Парични задължения и задължения за лихви

Паричните зд се регулират от определени правила, но има и специални проблеми който поставят въпроси-каква е стойността, в какво трябва да се изпълни едно парично зд.

1. Подход на номинализма – дължи се тази стойност на парите, която се отбелязва върху паричния знак Пр. ако 1996г. са уговорени 10 000лв.=1300$, а през 2006г. длъжника носи 10 000лв.= 20 $

2. Подход на валуризъм – държи се сметка за това че номиналната стойност се променя поради външни критерии. Паричното зд се изпълнява не в номинала, а в равностойност, която е съответна към момента, следователно паричното зд се преоценява спрямо външни критерии, изключение чл.37 от ТЗ. При валуризацията- клаузи; 2 категории: А.паричното зд се уговаря в лева, то не в номинал, а в левова равностойност на избран чуждестранен измерител. Левовата равностойност, която трябва да се престира на падежа се преизчислява-заплащането обаче се извършва в лева. Б. риск за довеждане в оборота доплащане в чужда валута. От 01.01.2000г.-нов валутен закон. Той дава възможност страните да определят зд в чужда валута, отмени се и чл. 10, 1 ЗЗД, според който паричните зд трябва да се уговарят в местна валута. От гл.т. на изпълнение длъжника може да плати уговорената валута или в български лева с преизчисляване курса на съответната валута към деня.

Зд за лихви- има акцесорен характер спрямо паричните зд (най-често), но е възможно при РОВ- лихва със същите вещи. Лихва: възнаграждение за това, че за определен период от време едно лице е използвало парите на друго лице.
Главница: лихвата, която зд има подчинен характер, лихвата зависи от размера на главницата и от времето на ползване. Главното зд е парично = и лихвата ще е в пари. Възможно е главното зд да е непарично, както и това за лихвата. В българското право има 2 лихви:

--- договорна - възниква по силата на споразумение между страните. Страните определят главния дълг върху, който ще се определя лихвата и нейния размер. По чл. 9 ЗЗД страните може да уговарят стига да не противоречат на императивне правни разпоредби и добрите нрави. Твърде висока лихва противоречи на добрите нрави-клаузата за такава лихва е нищожна. чл. 26, 4 ЗЗД Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.-със заместване.

--- законна- няма договорен произход, в основата на нормативно възниквали юридически факти. Закона казва как се дължи лихвата, без значение желанието на страните. чл.86, 2 ЗЗД При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.МС определя размера й. Диференцирана е според това дали се касае за законово лихвено зд в български лева или в чужда валута. 1. в лева е 10 пункта над основния лихвен процент (12-13%) 2. зд в чужда валута-постановление 72 от 94г. на МС предвижда 6месеч.

LIBOR (съкращение от London Inter Bank Offer Rate) +10%
Анатоцизъм- лихва върху лихва

Анюитет - погасяване на лихва за определен период от време и част от главницата.

За неизпълнената част от главницата се дължи законна лихва за забава, в обл. право не се начисляват лихви върху лихви-императивна норма. А в ТП-правилото е същото, но диспозитивно-страните могат да го уговарят.


11. Изпълнение - понятие, видове, принципи
чл. 63 - 78 ЗЗД
Изпълнение – то е юридически факт, който осъществява дължимата престация и има последица погасяване на този облигационен дълг.

От гл.т. на правните последици изпълнението е правопогасяващ факт.

От гл.т. на съдържанието си изпълнението е правомерно човешко поведение= правомерно правно действие (юридическо действие)
Какво точно юридическото действие е изпълнението?
1. Изпълнението е договор, според най-старото схващане. Развитието на обл. право преминава през 2 договора: правопораждащ и правопогасяващ. Тази теория не е приета, защото излишно комплицира отношенията между страните. Тя не може да обясни изпълнението на отрицателните престации;

2. Изпълнение с едностранна сделка с автор кредитора и какво длъжника погасява с изпълнението си. Длъжника прави волеизявление, че този акт погасява дълга. Недостатък - не може да обясни възможността престацията да се извърши от недееспособен длъжник.

3. Сега преобладаващото виждане: точното изпълнение е юридическа постъпка- когато длъжника престира дължимото на кредитора, без значение дали съзнават това или не, дължимото се погасява.

Принципи на изпълнението:

• Принцип на точното изпълнение – означава, че изпълненото от длъжника трябва да съответства на дължимото. Трябва да съответства по размер, време, място, количество на изпълнението. Ако страните са договорили и допълнителни характеристики, то то трябва да отговаря и на тях. Точното изпълнение е юрид. факт.

• Принцип на реално изпълнение - обл. отношение е следното: при неизпълнение на падежа, кредитора може да поиска първоначално непарично изпълнение или паричната му равностойност (при непарични зд). Реалното изпълнение е именно възможност да се иска от съда първоначално непарично вземане/зд.

Английското право също не познава реалното изпълнение.

България чл. 72 Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден.

Когато срокът изтича определено число дни преди известен ден, този ден, както и денят на изтичането на срока не се броят. Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока. Под начало на месеца се разбира първото число, под среда на месеца - петнадесетото число и под край на месеца - последният ден на месеца.

• Принцип на икономичността- длъжник. трябва да изпълни своето зд с най-малък разход (формулировката не е вярна) Има обл. зд, по което разноските по изпълнението на длъжника определят насрещно поведение- договор за изработка, превозни отношения.

Кой изпълнява? – кредитора. Изпълнението да се извърши лично на кредитора или на овластено от него лице. Изпълнението има погасителен ефект. Ако длъжника изпълнява на лице различно от кредитора, изпълнението има погасителен ефект в 3 случая:

• ако кредитора потвърди изпълнението

• когато изпълнението е отишло в полза на кредитора

• изпълнение на мним/привиден кредитор чл.75, 2 ЗЗД Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.

Изпълнение на недееспособен кредитор-закона изисква длъжника да изпълни на законен представител на кредитора, и когато кредитора е недееспособен, изпълнението погасява дълга само в тази част, която е отишла в полза на кредитора.

Длъжника трябва да престира дължимия предмет, принципа на точното изпълнение се установява в полза на кредитора.

13. Даване в изпълнение. Частично изпълнение
Предмет на изпълнението- длъжника трябва да престира дължимия предмет. Принципа на точното изпълнение се установява в полза на кредитора.

Институт даване вместо изпълнение- това е договор между кредитора и длъжника, те се споразумяват, че престираното от длъжника, въпреки че се различава от дължимото ще погаси дълга. Необходимостта от 2ри договор, произтича от това, че се изпълнява нещо друго, различно от престираното. За да има погасителен ефект, горепосоченото трябва да е уговорено в договор.

-допълнителен договор между кредитор и длъжник

-има винаги незабавен погасителен ефект
Не е даване вместо изпълнение - уговорката между страните, когато в последствие се уговаря нещо друго, а това е новация- с нея се създава ново зд, което трябва да се изпълни в бъдеще; а при даване вместо изпълнение-основната цел е да се погаси съществуващо зд.

Когато се дава вещ вместо първоначалното изпълнение има 2ситуации:

1.вещта да е чужда и кредитора да е отстранен от нея –евикация

2.вещта да има недостатъци- разрешен е в чл.65, 2 ЗЗД Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото.

Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго.

Частичното изпълнение е възможно:

1. допустимо е когато нормативен акт допуска това- при менителница и запис на заповед, ТЗ кара кредитора да приеме частично изпълнение.

2. когато чрез акт се въведе разсрочено изпълнение- ГПК допуска, когато ответник е осъден да изплаща нещо, има възможност за разсрочено изпълнение. ГПК допуска и при индивидуалното изпълнение, когато лицето е изпълнило 50% за остатъка получава възможност за разсрочено изпълнение.

3. когато съда утвърди оздравителен план при обявяване на несъстоятелност.

4. когато кредитора изрично се съгласи с частичното изпълнение, следователно има погасителен ефект за изпълнената част. Чл. 66 е диспозитивна норма в полза на кредитора.

1. безсрочни зд - възниква и когато е изискуемо, и когато е изпълняемо - при него длъжника не изпада автоматично в забава. За да изпадне в забава кредитора трябва да му отправи покана с подходящ срок. След изтичане на срока, ако няма изпълнение, длъжника изпада в забава.

2. срочни зд - обл. зд с определен срок с изтичането на който настъпва падеж. Начина на изпълнение зависи от това, в чия полза е уговорен срока.
a. в полза на длъжника-до настъпването на падежа длъжника може да изпълни ако желае. Зд е изпълнимо, но не и изискуемо. И след срока става изискуемо.
b. в полза на кредитора-до настъпване на срока, длъжника не може да изпълни по своя собствена инициатива, с настъпването на срока, зд става изискуемо.
c. срок в полза на 2те страни- до настъпване на падежа, нито длъжника,може да изпълни по своя инициатива, нито кредитора може да иска изпълнение. С настъпване на падежа зд става изискуемо и изпълняемо.

Може да се уговори срок и при 3те варианта. При това уговаряне на срок страните решават в чия полза е той. Ако не е уговорено в чия полза-закона казва в полза на длъжника.

Чл.71 ЗЗД Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения. случай на предсрочна изискуемост. Възможно е между възникването на дълга и падежа да възникнат обстоятелства, при който кредитора не е длъжен да чака падежа, тогава зд става незабавно изискуемо.

Основанията за незабавна изискуемост по чл. 71 са три: (чл.608 ТЗ)

1. неплатежоспособност на длъжника – имущественото състояние на длъжника, при което стойността на престацията му е по-малка от стойността на зд му.

2. когато длъжника със свои действия е намалил свой обезпечения или стойността им.

3. когато длъжника не даде обещаните обезпечения.

Клаузата за отрицателен залог-лице отпуска кредит на друго лице, който не е обезпечен, а получилия кредит се задължава, ако учреди обезпечение на 3то лице, да учреди такова на стария си кредитор.

Място на изпълнение: чл. 68 ЗЗД Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:

а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;

б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й;

в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.мястото на което длъжника трябва да осъществи дължимата престация, за да погаси дълга си. чл.68 се прилага в краен случай, когато не може да се осъществи изпълнението.

---може да зависи от дълга

---да е изрично уговорено в съответния договор

---да бъде определено от закона

Чл.68 диференцира 3 хипотези:

 парични зд- изпълняват се по седалище или местожителство на кредитора към момента на изпълнение на дълга-носими зд

 зд за предаване на ИОВ- изпълняват се по местонахождение на вещта към момента на възникване на дълга

 за всички останали зд-по седалище или местожителство на длъжника към момента на възникване на дълга-търсими зд.

Уредбата на изпълнението завършва с правила наречени: Прихващане на изпълнението: то е разновидност на изпълнението като погасителнен способ. Прихващането на изпълнението идва да реши:

 проблем между един кредитор и един длъжник съществуват няколко еднократни зд. Ако длъжника престира, но не може да погаси всички-кое се погасява? законът е дал възможност на длъжника да заяви кои зд погасява чл.76, 1 ЗЗД Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Ако длъжника не определи кое зд погасява се погасява първо най.обременителното за длъжника зд. Преценява се за отделен случай поотделно.-ако 2 и повече зд са еднакво обременителни, си погасява първото по време..-ако са еднакво възникнали във времето=погасяват се съразмерно.

Когато има връзка между зд, например главно и акцесорно (главница + лихва) чл.86 ЗЗД При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.погасяват се

1.разноски 2.лихва 3. главница чл. 76, 1 ЗЗД в полза на длъжника
чл. 76, 2 ЗЗД в полза на кредитора

Доказване на изпълнението: законът задължава, когато длъжника изпълни кредитора трябва да снабди длъжника с доказателства за изпълнението, когато не го направи кредитора изпада в забава. Всяка страна носи тежест да доказва факти, от които извлича годни за себе си правни обстоятелства. Снабдяването с документи може да стане по 2 начина(кредитора трябва да изпълни зд си):

1.разписка:това е документ изходящ от кредитора, в който едностранното заявява, че е получил изпълнение

2.връщане на дълговия документ: на кредитора се отнема възможността да докаже правопораждащия факт. Дълговия документ може да материализира няколко вземания, а длъжника да е погасил едно или да се дължи едно изпълнение, но ако кредитора се съгласи на частично изпълнение= от дълговия документ се вижда състоянието на отношението.

Когато кредитора издаде разписка закона предвижда в нея кредитора да отрази изчезването на дълговия документ. Връщането на дълговия документ има връзка със системата от презумпции в чл. 109 ЗЗД Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно.


15.Възражение за неизпълнен договор. Право на задържане (ius retentionis)
Структура на въпроса:

I. Moи бележки

II. Лекции на гл. ас. Кацарски

I. Мои бележки

Чл. 90 ЗЗД – общо правило (несъщинско ПЗ);

Чл. 91 ЗЗД – в тесен смисъл – същинско ПЗ;
Обединени от изискването за конекситет – връзка м-у две насрещни вземания – с оглед естеството на нещата и волята на страните искането да бъде искането да бъде удоволетворена едната претенция без оглед на др. е противно на добросъвестността.
2. Различни и самостоятелни институти. Аргументи:
2.1. исторически възникват самостоятелно – ПЗ exceptio doli, a ВНД exceptio doli generalis;

2.2. различна същност и функции;

2.3. конекситетът НЕ Е законна предпоставка;

2.4. различни последици при упражняване;

II. Лекции на гл. ас. Кацарски

 чл. 91 ЗЗД - същинско право на задържане

 в търговското право чл. 315 ТЗ

Чл. 90 и чл. 91 ЗЗД се отнасят към 2те хипотези в обл. право:

Право на задържане- разновидности:
1. възражение за неизпълнен договор чл. 90 ЗЗД - това е характерно само за двустранните договори. Първи елемент: двустранен договор; Втори елемент: насрещни зд-всяка от страните е кредитор за своето вземане и длъжник за своето изпълнение.

Пасивно вземане: е това срещу което се прави възражение, лицето което прави възражение за неизпълнение се нар. ретинент Активно вземане:- то трябва да е изискуемо, задължително на ретинента все още да няма изпълнение. Ретинента може да уведоми насрещната страна, че ще изпълни, когато другата страна изпълни своето зд. Причината е във взаимния характер на договора. Целта на правото на задържане е насрещната престация да бъде обезпечена в натура. Може да се извърши едновременно или длъжника едностранно да се откаже от него и да престира пръв.

Правото на задържане чл. 91 има 2 особености:

1.вземане, което се дължи за вреди е винаги парично. Законът дава възможност правото на задържане по чл. 91 да се погаси с обезпечение.

2.пак по чл. 91 щом вземанията са парични, то длъжника може да използва движима вещ за своето удовлетворяване.

Ретинента упражнява натиск срещу насрещната страна, следователно ИЛИ не връща вещта, докато не получи насрещно изпълнение ИЛИ по ГПК може да се удовлетвори от стойността на вещта като я продаде.