Лекции по Облигационно право Конов
Въпрос 20. Субекти на изпълнението
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Кой трябва да изпълни.
- 2. Кой може да изпълни чл. 73
- 3. Кому трябва да се изпълни (чл. 75)
Въпрос 20. Субекти на изпълнението.Субекти на изпълнението са лицата, които осъществяват изпълнението, и този, който го приема (акцепиент). Кой може да изпълни? Кой трябва да изпълни? Кому трябва да се изпълни? Кому може да се изпълни? 1. Кой трябва да изпълни. Тъй като облигацията е относително правоотношение, то има точно определен длъжник (едно задължено лице; усложнения при множество длъжници) - длъжникът е този, който трябва да изпълни. Кредиторът може да иска изпълнение само от длъжника (но при някои условия изпълнението може да бъде осъществено от трети лица). Ако не се изпълни, отговорността се носи от длъжника. 2. Кой може да изпълни чл. 73: Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Въпросът кой може да изпълни има смисъл единствено при заместимите престации. Когато престацията е незаместима, само длъжникът може да изпълни. Заместими престации са всички предметни престации; лични престации, които не зависят от личността на длъжника - критерият е дали кредиторът има интерес (легитимен) изпълнението да бъде осъществено от точно определено лице (интересът да се получат пари от определено лице не е легитимен). Чрез втората част на текста означаваме заместимостта или незаместимостта на престациите. Достатъчно е престацията да е заместима, интерес на третото лице не се изисква (той е от значение само при суброгацията). Може: 1) длъжникът да е възложил на трето лице да извърши от негово име и за негова сметка дължимите материални или правни действия; 2) третото лице да изпълни от свое име и по своя инициатива. 1) Може да се изпълни и против волята на кредитора (принцип от Гай) - всеки може да освободи длъжника от задължението, без да пита кредитора, защото всеки може да помогне на кредитора. Всеки може да замести длъжника в дълга му, стига престацията да е заместима, и против волята на кредитора. Потие: това лице дезинтересира кредитора, но може да предяви иск - кредиторът може да се противопостави, ако сметне, че новият кредитор ще притесни длъжника. Тази идея е изоставена, но се забелязва влияние - чл. 143 ЗЗД (отм.): идеята за благия кредитор. Днес, ако кредиторът се противопостави (при заместима престация), той е в положение на забава. 2) Може ли длъжникът да се противопостави. Това не може да отклони плащането от третото лице (в общия случай), защото кредиторът има интерес. Според Кожухаров противопоставянето на длъжника не може да има значение при правен интерес на третото лице да изпълни, но ако то няма такъв, при мълчание на закона на кредитора трябвало да се признае възможността да откаже или да приеме изпълнението. 3) Едновременното противопоставяне на кредитора и длъжника обаче поставя въпроса дали третото лице може да изпълни. Според BGB само при едновременно противопоставяне. В българското право може да се изведе от чл. 21 ЗЗД (относителност на облигацията): договорът има действие само за страните, не и за трето лице; трети лица не могат да пречат на изпълнението. Противопоставянето и на двамата пречи на изпълнение от третото лице, но не и когато третото лице има интерес (когато изпълнението вреди на трето лице, то има интерес). Това е изрично казано в BGB. Може да се изведе от чл. 74 ЗЗД (третото лице встъпва в правата на кредитора при наличие на правен интерес). 4) Изпълнението от трето лице трябва да бъде ефективно - истинско плащане, не може да се извърши прихващане. Според Апостолов и Венедиков прихващането не е ефективно плащане, може да се допусне само при насрещни вземания между две лица; чрез прихващане се поставят в неблагоприятно положение останалите кредитори. Прихващането може да стане само при цедиране на вземането от третото лице. Според някои автори прихващане може да има, само когато третото лице има правен интерес (няма обща разпоредба) - оттам тръгват Диков и Фаденхехт (§268, ал. 2 BGB); могат да прихващат само поръчители, само реални поръчители. 3. Кому трябва да се изпълни (чл. 75) 1) Трябва да се изпълни на кредитора. Ако не се изпълни на него, няма изпълнение. 2) Според чл. 75 може да се плати и не лично на кредитора: а) На представител на кредитора, когото той е посочил, на посочено от закона или съда лице. Такова изпълнение се счита направено на самия кредитор. - На първо място това са доброволните представители на кредитора Но представителят трябва да разполага със съответна представителна власт да получава изпълнение (напр. ако един представител е упълномощен да сключва договор за наем, това не означава автоматично, че той е овластен и да получава наемната цена). - Изпълнението на законните представители на кредитора също освобождава длъжника от задължението. Законни представители имат само недееспособните физически лица - такива са родителите и настойниците. Законни представители на юридическите лица са техните представителни органи. - Посочено от съда лице може да бъде съдебният управител на вакантно наследство по чл. 59 ЗН. б) На лице, което от обстоятелствата недвусмислено се явява овластено да получи изпълнението (истинският кредитор трябва да иска от това лице) - частен израз на този принцип е чл. 493 ТЗ (плащане на потативен кредитор: при запис на заповед и менителница се плаща на приносителя). За да бъде изпълнението на един привиден кредитор действително трябва да са налице две предпоставки: - От обективна, външна страна, от позицията на един безпристрастен наблюдател не трябва да има никакво съмнение, че лицето, което получава изпълнението е кредиторът. - Субективна: длъжникът да е бил добросъвестен, което означава длъжникът да не е знаел, че изпълнява на некредитор. Длъжникът трябва да е убеден, че плаща на своя кредитор, т.е за него не трябва да има никакво съмнение. И освен това длъжникът трябва да не е виновен за собственото си незнание. Длъжникът трябва да е положил дължимата грижа, на добър стопанин, за да се убеди, че плаща на своя кредитор. За да се освободи от задължението, длъжникът трябва да престира на кредитора или на негов представител; освобождава се и при изпълнение на лице, което изглежда да е овластено да получи изпълнение. Извън тези случаи законът допуска още две хипотези на освобождаване на длъжника от задължението: в) Потвърждаване. Длъжникът се освобождава и когато изпълни на лице, различно от кредитора, но нито е негов представител, нито изглежда да е овластено да получи изпълнението при условие, че кредиторът потвърди това изпълнение. Това изпълнение е действително (чл. 75, ал. 1, изр. 2). В закона не се съдържат някакви изисквания относно формата или начина на потвърждаване, така че то може да бъде извършено както изрично, така и мълчаливо. г) Изпълнението е действително и когато длъжникът престира на трето неовластено лице, но кредиторът се е възползвал от това. Най-общо това е всяка ситуация, при която кредиторът се е обогатил от изпълнението (напр. длъжникът е погасил дълг на кредитора). Ако кредиторът би могъл да иска второ изпълнение, би се обогатил неоснователно, затова законът приема изпълнението за действително (чл. 75, ал. 1, изр. 2). 2) Изпълнение на недееспособен кредитор (чл. 75, ал. 2, изр. 3). Изпълнението на недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако е отишло в полза на кредитора (трябва да се докаже от платеца). Който плаща на недееспособен кредитор, трябва да се погрижи да плати на който може да приеме, но и да плати на недееспособен, може да се освободи. Според Кожухаров изпълнението на недееспособен освобождава длъжника освен в случая, когато е отишло в полза на кредитора, което е изрично уредено за изпълнението на недееспособен, но и при потвърждаване на изпълнението (чл. 75, ал. 1, изр. 2 - освобождаване при изпълнение на некредитор). Потвърждаването може да се извърши или от кредитора, след като е станал дееспособен, или от представителя на неспособния. 3) Запорирано вземане (чл. 346, ал. 3 ГПК). При запорирано вземане плащането на кредитора ще бъде относително недействително по отношение на взискателя. За да се удовлетворят кредиторите на кредитора, те могат да наложат запор върху вземането: на длъжника се изпраща запорно съобщение от съдебния изпълнител, с което му се забранява да плаща на кредитора и му се повелява да внесе дължимото на съдебния изпълнител. От този момент длъжникът не бива да плаща на кредитора: ако изпълни, ще погаси дълга си към него, но задължението няма да се смята погасено по отношение на поискалите запора. Относно тях изпълнението е недействително и длъжникът може да бъде принуден да плати и на тях (би имал иск срещу кредитора за повторно платеното). 4) Чл. 75, ал. 3 ЗЗД: длъжникът плаща, нареждайки да се изпълни от неговата сметка на друга сметка. Кога е извършено плащането при плащане по сметка: със заверяване на сметката на кредитора. Ако длъжникът няма авоар, нареждането няма да доведе до заверяване на сметката на кредитора. Ако банката няма свободни средства, няма да има плащане. Кредиторът не носи риск от действията на банката на длъжника, защото длъжникът сам е избрал банката. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|