Лекции изнесени в Кьолн от 28. 12. 1912 до 1913 г

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Скъпи мои приятели!

Днес сме изправени, та­ка да се каже, пред началната, из­ход­на точка, от­бе­ляз­ва­ща ос­но­ва­ва­не­то на Антропо­соф­с­ко­то Общество в тес­ния сми­съл на ду­ма­та и не­ка по то­зи по­вод от­но­во да си при­пом­ним важ­ността и зна­че­ни­ето на на­ше­то дело. Естествено, всич­ко онова, ко­ето Антропосо- фското Общество се стре­ми да пос­тиг­не за по­-но­ва­та кул­ту­ра не би­ва да се раз­ли­ча­ва прин­цип­но от това, ко­ето тук в на­ши­те сре­ди ние от дос­та вре­ме неп­ре­къс­на­то гра­дим под фор­ма­та на теософия. Но мо­же би с при­ба­вя­не­то на ед­но но­во име, след­ва от­но­во да си при­пом­ним се­ри­оз­нос­т­та и достойнството, с ко­ито ние ис­ка­ме да ра­бо­тим в на­ше­то ду­хов­но Движение, и тък­мо от та­зи глед­на точ­ка е под­б­ра­на и те­ма­та на пред­с­то­ящия лек­ци­онен цикъл. В из­ход­на­та точ­ка на на­ше­то ан­т­ро­по­соф­с­ко де­ло ние ще го­во­рим вър­ху ед­на тема, ко­ято ще бъ­де из­к­лю­чи­тел­но под- ходяща, тъй ка­то от­но­во ще на­со­чи вни­ма­ни­ето ни към важ­нос­т­та и зна­че­ни­ето на на­ше­то ду­хов­но Движение за кул­тур­ния жи­вот на съв­ре­мен­на­та епоха.

Може би мно­зи­на от Вас ще ос­та­нат изненадани, че тук аз съ­пос­та­вям две при­вид­но от­да­ле­че­ни ед­но от дру­го ду­хов­ни течения, как­то те са пред­с­та­ве­ни от ед­на стра­на във ве­ли­ка­та из­точ­на по­ема Бхагавад Гита и от дру­га стра­на в Посланията на онзи, кой­то стои в не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост до са­мо­то ос­но­ва­ва­не на християнството. Ние ще вник­нем на­й-­доб­ре в бли­зос­т­та на те­зи две ду­хов­ни течения, ако днес - ка­то въ­веде­ние - обър­нем вни­ма­ние вър­ху мястото, ко­ето за­ема ве­ли­ка­та по­ема Бхагавад Гита в съв­ре­мен­на­та епоха, и как, от дру­га страна, в съ­ща­та та­зи епо­ха из­пък­ва онова, ко­ето въз­ник­ва още в на­чал­на­та точ­ка на християнство- то: павлинизмът. Все пак мно­го не­ща в ду­хов­ния жи­вот на на­ша­та епо­ха не са ве­че същите, как­ви­то бя­ха до не­от­дав­на и тък­мо то­ва раз­ли­чие в ду­хов­ния жи­вот на нас­то­яще­то спря­мо ду­хов­ния живот от не­да­леч­но­то минало, пра­ви не­об­хо­ди­мо при­със­т­ви­ето на ед­но та­ко­ва направление, как­во­то е те­ософско­то или ан­т­ро­по­соф­с­ко­то направление.

И по­не­же до срав­ни­тел­но ско­ро хо­ра­та про­явя­ва­ха ин­те­рес към ис­то­ри­ята само, до­кол­ко­то тя за­ся­га­ше отдел­на­та личност, те бя­ха ли­ше­ни от ед­но по­-дъл­бо­ко раз­би­ра­не за онова, ко­ето е съ­щес­т­ву­ва­ло пре­ди те­зи три хилядолетия. Обаче тък­мо елин­с­т­во­то сло­жи на­ча­ло на он­зи вид ис- тория, за ко­ято хо­ра­та се про­бу­диха съв­сем нас­ко­ро и фак­ти­чес­ки Гръц- ката епо­ха въз­ник­на имен­но в пре­хо­да меж­ду пър­во­то и вто­ро­то хилядо- летие, кой­то е свър­зан с ид­ва­не­то на Христос Исус. През пър­во­то хи­ля­до­ле­тие се раз­би до го­ля­ма степен всич­ко онова, ко­ето гръц­ки­ят на­род за­ве­ща на съв­ре­мен­на­та цивилизация. И то­зи гръц­ки на­род пос­тигна не­що забележително, по­не­же в из­ход­на­та точ­ка на не­го­ва­та кул­ту­ра сто­яха имен­но Мистериите. Всичко про­из­ле­зе от Мистериите - ние чес­то сме опис­ва­ли то­ва - за да пре­ми­не пос­ле в твор­би­те на ве­лики­те поети, фи­ло­со­фи и художници, а чрез тях и във всич­ки об­лас­ти на живота. Защото ако ис­ках­ме пра­вилно да раз­бе­рем Есхил, Софокъл или Еврипид, ние

После ние виждаме, как през вто­ро­то хи­ля­до­ле­тие хрис­ти­ян­с­ки­ят им­пулс се вли­ва в ду­хов­но­то развитие; виж­да­ме как вто­ро­то хи­ля­до­ле­тие нап­ред­ва по та­къв начин, че гръц­ки­ят на­род пос­те­пен­но при­ема в се­бе си то­зи Христов Импулс и се съ­еди­ня­ва с него. Цялото вто­ро хи­ля­до­ле­тие про­ти­ча така, че мо­гъ­щи­ят Христов Импулс дейс­т­ви­тел­но се съ­еди­ня­ва с това, ко­ето ид­ва ка­то ед­на жи­ва традиция, ка­то един нов жи­вот от нед­ра­та на гръц­кия народ. Така ние виж­да­ме как съв­сем бав­но и пос­те­пе­нно гръц­ка­та мъдрост, гръц­кото светоусещане, гръц­ко­то из­кус­т­во ор­га­ни­чес­ки се свър­з­ва с Христовия Импулс. Ето как­во е ха­рак­тер­но за вто­ро­то хи­ля­до­ле­тие от кул­ту­ра­та на личността.

После ид­ва тре­то­то хи­ля­до­ле­тие от това, ко­ето на­ре­кох­ме кул­ту­ра на личността. Ние се убеждаваме, че през то­ва тре­то хи­ля­до­ле­тие гръц­ка­та кул­ту­ра про­дъл­жа­ва да ра­бо­ти вът­ре в нас, но по съв­сем друг начин. Ние се из­п­ра­вя­ме пред ху­дож­ни­ци ка­то Рафаел, Микеланджело, Леонар- до да Винчи. Единството съвсем не про­дъл­жа­ва да жи­вее в тре­то­то хи­ля­до­ле­тие за­ед­но с хрис­ти­ян­с­т­во­то по он­зи начин, кой­то бе­ше харак­те­рен за вто­ро­то хилядолетие.

През вто­ро­то хи­ля­до­ле­тие хо­ра­та не при­еха елинството, не при­еха гръц­ка­та кул­ту­ра ка­то ня­как­во ис­то­ричес­ко величие, ка­то нещо, ко­ето се раз­ви­ва един­с­т­ве­но в ус­ло­ви­ята на външ­ния свят; оба­че през тре­то­то хи­ля­до­ле­тие хо­ра­та тряб­ва­ше да се обър­нат нап­ра­во към елинството, нап­ра­во към гръц­ка­та култура. Ние виж­да­ме как се­га Леонардо, Микелан- джело и Рафаел съз­да­до­ха съв­сем но­ви ху­до­жес­т­ве­ни произведения; как се­га гръц­ка­та кул­ту­ра бе­ше въз­п­ри­ема­на по един все по­-съз­на­те­лен на- чин. И ние виждаме, как гръц­ката кул­ту­ра бе­ше въз­п­ри­ета на­пъл­но съз­на­тел­но от един та­къв философ, ка­къв­то е нап­ри­мер Тома Аквински*8, как той бе­ше прос­то при­ну­ден да вклю­чи във фи­ло­со­фи­ята на Аристо- тел всич­ко онова, ко­ето бли­ка от са­ма­та фи­ло­со­фия на християнството. Тук ние виж­да­ме как по един на­пъл­но съз­на­те­лен на­чин гръц­ката кул­ту­ра се съ­еди­ня­ва с християнството, при­бяг­вай­ки до ед­на фи­ло­соф­с­ка фо- рма, съ­що как­то то­ва ста­ва при Рафаел, Микеланджело и Леонардо да Винчи, са­мо че под ед­на ху­до­жес­т­ве­на форма. Нещо по­доб­но про­ли­ча­ва съ­що и в об­лас­т­та на ду­хов­ния живот, ко­га­то нап­ри­мер усе­ща­ме из­вес­т­на ре­ли­ги­оз­на враж­дебност у лич­нос­ти ка­то Джордано Бруно и Галилей. И въп­ре­ки всичко, ние се убеждаваме, че гръц­ки­те идеи и понятия, оп­-­

Но ето че през 19 век нас­тъ­пи не­що твър­де особено, нещо, ко­ето мо­же да бъ­де за­вър­ше­но са­мо от те­ософи­ята или антропософията. Сега ние виж­да­ме как­ви ог­ром­ни пос­ле­ди­ци мо­же да има ед­но ху­до­жес­т­ве­но про- изведение. Когато Европа се за­поз­на за пръв път с чу­дес­на­та по­ема Бха- гавад Гита, ня­кои за­бе­ле­жи­телни лич­нос­ти се по­чув­с­т­ву­ва­ха не­удър­жи­мо прив­ле­че­ни и усе­ти­ха ис­тин­с­ко въз­хи­ще­ние пред ней­ни­те дълбо­ки откровения. И не би­ва ни­ко­га да забравяме, че един въз­ви­шен дух ка­то Вилхем фон Хумболт спо­дели, след ка­то се за­поз­на с та­зи поема, че тя е на­й-­дъл­бо­ко­то фи­ло­соф­с­ко произведение, ко­ето е сре­щал през жи­во­та си; и той мо­жа да из­ка­же прек­рас­ни­те думи, че на­ис­ти­на си зас­лу­жа­ва чо­век да стиг­не до него­ва­та прек­лон­на възраст, са­мо за да се за­поз­нае с Бхагавад Гита, ве­ли­ка­та ду­хов­на песен, ко­ято се но­си към нас от прад- ревната, све­ще­на из­точ­на мъдрост. И кол­ко въл­ну­ва­що е, че през 19 век, ма­кар и бавно, ма­кар и в ог­ра­ни­че­ни размери, Бхагавад Гита про­дъл­жа­ва да ни обо­га­тя­ва с на­й-­доб­ро­то от из­точ­на­та мъдрост. Защото Бхагавад Ги-та ко­рен­но се раз­ли­ча­ва от мно­го дру­ги съчинения, ко­ито са дос­тиг­на­ли до нас от древ­ния Изток. Другите пис­ме­ни съ­чи­не­ния ви­на­ги по­каз­ват из­точ­но­то мис­ле­не и све­то­усе­ща­не от тази или она­зи глед­на точ- ка. Обаче в ли­це­то на Бхагавад Гита ние има­ме пред се­бе си нещо, за ко­ето бих­ме мог­ли да заявим: Тук ние сме из­п­ра­ве­ни пред ед­но ис­тин­с­ко сли­ва­не на всич­ки нап­рав­ле­ния и глед­ни точки, ха­рак­тер­ни за из­точ­но­то мислене, за из­точ­ни­те усе­ща­ния и чувства. Ето кое е важ­но­то в Бхагавад Гита!

Нека от­но­во да на­со­чим пог­лед на­зад към дреб­на Индия. Там ние от­к­ри­ва­ме - ка­то се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от някои нез­на­чи­тел­ни под­роб­нос­ти - три, та­ка да се каже, ню­ан­си­ра­ни ду­хов­ни направления, ко­ито прос­ветват от да­леч­но­то и тъм­но ми­на­ло на Индия. Духовното направление, ко­ето сре­ща­ме още в пър­ви­те Веди и ко­ето е пре­тър­пя­ло зна­чи­тел­на про­мя­на в по­-къс­ни­те ве­ди­чес­ки съчинения, пред­с­тав­ля­ва ед­но стро­го оп­ре­де­ле­но ду­хов­но течение. Ние ще го оха­рак­те­ри­зи­ра­ме веднага: то е - ако мо­га да се из­ра­зя та­ка - ед­но твър­де едностранчиво, оба­че стро­го оп­ре­де­ле­но ду­хов­но направление. После ние сре­ща­ме ед­но вто­ро духов­но нап­рав­ле­ние в ли­це­то на фи­ло­со­фи­ята Санкхия - съ­що ед­но стро­го оп­ре­де­ле­но ду­хов­но течение; а нак­рая пред нас зас­та­ва тре­та­та раз­но­вид­ност на из­точ­ния
ду­хо­вен жи­вот - фи­ло­со­фи­ята Йога. Ето как ние об­х­ва­ща­ме с на­шия ду­ше­вен пог­лед три­те на­й-­важ­ни из­точ­ни направления: нап­рав­ле­ни­ето Веди, направ­ле­ни­ето Санкхия и нап­рав­ле­ни­ето Йога. Това, ко­ето сре­ща­ме там ка­то сис­те­ма­та Санкхия на Капила, ка­то фи­ло­со­фи­ята Йога на Патанджали и са­ми­те Веди, са ду­хов­ни нап­рав­ле­ния с оп­ре­де­лен нюанс, но те са до из­вес­т­на сте­пен дос­та едностранчиви, ма­кар и ве­ли­чи­ето им да из­пък­ва имен­но по­ра­ди тях­на­та ед­ностранчивост. Обаче в Бхагавад Гита виж­да­ме ед­но хар­мо­нич­но сли­ва­не на всич­ки­те три ду­хов­ни нап­рав­ления. Всичко, ко­ето съ­дър­жа фи­ло­со­фи­ята на Ведите, ние го от­к­ри­ва­ме съ­що и в Бхагавад Гита; всичко, което фи­ло­со­фи­ята мо­же да да­де на човека, ние от­но­во го от­к­ри­ва­ме там, в Бхагавад Гита; всичко, ко­ето систе­ма­та Санкхия пред­ла­га на човека, ние от­но­во го от­к­ри­ва­ме в Бха- гавад Гита. И ние го от­к­ри­ва­ме по такъв начин, че то да­леч не ни из­г­ле- ж­да ка­то ня­ка­къв конгломерат; нап­ро­тив - те­зи три ду­хов­ни нап­рав­ления зас­та­ват пред нас ка­то един ця­лос­тен организъм, със­та­вен от три хар­мо­нич­но свър­за­ни части, ко­ито ся­каш са си при­над­ле­жа­ли от са­мо­то начало. Ето в как­во се със­тои ве­ли­чи­ето на Бхагавад Гита: във все­об- хват­но­то опи­са­ние на из­точ­ния ду­хо­вен живот, кой­то чер­пи сво­ите при­то­ци как­то от фи­ло­со­фи­ята Санкхия, та­ка и от Йога, и от Веди.

Нека на­й-­нап­ред нак­рат­ко да оха­рак­те­ри­зи­ра­ме как­во мо­же да ни да­де вся­ко ед­но от те­зи три ду­хов­ни направления.

Съвсем раз­лич­но е по­ло­же­ни­ето при фи­ло­со­фи­ята Санкхия. При пър­во­на­чал­но­то ни за­поз­на­ва­не с та­зи философия, та­ка­ва как­ва­то тя е съх­ра­не­на до на­ши дни, ние от­к­ри­ва­ме в нея тък­мо про­ти­во­по­лож­но­то на ед­но цялостно, един­но учение. Поискаме ли да я срав­ним с не­що друго, ние мо­жем до­ня­къ­де да я срав­ним с фи­ло­со­фи­ята на Лайбниц. Фило- софията Санкхия е ти­пи­чен при­мер за ед­на плу­ра­лис­тич­на философия. Тя да­леч не прос­ле­дя­ва от­дел­ни­те ду­ши - би­ли те чо­веш­ки ду­ши или ду­ши на Боговете - до ня­ка­къв общ първоизточник; фи­ло­со­фи­ята Санкхия раз­г­леж­да ду­ши­те ка­то че ли те ид­ват от вечността, или ка­то че ли тех­ни­ят общ про­из­ход изоб­що не се под­ла­га на съмнение. Да, във фи­ло­со­фи­ята Санкхия ние се на­тък­ва­ме тък­мо на плу­ра­лиз­ма на душите. Тук ряз­ко е под­чер­та­на са­мос­то­ятел­нос­т­та на вся­ка от­дел­на душа, ко­ято нап­ред­ва в сво­ята ево­лю­ция на­пъл­но изо­ли­ра­на и зат­во­ре­на в се­бе си. А сре­щу плу­ра­лиз­ма на ду­ши­те зас­та­ва он­зи елемент, кой­то фи­ло­со­фи­ята Санкхия на­ри­ча еле­мент на Пракрити. Ние не мо­жем да обоз­на чим то­зи еле­мент с ня­ка­къв съв­ре­ме­нен термин, по­не­же ду­ма­та „материя", напри- мер, зву­чи твър­де гру­бо и материалистично. Обаче във фи­ло­со­фи­ята Санкхия то­зи еле­мент ня­ма ни­що об­що с она­зи суб­с­тан­ци­ална същност, ко­ято стои зад мно­жес­т­во­то на душите, ко­ято на свой ред не се стре­ми към ни­ка­къв общ първоизточник, към ни­ка­къв общ произход. Първона- чално има­ме „мно­жес­т­во­то на душите" и това, ко­ето можем да на­ре­чем „ма­те­ри­ал­на­та основа", не­що ка­то един пър­ви­чен прос­т­ран­с­т­ве­но­-в­ре­ме­ви поток, от който ду­ши­те взе­мат елементите, не­об­хо­ди­ми им за вън- ш­но­то съществуване, без те да тър­сят не­що об­що по меж­ду си. И във фи­ло­со­фи­ята Санкхия ней­на­та сто­ят така, че пред нас изпъква, и то мно­го доб­ре проучен, тък­мо то­зи ма­те­ри­ален елемент. Във фи­ло­со­фи­ята Санкхия пог­ле­дът да­леч не е на­со­чен към от­дел­на­та душа. Отделната ду­ша би­ва въз­п­ри­ема­на ка­то нещо, ко­ето е впле­те­но и здра­во свър­за­но с ма­те­ри­ал­на­та основа, и ко­ето в та­зи ма­те­ри­ал­на ос­но­ва сти­га до все­въз­мож­ни форми. Душата се „облича" в ос­нов­ния мате­ри­ален еле­мент и вечността, та­ка да се каже, раз­г­леж­да то­зи еле­мент ка­то не­що ос­нов­но за вся­ка от­дел на душа. Душевното ес­тес­т­во се из­ра­зя­ва тък­мо в то­зи ос­но­вен елемент. Ето за­що ду­шев­но­то ес­тес­т­во при­ема на­й-­раз­лич­ни форми. А изу­ча­ва­не­то на те­зи ма­те­ри­ал­ни фор­ми е същественото, ко­ето от­ли­ча­ва фи­ло­со­фи­ята Санкхия. В ней­но ли­це ние имаме, та­ка да се каже, на­й-пър­вич­на­та фор­ма на то­зи ма­те­риален еле­мент ка­то един вид пър­ви­чен ду­хо­вен поток, в кой­то пър­во­на­чал­но се по­то­пя­ва чо­веш­ка­та душа.

Следователно, ако бих­ме на­со­чи­ли пог­лед вър­ху на­чал­ни­те ста­дии от еволюцията, ние щях­ме да се из­п­равим пред един не­ди­фе­рен­ци­ран ма­-­
тери­ален еле­мент и пред „мно­жес­т­во­то души", по­то­пя­ва­щи се в него, за да се из­диг­нат до след­ва­ща­та сте­пен от развитието. Сега ид­ва ред и на не­що друго, с ко­ето ду­ша­та мо­же да се „облече", ид­ва ред на „индиви- дуалното" и то­ва е Будхи. И така, ако си представим, че ед­на ду­ша е „облечена" със суб­с­тан­ци­ите на пър­вич­ния поток, ней­ни­те про­яв­ле­ния все още не се раз­ли­ча­ват от об­щия еле­мент на пър­вич­ния поток. Когато ду­ша­та се об­ви­ва не са­мо в то­зи общ пър­ви­чен поток, в това, ко­ето мо­же да про­из­ле­зе от него, тя се „облича" в еле­мен­та Будхи.Третият елемент, кой­то съ­щес­т­ву­ва и чрез кой­то ду­ши­те ста­ват все по­-­ин­ди­ви­ду­ал­ни и индивидуални, е Ахамкара. Това са все по­-низ­ши и по­-низ­ши фор­ми на пър­вич­на­та материя.

И така, ние има­ме пър­вич­на­та материя, чи­ято след­ва­ща­та фор­ма е Будхи и от­но­во ед­на след­ва­ща фор­ма Ахамкара. Още по­-с­лед­ва­ща­та фор­ма е Манас, а след нея ид­ва ред на она­зи форма, ко­ято има­ме в ли­це­то на се­тив­ни­те органи; след­ва­ща­та фор­ма - то­ва са по­-фи­ни­те елементи, а пос­лед­на­та форма: ма­те­ри­ал­ни­те елементи, раз­по­ло­же­ни в об­к­ръ­жа­ва­щия ни фи­зи­чес­ки свят. Ето как пред нас се очерта, та­ка да се каже, ед­на ево­лю­ци­он­на ли­ния в сми­съ­ла на фи­ло­со­фи­ята Санкхия. Най-отгоре виж­да­ме на­й-с­в­ръ­хес­тес­т­ве­ния еле­мент от един пър­ви­чен ду­хо­вен поток, кой­то - сгъс­тя­вай­ки се все по­ве­че и по­ве­че - се доб­ли­жа­ва до това, ко­ето от­к­ри­ва­ме око­ло се­бе си в гру­би­те елементи, от ко­ито е из­г­ра­де­но чо­веш­ко­то тяло. Между тях са субстанциите, от ко­ито са из­тъ­ка­ни нап­ри­мер на­ши­те се­тив­ни органи, и по­-фи­ни­те елементи, от ко­ито е из­тъ­ка­но на­ше жиз­не­но или етер­но тяло.*9 Нека да отбележим, че всич­ки из­б­ро­ени фор­ми - в сми­съ­ла на фи­ло­со­фи­ята Санкхия - са са­мо об­вив­ки на душа- та. Дори това, ко­ето про­из­ли­за не­пос­ред­с­т­ве­но от първич­ния поток, съ­що е об­вив­ка на душата. И ко­га­то философът, при­вър­же­ник на Санкхия, изу­ча­ва Будхи, Ахамкара, Манас, сетивата, по­-фи­ни­те и по­-г­ру­би­те еле- менти, в тях­но ли­це той виж­да не друго, а все по­-с­гъс­тя­ва­щи­те се об- вивки, в ко­ито ду­ша­та из­ра­зя­ва се­бе си.

Нека да сме на­яс­но в следното: фи­ло­со­фи­ята на Ведите и фи­ло­со­фи­ята Санкхия из­г­леж­дат по то­зи начин, са­мо за­що­то са въз­ник­на­ли през оне­зи да­леч­ни епохи, ко­га­то все още е съ­щес­т­ву­ва­ло та­ка на­ре­че­но­то древ- но ясновидство*10 или по­не е съ­щес­т­ву­ва­ло до из­вес­т­на степен. Ведите из­ця­ло по­чи­ват вър­ху ед­на чисто при­род­на заложба, ха­рак­тер­на за дреб­но­то човечество, из­ра­зя­ва­що се в един вид инспирация, при която чо- век, та­ка да се каже, не е бил длъ­жен да пра­ви ни­що друго, ос­вен да се под­гот­ви за ед­но ти­хо и спо­койно при­ема­не на ид­ва­ща­та са­ма по се­бе си бо­жес­т­ве­на инспирация. Съвсем раз­лич­но е по­ло­же­ни­ето при въз­ник­ва­не­то на фи­ло­со­фи­ята Санкхия. Там се получава, та­ка да се каже, не­що по­доб­но на на­ше­то днешно обучение, са­мо че без то да е пов­ли­яно от
ясновидството. А нав­ре­ме­то то е би­ло пов­ли­яно имен­но от ясновидст- вото. Тогава то е из­г­леж­да­ло ка­то един вид яс­но­виж­да­ща наука, ка­то инспирация, да­де­на по Божията милост. Тази на­ука е би­ла тър­се­на от то­га­ваш­ни­те хо­ра съ­що как­то ние тър­сим днеш­но­то поз­на ние, са­мо че то­га­ваш­ни­те хо­ра все още са би­ли ясновидци: ето как­во пред­с­тав­ля­ва фи­ло­со­фи­ята Санкхия. Тъкмо по­ра­ди та­зи при­чи­на съ­щин­с­ки­ят ду­хо­вен еле­мент остава, та­ка да се каже, не­до­кос­нат от нея. Фило­со­фи­ята Санк- хия твърди: Във всич­ко онова, ко­ето изу­ча­ва­ме чрез външ­ни­те свръх­се­тив­ни форми, се от пе­ча­тат имен­но душите; съ­щес­т­ве­но­то тук е, че ние мо­жем да изу­ча­ва­ме външ­ни­те форми, формите, които наб­лю­да­ва­ме ка­то из­раз­но сред­с­т­во на душите.

Ето защо, в све­та ние от­к­ри­ва­ме ед­на доб­ре из­г­ра­де­на сис­те­ма от фо- рми, съ­що как­то от­к­ри­ва­ме един сбор от фак­ти в на­ша­та съв­ре­мен­на наука, са­мо че във фи­ло­со­фи­ята Санкхия не­ща­та опи­рат до свръх­се­тив­но­то виж­да­не на фактите. Философията Санкхия е та­ка­ва наука, която, въп­ре­ки че е пос­тиг­на­та с по­мощ­та на ясновидството, все пак си ос­та­ва ед­на на­ука за външ­ни­те форми, и тя не сти­га до са­ма­та същ­ност на ду­шевния живот; в из­вес­тен смисъл ду­шев­на­та същ­ност ос­та­ва не­до­кос­на­та от про­це­са на изучаването. Човекът, от­да­ден на Ведите, усе­ща своя ре­ли­ги­озен жи­вот ка­то на­пъл­но слят с жи­во­та на мъдростта. Философи­ята Санкхия е наука, поз­на­ние на формите, в ко­ито се из­ра­зя­ва душата. За ней­ни­те пос­ле­до­ва­те­ли е харак­тер­на как­то философската, та­ка и ре­ли­ги­оз­на­та нагласа. И как пос­ле ду­шев­на­та същ­ност се вклю­ча във фор­ми­те - не са­ма­та тя, а начинът, по кой­то го пра­ви - ето как­во прос­ле­дя­ва по­-на­та­тък фи­ло­со­фи­ята Санкхия. Как ду­ша­та за­паз­ва сво­ята самостоя- телност, или как се по­то­пя­ва пре­дим­но в ма­те­ри­ята - ето как­ва раз­ли­ка се пра­ви във фи­ло­со­фи­ята Санкхия. Тук ние има­ме ра­бо­та с ед­на ду­шев­на същност, ко­ято на­ис­тина се по­то­пя­ва във формите, но все пак тя се за­паз­ва ка­то ду­шев­на същност. Една ду­шев­на същност, ко­ято е по­то­пе­на във формата, но се про­явя­ва ка­то ду­шев­на същност, жи­вее в еле­мен­та Сатва. Друга ду­шев­на същност, или душа, ко­ято се по­то­пя­ва във форма- та, но е заглушена, та­ка да се каже, от формата, не преодо­ля­ва формата, жи­вее в еле­мен­та Тамас. А в това, при ко­ето ду­ша­та поддържа, та­ка да се каже, рав­но­веси­ето на външ­на­та форма, жи­вее еле­мен­тът Раджас. Сатва, Раджас, Тамас, три­те Гунас оп­ре­де­лят глав­ната ха­рак­те­рис­ти­ка на това, ко­ето на­ри­ча­ме фи­ло­со­фи­ята Санкхия.

И отново, съв­сем раз­лич­но е оно­ва ду­хов­но направление, ко­ето на­ми­ра­ме на Изток ка­то Йога. Тя изу­ча­ва са­ма­та ду­шев­на същност, са­ма­та ду­ша и тър­си пъ­ти­ща и средства, за да я об­х­ва­не в един не­пос­ред­с­т­вен ду­хо­вен живот, та­ка че от мястото, къ­де­то се на­ми­ра в света, ду­ша­та се из­ди­га до все по­-ви­со­ки и по­-ви­соки сте­пе­ни на съществувание. Ето как
фи­ло­со­фи­ята Санкхия се явя­ва ка­то един вид раз­г­леж­да­не на ду­шевни­те обвивки, а Йога - ка­то ед­но на­пътс­т­вие за ду­ша­та към все по­-ви­со­ки­те сте­пе­ни на вът­реш­но из­жи­вяване. Ето за­що прак­ти­ку­ва­не­то на Йога е ед­но пос­те­пен­но про­буж­да­не на по­-вис­ши­те ду­шев­ни сили, та­ка че ду­ша­та се по­то­пя­ва в нещо, ко­ето тя не ус­пя­ва да от­к­рие във все­кид­нев­ния живот, в нещо, ко­ето мо­же да я из­диг­не до все по­-ви­со­ки и по­-ви­со­ки сте­пе­ни на съществувание. Ето за­що Йога е пъ­тят в ду­хов­ни­те светове, пъ­тят към ос­во­бож­да­ва­не­то на ду­ша­та от външ­ни­те форми, пъ­тят към са­мос­то­ятел­ния ду­ше­вен жи­вот във вът­реш­ния свят на човека. Йога е имен­но дру­га­та стра­на на фи­ло­со­фи­ята Санкхия. Философията Йога се из­ди­га до сво­ята ис­тин­с­ка висота, ко­га­то она­зи ид­ва­ща ка­то бла­го­дат от­го­ре инспирация, бла­года­ре­ние на ко­ято въз­ник­на­ха и Ведите, ве­че не мо­же­ше да съ­щес­т­ву­ва всред човечеството. фи­ло­со­фи­ята Йога мо­же­ше да бъ­де при­ета са­мо от оне­зи души, ко­ито - при­над­ле­жа­щи към ед­на по­-къс­на епо­ха - ве­че не по­лу­ча­ват от­к­ро­ве­ния ка­то от са­мо се­бе си, а тряб­ва­ше да се из­диг­нат до ви­си­ни­те на ду­хов­но­то съ­ществу­ва­ние чрез соб­с­т­ве­ни усилия.

Ето как пред нас зас­та­ват три стро­го оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни направления, ха­рак­тер­ни за Древно-индийската епоха: Ведите, Санкхия и Йога. А днес ние сме призвани, та­ка да се каже, от­но­во да обе­ди­ним те­зи ду­хов ни направления, ка­то ги из­не­сем горе, в свет­ли­на­та на оно­ва съзнание, ко­ето е ха­рак­тер­но за на­ша­та Пета сле­дат­лан­т­с­ка епоха*11

Вие лес­но ще от­к­ри­ете те­зи три нап­рав­ле­ния в на­ша­та Духовна наука. Прочетете описанията, ко­ито се опи­тах да дам в мо­ята кни­га „Тайната наука"*12, осо­бе­но в пър­ва­та глава, къ­де­то го­во­ря за ус­т­ройс­т­во­то на човека, за съ­ня и будността, за жи­во­та и смъртта, и то­га­ва ще има­те същото, ко­ето - ве­че в дне­шен смисъл - оп­ре­де­ля­ме ка­то „фи­ло­со­фи­ята Санкхия"; про­че­те­те още всич­ко онова, ко­ето е ка­за­но за ево­лю­ци­ята на све­та от Стария Сатурн*13 до на­ши дни, и то­га­ва ще има­те пред се­бе си „фи­ло­со­фи­ята на Ведите", само че из­ра­зе­на спо­ред днеш­ни­те изисква- ния, про­че­те­те пос­лед­на­та глава, къ­де­то се го­во­ри за раз­ви­ти­ето на чо­ве­ка и там ще на­ме­ри­те „фи­ло­со­фи­ята Йога", съ­що из­ра­зе­на спо­ред изис­к­ва­ни­ята на на­ше­то време. Нашето бре­ме на­ис­ти­на тряб­ва да обе­ди­ни по един ор­га­ни­чес­ки на­чин онова, ко­ето проб­ляс­ва от древ­на­та ин­дийс­ка кул­ту­ра под фор­ма­та на три­те стро­го оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни направления: Ведите, Санкхия и Йога. Ето за­що чу­дес­на­та по­ема Бхагавад Гита, ко­ято стои пред нас ка­то ед­но хар­мо­нич­но и дъл­бо­ко поетич­но сли­ва­не на те­зи три направления, тряб­ва да засегне, и то по на­й-­дъл­бок по­ети­чес­ки начин, имен­но на­ше­то време. И ние тряб­ва да тър­сим един вид ду­хов­но род­с­т­во меж­ду на­ше­то Антропософско Движение и дъл­бо­ко­то съ­дър­жа­ние на Бхагавад Гита. Другите ду­хов­ни нап­рав­ле­ния от на­ше­то съв­ре­мие
съ­що се докосват, и то не са­мо в об­ши линии, но и до на­й-­мал­ки­те под­роб­нос­ти с ня­кои от древ­ни­те ду­хов­ни източници. Вие сте наясно, че в мо­ята „Тайна наука" е нап­ра­вен опит, не­ща­та из­ця­ло да бъ­дат из­ва­де­ни от са­ми­те тях. Аз не съм се по­зо­ва­вал на ни­как­ви ис­то­ри­чес­ки докумен- ти. Онзи, кой­то дейс­т­ви­тел­но раз­би­ра това, ко­ето е ка­за­но в та­зи книга, ни­къ­де в опи­са­ни­ята на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, ня­ма да от­к­рие нещо, ко­ето е взе­то от ис­то­ри­чес­ки източници: обяс­не­ни­ето на не­ща­та там са из­в­ле­че­ни от са­ми­те тях. И кол­ко странно: това, ко­ето но­си от­пе­ча­тъ­ка на на­ше­то време, е в чуд­но съз­ву­чие с ду­хов­ното нас­лед­с­т­во от древността.

Нека да по­со­чим един ма­лък пример. На оп­ре­де­ле­но мяс­то във Ведите сре­ща­ме след­ни­те ду­ми от­нос­но кос­ми­чес­ко­то развитие: В пра­на­ча­ло­то тъм­ни­на­та бе­ше об­ви­та в тъмнина, всич­ко бе­ше ка­то ед­на аморфна маса. После въз­ник­на ед­но ог­ром­но праз­но пространство, ко­ето от­в­ся­къ­де бе­ше про­ни­за­но от топлина.

А се­га Ви мо­ля да си при­пом­ни­те как­во бе­ше ка­за­но за Стария Сатурн, за ця­лос­т­но­то ус­т­ройс­т­во и за първич­на­та суб­с­тан­ция на Сатурн, ко­ято бе­ше опи­са­на имен­но ка­то топ­лин­на субстанция, и раз­мис­ле­те върху съз­ву­чи­ето меж­ду те­зи съв­ре­мен­ни опи­са­ния в „Тайната наука" и онова, ко­ето е ка­за­но там, във Ведите. В след­ва­щия па­саж на Ведите се казва: Тогава на­й-­нап­ред се про­яви Волята, ко­ято бе­ше пър­ви­ят за­родиш на мисленето, връз­ка­та меж­ду съ­щес­т­ву­ва­що­то и несъществуващото... И при­пом­не­те си още, как гово­ря аз в „Тайната наука" за Духовете на Во- лята*14. Или с дру­ги думи: на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки опи­са­ния да­леч не тър­сят ня­как­во сходство, ня­как­во съз­ву­чие с древ­ни­те описания; съз­ву­чи­ето се по­лу­ча­ва от са­мо се­бе си, по­не­же тогава, как­то и сега, има хора, ко­ито тър­сят истината.

И сега, в Бхагавад Гита ние има­ме пред се­бе си един вид по­ети­чес­ко въз­ве­ли­ча­ва­не на три­те то­ку­-що ха­ракте­ри­зи­ра­ни ду­хов­ни направления. В един осо­бе­но ва­жен мо­мент от све­тов­на­та ис­то­рия - ва­жен за съ­от­ветна­та епо­ха - пред нас зас­та­ва ве­ли­ко­то учение, ко­ето са­ми­ят Кришна пре­да­ва на Арджуна; мо­мен­тът е важен, за­що­то от­ра­зя­ва за­бе­ле­жи­тел­ния преход, ко­га­то ста­ри­те нас­лед­с­т­ве­ни връзки, ста­ри­те кръв­ни връз­ки за­поч­ват да се разхлабват, да се разпадат. В хо­да на те­зи лек­ции Вие не би­ва да забравяте: през дъл­бо­ка­та древ­ност кръв­ни­те връзки, т.е. при­над­леж­нос­т­та към оп­ре­де­ле­на ра­са или племе, са има­ли огромно, ре­ша- ва­що значение. Припомнете си всич­ко онова, за ко­ето ста­ва ду­ма в мо­ята кни­га „Кръвта ка­то един осо­бен сок"*15. Когато те­зи кръв­ни връз­ки за­поч­на­ха да се разпадат, то­га­ва нас­тъ­пи - имен­но по­ра­ди то­ва раз­па­да­не - она­зи гран­ди­оз­на битка, ко­ято опис­ва Махабхарата, и от ко­ято Бха- гавад Гита пред­с­тав­ля­ва само един ма­лък епизод. Тук ние виждаме, как

И как­то Кришна обяс­ня­ва на своя ученик, че зад всич­ко съ­щес­т­ву­ва­що стои съ­зи­да­тел­но­то ми­ро­во Слово, та­ка той му обяс­ня­ва също, че чо­ве- ш­ки­ят ра­зум мо­же да изу­чи от­дел­ни­те форми, сле­до­ва­тел­но мо­же да при­еме в се­бе си за­ко­ни­те на света. Мировото Слово, ми­ро­ви­ят закон, пре­да­де­ни във Ведите, в Санкхия - ето как­во от­к­ри­ва Кришна на своя ученик. И той му на­пом­ня още за пътя, кой­то из­ди­га от­дел­ния ученик: във висините, къ­де­то той от­но­во мо­же да бъ­де съ­учас­т­ник в поз­на­ни­ето на ми­ро­во­то Слово. Следовател но, тук Кришна го­во­ри за уче­ни­ето Йога. Учението на Кришна има тро­ич­на същност: то е уче­ние за Слово- то, за закона, за мо­лит­ве­но­то прек­ло­не­ние пред Духа.

Слово, закон, мо­лит­ва - ето три­те сили, с чи­ято по­мощ ду­ша­та мо­же да се из­диг­не в сво­ето развитие. За напред те­зи три си­ли неп­ре­къс­на­то ще оказ­ват въз­дейс­т­вие вър­ху душата. Ние то­ку­-що ви­дях­ме как съв­ре­ме- нна­та Духовна на­ука се стре­ми да пред­с­та­ви те­зи три от­дел­ни направ- ления. Но епо­хи­те са раз­лич­ни и троич­но­то ус­т­ройс­т­во на све­та след­ва да бъ­де под­на­ся­но на чо­веш­ка­та ду­ша по съв­сем раз­лич­ни начини. Кри- шна го­во­ри за ми­ро­во­то Слово, за тво­ря­що­то Слово, за фор­ми­те на би- тието, за мо­лит­ве­но­то вглъ­бя­ва­не на душата, за Йога. Същата тро­ич­ност от­но­во зас­та­ва пред нас, са­мо че по един мно­го по­-жив и кон­к­ре­тен начин, а имен­но в ли­це­то на ед­но Същество, за ко­ето ние знаем, че то въп­лъ­тя­ва в се­бе си бо­жес­т­ве­но­то Слово! Несъмнено, Ведите са под­не­се­ни на чо­ве­чес­т­во­то по един аб­с­т­рак­тен начин! Но бо­жес­т­ве­ни­ят Ло- гос, за кой­то ни го­во­ри Евангелието на Йоан, е жив и пред­с­тав­ля­ва са­мо­то тво­ря­що Слово!

А всич­ко онова, ко­ето на­ми­ра­ме във фи­ло­со­фи­ята Санкхия ка­то за­ко­но­мер­но вник­ва­ме във фор­ми­те на света, е пре­вър­на­то в не­що ис­то­ри­чес­ко и е иден­тич­но с това, ко­ето апос­тол Павел на­ри­ча Закон. И на края, при апос­тол Павел, тре­то­то нап­рав­ле­ние се про­явя­ва ка­то вя­ра във въз­к­ръс­на­лия Христос. Това, което при Кришна е Йога, при Павел е пре­вър­на­то в не­що конкретно, а имен­но във вярата, ко­ято тряб­ва да за­еме мяс­то­то на закона.

Ето как тро­ич­нос­т­та на Веди, Санкхия и Йога е ка­то един вид ут­рин­на­та зо­ра на това, ко­ето по­-къс­но изгря ка­то са­мо­то Слънце. Ведите от­но­во и
не­пос­ред­с­т­ве­но се про­явя­ват в кон­к­рет­но­то Христово Същество, нав­ли­зай­ки се­га мощ­но и жи­во в ис­то­ри­чес­ко­то развитие, и то без да се раз­ли­ват аб­с­т­рак­т­но в прос­то­ри­те на вре­ме­то и пространството, а ка­то ед­на от­дел­на индивидуалност, ка­то жи­во­то Слово. Във фи­ло­со­фи­ята Санкхия Законът зас­та­ва пред нас и ни на­пом­ня по ка­къв на­чин се офор­мя ма­те­ри­ал­на­та основа, или елемен­тът Пракрити и как той сли­за на­до­лу до рав­ни­ще­то на гру­ба­та материя. Законът раз­к­ри­ва въз­ник­ва­нето на све­та и мяс­то­то на от­дел­ни­те хо­ра всред него. Всичко то­ва е за­гат­на­то в древ­но­ев­рейс­ко­то уче­ние на Закона, и на­й-­ве­че в ду­ми­те на Мойсей. Докол- кото апос­тол Павел на­соч­ва от ед­на стра­на вни­ма­ни­ето ни към то­зи За- кон на ев­рейс­ка­та древност, той ни от­п­ра­вя към фи­ло­со­фи­ята Санкхия; до­кол­ко­то об­ръ­ща вни­ма­ни­ето ни към вя­ра­та във Възкръсналия, той по­соч­ва оно­ва Слънце, чи­ято ут­рин­на зо­ра се про­явя­ва в Йога. Ето как от­но­во се по­явя­ва всич­ко онова, ко­ето на­ми­ра­ме във Ведите, във фи­ло­со­фи­я­-та на Санкхия и в Йога.

Това, ко­ето от­к­ри­ва­ме във Ведите, от­но­во се про­явя­ва в ед­на нова, кон­к­рет­на форма: жи­во­то Слово, чрез ко­ето е би­ло съз­да­де­но всич­ко и не е би­ло съз­да­де­но ни­що от това, ко­ето е станало. В хо­да на вре­ме­то живо­то ми­ро­во Слово се въп­лъ­ща­ва в ед­но чо­веш­ко тяло. Фи­ло­со­фи­ята Санкхия се явя­ва ка­то историческо, за­ко­но­мер­но пред­с­та­вя­не на това, как от све­та на Елохимите*16 въз­ник­ва све­тът на явленията, све­тът на гру­ба­та материя. А Йога се прев­ръ­ща в това, ко­ето апос­тол Павел из­ра­зя­ва с думите: „Не аз, а Христос в мен"; или ка­за­но по друг начин: Когато Хри- стовата Сила про­ник­ва в чо­веш­ка­та душа, чо­ве­кът се из­ди­га до ви­со­та­та на Божеството.

И така, ние виж­да­ме ця­лос­т­ния план в ис­то­ри­ята на света, ние виж­да­ме как това, ко­ето е съз­да­де­но по духо­вен път на Изток, е са­мо ед­на под- готовка, и как от нея произлиза, та­ка да се каже, в ед­на по­-­аб­с­т­рак­т­на фор­ма всич­ко онова, ко­ето е тол­ко­ва прек­рас­но из­ва­яно в кон­к­рет­ни­те очер­та­ния на по­-къс­но­то Павлово християнство. Скоро ние ще се убе- дим: вник­вай­ки във връзките, съ­щес­т­ву­ва­щи меж­ду ве­ли­чес­т­ве­на­та пое- ма Бхагавад Гита и Посланията на апос­тол Павел пред нас се от­к­ри­ват съ­що и на­й-­дъл­бо­ки­те тай­ни на това, ко­ето бих­ме на­рек­ли ду­хов­но при­със­т­вие в ця­ло­то въз­пи­та­ние на чо­веш­кия род. За да усе­ти то­зи нов еле- мент, съв­ре­мен­на­та епо­ха тряб­ва­ше да се из­диг­не над всич­ко онова, ко­ето бе­ше нас­ле­ди­ла от гръц­ка­та кул­ту­ра и да пос­тиг­не раз­би­ра­не за ду­хов­ни­те им­пул­си от пър­во­то пред­х­рис­ти­ян­с­ко хилядолетие, ко­ито има­ме в ли­це­то на Ведите, Санкхия и Йога. И как­то Рафаел в об­лас­т­та на изкуството, как­то Тома Аквински в об­лас­т­та на фи­ло­со­фи­ята тряб­ва­ше да се обър­нат на­зад към гръц­ка­та култура, та­ка и на­ше­то вре­ме от но­во тряб­ва да по­ро­ди ед­но съз­на­тел­но урав­но­ве­ся­ва­не меж­ду това, ко­ето
наша­та епо­ха ис­ка да постигне, и всич­ко онова, ко­ето ве­че е би­ло съз­да­де­но мно­го по­-ра­но в древ­на­та гръц­ка култура, и ко­ето е жи­вя­ло още в дъл­би­ни­те на из­точ­на­та древност. Ние ще се доб­ли­жим до прек­рас­ния свят на из­точ­на­та древност, са­мо ако об­х­ва­нем спо­ме­на­ти­те ду­хов­ни нап­рав­ле­ния в тях­но­то чуд­но и хар­мо­нич­но единство, с ко­ето те, как­то каз­ва Хумболт, зас­та­ват пред нас в на­й-­ве­ли­чес­т­ве­на­та фи­ло­соф­с­ка пое- ма, на­ре­че­на Бхагавад Гита.