Лекционен курс по Облигационно право 2008-2009 г. Гл ас. Александър Кацарски

Фактически състав, от който произтича правото по чл.135

Изтегляне 1.31 Mb.

страница	4/9
Дата	25.03.2017
Размер	1.31 Mb.
	#17714

1 2 3 4 5 6 7 8 9

Фактически състав, от който произтича правото по чл.135

Елементите му са установени в закона, т.е. когато са налице тези елементи правото възниква ex lege:

Необходимо е да е налице вземане - т.е. само кредиторът на длъжника може да атакува действията му по чл.135. Но кредиторът може да има както парично, така и непарично вземане. Според практиката на ВС дори и купувачът по предварителен договор може да се ползва от чл.135 (това е съмнително, защото правото по чл.19,3 е може би преобразуващо право). Правото на кредитора трябва да е действително и да не е прекратено или погасено по давност.

Има спорове по отношение на това дали правото на кредитора трябва да е изискуемо и ликвидно. Според ВС това не е необходимо, тъй като законът не посочва такива изисквания. Проф. Апостолов смята, че е необходимо: тъй като, за разлика от чл.134 намесата на кредитора по чл.135 е по-интензивна (Калайджиев).

Упражняването на правото по чл.135 не се предпоставя от наличието на влязло в сила решение или на изпълнителен лист.

Кредиторът може да бъде както хирографарен, така и обезпечен.

Искът по 135 може да се предявява и по отношение на длъжник, който е обявен в несъстоятелност.
Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди извършването на действието, което се атакува, защото кредиторът е разчитал на онова имущество, което длъжникът е имал в момента на възникването на вземането на кредитора. Затова и интересите на третите лица трябва да бъдат предпочетени пред интереса на кредитора - кредиторът не би следвало да може да отменя действия, които са извършени много време преди той да стане кредитор - това би било намеса в чужда правна сфера. Но това правило познава едно изключения, уредено в чл.135/3: ако длъжникът и лицето, с което той е договарял са действали с цел да увредят кредитора кредиторът може да атакува това действие, дори и то да е извършено преди възникването на вземането на кредитора (достатъчно е наличието на намерение за увреждане, а не е необходимо наличието на измама). Кога има такова намерение трябва да се докаже от кредитора с всички допустими от закона доказателствени средства.

Наличието на действие, което уврежда кредитора. Действието може да бъде всякакъв гражданскоправен акт:

едностранна сделка;
договор;
юридическа постъпка (плащането на чужд дълг).

Действието може да бъде възмездно и безвъзмездно.

Допустимо е дори да се атакуват и съдебни решения - ВС: ТР 106/64 г. ОСГК.

Действието, което се атакува обаче, трябва да е действително. Ако това действие е нищожно за кредитора има друг ред за защита, той ще води иск за установяване на нищожността.
Действието трябва да има и увреждащ характер: увреждането е обективен факт, който не зависи от субективните отношения на длъжника или на кредитора. Увреждане е налице, когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника намалява. Най-често това са хипотези, при които длъжникът обеднява: напр. намаляват се неговите права или се увеличават неговите задължения.
Възможно е обаче да има увреждане и в случаите, при които се затруднява удовлетворяването на кредитора: напр. длъжникът има недвижим имот и го продава. Това действие уврежда кредитора, защото той много по-трудно може да се удовлетвори от паричната сума, отколкото от недвижимия имот - паричната сума може да бъде заровена и скрита. Наличието на увреждане се установява с оглед на останалото имущество на длъжника. но в редица случаи няма увреждане и кредиторът не може да атакува напр. действията, които засягат неимуществени, несеквестируеми права или строго лични права.
Кредиторът не може да засяга и действие, при които в полза на трето лице възниква право, което не е принадлежало на длъжника: уредена в чл.324/5 ЗЗД (отм.): Ако кредиторите на застрахования отменят договора за застраховка, те могат да искат от третото лице само връщане на платените от застрахования премии, но най-много до размера на получената от него сума.
Сключен договор в полза на трето лице може да уврежда кредиторите на уговарящия и той може да бъде отменен, но уговарящият е дал на застрахователя напр. 5000 лв. Третото лице е получило застрахователна сума 100 000 лв. - кредиторите могат да искат само 5000.
Кредиторът не може да атакува и действията, които осуетяват увеличаването на имуществото на длъжника. Може да атакува само действията, с които се намалява имуществото или се намаляват шансовете му да се удовлетвори.

Нямат увреждат характер изпълнението и обезпечаването на задължение, което е възникнало преди вземането на кредитора (по правило).

Субективен характер на предпоставката: когато действието е било безвъзмездно кредиторът може да го атакува, ако длъжникът е знаел за увреждането. Не е необходимо да се съзнава увреждането на точно този кредитор, който води иска по чл.135. Достатъчно е длъжникът да е знаел, че има задължения и че действието му може да увреди неговите кредитори. Не е необходимо наличието на намерение за увреждане, нито на измама - достатъчно е знание. От друга страна трябва да е налице знание. Небрежността, поради която длъжникът не е узнал не дава право на кредитора да атакува действията: т.е. макар че длъжник е бил длъжен и е могъл да узнае, че уврежда кредиторите, ако той не е знаел, искът по 135 не може да се води.

Когато действието е възмездно (такива могат да бъдат само договорите) насрещната страна трябва да е знаела за увреждането. Знанието, че длъжникът има дългове не е достатъчно, трябва да се съзнава увреждане. Небрежността на третото лица да узнае увреждането не е основание да се води иска по чл.135.

Знанието се доказва от кредитора с едно изключение: чл.135/2 урежда оборима презумпция за знанието за увреждане в тежест на съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на длъжника. Тези лица могат да доказват, че не са знаели.

Изтегляне 1.31 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9