Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г

В край­на смет­ка Германският райх бил съз­да­ден по поз­на­тия Ви начин, ма­кар че днес ве­че не се про­явя­ва склон­ност към точ­но вглеж­да­не в ис­то­ри­чес­ки­те факти. Но те­зи дан­ни или по­не ске­ле­тът на фак­ти­те трябва да са Ви известни. Ето за­що мо­же да се каже: Този Германски райх бил съз­да­ден по вре­ме на во­де­на­та меж­ду Франция и Германия вой­на по та­къв начин, че през та­зи вой­на би­ли про­из­ве­де­ни силите, до­ве­ли да въз­ник­ва­не­то на Германския райх.

Нека се спрем на момента, ко­га­то Париж още не бил обсаден, но чрез ус­пе­хи­те на гер­ман­ци­те ве­че би­ли на­ли­це из­г­ле­ди за ос­но­ва­ва­не­то на Германския райх. Имало при­чи­на съп­ро­ти­ва­та сре­щу ос­но­ва­ва­не­то на то­зи Германски райх да се смя­та за сло­ме­на и в Централна Европа въз­ник­на­ла иде­ята да се осъ­щес­т­ви изграж­да­не­то на ма­ло­гер­ман­с­ки райх. Следователно в мо­мен­та със­ре­до­то­ча­ва­ме вни­ма­ни­ето си вър­ху об­с­танов­ка­та приб­ли­зи­тел­но през де­кем­в­ри 1870 г. Правейки това, ние зас­та­ва­ме пред факта, че онова, ко­ето се случ­ва в по­-къс­на­та Германия, ре- с­пек­тив­но в Германския райх, по­раж­да усещането, че чрез ос­но­ва­ва­не­то на Германския райх, за Европа въз­ник­ва го­ля­ма бе­да и че то­ва им­пер­с­ко об­ра­зо­ва­ние в Централна Европа в из­вес­тен сми­съл е опас­но образува- ние. Да се каз­ва „Германия" си е прос­то не­до­мис­лие на жи­ве­ещи­те в периферията. Днес все още ня­ма ни­как­ва Германия, как­то ня­ма и кайзер на Германия. Има са­мо от­дел­ни гер­ман­с­ки държави, а онзи, ко­му­то се по­ла­га да зас­тъп­ва те­зи дър­жа­ви пред света, но­си из­рич­но по­ра­ди ня­как­ви пред­пос­тав­ки на цен­т­рал­но­ев­ро­пейс­ка­та същ­ност не тит­ла­та „кайзер на Германия", а „гер­ман­с­ки кайзер", ко­ето не е все едно. Обръщам вни- мание, че при ос­но­ва­ва­не­то на съв­ре­мен­на­та ру­мън­с­ка дър­жа­ва се дис­ку­ти­ра­ше твър­де мно­го да­ли но­ви­ят крал да се на­ри­ча „крал на румън- ците" или „крал на Румъния". Тези не­ща при­до­би­ват го­ля­мо зна­че­ние в момента, ко­га­то пог­ле­дът се на­со­чи към реалностите, а не са­мо към ня­как­ви илюзии. Титлата „крал на Румъния" е би­ла из­б­ра­на въз ос­но­ва на
точ­но оп­ре­де­ле­ни ис­то­ри­чески пред­пос­тав­ки на­мес­то пър­во­на­чал­но пред­ла­га­ни­те „ру­мън­с­ки крал" или „крал на ру­мън­ци­те .

Ако чо­век до­пус­не да му вли­я­ят преценки, ко­ито ве­че от­дав­на са се ут­вър­ди­ли и в съв­ре­мен­нос­т­та по­ня­кога гра­ни­чат с лудост, без при то­ва да се об­съж­да дали, от­дел­но взето, не­що е оп­рав­да­но - от­дел­но взето, вся­ко не­що по вся­ко вре­ме мо­же да бъ­де или основателно, или неоснователно, - и ако те­зи пре­цен­ки се обобщят, то­га­ва би мог­ло да се каже: по­ро­ди­ло се е усещането, че с ос­но­ва­ва­не­то на Германския райх в Европа е въз­ник­на­ла го­ля­ма беда, че то­ва им­пер­с­ко об­ра­зо­ва­ние в Централна Европа в из­вес­тен сми­съл пред­с­тав­ля­ва опас­но образувание. За да по­яс­ня как­во имам предвид, бих ис­кал да Ви про­че­та един текст, кой­то по­на­ча­ло е по­ка­за­те­лен точ­но за ра­зис­к­ва­ни­те от мен се­га въпроси. Каза се, че по един или друг на чин Германия или гер­ман­ци­те се чув­с­т­ва­ли застрашени, но в дейс­т­ви­тел­ност са­ма­та Германия би­ла зап­лаха за ця­ла Европа. Тук оп­ре­де­ле­но зна­че­ние в час­т­ност има ед­на преценка, по­мес­те­на във в. "Ма- тен" от 8 Октомври 1905 г. Все пак, щом ня­кой се ос­ла­ня на реалности, ред­но е той да знае, че зад да­де­но мне­ние ви­на­ги стои оцен­ка­та на без­б­рой мно­го хора, а пък нещата, про­ти­ча­щи в слу­чая ка­то реалности, про­из­хождат от реалности. И така, в „Матен" от 8 Октомври 1905 г. Че- тем"*137:

„Когато г-н фон Бюлов се оплаква, че бил на­ли­це стре­меж да се изо­ли­ра Германия, той по­-нап­ред би трябва­ло да си за­да­де въпроса, да­ли са­ма­та Германия чрез своя под­ход не се изо­ли­ра от ос­та­на­ла­та Европа. Създа- телите на не­до­ве­рие и на мни­тел­на ненавист, ко­ито от ден на ден все по­ве­че ско­ва­ват Германия, са не Делкасе, Лансдаун, не Едуард VIІ и Руз- велт, а Бисмарк и Молтке, Вилхелм II и Бюлов. Те съз­да­до­ха и от­г­ле­да­ха въ­оръ­же­ния до зъби, бодлив, раз­д­раз­нен и драз­нещ Райх, кой­то от чет­върт сто­ле­тие пре­диз­ви­кател­но ог­леж­да Европа и ко­го­то Европа нак­рая по при­ну­да са­ма тряб­ва­ше да пог­лед­не накриво. Те са, които - при­да­вай­ки на Германия все по­ве­че пру­саш­ки об­лик - я ли­ша­ват от симпатиите, ко­ито по­-ра­но и осигу­ря­ва­ха ней­на­та дей­на на­ука и ней­на­та се­ри­оз­на скромност. Те са, ко­ито в на­ше време, смя­та­но за морно, бъл­ват вар­вар­с­ки за­ка­ни или раз­пал­ват бру­тал­ни страсти. Европа се бои от неп­рес­тан­но тле­ещия в Берлин огън и за все­ки слу­чай ве­че офор­мя кордон."

А как­во всъщ­ност е по­ло­же­ни­ето с преценката, че Германският райх се бил пре­вър­нал в зап­ла­ха за ця­ла Европа?

От лицата, пра­ве­щи днес на Запад изявления, ед­ва ли е въз­мож­но да се чуе дру­го нещо, ос­вен че Германия се би­ла пре­вър­на­ла в зап­ла­ха за ця­ла Европа и че всъщ­ност не мо­же­ло да се слу­чи ни­що по­-ло­шо от това, то­зи народ, кой­то - как­то тук е ка­за­но тол­ко­ва кра­си­во - та­ка блес­тял по­-ра­но чрез сво­ята на­ука и чрез своята се­ри­оз­на скромност, се бил пре­въ-­
рнал в опас­ност за ця­ла Европа. Защото от без­б­рой гър­ла и осо­бе­но пос­ред­с­т­вом по­то­ци­те пе­ча­тар­с­ко мас­ти­ло неп­ре­къс­на­то се преповтаря, че той се бил пре­вър­нал в това.

Лесно се казва, пък и ка­то от­съж­да­не чес­то се дочува, че всъщ­ност един­с­т­ве­но „гер­ман­с­ко­то ви­со­ко­мерие" - ка­то в слу­чая се зло­упот­ре­бя­ва с ду­ма­та „германски" -, а не ня­как­ва све­тов­но­ис­то­ри­чес­ка не­об­хо­димост би­ла при­чи­на за въз­ник­ва­не­то на то­зи Райх, оби­та­ван от хора, ко­ито неп­ре­къс­на­то изтъквали, че герма­не­цът бил на­й-­нап­ред­ни­ча­ви­ят на света, че не­го тряб­ва­ло да го има за доб­ру­ва­не­то на све­та и та­ка на- татък. Безброй пъ­ти е мог­ло да се дочуе, че гер­ман­ци­те би­ли ста­на­ли над­мен­ни хора, че се смя­та­ли за призва­ни да гос­под­с­т­ват над света, че гле­да­ли на ос­но­ва­ния от тях Райх ка­то на нещо, ко­ето би­ло ста­на­ло извън­ред­но не­об­хо­ди­мо за но­во­то вре­ме и та­ка нататък, че гор­дос­т­та и ви­со­ко­ме­ри­ето на гер­ман­ци­те става­ли ве­че съв­сем непоносими. От то­зи род са преценките, ко­ито неп­ре­къс­на­то са би­ва­ли пов­та­ря­ни под на­й-раз­лич­на форма.

Аз ня­мам ни­как­во на­ме­ре­ние да раз­к­ра­ся­вам нещата, а са­мо ще Ви про­че­та ед­на преценка, нап­ра­ве­на при са­мо­то ос­но­ва­ва­не на Райха, си­реч във времето, ко­ето ве­че споменах. Нали казах: Нека се пре­не­сем в Де- кем­в­ри 1870 г. При ви­да на това, ко­ето ще Ви про­че­та сега, ня­кой на­вяр­но би мо­гъл - прос­те­те ми за ба­налния из­раз - нап­ра­во да из­ле­зе от ко­жа­та си и да рече: Ето, тук яс­но ли­чи как­ва пред­с­та­ва си съз­да­ват хора­та от­нос­но важ­нос­т­та на Германския райх! Веднага се вижда, че още не- възникнал, а ед­ва в на­чен­ки­те си той ве­че би­вал пред­с­та­вян така, ка­то че ли е не­об­хо­дим за доб­ру­ва­не­то не са­мо на германците, но и на цяла Европа или до­ри на це­лия свят, че да­же и за бла­го­то на са­ми­те фран- цузи. И така, за да видите, че не разкра­ся­вам нищо, ще Ви про­че­та ед­на пре­цен­ка имен­но от 1870 г.*138 Тя гласи:

„За гер­ман­ци­те Франция от че­ти­рис­то­тин го­ди­ни е на­й-з­лос­т­ни­ят съсед, при­тес­ня­вал ня­ко­га един народ, наг­ла и хищна, ви­на­ги го­то­ва за набези, не­на­сит­на и непримирима. Германия дъл­го про­явя­ва­ше търпение, днес оба­че би би­ло глу­па­во да не се въз­пол­з­ва от по­бе­да­та и да не си под­си­гу­ри ед­на граница, га­ран­ти­раща и мира. Кой за­кон да­ва на фран­цу­зи­те пра­во да за­дър­жат заг­ра­бе­но­то ня­ко­га имане, след ка­то по­тър­певши­ят ги е пип­нал за врата? Франция ским­ти пред зап­ла­ха­та от на­кър­ня­ва­не на чес­т­та й. А ще опа­зи ли тя чес­т­та си, от­каз­вай­ки да зап­ла­ти из­пот­ро­ше­ни­те от нея прозорци? Франция ни­ко­га не е из­г­леж­да­ла тол­кова не­ра­зум­на и жал­ка до презряност, как­то в то­зи час, ко­га­то се про­ти­ви да приз­нае ис­ти­на­та и дос­той­но да по­еме под­гот­ве­на­та от са­ма­та нея не- срета. Министри, об­ре­ме­не­ни с опо­вес­тя­ва­не­то на не­дос­то­вер­ни по­бе­ди и дру­ги лъжи, се из­мък­ват с въз­душ­ни балони; ед­но пра­ви­тел­с­т­во­,ко­ето

Тук ще из­пус­на ед­на ду­ма по причина, за ко­ято вед­на­га ще се досетите:

„Жадуваното от всич­ки ан­г­лийс­ки дър­жав­ни­ци на­пус­ка сфе­ра­та на мис­ле­не­то и ста­ва реалност..."

В слу­чая ка­то че ли е умес­тен въпросът: Дали то­ва не е ма­ния за вели- чие? Драги приятели, то­ку­-що Ви про­че­тох ед­на увод­на статия, пуб­ли­ку­ва­на през Декември 1870 г. в "Таймс", ка­то в пос­лед­но­то из­ре­че­ние из­пус­нах са­мо ед­на дума. Цялото из­ре­че­ние гласи:

„Сега ве­че пред тях­но­то сво­ево­лие се пос­та­вя здра­ва бариера. Силната цен­т­рал­на власт, жа­ду­ва­на от всич­ки ан­г­лийс­ки държавници, на­пус­ка сфе­ра­та на мис­ле­не­то и ста­ва реалност."

Забелязвате, че все пак е нуж­но не­ща­та да бъ­дат ви­де­ни такива, как­ви­то са в действителност. Защото, ко­гато днес ня­кой че­те "Таймс", той би тряб­ва­ло по­не мал­ко да се съ­об­ра­зи с пре­цен­ка­та на „Таймс" от Декем- ври 1870 г. И то­га­ва чо­век мо­же би ще при­до­бие не­обик­но­ве­на пред­с­та­ва за на­й-­от­в­ра­ти­тел­но­то клише, ко­ето ня­ко­га е би­ло формулирано, а имен­но кли­ше­то за „гер­ман­с­кия милитаризъм", сти­га да поразсъди, че нав­ре­ме­то от ан­г­лийс­ка стра­на е би­ло казано: Възникването на сил­ния Германски райх по­раж­да но­ва ситуация. Ако вой­но­лю­би­ви­те дър­жа­ви Франция и Русия се съюзяха, те са мо­же­ли да уни­що­жат на­ми­раща­та се меж­ду тях раз­д­ро­бе­на Германия.

Времената, как­то виждате, се менят, ала хо­ра­та про­дъл­жа­ват да вяр­ват във въз­мож­нос­т­та фор­му­ли­ра­ни­те от тях пре­цен­ки да бъ­дат бе­зус­лов­ни и из­жи­вя­ват ог­ром­но за­до­вол­с­т­во от бе­зус­лов­ни­те си преценки. Съвсем не е не­об­хо­ди­мо към ан­г­лийс­кия ман­та­ли­тет и ан­г­лийс­ка­та на­род­ност да се из­пит­ва съ­ща­та неп­риязън, как­ва­то днес се на­ди­га у мнозина, смя­та­щи се­бе си за доб­ри англичани, ко­га­то чо­век нап­ра­ви ня­коя преценка, на­ми­ра­на мо­же би от дос­та ан­г­ли­ча­ни за невярна, по­доб­но на нап­ра­ве­на­та от мен вче­ра по адрес на сър Едуард Грей*139. Но аз ня­мам на­вик да да­вам преценки, без да съм ги оп­рял на нещо, и то от­към страната, ко­ято с пъл­но пра­во мо­же да се при­еме за аргументираща. Те мо­гат да кажат: Авторът на та­зи пре­цен­ка не е англичанин, а и не поз­на­ва сър Едуард Грей отблизо. Сега оба­че ще Ви про­че­та пре­ценка­та на един мъж, кой­то е ан­г­ли­ча­нин и поз­на­ва сър Едуард Грей отблизо, тъй ка­то са би­ли ко­ле­ги ка­то министри. През зи­ма­та на 1912-1913 г. то­зи мъж е дал за сър Едуард Грей след­ния отзив:

„За нас, поз­на­ва­щи­те Грей от са­мо­то на­ча­ло на не­го­ва­та кариера, е мно­го за­бав­но да наб­лю­да­ва­ме как­ва въз­хи­та пре­диз­вик­ва той сред кон­ти­нен­тал­ни­те си колеги. В не­го те, из­г­леж­да­,п­ред­по­ла­гат нещо, ко­ето из об­що не му е присъщо. Той се чис­ли към пре­въз­ход­ни­те със­те­за­те­ли по спор­тен ри­бо­лов в крал­с­т­во­то и е мно­го до­бър тенисист. Политически или дип­ло­ма­ти­чес­ки спо­соб­нос­ти на­ис­ти­на не при­те­жа­ва - за та­ки­ва би тряб­ва­ло да му се приз­на­ят из­то­щи­тел­но скуч­ни­ят начин, по кой­то гово- ри, и не­го­ва­та стран­на из­д­ръжливост. Веднъж граф Роузбъри ка­за за него, че съз­да­вал впе­чат­ле­ние за със­ре­до­то­че­ност по­ра­ди това, че ни­ко­га ня­мал соб­с­т­ве­на мисъл, ко­ято би мог­ла да го от­к­ло­ни от ня­коя работа, въз­ло­же­на му с точ­ни ука­зания. Неотдавна, ко­га­то един мал­ко по­-тем­пе­ра­мен­тен чуж­дес­т­ра­нен дип­ло­мат из­ра­зил удив­ле­ни­ето си от по­тайнос­т­та на Грей, ко­ято не поз­во­ля­ва­ла да се раз­бе­ре как­во ста­ва в него, ня­ка­къв ус­тат сек­ре­тар вметнал: „Когато ед­на гли­не­на спес­тов­на ка­сич­ка е пъл­на до­го­ре с пари, при раз­к­ла­ща­не тя не трака. Но тя не тра­ка и то- гава, ко­га­то в нея ня­ма пук­на­та пара. Няколкото гро­ша на Уинстън Чър- чил тра­кат тол­ко­ва силно, че ти къ­сат нервите, а при Грей не се до­ла­вя ни­как­во тракане. Само кой­то дър­жи касичката, мо­же да знае да­ли тя е пре­пъл­не­на или е аб­со­лют­но празна." Малко остро, но пък доб­ре казано. Смятам, че Грей има мно­го бла­гоп­рис­то­ен нрав, ма­кар че ня­как­ва глу­по­ва­та су­ет­ност по­ня­ко­га го под­веж­да да се за­бър­к­ва в работи, от ко­ито ръце, пред­по­чи­та­щи да се за­па­зят чисти, гле­дат да ос­та­нат настрана. Той оба­че пос­то­янно се извинява, заг­де­то прос­то не бил в със­то­яние да съ­об­ра­зя­ва и да пре­мис­ля как­во­то и да е. Ако ня­кой ло­вък ин­т­ри­гант ре­че да си пос­лу­жи с него, той мо­же да се про­яви ка­то съ­вър­шен интригант, въп­ре­ки че сам по се­бе си в ни­ка­къв слу­чай не е такъв. Политическите

Следователно цел­та на­ис­ти­на е по­доб­ни не­ща да се ог­леж­дат по-вни- мателно, за да не бъ­де смятано, че през Юли 1914 г. точ­но та­ки­ва ръ­це са се гри­жи­ли осо­бе­но доб­ре за опаз­ва­не­то на ми­ра в Европа. Защото с ре­ди­ца документи, при­ве­де­ни в раз­ни книги, мо­же да се до­ка­же всичко. Въпросът е да­ли вли­ятел­ни­те силите, от ко­ито е за­ви­се­ло това, са под­хо­ди­ли към те­зи не­ща по пра­ви­лен начин.

При все то­ва не би­ва да забравяте, че ис­то­ри­чес­ки­те съ­би­тия про­из­ти­чат ед­но от дру­го и се фор­ми­рат бавно. Онова, ко­ето в край­на смет­ка до­ве­де до съ­би­ти­ята през 1914 г., се е под­гот­вя­ло дъл­го време, дос­та дълго вре- ме. Относно та­зи под­го­тов­ка се е твър­дя­ло как­во ли не. Казвано е напри- мер, че не би­ло съ­щес­т­ву­вало сво­е­об­раз­но спо­ра­зу­ме­ние на та­ка на­ре­че­но­то Тройно съглашение, си­реч на Антантата, сре­щу Централна Европа; че пос­то­ян­на цел на Антантата би­ла да по­ла­га гри­жи за опаз­ва­не­то на ми­ра в Европа. Посочва ни са съ­що та­ка как­ви ли не факти, пред­с­та­вя­ни ка­то при­вид­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за ед­на та­ка­ва постановка.

Би тряб­ва­ло да Ви го­во­ря на­дъл­го и нашироко, ако ре­ка да пре­вър­на в не­оп­ро­вер­жим ар­гу­мент онова, което имам да кажа. Понеже не е възмо- жно, все пак ми се ис­ка да Ви на­со­ча към ня­кои опор­ни точки. Тъй като ня­кой ден то­ва ще иг­рае из­вес­т­на ро­ля в историята, ка­то при­мер бих ис­кал да Ви про­че­та не­що от ед­на реч, дър­жа­на във Франция през Октом- ври 1905 г. Няма спор, че та­ки­ва ре­чи ви­на­ги са едностранчиви, но ако се дър­жи смет­ка за всич­ко - тук впро­чем има не­мал­ко важ­ни неща, за ко­ито тряб­ва да се дър­жи смет­ка -, то­га­ва не­ми­ну­емо се сти­га до ня­как­ва преценка, а от та­зи реч на Жорес*140 през 1905 г. мо­гат да се уз­на­ят дос­та важ­ни неща. Позволявам си да из­бе­ра точ­но то­зи пример, за­що­то не­от­дав­на за Жорес ка­зах не­що от съв­сем друг ъгъл. Както знаете, той бе­ше демократ, да­же со­ци­ал­де­мок­рат и как­во­то да се каз­ва ина­че за него, той бе ще човек, на чи­ето сър­це ле­же­ше не са­мо мирът, кой­то ог­лед на ня­кои дру­ги об­с­тоятел­с­т­ва би бил тол­ко­ва нуж­но на Европа или по­не на Западна Европа, но съ­що та­ка и спло­тя­ва­не­то на всич­ки хо­ра по света, зас­тъп­ва­щи се на­й-­се­ри­оз­но за опаз­ва­не­то на мира. Следователно Жорес ве­че имал ня­как си пра­во да го­во­ри по начина, по кой­то го праве- ше. През Октомври 1905 г., мал­ко след ка­то френско­то де­мок­ра­тич­но пра­ви­тел­с­т­во - прос­те­те за ба­нал­ния из­раз - бе из­х­вър­ли­ло Делкасе, тъй ка­то на ед­но съ­ве­ща­ние на ми­нис­т­ри­те се установило, че той бил в със­то­яние при пър­ва въз­мож­ност да зас­т­ра­ши ев­ропейс­кия мир, Жорес каз­ва по по­вод на то­ва следното:

„Доловила меч­та­та на Делкасе, Англия тай­но се гот­ви да се въз­пол­з­ва от нея. С все­ки из­ми­нал ден гер­манска­та про­миш­ле­ност и тър­го­вия зас­т­ра­ша­ват с все по­-на­рас­т­ва­ща си­ла тър­го­ви­ята и пе­чал­би­те на Англия по всич­ки све­тов­ни пазари.

Би би­ло цинично, би би­ло скан­дал­но Англия да обя­ви вой­на на Герма- ния са­мо за да уни­що­жи во­ен­на­та и сила, да раз­ру­ши фло­та и и да по­то­пи тър­го­ви­ята и на дъ­но­то на океаните.

Но ако един ден меж­ду Фран­ция и Германия въз­ник­не спор, при кой­то Франция да пре­дя­ви прав­ни ос­но­вания и ис­ка­не­то да въз­с­та­но­ви сво­ята на­ци­онал­на цялост, то­га­ва кро­ежи­те на ан­г­лийс­ки­те капиталисти, които же­ла­ят със си­ла да пре­мах­нат гер­ман­с­ка­та конкуренция, лес­но би­ха мог­ли да се прик­ри­ят зад то­зи вели­ко­ле­пен пре­текст и по та­къв на­чин да се до­бе­рат до сво­ята це­л.С­тиг­на се дотам, че ко­га­то за­ра­ди Мароко меж­ду Франция и Германия въз­ник­на­ха проб­ле­ми и последната, по­до­зи­рай­ки френ­с­ко­-­ан­г­лийс­ка ко­алици­я­,се на­ме­си най-безцеремонно, за да на­ка­ра два­та на­ро­да да из­ля­зат с декларации, Англия - тряб­ва да го ка­жа със съ­жа­ле­ние - про­яви пре­ка­ле­на пред­раз­по­ло­же­ност към раз­дух­ва­не на кон- фликта. Факт е, че в момента, ко­га­то съ­би­ти­ята дос­тиг­на­ха сво­ята връх­на точка, Англия пред­ло­жи на Франция да бъ­де сключен от­б­ра­ни­тел­но­-на­па­да­те­лен пакт, в кой­то ни обе­ща без­ре­зер­в­на под­к­ре­па и се за­дъл­жи не са­мо да по­топи гер­ман­с­кия флот, но съ­що та­ка да оку­пи­ра ка­на­ла „Кайзер Вилхелм" и да сто­ва­ри в Шлезвиг-Холщайн сто­хи­ляд­на ан­г­лийс­ка войска. Ако се бе­ше стиг­на­ло до под­пис­ва­не­то на до­го­во­ра - а та­ко­ва би­ло же­ла­ние то на г-н Делкасе -, то­ва ще­ше да оз­на­ча­ва не­за­бав­на война. Ето за­що ние, социалистите, нас­то­ях­ме г-н Дилкасе да си оти­де и по то­зи на­чин нап­ра­вих­ме ус­лу­га на франция, на Европа и на чо- вечеството..."

На пър­во мяс­то Жорес зна­еше неща, за ко­ито мно­зи­на от да­ва­щи­те пре­цен­ка днес не са би­ли осведомени, при то­ва не­ща из­вън­ред­но съ­щес­т­ве­ни и важни. Беше и дос­та­тъч­но не­ха­ен да съ­об­ща­ва те­зи важ­ни и съ­щес­т­ве­ни не­ща по начин, от кой­то мо­же­ше да се заключи, че в бъ­де­ще на­вяр­но ще про­дъл­жи да говори. На окул­тис­ти­те е доб­ре из­вес­т­но как през пос­лед­на­та тре­ти­на на XIX век един член на ня­как­во братс­т­во нап­ра­вил об­щес­т­ве­но дос­то­яние неща, ко­ито по мне­ние на то­ва братс­т­во не би­ва­ло да се разгласяват. След ка­то бил го­во­рил за нещата, чо­ве­кът един ден из­чез­нал - бил убит. Вярно е, че Жорес не бе­ше окултист, но би мог­ло да се про­яви лю­бо­питс­т­во да­ли све­тът ня­ко­га ще уз­нае взаимовръзките, до­ве­ли до не­гова­та ги­бел в на­ве­че­ри­ето на войната.

Нещата, за ко­ито е го­во­рил Жорес, во­дят на­ча­ло­то си имен­но от за­се­да­ни­ето на ми­нис­тер­с­кия съвет, на което Делкасе, кре­ату­ра на Едуард VII, вед­но с дру­ги под­к­ре­пя­щи го кре­ату­ли бил из­х­вър­лен от то­га­ваш­ното
френ­с­ко правителство, и то мо­же би не тол­ко­ва за­ра­ди туй, че же­ла­ел да проп­ра­ви пъ­ти­ща­та към вой­на та, кол­ко­то по­ра­ди ед­на съв­сем дру­га причина.

Годината е 1905. Вниманието тък­мо на Русия все още е ан­га­жи­ра­но на изток, а не мо­же да се разчита, че ако раз­дух­ва­ни­ят от Делкасе огън на за­пад на­ис­ти­на пламне, всич­ко ще про­те­че точ­но така, как­то по­-късно, ко­га­то Русия ве­че не би би­ла ан­га­жи­ра­на на изток. Но Делкасе не е от хората, ко­ито лес­но се при­ми­ря ват с нещата. Когато про­тив­ни­ци­те на вой­на­та по оно­ва вре­ме му казали, че е на­пъл­но спо­со­бен да пре­дизви­ка из­бух­ва­не­то на война, той отвърнал, че Англия би­ла уве­до­ми­ла Франция за го­тов­нос­т­та си да оку­пира ка­на­ла „Кайзер Вилхелм" и да нах­луе в Шлезвиг-Холщайн със сто­хи­ляд­на войска; ако Франция же­лаела, Ан- глия щя­ла пис­ме­но да пов­то­ри то­ва свое предложение. Тази вест, съ­об­ще­на то­га­ва от Делкасе на не­го­ви­те ко­ле­ги министри, ко­ито му би­ли по­со­чи­ли вратата, била, раз­би­ра се, ре­зул­тат от преговори, които той бил во­дил зад гър­ба на сво­ите ко­ле­ги ми­нис­т­ри и зад ко­ито в об­щи ли­нии сто­ял съ­що та­ка то­га­вашни­ят крал Едуард VII.

Бих мо­гъл да Ви при­ве­да мно­го материал, кой­то ще пот­вър­ди то­зи факт, из­не­сен не са­мо в "Матен", но по -къс­но и в дру­ги списания; аз оба­че ис­кам са­мо да на­со­ча вни­ма­ни­ето вър­ху това, че нав­ре­ме­то все пак се на­ме­ри някой, кой­то да ог­ле­да ис­то­ри­ята мал­ко по­-­от­б­ли­зо и ко­му­то тя да се сто­ри съмнителна. Това беше ед­на личност, ко­ято на ня­кои точ­но във Франция мо­же и да не е симпатична, а имен­но кле­ри­кал­ни­ят се­на­тор Годен дьо Вилен*141. На 20 Ноември 1906 г., ко­га­то на кор­ми­ло­то ве­че бе­ше ка­би­не­тът Клемансо, той вне­се пи­та­не по въпроса, в как­во със­то­яние всъщ­ност се на­ми­рат от­но­ше­ни­ята меж­ду Франция и Англия, за ко­ито се го­во­ри тол­ко­ва много. Тогава Клемансо ка­зал приб­ли­зи­тел­но следното: Що се от­на­ся до иде­ята за реванш, той бил въз­му­тен от това, че един френ­с­ки се­на­тор ис­кал да му пос­та­ви ка­пан и да го за дъл­жи или да ра­зо­ча­ро­ва Ложата на оран­же­ви­те братя, или пък да нап­ра­ви войн­с­т­ве­но изявление; ето за­що той ня­ма­ло да отговори. Следователно на въп­ро­са на се­на­то­ра да­ли има на­ли­це нещо, ко­ето пос­редством ко­али­ция меж­ду Франция и Англия мо­же­ло да до­ве­де до ев­ро­пейс­ка война, Кле- мансо отвръща, че ня­ма­ло да отговори; защото, ако отговорел, би тряб­ва­ло или да ра­зо­ча­ро­ва Ложата на оран­же­ви­те бра­тя по от­но­ше­ние на иде­ята за реванш, или да нап­ра­ви войн­с­т­ве­но изявление. Така Вие виж- дате, че ако речал да из­ра­зи мне­ние за то­га­ваш­ни­те от­но­ше­ния меж­ду Франция и Англия, Клемансо тряб­ва­ло да нап­ра­ви войн­с­т­ве­но изявле- ние; не миролюбиво, ами войн­с­т­ве­но изяв­ле­ние се на­ла­га­ло да направи. Казал го е лично през 1906 г.

Не би­ва оба­че да забравяме, че при вся­ко не­що на све­та въз­дейс­т­вие има онова, ко­ето хо­ра­та чу­ват един от друг. Можете ли да си представите, че в Централна Европа ня­кой би тряб­ва­ло да по­вяр­ва в „ми­ро­лю­бивите" на­ме­ре­ния на Западна Европа, ко­га­то се на­ла­га да кон­с­та­ти­ра не еди­н, а много, мно­го по­доб­ни фак­ти от та­зи величина? Рече ли да пре­це­ни те­зи неща, ред­но е да се имат пред­вид на­й-­раз­лич­ни положения. Ред но е да се има предвид, че ако Централна. Европа се раз­г­леж­да в по­-ши­рок сми- съл, на­й-­го­ля­ма­та без­с­мисли­ца е да се го­во­ри гло­бал­но за цен­т­рал­но­ев­ро­пейс­ки милитаризъм; за­що­то за ед­на страна, раз­по­ло­же­на меж­ду две вой­но­лю­би­ви държави, то­зи ми­ли­та­ри­зъм е на­й-­ес­тес­т­ве­на­та ис­то­ри­чес­ка последица, за да може прос­то да оце­лее меж­ду две­те вой­но­лю­би­ви държави.

Хората, ли­ше­ни от вся­ко чув­с­т­во за реалност, мо­гат впро­чем да запитат: Нима не са пра­ве­ни как­ви ли не пред­ло­же­ния за разоръжаване? Нека те­зи пред­ло­же­ния за ра­зо­ръ­жа­ва­не бъ­дат прос­то изпробвани. Нали нещо, ко­ето чо­век же­лае да постигне, не е нуж­но да бъ­де пос­тиг­на­то неп­ре­мен­но по един на­чин - то мо­же да се пос­тиг­не по раз­лич­ни начини. На ня­кои лю­де от Западна Европа - не каз­вам на ня­кои народи, а на ня­кои лю­де - ес­тес­т­ве­но би им би­ло дос­та при­ят­но да пос­тиг­нат же­ла­но­то от тях и преди, и се­га не чрез война, в ко­ято сто­ти­ци хи­ля­ди от стра­на на всич­ки учас­т­ни­ци да про­ле­ят кръв­та си, а би­ха пред­по­че­ли впос­лед­с­т­вие - прос­те­те за ба­нал­ния из­раз - да мо­гат да си об­ли­жат пръс­ти­те и да кажат: „Ние опа­зих­ме мир!"