Лекции изнесени в Кьолн от 28. 12. 1912 до 1913 г

БЕЛЕЖКИ

*1. Духовните ре­во­лю­ции и свър­за­ни­те с тях но­ви на­уч­ни дис­цип­ли­ни обик­но­ве­но въз­ник­ват с из­г­раж­да не­то на но­ви понятия. Такъв е слу­ча­ят и с по­ня­ти­ето „антропология", ко­ето от­к­ри из­с­ле­до­ва­тел­с­ки пер­с­пекти­ви от на­й-­висш порядък.

През 1596, го­ди­на­та в ко­ято се раж­да Рене Декарт, ба­ща­та на но­во­то време, Ото Гасман (1562 - 1607) из­дава сво­ята „Psychologia antropolo- gica", в ко­ято за пръв път пра­ви опит да ин­тег­ри­ра от­къс­леч­ни­те зна­ния за чо­ве­ка в ед­на все­об­х­ват­на на­ука за човека.

Обаче ско­ро се очер­та­ват и границите, на ко­ито се на­тък­ва ес­тес­т­ве­но­на­уч­на­та методология, в стре­ме­жа си да стиг­не до „ истинския" об­раз на човека.

Ето защо, през 1856, в сво­ята „Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая ця­ла­та ан­т­ро­по­ло­гия се свеж­да до всес­т­ран­но обос­но­ва­ния факт, че спо­ред съ­щин­с­ка­та си при-
рода, как­то и в из­точ­ни­ци­те на сво­ето осъзнание, чо­ве­кът при­над­ле­жи към един над се­ти­вен свят. Сетивното съз­на­ние и въз­ник­ва­ща­та чрез не­го фе­но­ме­но­ло­гия на света, как­то и це­лия се­ти­вен жи­вот на човека, ня­мат ни­как­ва дру­га стойност, ос­вен че пре­дос­та­вят арената, на ко­ято се осъ­щес­т­вя­ва над­се­тивния жи­вот на Духа... Крайният ре­зул­тат на ан­т­ро­по­ло­ги­ята е Антропософията."

Впрочем по­ня­ти­ето „антропософия" сре­ща­ме още през 1575, два­де­сет и ед­на го­ди­на пре­ди „Psychologia anthropologica" на Гасман, ко­га­то в Базел е пуб­ли­ку­ва­но съ­чи­не­ни­ето „Dе Маgia Veterum". Като пър­ва за да­ча на Антропософията в 16 век се раз­г­леж­да оду­хот­во­ря­ва­не­то на ес­тес­т­ве­ни­те на­уки и со­ци­ал­ния живот.

Швейцарският фи­ло­соф и ан­т­ро­по­лог Игнац Паул Трокслер (1780 - 1866), уче­ник и при­ятел на Шелинг, виж­да в Антропософията ед­но „по- вишение" на до­се­гаш­на­та философия, ко­ято се из­ди­га до един вид „ме- ди­та­тив­на философия": „Колко ра­дос­т­но е, че на­й-­но­ва­та фи­ло­со­фия се ус­т­ре­мя­ва към вся­ка ед­на Антропо­со­фия и, следователно, се про­явя­ва как­то в поезията, та­ка и в историята. При то­ва не тряб­ва да смятаме, че та­зи идея е плод на ня­как­ва спекулация, как­то и да смес­ва­ме ис­тин­с­ка­та ин­ди­ви­ду­ал­ност на чо­ве­ка ни то със су­бек­тив­ния дух или Аза, ни­то с аб­со­лют­ния Дух."

През 1882 Роберт Цимерман из­да­ва във Виена своя ос­но­вен труд „Въ- ведение в антропософията", кой­то оказ­ва из­вес­т­но въз­дейс­т­вие вър­ху Рудолф Щайнер. Разбира се, по­-къс­но Рудолф Щайнер из­пъл­ва то­ва по­ня­тие със съв­сем дру­го съдържание.

От съ­чи­не­ни­ята и лек­ци­ите на Рудолф Щайнер (Събр. Съч. №1 - №354) е ясно, че „антропологията" и „антропософията" не се из­к­люч­ват взаим- но. Просто към ме­то­до­ло­ги­ята на ес­тес­т­ве­но­на­уч­но­то познание, той при­ба­вя ме­то­до­ло­ги­ята на свръх­се­тив­но­то познание, ка­то и в два­та слу­чая обек­ти­те са ед­ни и същи: Човекът, Земята, Космоса.

Основният стре­меж на ан­т­ро­по­соф­с­ки­-­ори­ен­ти­ра­на­та Наука за Духа е да стиг­не един все­об­х­ва­тен „об­раз на све­та и човека". Антропософията не е дог­ма­тич­но учение, ко­ето пре­доп­ре­де­ля ха­рак­те­ра на въпросите, как­то и на­чи­на за тях­но­то разрешение.

„Тя ня­ма ни­що об­що с мъртвото, аб­с­т­рак­т­но познание... а ка­то жи­во познание, тя об­х­ва­ща жи­во­та чрез самия него; тя се вли­ва в чо­ве­ка не прос­то под фор­ма­та на мис­ли или ка­то ре­зул­тат от ед­но или дру­го наблюдение, а ка­то жи­ви­тел­на кръв за душата, ка­то фор­ма на живот, тя при­със­т­ва в са­мия човек".

Когато Рудолф Щайнер за­поч­ва да обос­но­ва­ва на­уч­но ре­зул­та­ти­те от сво­ите „ду­шев­ни наблюдения", той установява, че осо­бе­но в об­лас­т­та на философията, въп­ро­сът неп­ре­къс­на­то опи­ра до гра­ни­ци­те на чо­вешко­то

За Рудолф Щайнер не­се­тив­ни­те си­ли бя­ха не­ос­по­рим факт, съ­що как­то и фи­зи­чес­ки­те при­род­ни сили. Ето за­що той на­со­чи сво­ето вни­ма­ние и в две­те посоки.

Изходната точ­ка на не­го­во­то гран­ди­оз­но де­ло след­ва да тър­сим в ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни­те му раз­ра­бот­ки и студиите, свър­за­ни с те­ория на поз­на­ни­ето от осем­де­сет­те го­ди­ни на 19 век.

Но „познанието" при Рудолф Щайнер да­леч не се ог­ра­ни­ча­ва са­мо в не­пос­ред­с­т­ве­но­то раз­г­леж­да­не на съ­щес­т­во­то „човек" и не­го­ви­те връз­ки с външ­ния свят. В слу­ча­ят - и то­ва е съ­щес­т­вен приз­нак на ан­т­ро­пософ­с­ко­то ду­хов­но из­с­лед­ва­не - на­ред с об­що­из­вес­т­ни­те и „признати" ду­шев­ни способности, чрез кон­центра­ция и дру­ги раз­но­вид­нос­ти на „ду­шев­но­то обучение", се сти­га до ед­но за­дъл­бо­ча­ва­не и раз­ши­ря­ва­не на чо­веш­ко­то съзнание.

Типичен при­мер в то­ва от­но­ше­ние е за­гат­на­то­то още през 1909 „уче­ние за сетивата". В не­го виж­да­ме как Рудолф Щайнер при­да­ва стойност не на слу­чай­ни­те ре­зул­та­ти от ед­но или дру­го ду­хов­но изследване, а на ек­зак­т­но­то описание, прос­ле­дя­ва­що пре­хо­да от „обикновените" се­тив­но­-фи­зи­чес­ки фак­ти към не­се­тив­но­-ду­хов­ни­те явления. За не­го вяр­на­та и точ­на пред­с­та­ва за чо­веш­ки­те се­ти­ва ка­то не­об­хо­ди­ми „органи", с чи­ято по­мощ чо­век въз­п­ри­ема и осъз­на­ва света, е ре­ши­тел­на­та крачка, из­ди­га­ща обоб­ще­ни­ята от не­го­ва­та „Философия на свободата" в сфе­ра­та на ду­хов­но­-п­рак­ти­чес­кия живот. Към „досегашните" пет сетива, той при­ба­вя дру­ги седем, свър­за­ни с въз­п­ри­ема­не­то на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".

През след­ва­щи­те де­се­ти­ле­тия - след ка­то е нап­ра­вил раз­тър­с­ва­щи раз- крития, за­ся­га­щи ос­но­ви­те на психологията, философията, ан­т­ро­по­ло­ги­ята и хрис­то­ло­ги­ята - Рудолф Щайнер раз­ши­ря­ва сво­ите лек­ци­он­ни цик­ли и в об­лас­т­та на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, сел­с­ко­то стопанство.

*2. Първата све­тов­на война.1914 -1918

*3. Теософското Общество е ос­но­ва­но от Елена Петровна Блаватска (1831-1891) и Хенри Олкот (1832-1907) в Ню Йорк. Първоначалното се за­ни­ма­ва със спи­ри­ти­чес­ки фе­но­ме­ни ка­то пос­те­пен­но по­па­да под ин­дийс­ко вли­яние и пре­мес­т­ва своя цен­тър в Адиар.

От 1907 пре­зи­дент на Теософското Общество ста­ва Ани Безант, ко­ято зас­тъп­ва гледището, че всич­ки рели­гии имат ед­нак­ва стойност. При пя­ло­то си ува­же­ние към раз­лич­ни­те религии, Р. Щайнер неп­ре­къс­на­то ут­вър­ж­да­ва сво­ята те­за за „Новото ид­ва­не на Христос в етер­ния свят, за Христовия им­пулс и Мистерията на Голгота ка­то „цен­т­рал­но събитие" от пла­не­тар­на­та и об­що­чо­веш­ка­та еволюция."

Рудолф Щайнер чер­пи сво­ите поз­на­ния за Христос - как­то той сам из­тък­ва - не от Евангелията, а чрез своите не­пос­ред­с­т­ве­ни про­уч­ва­ния в ду­хов­ния свят. Според тях „но­во­то ид­ва­не на Христос", или „вто­ро­то пришествие", как­то го на­ри­чат Евангелията, пред­с­тав­ля­ва един гран­ди­озен кос­ми­чес­ки процес, кой­то ве­че се ра­зиг­ра­ва в етер­но­то тя­ло на Зе- мята. Броят на хората, ко­ито имат сво­ята сре­ща с „етер­ния Христос" не пре­къс­на­то ще нараства. По дан­ни­те на Р. Щайнер то­зи кос­ми­чес­ки про­цес е за­поч­нал още през пър­во­то де­се­ти­ле­тие на 20 век.

През 1912/1913 по­-го­ля­ма­та част от чле­но­ве­те на Немската сек­ция на Теософското Общество под­к­ре­пят въз­г­ле­ди­те на Рудолф Щайнер и та­ка се сти­га до раз­ри­ва с Теософското Общество и до съз­да­ва­не­то на Антро- пософското Общество. Някои под­роб­нос­ти от то­зи кон­ф­ликт са по­со­че­ни от Мария Щайнер в пред­го­во­ра към „Христос и чо­веш­ка­та душа" (Събр. съч. 155).

В сво­ите „Студии вър­ху би­ог­ра­фи­ята и жиз­не­но­то де­ло на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионални­ят пе­ри­од от своя жи­вот Антро- пософското Общество пре­ка­ра в рам­ки­те на Теософското Общество. Специ­ал­на­та за­да­ча на Антропософското Общество през то­зи пе­ри­од бе­ше да про­ти­во­пос­та­ви на древ­на­та източ­на мъд­рост не друго, а са­ма­та квин­те­сен­ция на ев­ро­пейс­ка­та цивилизация, чи­ято сре­дищ­на точ­ка представ­ля­ва „Мистерията на Голгота".

*4. Кришнамурти - псев­до­ним на ед­но ин­дийс­ко дете, в чи­ято аура Ани Безант и С.W.Leadbeaters твър­де ли, че виж­дат „пре­ро­де­ния Христос". Повечето во­де­щи теософи, с из­к­лю­че­ние на ан­г­лийс­кия ге­не­ра­лен сек­ре­тар С.R.S.Меаd (1863-1933),под­дър­жа­ли то­ва становище, ко­ето ста­на­ло и вън­шен по­вод за раз­ри­ва меж­ду Теософското и ан­т­ро­по­соф­с­ко на- правление.

*5. Антропософското Движение има сво­ите пър­во­из­точ­ни­ци в ду­хов­ния свят, а сво­ите про­яв­ле­ния - тук на Земята. Антропософското Общество е не­го­ва­та ви­ди­ма структура, включ­ва­ща Ръководство, пред­с­тави­тел­с­т­во

и членове, обе­ди­не­ни око­ло сво­бод­но по­ета­та гри­жа и от­го­вор­ност за опаз­ва­не на онова, ко­ето Р. Щайнер на­ри­ча „ан­т­ро­по­соф­с­ки импулс".

Първото Антропософско Общество е ос­но­ва­но през 1913 в Берлин, къ­де­то на 3 фев­ру­ари се про­веж­да първо­то му Об-що Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се уч­ре­дя­ва Единното Антропософско Общество, в чи­ето Ръководство вли­зат д-р Рудолф Щайнер - председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От то­зи мо­мент Антропософското Движение и Антропософ- ското Общество ста­ва едно цяло.

Както е за­пи­са­но в „Принципите" на Единното Антропософско Общест- во, не­го­ви­те ос­но­ва­те­ли са убе­дени, че „днес съ­щес­т­ву­ва ед­на действи- телна, раз­ра­бот­ва­на от мно­го го­ди­ни и в ос­нов­ни­те си час­ти ве­че лега­ли­зи­ра­на на­ука за ду­хов­ния свят, ка­то в съ­що­то вре­ме на­ша­та ци­ви­ли­за­ция е ли­ше­на от ед­но ис­тин­с­ко и гриж­ли­во под­по­ма­га­не на та­зи наука. Ант- ропософското Общество ще се опи­та да из­пъл­ни за­да­ча­та си, като пос­та­ви в цен­тъ­ра на сво­ите уси­лия имен­но раз­ви­ти­ето на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Наука за Духа и про­изти­ча­щи­те от нея: братс­т­во в со­ци­ал­ния живот, по­дем в моралния, религиозен, твор­чес­ки и изоб­що в ця­лостния ду­хо­вен жи­вот на чо­веш­ко­то същество".

„Антропософското Общество е не тайно, а от­во­ре­но за всички. Негов член мо­же да бъ­де всеки, не­за­ви­симо от сво­ята националност, об­щес­т­ве­но по­ло­же­ние и религия, сти­га да виж­да в съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­на ин- ституция, как­ва­то е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, не­що ес­тес­т­ве­но и необходимо. Антропософското Общество не до­пус­ка ка­къв­то и да е вид сектантство. Политиката не вли­за в кръ­га на не­го­ви­те задачи."

Членовете на Антропософското Общество мо­гат да се обе­ди­нят в мал­ки или го­ле­ми гру­пи (Дружества), като ус­ло­вие за то­ва е по­не се­дем от уч­ре­ди­те­ли­те на Антропософското Дружество да са ве­че чле­но­ве на Един- ното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изис­к­ва пред­ва­ри­тел­но одоб­ре­ние и съг­ла­сие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже за­се­га не съ­щес­т­ву­ва Национално (Българско) Антропософ­с­ко Общество, как­то е в поч­ти всич­ки ев­ро­пейс­ки държави, Антропософ- ските Дружества у нас са при чис­ле­ни нап­ра­во към Гьотеанума в Дор- нах. В България Антропософските Дружества са офи­ци­ал­но ре­гистри­ра­ни по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е рег­ла­мен­ти­ра­на спо­ред ус­та­ва на Единното Антропософско Общество, чи­ето пред­с­та­ви­тел­с­т­во се на­ми­ра в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Antroposohische Gesell schaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества раз­по­ла­гат с го­ля­ма част от съб­ра­ни­те съ­чи­не­ния на Рудолф

От окул­т­на глед­на точка, произходът, це­ли­те и за­да­чи­те на Антропософ- ското Движение и на Антропософско­то Общество са ос­вет­ле­ни в „Езоте- рични из­с­лед­ва­ния на кар­ми­чес­ки­те връзки" (Събр. Съч. №235-№240), чий­то бъл­гар­с­ки пре­во­ди - де­ло на Димо Р. Даскалов - се съх­ра­ня­ват и са на раз­по­ло­же­ние на Антропософските Дружества.

Атропософско Дружество „Рудолф Щайнер" Стара Загора 6000 ул. „Отец Паисий" № 87 Б ет.6 тел. 042/5-97-94

Антропософско Дружество „Михаил" София 1000 ул. „Цар Симеон" 55, тел. 02/983-11-44

Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер" София 1336 ж.к. „Люлин", бл. 611, вх. Г, ап. 91, тел. 02/24-62-91

Антропософско Дружество „Изис - София" София 1463 п.к.152

*6. Рудолф Щайнер -„За посвещението. За свет­ли­на­та на Духа и мра­ка на живота", 8. лекции, Мюнхен, 1912 (Събр. Съч. № 138) и „Евангелието на Марко", 10. лекции, Базел, 1912 (Събр. Съч. № 139)

*7. Рудолф Щайнер - „Християнството ка­то мис­ти­чен факт и Мистерии- те на древ­нос­т­та (Събр. Съч. № 8)

*8. Виж Рудолф Щайнер - „Философията на Тома Аквински, 3. лек­ции в Дорнах, 1920, (Събр. Съч. № 74)

*9. Още с пър­ви­те си опи­ти да раз­ши­ри поз­на­ни­ето ни за чо­веш­ко­то съ­щес­т­во ан­т­ро­по­со­фи­ята об­ръ­ща внимание, че всъщ­ност чо­ве­кът се със­тои от че­ти­ри със­тав­ни части:

Физическо тя­ло - неживо, веществено, „минерално".

Етерно тя­ло - или „жиз­не­но тяло", „растително".

Астрално тя­ло - ле­жи в ос­но­ва­та на се­тив­на­та ор­га­ни­за­ция и чувствата, „животинско"

Азова ор­га­ни­за­ция - ле­жи в ос­но­ва­та на индивидуалните, духовни, „човешки" качества.

Взаимодействието меж­ду те­зи със­тав­ни час­ти в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм на­ми­ра из­раз имен­но в не­го­во­то фун­к­ци­нал­но­-мор­фо­ло­гич­но тро­ич­но устройство, включващо:

1. Нервно-сетивната сис­те­ма - но­си­тел на мисленето.

2. Ритмична сис­те­ма -но­си­тел на чувствата.

3. Системата „веществообмен-крайници" - но­си­тел на волята.

*10. Немислимо е, ако чо­век за­поч­не сво­ите се­ри­оз­ни за­ни­ма­ния с ант- ропософията, да не си за­да­де въп­роса: Какво пред­с­тав­ля­ва ясновидство- то? Под то­ва по­ня­тие Рудолф Щайнер раз­би­ра спо­соб­нос­ти­те да се въз­п­ри­ема ду­хов­ния свят под фор­ма­та на образи. През древ­ни­те кул­тур­ни епохи, още пре­ди по­ня­тий­но­то мис­ле­не и опи­ра­що­то се на не­го днеш­но съзнание, сум­рач­но­то или смът­но яс­но­вид­с­т­во е пред­с­тав­ля­ва­ло при­род­но качество, при­съ­що на всич­ки хора. Дори и днес в изо­ли­ра­ни слу­чаи то мо­же да се наб­лю­да­ва в при­ми­тив­ни пле­ме­на и народи, а в от­дел­ни
слу­чаи - ка­то ата­ви­зъм и сред от­дел­ни пред­с­та­ви­те­ли на ев­ропейс­кия свят.

Това естествено, или при­род­но яс­но­вид­с­т­во се осъ­щес­т­вя­ва в об­лас­т­та на има­ги­на­тив­ни­те въз­п­ри­ятия и не тряб­ва да се смес­ва със съ­от­ветс­т­ва­ща­та им сте­пен на Посвещение. Наред с има­ги­на­тив­но­то поз­на ние, съв­ре­мен­но­то Посвещение изис­к­ва да бъ­дат раз­ви­ти и след­ва­щи­те две сте­пе­ни на свръх­се­тив­но­то познание: ин­с­пи­ра­тив­но­то и ин­ту­итив­но­то поз- нание.

В пред­х­рис­ти­ян­с­ки­те епохи, чес­то пъ­ти яс­но­вид­с­т­во­то е съ­щес­т­ву­ва­ло от­дел­но от Посвещението. С дру­ги думи, да­ден чо­век би мо­гъл да е яс- новидец, но не и Посветен; от дру­га стра­на Посветеният, за да про­никва в ду­хов­ния свят не ви­на­ги е бил длъ­жен да при­те­жа­ва ясновидството. Днес та­зи при­род­на дарба, ко­ято съв­сем за­ко­но­мер­но е угас­на­ла в хо­да на еволюцията, тряб­ва да бъ­де от­но­во из­во­юва­на чрез оп­ре­де­ле­ни упра- жнения, про­ти­ча­щи при яс­но и буд­но съзнание. Ясновидство и Посве- щение от­но­во се приб­ли­жа­ват ед­но към друго, но на ка­чес­т­ве­но но­во рав­ни­ще от чо­веш­ка­та еволюция.

От „биологична" глед­на точка, яс­но­вид­с­т­во­то е свър­за­но със све­тов­но­-­ис­то­ри­чес­ка­та тен­ден­ция на чо­вешко­то етер­но тя­ло да се „разширява"; то ве­че не се пок­ри­ва с очер­та­ни­ята на фи­зи­чес­ко­то тяло. Ето защо, все по­ве­че хо­ра ще имат опит­нос­ти „вън" от сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. Този прост факт е в ос­но­ва­та на опасно и епи­де­мич­но на­рас­т­ва­щи­те „екстра- сензорни" феномени, ко­ито днес би­ват обяс­ня­ва­ни по съв­сем произво- лен, ви­со­ко­ме­рен и ди­ле­тан­т­с­ки начин. Тяхното ис­тин­с­ко обяс­не­ние мо­же да бъ­де обект един­с­т­ве­но на свръх­се­тив­но­то познание.

На старото, смът­но ясновидство, Рудолф Щайнер про­ти­во­пос­та­вя съв­ре­мен­ни ме­то­ди за окул­т­но обу­чение, при ко­ето чо­век мо­же да пос­тиг­не т.н. „ек­зак­т­но ясновидство" или „из­с­ле­до­ва­тел­с­ко ясновидство". То поз­во­ля­ва на уче­ни­ка да има въз­п­ри­ятия в ду­хов­ни­те све­то­ве при яс­но и буд­но съзнание, а не в „транса", ха­рак­те­рен за ста­ро­то Посвещение.

*11.Според ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Наука за Духа, се­гаш­на­та пла­не­та Земя е ми­на­ла през три пла­не­тар­ни със­тояния, на вся­ко от ко­ито се раз­ви­ва и съ­от­вет­на сте­пен на чо­веш­ко съзнание:

1. Старият Сатурн (тран­со­во съзнание).

2. Старото Слънце (спя­що съзнание).

3. Старата Луна (съ­нищ­но или об­раз­но съзнание).

4. Земя (буд­но или пред­мет­но съзнание).

5. Бъдещият Юпитер ( има­ги­на­тив­но съзнание).

6. Бъдещата Венера ( ин­с­пи­ра­тив­но съзнание).

7. Бъдещият Вулкан (ин­ту­итив­но съзнание).

Планетарното със­то­яние „Земя" включ­ва се­дем епохи:

1. Полярна епоха.

2. Хиперборейска епоха.

4. Атлантска епоха.

5. Следатлантска епоха.

6. Шеста епо­ха (предстои).

7. Седма епо­ха (предстои).

На свой ред Следатлантската епо­ха се със­тои от се­дем кул­тур­ни епохи:

1. Първа сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Древноиндийска) 7227-5067 пр.Хр.

2. Втора сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Древноперсийска) 5067-2907 пр. Хр.

3. Трета сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Египетско-Халдейска) 2907-747 пр. Хр.

4. Четвърта сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Гръцко-Римска) 747 пр. Хр.- 1413 сл. Хр.

5. Пета сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Съвременната) 1413 - 3573

6. Шеста сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха 3573-5733.

7. Седма сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха 5733-7893.

*12. „Въведение в Тайната наука" (Събр. Съч. № 13).

*13. Виж Бел. 11.

*14. В сво­ята „Тайна наука" (Събр. Съч. № 13) Рудолф Щайнер обоз­на­ча­ва вис­ши­те Йерархии, към ко­ито при­над­ле­жат и Духовете на Волята по след­ния на­чин (вдяс­но са име­на­та им спо­ред езо­те­рич­но­то хрис­тия нство):

1. Серафими - Духове на Любовта

2. Херувими - Духове на Хармонията.

3. Престоли - Духове на Волята

4 Господства (Кириотетес) - Духове на Мъдростта.

5 .Сили (Динамис) - Духове на Движението.

6. Власти (Ексузиаи, евр. Елохими) - Духове на формата.

7. Архаи - Духове на Личността.

8 Архангели - Духове на Огъня.

9. Ангели - Духове на Здрача ( Синове на Живота).

Рудолф Щайнер чес­то го­во­ри за те­зи Същества, ка­то ги гру­пи­ра в:

Първа Йерархия - Серафими, Херувими, Престоли.

Втора Йерархия - Господства, Сили Власти.

Трета Йерархия - Архаи, Архангели, Ангели.

Йерархията на Архангелите включва:

1. Ори­фи­ил - с пе­ри­од на дейс­т­вие от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.

2. Анаил - 150 до 500

3. Захариил - 500 до 850

4. Рафаил - 850 до 1190.

5. Самаил- 1190 до 1510.

6. Гавраил - 1510 до 1879.

7. Михаил - 1879 до 2300.

*15. В та­зи лек­ция от 25. Октомври 1906, из­не­се­на в Берлин и вклю­че­на по­-къс­но в „Познанието за свръх се­тив­ния свят и зна­че­ни­ето му за съв­ре­мен­ния жи­вот (Събр. Съч. № 55), Р. Щайнер раз­г­леж­да чо­веш­ка­та кръв ка­то но­си­тел на чо­веш­ки­те Азови сили.

*16. Виж Бел. 14.

*17. В гла­ва 4 „Тялото, Душата и Духът" на „Теософия" (Събр. Съч. № 9) Р. Щайнер под­роб­но опис­ва цялос­т­ния чо­век ка­то със­та­вен от:

2. Етерно тя­ло или Жизнено тяло.

3. Астрално, или Сетивно тяло.

4. Сетивна Душа.

5. Разсъдъчна Душа.

6. Съзнателна Душа.

7. Дух-Себе ( пре­об­ра­зе­но­то от Аза ас­т­рал­но тяло).

8. Дух-Живот ( пре­об­ра­зе­но­то от Аза етер­но тяло).

9. Човек-Дух ( пре­об­ра­зе­но­то от Аза фи­зи­чес­ко тяло).

*18. Рудолф Щайнер -" Тайните на биб­лейс­ка­та ис­то­рия за Сътворение- то" - 11 лекции, Мюнхен 1910 (Събр. Съч. №122). Нередактираният пре­вод на Димо Р. Даскалов е на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антро- пософските Дружества.

*19. Според Антропософската Духовна наука, от сре­да­та на Лемурий- ската епоха, в ево­лю­ци­ята на чо­ве­ка и Земята се на­мес­ват оне­зи свръх­се­тив­ни си­ли или Същества, ко­ито Библията пред­с­та­вя под об­ра­за на Змията. Рудолф Щайнер ги на­ри­ча "лу­ци­фе­ри­чес­ки Същества", или нак­рат­ко Луцифер. През Атлантската епо­ха в ево­лю­ци­ята се на­мес­ват ко­рен­но раз­лич­ни свръх­се­тив­ни Същества, ко­ито Библията опис­ва ка­то Сатана. Рудолф Щайнер ги на­зо­ва­ва „ ари­ма­ни­чес­ки Същества" или Ариман - тер­ми­нът ид­ва от древ­но­-пер­сийс­ко­то бо­жес­т­во на мра­ка Ангра.

Рудолф Щайнер спе­ци­ал­но подчертава, че в края на вся­ко хи­ля­до­ле­тие се усил­ват как­то лу­пи­фе­ри­чес­ките, та­ка и ари­ма­ни­чес­ки­те въздействия. При мно­го хо­ра с т.нар. „ек­с­т­ра­сен­зор­ни възприятия" е всъщ­ност на­ли­це ед­но „съв­мес­т­но влияние" на Луцифер и Ариман. Луцифер и Ариман дейс­т­ву­ват заедно... При тези хо­ра Ариман пос­ти­га пер­фек­т­на ма­те­ри­али­за­ция на ду­шев­ни­те про­це­си и те за­поч­ват да въз­п­ри­емат низ­шия ас­т­ра­лен план - къ­де­то се ко­ре­нят тех­ни­те из­жи­вя­ва­ния - ка­то префи­нен дуб­ли­кат на се­тив­но­-физи­чес­кия свят... Те из­губ­ват вся­ка пред­с­та­ва за Духа и по­па­дат в един окул­тен затвор, в ед­на псев­до­-ре­алност, ко­ято не е ни­то физическа, ни­то духовна."

Проблематиката на съв­ре­мен­ния чо­век до го­ля­ма сте­пен се ко­ре­ни в не­раз­поз­на­ва­не­то на те­зи си­ли­. ­(Виж схемата)." Културата изис­к­ва ари- манизиране, са­мо че чо­ве­кът тряб­ва да пос­та­ви ари­ма­ни­чес­ки­те си­ли на тях­но­то мяс­то и да не им поз­во­ля­ва да се на­мес­ват по един смущаващ, тра­ги­чен на­чин в не­го­во­то мис­лене, в не­го­ви­те имагинации, ин­с­пи­ра­ции и интуиции".

Изграждането на ду­хов­ни въз­п­ри­ема­тел­ни органи, съз­на­тел­но­то из­жи­вя­ва­не на Мистерията на Голго­та и при­ема­не­то на Христовия Импулс са ос­нов­ни­те по­мощ­ни сред­с­т­ва за хар­мо­ни­зи­ра­не­то и в край­на смет­ка за спа­се­ни­ето на те­зи Същества, ко­ито имат не са­мо отрицателен, но и по­ло­жи­те­лен при­нос в еволю­ци­ята на човека.

на­ча­ло­то на Лемурийската епо­ха на­ча­ло­то на Атлантската епо­ха

Закъснели кос­ми­чес­ки си­ли Подранили кос­ми­чес­ки си­ли

Воля Чувства Мисли

(уравновесяване)

Стремеж към еди­нен език Стремеж към „ди­фе­рен­ци­ра­не на езиците."

Симпатия Антипатия.

Отсъствие на ин­ди­ви­ду­ал­ни чер­ти Свръхиндивидуалност.

Страсти Заблуждения.

Фантазиране Догматизъм.

Поезия, Музика Живопис Архитектура, пластика.

Епос Лирика Драма.

Инспирира кос­мо­ло­ги­ята Инспирира геологията.

Антипатия към тех­ни­ка­та Възторг от техниката.

Бягство от от­го­вор­ност Борба за власт.