. Този го­ди­шен про­цес на ди­ша­не на Земята ис­ка­ме да пос­та­вим днес пред на­ша­та душа.

Нека пър­во на­со­чим пог­ле­да вър­ху времето, в ко­ето Земята се на­ми­ра в точ­ка­та на зем­но­то слънцестоене, на зим­ния пов­рат на Слънцето, в пос­лед­на­та тре­ти­на на де­кем­в­ри спо­ред на­ше­то нас­то­яще летоброене. По от­но­ше­ние на то­зи про­цес на ди­ша­не­то тряб­ва да раз­г­ле­да­ме Земята та- ка, как­то раз­г­леж­да­ме чо­ве­ка при не­го­во­то бе­лод­роб­но дишане, ко­га­то той има в се­бе си вди­ша­ния въз­дух и го об­ра­бот­ва в се­бе си, ко­га­то сле­до­ва­тел­но за­дър­жа в се­бе си дишането. Така Земята има в се­бе си оне­зи

Представя си вре­ме­то през ме­сец декември. Представяме си това, ко­ето тук на­ри­су­вах с жъл­то­(виж рис.1),пред­с­та­вя­ме си го имен­но ка­то за­дър­

жа­но ди­ша­не в на­ша­та област. Земята е вди­ша­ла напълно; тя за­дър­жа в се­бе си силите, за ко­ито то­ку що говорих. В то­зи мо­мент на го­ди­на­та Земята е така, че мо­жем да кажем: тя за­дър­жа сво­ето ду­шев­но ес­тес­т­во в се­бе си. Тя е по­ела на­пъл­но в се­бе си сво­ето ду­шев­но естество, за­що­то силите, за ко­ито говорих, пред­с­тав­ля­ват ду­шев­но­то ес­тес­т­во на Земята. Следователно в края на ме­сец де­кем­в­ри за­дър­жа на­пъл­но в се­бе си сво­ето ду­шев­но естество. Тя го е всму­ка­ла напълно, та­ка как­то чо­ве­кът за­дър­жа в се­бе си на­пъл­но въздуха, ко­га­то е вдишал. Това е времето, в ко­ето с пра­во е пос­та­ве­но раж­да­не­то на Исуса, за­що­то то­га­ва Земята при­те­жа­ва та­ка да се ка­же вът­ре в се­бе си ця­ла­та своя ду­шев­на сила. И тъй ка­то Исус е ро­ден в то­зи момент, той се е ро­дил от ед­на си­ла на Земята, ко­ято но­си в се­бе си ця­ло­то си зем­но ду­шев­но естество. И посветените, ко­ито все още бя­ха дос­той­ни да при­ема ста­ро­то посвещение, свър­з­ва­ха във вре­ме­то на Тайната на Голгота един дъл­бок сми­съл с възгледа, кой­то бе­ше пос­та­вил раж­да­не­то на Исуса в то­зи мо­мент на зем­но­то вдиш- ване, на зем­но­то за­дър­жа­но дихание.

Тези пос­ве­те­ни каз­ва­ха приб­ли­зи­тел­но следното. Когато в дни­те на древността, ко­га­то на­ши­те цен­т­ро­ве на пос­ве­ще­ни­ето се на­ми­ра­ха сред хелдейската, сред еги­пет­с­ка­та култура, се го­во­ре­ше за оно­ва Същество,
ко­ето пред­с­тав­ля­ва вис­ше­то слън­че­во Същество, и хо­ра­та ис­ка­ха да знаят, как­во има­ше да ка­же то­ва вис­ше слън­че­во Същество на зем­ни­те хора, те си със­та­вя­ха вър­ху то­ва го­во­ре­не на вис­ше­то слън­че­во Същест- во един въз­г­лед по след­ния начин: те наб­лю­да­ва­ха слън­че­ва­та свет­ли­на в ней­на­та ду­хов­ност не направо; те наб­лю­да­ва­ха слън­че­ва­та свет­ли­на по начина, как тя бе­ше от­ра­зя­ва­на от Луната. Насочвайки пог­лед към Луна- та, те виж­да­ха - с по­мощ­та на ста­рия яс­но­вид­с­ки пог­лед на ду­ша­та - за­ед­но с раз­ли­ва­не­то на лун­на­та свет­ли­на от­к­ро­ве­ни­ето на Духа на Вселе- ната. И сми­съ­лът на то­ва от­к­ро­ве­ние се раз­к­ри­ва­ше по един по­ве­че вън­шен начин, ко­га­то се наб­лю­да­ва­ха съ­че­та­ни­ята (констелациите) на Лу- ната по от­но­ше­ние на не­под­виж­ни­те звез­ди и по от­но­ше­ние на планети- те. И та­ка в хал­дейс­ки­те и осо­бе­но в еги­пет­с­ки­те мис­те­рии в нощ­ния час бе­ше наб­лю­да­ва­но по­ло­же­ни­ето на звез­ди­те във връз­ка с раз­ли­ва­ща­та се свет­ли­на на Луната. И съ­що как­то буквите, ко­ито се на­ми­рат вър­ху хар­ти­ения лист, чо­век си изяс­ня­ва сми­съ­ла на онова, ко­ето ис­ка да чете, та­ка древ­ни­те пос­ве­те­ни гледаха, как съз­вез­ди­ята Овен, Телец сто­яха по от­но­ше­ние на раз­ли­ва­ща­та се лун­на светлина, как Венера, как са­мо­то Слънце сто­яха по от­но­ше­ние на раз­ли­ва­ща­та се лун­на светлина. И от отношението, в ко­ето се на­ми­ра­ха ед­ни спря­мо дру­ги съз­вез­ди­ята и зве- здите, а имен­но от това, как те бя­ха ори­ен­ти­ра­ни чрез лун­на­та светлина, пос­ве­те­ни­те про­чи­та­ха това, ко­ето Небето има­ше да ка­же на Земята. Това бе­ше пре­ве­де­но в думи. И спо­ред сми­съ­ла на това, ко­ето бе­ше пре­ве­де­но в думи, древ­ни­те пос­ве­те­ни тър­се­ха онова, ко­ето Съществото, на­ре­че­но по­-къс­но Христос, има­ше да ка­же на зем­ния човек. Древните пос­ве­те­ни гле­да­ха към това, ко­ето звез­ди­те има да ка­жат в от­но­ше­ние към Луната на зем­ния живот.

Но сега, ко­га­то Тайната на Голгота наближи, стана, бих мо­гъл да кажа, ед­на го­ля­ма про­мя­на във всич­ки мистерии. Тогава на­й-с­та­ри­те от те­зи пос­ве­те­ни ка­за­ха на сво­ите ученици: се­га иде ед­но време, ко­га­то съ­че­та­ни­ята на звез­ди­те не тряб­ва ве­че да бъ­дат от­на­ся­ни към раз­ли­ва­ща­та се лун­на светлина. В бъ­де­ще Вселената ще го­во­ри по друг на­чин на зем­ни­те хора. Слънчевата свет­ли­на тряб­ва да бъ­де наб­лю­да­ва­на направо. Ние тряб­ва да обър­нем ду­хов­ни­те поз­на­ва­тел­ни пог­ле­ди от от­к­ро­ве­ни­ята на Луната към от­к­ро­ве­ни­ята на Слънцето. Това, ко­ето в оне­зи вре­ме­на ста­на уче­ние пър­во в мистериите, то нап­ра­ви ед­но сил­но впе­чат­ле­ние вър­ху оне­зи хора, ко­ито в епо­ха­та на Тайната на Голгота в се още се чис­ля­ха към пос­ве­те­ни­те имен­но на по­-с­та­ри­те времена. И от та­зи глед­на точ­ка те­зи пос­ве­те­ни съ­де­ха имен­но за Тайната на Голгота. Но те казваха: в про­це­си­те на зе­мя­та тряб­ва да про­ник­не нещо, ко­ето да про­из­ве­де то­зи пре­ход от лун­но­то ес­тес­т­во към слън­че­во­то естество. И та­ка те стиг­на­ха до кос­ми­чес­ко­то зна­че­ние на раж­да­не­то на Исуса.

А се­га да прос­ле­дим по­-на­та­тък Земята в те­че­ни­ето на годината. Да прос­ле­дим Земята до времето, в ко­ето се на­ми­ра­ме имен­но сега. Да про- с­ле­дим Земята приб­ли­зи­тел­но до вре­ме­то на про­лет­ния пов­рат на Слън- цето, до края на ме­сец март. Тогава тряб­ва да на­ри­су­ва­ме по­ло­же­ни­ето схе­ма­тич­но така: (виж рис. 2) Земята (виж рис.2, червено) то­ку що е из-

дишала; ней­на­та ду­ша е още на­по­ло­ви­на в земята, но тя е из­ди­ша­ла ду­ша­та си, въл­ну­ва­щи­те се ду­шев­ни си­ли на зе­мя­та се раз­ли­ват на­вън в Космоса. Ако от ме­сец де­кем­в­ри на­сам си­ла­та на Христовия Импулс е свър­зан вът­реш­но със Земята, то се­га ние намираме, как то­зи Христов

От тук въз­ник­ва ус­та­но­вя­ва­не­то на вре­ме­то на Велик-Дена в пър­ва­та не­де­ля след про­лет­но­то пълнолуние, след пълнолунието, ко­ето ид­ва след про­лет­ния слън­чев пов­рат /22 март/. И чув­с­т­ву­вай­ки по­доб­но нещо, чо­ве­кът би тряб­ва­ло да ка­же по от­но­ше­ние на вре­ме­то на Велик-дена: ако съм се съ­еди­нил със си­ла­та на Христос, то­га­ва и мо­ята ду­ша се раз­ли­ва за­ед­но с из­диш­ва­на­та си­ла на Земята, на зем­на­та ду­ша на­вън в кос­ми­чес­ки­те ши­ри­ни и при­ема слън­че­ва­та сила, ко­ято се­га Христос съ­що та­ка вна­ся от Земята в чо­веш­ки­те ду­ши от Космоса. С то­ва оба­че нас­тъп­ва още и не­що дру­го Когато в оне­зи времена, в ко­ито на­й-­важ­ни­те не­ща на Земята бя­ха от­не­се­ни към пре­ли­ва­ща­та лун­на светлина, се ус­та­но­вя­ва­ха празници, те би­ва­ха ус­та­но­вя­ва­ни чис­то спо­ред това, ко­ето мо­же­ше да се наб­лю­да­ва на вън в пространството: в как­во по­ло­же­ние се на­ми­ра­ше Луната спря­мо звездите. Разчиташе се смисълът, кой­то Логосът бе­ше на­пи­сал в пространството, за да бъ­дат ус­та­но­ве­ни празниците. Когато раз­г­ле­да­те оп­ре­де­ля­не­то на праз­ни­ка на Възкресение Христово така, ка- к­то го има­ме сега, ще видите, че оп­ре­де­ле­ни­ето на прос­т­ран­с­т­во­то оти­ва до оп­ре­де­ле­на точка, до точката, при ко­ято мо­же да се каже: се­га има­ме пъл­но­лу­ние след про­лет­но­то равноденствие, след на­ча­ло­то на пролетта. До тук всич­ко е пространствено; се­га оба­че се из­ли­ва вън от пространст- вото, а именно: взе­ма се пър­ва­та не­де­ля след про­лет­но­то пълнолуние, неделята, как­то тя не е оп­ре­де­ле­на пространствено, а как­то тя е оп­ре­де­ле­на в ци­къ­ла на го­диш­ния кръг, как­то в ци­къ­ла на дни­те на сед­ми­ца­та пос­то­ян­но се ре­ду­ват съ­бо­та (ден на Сатурн), не­де­ля (ден на Слънцето),

И ако в те­че­ни­ето на го­ди­на­та оти­дем по­-на­та­тък в ди­ша­не­то на Земята, ние намираме, как през ме­сец юни има­ме тре­то­то състояние. На она­зи част на Земята, ко­ято се­га наблюдаваме, Земята е из­ди­ша­ла на­пъл­но сво­ята душа. Цялото ду­шев­но ес­тес­т­во на Земята е раз­ля­то в кос­ми­чес­ко­то пространство, ця­ло­то ду­шев­но ес­тес­т­во на Земята е от­да­де­но на кос­ми­чес­ко­то пространство. Душевното ес­тес­т­во на Земята се про­пи­ва със Сила та на Слънцето, със Силата на звездите. Христос, кой­то е свър­зан с та­зи ду­ша на Земята, съ­еди­ня­ва съ­що сво­ята Сила със Силата на звез­ди­те и със Силата на Слънцето, ко­ито се раз­ли­ват в от­да­де­на­та на кос­ми­чес­кия все­мир­на­та ду­ша на Земята. Тук има­ме праз­ни­ка на Йоан Кръстител, то­ва е вре­ме­то на Празника на Йоан Кръстител (виж рис.3). Земята е из­ди­ша­ла напълно. Тя по­каз­ва в ней­на­та външ­на физиономия, с ко­ято гледа на­вън в прос­т­ран­с­т­во­то във Вселената, не сво­ята соб­с­т­ве­на

сила, ко­ято я по­каз­ва­ше по вре­ме­то на зим­но­то слън­цес­то­ене (Коледа). Земята по­каз­ва на ней­на­та по­вър­х­ност от­ра­зя­ва­ща­та се Сила на звез­ди­те и на Слънцето, на всич­ко онова, ко­ето кос­ми­чес­ки се на­ми­ра вън от нея.

Древните пос­ве­те­ни са чув­с­т­ву­ва­ли осо­бе­но живо, имен­но в се­вер­ни­те об­лас­ти на Европа, вът­реш­ния сми­съл и Дух на то­ва време, на на­ше­то юн­с­ко време. Те са чув­с­т­ву­ва­ли тях­на­та соб­с­т­ве­на ду­ша от­да­де­на в то­ва
вре­ме за­ед­но с ду­ша­та на Земята на кос­ми­чес­ки­те простори. Те се чув­с­т­ву­ва­ли жи­ве­ещи не сред земното, а в кос­ми­чес­ки­те ширини. И пре­ди всич­ко те си казвали: ние жи­ве­ем с на­ши­те ду­ши в кос­ми­чес­ки­те шири- ни. Ние жи­ве­ем със Слънцето, жи­ве­ем със звездите. И ко­га­то об­ръ­ща­ме пог­ле­да си вър­ху Земята, ко­ято се е из­пъл­ни­ла с рас­тя­щи и раз­цъф­тя­ва­щи­те се растения, ко­ято е про­из­ве­ла все­въз­мож­ни животни, ние виж­да­ме в рас­тя­щи­те и раз­цъф­тя­ва­щи се растения, в раз­г­ръ­ща­щи­те сво­ите ба- г­ри цветя, виж­да­ме в дви­же­щи­те се на­сам и на­там насекоми, в про­низ­ва­щи­те въз­ду­ха пти­ци с раз­но­об­раз­ни­те цве­то­ве на тех­ни­те пера, как от­но­во от Земята ка­то че се от­ра­зя­ва блес­тей­ки онова, ко­ето при­ема­ме в на­ши­те души, ко­га­то на­пус­ка­ме Земята и се свър­з­ва­ме с раз­ли­ва­що­то се на­вън ди­ха­ние на Земята, за да жи­ве­ем неземно, а космически. Но това, ко­ето се по­каз­ва из­рас­т­ва­що на­вън от Земята и раз­ви­ва­що се в хи­ля­ди фор­ми и цве­то­ве в ми­ро­во­то пространство, то е от съ­щото естество. Са- мо че то е отражение, от­ра­зя­ва­ща­та се об­рат­но сила, до­ка­то ние но­сим в на­ши­те чо­веш­ки ду­ши пря­ка­та сила.

Това бе­ше чув­с­т­ву­ва­не­то на оне­зи хора, ко­ито бя­ха вдъх­но­ве­ни от цен­т­ро­ве­те на посвещението, ко­ито раз­бира­ха осо­бе­но праз­ни­ка на лят­но­то слънцестоене. Така ние виждаме, как Празникът на Йоан Кръстител е пос­та­вен във ве­ли­ко­то ди­ша­не на зем­на­та при­ро­да по от­но­ше­ние на Ко- смоса.

Когато ста­ва лят­но­то из­диш­ва­не на Земята, тя е ариманизирана. Горко ако раж­да­не­то на Исуса се пад­не­ше в та­зи ари­ма­ни­зи­ра­на Земя! Преди да бъ­де за­вър­шен от­но­во ци­къ­лът на Земята и да дой­де ме­сец декември, кой­то поз­во­ля­ва Христовия Импулс да се ро­ди в оду­ше­ве­на­та Земя, Зе- мята тряб­ва да бъ­де пре­чис­те­на чрез ду­хов­ни­те си­ли от зме­еви­те сили, от ари­ма­ни­чес­ки­те сили. И си­ла­та на Михаел тряб­ва да се съ­еди­ни с то- ва, ко­ето се вли­ва в Земята ка­то ней­но ди­ха­ние от вре­ме­то на сеп­тем­в­ри до вре­ме­то на декември, с то­ва ди­ха­ние на Земята тряб­ва да се съ­еди­ни

Велик-ден, праз­ни­кът на Възкресение Христово се па­да в пър­ва­та не­де­ля след про­лет­но­то пълнолуние. Човекът се из­ди­га с не­го­ва­та ду­ша в пъл­но­то из­диш­ва­не на Земята в Космоса, про­пи­ва се и се про­ник­ва със звез­д­но­то естество, за­ед­но със зем­но­то ди­ха­ние при­ема ди­ха­ни­ето на света, про­ник­ва се с ве­лик­ден­с­ко­то естество. И с това, с ко­ето е за­поч­нал да се про­ник­ва от вре­ме­то на Велик-дена, той жи­вее на­й-­сил­но вът­реш­но в не­го по вре­ме­то на праз­ни­ка на Йоан Кръстител; след то­ва тря- б­ва да се вър­не об­рат­но за­ед­но с ду­ша­та на Земята и съ­щев­ре­мен­но с не­го­ва­та соб­с­т­ве­на ду­ша в земята, оба­че не­об­хо­ди­мо е Михаел да стои до не­го­ва­та страна, за да мо­же да про­ник­не по пра­ви­лен на­чин в зем­но­то ес­тес­т­во след по­беж­да­ва­не­то на ари­ма­ни­чес­ки­те си­ли чрез си­ли­те на Михаел. И с при­би­ра­ща­та се ди­ха­тел­на си­ла ду­ша­та на Земята се при­би­ра все по­ве­че и по­ве­че в са­мо­то зем­но естество, до­ка­то дой­де вре­ме­то на Коледа. И то­га­ва вре­ме­то на Коледа, на Рождество Христово е праз­ну­ва­но по пра­ви­лен на чин от онзи, кой­то си казва: Михаел е пре­чис­тил Зе- мята, за да мо­же по вре­ме­то на Коледа да ста­не по пра­ви­лен на­чин раж­да­не­то на Христовия Импулс. След то­ва от­но­во ста­ва раз­ли­ва­не­то на зем­на­та ду­ша на Земята Христос взе­ма със се­бе си Михаела, за да мо­же Михаела от­но­во да ус­вои от Космоса оне­зи сили, ко­ито е из­раз­ход­вал при бор­ба­та про­тив ари­ма­ни­чес­ко­то земно. С нас­тъп­ва­не вре­ме­то на Ве- лик-дена Михаел за­поч­ва от­но­во да по­то­пя­ва в космическото, про­тъ­ка­ва се на­й-­сил­но с кос­ми­чес­ко­то по вре­ме­то на праз­ни­ка на Йоан Кръсти- тел. (виж рис. 5). И ко­га­то един чо­век схва­ща в ис­тин­с­кия сми­съл в на- сто­яще­то вре­ме това, ко­ето го свър­з­ва ка­то чо­век със земното, той си казва: за нас за­поч­ва епохата, в ко­ято виж­да­ме пра­вил­но Христовия Импулс, ко­га­то знаем, че в те­че­ние на го­диш­ния ци­къл той е прид­ру­жен по пра­ви­лен на­чин от си­ла­та на Михаел; ко­га­то та­ка да се ка­жем виж­-­

даме Христа вли­ващ се на­до­лу в зем­но­то ес­тес­т­во и раз­ли­ващ се на­го­ре в космическото, ко­га­то го виж­да­ме прид­ру­жен по съ­от­вет­ния на­чин от во­юва­щия в зе­мя­та Архангел Михаел, от Михаела, кой­то ов­ла­дя­ва сво­ята во­юва­ща си­ла от ми­ро­ви­те ширини. И та­ка съ­що ми­съл­та свър­за­на с Велик-дена ще бъ­де раз­б­ра­на в ис­тин­с­кия сми­съл на на­ше­то време, ко­га­то чо­век разбере, да при­ба­вя към она­зи ве­ли­чес­т­ве­на картина, към он­зи ве­ли­чес­т­вен образ, кой­то е пос­та­вен в зем­но­то съ­щес­т­ву­ва­не до­на­сящ в не­го озарение, към об­ра­за на въз­к­ръс­ва­щия от гро­ба Христос, на по­беж­да­ва­щия смър­т­та Христос, да при­ба­вя днес към то­зи об­раз съ­щес­т­во­то на ар­хан­гел Михаела - да го при­ба­вя от дяс­на­та стра­на на Христос - при дейс­т­ве­но­то про­ник­ва­не на зем­на­та ди­ха­тел­на си­ла със си­ла­та на Христос през вре­ме на един го­ди­шен ци­къл на ди­ша­не­то на Земята.

Ако при вся­ко ед­но от 4-те вре­ме­на на ве­ли­ки­те праз­ни­ци на годината, сле­до­ва­тел­но съ­що и при вре­ме­то на праз­ни­ка на Възкресение Христо- во, раз­би­ра­ме да ожи­вим по то­зи на­чин ми­съл­та за Христа, то­га­ва ние ще ожи­вим днес в смисъла, в кой­то тя тряб­ва да ста­не жива, ко­га­то ка­то зе­мен чо­век мо­жем да я пос­та­вим с пъл­но съз­на­ние пра­вил­но в ней­но­то настояще. Надеждата за ид­ва­не­то на Михаеловата Сила в служ­ба на Христовата Сила е оду­ше­вя­ва­ла онези, ко­ито са раз­би­ра­ли по пра­ви­лен на­чин Христовия Импулс. Задължението да си про­ник­нем от Христовия Импулс в сми­съ­ла на Михаеловата мисъл, то­ва за­дъл­же­ние из­рас­т­ва за нас осо­бе­но за днеш­но­то време. Ние се про­ник­ва­ме по пра­ви­лен начин, ко­га­то зна­ем да свър­жем ми­съл­та за въз­к­ре­се­ни­ето с дейс­т­ве­на­та Миха- елова мисъл, как­то та­зи ми­съл за Михаела се е пос­та­ви­ла в раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то - по на­чи­на как­то аз чес­то пъ­ти обясних.