Лекции по Облигационно право Конов
Въпрос 21. Предмет на изпълнението
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Изпълнение на части.
- 3. Datio in solutum.
- 3.1. Отграничения
- 3.2. Изпълнението чрез datio in solutum е договор
- 3.3. Правна същност (спорна) - според това какво става, ако дадената in solutum вещ се окаже
Въпрос 21. Предмет на изпълнението.Предмет - какво трябва да се изпълни. 1. Трябва да се изпълни дължимият резултат: предметът на изпълнение съвпада с предмета на престацията (ако престацията е алтернативна, ако е родово определена, правилата са си същите). 1) Чл. 65 ЗЗД: кредиторът не може да бъде принуден да приеме нещо различно от дължимото; според ЗЗД (отм.) това е така, дори да е с по-голяма или същата стойност. 2) Длъжникът също не може да бъде принуден да престира нещо различно (аliud pro alio). 3) Двамата не могат да бъдат принудени, но по договор между длъжника и кредитора е възможно изпълнение на друго вместо първоначално дължимото (datio in solutum). 2. Изпълнение на части. Според чл. 66 Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Това правило следва да се прилага само за самостоятелни вземания. Възможни са изключения: 1) кредиторът да приеме частично изпълнение; 2) приносителят на менителницата не може да откаже да приеме частично плащане (чл. 492, ал. 2 ТЗ); 3) при прихващане на изпълнението при еднакво обременителни и едновременно възникнали задължения (чл. 76); 4) компенсация, която води до частично погасяване (прихващането обаче не е изпълнение); 5) в случая на чл. 348, ал. 1 ГПК. 3. Datio in solutum. Така наричаме договора между кредитор и длъжник, по който те се съгласяват за погасяване на съществуващо задължение с даване на нещо различно вместо дължимото. 3.1. Отграничения: 1) Трябва да се различава от факултативните задължения - дължи се едно, но може да се престира валидно и с друго, те са такива още от момента на възникването; datio in solutum е допълнителна уговорка към момента на изпълнението. 2) Договор за новация. Обективна новация: съществуващото задължение се погасява, когато се заменя с ново, но разликата не е в страните, а в друг съществен елемент (предмет) - погасява се старото задължение и възниква ново задължение. При datio in solutum не възниква ново задължение, а чрез изпълнение с нещо друго се погасява задължението; оттук някои говорят за мигновена новация (при datio in solutum няма погасяване на старото и възникване на ново задължение). 3.2. Изпълнението чрез datio in solutum е договор; основанието на datio in solutum е solvendi causa: основанието на datio in solutum е solvendi causa и изпълнението във всички случаи е договор, защото приемайки нещо различно от уговореното, не може да няма съгласие на страните. 3.3. Правна същност (спорна) - според това какво става, ако дадената in solutum вещ се окаже чужда или негодна. 1) При даване на чужда вещ римското право дава възможност за запазване на исковете (кредиторът има право на иск за старото задължение). При обременена с чужди права вещ обаче се давали исковете на купувача - actio utile (все едно изначало се е дължала новата вещ). Юстиниановото право приема, че при чужда вещ се прилагат исковете на купувача по новото задължение (отричаме съществуването на друго задължение във всички случаи). Оттук идва идеята, че когато има замяна на пари с вещ datio in solutum прилича на продажба; замяна на вещ с вещ - на замяна; замяна на пари с вземане - на цесия; прилича на новация. 2) Кожухаров определя същността на datio in solutum като сложна смесена операция - няма смисъл (суброгацията също е сложна смесена операция). 3) Оприличаването на други институти има смисъл, ако няма правна регламентация - в стария ЗЗД и ФГК няма, но сега има. От практическа гледна точка е безсмислено да търсим по-сложна правна същност на datio in solutum - достатъчно е да го определим като договор, при който длъжникът и кредиторът се съгласяват да се престира нещо различно вместо дължимото. а. Прилагат се правилата за продажба при уговорка за изпълнение с вещ (чл. 65, ал. 2: при съдебно отстраняване и скрити недостатъци). Продажбата може да стане със запазване на собствеността (чл. 205), но при datio in solutum това не е възможно - погасителната му цел изключва такава възможност. При datio in solutum има възможност при липса на дълг даденото в изпълнение да се поиска да се върне като дадено без основание (чл. 55), което не е възможно при продажбата (купувачът може да иска цената или да развали договора). б. При прехвърляне на вземане дългът не се погасява веднага (чл. 365 BGB: длъжникът отговаря като продавач), вземането трябва да се получи - цедиране с оглед изпълнението (cessio pro solutum). Чл. 65 кореспондира с чл. 100: цедентът не отговаря за събираемостта на цедираното вземане; това обаче ни се струва несправедливо - чл. 65 позволява да се избегне възкресяване на старото задължение (корективно тълкуване), не съществуват две задължения едновременно. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|