Лекции изнесени в Щутгарт от 21. 12. 1919 г до 1920 г по стенографски записки

ЦИКЪЛ от 5 лекции

изнесени в Щутгарт

от 21. 12. 1919 г. до 1. 1. 1920 г.
по стенографски записки,

непрегледани от лектора
превод от английски: РАДОСЛАВ РАДЕВ

НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от копие

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ 21. 12. 1919 год................................................3

Михаиловият път към Христос. Коледна лекция.

Мистерията на чо­веш­ка­та воля.

Нахлуването на ду­хов­ни от­к­ро­ве­ния от пос­лед­на­та тре­ти­на на XIX век. Мисли в на­ве­че­ри­ето на нова­та година.

Догмата на от­к­ро­ве­ни­ето и дог­ма­та на опитността. Духовният знак на нас­то­ящо­то време. Новогодишно съзерцание.

Онова, ко­ето то­ку­-що казах, има важ­но про­ти­во­по­лож­но съответствие. Когато чрез Науката на Посвещението пре­ко­сим пра­га на свръ­хсе­тив­ния свят, на­го­ре към ду­хов­ния свят, то­га­ва всичко, ко­ето чо­век пре­жи­вя­ва тук ка­то се­тив­на ре­ал­ност се пре­об­ра­зу­ва в обик­но­ве­на картина, в из- глед. Ние се из­кач­ва­ме в свръ­х­се­тив­ния свят и точ­но както, да речем, тук на Земята свръ­х­се­тив­ни­ят свят е ог­ле­дал­на картина, съ­щес­т­ву­ващ са­мо ка­то ог­ле­да­лен образ, та­ка в свръ­х­се­тив­ния свят Земният свят съ­щес­т­ву­ва са­мо ка­то ог­ле­дал­на картина. Следователно онзи, кой­то го­во­ри от име­то на Науката на Посвещението, го­во­ри съв­сем ес­тес­т­ве­но за ре­ал­нос­ти­те на се­тив­ния свят ка­то за "картини". Сега чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва усе­щат това; те чувстват, че онова, на ко­ето мо­гат да сто­ят та­ка удо- бно, ко­ето мо­гат да вдиш­ват та­ка приятно, ко­ето мо­гат да виж­дат тол­ко­ва лес­но без да се на­ла­га да пра­вят не­що дру­го освен, най-много, да от­во­рят очи­те си ка­то ста­ват сут­рин и да ги раз­тър­кат - всич­ко то­ва се прев­ръ­ща прос­то в картина. Те усе­щат то­ва и за­поч­ват да се чув­с­т­ват та­ка несигурни, как­то би се чув­с­т­вал чо­век който, из­ве­ден на разходка, би бил до­ве­ден до ръ­ба на без­д­на и то­га­ва об­х­ва­нат от за­май­ва­не­то на стра- ха. Следователно, от ед­на страна, чо­веш­ко­то съ­щес­т­во чувства, че не­го­во­то мис­ле­не в се­тив­ния свят е прос­то съв­куп­ност от картини. От дру­га стра­на то чув­с­т­ва - и усе­ща то­ва до­ри ако се ма­ми с он­зи не­съз­на­те­лен страх - че онова, ко­ето му е ка­за­но за свръ­х­се­тив­ния свят, пра­ви то­зи фи­зи­чес­ки свят прос­то картина. Както казах, то­ва се усе­ща от хората, и по то­зи при­чи­на те се бо­рят сре­щу онова, ко­ето ид­ва от Науката на По- свещението. Те се про­ти­во­пос­та­вят за­що­то си мислят, че си­гур­на­та ос­но­ва на съ­щес­т­ву­ва­не­то ги изоставя, ко­га­то тех­ни­ят ду­ше­вен жи­вот би- ва, та­ка да се каже, пре­вър­нат прос­то в картина.

Разбира се, в на­ша­та епо­ха не все­ки мо­же съв­сем не­под­гот­вен да из­вър­ши онова, ко­ето тряб­ва да се нап­ра­ви от онзи, кой­то по­нас­то­ящем вли­за ис­тин­с­ки в све­та на Посвещението. Тъй ка­то всеки, нав­ли­защ в све­та на Посвещението, не тряб­ва са­мо да поз­на­ва в не­го онова, ко­ето вся­ко чо­веш­ко съ­щес­т­во днес би тряб­ва­ло да се стре­ми да знае, а съ­що тряб­ва и да жи­вее в него. Той тряб­ва да жи­вее в него, точ­но как­то чо­век жи­вее със сво­ето тя­ло във фи­зи­чес­ки­-се­тив­ния свят. Това означава, че той тря- б­ва да извърши, та­ка да се каже, пред­ва­ри­тел­но онова, ко­ето във фи­зи­чес­ки­-се­тив­ния свят мо­же да бъ­де нап­ра­ве­но един­с­т­ве­но в мо­мен­та на смъртта. Той тряб­ва да при­до­бие си­ла­та да жи­вее в свят, за кой­то физи- ческата, се­тив­на част от не­го не е пригодена. Ако по­ре­жем пръс­та си,
ние чув­с­т­ва­ме оп­ре­де­ле­на болка, дискомфорт. Защо чув­с­т­ва­ме болка, ко­га­то по­ре­жем пръс­та си? Поради прос­та­та причина, че но­жът по­ряз­ва кожата, мус­ку­ла и нерва, но не по­ряз­ва свръ­х­се­тив­но­то етер­но тяло. Ако има­ме не­на­ра­нен пръст, на­ше­то свръ­х­се­тив­но етер­но тя­ло е прис­по­со­бе­но към него. Ако по­ре­жем пръс­та (но не мо­жем да по­ре­жем етер­но­то тяло) свръ­х­се­тив­но­то не­по­ря­за­но етер­но тя­ло не е при­го­де­но към пръ- ста. Това е при­чи­на­та за­що ас­т­рал­но­то тя­ло то­га­ва чув­с­т­ва болка. Болка- та ид­ва от неп­ри­го­де­нос­т­та към се­тив­на­та материалност. Но ко­га­то чо­век пре­си­ча пра­га и вли­за в ду­хов­ния свят, то­га­ва в ця­ло­то си тя­ло той ве­че не е адап­ти­ран към се­тив­но­то тяло. Той мал­ко по­-мал­ко за­поч­ва да чув­с­т­ва не­що сход­но с онова, ко­ето чув­с­т­ва ка­то си по­ре­же пръста. И за това, скъ­пи приятели, тряб­ва да се мис­ли ка­то за на­рас­т­ва­що до не­ог­ра­ни­че­на степен.

Тогава, естествено, ни­кой не мо­же да си пред­с­та­ви как­во би спо­ле­тя­ло днеш­ни­те чо­веш­ки същества, ко­ито чес­то са тол­ко­ва сме­ли в сво­ето съз­на­ние и тол­ко­ва жал­ки в сво­ите души, ако вне­зап­но при­до­би­еха си­ла­та да жи­ве­ят в свръ­х­се­тив­ния свят, ако тряб­ва­ше да пре­жи­ве­ят всичко, ид­ва­що от неп­ри­го­де­нос­т­та към свръ­х­се­тив­ния свят.

Но не само, че чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва днес са дос­та­тъч­но напреднали, за да мо­гат със сво­ите здра­ви чо­веш­ки раз­би­ра­ния да про­уме­ят всич­ко раз­каз­ва­но от онези, ко­ито поз­на­ват жи­во­та в свръхсетивното, но то­ва поз­на­ние за свръхсетивното, та­зи въз­п­ри­ем­чи­вост към на­ука­та за свръ­х­се­тив­но­то е от абсолютна, бе­зус­лов­на не­об­хо­ди­мост за здра­ви­те чо­веш­ки раз­би­ра­ния на нас­то­яща­та епоха. Само то­ва поз­на­ние за свръ­х­се­тив­но­то мо­же да хвър­ли свет­ли­на вър­ху всич­ко онова, ко­ето е тол­ко­ва хаотично, тол­ко­ва па­губ­но в на­ше­то съв­ре­мен­но обкръжение. Живеем в свят, в ко- й­то се по­явя­ват неща, в кой­то се из­ра­бот­ват неща, за ко­ито тряб­ва да кажем: "Те не мо­гат да про­дъл­жа­ват така, тряб­ва те да се под­ло­жат на промяна." Но чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва днес изоб­що не вник­ват в онова, ко­ето жи­вее око­ло тях. Да се проз­ре онова, ко­ето жи­вее око­ло чо­ве­ка днес, е въз­мож­но един­с­т­ве­но чрез на­ука­та на Посвещението, въз­мож­но е са­мо ко­га­то це­ли­ят жи­вот на нас­то­яща­та епо­ха мо­же да бъ­де съ­пос­та­вен с всич­ки яв­ле­ния на живота, бе­ля­за­ли ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то в те­че­ние на векове, на хилядолетия.

Дошло е време, ко­га­то тряб­ва пуб­лич­но да се казва, че ако ще бъ­де вне­сен пло­дот­во­рен им­пулс в живота, в жи­во­та с не­го­ви­те съв­ре­мен­ни па­губ­ни явления, то то­ва не мо­же да бъ­де друг, ос­вен прин­ци­път на тро­ич­но­то раз­де­ле­ние на со­ци­ал­ния организъм. По то­зи на­чин очи­те на чо­веш­ки­те ду­ши ще бъ­дат на­со­че­ни към три­те ос­нов­ни по­то­ка на нас­то­ящия ци­ви­ли­зо­ван живот.

Тези три ос­нов­ни потока, как­то по­ве­че­то от вас на­пъл­но съзнават, са по­то­кът на ду­хов­ния жи­вот (в пъл­ния сми­съл на ду­ма­та духовен), на по­ли­ти­чес­кия пра­вен жи­вот и на външ­ния жи­вот на ико­но­ми­ка­та и индуст- рията.

Когато те­зи три ос­нов­ни по­то­ка на жи­во­та са пос­та­ве­ни пред чо­веш­ка­та душа, ко­га­то се каз­ва име­то на все­ки един от тях, във всич­ки слу­чаи се включ­ват го­лям брой яв­ле­ния на живота.

Нека се­га пре­ка­ра­ме нак­рат­ко пред на­ше­то ду­хов­но виж­да­не те­зи три по­то­ка в тях­на­та последователност. Ние днес има­ме ду­хо­вен живот. По един или друг на­чин все­ки учас­т­ва в то­зи ду­хо­вен живот: Някой, мо­же би за­що­то на­чи­нът му на жи­вот се оп­ре­де­ля от ико­но­ми­чес­ки об­с­то­ятел­с­т­ва или об­щес­т­ве­но положение, учи са­мо в ос­нов­но училище; друг мо­же би е при­ет по­-на­та­тък в об­ра­зо­ва­тел­ни­те ни учреждения. И на­уче­но­то по то­зи на­чин от чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва жи­вее и дейс­т­ва сред нас в со­ци­ал­ния ни живот. Чрез то­ва ние сме свър­за­ни с на­ши­те ближни.

Днес е дош­ло време, ко­га­то тряб­ва се­ри­оз­но да бъ­де пос­та­вен въпросът: "Откъде е до­шъл це­ли­ят то­зи ду­хо­вен жи­вот и как­во е би­ло оно­ва в те­че­ни­ето на не­го­во­то развитие, в хо­да на не­го­ва­та еволюция, ко­ето му е при­да­ло характерът, кой­то той но­си днес?" Ако се вър­нем до ис­тин­с­кия про­из­ход на то­зи ду­хо­вен живот, тряб­ва да пре­ми­нем през оп­ре­де­ле­ни спир­ки по на­шия път. Всичко онова, ко­ето ха­рак­те­ри­зи­ра жи­во­та на на­ши­те училища, ос­нов­ни и вис­ши - за­се­га про­пус­кам сред­ни­те сте­пе­ни - ни връ­ща към ед­но да­леч­но минало. Хората обик­но­ве­но не зна­ят кол­ко да­леч во­ди това, нап­ри­мер в слу­чая на ос­нов­но­то училище, че то ни връ­ща във вре­ме­то на древ­на Гърция. В ос­но­ва­та си на­ши­ят ду­хо­вен жи­вот днес се под­х­ран­ва от импулси, съ­щес­т­ву­ва­ли в древ­на Гърция под раз­лич­на форма, и ко­ито от­то­га­ва прос­то са би­ли променяни. Но те­зи им­пул­си не во­дят на­ча­ло­то си до­ри и от древ­на Гърция. Те про­из­ли­зат от да­леч­ния изток. Преди хи­ля­ди го­ди­ни в своя из­вор на из­ток те не­съм­не­но има­ли раз­лич­на фор­ма от онази, ко­ято има­ли в древ­на Гърция. В из­то­ка те­зи им­пул­си при­над­ле­жа­ли към Мъдростта на Мистериите. Ако ос­та­вим нас­т­ра­на на­шия прав­но­-по­ли­ти­чес­ки живот, зап­ле­тен ха­отич­но ка­то във въ­зел с ду­хов­ния живот, и ос­та­вим нас­т­ра­на съ­що и жи­во­та на индустрията, на икономиката; ако отделим, от­къс­нем от тях на­шия ду­хо­вен живот, то­га­ва мо­жем да се вър­нем назад, из­кач­вай­ки се по пъ­тя към оп­ре­де­ле­ни Мистерии на Изтока, про­из­хо­дът на ко­ито не­съм­не­но ле­жи хи­ля­ди го­ди­ни назад. Обаче онова, ко­ето за нас днес в об­ра­зо­ва­тел­ни­те ин­с­ти­ту­ции е су­ха и без­п­лод­на абстракция, ли­ше­на от живот, то­га­ва би­ло не­що съв­сем живо. И ако се пре­не­сем на­зад в Духа към оне­зи Мисте- рии на Изтока, към ко­ито се­га се насочвам, ние на­ми­ра­ме за во­да­чи на те­зи Мистерии хора, ко­ито мо­гат да бъ­дат оп­ре­де­ле­ни ка­то обе­ди­не­ние

Пътят, по кой­то во­да­чи­те на те­зи Мистерии по­ели и който, до­кол­ко­то за тях би­ло възможно, по­каз­ва­ли на хората, при­над­ле­жа­щи към та­ки­ва Ми- стерии, бил един път во­дещ от­го­ре надолу. Първо, те­зи Мистерийни во­да­чи се стре­ме­ли към от­к­ро­ве­ние на ду­хов­ния свят, пос­ле до­ла­вяй­ки ис­тин­с­ки Духа спо­ред ос­нов­ни­те прин­ци­пи на ата­вис­тич­но­то ясновидство, те сли­за­ли до по­ли­ти­чес­кия живот, до по­ли­ти­чес­ко­то офор­мя­не на со­ци­ал­ния организъм, след то­ва на­до­лу до сто­пан­с­т­во­то и индустрията. Това би­ла Мъдрост с дви­же­ща си­ла за са­мия живот. Всъщност по ка­къв път та­зи мъд­рост с ней­ни­те дви­же­щи жи­во­та си­ли е дош­ла сред човечест- вото?

Ако се вър­нем към епо­хи­те пре­ди да ста­нат гос­под­с­т­ва­щи Мистериите, за ко­ито се­га споменавам, ние на­ми­ра­ме в ра­йо­ни­те на ци­ви­ли­зо­ва­но­то чо­ве­чес­т­во хо­ра с пър­вич­но ата­вис­тич­но ясновидство, чо­веш­ки съ­щес­т­ва които, ако го­во­ре­ли за нуж­ди­те на живота, мо­же­ли да при­зо­ва­ват впе­чат­ле­ния у сво­ите сърца, у сво­ите души, у сво­ето вът­реш­но виждане. Те- зи хо­ра би­ли раз­п­ръс­на­ти из ре­ги­они­те се­га на­ри­ча­ни Индия, Персия, Армения, Северна Африка, Южна Европа и т.н. Едно нещо, обаче, не на­ми­ра­ме в ду­ши­те на те­зи чо­веш­ки същества. То е онова, ко­ето днес счи­та­ме за на­ше­то на­й-­ве­ли­чес­т­ве­но ду­шев­но бо­гатс­т­во - интелектът, разу- мът. Жителите на ци­ви­ли­зо­ва­ния свят по оно­ва вре­ме още не се нуж­да­ели от разум. Онова, ко­ето на­ши­ят ра­зум пра­ви днес, би­ло из­ра­бот­ва­но в те­зи чо­веш­ки съ­щес­т­ва от под­бу­ди­те на тех­ни­те души, и те­зи под­ти­ци би­ли ръ­ко­во­де­ни и нап­рав­ля­ва­ни от водачите, ко­ито те­зи хо­ра имали. По-късно в те­зи ре­ги­они дош­ла дру­га чо­веш­ка раса, съв­сем раз­лич­на от по­-ран­но­то население. Сагите и митовете, а до­ри съ­що и ис­то­ри­ята ни казват, че в мно­го древ­ни вре­ме­на от ви­со­ки­те пла­ни­ни на Азия слез­ли
оп­ре­де­ле­ни хора, ко­ито пре­нес­ли фор­ма на ци­ви­ли­за­ция на юг и юго- запад. От Духовната Наука се изис­к­ва да ус­та­но­ви как­ви са би­ли те­зи хора, слез­ли сред оне­зи по­-п­ре­диш­ни чо­веш­ки същества, ко­ито прос­то от сво­ите соб­с­т­ве­ни вът­реш­ни под­бу­ди по­лу­ча­ва­ли ръ­ко­вод­ни­те си­ли за все­кид­нев­ния живот. Чрез ду­хов­но­-на­уч­но из­с­лед­ва­не ние намираме, че онези, внес­ли нов еле­мент в населението, съ­че­та­ва­ли две качества, ед­но от ко­ито пре­диш­ни­те хо­ра не притежавали. Първоначалните оби­та­те­ли има­ли ата­вис­тич­но яс­но­вид­с­т­во без разум, без интелигентност. Онези, ко­ито слез­ли до­лу сред тях, съ­що има­ли не­що от яс­но­вид­с­ка­та сила, но в съ­що­то вре­ме в тех­ни­те ду­ши бил при­ет пър­ви­ят за­ро­диш на интелиген- тността, на разума. Следователно, те внес­ли в ци­ви­ли­за­ци­ята по оно­ва вре­ме ясновидство, оп­ло­де­но с разум. Това би­ли пър­ви­те арийци, за ко­ито ни го­во­ри историята, и без да има вза­имо про­ти­во­пос­та­вя­не меж­ду древ­ни­те по­-ран­ни хора, жи­ве­ещи от ата­вис­тич­ни­те си­ли на душата, и онези, на­си­ти­ли древ­ни­те ду­шев­ни си­ли с разум, без та­ко­ва про­ти­во­пос­та­вя­не въз­ник­на­ло пър­во­то раз­де­ле­ние на касти, външно, фи­зи­чес­ко и емпирично, ко­ето все още се сре­ща в Азия, и за ко­ето го­во­ри нап­ри­мер Тагор.

Най-видните чле­но­ва на расата, при­те­жа­ва­ща ед­нов­ре­мен­но древ­но­то ду­шев­но виж­да­не и из­г­ря­ва­щия за чо­ве­чес­т­во­то интелект, би­ли во­да­чи­те на оне­зи Мистерии, за ко­ито то­ку­-що говорих, Мистериите на Източ- ната Светлина. От тях про­из­лез­ли Мистериите на Гърция. Затова мо­жем да кажем: От Мистериите на Изтока по­-къс­но тръг­нал нап­ред по­то­кът на Духа, она­зи жи­ва мъд­рост с ней­ни­те жи­ви прак­ти­чес­ки импулси, за ко­ито точ­но говорих. В те­че­ние на вре­ме­то тя пре­ми­на­ла в Гърция. Нейно- то въз­дейс­т­вие още мо­же да се прос­ле­ди в на­й-д­рев­на­та гръц­ка цивили- зация. Но с нап­ре­дъ­ка на гръц­ка­та ци­ви­ли­за­ция въз­дейс­т­ви­ето отслаб- вало, во­да­чи­те из­гу­би­ли сво­ето древ­но ду­шев­но виж­да­не и ра­зу­мът все по­ве­че се ос­во­бож­да­вал от ста­ро­то ясновидство. От то­ва ръ­ко­вод­с­т­во­то на та­зи ци­ви­ли­за­ция из­гу­би­ло своя смисъл, за­що­то то­ва ня­ко­га има­ло сми­съл са­мо до­ка­то во­да­чи­те би­ли на­да­ре­ни с ду­хов­но и ду­шев­но виж- дане, как­то и с интелигентност. Историята ни казва, че онова, ко­ето е има­ло зна­че­ние в древ­ни времена, се за­паз­ва и в мно­го по­-къс­на епоха. Така на­ми­ра­ме чо­ве­чес­т­во­то в по­-къс­на­та гръц­ка ци­ви­ли­за­ция все още гру­пи­ра­но по начин, кой­то е имал зна­че­ние за оно­ва древ­но време, ко­га­то во­да­чи­те на Мистериите дейс­т­ви­тел­но би­ли пра­те­ни­ци на Боговете. Онова, ко­ето ня­ко­га би­ло мъд­рост с им­пулс за живот, се пре­об­ра­зу­ва­ло в гръц­ка ло­ги­ка и диалектика, в мъд­рос­т­та на гърците, мъд­рост ко­ято ве­че е при­ну­де­но бледа, срав­не­на с нейния стар из­то­чен извор. В ста­ри­те из­точ­ни вре­ме­на все­ки е зна­ел за­що има хора, ко­ито са се подчинявали, ко­га­то во­да­чи­те им да­ва­ли ука­за­ния в стопанството. В Гърция на­ми­ра­ме

Нека се­га обър­нем очи­те на ду­ша­та си към вто­рия поток. Този вто­ри по­ток има друг произход, кой­то съ­що ле­жи да­леч на­зад в ево­лю­ци­ята на

Втората ниш­ка в на­ша­та ци­ви­ли­зо­ва­на бър­ко­тия е дос­тиг­на­ла до нас по то­зи начин, но мно­го променена, пре­об­ра­зу­ва­на след пре­ми­на­ва­не­то си през не­има­ги­на­тив­ния рим­с­ки ум. Няма да раз­бе­рем съв­ре­мен­ния жи­вот до­ка­то не узнаем, че до­ри и днес хо­ра­та не са пло­дот­вор­ни ни­то в духов- ния, ни­то в пра­во­вия живот; до­ка­то не узнаем, че те­зи и два­та сме ги при­ели от­вън - пър­ви­ят след ка­то из­ми­нал дъл­гия път от Мистериите на Изтока през Мистериите на Гърция, а вто­ри­ят - дъл­гия път от Мистерии- те на Египет през Рим. Днешното чо­ве­чес­т­во­то е без­п­лод­но що се от­на­ся до жи­во­та на Духа и жи­во­та на правата. Бихме мог­ли да из­ло­жим мно­го слу­чаи за да до­ка­жем то­ва твърдение, но ще бъ­де дос­та­тъч­но ако из­тък­нем пътищата, по­ети от Християнството.