Лекции изнесени в Щутгарт от 21. 12. 1919 г до 1920 г по стенографски записки

Сега мо­же да попитаме: "Как ста­ва така, че хора, чи­ято съд­ба ги е пос­та­ви­ла във во­де­ща позиция, имат в своя жи­вот нещо, ос­та­на­ло на­зад по та­къв начин?" Ако на то­зи въп­рос ще бъ­де отговорено, то ние тряб­ва да обър­нем вни­ма­ни­ето си към онези, ко­ито твърдят, че са из­пъл­ни­ли своя ду­хо­вен жи­вот с Христовия импулс, но ко­ито всъщ­ност ра­бо­тят в ан­ти­-Х­рис­то­ва насока. Нека обър­нем на­ше­то вни­ма­ние на мно­го офи­ци­ал­ни пред­с­та­ви­те­ли на ре­ли­ги­оз­ни вероизповедания, хо­ра пре­тен­ди­ра­щи да го­во­рят спо­ред Евангелията, но ко­ито в на­ши дни са про­тив всичко, ко­ето всъщ­ност се каз­ва за жи­вия Христос в тях. Най-анти-Христовите лич­нос­ти чес­то се на­ми­рат днес сред духовенството, сред про­по­вед­ни­ци­те на т.н. Християнски вероизповедания.

Ако сред дру­ги­те тру­до­ве хо­ра­та из­с­лед­ват ед­на кни­га - счи­та­на от мно­зи­на за дик­ту­ва­ща мо­да­та - озаг­ла­ве­на "Das Wesen des Christentum" ("Същността на Християнството") от Адолф Харнак, те би­ха на­ме­ри­ли от­го­вор на то­зи въпрос. Ако в та­зи кни­га име­то на Христос бе­ше зад­рас­ка­но и за­ме­не­но с име­то на един Бог, об­що взе­то мал­ко познат, един Бог кой­то кон­т­ро­ли­ра и про­ник­ва в чо­веш­кия жи­вот точ­но как­то кон­т­ро­ли­ра и про­ник­ва в природата; ако име­то на Христос бе­ше зад­рас­ка­но и за­ме­не­но с име­то на Яхве от Стария Завет, та­зи кни­га ще­ше да бъ­де по­-б­ли­зо до ис­ти­на­та от­кол­ко­то е сега, и то­га­ва ще­ше да има ня­ка­къв смисъл.

Фактите са, че Адолф Харнак не знае ни­що за ис­тин­с­ко­то Христово Съ- щество, че ня­ма и на­й-­бег­ла идея за ис­тин­с­ко­то Същество на Христос, че по­чи­та уни­вер­са­лен не­оп­ре­де­лен Бог и обоз­на­ча­ва то­зи уни­вер­са­лен не­оп­ре­де­лен Бог с име­то Христос. А кой е Адолф Харнак? Адолф Хар- нак бе ста­нал мо­дер­ния бо­гос­лов на кръговете, под­гот­ви­ли поч­ва­та за ду­хов­ни­те нак­лон­нос­ти на оне­зи личности, за ко­ито говоря. Понеже ве­че не ид­ва ни­как­во ис­тин­с­ко от­к­ро­ве­ние за Христос от пред­с­та­ви­те­ли­те на те­зи вероизповедания, ние не мо­жем да на­ме­рим в съ­би­ти­ята на дне- ш­ния ден, сред хо­ра­та свър­за­ни с те­зи събития, ни­как­во раз­би­ра­не за ис­тин­с­ко­то от­к­ро­ве­ние на Христос.

Едва ли оз­на­ча­ва мно­го за хилядите, за ми­ли­они­те хо­ра в настоящето, ко­га­то те го­во­рят за Коледния празник; за­що­то те не зна­ят ни­що за
Христовото Същество в смисъла, кой­то е тол­ко­ва не­об­хо­дим на на­ше­то време. Трябва да се вгле­да­ме в те­зи не­ща ако же­ла­ем да раз­бе­рем ис­тин­с­ки­те при­чи­ни за па­де­ни­ето в съв­ре­мен­ни­те събития, и в жи­во­та на чо­ве­чес­т­во­то вът­ре в те­зи събития.

Често съм ви го­во­рил тук за оно­ва важ­но събитие, ко­ето се слу­чи в пос­лед­на­та тре­ти­на на XIX век, съ­би­ти­ето чрез ко­ето бе ус­та­но­ве­на ед­на спе­ци­ал­на връз­ка меж­ду Архангелската Сила, оно­ва Същество ко­ето на­ри­ча­ме Архангел Михаил, и съд­ба­та на човечеството. Напомнял съм ви, че от но­ем­в­ри 1879 год. Михаил е регент, та­ка да се каже, на всич­ки оне- зи, ко­ито се опит­ват да да­дат на хо­ра­та це­леб­ни­те сили, не­об­хо­ди­ми за тех­ния здра­вос­ло­вен прогрес.

Скъпи приятели, днес ние знаем, че ко­га­то се по­соч­ва та­ка­ва тема, по­соч­ва­не­то се от­на­ся за две неща: пър­во за обек­тив­ния факт, и вто­ро за на­чи­на по кой­то то­зи обек­ти­вен факт е свър­зан с онова, ко­ето хо­ра­та же­ла­ят да при­емат в сво­ето съзнание, в сво­ята воля. Обективният факт е прос­то този, че през но­ем­в­ри 1879 год., от­въд сфе­ра­та на се­тив­ния свят, в свръ­х­се­тив­ния свят се със­тоя събитие, ко­ето мо­же да се опи­ше така: Михаил е до­бил за се­бе си силата, ко­га­то хо­ра­та стиг­нат до там да го срещ­нат с ця­ло­то жиз­не­но съ­дър­жа­ние на сво­ите души, та­ка да про­ни­жат се­бе си с не­го­ва­та сила, че да бъ­дат спо­соб­ни да пре­об­ра­зу­ват сво­ята ста­ра ма­те­ри­алис­тич­на ин­те­лек­ту­ал­на си­ла - ко­ято по оно­ва вре­ме бе ста­на­ла сил­на в чо­ве­чес­т­во­то - в ду­хов­на ин­те­лек­ту­ал­на сила, ду­хов­на си­ла на разбиране. Това е обек­тив­ни­ят факт; то­ва се случи. Относно не­го мо­жем да кажем, че от но­ем­в­ри 1879 год. Михаил вле­зе в дру­ги от­но­ше­ния с чо­ве­ка спря­мо онези, в ко­ито той бе по-рано. Но от хо­ра­та се изис­к­ва те да ста­нат слу­жи­те­ли на Михаил.

Какво имам пред­вид с то­ва ще ви ста­не съв­сем яс­но от след­но­то обясне- ние. Вие знаете, че пре­ди Мистерията на Голгота да бъ­де за­вър­ше­на на Земята, ев­ре­ите на Стария Завет по­чи­та­ха своя Яхве (или Йехова). Оне- зи сред ев­рейс­ки­те свещеници, ко­ито пог­леж­да­ха в пъл­но съз­на­ние към Яхве доб­ре знаеха, че не мо­гат да го дос­тиг­нат нап­ра­во с чо­веш­ки­те въз- приятия. Държеше се са­мо­то име Яхве да бъ­де неп­ро­из­но­си­мо и ако то тряб­ва­ше да се из­го­во­ри се пра­ве­ше знак, знак кой­то на­по­до­бя­ва­ше оп­ре­де­ле­на ком­би­на­ция от знаци, ко­ито опит­ва­ме в из­кус­т­во­то евритмия. Еврейското ду­хо­вен­с­т­во оба­че доб­ре съзнаваше, че хо­ра­та мо­же­ха да се приб­ли­жат до Яхве чрез Михаил. Те на­ри­ча­ха Михаил "Лицето на Ях- ве". Точно как­то ние се учим да опоз­на­ва­ме човека, ко­га­то пог­лед­нем ли­це­то му, точ­но как­то си ва­дим зак­лю­че­ния за доб­ро­та­та на не­го­ва­та ду­ша от не­го­во­то из­ра­же­ние и за ха­рак­те­ра му от начина, по кой­то той ни гледа, та­ка ду­хов­ни­ци­те на Стария Завет, чрез ата­вис­тич­но­то яснови- дство, ко­ето в съ­ни­ща­та им нах­лу­ва­ше в тех­ни­те души, же­ла­еха да

Становището на то­ва ду­хо­вен­с­т­во спря­мо Михаил и Яхве бе­ше правил- ното. Тяхното ста­но­ви­ще към Михаил бе правилно, за­що­то те знаеха, че ако чо­век по оно­ва вре­ме се обър­не­ше към Михаил, той мо­же­ше да на­ме­ри чрез Михаил си­ла­та на Яхве, ко­ято за чо­ве­чес­т­во­то по оно­ва вре­ме бе пра­вил­но да търси.

Оттогава на мяс­то­то на Михаил се по­яви­ха дру­ги ре­ген­ти на душите; но през но­ем­в­ри 1879 год. Михаил от­но­во пое ини­ци­ати­ва­та и мо­же да уча- с­т­ва в ду­шев­ния жи­вот на онези, ко­ито тър­сят пъ­ти­ща­та към него. Тези пъ­ти­ща днес са пъ­ти­ща­та на ду­хов­но­-на­уч­но­то познание. Можем да го­во­рим за "пъ­ти­ща­та на Михаил" точ­но ка­то за "пъ­ти­ща­та на ду­хов­но­-на­уч­но­то познание".

Но точ­но по времето, ко­га­то Михаил вле­зе по то­зи на­чин във вза­имо­от­но­ше­ния с ду­ши­те на хо­ра­та с цел от­но­во да ста­не те­хен вдъх­но­ви­тел за три столетия, по съ­що­то то­ва вре­ме де­мо­нич­ни­те про­ти­во­бор­с­т­ва­щи сили, пред­ва­ри­тел­но под­гот­ви­ли се, из­диг­на­ха на­й-­сил­на съп­ро­ти­ва сре­щу него, та­ка че през све­та пре­ми­на един при­зив по вре­ме на на­ши­те т.н. во­ен­ни години, всъщ­ност го­ди­ни на ужас, при­зив кой­то ста­на го­ля­мо­то све­тов­но неразбирателство, ко­ето се­га из­пъл­ва сър­ца­та и ду­ши­те на хо- рата.

Нека раз­г­ле­да­ме как­во ще­ше да се слу­чи с ев­ре­ите от Стария Завет, ако вмес­то да се доб­ли­жа­ват до Яхве чрез Михаил, те се бя­ха опи­та­ли да го приб­ли­жат директно. Те щя­ха да ста­нат не­то­ле­рант­ни хора, на­ци­онал­но се­бич­ни хора, за­ети с из­ди­га­не­то на сво­ята соб­с­т­ве­на нация, ед­на на­ция мис­ле­ща са­мо за се­бе си. Понеже Яхве е Богът, свър­зан с всич­ки при­род­ни същества, и във външ­но­-­ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие на чо­ве­чес­т­во­то той се раз­к­ри­ва чрез връз­ка­та на поколенията, как­то тя се из­ра­зя­ва в най-­ос­нов­ни­те спо­соб­нос­ти на хората. Само за­що­то древ­ни­те ев­реи же­ла­еха по оно­ва вре­ме да се приб­ли­жа­ват към Яхве чрез Михаил, те се спа­си­ха от то­ва все­на­род­но да ста­нат тол­ко­ва егоистични, че Христос Исус да не мо­же­ше да про­из­ле­зе от из­меж­ду тях. Те бя­ха про­ник­на­ти с Михаиловата сила, как­ва­то бе­ше тя в тях­но­то време, и за­то­ва ев­ре­ите не бя­ха та­ка сил­но про­ник­на­ти със сили, от­да­де­ни на на­ци­она­лен егоизъм, ка­къв­то ще­ше да бъ­де случаят, ако те се об­ръ­ща­ха ди­рек­т­но към Яхве.

Днес Михаил от­но­во е ре­ген­тът на света, но чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва да се свър­же с не­го по нов начин. Защото се­га Михаил не е ли­це­то на Яхве, а ли­це­то на Христос Исус. Днес тряб­ва да се доб­ли­жим до Христовия им­пулс чрез Михаил. В мно­го от­но­ше­ния чо­ве­чес­т­во­то още не е пре­одо­ля­ло всич­ки преч­ки за това. Човечеството е за­па­зи­ло ата­вис­тич­но ста­ри­те спо­соб­нос­ти за възприятие, чрез ко­ито Михаил мо­же­ше да бъ­де добли-

През го­ди­ни­те на вой­на­та пос­то­ян­но чу­вах­ме све­тов­на­та лъжа: "Свобо- да за от­дел­ни­те народи, до­ри за на­й-­мал­ки­те народи." Това е в ос­но­ва­та си пог­реш­на идея, за­що­то днес, в Михаиловия период, на­й-­важ­но­то не­що са не гру­пи­те хора, а чо­веш­ки­те индивидуалности, от­дел­ни­те хора. Тази лъ­жа не е ни­що дру­го ос­вен уси­ли­ето все­ки от­де­лен на­род да се про­ник­не не от но­ва­та си­ла на Михаил, а от си­ла­та на старото, пре­д-Хрис­ти­ян­с­ко време, с Михаиловата си­ла от Стария Завет. Колкото и па­ра­док­сал­но да звучи, днес има тен­ден­ция сред т.н. ци­ви­ли­зо­ва­ни на­ро­ди да пре­об­ра­зу­ват в не­що лу­ци­фе­ри­чес­ко онова, ко­ето бе оп­рав­да­но сред ев­рейс­кия на­род от Стария Завет, и да нап­ра­вят от то­ва на­й-­мощ­ния им­пулс във все­ки от­де­лен народ.

Хората днес же­ла­ят да из­г­ра­дят ре­пуб­ли­ки­те на Полша, Франция, Аме- рика и т.н. вър­ху мис­лов­на система, под­хо­дя­ща за ста­ро­за­вет­ни­те време- на. Те се стре­мят да след­ват Михаил така, как­то бе пра­вил­но той да бъ­де след­ван пре­ди Мистерията на Голгота, до­ка­то хо­ра­та на­ми­ра­ха чрез не­го пле­мен­ния Бог Яхве. Днес Христос Исус е Онзи, Когото тряб­ва да се стре­мим да на­ме­рим чрез Михаил, Христос Исус - Божественият Водач на це­лия чо­веш­ки род. Това означава, че тряб­ва да тър­сим чув­с­т­ва и идеи, ко­ито ня­мат ни­що об­що с чо­веш­ки­те раз­ли­чия от ка­къв­то и да би­ло вид на Земята. Такива чув­с­т­ва и идеи не мо­гат да бъ­дат на­ме­ре­ни на повърхността. Те тряб­ва да се тър­сят там, къ­де­то туп­тят ду­хов­на­та и ду­шев­на­та част на човека, т.е. по пъ­тя на Духовната Наука. Нещата сто­ят така, че ние тряб­ва да ре­шим да тър­сим ис­тин­с­кия Христос по пъ­тя на Духовната Наука, т.е. по Михаиловия път. Само чрез то­зи стре­меж към ду­хов­на­та ис­ти­на ще бъ­де тър­сен и на­ме­рен ис­тин­с­ки­ят Христос; в про­ти­вен слу­чай би би­ло по­-доб­ре да уга­сим Коледните светлини, да раз­ва­лим всич­ки Коледни ел­хи и на­й-­нак­рая да приз­на­ем истината, че не ис­ка­ме нищо, ко­ето да ни на­пом­ня как­во вне­се Христос Исус в чо­веш­ка­та еволюция.

Пред-Християнските на­чи­ни на мис­ле­не ни го­во­рят от ме­мо­ари­те на на­ши­те съвременници, т.е. на­чи­ни­те на мис­ле­не в на­ше­то вре­ме са анти-Християнски. Когато хора, ко­ито се дър­жи да бъ­дат пред­с­та­ви­тел­ни пра­вят изяв­ле­ния ка­то те­зи на Уилсън от че­ти­ри­де­сет­те точки, от та­ки­ва из­каз­ва­ния не отек­ва ни­що дру­го ос­вен чис­то ста­ро­за­вет­на мисловност, ед­на мисловност, ко­ято в на­ше­то вре­ме е ста­на­ла луциферическа.

Откъде ид­ва това, скъ­пи приятели? Какво стои всъщ­ност пред нас? Ко- гато пъ­ту­ва­ме на­зад през пе­ри­оди­те на чо­веш­ка­та ево­лю­ция до Мисте- рията на Голгота ние намираме, ра­но в хо­да на из­точ­на­та цивилизация, в
она­зи ци­ви­ли­за­ция от ко­ято се е раз­ви­ла днеш­на­та ки­тайс­ка цивилиза- ция, ед­на чо­веш­ка личност, ко­ято бе външ­но­то въп­лъ­ще­ние на Луцифер. Луцифер на­ис­ти­на е хо­дел по Земята по оно­ва вре­ме в чо­веш­ко тяло. Той бе онзи, кой­то до­не­се она­зи чо­веш­ка светлина, ко­ято на­ми­ра­ме в ос­но­ва­та на древ­на­та пре­д-Х­рис­ти­ян­с­ка мъд­рост с из­к­лю­че­ние на юдаи- зма. В изкуството, фи­ло­со­фи­ята и дър­жав­ни­чес­ко­то из­кус­т­во на Гърция още дейс­т­ва­ше мно­го от онова, ко­ето про­из­ле­зе от та­зи Луциферова ин­кар­на­ция хи­ля­ди го­ди­ни пре­ди Мистерията на Голгота.

Трябва да се пос­та­ра­ем яс­но да разберем, че онова, ко­ето днес на­ри­ча­ме чо­веш­ко раз­би­ра­тел­с­т­во е винаги, до­ка­то не сме го одухотворили, дар на он­зи Луцифер. Ние не тряб­ва да под­дър­жа­ме са­мо по прозаичен, бур­жо­азен на­чин ед­нос­т­ран­чи­ва­та идея, че всич­ко лу­ци­фе­ри­чес­ко е ужас­но и тряб­ва да се отър­вем от него. Колкото по­ве­че се опит­ва­ме да се из­ба­вим от Луцифер, тол­ко­ва по­ве­че ние сме уп­рав­ля­ва­ни от него, тъй ка­то бе не­об­хо­ди­мо през хи­ля­ди­те го­ди­ни чо­веш­ка ево­лю­ция да про­ник­нем в нас­лед­с­т­во­то на ин­кар­ни­ра­ния Луцифер. След то­ва дой­де Мистерията на Голгота. И в бъ­де­ще­то ще дой­де вре­ме когато, точ­но как­то Луцифер бе въп­лъ­тен на из­ток в Земен човек, за да под­гот­ви езич­ни­ци­те за Хри- стиянството, та­ка на за­пад ще се със­тои Земно въп­лъ­ще­ние на са­мия Ариман. Това вре­ме наближава. Ариман дейс­т­ви­тел­но ще се по­яви на Земята. Точно как­то Луцифер е хо­дил по Земята, и как­то Христос е вър­вял по Земята, та­ка и Ариман ще хо­ди по Земята, но­сей­ки със се­бе си из­вън­ред­но на­рас­т­ва­не на си­ла­та на чо­веш­ко­то Земно неразбирателство. Ние хо­ра­та ня­ма­ме за­да­ча­та да поп­ре­чим по ня­ка­къв на­чин на та­зи ин­кар­на­ция на Ариман, на­ша­та за­да­ча­та е та­ка да под­гот­вим пред­ва­ри­тел­но човечеството, че Ариман да бъ­де пре­це­нен по пра­вил­ния начин. За- щото Ариман ще има задачи, той ще тряб­ва да нап­ра­ви то­ва и онова, и хо­ра­та ще тряб­ва да оце­нят и из­пол­з­ват пра­вил­но ид­ва­що­то в све­та чрез Ариман. Хората ще мо­гат да нап­ра­вят то­ва са­мо ако са спо­соб­ни да се прис­по­со­бят се­га по пра­ви­лен на­чин към онова, ко­ето Ариман ве­че из­п­ра­ща към Земята от све­то­ве­те от­въд с цел да кон­т­ро­ли­ра ико­но­ми­чес­кия жи­вот на Европа без да бъ­де забелязван. Това не тряб­ва да става. Ари- ман не тряб­ва да кон­т­ро­ли­ра ико­но­ми­чес­кия жи­вот на Европа без да бъ­де забелязван. Ние тряб­ва да се на­учим из­ця­ло да поз­на­ва­ме не­го­ви­те осо­бе­ни качества. Ние тряб­ва да мо­жем да му се про­ти­во­пос­та­вим с пъл­но съзнание.

Докато из­на­сям лек­ции тук в Щутгарт аз ще из­тък­вам много, че ние тря- б­ва вни­ма­тел­но да наб­лю­да­ва­ме чо­веш­ка­та ево­лю­ция до вре­ме­то на Аримановото въплъщение, та­ка че ко­га­то то се със­тои да мо­жем да зна­ем как пра­вил­но да го преценим. Днес са­мо ще ви обър­на вни­ма­ние на още ед­но нещо. В то­ва от­но­ше­ние мно­го от съв­ре­мен­ни­те тъл­ку­ва­ния на
Евангелията са точ­но тол­ко­ва лоши, кол­ко­то и на­й-­ло­ши­те ма­те­ри­алис­тич­ни схващания. Когато пред­с­та­ви­те­ли­те на т.н. ре­ли­ги­оз­ни об­щес­т­ва днес при­емат Евангелията точ­но как­то са написани, и ко­га­то се от­х­вър­ля вся­ко но­во разкритие, та­ка­ва пре­да­ност към Евангелията, та­къв на­чин за при­дър­жа­не към Християнството е на­ис­ти­на на­й-­доб­ри­ят на­чин да се под­гот­ви Аримановото по­явя­ва­не на Земята. Огромна част от пред­с­та­ви­те­ли­те на т.н. днеш­ни ве­ро­из­по­ве­да­ния уси­ле­но ра­бо­тят за Ариман; те ос­та­вят не­за­бе­ля­за­на истината: "Аз съм с вас винаги, до­ри до края на Земната епоха" ("Аз съм с вас през всич­ки­те дни до свър­ше­ка на света." Мат. 28:20 - бел. пр.), ко­га­то обя­вя­ват за ере­тич­но всичко, ко­ето про­из­ли­за от не­пос­ред­с­т­ве­но­то виж­да­не на Христос днес. Те ос­та­вят та­зи ис­ти­на незабелязана, за­що­то е по­-­удоб­но да взе­мат Евангелията са­мо в бук­ва­лен смисъл, а то­ва оз­на­ча­ва да се при­дър­жат към онова, ко­ето те смятат, че тряб­ва да бъ­де бук­вал­но­то тъл­ку­ва­ние на Евангелията.

Човечеството тряб­ва да бъ­де за­щи­те­но чрез мъд­рос­т­та от раз­г­леж­да­не на Евангелията по то­зи начин, за­що­то че­ти­ри­те Евангелия, спо­ред вън- ш­но­-фи­зи­чес­ко­то разбиране, си про­ти­во­ре­чат ед­но на друго. Онзи, кой­то днес не вър­ви към ду­хов­но обяс­не­ние на Евангелията, раз­п­рос­т­ра­ня­ва не­ис­тин­но тъл­ку­ва­ние на те­зи Евангелия, за­що­то той заб­луж­да­ва хо­ра­та що се ка­сае за външ­ни­те противоречия, ко­ито мо­гат да се на­ме­рят в че­ти­ри­те Евангелия. Онзи, кой­то ма­ми хо­ра­та от­нос­но нещата, ко­ито на­й-жи­во ги интересуват, под­по­ма­га на­й-­доб­ре ус­пе­ха на Ариман.

В нас­то­яще­то на­й-­важ­но за чо­ве­ка е да пос­та­ви Христос в цен­тъ­ра меж­ду Луцифер и Ариман. Христовата Сила тряб­ва да про­ник­не в нас. Но ка­то хо­ра ние тряб­ва ви­на­ги да тър­сим рав­но­ве­си­ето меж­ду его­ис­тич­ния възторг, кой­то е на­со­чен към то­ва да ни из­диг­не над са­ми­те нас, и ма­те­ри­алис­тич­ния ум, кой­то чрез сво­ята бур­жо­аз­на те­жест ни дър­па на­до­лу към Земята. Във все­ки мо­мент тряб­ва да тър­сим ба­лан­са меж­ду лу­ци­фе­ри­чес­ки­те импулси, ко­ито ни из­ди­гат нагоре, и ариманическите, ко­ито ни тег­лят надолу. В уси­ли­ето да пос­тиг­нем то­ва рав­но­ве­сие на­ми­ра­ме Христос. Когато се стре­мим да до­би­ем то­зи баланс, са­мо то­га­ва мо­жем да на­ме­рим Христос.

По стран­но съв­па­де­ние се слу­чи ед­но за­бе­ле­жи­тел­но не­що в чо­веш­ка­та еволюция, ко­га­то ма­те­ри­ализ­мът нав­ле­зе в нея. Ще спо­ме­на във връз­ка с не­го са­мо два документа: "Изгубеният Рай" на Милтън и "Месия" на Клопсток. В те­зи по­еми ду­хов­ни­те си­ли са опи­са­ни ся­каш е бил из­гу­бен един рай, ся­каш чо­ве­кът е бил из­го­нен от него. Произведенията и на два­ма­та по­ети са ос­но­ва­ни на иде­ята за двойн­с­т­ве­ност във Вселената, на про­ти­во­пос­та­вя­не­то на доб­ро и зло, на Божественото и дяволското. Го- лямата греш­ка на съв­ре­мен­ни­те вре­ме­на е, че све­тов­на­та ево­лю­ция се пред­с­та­вя ка­то двойнственост, до­ка­то би тряб­ва­ло тя да се пред­с­та­вя ­

Какво то­га­ва се е слу­чи­ло в по­-б­лиз­ки­те дни? Случило се е нещо, на ко­ето хо­ра­та тряб­ва да пог­лед­нат с ду­хов­но­-­ин­те­лек­ту­ал­на пламенност, за­що­то ако не раз­бе­рат как­во е онова, ко­ето се е случило, те не мо­гат да нав­ля­зат по пра­вил­ния на­чин в Коледния празник. Днес ние че­тем Мил- тън и Клопсток, че­тем тех­ни­те опи­са­ния на свръ­х­се­тив­ния свят. Какво намираме? Навсякъде на­ми­ра­ме лу­ци­фе­ри­чес­ки ка­чес­т­ва при­пи­са­ни на Съществата, ко­ито са на­ре­че­ни Божествени. Писатели ка­то Милтън и Клопсток опис­ват бит­ка­та меж­ду лу­ци­фе­ри­чес­ки­те черти, ко­ито им се явя­ват Божествени, и ари­ма­ни­чес­ки­те черти. И го­ля­ма част от онова, ко­ето съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во опис­ва ка­то Божествено, е прос­то луцифе- рическо. Те не го раз­поз­на­ват ка­то такова, как­во­то е; точ­но кол­ко­то мал­ко раз­поз­на­ват и онова, ко­ето е ариманическо.

Същото не­що се по­явя­ва в Гьотевия "Фауст", къ­де­то на­ми­ра­ме Мефи- стофел про­ти­во­пос­та­вен с "Господ". Гьоте съ­що бе нес­по­со­бен да раз­г­ра­ни­чи лу­ци­фе­ри­чес­ко­то от ариманическото. Следователно не­го­ви­ят Мефистофел е един вид кръс­тос­ка меж­ду двамата. Аз ве­че съм из­тък­вал то­ва в мо­ята мал­ка кни­га "Гьотевият кри­те­рий на душата" (Geistesart).

Истинските пос­ле­до­ве­те­ли на Гьоте не са­мо ци­ти­рат бук­вал­но от не­го­ви­те трудове, как­то пра­вят тол­ко­ва мно­го ака­де­мич­ни ли­ца и др. Ако вър­вим пра­вил­но по пътя, по кой­то бе по­ел Гьоте, та­ка че да сме спо­соб­ни да раз­поз­на­ва­ме нещата, в ко­ито той тряб­ва да бъ­де променен, осо­бе­но ако след­ва­ме не­го­во­то "Схващане за Света" след 1832 год., то­га­ва мо­жем да го­во­рим за един Гьоте на 1919 год., ко­ято ско­ро ще ста­не 1920.

Трябва да бъ­де на­ме­рен на­чи­нът спо­кой­но да признаем, че в ма­те­ри­алис­тич­ни­те сто­ле­тия мно­го лу­ци­фе­ри­чес­ко е скри­то зад онова, на ко­ето се каз­ва Божествено. Има мно­го неща, чрез ко­ито хо­ра­та се опит­ват да раз­п­рос­т­ра­ня­ват ре­ли­гия в настоящето, и ко­ито дос­ти­гат чо­ве­чес­т­во­то са­мо ка­то думи, по­ро­де­ни на кри­ла­та на Луцифер.

Едва ко­га­то хо­ра­та са спо­соб­ни още вед­нъж да раз­поз­на­ят та­зи двойн­с­т­ве­ност - луциферическото, ко­ето би ги от­ве­ло над са­ми­те тях и аримани- ческото, ко­ето би ги от­ве­ло до­лу под са­ми­те тях - и да се обър­нат от те­зи две към онова, ко­ето е на­ис­ти­на Христово, ед­ва то­га­ва те от­но­во ще пра- з­ну­ват по пра­вил­ния на­чин Коледното събитие, съ­би­ти­ето чрез ко­ето

Днес не мо­жем да не си по­мис­лим ня­ко­га за Леонардо да Винчи, за Лео- нардо който, как­то знаете, на­ри­су­ва ня­ко­га в Милано сво­ята ве­ли­ка кар­ти­на "Тайната Вечеря" - Христос със Своите уче­ни­ци око­ло Себе Си. Леонардо е ри­су­вал та­зи кар­ти­на дъл­го вре­ме - два­де­сет години. Той ис­ка­ше да вло­жи мно­го в нея, и все не мо­же­ше да я завърши, за­що­то ви­на­ги пра­ве­ше нов опит да на­ри­су­ва фи­гу­ра­та на Юда по пра­вил­ния начин. При дър­жав­но­то ус­т­ройс­т­во на Милано не­гов не­пос­ред­с­т­вен ра­бо­то­да­тел бе­ше аба­тът на манастира, за кой­то се ри­су­ва­ше картината. Когато по­-къс­но дой­де нов абат, ря­зък и не­по­ко­ле­бим човек, не тол­ко­ва тър­пе­лив ка­то своя предшественик, той оти­де при Леонардо и му ка­за строго, че кар­ти­на­та тряб­ва да бъ­де за­вър­ше­на незабавно. Леонардо отговорил, че се­га мо­же да за­вър­ши картината, за­що­то от­как­то е до­шъл но­ви­ят абат, ве­че имал об­ра­зец за Юда. В крат­ко вре­ме той на­ри­су­ва ли­це­то на Юда, как­то ние го виж­да­ме на картината.

Точно как­то в на­ча­ло­то на но­ва­та епо­ха ли­це­то на Юда се по­яви за Лео- нардо да Винчи въз ос­но­ва на твор­чес­ка­та вяра, та­ка днес ние мно­гок­рат­но има­ме слу­чаи да за­пи­шем в сво­ите сър­ца и ду­ши факта, че Онзи, Чието раж­да­не чес­т­ва­ме в то­зи свят момент, е пре­да­ван на­й-м­но­го от оне­зи ко­ито заявяват, че е спо­ред тях­на­та ре­ли­гия да под­гот­вят то­зи празник. Ние знаем, че Коледният праз­ник сам по се­бе си е един от оне- зи, въз­п­ри­ети в хо­да на ево­лю­ци­ята на Християнстото, че хо­ра­та за­поч­на­ли да праз­ну­ват Рождество Христово в те­зи де­кем­в­рийс­ки дни не пре­ди III-IV век. Събитието на Голгота ве­че се е би­ло слу­чи­ло пре­ди ня­кол­ко сто­ле­тия ко­га­то онези, чи­ито мис­ли бя­ха на­со­че­ни към то­ва Събитие, пред­п­ри­еха не­що тол­ко­ва но­во за оно­ва вре­ме ка­то ус­та­но­ви­ха праз­ни­ка Коледа. Много, мно­го по­-къс­но все още бе въз­мож­но да бъ­дат внед­ря­ва­ни но­ви не­ща в Християнството. Много от онези, ко­ито се на­ре­ко­ха ис­тин­с­ки християни, с вре­ме­то се бо­ре­ха сре­щу те­зи нововъведения. Днес ра­бо­тят на­ис­ти­на мно­го хора, ко­ито ня­ма да нап­ред­нат по начина, по кой­то соб­с­т­ве­на­та им ре­ли­гия напредна, ко­га­то прие в III-IV век ус­та­но­вя­ва­не­то на Коледа; хо­ра ко­ито се при­дър­жат стро­го към онова, за ко­ето каз­ват "то е написано", хо­ра ко­ито бя­гат от вся­ко жи­во откровение.

Ужасен ка­то със­то­яни­ето на сън у хо­ра­та на днеш­ния ден - на хората, ко­ито със сво­ите не­мо­рал­ни мис­ли твър­де чес­то омър­ся­ват неща, ис­ка­щи да вля­зат в ду­хов­ния жи­вот - на­й-­ужа­сен от всич­ки е слу­ча­ят на оне- зи, ко­ито пре­да­ват ис­тин­с­кия дух на Християнската ево­лю­ция от са­ма­та вяра.