Лекции изнесени в Кьолн от 28. 12. 1912 до 1913 г

Абсолютизира „правата" Абсолютизира „задълженията".

Анархизъм Държавен монополизъм.

Космополитизъм Национализъм.

Религиозни дви­же­ния Финансова власт.

„Отказ от инкарнация" „Живот в ед­на инкарнапия"

Изкуствено раз­ши­ря­ва­не Висши технологии.

на съзнанието, наркомании.

Възпламенява Изсушава.

Треска, феб­рил­ни със­то­яния Склероза.

Явяването на Христос в Мистерията на Голгота -

етер­ния свят - на­со­че­но на­со­че­на сре­щу

сре­щу си­ли­те на Луцифер си­ли­те на Ариман.
*20. Според свръх­се­тив­но­то познание, чо­веш­ко­то съ­щес­т­во раз­по­ла­га с 12 сетива:

1. Азово се­ти­во (поз­во­ля­ва­що ни да въз­п­ри­ема­ме Аза на дру­гия човек).

2. Мисловно сетиво.

3. Говорно сетиво.

4. Слухово сетиво.

5. Топлинно сетиво.

6. Зрително сетиво.

7. Вкусово сетиво.

8. Мирисно сетиво.

9. Равновесно сетиво.

10. Двигателно сетиво.

11. Жизнено сетиво.

12. Осезателно сетиво.

*21. Азурас: сбор­но на­име­но­ва­ние за изос­та­на­ли свръх­се­тив­ни Съще- ства от ка­те­го­ри­ята на Архаите, или ду­хо­ве­те на Личността. Занапред те ще бъ­дат мно­го по­-­опас­ни за човека, от­кол­ко­то Луцифер и Ариман. Докато Луцифер се про­явя­ва в Сетивната Душа (Виж „Теософия гл. 4), а

*22. Рудолф Щайнер „Четири мис­те­рий­ни дра­ми (Събр. Съч. № 14). Нередактираният пре­вод на Димо Р. Даскалов е на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дружества.

*23. В ан­т­ро­по­соф­с­ка­та тер­ми­но­ло­гия „Груповата Душа" се доб­ли­жа­ва до „ко­лек­тив­но­то Азово съзнание" и пред­с­тав­ля­ва от­ми­нал етап от об­що­чо­веш­ка­та еволюция. Основните фор­ми на чо­веш­ки­те групо­ви ду­ши са от­пе­ча­та­ни в етер­но­то тя­ло и са пред­с­та­ве­ни в об­ра­зи­те на:

1. „Човекът" (имащ от­но­ше­ние към фи­зи­чес­ко­то тяло).

2. „Лъвът" (имащ от­но­ше­ние към Сетивната Душа).

3 „Телецът" (имащ от­но­ше­ние към Разсъдъчната Душа).

4. „Орелът" (имащ от­но­ше­ние към Съзнателната Душа).

Човешките гру­по­ви Души са в неп­ре­къс­на­то въз­хо­дя­що и низ­хо­дя­що развитие. Те не под­ле­жат на раж­да не и смърт. В ми­на­ло­то те са би­ли ис­тин­с­ка­та при­чи­на за т.н. „ко­лек­ти­вен спомен". Точно то­зи „ко­лек­ти- вен спомен" е клю­чът към раз­би­ра­не на оне­зи тек­с­то­ве от Петокни- жието, къ­де­то се го­во­ри за ви­со­ка­та въз­раст на патриарсите, фактиче- ски, тук ин­ди­ви­дът отъж­дес­т­вя­ва сво­ето „Азово съзнание" с Азовото съзна­ние на предците; пред­ци­те про­дъл­жа­ват да жи­ве­ят в са­мия него, до­ка­то ня­коя мо­гъ­ща лич­ност не вне­се нов еле­мент в раз­ви­ти­ето на об­щ­нос­т­та­.­ Ос­та­тъ­ци от по­доб­на "гру­по­ва душевност" сре­ща­ме днес у ня­кои при­ми­тив­ни на­ро­ди и племена.

В от­дел­ни слу­чаи „гру­по­ва­та душевност" мо­же да по­ро­ди пог­реш­на пред­с­та­ва за прераждането: ко­га­то потом­ци­те вярват, че те ве­че са би­ли ин­кар­ни­ра­ни в ня­кои от сво­ите предци.

Индивидуалните чо­веш­ки ду­ши про­из­ли­зат от чо­веш­ки­те „Групови Души" и осъ­щес­т­вя­ват сво­ето раз­витие в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят.

Животинските Групови Души се на­ми­рат в „ас­т­рал­ния свят"

Растителните Групови Души се на­ми­рат в низ­ши­те об­лас­ти на ду­хов­ния свят.

Минералните Групови Души се на­ми­рат във вис­ши­те об­лас­ти на ду­хов­ния свят.

*24.Според ду­хов­но­-на­уч­ни­те из­с­лед­ва­ния на Рудолф Щайнер, де­те­то Исус, опи­са­но в Евангелието на Матей, ид­ва от ро­дос­лов­на­та (царстве- на) ли­ния на Соломон, а де­те­то Исус, опи­са­но в Евангелието на Лука, ид­ва от ро­дос­лов­на­та (свещеническа) ли­ния на Натан. Двете раз­лич­ни ро­дос­лов­ни ли­нии от­к­ри­ва­ме в Евангелието на Матей, 1, 1-16 и в Еван- гелието на Лука, 3, 23-38.

Виж „Евангелието на Лука", 10 лек­ции в Базел, 1909 (Събр. Съч. № 144).

*25. Тук ста­ва ду­ма за ас­т­рал­но­то тяло, етер­но­то тя­ло и фи­зи­чес­ко­то тя­ло на он­зи Исус, кой­то е опи­сан в Евангелието на Лука.

*26. Познанието за пре­въп­лъ­ще­ни­ето (реинкарнацията) и съд­ба­та (Кар- мата) на чо­ве­ка спа­да към на­й-­съ­щес­т­ве­на­та част на ан­т­ро­по­соф­с­кия мироглед. Приемането на иде­ята за ре­ин­кар­на­ци­ята и Кармата хвърля съ­вър­ше­но но­ва свет­ли­на вър­ху ос­нов­ни­те проб­ле­ми на чо­веш­ко­то съ- ществуване: сми­съ­лът на живота, щас­ти­ето и нещастието, семейството, професията, мо­ти­ви­те на на­ши­те дейс­т­вия и т.н. Според Р. Щайнер за­нап­ред ре­ин­кар­на­ци­ята и Кармата ня­ма да са са­мо лич­но убеж­де­ние на от­дел­ни хора, а „стро­го не­об­ходи­ми представи", без ко­ито ис­тин­с­кия нап­ре­дък на ес­тес­т­ве­ни­те на­уки ще бъ­де невъзможен.

„Животът на чо­ве­ка меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та за­ви­си от три фактора. Те ле­жат от­въд гра­ни­ци­те на живо­та и смъртта. Тялото се под­чи­ня­ва на за­ко­на за наследствеността; ду­ша­та се под­чи­ня­ва на съдбата, коя то чо­век из­г­раж­да сам. Тази съдба, из­г­ра­де­на от са­мия човек, мо­же да се на­зо­ве със ста­ро­то име, не­го­ва Карма. А Духът се под­чи­ня­ва на за­ко­на за прераждането... С по­мощ­та на чис­та­та логика, вся­ко мислене, ко­ето раз­г­леж­да яв­ле­ни­ята на жи­во­та и не се стра­ху­ва от сво­ите край­ни изводи, мо­же да стиг­не до иде­ята за пре­раж­да­не­то и Кармата. Ако е вярно, че ми­на­ли­те съ­щес­т­ву­ва­ния се прос­ти­рат пред от­во­ре­но­то „ду­ховно око" на яс­но­ви­де­ца под фор­ма­та на изживявания, не по­-мал­ко вяр­но е, че ис­тин­нос­т­та на та­зи идея е дос­тъп­на и за разума","Теософия" (Събр. Съч. № 9)

Според свръх­се­тив­ни­те из­с­лед­ва­ния на Рудолф Щайнер, ри­тъ­мът на пре­раж­да­ни­ята или реинкарнациите, на­ред с мно­го дру­ги фактори, за­ви­си и от ня­кои чис­то ис­то­ри­чес­ки закономерности. В рам­ки­те на приб­лизи­тел­но 26000 го­ди­ни т.н. „про­лет­на точка" на рав­но­ден­с­т­ви­ето се прид­виж­ва по про­те­же­ние на це­лия Зодиак, та­ка че сред­но на 2160 го­ди­ни тя пре­ми­на­ва през един зо­ди­ака­лен знак. През то­зи пе­ри­од ус­ло­ви­ята на Земята се про­ме­нят радикално, та­ка че чо­веш­ки­ят Аз се ин­кар­ни­ра в съ­вър­ше­но но­ва среда, за да по стиг­не съ­вър­ше­но но­ви опитности. И по­не­же мъ­жът и же­на­та въз­п­ри­емат и из­жи­вя­ват све­та по ко­рен­но раз­ли­чен начин, по пра­ви­ло ед­на чо­веш­ка ин­ди­ви­ду­ал­ност се ин­кар­ни­ра през то­зи 2160-го­ди­шен пе­ри­од два пъ­ти - вед­нъж ка­то мъж и вед­нъж ка­то жена. Разбира се, ин­тер­ва­ли­те меж­ду от­дел­ни­те пре­раж­да­ния се оп­ре­де­лят от ево­лю­ци­он­но­то рав­ни­ще на Аза, как­то и от силите, ко­ито чо­ве­кът пре­на­ся в ду­хов­ния свят след смър­т­та на сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. В дъл­бо­ко езо­те­рич­ни­те си лек­ции вър­ху Кармата, из­не­се­ни през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер прос­ле­дя­ва с изу­ми­тел­на кон­к­рет­ност на опи­са­ни­ето пос­ле­до­ва­тел­ни­те „ре­ин­кар­на­ци­он­ни вериги" на
забе­ле­жи­тел­ни ис­то­ри­чес­ки лич­нос­ти ка­то Аристотел, Сократ, Алексан- дър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий,Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.

В биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дружества се съх­ра­ня­ват и са на раз­по­ло­же­ние не­ре­дак­ти­ра­ни­те българ­с­ки пре­во­ди на по­ре­ди­ца­та Езотерични из­с­лед­ва­ния на кар­ми­чес­ки­те връзки, ко­ято включва:

I том Формиране на кос­ми­чес­ки­те си­ли 12 лек­ции в Дорнах, 16.02 - 23.03.1924 (Събр. Съч. № 235)

II том Кармическите връз­ки в хо­да на об­що­чо­веш­ко­то раз­ви­тие - 17 лек­ции в Дорнах, 06.04 - 26.06.1924 ( Събр. Съч. № 236)

III том Кармическите връз­ки на Антропософското Движение 11 лек­ции в Дорнах, 01.07. - 08.08. 1924 (Събр. Съч. № 237).

IV том Съвременният ду­хо­вен жи­вот и Антропософското Движение 10 лек­ции 05.09. - 28.09. 1924 (Събр. Съч. № 238).

V том Езотерично из­с­лед­ва­не на кар­ми­чес­ко­-кос­ми­чес­ки­те връз­ки - 16 лек­ции в Прага, Париж, Бреслау, 29.03. - 15.06.1924 (Събр. Съч.№239).

VI том Кармата на Антропософското Общество - 15 лек­ции в Арнхайм, Лондон, Берн, Цюрих, Щутгарт 25.01. - 27.08. 1924 (Събр. Съч. № 240).

*27. Става ду­ма за пред­с­то­ящия стро­еж на Първия Гьотеанум, чий­то ос­но­вен ка­мък е тър­жес­т­ве­но пос­тавен на 20 Септември 1913. Изграден из­ця­ло от дърво, той е на­пъл­но уни­що­жен от по­жар на 31 Декември 1922. Вторият Гьотеанум, из­г­ра­ден от бетон, по про­ект на Р. Щайнер, се на­ми­ра на съ­що­то мяс­то - в Дорнах, юж­но от Базел, и е за­вър­шен през 1928. Сградата но­си име­то си не са­мо ка­то из­раз на прек­ло­нение през за­бе­ле­жи­тел­на­та лич­ност на Йохан Волфганг Гьоте, с чи­ето твор­чес­т­во са свър­за­ни пър­ви­те науч­ни раз­ра­бот­ки на Р. Щайнер („Въведение в Гьо- тевите ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни съчинения" Събр. Съч. № 1, и „Гьотевия ми­рог­лед и не­го­ва­та те­ория на поз­на­ни­ето във връз­ка с иде­ите на Шилер", Събр. Съч. № 2; не­ре­дак­ти­ра­ни­те бъл­гар­с­ки пре­во­ди на Събр. Съч. № 1 и № 2 са на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дру- жества), но и по­ра­ди обстоятелството, че ми­рог­ле­дът на са­мия Рудолф Щайнер - как­то той мно­гок­рат­но и убе­ди­тел­но по­соч­ва - из­рас­т­ва имен­но от Гьотевия път на познание.

По-късно с из­ра­за гьо­те­ани­зъм Рудолф Щайнер обоз­на­ча­ва ха­рак­тер­ния Гьотев път на поз­на­ние и не­го­вата твор­чес­ка продуктивност. Гьотеа- низмът е пъл­на про­ти­во­по­лож­ност на постулатите, фор­му­ли­ра­ни от Емануел Кант. Според Рудолф Щайнер „то­тал­нос­т­та на обекта" е въз­мож­на са­мо при рав­нос­той­но­то участие на мис­ле­не­то и възприятието.

Гьоте пос­ти­га ед­но сво­е­об­раз­но усил­ва­не на осъ­щес­т­ве­но­то по то­зи на­чин поз­на­ние до степен, че то до­бива об­ра­зен характер.

От ед­на стра­на гьо­те­аниз­мът е опазване, а от дру­га - про­дъл­же­ние на Гьотевото дело. В то­зи смисъл, Рудолф Щайнер не са­мо по­лу­ча­ва един