Лекции на д-р К. Таков /за вту/ Предмет и система на общата част
Изтегляне 2.48 Mb.
|
| - оттегляне на преупълномощаването, както от упълномощителя, така и от преупълномощителя, а преупълномощения може да се откаже от него. Оттеглянето на упълномощаването от упълномощителя има за последица прекратяване и на преупълномощаването.
- специалните основания за прекратяване на упълномощаването важат и за преупълномощаването. Действие на прекратяването спрямо трети лица В интерес на правната сигурност и за защита на интересите на трети добросъвестни лица прекратяването на упълномощаването или на преупълномощаването не може да им се противопоставя, ако те не са узнали за него, освен ако е подлежало на вписване, и то е извършено. Тъй като прекратяването на упълномощаването в гражданското право не подлежи на вписване, то трябва да се разгласи достатъчно широко, за да се узнае от трети лица. Изземването на документа е ефикасна мярка в тези случаи. Пълномощник, който знае, че е прекратена представителната му власт, и въпреки това я упражнява, постъпва неправомерно и виновно. Ако причини вреди на упълномощителя, ще дължи обезщетение за тях на деликтно основание. 56. ДЕЙСТВИЕ БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛНА ВЛАСТ И ПРИ ПРЕВИШАВАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ВЛАСТ. ПОТВЪРЖДАВАНЕ. ДОГОВАРЯНЕ САМ СЪС СЕБЕ СИ. ДЕЙСТВИЕ ВЪВ ВРЕДА НА ПРЕДСТАВЛЯВАНИЯ. ЗАЩИТА НА ПРЕДСТАВЛЯВАНИЯ. Правни действия от чуждо име пораждат специфичното за представителството действие – чл. 36, ал. 2 ЗЗД, само когато са извършени при наличие на действително породена представителна власт и в нейните граници. Извършването на правни действия от чуждо име е неправомерно, когато липсва представителна власт. Такива са случаите, когато тя изобщо не е възникнала, поради това, че не е осъществен или е нищожен юридическия акт, който е трябвало да я породи. Липсата на представителна власт може да се дължи на унищожаване или отмяна на акта, който я е породил. При липса на представителна власт лицето, което извършва правни действия от чуждо име, действа като мним представител, лъжепредставител (falsus procuratur) независимо дали знае за липсата или се е заблудил, че е овластен. Извършването на правни действия извън границите на учредената представителна власт е също неправомерно, независимо от субективното отношение на представителя. Това са случаите на превишаване на представителната власт. Няма извършване на правни действия от чуждо име без представителна власт при подставеното лице или използването на измислено име, защото лицето, което крие името си, действа за себе си с намерение то да придобие правните последици. Правно действие, извършено от чуждо име без представителна власт или при превишаване на нейния обем, не поражда правни последици за мнимо представлявания. Тези действия могат да го обвържат, само ако той изяви воля за това, ако ги потвърди. Такива правни действия не пораждат правни последици и в отношенията между мнимия представител и третото лице, спрямо което са извършени, защото тези правни субекти желаят да бъде обвързан не мнимият представител, а мнимо представлявания. Следователно правни действия, извършени от чуждо име без представителна власт или при превишаване на учредена представителна власт, не пораждат правни последици нито между страните, които са ги извършили, нито спрямо трети лица, като същевременно те се намират във висящо положение докато не е сигурно дали мнимо представляваният ще ги приеме в своята имуществена сфера. Изключения от правилото – те се допускат в интерес на правната сигурност. В ЗЗД е уредено изрично само едно изключение в чл. 41, ал. 2. Изключението, което има голямо практическо значение, е, когато прекратяването на представителна власт на ФЛ, представители на ЮЛ или на ЕТ, е подлежало на вписване във фирмения регистър, но не е било вписано. В тези случаи добросъвестните трети лица, които черпят информация от фирмения регистър, не са могли да узнаят за прекратяването, поради което, ако сключат сделки с ненадлежни представители с прекратени правомощия, тези сделки обвързват мнимо представляваните лица – чл. 493, ал. 3 ГПК. Когато са извършени от чуждо име две или повече действия, последиците на представителството ще настъпят само за тези от тях, които са в границите на представителната власт. Когато представителят се отклони несъществено от учредената в негова полза представителна власт и от това не са увредени интересите на представлявания, справедливо е действията на представителя да обвържат представлявания. Потвърждаване Чл. 42, ал. 2 ЗЗД урежда възможността лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, да го потвърди. Възможността за потвърждаване следва да се прилага при всяко правомерно действие, извършено при тези условия. Потвърждаването се извършва с едностранно волеизявление на мнимо представлявания. От съдържанието му трябва ясно да личи за какво правно действие се отнася, от кого и спрямо кое трето лице е извършено и да изразява желание да се приемат правните последици на това действие в правната сфера на мнимо представлявания. Потвърждаването може да страда от недостатъците по чл. 26-33 ЗЗД и в тези случаи може да се предявява неговата недействителност. Волеизявлението за потвърждаване следва да се отнася до всички правни последици на едно или повече правни действия, както субективни права, така и правни задължения, тежести и ограничения на права. Потвърждаването следва да се адресира до третото лице, защото то става страна по правоотношението, но може да му се предаде и чрез мнимия представител. В чл. 42, ал. 2, изреч. 2 ЗЗД изрично се урежда въпросът за формата на потвърждаването. Потвърждаването е формално волеизявление, когато за правното действие, което се потвърждава, законът предписва форма като условие за действителност. Потвърждаването следва да се извърши в същата форма, освен когато предписаната форма е нотариален акт. Тогава за него се прилага писмена форма с нотариална заверка на подписа. Потвърждаването с конклудентни действия е допустимо, само когато за правното действие не е предписана форма като условие за действителност. Волевият акт за потвърждаване поражда правни последици не от момента на извършването му, а от момента на действието на мнимия представител. Това е възприето, защото волеизявленията на другите участници във фактическия състав на сделката са действителни и принципа на икономия налага те да се уважат, а не наново да се извършват. Създаването на представителна власт с обратна сила е нежелателно. Дори след потвърждаването между мнимия представител и мнимо представлявания не възниква представително правоотношение. ЗЗД не ограничава със срок упражняването на възможността за потвърждаване. Правоотношенията при отказ от потвърждаване Изричният или мълчалив отказ да се потвърди действие, извършено от чуждо име без представителна власт означава, че отпада възможността то да породи правни последици между мнимо представлявания и третото лице. При липса на потвърждаване и ако вследствие на недействителността на правното действие, извършено от мнимия представител, третото лице претърпи вреди, той дължи обезщетение, ако увреденият е бил добросъвестен. Обезщетението може да се отнася както до негативния, така и до позитивния интерес от сделката. При липса на потвърждаване, отношенията между мнимия представител и мнимо представлявания следва да се уредят според правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Ако мнимо представляваният не потвърди правни действия, от които фактически се е обогатил, срещу него могат да се водят исковете за неоснователно обогатяване. Договаряне сам със себе си Така се наричат особени случаи на представителство, които могат да се разделят на две групи: 1. Когато представителят сключва сделка, при която той извършва волеизявление веднъж от името на представлявания с действие за него и втори път от свое име с намерение той лично да се обвърже спрямо представлявания. 2. Когато представителят също сам извършва два пъти волеви актове и така сам осъществява фактически състав на двустранна сделка, но веднъж той изявява воля от името на един представляван, а втори път – от името на друг представляван също от него. Особеното при тези два вида случаи е, че двустранната сделка се извършва от едно и също лице, което трябва да действа в интерес на представлявания, когато то самото е лично заинтересовано от сделката, или трябва да действа в интерес и на двамата представлявани. Договарянето сам със себе си е уредено с изрична правна норма – чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Тук законът допуска договарянето сам със себе си като особен случай на представителство. Защита срещу неправомерно упражняване на представителна власт. Необходимост от защита и правните средства за осъществяването й Осъществяването на представителството крие и опасности за интересите на представляваните лица. Ако представителят не е достатъчно грижлив или опитен, той може да извърши неизгодни за представлявания правни действия. Представляваният може да се предпази в бъдеще от подобни действия като прекрати едностранно представителната власт, ако законът допуска това. Представителното правоотношение се съпътства с правно задължение на представителя да действа в интерес на представлявания и да извършва правните действия с грижа на добър стопанин. Във всички случаи представителят ще носи отговорност за вредите, които виновно е причинил на представлявания. Най-опасни за интересите на представлявания са недобросъвестните действия на представителя, който злоупотребява с оказаното му доверие. Съзнателното извършване на действия от представител против интересите на представлявания е признато за престъпление (чл. 217, ал. 2 НК – лишаване от свобода до 3 години или с глоба). Специална защита по чл. 40 ЗЗД В чл. 40 ЗЗД е уреден състав, при който недобросъвестно извършеното правно действие е лишено от правни последици в правната сфера на представлявания. Ако представителят и лицето, с което договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. За състава на чл. 40 ЗЗД е характерно, че представителят действа съзнателно във вреда на представлявания и постига споразумение с трето лице във вреда на представлявания., като няма значение кого са целили да облагодетелстват със споразумението си тези лица. Последицата от недобросъвестното поведение на представителя и третото лице е, че правното действие не поражда правни последици за представлявания. То е нищожно. Правното действие е нищожно спрямо всички правни субекти. Основанието за нищожността е противоречието на закона и на добрите нрави. Поради недобросъвестността си третото лице не придобива вземане за обезщетение за вреди вследствие на недействителността. Чл. 40 ЗЗД може да се приложи както при доброволно, така и при задължителното представителство. Той урежда единствено нищожността на конкретното правно действие на представителя, но не и отпадането на представителната власт. 57. КОСВЕНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО. СРАВНЕНИЕ С ПОДСТАВЕНО ЛИЦЕ. ПРАВООТНОШЕНИЯ МЕДЖУ УЧАСТНИЦИТЕ В СИСТЕМАТА НА КОСВЕНОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО. ЗАЩИТА НА КОСВЕНО ПРЕДСТАВЛЯВАНИЯ. Косвено представителство (скрито пълномощно) При този случай правни последици от няколко правни акта се покриват с тези на представителството и според някои автори то е вид представителство. Косвеният представител е обвързан по силата на договор за поръчка или комисионен договор да извърши правни действия от свое име, но за сметка и в интерес на доверителя – насрещната страна по договора за поръчка (косвено представлявания). Договорът между доверителя (косвено представлявания) и довереника (косвения представител) е учредителната сделка за косвеното представителство. Косвеният представител в изпълнение на поетото по договора правно задължение извършва правни действия спрямо трети лица. Когато това е сделка, той я сключва от свое име, ако не му е дадено пълномощно от доверителя, но за сметка на последния. Тази сделка се нарича изпълнителна сделка. Тя поражда правоотношения между довереника и неговия съдоговорител и по нея довереникът дължи изпълнение на поетите от него задължения и има право да упражнява придобитите субективни права спрямо насрещната страна. Тъй като сделката се сключва за сметка и в интерес на косвено представлявания, според чл. 292, ал. 2 ЗЗД правата на косвения представител по нея в отношенията му с косвено представлявания и спрямо трети недобросъвестни лица се считат за права на косвено представлявания. Още преди тези права и задължения по изпълнителната сделка да са прехвърлени на косвено представлявания, те се считат за негови във вътрешното му отношение с косвения представител и спрямо трети лица, които знаят, че сделката е сключена в интерес на косвено представлявания. По силата на учредителната сделка косвеният представител е задължен да прехвърли на косвено представлявания всички права и правни задължения, възникнали за него от изпълнителната сделка. Когато не се изисква форма за прехвърлянето, косвеният представител просто се отчита пред косвено представлявания, като му предава придобитите вещи във фактическа власт. Когато прехвърлянето следва да се извърши при съблюдаване на изисквания за форма, придобиването на правата от косвено представлявания става след спазването на тези изисквания. Правните действия по прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка върху косвено представлявания се означават като отчетна сделка. Едва след нейното извършване насрещната страна по изпълнителната сделка влиза в правоотношение с косвено представлявания и може да иска от него изпълнение на поетите от косвения представител правни задължения. Спрямо добросъвестните кредитори на косвения представител правата, придобити от него по изпълнителната сделка, се третират като права на косвено представлявания, само ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора или вписването на възбраната. Спрямо недобросъвестните кредитори на косвения представител тези права се считат за права на косвено представлявания, без да е необходимо договорът да има достоверна дата. При косвеното представителство по един значително по-усложнен път в крайна сметка се постига същият ефект, който настъпва при представителството. При него се цели първоначално да се скрие за чия сметка се сключва сделката и кой след това ще придобие имущественото право. Косвеното представителство е позволено, освен когато законът изрично забранява неговото използване. Направете си сравнението с подставеното лице, писала съм по-горе и за него. 58. ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ. ПРЕДПОСТАВКИ. ПОСЛЕДИЦИ. СРАВНЕНИЕ С ПРЕКЛУЗИВНИТЕ И РЕКЛАМАЦИОННИ СРОКОВЕ. Времето играе изключително важна роля в живота на отделния човек и на обществото, защото то представлява и юридически факт с различни правни последици. Времето се нарича срок. В гражданското законодателство сроковете се уреждат от общи правни норми като чл. 72 ЗЗД и от специални за отделните видове срокове. Класификации на сроковете според това кой ги установява и какви са правните им последици. Според това кой ги установява биват: законни – установени с нормативен акт (пр. - малолетието според ЗЛС трае до навършване на 14-годишна възраст), съдебни – срокът за представяне на документ от трето лице в процеса по чл. 153 ГПК; срокове за внасяне на депозити за свидетели и вещи лица и др., административни – определят се от длъжностни лица на администрацията, договорни – те се определят от участниците в сделките. В едни случаи сроковете са част от фактическия състав, който поражда граждански правоотношения. Такива са придобивната давност по ЗС, отлагателния срок в договор. Сроковете могат да водят до изменение на договорно правоотношение по волята на страните. Облигационно-правните задължения се характеризират със срокове за изискуемост или за изпълнение. Сроковете могат да имат прекратително действие спрямо гражданските правоотношения. Сроковете на погасителната давност имат значение за защитата на субективните права. Броене на сроковете – чл. 72 ЗЗД установява общи правила, които се прилагат при изчисляване на срока като период от време и при определянето му като фиксиран момент във времето. Месеците и годините се определят по Грегорианския календар, а часовете според източноевропейското време. Най-често практикуваната единица за време е денят, като период с продължителност от 24 часа. Според чл. 34, ал. 1 ГПК последният ден на срока продължава до края на 24-ия час, но ако действие трябва да се извърши или документ да се предаде в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. Срокът може да се брои и по месеци. Ако те са поименно определени, срокът трае колкото е тяхната продължителност по календара. Ако е посочен само началният момент, срокът изтича в съответното число на последния месец. Срокът може да се брои и по седмици (7 дни). Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, началото му е денят , който следва деня на събитието или на момента, от който започва срокът. Срокът изтича в края на последния ден. Когато срокът се брои по седмици, месеци и години, брои се денят на събитието, от което започва срокът. Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Погасителна давност Общите разпоредби на погасителната давност се съдържат в чл. 110-120 ЗЗД. Наред с тях действат и редица специални правни норми, които установяват по-кратки по продължителност срокове на погасителната давност. Същността на погасителната давност се изяснява въз основа на три от общите разпоредби – чл. 110, 118 и 120 ЗЗД. В чл.110 ЗЗД законодателят свързва погасителната давност с вземанията, които са облигационни субективни права. От чл. 110 ЗЗД следва, че погасителната давност е период от време, през който не са настъпили юридически факти, които да предизвикат погасяване на вземането. От чл. 110 ЗЗД следва още, че изтичането на давността предизвиква погасяване на вземанията. Но според чл. 118 ЗЗД, ако след изтичане на давността длъжникът изпълни задължението си, той няма право да иска обратно платеното, макар в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Изводът е, че изтичането на давността само по себе си не поражда погасителния ефект, субективното право и правното задължение съществуват и след това, поради което изпълнението е извършено на правно основание и не се дължи връщането му. От чл. 110 във вр. с чл. 120 ЗЗД следва, че изтеклата погасителна давност е юридически факт, който поражда за задълженото лице правото да се позове на давността. След изтичане на давността длъжникът може да избира между два вида поведение – или доброволно да изпълни задължението, без да се ползва от изтеклата погасителна давност, или да изчака спрямо него да си предяви претенцията носителят на субективното право и тогава да възрази , като се позове на изтеклата давност и да откаже да изпълни задължението си. Правото си да се позове на погасителната давност задълженото лице може да упражни само чрез възражение. Изтеклата погасителна давност и позоваването на задълженото лице на давността чрез възражение е фактическия състав, който поражда според ЗЗД погасителното действие. То не е уредено в закона. Чл. 118 ЗЗД урежда случаите, при които длъжникът, вместо да направи възражение за давност, изпълнява задължението си и по този начин го погасява. Щом вече е погасено по един начин задължението , погасителната давност губи своя смисъл. Съображенията за това, че субективното право не се прекратява, не са изразени изрично в ЗЗД, те се черпят от справедливостта. Погасителната давност заедно с възражението на задълженото лице имат за последица настъпване на качествена промяна в субективното право. Тя се състои в отпадане спрямо задълженото лице от съдържанието на субективното право възможността за защита чрез съд и за принудителното му изпълнение. От притезание то се превръща в естествено право. Изтеклата погасителна давност е юридически факт, който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение. Погасителната давност като съвкупност от правни норми, които уреждат фактическия състав на давността, специалните видове, началният й момент,основанията и ефекта от спирането и прекъсването , действието й, е институт на материалното гражданско право, който намира приложение и в другите отрасли на частното право. Функции на погасителната давност. Погасителната давност не е санкция за носителя на субективното право, защото неупражняването му не е укоримо поведение. Чрез погасителната давност законодателят цели да стимулира правните субекти към упражняване на техните субективни права преди изтичане на сроковете на давността. Когато изтече дълго време след възникване на правото, намалява вероятността за достоверно доказване на фактите, от които се черпят права, поради това, че писмените доказателства се загубват, унищожават, а впечатленията на очевидците избледняват или се забравят. С установяване на срокове на погасителната давност се увеличава вероятността за установяване на обективната истина по граждански дела. Етичното оправдание на неблагоприятните последици за носителя на субективното право при погасителната давност е, че той има достатъчно време да го упражни. Бездействието му създава предположение за липса на интерес. Режимът на погасителната давност държи сметка и за волята на длъжника. Ако той счита за неморално да се ползва от давността, той може да изпълни задължението си. Погасителна и придобивна давност Двете правни явления имат малко общи белези. Като юридически факти те представляват срокове, периоди от време с начален и краен момент.правните им последици се прилагат въз основа на волеизявление на заинтересованото лице. Погасителната давност е период от време, през който притежателят на правото не го упражнява и не настъпват и други юридически факти с погасителен ефект, а придобивната давност е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът третира като своя през определен от закона срок. Придобивната давност като юридически факт е правно действие, а не събитие. Съществено се различават и правните им последици. Погасителната давност има за последица отпадане на възможността за защита и принудително осъществяване на правото, докато придобивната давност е първично основание за придобиване само на вещни права. Като правни институти погасителната и придобивната давност имат различен характер, функции и приложно поле. Придобивната давност е институт само на вещното право, а погасителната давност принадлежи към общата част на гражданското право. Погасителна давност и преклузивни срокове. В частното право има освен давностните и други срокове, които имат значение при упражняването и защитата на субективните права. Тези срокове се наричат прекратителни или преклузивни и по правен режим се различават съществено от погасителната давност. За преклузивните срокове няма общи правила. Като преклузивни срокове се квалифицират сроковете по гл. IV от СК за исковете за оспорване на бащинство, припознаване и др., срокът по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, чл. 33, ал. 2 ЗС и др.. Докато давностните срокове могат да се установяват само в нормативен акт, преклузивни срокове за субективни права могат да се уговарят между страните в техните сделки (прекратителен срок в договор за наем, влог и др.). такива срокове могат да се установяват с индивидуални властнически актове или да се определят от съда. Преклузивните срокове, които се уговарят от страните, могат по тяхно съгласие да се скъсяват или удължават, докато това не е допустимо по правило при погасителната давност. Началният момент на погасителната давност се свързва с възникване правото на иск в материален смисъл, докато преклузивните срокове започват да текат от възникване на субективното право. Преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване и се прилагат служебно от държавните органи, докато за погасителната давност важи обратното. Отказ от изтекъл преклузивен срок е недопустим, за разлика от погасителната давност – чл. 113 ЗЗД. Правното действие на преклузивните срокове, което настъпва автоматически с изтичане на срока, се сътои в прекратяване на субективното право и на съответстващото му правно задължение. Изпълнение на правното задължение след изтичане на преклузивен срок е лишено от правно основание и подлежи на връщане. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|