Лекции на д-р К. Таков /за вту/ Предмет и система на общата част
Изтегляне 2.48 Mb.
|
| Явно неизгодни условия – съдебната практика няма ясна позиция. Тя се определя съобразно пазарните условия. Определя се не само цената, но и от модалитета на плащане. При преценката на явно неизгодните условия се съблюдава историческия момент – безмерната увреда – новелата на Диоклециан - цената на имота е по-малко от половината му реална пазарна цена.
В Германия наличието на явно неизгодни условия води до нищожност, а при нас до унищожаемост. Унищожението има обратно действие – чл. 34 ЗЗД Чл. 33 ЗЗД съдържа някои специални правила за сделките, унищожаеми поради крайна нужда. Правото да се унищожи сделката отпада, ако облагодетелстваната страна отстрани ощетяването. Това не е обезщетение за вреди, а възстановяване на нарушената еквивалентност на престациите при възмездната сделка. При унищожаеми на това основание сделки може да се иска от съда да постанови не заличаване на правните последици с обратна сила, а прекратяването им за в бъдеще. Срокът за погасителната давност за упражняване на правото за унищожаване на сделката е 1 година. Унищожаването на сделката поради крайна нужда не води до отпадане на правата, придобити от трети лица върху недвижими имоти от приобретателя по сделката, ако актът за придобиването им е вписан преди исковата молба за унищожаването – чл. 33, ал. 3 ЗЗД. Особености: - съда може да унищожи договора изцяло с обратно действие, но може да бъде и за в бъдеще; - всички унищожаеми договори могат да бъдат потвърждавани, но договор сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия не може да бъде потвърждаван; - страната, която се е възползвала от договора сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия може да санира договора; - давностния срок за упражняване правото на унищожаване на сделката е 1 година. 52. ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ВИД НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. ИМУЩЕСТВЕНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ВИД НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. ЕФЕКТ ОТ НАЛИЧНАТА ИЛИ НАСТЪПИЛА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ СПРЯМО ТРЕТИ ЛИЦА. Обявяване на нищожността В закона не е установен специален ред за обявяване на нищожността на сделката. Тя настъпва като последица на основанието и всяко лице може да се позове на нея и на липсата на правни последици от нея. Както страните по сделката, така и всяко трето лице, което има правен интерес, може да предяви отрицателен установителен иск за обявяване на нищожността. Установяването и може да се иска в образуван процес с инцидентен установителен иск или с възражение от ответника. Процесуалните средства за обявяване на нищожността и позоваването на нея не са ограничени по време. Постановяване на унищожаемостта Правото да се иска унищожаване на сделката според ЗЗД може да се упражни само по съдебен ред при всички видове унищожаеми сделки. Чрез вписването на исковите молби за унищожаване на сделки, с които се учредяват, прехвърлят или изменят вещни права върху недвижими имоти, се защитават и правата на третите лица, които те черпят от приобретателя по унищожаемата сделка. За сделки с движими вещи е уместно унищожаването да става извънсъдебно и до съда да се стига само при спор между страните. Правото да се иска унищожаване на сделката възниква според чл. 32, ал. 1 ЗЗД за страната, в чийто интерес законът допуска унищожаването. Това е този участник в сделката, чието волеизявление е опорочено. Ако волеизявленията и на двете страни по двустранната сделка са опорочени, всеки от тях може да иска унищожаване. След смъртта на носителя на потестативното право то преминава върху наследниците му. Кредиторите на притежателя на потестативното право не могат упражняват правото му на унищожаване, защото то зависи от личната преценка на титуляра му. Кредиторите му могат да предявят отменителния иск спрямо сделката по чл. 135 ЗЗД. Недееспособните упражняват правото си за унищожаване чрез законните си представители, а ограничено дееспособните - с попечителско съдействие на родител или попечител. Правото да се унищожи сделката се упражнява с предявяване на конститутивен иск. Когато лицето, на което принадлежи това право, не е изпълнило своите задължения по сделката, унищожаване може да се иска и чрез възражение, противопоставено на иска за изпълнение на насрещната страна. В чл. 32, ал. 2 ЗЗД е установена 3-годишна погасителна давност за иска за унищожаване на сделката, докато възражението може да се направи и след изтичане на този срок, докато е възможно да се предяви иск за изпълнение. Началният момент на погасителната давност е различен при отделните основания. При уважаване на иска или възражението съдът унищожава сделката и последицата от това е, че породените от нея и желаните от едната страна по нея правни последици се отменят с обратна сила, настъпва обезсилване на правното действие на сделката. Съдебното решение има конститутивно действие, поражда правна промяна като заличава последиците на сделката. Неговото действие се поражда спрямо всички правни субекти. Само при унищожаемите сделки поради крайна нужда съдът по искане на страната може да постанови прекратяване на сделката за в бъдеще – чл. 33 ЗЗД. Последици на недействителността спрямо трети лица Щом като нищожна сделка не поражда още от сключването си желаните от страните субективни права, това означава, че и третите лица – правоприемници на страна по сделката, няма да могат да придобият права, макар да са сключили действителна сделка. Кредиторите на страна по нищожната сделка също не могат да посегнат на правата, които длъжникът им не е придобил, поради порока на сделката. Изключение от изложеното правило законодателят установява със специална норма само при привидните сделки. Унищожаемите сделки пораждат права и задължения, поради което приобретателят по такава сделка може да прехвърли правата си на трето лице. След като сделката бъде унищожена, поради порока си, спрямо третите лица придобили права по производен начин от страна по унищожената сделка се прилага правилото “с отпадане на правата на праводателя, отпадат и правата на правоприемника”. Изключение за движимите вещи – чл. 78, ал. 1 ЗС, за недвижимите вещи , само при унищожаеми сделки поради крайна нужда – чл. 33 ЗЗД. Обезщетение за вреди. При нищожните и унищожаемите сделки след обезсилването им могат да възникнат и задължения за поправяне на причинени вреди вследствие сключването на недействителната сделка. Изрично възможността да се търси обезщетение е предвидена само в чл. 28, ал. 3 ЗЗД. Обезщетението следва да обхваща всички вреди, които са пряка последица от виновното поведение. Недействителност на смесени гражданско-правни фактически състави. В смесените гражданско-правни фактически състави от пороци могат да страдат, както гражданско-правните, така и негражданско-правните юридически факти.Видът на основанията за недействителност и правните последици от тях се регламентират от съответния правен отрасъл, към който се отнася юридическият факт. Ако един от елементите на смесения фактически състав е нищожен, независимо към кой отрасъл се отнася, няма да могат да се породят правните последици на състава, и той също ще бъде нищожен. При унищожаемост на юридически факт от смесен фактически състав за предявяване на унищожаемостта ще важи редът, установен от нормите на съответния правен отрасъл, към който принадлежи фактът. ОТ ЛЕКЦИИТЕ Предявяване на недействителността: - отрицателен установителен иск – с него се предявява нищожност. Предявяването на нищожност може да има смисъл – авансово предплатими пари по 1 договор, но в случая това е вземане, а то се погасява по давност. Трябва да се съблюдават сроковете за придобиване и давност, за да се предяви иск за нищожност. С отрицателния установителен иск, се иска, съда да приеме, че между страните няма договор и няма правни последици. - инцидентен установителен иск – също е отрицателен - възражение – когато страната по 1 нищожен договор иска изпълнение. Предявяването на нищожността чрез иск или възражение, предявени по съдебен ред, в нашето законодателство – конститутивен иск. Ако ние претендираме – иск, а ако другата страна претендира – защита чрез възражение. Нищожността може да се иска всякога, вечно освен, ако не са изтекли погасителната и придобивната давност. Унищожение не може да се иска всякога. То е ограничено със срок – 3-годишен, освен при крайна нужда и явно неизгодни условия – 1-годишен срок. При крайна нужда и явно неизгодни условия и когато лицето не разбира действията си, този срок тече от датата на сключване на договора. Срещу неможещия да действа давност не тече (чл. 32, ал. 2 и чл. 115 ЗЗД). Възражението за унищожаемост не е ограничено със срок и не се погасява по давност – чл. 32, ал. 3 ЗЗД. Относителна недействителност – предявяване – чл. 135 ЗЗД. Чрез конститутивен иск, който не е ограничен със срок, но на практика ограничен с 5-годишна придобивна давност при добросъвестност и 10-годишна при недобросъвестност. При чл. 646 и 647 от ТЗ няма да се води отменителен иск, а чрез отрицателен установителен иск. При висяща недействителност, тъй като не са настъпили правни последици, третото лице е придобило от приобретател по нищожно правоотношение. Защита на третото лице – само придобивна давност, която: - при недобросъвестност – 5-годишна за движима и 10-годишна за недвижима собственост - при добросъвестност – мигновено за движима и 5-годишна за недвижима собственост Третото лице ще е недобросъвестно, когато трябва да знае за сделката, че е нищожна. При заобикаляне на закона третото лице няма от къде да знае, че тази сделка е нищожна. Третото лице се пази и при привидни сделки – чл. 17 ЗЗД. Ако В е насилило А – третото лице е добросъвестно, ако не е знаело за насилието. Трябва винаги да се прави преценка дали третото лиже е добросъвестно или не. При унищожаемите договори – договорът между А и В води до правни последици. Ако А предяви конститутивен иск срещу В – унищожаемост с обратно действие, като се засяга и третото лице. Само при крайна нужда и явно неизгодни условия – защита на третото лице, ако А е предявил иска си след сключването на сделката между В и третото лице. Чл. 114, б. “а” от ЗС – всписване на искове – правата на третото лице не се пазят. В чл. 17 и 33 ЗЗД – има изрична защита. Имуществени последици при изпълнение на недействителни сделки. Когато нещо е дадено или извършено в изпълнение на нищожна или унищожаема сделка, се поставя въпросът дали това са само фактически отношения или имат правен характер и, ако са юридически факти, какви правни последици следва да породят. Логично е да се приеме, че даденото или извършеното по нищожна или унищожаема сделка следва да се възстанови на този, който го е осъществил, защото за неговото задържане няма правно основание, получилият го, няма субективно право върху него. Римското право не признава иск за връщане на даденото в изпълнение на недействителна сделка, когато поведението на страните при сключването й е неправомерно или неморално. Това правило е възприето и в правните системи на страните от Западна Европа. Сега действащият правен режим предвижда за всички видове нищожни и унищожени сделки възможност за възстановяване на даденото от страните по сделката. Чл. 34 ЗЗД урежда правото за възстановяване на даденото в изпълнение на нищожна или унищожена сделка. Предпоставки, при които се поражда това право: - при нищожните сделки – правопораждащият фактически състав се състои от два юридически факта: сключена нищожна сделка и осъществена престация от едната или и от двете страни по тази сделка. Фактът на изпълнението на нищожната сделка завършва фактическия състав и води до възникване на правото за възстановяване. Влязлото в сила съдебно решение за обявяване на нищожността има само установително действие. - при унищожаемите сделки – правото за възстановяване възниква освен от факта на изпълнение на такава сделка, още и от влязлото в сила съдебно решение за унищожаването й. Правото на възстановяване възниква само в полза на този участник в нищожна или унищожена сделка, който е дал или извършил нещо като изпълнение по нея. След смъртта на ФЛ или заместването му в сделката, както и при преобразуване или прекратяване на ЮЛ, правото за възстановяване преминава върху техните универсални или частни правоприемници. Участникът в нищожна или унищожена сделка, който е получил по нея нещо, има правно задължение да го върне или възстанови на правоимащия. При липса на доброволно изпълнение, последният следва да предяви осъдителен иск за осъществяване на правото си. Съдът не се произнася служебно, а само ако е налице такъв иск. Ако даденото е вещ и тя не е унищожена, следва да се върне вещта, в състоянието, в което е получена, заедно с плодовете, ако има такива, при нищожните сделки и при условие, че страната, която е получила вещта, е знаела или не е могла да не знае за нищожността. Ако страната, получила вещта, е узнала по-късно за нищожността (при скрито несъгласие), вещта следва да се върне в състоянието, в което се намира в момента на узнаването. За облагите, които са реализирани от вещта след получаването й или узнаването за нищожността на сделката, се дължи тяхната равностойност в пари. При унищожаемите сделки е справедливо вещта заедно с плодовете да се върне в състоянието им към момента на предявяване на иска или на противопоставяне на възражението, защото те би трябвало да играят и роля на покана за връщане, ако искът или възражението бъдат уважени. Когато изпълнението не е вещ, а услуга, този, който се е възползвал от нея, следва да възстанови стойността й. Правото за възстановяване е облигационно право, спрямо което се прилага общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД от 5 години. Когато в изпълнение на недействителна сделка е дадена вещ, собственост на страната, която я е дала, тя разполага освен с иск за връщане на облигационно основание и с иск за собственост. Страната може да избира между двата иска. Когато всяка от страните по недействителна двустранна сделка има вземани за възстановяване на осъществени престации по нея, те трябва да изпълнят едновременно задълженията си и всяка от тях може да направи възражение за право на задържане по чл. 90 ЗЗД, а ако са налице условията по чл. 103 ЗЗД, всяка страна може да извърши едностранно прихващане. Конфискацията е допълнителна санкция към недействителността за това, че страните са изпълнили опорочената сделка. Тя представлява потестативно право на държавата да придобие даденото по недействителната сделка, когато това е изрично предвидено в правната норма. В общите правила за недействителност на сделките понастоящем такава санкция не е предвидена. 53. ПОТВЪРЖДАВАНЕ. СПОСОБИ ЗА ПОТВЪРЖДАВАНЕ. КОНВЕРСИЯ. НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПОТВЪРЖДАВАНЕ ИЛИ КОНВЕРТИРАНЕ. Потвърждаване на унищожаеми сделки Унищожаването на сделка, която има пороците по чл. 26-33 ЗЗД, зависи единствено от страната, чието волеизявление е опорочено. Когато лицето, което има право да предизвика унищожаване на сделката, желае нейните правни последици, то може да внесе яснота и сигурност в отношенията му с останалите участници в нея чрез потвърждаването и. В чл. 35 ЗЗД се урежда възможност за потвърждаване само на унищожаеми сделки, с изключение на тези, сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия. В чл. 33, ал. 1, изреч. 2 ЗЗД е предвидена възможност за запазване на правното действие на унищожаемата сделка, което зависи от последващо поведение на страната, която се е облагодетелствала от сделката. Това не е потвърждаване на унищожаема сделка, защото последващият факт води до отпадане на основанието за унищожаемост, но и при този вид унищожаеми сделки косвено потвърждаване е възможно. Потвърждаването на унищожаеми сделки може да се извършва само след узнаване на порока й. Потвърждаването се извършва чрез волеизявление на страната по сделката, която има право да я унищожи. Чл. 35, ал. 1 и 2 ЗЗД уреждат два начина за потвърждаване. Чл. 35, ал. 1 ЗЗД урежда изричното потвърждаване, при което волеизявлението трябва да се направи писмено. Ако пороците са повече от един, следва да се изброят всички, иначе въпреки потвърждаването ще може да се иска унищожаване въз основа на непосочено основание. Чл. 35, ал. 2 ЗЗД урежда конклудентното потвърждаване чрез изпълнение на сделката изцяло или частично от страната, която има право да я унищожи. Изпълнението трябва да е доброволно и лицето, което го извършва, да знае основанието за унищожаемостта. Знанието се предполага до доказване на противното. Чрез потвърждаването правните последици на сделката се запазват окончателно като при действителната сделка, както между страните, така и когато засягат интересите на трети лица. Ограничено дееспособните, когато потвърждават унищожаема сделка, е необходимо волеизявление за одобрение и на родител или на попечител. Ако това изявление е направено при сключването на сделката, не е необходимо да се прави повторно при потвърждаването. Потвърждаването като едностранна правна сделка също може да страда от пороците по чл. 26-33 ЗЗД. Когато то е унищожаемо, то също може да бъде потвърждавано. По своята правна същност потвърждаването е извършване втори път на волеизявление от участника, чийто волеви акт е бил опорочен. Това последващо волеизявление е вече действително и чрез него се отстранява порокът на сделката и става възможно и обществено оправдано тя да породи правно действие като действителна сделка. ОТ ЛЕКЦИИТЕ Потвърждаване – 2 начина - чрез писмен акт, в който се отразява основанието за унищожаемост - чрез доброволно изпълнение, като знае основанието за унищожаемост Потвърждение не може да има при договор сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. Конверсия При нищожните сделки, при които потвърждаването е изключено, има възможност за запазване на част от правните им последици чрез конверсия (превръщане). Конверсията не е уредена изрично с обща правна норма. Справедливо е, когато част от правните последици на сделката не противоречат на закона или добрите нрави и според предполагаемата воля на страните те ги желаят, тези последици да се запазят. Юридически този ефект се постига чрез превръщане на сделка от един тип в друг тип или вид. Това е възможно при две предпоставки: - ако недействителната сделка съдържа в себе си същественото съдържание на друг тип или вид сделка. Конверсията е допустима само ако недействителният фактически състав включва действителна сделка, макар и с друго съдържание. - конвертираната сделка може да обвърже страните, само ако отговаря на тяхната предполагаема воля. При прилагане на конверсията трябва да се разкрие чрез тълкуване предполагаемата воля на страните по сделката и само ако се стигне до извода, че те биха приели последиците на конвертираната сделка, тя ще може да породи действие за тях. Конверсията не се прилага по право, а само ако страните постигнат съгласие конвертираната сделка да ги обвърже. На конверсията се гледа като на средство за икономия и за рационализиране на отношенията при недействителност. При частичната недействителност също може да се стигне до конверсия. Конверсията намира ограничено приложение при частичната недействителност и при нищожните сделки поради липса на форма като условие за действителност или поради противоречие на закона. Най-често конверсията се прилага при продажба на недвижими имоти с частни писмени договори. Тези договори поради липса на форма, са нищожни като продажби, но могат да се конвертират в предварителни договори за продажба на недвижим имот. Друг пример за конверсия е, ако договор з доброволна делба на съсобствени вещи е нищожен, поради липса на форма, той може да породи действие като договор за разпределение на ползването на вещите. Конверсията се прилага при нищожност – при неспазена форма и е продължение на частичната недействителност. Пораждат се други правни последици. Предварителен договор се конвертира в нотариален акт. Запис на заповед се конвертира в разписка. Конверсията е водена от идеята за икономия в правото. 54. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО. ПОНЯТИЕ. ВИДОВЕ. УПЪЛНОМОЩАВАНЕ. ДРУГИ ВЪЗМОЖНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ПРЕДСТАВИТЕЛ И ПРЕДСТАВЛЯВАН. Представителството е правно явление, при което един правен субект – представляваният – е обвързан от правомерни правни действия на друго лице – представителя, - което извършва тези действия от името на представлявания. Терминът представителство се употребява и с други значения. Съвкупността от правните норми, които уреждат гражданските правоотношения по извършване на правни действия от чуждо име, образува гражданско-правния институт на представителството. То може да се разглежда и като комплексен институт на частното право, в който се включват и специалните норми за представителството от другите частно-правни отрасли и главно тези на търговското право. Представителството, което се осъществява по волята на представлявания, го улеснява при участието му в правния живот, дава му възможност да задоволява свои интереси чрез упражняване на дееспособността на други лица от негово име. Представителството като правно явление се урежда от общи и специални правни норми. Общите правила за него се съдържат в чл. 36-43 ЗЗД. Правното действие на представителството по принцип може да настъпи, само ако въз основа на закона едно лице е овластено да извършва правни действия от чуждо име. Овластяването винаги се поражда от определен юридически факт въз основа на правните норми. Представителят и представляваният са страни по правоотношението, което се поражда от юридически факти. Това правоотношение се нарича представително правоотношение. Представителната власт е непритезателно субективно право на представителя да извършва от името на представлявания правомерни правни действия. То е ограничено по съдържание право, тъй като представителят не може да извършва всякакви правни действия, а само тези, за които по силата на закона или по волята на представлявания е овластен. Идеята за ограничаване на правните действия, които представителят може да извърши от чуждо име, се изразява с понятието обем на представителната власт. Представителят е овластен да извършва от името на представлявания само правните действия, които се включват в обема на неговата представителна власт. Представителната власт и съответстващото и правно задължение са минимално необходимото съдържание на всяко представително правоотношение. В отделени случаи представителната власт е елемент от сложно правоотношение, което включва и задължение на представителя спрямо представлявания да извърши определени правни действия в негов интерес. Чрез представителното правоотношение не се ограничава дееспособността на представлявания. Представителното правоотношение е правната предпоставка, при наличието на която може да се осъществи представителство. Представителството възниква при упражняване на представителна власт, от договора между представител (упълномощен) и представляван (упълномощител). То е правно явление, в което участват най-малко три лица и се включват две правоотношения. При представителството представителят формира и изявява воля при правните действия, които извършва.Той не предава на третото лице чуждо волеизявление. Представителството може да се осъществи само от дееспособно лице. ЮЛ също може да бъде представител. Представителят действа спрямо третите лица от името на представлявания. Съществено значение се отдава при представителството на оповестяването на този факт. Лицата, до които е адресирано волеизявлението на представителя и които се явяват засегнати от него, трябва да узнаят, че правното действие се извършва от чуждо име и с действие за друго лице. Представителят уведомява останалите участници или заинтересовани лица в сделката. Гласност следва да се даде и за правните действия, които представителят има право да извършва от чуждо име. Специално уведомяване не е нужно, когато от обстоятелствата се вижда, че лицето действа от името на друг – прим. продавач в магазин, собственост на друго лице. Ако третото лице не е уведомено, счита се, че правните действия са извършени от името на представителя и той е лично обвързах с тях. При спор представителя трябва да обори предположението, че е действал от свое име и за себе си. Друг съществен белег на представителството е, че правните последици от действията на представителя, извършени в границите на представителната власт, настъпват направо за представлявания, без да преминават през имуществената сфера на представителя. Ако представителят сключи сделка, правоотношението по нея ще възникне между лицето, с което представителя я е сключил и представлявания. Това правоотношение, което обвързва направо представлявания спрямо трети лица, се нарича външно правоотношение, за разлика от представителното, което е вътрешно, защото урежда отношенията между представител и представляван. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|