Лекции изнесени в Щутгарт от 21. 12. 1919 г до 1920 г по стенографски записки

Ако се по­то­пим в Евангелията, ако ус­во­им тях­но­то съ­дър­жа­ние и сила, то­га­ва до­би­ва­ме от тях ед­на душевност. Никаква външ­на ис­то­ри­чес­ка на­ука ня­ма да обяс­ни за­гад­ки­те на Евангелията; но ние мо­жем да се по­то­пим в Евангелията, и то­га­ва по­лу­ча­ва­ме ед­но ду­шев­но съдържание. Това ду­шев­но съ­дър­жа­ние обаче, е ед­на го­ля­ма ха­лю­ци­на­ция - оп­ре­де­ле­но на­й-­оду­хот­во­ре­на­та халюцинация, ха­лю­ци­на­ци­ята на Мистерията на Голгота. Най-висшето, ко­ето мо­же да се до­бие от Евангелията, е ха­лю­ци­на­ция за Мистерията на Голгота, ни­то повече, ни­то по-малко. Точ- но та­зи е тайната, поз­на­та на по­-го­ля­ма­та част на съв­ре­мен­на­та Католи- ческа църква. По та­зи при­чи­на не се до­пус­ка Евангелията да се изу­ча­ват от миряните, за­що­то има страх, че хо­ра­та ще открият, че не мо­гат да имат ис­то­ри­чес­ко поз­на­ние за Христовата Мистерия, а са­мо ха­лю­ци­на­ция на та­зи Мистерия на Голгота. Мога съ­що да ка­жа имагинация; за­що­то ха­лю­ци­на­ци­ята е тол­ко­ва одухотворена, че е съ­щин­с­ка имагинация. Но ня­ма да се при­до­бие по­ве­че от има­ги­на­ция от съ­дър­жа­ни­ето на Еван- гелията.

Какъв е пъ­тят от има­ги­на­ци­ята до реалността? Пътят ще бъ­де от­к­рит чрез Духовната Наука, не чрез онова, ко­ето е външ­но Духовната Наука, а чрез са­ма­та Духовна Наука. Това означава, че има­ги­на­ци­ята на Еванге- лията ще бъ­де из­диг­на­та до ре­ал­ност чрез Духовната Наука. От на­й-­го­ля­ма важ­ност за Ариман е та­ка да под­гот­ви сво­ето въплъщение, че хо­ра­та да не пос­лед­ват то­зи път на Духовната Наука от има­ги­на­ци­ята на Евангелията до ре­ал­нос­т­та на Мистерията на Голгота. Точно как­то е от на­й-­го­лям ин­те­рес за Ариман чо­ве­кът да под­дър­жа лю­бов­та ка­то абстра- кция, та­ка е от не­гов на­й-­го­лям ин­те­рес и хо­ра­та да та­ят все по­ве­че и по­ве­че фор­ма на набожност, из­г­ра­де­на са­мо вър­ху Евангелията. Когато об­мис­ли­те то­ва ще осъзнаете, че го­ля­ма част от съ­щес­т­ву­ва­щи­те днес ве­ро­из­по­ве­да­ния са пред­ва­ри­тел­на­та ра­бо­та на Ариман за це­ли­те му в то­ва Земно съществуване. По ка­къв на­чин би мо­гъл ня­кой да слу­жи по­-доб­ре на Ариман от това, да взе­ме ре­ше­ние да из­пол­з­ва външ­на власт, на­ла­-
гай­ки на вяр­ва­щи­те да се под­чи­нят на та­зи власт, и да не че­тат ни­как­ва ан­т­ро­по­соф­с­ка литература? Не мо­же да се нап­ра­ви по­-го­ля­ма ус­лу­га на Ариман от то­ва да се оси­гу­ри го­лям брой хо­ра да не че­тат ан­т­ро­по­соф­с­ка литература. Вече спо­ме­нах в те­зи лек­ции кои са хората, ре­ши­ли се на то­зи на­чин на действие. Единственият на­чин да се пред­с­та­вят оп­ре­де­ле­ни фак­ти днес е те без­ре­зер­в­но да се пос­та­вят в свет­ли­на­та на истината. Днес тряб­ва да се осъзнае, че нап­ре­дъ­кът на све­та има оп­ре­де­ле­на връз­ка с Космическите периоди, ог­ра­ни­че­ни от лу­ци­фе­ро­ва­та инкарнация, ко­ято по вре­ме и мяс­то стои пре­ди Мистерията на Голгота. Но по пъ­тя на то­зи нап­ре­дък се случ­ва въп­лъ­ще­ни­ето на Ариман на запад, та­ка че про­ти­во­дейс­т­ва­щи­те си­ли са увеличени. Инкарнацията на Ариман, ко­ято не е мно­го да­леч в бъдещето, мо­же да бъ­де под­по­мог­на­та в своя път съ­що и от пом­ра­че­но по­чи­та­не на Евангелията, как­то и от аб­с­т­рак­т­но­то мислене.

Много хо­ра днес из­жи­вя­ват вът­реш­но чув­с­т­во на удобство, зат­ва­ряй­ки се за те­зи се­ри­оз­ни факти. Антропософите не тряб­ва да се чув­с­т­ват по то­зи начин, напротив, те тряб­ва да раз­ви­ят оп­ре­де­лен ус­т­рем да пра­вят кол­ко­то се мо­же повече, за да раз­п­рос­т­ра­нят Духовната Наука сред чо- вечеството. Напълно пог­реш­но е да се мисли, как­то се пра­ви често, че ние тряб­ва да стиг­нем до раз­би­ра­не с хо­ра ка­то онези, за ко­ито говорих. Глупаво е да се вярва, че мо­жем да се раз­бе­рем с те­зи хора, за­що­то те не го желаят. Смисълът е в то­ва да изяс­ним на ос­та­на­ло­то чо­ве­чес­т­во ка­къв вид хо­ра са те. Ние тряб­ва да го­во­рим за та­ки­ва хора. Всичко въз­мож­но е би­ло направено, та­ка че те мо­гат да стиг­нат до раз­би­ра­тел­с­т­во с нас. Нужно е са­мо те да про­че­тат без пред­раз­съ­дъ­ци онова, ко­ето е тук, да му от­да­дат се­ри­оз­но­то си внимание. Ние тряб­ва стро­го да раз­ли­ча­ва­ме оне­зи хора, ко­ито вре­дят на прог­ре­са на чо­ве­чес­т­во­то от другите, при ко­ито тряб­ва да оти­дем и да им ка­жем как се при­чи­ня­ва по­доб­на вреда. Опи- тът да стиг­нем до раз­би­ра­не с пър­ви­те изоб­що ня­ма сми­съл и цел; за­що­то те­зи хо­ра външ­но ще бъ­дат склон­ни на съгласие, ако ве­че ня­ма­ха по- следователи, ко­ито да ги подкрепят. Тогава те за се­бе си би­ха би­ли го­то­ви да стиг­нат до разбиране. Спешната нуж­да пред нас е точ­но това, да от­во­рим очи­те на хората. Само че, за съжаление, твър­де чес­то в на­шия соб­с­т­вен кръг се пра­вят уси­лия да се стиг­не до ком­п­ро­мис в то­ва от­но­ше­ние и лип­с­ва куражът, не­об­хо­дим за бе­зус­лов­но под­вър­ж­да­ва­не на истината. Не тряб­ва да жи­ве­ем с илюзията, че мо­жем да стиг­нем до раз­би­ра­тел­с­т­во с то­зи или онзи, кой­то не же­лае по ни­ка­къв на­чин да се раз­бе­ре с нас. От нас се изис­к­ва ре­ши­тел­но да за­щи­та­ва­ме ис­ти­на­та до­ка­то сме способни. Специално то­ва за мен из­г­леж­да ре­зул­тат от раз­би­ра­не на онова, ко­ето е свър­за­но с ево­лю­ци­ята на човечеството.

В на­ве­че­ри­ето на Нова Година ви­на­ги е под­хо­дя­що да се на­пом­ни как ми­на­ло­то и бъ­де­ще­то са свър­за­ни за­ед­но в жи­во­та и в съ­щес­т­ву­ва­не­то на света, как ми­на­ло­то и бъ­де­ще­то са свър­за­ни в це­лия жи­вот на Кос- моса, от кой­то е част човекът, как ми­на­ло­то и бъ­де­ще­то са свър­за­ни във вся­ка част на живота, с кой­то на­ше­то ин­ди­ви­ду­ал­но съ­щес­т­ву­ва­не е свъ- рзано, е преп­ле­те­но чрез всичко, ко­ето сме мог­ли да нап­ра­вим и по­мис­лим през из­ми­на­ла­та година, и чрез всичко, ко­ето мо­жем да пла­ни­ра­ме за ид­ва­ща­та година.

Сега мо­жем да попитаме: Тези пре­къс­ва­ния в те­че­ние на на­шия жи­вот не­об­хо­ди­ми ли са? Да, не­об­хо­ди­ми са. Нямаше ли та­ки­ва пре­къс­ва­ния в хо­да на на­шия жи­вот или, го­во­рей­ки по-конкретно, в рет­рос­пек­ци­ята вър­ху жиз­не­ния ни път, тогава, ка­то чо­веш­ки същества, ние щях­ме да бъ­дем из­ця­ло нес­по­соб­ни да въз­п­ри­емем своя Аз. Щяхме да виж­да­ме жи­во­та си из­пъл­нен прос­то със све­та отвън, и в на­шия жи­вот изоб­що ня­ма­ше да има азо­во съзнание. Това, че сме спо­соб­ни да изживеем, да усе­тим Аза си, за­ви­си от факта, че на­ши­ят жиз­нен път мъд­ро би­ва пре­къс­ван постоянно. Днешното чо­ве­чес­т­во е из­п­ра­ве­но пред кри­ти­чен пе­ри­од във връз­ка точ­но с то­ва въз­п­ри­ятие на Аза, по­ро­де­но от пре­къс­ва­ни­ята в те­че­ние на живота. Когато ед­но чо­веш­ко съ­щес­т­во гле­да на­зад към жи­во­та и, как­то то­ку­-що бе обяснено, дос­ти­га своя Аз чрез то­ва гле­да­не на- зад, то­зи Аз на днеш­ния чо­век в оп­ре­де­ле­но от­но­ше­ние е празен, ние зна­ем са­мо това, че има­ме Аз. В ран­ни­те пе­ри­оди на Земната ево­лю­ция хо­ра­та зна­еха повече. Точно как­то в оби­чайния все­кид­не­вен жи­вот съ­ни­ща­та на ин­ди­ви­да смът­но се на­ди­га­ха от не­го­ви­те нощ­ни опитности, та­ка и яс­но­вид­с­ко­-­ата­вис­тич­ни­те въз­п­ри­ятия на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва от ран­ни­те епо­хи се на­ди­га­ха от Аза. Тези яс­но­вид­с­ко­-­ата­вис­тич­ни въз­п­ри­ятия бя­ха съ­ни­ща са­мо в сво­ята форма; онова, ко­ето те съдържаха, бе­ше реалност. Може да кажем: Азът на днеш­ния чо­век е бил оп­раз­нен от яс­но­вид­с­ко­-­ата­вис­тич­но­то съдържание, ко­ето е би­ло опо­ра на хо­ра­та от ми­на­ли­те епохи, про­ник­вай­ки ги с убеждението, че имат не­що об­що с един бо­жес­т­вен елемент, че са свър­за­ни с не­що божествено. От те­зи ата­вис­тич­но­-­яс­но­вид­с­ки виж­да­ния въз­ник­на в чо­веш­кия съз­на­те­лен жи­вот онова, ко­ето се пре­вър­на в ре­ли­ги­оз­но чув­с­т­во и ре­ли­ги­оз­но бла­го­го­ве­ние към Съществата, към ко­ито бя­ха от­п­ра­ве­ни ре­ли­ги­оз­ни кул­то­ве и

Точно как­то в ми­на­ло­то чо­веш­ки­ят Аз бе из­пъл­нен със ата­вис­тич­но яс­но­вид­с­ко съдържание, ко­ето му оси­гу­ря­ва­ше връз­ка с Божественото, та­ка днес на­ши­ят Аз тряб­ва да се из­пъл­ни с но­во ду­хов­но съдържание, по­лу­че­но в пъл­но съзнание, съ­дър­жа­ние ко­ето ни да­ва от­но­во връзката, обе­ди­ня­ва­ща ду­ша­та ни с Божественото Душевно Същество. Хората на ми­на­ло­то при­те­жа­ва­ха ата­вис­тич­но ясновидство. Последното нас­лед­с­т­во на то­ва ата­вис­тич­но яс­но­вид­с­т­во е ед­но аб­с­т­рак­т­но отражение, аб­с­т­рак­т­на­та си­ла на познание, при­те­жа­ва­на от съв­ре­мен­ни­те хора. Тя е един мно­го раз­мит ос­та­тък от ран­но­то ясновидство. Човекът на днеш­ния ден мо­же да почувства, че то­ва размиване, то­ва ло­ги­чес­ко ди­алек­ти­чес­ко раз­ми­ва­не на пре­диш­но­то ата­вис­тич­но яс­но­вид­с­т­во ве­че не мо­же да под­дър­жа ду­ша­та му. Тогава в не­го ще въз­ник­не коп­не­жът да по­лу­чи не­що но­во в своя Аз. Но онова, фор­ми­ра­ло края в ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то от при­ми­тив­ни­те вре­ме­на до настоящето, се­га тряб­ва да се нап­ра­ви от­п­рав­на точка. В ста­ри вре­ме­на чо­ве­кът има­ше яс­но­вид­с­ки от­к­ро­ве­ния и не ги разбираше. Днес чо­ве­кът тряб­ва пър­во да разбере, тряб­ва да нап­рег­не док­рай сво­ите ин­те­лек­ту­ал­ни сили, тряб­ва да уп­раж­ни в на­й-­го­-­

Така ми­на­ло и бъ­де­ще са свър­за­ни за­ед­но в на­ве­че­ри­ето на Нова Годи- на, в то­зи Космически но­во­го­ди­шен ден. Защото онова, ко­ето предстои, е на­ис­ти­на един вид Космически но­во­го­ди­шен ден. Бъдещето стои пред нас ка­то един ог­ро­мен въпрос, не ка­то не­оп­ре­де­лен аб­с­т­рак­тен въпрос, а ка­то кон­к­ре­тен въпрос. Как мо­жем да се доб­ли­жим до онова, ко­ето ка­то въп­рос пос­та­вен на чо­ве­чес­т­во­то под фор­ма­та на ду­хов­но откровение, се стре­ми все по­ве­че и по­ве­че от пос­лед­на­та тре­ти­на на XIX век на­сам да нав­ле­зе в на­шия Земен свят? И как да го пос­та­вим спря­мо от­к­ро­ве­ни­ята на миналото? Тези въп­ро­си би тряб­ва­ло да се изживеят. Тогава бих­ме по­чув­с­т­ва­ли кол­ко е важ­но да на­со­чим сво­ите стре­ме­жи към онова, ко­ето е пред­с­та­ве­но тук ка­то Антропософска Духовна Наука. Тогава бих­ме осъз­на­ли се­ри­оз­нос­т­та и въз­ви­ше­нос­т­та на коп­не­жа по Духовната Нау- ка. Особено не­об­хо­ди­мо в нас­то­яще­то е да има­ме то­ва чувство. Защото ние не се за­ни­ма­ва­ме с ни­ка­къв вид про­из­вол­на чо­веш­ка во­ля ("Will- kur"); ние се за­ни­ма­ва­ме с нещо, ко­ето ка­то Космическо поз­на­ние же­лае да ни се раз­к­рие от све­тов­на­та еволюция; ние се за­ни­ма­ва­ме на­ис­ти­на с онова, ко­ето Боговете же­ла­ят да нап­ра­вят от човека. Но тук сме из­п­ра­ве­ни пред факта, че ко­га­то ние от ед­на стра­на се об­ръ­ща­ме към Духа, от дру­га стра­на онези, же­ла­ещи са­мо да по­чи­тат миналото, са об­зе­ти от ду­ха на противоречието, от ду­ха на противодействието. И кол­ко­то по­ве­че се опит­ва­ме с ця­ла­та си си­ла да об­х­ва­нем ду­ха на бъ­де­ще­то със­то­яние на човека, тол­ко­ва по­-си­гур­но хо­ра­та на ми­на­ло­то ще бъ­дат об­х­ва­ща­ни от ду­ха на противопоставянето. Може да се за­бе­ле­жи сред днеш­ни­те хора, че ре­ли­ги­оз­но­то чув­с­т­во се опит­ва да по­еме нов живот. Налучква- щите опи­ти са многобройни. Опитите на Духовната Наука не тряб­ва да бъ­дат налучкващи. Чрез та­ки­ва опи­ти тряб­ва да се об­х­ва­не реалния, кон­к­ре­тен свят. Почти ка­то пре­дуп­реж­де­ние за онова, ко­ето тряб­ва да ста­не е, че сме из­п­ра­ве­ни пред онези, ко­ито казват: "Обикновеното ре­ли­ги­оз­но пре­да­ние не ни е достатъчно; ние ис­ка­ме да има­ме вът­реш­на ре­ли­ги­оз­на опитност, ние не ис­ка­ме са­мо да чу­ва­ме съобщението, че спо­ред пре­да­ни­ето Христос е жи­вял и ум­рял в Палестина пре­ди тол­ко­ва мно­го го­ди­ни - ние ис­ка­ме да из­жи­ве­ем в сво­ите ду­ши опит­ност за Христос." В мно­го сре­ди на­ми­ра­ме та­ки­ва идеи, на­ди­га­щи се сред хората, сред хо­ра

Това са на­пип­ва­щи опити, чес­то до­ри съм­ни­тел­ни опити, за­що­то в съ­що­то вре­ме хо­ра­та са из­пъл­не­ни с его­из­ма на сво­ите души, и то­га­ва се от­к­ло­ня­ват от вся­ко пред­раз­по­ло­же­ние към Духа. Въпреки всич­ко те­зи коп­не­жи по вът­реш­на ду­хов­на опит­ност съществуват, и тряб­ва да бъ­дат оце­ня­ва­ни до­ри на­луч­к­ва­щи­те опи­ти за та­ко­ва вът­реш­но ду­хов­но изжи- вяване, за нов ин­те­рес към ду­хов­ния свят. Но ду­хът на съп­ро­ти­ва­та ви­на­ги ще възниква.

Съдейки по онова, ко­ето са­ми­ят той е написал, та­къв един пред­с­та­ви­тел на ду­ха на ми­на­ло­то нас­ко­ро е про­из­не­съл дос­та за­бе­ле­жи­тел­ни ду­ми в Щутгарт, про­ти­во­ре­чи­ви опити, на­пип­ва­щи опи­ти да пре­диз­ви­ка нов ре­ли­ги­озен интерес, но­ва ре­ли­ги­оз­на опитност, с опи­ти да дос­тиг­не на­ис­ти­на но­во кон­к­рет­но поз­на­ние за Духовния свят, как­то в слу­чая на Ант- ропософската Духовна Наука. В "Пиесата на пастирите", пред­с­та­ве­на във Валдорфското училище, един от пастирите, кой­то имал ду­хов­но ви- ждане, ка­за че на­ис­ти­на поч­ти за­гу­бил дар слово. Когато про­че­тох пос­лед­на­та стра­ни­ца на "Духовна Наука и Християнство" на Гогартен, тря- б­ва да кажа, че и аз поч­ти из­гу­бих спо­соб­нос­т­та си да говоря, за­що­то е на­ис­ти­на изумително, че ня­кой би ка­зал та­ки­ва не­ща в днеш­но време. Това са не­ща ка­то това, че в на­ве­че­ри­ето на Космическата Нова Година би тряб­ва­ло да се про­во­ки­ра съ­зер­ца­ва­не на срав­не­ни­ето на ми­на­ло­то с не­из­беж­но­то бъдеще. Какво каз­ва всъщ­ност то­зи пред­с­та­ви­тел на рели- гията? Не знам да­ли се осъз­на­ва ця­ло­то му значение. Той казва: "Днес - би тряб­ва­ло да ка­жа във всич­ки вре­ме­на - глав­на­та за­да­ча е да за­па­зим еле­мен­тар­но­то чув­с­т­во на набожност, за ко­ето съм говорил. Днес то поч­ти из­ця­ло липсва. Ние сме за­ети с ре­ли­ги­оз­ни "интереси" и ре­ли­ги­оз­ни "опитности". Откакто Антропософията оси­гу­ри та­къв до­бър ма­те­ри­ал за "интереси", и та­къв до­бър ме­ди­ум за "опитности", хо­ра­та са без­по­мощ­ни и без­сил­ни да се съпротивляват, ко­га­то ги срещнат. Хората зна­ят до­ри по­-мал­ко за она­зи основна, еле­мен­тар­на връзка, връз­ка въз­ник­на­ла от набожността, ко­ято пре­мах­ва все­ки ре­ли­ги­озен "интерес" и раз­п­ръс­к­ва вся­ка ре­ли­ги­оз­на "опитност", връз­ка­та меж­ду Бог и творение. И по­не­же чо­ве­кът знае мал­ко за та­зи връзка, той знае до­ри още по­-мал­ко за она­зи дру­га връзка, за бе­зус­лов­ни­ят пряк съ­юз меж­ду Бог и човека."

Тук виж­да­ме в име­то на ре­ли­ги­ята от­х­вър­лен все­ки ре­ли­ги­озен интерес, осу­ете­на вся­ка ре­ли­ги­оз­на опитност. Мястото на ре­ли­ги­оз­ния ин­те­рес и на ре­ли­ги­оз­на­та опит­ност за­ема ед­на из­ця­ло не­оп­ре­де­ле­на "връзка", ко­ято раз­би­ра се не мо­же да бъ­де диференцирана, и ко­ято ав­то­рът не же­лае да определи. Ние на­ис­ти­на гу­бим ума и дума, ко­га­то един ре­ли­ги­озен учи­тел казва: "Истинската на­бож­ност тряб­ва да из­го­ни все­ки ре­-­

Цел на Антропософската Духовна Наука е да об­с­луж­ва ре­ли­ги­оз­ния ин­те­рес и да да­ва съ­дър­жа­ние на ре­ли­ги­оз­на­та опитност. С ка­къв резултат? В те­че­ние на го­ди­на­та (1919) пред Светото Римско Папство бе пов­диг­нат въп­ро­сът да­ли учението, на­ре­че­но теософско, е в съг­ла­сие с уче­ни­ето на Католическата църква, и да­ли е поз­во­ле­но да се при­над­ле­жи към те­ософ­с­ко общество, да се по­се­ща­ват те­ософ­с­ки сре­щи и да се че­тат те­ософ­с­ки кни­ги и списания. Отговорът във всич­ки слу­чаи бе­ше "не", не на всичко. Това е ду­хът на противодействието, на противоречието, и йе­зу­итът Цимерман го ин­терп­ре­ти­ра по­-­осо­бе­но с при­ла­га­не­то на то­ва ве­то на Светото Римско Папство съ­що и спря­мо Антропософията. Не е ну- ж­но да из­ла­гам пред вас тру­до­ве­те на Цимерман в подробности. Всички поз­на­ва­те вятърът, кой­то ду­ха от оп­ре­де­ле­ни кръ­го­ве сре­щу Антропо- софската Духовна Наука, и то­ва е дъ­хът на про­ти­во­ре­чи­вия дух. Духът, но­сен от то­зи вятър, мо­же да се по­чув­с­т­ва в след­ни­те думи, на­пи­са­ни от съ­щия то­зи Цимерман, кой­то от го­ди­ни раз­п­рос­т­ра­ня­ва лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отс­тъп­ни­чес­т­во­то на тех­ния ге­не­ра­лен секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със се­бе си по­ве­че­то от членове- те, Теософското Общество се на­ди­га от­но­во до ня­как­ва сте­пен в те­че­ние