Лекции по Облигационно право Конов

Въпрос 22. Място на изпълнението. Доказване на изпълнението. Прихващане на изпълнението

Изтегляне 3.04 Mb.

страница	21/206
Дата	14.09.2022
Размер	3.04 Mb.
	#115078

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 206

1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Въпрос 22. Място на изпълнението. Доказване на изпълнението. Прихващане на изпълнението.

1. Място на изпълнението.

Изискването за точно изпълнение (чл. 64) налага да се изпълни там където трябва, а не къде да е.

1.1. Местоизпълнение. Местоизпълнението най-общо казано е мястото, където трябва да бъде извършено поведението, необходимо за осъществяването на облигационния резултат, мястото, където трябва да бъде изпълнено едно задължение.

1) Длъжникът:
а. се освобождава, когато изпълни по местоизпълнението;
б. изпада в забава, ако не престира на това място.
2) Кредиторът:
а. не е длъжен да приеме изпълнението на друго място;
б. изпада в забава, ако не го приеме на това място.

1.2. Местодоставяне. Освен за местоизпълнение се говори и за "място на предаване" и "място на доставяне" (за престацията това е местоназначението й). В тези случаи обаче местодоставянето и мястото на предаване са места, където кредиторът непосредствено получава изпълнението, но които могат и да не съвпадат с местоизпълнението.

1) При местни сделки, а това са сделките, при които кредиторът и длъжникът имат едно и също местожителство или седалище, най-често местоизпълнението и местодоставянето съвпадат.
2) Дистанционни сделки (има разлика между местожителството и седалището на длъжника и кредитора): с допълнителна уговорка, без да се засяга въпросът за местоизпълнението, се установява, че длъжникът ще се погрижи престацията да бъде доставена на кредитора на място, различно от местоизпълнението.
- Местоизпълнението е правно релевантно отнасяне на задължението към определено място - престирайки там, длъжникът се освобождава.
- Местодоставянето е само възможно отнасяне на престацията към определено място. Длъжникът се е освободил вече, изпълнявайки на местоизпълнението: всички рискове до местодоставянето тежат върху кредитора.
Освен това в международния оборот се използват някои термини, които по правило нямат значение за местоизпълнението. Те могат да имат значение за местодоставянето, за разноските, за преминването на собствеността и риска, но те не променят местоизпълнението.

2. Определяне на местоизпълнението. Възможни са различни начини.

1) От страните. Местоизпълнението може да се уговори от страните. Определянето на местоизпълнението може да стане в момента на сключването на договора, а може да стане и по-късно, може да го определи и трето лице.

2) От естеството на престацията. В някои случаи местоизпълнението се определя от естеството на самата престация. Очевидно е, че когато става дума, да речем, да се ремонтира един недвижим имот, това задължение не може да бъде изпълнено на друго място, освен там където се намира имота.
3) От специални правила. Местоизпълнението може да бъде определено със специални правила - чл. 252, ал. 2 (вложената вещ се връща на влогодателя в мястото, където трябва да бъде пазена); чл. 200, ал. 2 (плащане на мястото на предаване на вещта - диспозитивно правило, което установява изключение от чл. 68, б. “в”) и т.н.
4) Възможно е страните да не са уговорили място на изпълнението, то да не следва от естеството на престацията и да няма специално легално правило, с което да се определя. В този случай местоизпълнението се определя от общото правило на чл. 68 ЗЗД:
а. Когато се дължи даване на индивидуално определена вещ (чл.68, б. “б”): в този случай длъжникът трябва да изпълни там, където се е намирала вещта по времето на възникването на задължението. Става дума за задължение да се даде определена вещ. Терминът "даване" в случая означава не задължение за dare, а предаване на фактическата власт върху вещта. Това правило е установено в интерес на длъжника, тъй като той се освобождава от разноските да премества вещта на някакво друго място.
б. За парични задължения (чл. 68, б. “а”): паричните задължения трябва да бъдат изпълнени в местожителството или седалището на кредитора в момента на изпълнението на задължението. Терминът "местожителство" или "седалище" трябва да се тълкува стеснително и точното изпълнение изисква не само изпълнение в съответното населено място, но и изпълнение на адреса на кредитора. И тъй като при паричните задължения длъжникът трябва да изпълни по местожителството на кредитора, се казва, че паричните задължения са "носими".
в. Във всички останали случаи длъжникът трябва да изпълни по своето местожителство или седалище в момента на пораждането на задължението (б. “в”). И понеже кредиторът трябва да отиде при длъжника и да поиска изпълнение, се казва, че по правило задълженията са "търсими". Изключение от това правило с оглед функционалната зависимост на насрещните задължения по договора за продажба е установено в чл. 200, ал. 2.
В редица случаи на двустранни облигационни отношения местоизпълненията на насрещните престации са различни (наемателят трябва да изпълни в жилището на кредитора, наемодателят изпълнява в местонахождението на вещта към момента на пораждане на задължението).

3. Значение на мястото на изпълнението
1) Мястото на изпълнението определя при задълженията за dare, и то тези за родово определени вещи, и мястото, където преминава собствеността и рискът.
2) Местоизпълнението определя и това, дали длъжникът или кредиторът изпада в забава, защото 1) ако задължението е носимо и длъжникът не предложи изпълнение на срока по местожителството на кредитора, длъжникът ще изпадне в забава, но 2) ако задължението е търсимо, кредиторът трябва да отиде в местожителството на длъжника на срока и ако той не направи това, кредиторът изпада в забава.
3) Местоизпълнението определя размера и изобщо това дължими ли са или не обезщетения за вреди.
4) По силата на правилото на чл. 78 ЗЗД всички разноски по промяната в местоизпълнението са за сметка на страната, която ги е причинила (разноските по самото изпълнение са в тежест на длъжника).
5) Местоизпълнението в някои случаи определя и местната подсъдност.
6) Местоизпълнението има значение и в МЧП, доколкото в някои случаи определя и приложимия закон за уреждане на договора.

4. Разноски и доказване на изпълнението.

4.1. Разноските по изпълнението са: 1) разноски по предаването на дължимата престация; 2) разноски по издаване на разписка (напр. нотариална заверка). Те тежат върху длъжника (чл. 78 ЗЗД, в този смисъл и чл. 186, ал. 2 ЗЗД), но правилото е диспозитивно.

4.2. Доказване.

4.2.1. Кой доказва. Длъжникът трябва да докаже, че е изпълнил точно задължението си (чл. 127 ГПК). Не съществува законна презумпция в полза на длъжника, но често се счита (обикновена презумпция), че щом кредиторът е приел без възражения, изпълнението е точно (виж чл. 194 и чл. 264).

4.2.2. Как доказва.
1) Допустими са всички доказателствени средства.
2) Изключение в чл. 133, б. “в” ГПК: недопустимост на свидетелски показания за доказване на погасяването на установени с писмен акт (1) парични задължения (2) - две предпоставки.

4.2.3. Разписка (най-често служи като доказателствено средство): писмено признание, издадено на престиращия от получателя на престацията за нейното получаване.
1) Трябва да носи подписа на издателя (ако е неграмотен - отпечатък от десния палец и подписите на двама свидетели - чл. 151 ГПК).
2) Трябва да сочи дълга, датата, мястото (дори и непълна, има доказателствена сила).

4.2.4. Връщане на документа за дълга.
1) Изпълнилият има право да иска връщането на документа за вземането (ако такъв е издаден).
2) Връщането на този документ има значение на необоримо предположение за погасяване на дълга (чл. 109) - предположението действа, когато е установено, че връщането е станало доброволно (без насилие, измама). Кредиторът може да върне документа и без изпълнение. Длъжникът може да иска да установи, че е платил, а не му е опростено (регрес към съдлъжниците), затова има и право на разписка.

4.2.5. Право на разписка (чл. 77, ал. 1) - хипотези:
1) Пълно плащане: длъжникът може да иска издадения за вземането особен документ (ал. 2), освен ако документът се отнася и до други права на кредитора и в този случай трябва да даде разписка. Няма основание да се откаже разписка и при връщане на документа - чл. 77 е в полза на длъжника. Подкрепя се от чл. 508, ал. 1 ТЗ.
2) Частично плащане: длъжникът може да иска разписка и отбелязване на плащането върху документа за дълга (чл. 77, ал. 3); подобно в чл. 509 ТЗ.
3) Загубване на документа: кредиторът трябва да отбележи това обстоятелство в разписката (ал. 4); не се отнася за случая, когато документът е ценна книга на заповед или на приносител - прилага се процедурата по обезсилването й (чл. 456-464 ГПК).
4) Длъжникът може да задържи изпълнението, докато не му се върне документът и издаде разписка.

5. Прихващане на изпълнението.
Един длъжник може да има повече еднородни задължения към един кредитор. Ако не изпълни изцяло и изведнъж, кой дълг е погасил.

5.1. Кой може да прихваща. Прихващане може да прави само длъжникът, ако не - законът определя реда. По съгласие на страните и кредиторът може да определи към кое вземане ще се прихване платеното.

5.2. Прихващане от длъжника.
1) Длъжникът има право да посочи кое задължение иска да погаси, изхождайки от интересите си, стига да не възнамерява да увреди кредитора си. Длъжникът не трябва да се съобразява с интересите на трети лица (може да погаси необезпечено, дори и неизискуемо задължение, докато има друго задължение, обезпечено от трето лице или за което трето лице е поръчителствало).
2) Ограничения на свободата на избор на длъжника:
а. При уговорен срок в полза на кредитора длъжникът не може да прихваща изпълнението си към още неизпълняем дълг.
б. При частично плащане кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение. Длъжникът трябва да предложи пълно изпълнение на поне едно от задълженията си, за да може да прихваща.
в. При лихвоносно задължение, когато изпълнението не е достатъчно да покрие всички елементи на задължението, погасяват се първо разноските, после лихвите и най-после главницата (чл. 76, ал. 2). Според Кожухаров това правило е с по-широк обхват: при повече лихвоносни задължения редът ще е този, но за всички заедно (най-напред се погасяват разноските и лихвите на всички, а не се прихваща върху разноските, лихвите и главницата на най-обременяващия дълг).

5.3. Прихващане по силата на закона - когато длъжникът не е посочил срещу кой дълг ще се прихване (чл. 76, ал. 1, изр. 2 и 3):
1) върху най-обременителния дълг (смята се, че длъжникът има най-голям интерес да погаси него);
2) върху най-старото задължение, ако всички са еднакво обременителни;
3) върху всички съразмерно, ако са еднакво стари и обременителни.

Изтегляне 3.04 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 206