Лекции по Облигационно право Конов
Б) Значение на момента на сключване на договора
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.2.2. Местосключване
- 4.3. Усложнения при сключване на договора.
| Б) Значение на момента на сключване на договора:
1) Има връзка с проблема за действащия закон (възниква сравнително рядко). 2) С оглед на момента на сключване на договора започва вещното действие за индивидуално определена вещ (чл. 24, ал. 1). 3) Може да бъде от значение за местоизпълнението при индивидуално определена вещ (чл. 68, ал. 1, б. б). 4) Договорът поражда своето действие от момента на сключването. 5) Моментът на сключване от значение и за броенето на сроковете. 4.2.2. Местосключване: А) Местосключване: там, където договорът е станал перфектен. Има две възможности: или при акцепанта, или там, където е подадена офертата. Според ЗЗД, чл. 14, ал. 3: където е направено предложението. Б) Значение. Има значение от гледна точка на приложимото право (закон по местосключване) и формата на съгласието, което се определя от действащия закон. Договорът е сключен от момента, когато е постигнато съгласието. Мястото на сключването на договора според Кожухаров може да има значение и с оглед на мястото на изпълнение на договора (чл.68, б. “в”). 4.3. Усложнения при сключване на договора. 1) Смърт и поставяне под запрещение на страна след изпращане на приемането. Акцепантът е приел, изявил е външно волята си, дори е изпратил съобщението, след това е изпаднал в състояние, в което не може да изяви воля: договорът се смята за сключен (чл. 14, ал. 2). Тук изпращането придобива голямо значение за сключването на договора. Швейцарският кодекс решава този проблем с определянето на момента (двойното уточняване при определянето); ЗЗД решава въпроса с допълнителни разпоредби. Смъртта може да се окаже обстоятелство, което прекратява договора, ако задължението е intuiti personae. 2) Договорът е сключен при постигане на съгласие. Това правило важи за аморфните договори (неформалните договори) или най-много за тези формални договори, които изискват частна писмена форма. При формалните договори с постигане на съгласие може да се сключи най-много предварителен договор. При реалните договори трябва да се предаде вещта. 3) Погрешно предадена воля (напр. чрез телеграма). Трябва да се прилагат правилата за опорочено волеизявление поради грешка - волеизявлението е правилно, но е предадено погрешно (както е в BGB). Трябва да се прилагат правилата за унищожаемост, не за нищожност (липса на на съгласие). У нас се приема, че в този случай е налице нищожност, тъй като липсва съгласие (чл.26 , ал. 2). 5. Особени случаи на сключване на договори. 1) Сключване на договори по етапи, по точки. При по-сложни договори тази техника позволява да се разделят преговорите (постига се съгласие между тези, които решават) от по-детайлната страна на отношенията (подготвя се от експерти). В нашето право липсва текст, който да урежда хипотезата на сключването на договор на етапи, но сключването на договор на етапи може да стане, ако страните сключат специално съглашение, с което да създадат отношения при тази хипотеза - страните трябва да уредят, какви ще бъдат техните задължения на всеки отделен етап, с оглед на по-нататъшното сключване на договора, ще носят ли някаква отговорност при положение, че някой от тях прекъсне сключването на договора. Ако съгласието по основните клаузи е постигнато, но експертите стигнат до затруднения, има две възможности: 1) изготвя се протокол за разногласията, решението се взима от тези, които сключват договора; 2) чл. 299 ТЗ - икономически арбитраж. 2) Търг - няма обща правна уредба: 1) Търг с устно наддаване. 2) Явен търг с писмено наддаване (продажба на недвижими имоти по ГПК) - търгът е явен, защото всеки може да се запознае с наддавателните предложения на останалите. 3) Таен търг - прави се само по едно предложение, не се знаят останалите. Уредбата е дадена от чл. 337 и сл. ТЗ, Наредба за търговете, ГПК. Наддаването се прави по един параметър (цена) - наддаване или малонаддаване (при търг за извършване на работа). В някои случаи офертите се класират по няколко признака - търгът се нарича “конкурс” (приватизация в някои случаи, обществени поръчки. 3) Има случаи, в които действието на един договор от вземането на решения от частноправни субекти, но редица техни стъпки трябва да бъдат подкрепени от колективни органи. Същата логика има и при административните договори: един орган решава дали да има приватизация, друг орган решава как и сключва договора, като дори продава нещо, което не е негово. Договорът си е частноправен, но трябва да се мине през административна процедура (подчинява се на правилата на административното право). Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|