Лекуване на емоциите (събуждане на безстрашния аз)

Нашите интергалактически посетители искат да бъдат сигурни на всяка цена, че всички около тях им вярват, че са като другите. Затова те демонстрират чувства, драматизират ги и им се отдават изцяло. Но някой ден откриват, че всъщност само разиграват чо­вешки чувства, точно както ние понякога от цялото си сърце викаме за нашия отбор; но независимо от лоял­ността ни към него, ние не сме отборът. Ние също имаме чувства, но не сме тъждествени с тях.

В този смисъл чувствата са илюзия и невероятна космична шега. Веднъж след като сме опитали въз­можността да си служим с тях като средство за създа­ване на връзки с другите, можем да ги трансцендираме, използвайки сърцето за отправна точка. По то­зи начин можем да се освободим от всички емоцио­нални модели, свързани с играта за оцеляване. Ще отстраним маските и ще се погледнем в огледалото такива, каквито сме в действителност.

Друго трябва да учим от тези галактически същества. Обикновено те съзнателно нямат нищо об­що с метафизиката, с езотеричните въпроси или въз­можността за извънземен опит. Но при нас в институ­та те откриват и преживяват своя галактически произход. Те имат ясни и подробни преживявания, които ни описват. Говорят за чудесни космически станции и мрежа от изследователски лаборатории, целта на които е да трансплантират новосъздаден генетичен материал като „семена" на различни плане­ти в галактиките, да изучават еволюцията на форми­те на живот въз основа на разнообразна генетична информация. Думите, които изговарят, преживя­ванията, които описват, са напълно различни от представите, които са имали, преди да отворят съзна­нието си. Това са непосредствени изживявания, ръко­водени от Висшия Аз. Нашата роля не е нищо друго, освен да създадем условия за тях да се открехнат към такова израстване по посока на едно ново съзнание.

Как да си обясним това? Извън факта, че някои неща не са обясними, считам това като знак, че ня­кои митове за сътворението на света може да са истина. Един от тези митове, присъстващ в множество култури, е, че извънземен разум (по-напреднали и по-висши същества) може да е поставил началото или ево­люцията на живота тук и на други планети. Тези съ­щества били възприемани като Бог или ангели, като други създания, слезли от небесата или от Олимп, дош­ли от морето или от небесни кораби, за да създадат живот на нашата земя и човечеството. Друго тълкува­ние е, че божества или божествени пратеници са влиза­ли във физически съюз със земните хора, за да създа­дат нова човешка раса.

Когато преценяваме това посредством линеарното мислене на лявата половина на мозъка, не можем да схванем целостта на едно същество, която превъз­хожда индивидуалната форма, каквато я виждаме. Логичният ум се занимава с интелектуални анало­гии и е ограничен във възприетите рамки на време и пространство.

Но когато осъществим връзката с детето в нас, ние се завръщаме към използване на двете половини на човешкия мозък и се задълбочаваме в генетичната си памет, където знанието за участието ни в извън­земните измерения пулсира и циркулира в кръвните ни кристали. Планетата ни отчаяно се нуждае от ця­лата мъдрост на вселената, за да се решат сегашните ни дилеми. Отворете съзнанието си за възмож­ностите, които този разговор предлага, и потърсете в себе си доказателство за истината, за която ви говоря. Извънземните същества може да ви изглеждат по-чужди от дървета, растения, животни, насекоми, но въпреки това те са част и дял от божествената енергия. Ние не сме по-малко божествени, когато се свържем и отворим към други форми, изразители на тази енергия.

Докато сме в процеса на усвояване на нова струк­тура в отношението си към света, ние изпробваме и своята идентичност от гледна точка на ограничител­ните мисловни форми и условията, които сме опреде­лили за творческата си изява. Една от най-отживели­те категории за изява е определянето ни по пол. На фона на космическия екран ролите на мъжа и жената, както сега ги определяме, са твърде ограни­чено схващане. Репертоарът ни от въплъщения включва широка поредица от възможности извън специфичния пол. Андрогинни, многофазни тела, светлинни тела - това са само някои от удивителните ни проявления на други жизнени нива. Опреде­лянето ни като мъж или жена може да стане източ­ник на объркване и бреме за много хора, тъй като нашите параметри в последните години са се разши­рили значително и не е необходимо да разиграваме специфични роли, които вече са кристализирали и са ненужни.

Човек може да притежава тяло, което да е мъжко по род, но по всякакъв начин се стреми да продължи противоположната родова идентификация, вследст­вие някакви страдания от предишен живот. Ако по-раншно преживяване се е отпечатало дълбоко в ду­шата и й е позволило да се рее във висините, подпо­магано от телесната ориентация, или пък ако емоци­оналното тяло е изпитало сърдечна болка и нещас­тие, свързани с формата на тялото, тогава може да се стигне до втвърдяване и фиксация; емоционалното тя­ло просто не може да приеме никаква нова реалност и ще продължи да се привлича автоматично към същото изживяване. Навярно е много объркващо и трудно да чувстваш повече удобство в поведението и средата на обратния пол, когато не е известна причината.

Желанията и склонностите на родителите също играят важна роля за отношението ни към собстве­ния пол. Ако те можеха да знаят само, че малкият ембрион чува чрез „високоговорител" всяка тяхна ми­съл и изказано желание какво очакват да бъде детето - момче или момиче! Твърдения като „Много се. на­дяваме то да бъде момче, за да носи фамилното име" или „Аз искам само момиче. Не знам какво бих направила, ако е момче", дълбоко повлияват на пред­ставата за себе си на детето. Светът е пълен с „мъжки момичета", отчаяно пробващи да удрят чука с пиро­на и мъчително надявайки се да получат и намек за признание от не особено приветливия баща. Момиче, чиито родители са желали да бъде момче, може да страда през целия си живот от емоционални отпеча­тъци и модели, причинени от създаденото напреже­ние между родителските желания и личния житейски план. При подобни примери, както и при други конфликти сме подтиквани да изследваме по-отблизо как и защо сме избрали своята жизнена ситуация, своите проблеми и травми. Като се отворим за божес­твената енергия на Висшия Аз и се оставим Той да ни води назад към измеренията на причините, произхо­да и отговорностите, ще успеем да се освободим от не­съзнателното прикрепване към такива модели и вне­запно ще прекъснем порочния кръг.

Когато сме в духовното или дори в астралното тяло, когато пътешестваме в no-висши измерения, става неуместно да се съобразяваме дали сме в мъж­ко или женско тяло на земята. По същия начин, пре­ди да навлезем в пубертета, сме освободени от специ­фиката на мъжкото или женското поведение. Така „мъжкото момиче" радостно се катери по дърветата или бие съседските момчета в общите игри, докато на малкото момче му е позволено да облича дрехите на майка си и да слуша емоционални женски разговори.

Щом като тези деца достигнат пубертета, вратата се захлопва зад тях и те биват изоставени на капри­зите на хормоните с малко или никакви обяснения от страна на родителите за-това.какво се случва с тях. Остава само затягащата се примка на изисквания и модел на поведение, определящ кое е мъжко и кое е женско. Тези изживявания силно се запечатват в емоционалното тяло и остават да съществуват факти­чески през следващите десетилетия и дори за цял живот. Така подрастващите ще загубят доверие в себе си и в своето обкръжение поради промените, през ко­ито преминават и съпътстващите ги смут и обърква­не. Разклаща се цялостната представа за личността.

Ако обаче сме запознати с идеята за разширява­не на съзнанието още в ранни години, всички придобити таланти в процеса на въплъщенията на телата и в двата пола могат да се съединят и да осигурят богат човешки емоционален репертоар. По този на­чин момичета може да изживява възникващата жен­ственост и същевременно да участва активно в мъж­ката изява, докато момчето може да си позволи пъл­на емоционална откритост паралелно с мъжкия мо­дел на израз.
Балансиране на мъжката и женската енергия

За да внесем баланс и хармония в тази на вид непримирима полярност на мъжка и женска изява, трябва да се учим да живеем равностойно и с двата вида енергии. Висшият Аз ще ни помогне в това, като ни разкрива Акашовите записи, съдържащи паметта на душата за телесния опит; така ще е възможно да изчистим стари мисловни форми на семейни и кул­турни предубеждения и влияния относно предпочи­тани ценности и изява.

В института ние разкриваме не само мъжките и женските прераждания, през които сме минали, но и целия генетичен код на истинските ин и ян енергии. Чрез този процес ние пряко изживяваме факта, че точно както тялото носи физическа ДНК за изгражда­не на своята форма, съществува емоционална и ду­ховна ДНК, която се пренася изцяло в третото измерение. Наследственото дърво съдържа бъдещето и миналото, които се модифицират от настоящето. За да постигнем баланс на двете енергии и да сътворим нов човешки вид, трябва да проявим в себе си всички мъже, жени, майки, бащи и деца.

Ако например обитаваме мъжко тяло, трябва да развиваме и всички различни женски аспекти. Ако преживеем състоянието на любящата жена, майчи­ния аспект, творческата женска енергия, мъдрата жрица и малкото момиче в нас, ще сме свободни да се свързваме като мъж с една жена по такъв начин, че да постигнем хармонично единение. Това е истина и зa обратния случай - за души, обитаващи женско тяло. Само като открием като жена мъжката енергия в нас - бащата, воина, малкото момче, жреца и всич­ки други аспекти на ян енергията - ще можем да общуваме с мъжката енергия извън нас.

Само когато сме преминали през такива опитности, можем да навлезем в отношения без проекции и емоционални задръжки. След като сме проучили собст­вения си емоционален репертоар, ще знаем как да се отнасяме към енергиите, изразени от човека от другия пол.

Един от големите източници на страх е несъзна­телното ни усещане за „неизразимото" в нас, напри­мер съмнението, че съществуват енергии, от които сме откъснати, отделени, но които ни влияят по някакъв начин. Ако живеем в мъжко тяло и притежаваме ре­пертоар от женски чувства, мисли и модели на поведение, които са прикривани и ограничавани, не бихме били в състояние да отделим тези съвсем нор­мални енергии, които са средства за душевното ни израстване, от други, по-очевидни злоупотреби с на­шата сила. Чувството за вина е най-разрушителната енергия, която погрешно тълкува божествената цел на всяко изживяване.

Бъдещето на партньорството и отношенията е ед­но блажено сливане и просветление. Ключът за това е самопознанието. Азът не съди и не обвинява, както ни убеждава емоционалното тяло; той е изпълнен със светлината на състраданието и излъчването на чо­вешкото сърце - и за това преживяване сме тук на земята.
Земята е жива

Нашата планета е живо, съзнателно същество. Хората, които медитират или по различен начин са развили своето съзнание, могат да се вживеят в при­родата на едно дърво по пряк начин, да говорят на растенията, да станат цвете или скала. Това не само обогатява нашия земен опит, но е и ще бъде особено важно за оцеляването ни в близко бъдеще.

Трябва да осъзнаем, че сме жива част от този свят и че самата земя е огледало, ехо на колективното ни съзнание. Земята живее: газове, минерали, вода, огън, въздух - всички тези елементи изпълват собст­вените ни тела. Убеждението, че материята не прите­жава съзнание, е една от големите илюзии на човечеството, наред с илюзията за времето, за чувст­вата ни и нашия произход. Всичко, което става материя, има и съзнание - цветето, морето, вятърът. Древните човешки култури винаги са общували с природата, за да поддържат равновесието на цялост­ния живот. Съвременният „модерен" човек с логично­то си мислене предпочита да се присмива на тези факти. Но след като нямаме технологични решения, които да ни помогнат да се справим с последствията на чудовищната радиоактивност, петролните замър­сявания и токсичните отпадъци, ще трябва отново да влезем в диалог със земята, която може би замисля нашето унищожение във всеки момент поради отказа ни да общуваме с нея. В космическия план на нещата ние сме тези, които сме считани като бедствие за останалия живот.

Всичко, което притежава форма, съдържа и I съзнание. Можем да се учим от това съзнание, което е матрицата, спойката на самата форма. Земята е съз­нателен космически живот и ние сме част от нейната субстанция и нейна външна обвивка. Самата плане­та е всред огромна вселена и участва в космичния поток. Тя е свързана с други небесни тела, с други клетки на вселената. Ние сме решили по множество причини да се развиваме на повърхността на тази земна клетка. В зависимост от степента, до която въз­приемаме универсалните енергии и нашия симбиозен живот със и върху Земята, ще можем да почувстваме, че и други небесни тела, например Юпитер и Сатурн, са съзнателни същества. Неестест­вено е как някои хора искат да ограничат живота според условията, които те смятат за валидни. Съгласно тях животът се появява и съществува само при този или онзи температурен обхват, само когато има присъствие на определени елементи, когато преобладават специ­фични гравитационни сили. Кой е казал обаче, че животът и съзнателното същество съблюдават гра­ниците на мисълта и пределите на възприятията, съвместими само с нашия физически спектър на действителността?

Хиляди хора съобщават за преживявания, свър­зани със съзнателен живот на множество планети из­вън пределите на сегашното ни разбиране. Има дос­татъчно примери за опитности в състояние на дълбо­ка медитация, екстаз, отпътуване на съзнанието в други измерения - че тези физически и нефизически пространства са изпълнени с творческа енергия и интелигентност.

Ако можем да станем отново като децата, позна­нието на висшия ум ще ни разкрие нови светове. Новите подходи обаче винаги са били съпроводени от огромна съпротива и враждебност. Именно затова е необходимо да чистим емоционалното тяло от страхо­вете му и ненаситния глад за одобрение. Голямото не може да чака малкото да одобрява кое е истина. Откривателството е един дар, който всеки дава на себе си; това е истинската му цел. Така Нютон отиде отвъд Средновековието, Айнщайн - отвъд Нютон, а ние се придвижваме още по-нататък. Не трябва да молим за разрешение за това, трябва само да го поискаме, да го постигнем от перспективата на безстрашното Аз.

Добре известно е, че общуването с животни представлява много ефективен начин за лекуване на емоциите. Понякога при раздяла страдаме от екст­ремни чувства, но чрез съзнателен контакт с други форми на живот можем да отворим сърцето си за нов стимулиращ енергиен поток. Докато има връзка с интелигентно, любящо животно, човек може да заб­рави ограниченията и изолацията. Когато сме съсре­доточени върху дърво, растение, птица или животни като коне, кучета, котки и други различни любимци на хората, езикът, който използваме, е езикът на сър­цето - това са универсални средства, чрез които всич­ки форми на съзнание могат да общуват помежду си. Ползата от отношението човек/животно е била дока­зана чрез опити с хора и животни в детски болници и затвори. Децата, които са имали възможност да бъдат в близост и да играят с животни, се възстановяват много по-бързо от другите деца. Затворници, особено мъже, на които се позволява да се грижат за животни, не са така агресивни и депресирани като другите обитатели на затвора. Ситуации, където жи­вотни се тренират да помагат, са съдействали за раз­виване на ефективно партньорство, като например между полицаи и техните кучета, следотърсачи и хрътките, слепеца и неговото „виждащо око" - кучето. Взаимната зависимост между ловци и техните хрътки, пастири и кучетата им, пчелари и пчели -всички те демонстрират многото и различни начини, чрез които животинското царство и човечеството мо­гат да развиват симбиозни отношения. Животните и техните „господари" винаги са били в състояние да общуват и всяка страна на връзката въздейства и е повлияна от другата.

Правени са експерименти с делфини, човекоподобни маймуни и примати, за да се изследва до каква степен бихме могли да общуваме, използвайки сим­воли вместо думи. Остава неясно с какво сетиво да се измерва интелигентността и способността за общува­не съгласно това дали другите видове могат да разби­рат и разговарят на нашия език или не. Може би ще има повече смисъл, ако се опитваме да учим начини­те на общуване на животните на холографска октава. Нека ви разкажа историята на моето санбернарско куче и неговото усилие да се свърже с мен след смъртта си. Заминавахме за Боливия и взехме труд­ното решение да то оставим, тъй като смятах, че би се сторило твърде страшно на боливийците. Седмица преди да напуснем, кучето изведнъж изчезна. След нтория ден много се обезпокоих, започнах да медити­рам и го виках психически. Същата нощ бях рязко събудена около три часа полунощ от огромен инфрачервен облак, който нахлу през прозореца. Когато се взирах с ужас в облака, той прие формата на сянката на моето куче и след няколко секунди изчезна. Знаех, че любимото ми куче е използвало всичките си сили, за да премине през измеренията на пространството и да ме утеши. Следващия ден взех махалото си и обхо­дих фермата от осем хиляди акра зад къщата; след два часа намерих тялото му. Човекът, който го бе застрелял, е бил така сигурен, че никой няма да го намери в такава огромна площ, че просто го бе зах­върлил в дерето. Почувствах, че кучето е избрало смъртта заради мен, но силата му да потърси връзка по този начин бе поразителен урок.

Друг ярък пример за това се крие в историята, която Висшият ми Аз ме накара да ви разкажа в тази книга: как се проявяват мислите и чувствата. Урокът отново бе болезнен за мен и се превърна в постоянно предупреждение да не се пристрастявам към своите желания.

От детство се очаровах от всичко индианско: изкуство, занаяти, култура. След като научих, че съм била индианка в друг живот, бях в състояние да се освободя от тези модели. Навремето обаче все още се омайвах от индиански предмети, без да съзнавам ос­новата на моето влечение.

Един ден, когато отидох в малък индиански ма­газин в Санта Фе, забелязах най-хубавата кожа на американски рис, която някога съм виждала. Погла­дих я, наслаждавайки се на широките лапи и тъмни­те петна по жълто-кафяво оцветения корем. Поисках да я купя. Но от друга страна, за мен бе важно да не помагам за създаването на пазари, които продължа­ват убийството на тези великолепни животни. А и не са останали много рисове из скалистите плата на Ню Мексико. Логично бе да напусна магазина, без да ку­пя кожата.

Три дена по-късно пътувах с един човек в камион, когато видях нещо подобно на голямо живот­но да пресича магистралата. Забелязах, че то се скри в храсталаците. Много странно, точно като минавах­ме край скривалището му, животното умишлено ско­чи право пред колата и колелата го повлякоха. Ние спряхме, върнахме се назад и намерихме голям рис с великолепни шарки в предсмъртна агония. В този момент аз изпитах чувство на разпознаване и усетих същото и в очите на риса. Имах голямо желание да притежавам кожата му, но не исках да съм отговорна пряко или не за смъртта -на което и да е животно. Сега този рис беше предизвикал собствената си смърт преднамерено и напълно съзнателно, хвърляйки се под колелетата на колата ми. Взех риса в ръцете си и почувствах как ме залива вълна на пряко единение между човек и животно. Това ме научи, извън всяко интелектуално познание, че общуването между видо­вете се извършва не само на слухови и емоционални нива, но също и на духовни.

Така рисът, на известна октава на неговата многоизмерна същност, разбра моето желание. Той съзнаваше, че смъртта не е край, и даде живота си, за да ме научи какво означава силата на желанието. Това преживяване бе друга повратна точка в моя живот; узнах пряко, че ние не сме отделени едни от други. Не ще забравя никога нито едно от многото усещания, които нахлуха в мен, когато държах това „диво" животно в собствените си ръце и чувствах ко­зината му, гледах в големите му очи и усетих послед­ния изблик на енергия, преминаваща през него, кога­то духът му напускаше тялото.

В no-висшите измерения ние не сме разделени не само от родители, партньори, деца и останалите хора от обкръжението ни, но и от природата и другите видове живот на планетата. За мен урокът на риса бе много драстичен. Незабавно след случая изпитах тъ­га и мъка, задето причиних смъртта на това прекрас­но животно, мой брат,макар и да знаех, че той е изб­рал този синхрон, за да проникне в човешкия дух. Чрез мен той винаги ще живее.
Промяната: духът на творческата енергия

Ако във вселената съществува вечно повтарящ се рефрен, той е да създаваме, да творим. Всичко, което живее, се стреми да участва в космическото великоле­пие от вариации на теми, форми и енергията на са­мия живот. Промяната носи разнообразието, вдъхва живот на всеки замисъл, като преминава прага към онова, което е скрито или неизявено, посредством спо­мена или принципа на зародиша.

Развитието ни изисква да бъдем отворени в по­сока нагоре и навътре. Като че ли стрела пронизва сърцето ни. Ако сме затворени, стрелата може да при­чини гнойна рана, но ако се открием, лечебната енер­гия може да протича свободно и ще излезем от пре­живяването по-силни, по-крепки и с устойчива аура. Ако основата на живота ни е действие, а не противо­действие, ще се осмелим да отворим, разширим и уве­личим най-доброто, което можем да предложим, в ин­терес на душата ни. „Където няма съпротива, няма и вреда!"

Когато пишем книга например, нужно е да изос­тавим стремежа си за пълен външен контрол и да търсим вътрешно целта и насоката на преживя­ването. Творческият процес ни принуждава да се от­кажем от власт над създаденото, независимо дали това е книга, рисунка или изобретение, защото то, когато придобива 4юрма, започва да диктува собствените си нужди. Често ще чуете дърводелецът да казва: „Пиронът иска да отиде там", или художникът ще гово­ри за цвета, който „има нужда да бъде на дадено мяс­то". Понякога процесът на отказване от контрол пре­дизвиква състояние на краен хаос, пълно безредие, до­като „нито един камък не остане непобутнат", така че старите бариери и умствени барикади изцяло да се разпаднат и от праха на безпорядъка възникнат нови състояния. Едва когато се откажем от контрола на егото, непроявеното може да се прояви по нов, по-кра­сив и чуден начин. В същината на това духовно и физи­ческо развитие стоят радостта, щастието, екстазът. Понякога, "докосвайки се до тези състояния, ние изпит­ваме и противоположните и процесът може да се ока­же мъчително болезнен. Онова, което причинява болката, е съпротивата ни, а не промяната, която ни насърчава чрез мощната си енергия. Никой не спи, ко­гато се извършва промяна!

Посланието на енергийната спирала е, че сме неунищожими. Ние сме част от великия космически оркестър и все повече ще се радваме на участието си, ако съзнателно се учим да разпознаваме собствената си партия, функция и цел вътре в цялото.

Глава осма

В ЕМОЦИОНАЛНИЯ ТРИЪГЪЛНИК
Магическият триъгълник

Основната форма на нашия емоционален свят е триъгълникът. В неговите очертания се намират всички функционални и структурни елементи, които посочват как ще се развиват отношенията ни по вре­ме на жизнения ни път. Крайъгълните точки на тази магическа конфигурация са родителят, детето и партньорът. Те съставят една холограма, в която вза­имно се пресичат и съединяват множество енергии. Родителите се свързват в едно, за да създадат детето, което впоследствие се втурва устремно към партньо­ра, с когото наново започва процесът на съединяване. Това е безкрайният пулс на личното кармично при­вличане, в което трите точки се смесват и сливат, до­като не се появи емоционалното тяло, за да установи, че всичко се съдържа в едното и едното присъства във всичко.

Всичко, което научаваме за себе си посредством отношенията ни с другите, произтича от тази триада. Дори в бизнеса и други де лови-отношения ние сме склонни несъзнателно да решаваме коя от трите пър­воначални роли най-добре подхожда на дадения случай и действаме съобразно с това. Така например сек­ретарката ни, която поддържа офиса, играе ролята на майката, или успелият администратор, чиито верни служители изпълняват заповедите му, е в ролята на бащата с неговата покровителствена сигурност. Всяка позиция в триъгълника има специфични харак­теристики, които определят и ограничават изявата.

Ако искаме да лекуваме и чистим емоционалното си тяло, не бива да пренебрегваме скритите аспекти, представени от трите върха на нашия триъгълник. В даден случай ние сме в отношения, където сме детето и съответно другите - родителите; в друг пример ние сме родителят, а другите - децата. В трети случай другите съответно са наши партньори. Ние чувстваме детето в нас не само когато в действителност сме деца, но и когато сме с партньора си и в отношенията си със собст­вените деца. По този начин можем да се чувстваме като партньори на децата си, на родителите си и на своя партньор.

Резултатът от стимулирането на този енергиен поток е, че пирамидата или триъгълникът на триизмерността се преобразува в духовна спирала, като енергията протича от ъгъл към ъгъл и накрая се от­правя нагоре. Твърде често ние се закотвяме в еди­ния ъгъл на триъгълника и оставаме блокирани там: аз съм родител, аз съм мъж или жена, аз съм дете. Ъгловите точки представляват потенциални преходи или повратни точки между различните аспекти на способността ни да общуваме. Те са точките на сливането, които действат като прагове към по-висшия потенциал на измерението при дадено отноше­ние. Ако съзнателно присъстваме във всички ъгли и преживяваме различните аспекти на нашата способ­ност за свързване в еднаква степен, ние активираме енергийната спирала, която чрез тези фокусни точки е достъпна за нас. Отначало може би е трудно да си представим какво би означавало това за нас, тъй като репертоарът на отношенията в земния живот е твър­де обемен.

Свързването ни с енергийното ниво на родителя ни изпълва с нови съзидателни сили и ние ставаме извор на нова енергия. Вместо да смятаме, че детето носи пялата енергия, ние можем да се изживеем като извор за нов растеж, ново мислене и нов живот и да се превърнем в партньори на една божествена проява. Голяма част от емоционалния дисбаланс в днешния свят произтича от неспособността да се използва тази енергия. В резултат идват депресия, отрицание и инерция.

Без значение е дали се насочваме към външния или вътрешния родител, дете или партньор. Вътреш­ното балансиране на енергиите на различните страни всъщност е условие и предпоставка за изчистване на външните взаимоотношения и връзки. Същевре­менно това вътрешно балансиране благоприятства да постигнем по-високи, духовни измерения. Това ще ни изясни всичките „защо" и „как" на триадите в живота.
Кармични обвързаности

Отношенията ни изглеждат затормозени от кармични вериги, останали от сценарии на други въплъ­щения и от троичната конфигурация. Механизмите, които ни привличат силно към дадена връзка или дадено отношение, са пропити с илюзии, проекции и манипулации.

Винаги когато изпитваме силно желание да се свържем с някого, би трябвало да проверим в каква кармична тема се корени това желание. Ако у нас с€~ развива страстно, мощно чувство към някой, който магнетично ни привлича, това е знак, че сме изпра­вени пред кармична връзка. Особено вярно е това при така наречената „любов от пръв поглед". Добре е да проучим източниците на това привличане и ролята, която бихме искали да дадем на този човек в живота ни. Дали това е сексуален зов? Дали сме убедени, че този човек е наша „душа-двойка"? Разпозна­ваме ли ясно, че въпросната личност е от същата „ду­шевна общност", към която принадлежим и ние? Може би сме привлечени към някой само защото между нас е имало отношение майка/син в предишно съществуване? Често, когато някой си мисли: „Това трябва да е моята „половинка", оказва се, че връзката е кармична и в октавата на емоционалното тяло, а не е предполагаемата духовна връзка. Разбира се, на­шите сродни души са тези, които ни помагат да учим кармичните си уроци за причина и следствие; ние сме причината уроците да бъдат така болезнени, по­ради неразбирането ни на процеса.

Взаимното сексуално, еротично привличане е ед­на от мощните уловки в отношенията. Изследването на многото превъплъщения разкрива удивителни преплитания на тази тема в емоционалния триъгъл­ник. Останали страсти от друг живот създават огром­но объркване в настоящия, особено когато не са умест­ни или осъзнати. Свидетели сме на физически дискомфорт между родител и юноша, което Фройд опре­деля като Едипов комплекс. Можем да видим това от гледна точка на многото съществувания, преживени заедно в сменящи се роли в триъгълника. Кармичната реалност тук не е изместена, тъй като сексуалната енергия е най^близо до духовните творчески енергии. Чрез сексуалната енергия божествената искра при­ема нова форма, навлиза в нов живот от непроявеното.

От друга страна, има смисъл да проверим дали наистина съществува чиста духовна връзва на съпричастност, изразена чрез енергиен обмен на по-висшите чакри, или сме въвлечени в енергиен обмен на ниските чакри, особено сексуалните центрове, по­ради навик и стари спомени, които биха спомогнали еволюцията ни само ако ги пренесем на друга октава.

Дали партньорът ни е отражение на нас самите? Дали е проекция на наши желания, копнежи и фантазии? Най-успешни взаимоотношения са тези, при които двамата партньори са изследвали и позна­ли източника, божествената цел, за която са се срещнали. Всеки един от двамата трябва да осъзнае, независимо от другия, кой е тук, на тази земя и в многоизмерните реалности. Така също да разберат какво представляват заедно, за да не бъдат изкуша-вани да повтарят поведенчески модели, свързвали ги в други животи и измерения; да узнаят какъв етап в отношенията си са завършили успешно, а това между другото е най-вълнуващото приключение! Те вече ще бъдат свободни да се свържат по нов начин, да откри­ят заедно други октави, които никога не биха постиг­нали поотделно!

Най-доброто партньорство не е доминирано от емоционални модели, от кармичен порочен кръг, кой­то ограничава насоката и развитието на връзката. На земята са съществували твърде малко идеални взаимоотношения, тъй като ние имаме неподходящи мисловни форми относно начина за създаване на връзки помежду ни. Обвързването никога не засилва любовта. Съгласно космическата истина ние не сме се разделяли никога, но за да разберем това, е необходи­ма работа за отстраняване на булото. Ние очакваме другият да се грижи за нас; той от своя страна очаква същото от нас. По този начин създаваме отношение, в което се поглъщаме един друг, което изсмуква и из­черпва енергиите ни. Идеалната връзка създава канал за нова енергия, която произтича от дълбок и просветляващ обмен между двама души. Съединяването на две човешки същества създава вибрация, която резонира в света около тях. Вместо да се зани­мават изключително един с друг и да пилеят енерги­ите си, те могат да внесат радост в околния свят. Възниква една насочена навън енергийна спирала, която прави възможно протичането на градивни виб­рации на любов.
Лекуване чрез заобикалящия ни свят

Един от магическите пластове на емоционалния триъгълник е азът, светът и Висшият Аз. Ние можем да използваме света да отрази проблемите, върху ко­ито работим, и да си послужим с Висшия Аз като инициатор, който поддържа енергийното равновесие и стимулира познанието ни.

След като Висшият Аз ни се разкрие в някаква форма и я усетим в тялото си, трансформацията започва - да се подчиним на тази божествена енергия. Това не означава сляпо подчинение, което често се случва спрямо външен авторитет. Напротив, то е тясно, проникновено свързване със собствените ни съ­зидателни сили. В процеса на великолепна игра Висшият Аз използва външния свят, поставя хора и ситуации на пътя ни, за да ни открие как да лекува­ме емоциите си. Ако например обитаваме мъжко тяло, можем да помолим Висшия Аз да ни се разкрие под формата на собствените ни женски енергии. Резултатът е от голямо значение. Ако заговорим с хазяйката, ще усетим сякаш тя казва същото, което мислим и ние, ще почувстваме внезапна връзка на доверие помежду ни. Ще сме способни да виждаме във всеки човек край нас отражение на някакъв наш аспект. Вместо да проявяваме негативни реакции, ще открием не само че хората отвън са наше огледало, но и че Висшият Аз се отразява във всеки човек, когото срещаме по пътя си.

Ако виждаме всичко като огледало на самите нас, ще научим много за онова, което става под по­върхността на емоционалното ни тяло. Тази предпос­тавка е ужасяваща за линеарното мислене: ние създа­ваме собствената си действителност. Ако идеята за такава мощна сила е неразбираема за вас, започнете с нещо по-приемливо: „Ние сме част от всичко, всичко е част от нас"!

Удивително е да участваме в синхронността на събитията в света. Забавно би било да изживеем не­посредствено чувството, че нашият свят е сцена, къде­то играем собствената си драма и създаваме всичко и всекиго в живота си. Нека си представим, че малко момиче плаче навън; не е трудно да усетим, че това е детето, което плаче в нас. Посредством контакта с на­шето вътрешно дете можем да постигнем изцеление. Висшият ни Аз с удоволствие ще възпроизведе друго малко момиче, което се смее и играе щастливо, което ще означава, че промяната се е извършила.

Забавно е да се отнасяме към действителността по такъв начин, възприемайки околния свят като ин­струмент за потвърждение, което ни ръководи по пътя. Светът наоколо не е отделен и безразличен спрямо нас. Всяко същество, което срещаме на улицата, всяка житейска ситуация извън нас е всъщ­ност в нас самите. Вместо да оказваме съпротива, нужно е да разширим съзнанието си до степен, че да виждаме нещата по друг начин. Силата лежи в хар­монизирането на вътрешните енергии и в разбира­нето, че тяхното преобразуване се отразява в света.

Колко е вълнуващо да се каже: „Не ще отхвърля това. Напротив, ще се фокусирам върху него и ще превърна тази дисхармония в светлина. Ще живея тук и сега, ще поема отговорност и ще поднеса своя дар на света.” Така се навлиза в изпълнено с екстаз измерение на съзнанието.

Един от основните човешки копнежи е чувството а за принадлежност, за това да означаваш нещо, да допринесеш с нещо. Участвайки в света по този! начин, ние установяваме напълно нов вид контакт с универсалното несъзнавано, което неминуемо ни из­пълва с радост и ни прави способни да излъчваме божествените вибрации.

Лекуването на собствените ни емоции и лекуване­то на универсалните „емоции" са реципрочни процеси. Ние сме всяко дърво, всяко същество, всяка звезда. Състоим се от същите елементи и споделяме обща съдба. Лекуването на нашите емоции улеснява изди­гането на емоционалните качества на всички човешки същества до най-високата октава. Когато фокусираме вниманието си отвъд другия дори, започваме да чувс­тваме дървото, кучето, морето, звездата като част от самите нас, започваме да се усещаме „цялостни".

Нерядко формата на Висшия Аз се променя. Тази нова форма ни води към друг прозорец в небето. Това е постоянен процес на израстване: пресъздаване на себе си, създаване на нови светове, събуждането ни за Висшия Аз. Духовният ни репертоар е целенасочен и заедно с това безкраен.

След като сме установили връзка с нашия Висш Аз, ние поемаме пътя към просветлението. Като се учим да се уповаваме и доверяваме, цялата илюзия за оцеляването се разпада и ние за пръв път надзъртваме към хоризонта на вечното съзнание. Колкото повече се свързваме с Висшия Аз, толкова по-надалеч отиваме към безграничното, вечно пространство. Това разширяване ни освобождава от мъките на емоци­оналното тяло, заплетено в кармичната мелница на раждане и смърт, и ни посочва поразителната истина, че сме вечни и безсмъртни. Всички древни култури са познавали ясновидци и цели философски системи на познание, които са им помагали да преми­нават отвъд третото измерение. Те преднамерено са използвали способностите си да се концентрират дъл­боко в себе си, да се свързват с непроявеното и да получават ръководство от духовните енергии. Важно­то за днешния момент в света е, че ние сме готови да общуваме с божественото!

Този процес наподобява събуждане от дълъг, продължителен наркотичен сън и трябва само да си спомним, че знаем този език и можем да говорим на него. Онова, което шаманите практикуват и което е заличено през детството, е, че корените на този език са в допирните точки между физическия и нефизическия свят. Можем да получим отговори чрез вне­запния зов на птица или песента на вятъра. Знанието се долавя в тишината на възприемателния ни център, общуващ с no-висшето съзнание във всеки от нас. Всяка велика култура е разбирала мъдростта на вътрешното и външното общуване между хора, животни, околната среда и природата. Съвременният човек е прекъснал и загубил този начин на общуване, като е избрал пътя на автоматизацията и е станал инертен и отделен от околния свят. Като се е отрекъл от магичното, умът е загубил досега със сво­ята душа.

Висшият Аз е мегафонът на душата. Той усилва етерната същност и я превежда в израз, който да се долови в материална форма. Той не е нещо отделно от нас, той е енергията на истинския ни аз. Нужно е само да го помолим да приеме форма. Не са нужни усилия, ритуал или сложна формула - единствено намерение и стремеж, което е най-мощното средство за проявление.

Предлагам ви моята препоръка за първоначален контакт с Висшия Аз:

„Завъртете се по посока на часовниковата стрелка, докато усетите, че ви се завива свят. Седнете и започнете да дишате дълбоко и тогава помолете Висшия Аз да се появи във видима за вас форма. Вдишвайте, без да мислите за нищо, и ще почувствате едно присъствие. Може би ще видите ярка светлина или облак; някои хора виждат цветове, а други - форма; може да бъде символ, например триъгълник или друг предмет. Каквото и да се появи в представата ви, това ще е енергия, която ще ви помогне да се отворите за своята многоизмерност. Не се опитвайте да избирате или решавате каква форма е най-подходяща за вас и вашия Висш Аз. Той често мени формата си, за да получавате от различни точки достъп до холограмата. Приемете просто първото появило се впечатле­ние и съсредоточете вниманието си върху него. Отворете се за енергията, излъчвана от него към вас. Тя ще бъде много фина, неуловима. Не очаквайте някакво изумително същество или сила. Висшият Аз приема формата, която хармонизира и балансира ва­шата сила в дадения момент.

Привлечете формата на Висшия Аз, сякаш я вдишвате. Наблюдавайте в същото време коя част от тялото ви получава тази проява. Това всъщност е ед­но послание за вас. Висшето Аз може да навлезе през главата, през ходилата или през сърцето, през третото око или гърлото. Ще се появи в точка, която изисква най-много енергия, в тази част от тялото, която се нуждае от висши вибрации. Той може да навлезе в нас чрез каналите, които лекуват най-добре и чрез ко­ито можем да се разширим.

Като поставяме по този начин Висшия Аз в резо­нанс с физическото ни тяло, ние го закотвяме здраво в това измерение, в земната човешка октава. Самотното емоционално тяло забравя себе си, тъй ка­то бива обгърнато от висшите вибрации на радост и екстаз на разширеното съзнание.

Висшият Аз е нашият съвършен партньор. Разбира се, не е възможно да правим любов с него, нито да го прегърнем в леглото си, но той винаги при­съства и ни изпълва с любов. Той не иска от нас закуска, нито да сменяме дрехите му. Никъде не оти­ва по работа или във ваканция без нас. Никога не прахосва време по телефона и не ни досажда с банал­ни или скучни разговори.

Но тъй като сме насочили внимание към физи­ческия план, ние напълно забравяме тази божестве­на „брачна връзка". Ако я приемем като стандарт за отношение, ще се обогатим неимоверно.

За жалост емоционалното тяло е склонно да за­печатва no-скоро трагичните, отколкото възторжените преживявания в дадено отношение и с това се обрича на повторения. Често пъти наблюдаваме как парт­ньори след развод или раздяла се опасяват от нова връзка или пък бързо навлизат в ново отношение, подобно на предишното и пораждащо същите модели на поведение; дори избират партньори с подобни фи­зически характеристики. Ако не разберем източника на житейските си проблеми, ще се въздържаме страх­ливо от нови връзки или ще продължаваме да бъдем задържани от емоционални блокове и привични реакции, пресъздаващи точно онова, което всъщност се опитваме да избегнем. Тази дилема може да бъде разрешена посредством работа върху емоционалното тяло с помощта на Висшия Аз в други измерения на време и пространство.

Ако погледнем на отношенията и връзките ни от перспективата на множеството съществувания, ще намалеят проекциите ни върху хората, с които сме близко свързани. Ние влагаме и проектираме всичко в някого, сякаш той е единственият, когото можем да обичаме. А невероятната космическа шега е в това, че въпросната личност е само един измежду хилядите носители на тази любовна проекция, които се характеризират с подобна или идентична енергия. Привли­чат ни известни вибрации, които могат да бъдат тяс­но свързани с нашата енергия според моделите на емоционалното ни тяло. Така вървим от един партньор към друг, сблъсквайки се винаги с подобни теми, докато накрая, често принудително, стигнем до техния източник. Когато се освободим от дадена тема, ще отк­рием нова отправна точка за отношения с новия партньор. Ще започнем нова глава в живота си и ще посветим енергията си за решаване на нови проблеми вместо да бъдем впримчени в стари кармични връзки. ,,Във фантазиите ни витае илюзията за нашата „душа-двойка", която би била всичко за нас, би ни направила цялостни и би ни донесла вечно блажен­ство. Никой не може да бъде измерен от позицията на такъв идеал и в резултат пропускаме много възмож­ности да осъществим пълноценни отношения именно сега. Подвластни на закона на енергията, ние автома­тично търсим такъв партньор, който напълно би съот­ветствал на аурата, на енергийното ни поле. Но кармата не прави грешки. Нашето духовно семейство ни тласка към растеж. Съгласно това ние винаги срещаме истинските членове на духовното ни семейство в нужния момент, за да събудят импулса за растеж.

Не е достатъчно само да прекратим дадено отно­шение. То трябва да бъде променено и да се освобо­дим от него на духовно ниво. Не бива да таим гняв, негодувание или обида спрямо предишен партньор. Това няма да помогне за установяване на ново отношение, което да не носи следата на старото.

Твърде често отношенията са основани на друг злополучен триъгълник: ти, аз и съответните ни сен­ки от минало изживяване. Тази сгъстеност не оставя много място и свобода за движение, тъй като единият или другият непрестанно се сблъсква със сянката и я взима за действителното лице. Едно истински свобод­но отношение в този смисъл е основано на взаимни съзнателни решения и от двамата партньори. Съзнателното решение означава да влезеш изцяло в нещо ново без съпротива, без проекции и преду­беждения, а с добрата воля да сътвориш нещо ново.

Това не е самозаблудата, че ни е нужен нов партньор, когато всъщност сме обхванати от скука или досада. В такива случаи си представяме, че нова енергия извън нас самите ще ни помогне, да опреде­лим наново своето място и ще ни зареди с нова сила. Но това няма да даде резултат, докато не открием кои сме поне на първоначално ниво.

Когато се разделим с партньор, често ни обзема страх или гняв, двете първични- реакции на емоци­оналното тяло. Изначалната рана - раздялата от бо­жествената цялост - никога не може да бъде излеку­вана и се подновява отново във всяка ситуация. Ние просто я проектираме на човешко ниво, когато парт­ньорът ни напусне. Тогава се чувстваме изгубени, измамени, безполезни. Или се ядосваме на партньо­ра си, изпълнени с гняв.

Страхът й гневът, осъзнати или не, са основните препятствия за постигане на свободни отношения. Не можем да обичаме някого, от когото се страхуваме или на когото се гневим. Това е особено очевидно, ко­гато се чувстваме изчерпани след кратка среща на сексуален, емоционален или ментален план, тъй като сме останали загнездени в стари енергийни схеми и не можем да разгърнем нови творчески енергии. Ясно е, че докато живеем със страха от загуба на партньора, не сме открили още себе си. Нашият вътрешен източник е вечен и няма нищо, което бихме могли да загубим. Ако вникнем в себе си, ще разберем, че сами създаваме отношенията си, за да растем и се развива­ме чрез тях. Сами можем да решим дали желаем дадено отношение да приключи с взаимно или едностранно отдръпване, или по какъв драматичен начин да се развият събитията.

3а да сме свободни, трябва да даваме свобода и на другия. Когато излъчваме безусловна любов, ние се издигаме над принудата да се проектираме, огра­ничаваща изявата. Свободата не предполага наруша­ване на споразумения или ангажименти с другите; тя просто разширява свода на съзнанието и отваря път към самите нас. Понякога най-голямата проява на любов е да дадем свобода на другия, за да се развива той по пътища, които може би в момента не съвпадат с нашите. Любовта никога не престава, изчезва само необходимостта да бъдем заедно физически. Осъзна­ли нашия потенциал да се обичаме на нивото на духа, ние преосмисляме мъчителното изживяване на раздялата като необходим дар, какъвто родителят да­ва на детето, за да израсте и напусне гнездото, уви, но не и семейството.

Всички семейства споделят известни генетични и психични модели. Детето се развива от смесването на генетичния потенциал на двамата родители. Наследените емоционални отпечатъци преминават през сложно заплетените нишки както на физи­ческата, така и на емоционалната ДНК. По този на­чин детето има непосредствен физически и духовен достъп до най-дълбоките емоционални течения на двамата родители. Нито майката, нито бащата биха могли да скрият своето безпокойство от детето, то. пря­ко изживява емоционалните и енергийни процеси на родителите. Детето взаимодейства с техните енергий­ни полета и усеща какво става, когато аурите им се срещат. Така че то знае още от самото начало за про­цеса на родителските отношения. Тъй като малките деца не се крият зад усвоени маски на поведение, те разчитат и се осланят най-вече на енергиите, които интуитивно възприемат от родителския енергиен обмен, извършващ се зад фасадата на външния емо­ционален израз.

Родителите моделират своите отношения спрямо детето, а то ги запечатва като интегрална част от уроците, избрани от него за израстването му на ду­шевно ниво. Макар да отричаме идеята, че сами сме избрали родителите си, ние наистина ги избираме, за наше „добро". Необходими са обаче години, дори десе­тилетия, за да открием това.

Карл Юнг го е формулирал по следния начин;. „Запитайте един мъж какво мисли за майка си, как се отнася към нея, за да разберете как се отнася той към своята жена." Много важно е да се разбере, че детето вече знае какви обстоятелства в семейството са необходими и полезни за съществуването му. Както при всички останали отношения, и в семейството ос­новното е обменът на енергии и енергетичните процеси. Без значение е дали родителите никога не се бият пред децата или не повишават глас. Ако същест­вува дисхармония, детето узнава това веднага. То не само усеща тези вибрации, но ги използва за своето развитие.

Днес дори и в съвсем традиционните общества можем да наблюдаваме все повече раздели между съпрузи в отношения, за които се е предполагало, че ще продължат вечно. Темата за развода е най-диску­тираната в света. Тази тенденция не е нито случайна, нито трагична, а просто изява на ускорения растеж, необходим за всяка душа, за да заеме своето място като съзнателно и отговорно същество. Това означава, че приключването на дълготрайни връзки и отноше­ния не е причината на проблема, а no-скоро съпътст­ващ симптом на промяната в съзнанието на днешни­те хора. Без опората на традиционните роли всеки човек трябва да се добере до вътрешните възможнос­ти на своите мъжки и женски енергии, за да се справи успешно с множеството изисквания на всекидневния живот. Това ни помага да открием скрити сили и способности, които иначе бихме проектирали върху партньора и бихме изисквали от него и когото често критикуваме, че не се е справил със задачата така доб­ре, както нас, извън границите на социалните роли.

Младите хора, които преживяват развод или други раздели в дома си, трябва да използват този опит да овладеят енергии, които нормално не биха имали възможност да използват и проявят. Без да имат родителя, върху когото да проектират, те започ­ват да откриват същината на майката, бащата, на мъжа и жената в много по-чисто състояние, отколкото възприети по стария модел „помогни ми". Деца, които израстват само с майката например, вече са овладели външната ян енергия чрез опита от множество въплъщения. Когато децата открият своя път, изпол­звайки богатството на такава съществена въз­можност, те автоматично ще променят в бъдещите поколения качествата на мъжката изява. Тъй като детето може да изрази нежност, крехкост и пластичност, цялата гама на ян енергията ще се промени, и то за доброто на човечеството.

Вместо да поддържаме емоционалното обър­кване, когато детето загуби единия от родителите, по-добре би било да уважим решението, което душата му е взела, за да изрази собствената си сила.

Ако единият родител почине, това загатва за ня­какъв вид посвещение за нас. Енергията, изразена и проектирана от този родител, напуска своя преноси­тел и незабавно става принадлежност на детето. То наследява и приема вътрешно тази енергия и полу­чава възможност да се слее с нея до такава степен, че дори да я излъчва.

Ако сме свидетели на раздяла в семейството, би имало повече смисъл да помогнем на детето да върви напред и да изрази на духовна октава онова, което е получило, вместо да приемем неблагоприятното по­ложение и проблемите, с което отхвърляме силата на избора. Ако децата и младите добият прозрение, че раздялата представлява съществена възможност за собственото им развитие, те ще могат да съчетаят и изживеят мъжките и женските енергии по нов начин.

Когато родителите се разделят, те преживяват същите безпокойства, тревоги и страхове, както и децата. Следва ново начало, особено за онзи от тях, който не желае развод или раздяла. Точно както де­цата възрастните трябва, да преживеят нещо ново вътре в себе си; да асимилират сили, които са проек­тирали някога върху партньора. Навлизането в този период се доминира от страха от самота, от въобража­ема неспособност да се намери осъществяване и спра­вяне с изискванията на живота. Чрез такова предиз­викателство обаче мъжът открива, че може да се на­учи да готви и да се грижи за себе си. Жената се учи как да печели пари и да изхранва семейството. Ако партньорите преди са вярвали, че е невъзможно да оцелеят един без друг, сега разбират, че могат да се справят с неща, които са оставяли преди на своя партньор.

Ускоряването на емоционалното посвещение обх­ваща днес всички, без оглед на възрастта. В цял свят децата изживяват емоционално опитностите, които преди са били приоритет на възрастните. Деца пре­живяват любовни отношения, минават през личност­ни кризи, през ревност и страх, тъй като емоционал­ният им живот е по-интензивен. Онова, което е било привилегия на младите хора, сега се поема от осем-десетгодишни деца. Това очевидно е причина за мно­го безпокойство, тревога и обърканост. Но доколкото младите хора следват естествения път, по който ги води душата им от ранна възраст, те стават способни да проникнат в нови нива на съзнанието, които могат да им предложат истинска подкрепа през трудния процес на съзряване. От духовна гледна точка изпи­танията на живота винаги са чудесна възможност да влезем в допир с истинския си аз. Висшият Аз никога не предлага опитност, която да не можем да използ­ваме. Когато гледаме на житейските си преживява­ния по този начин, ние бързо се събуждаме и осъзна­ваме духовно, вместо да се смятаме за жертви. Дава ни се избор да оформим творчески живота си от пози­цията на една действителна сила.
Оздравителният енергиен поток

Вредената е изпълнена с енергия, която можем да ползваме във физическия си живот. Навсякъде къ­дето се обърнем, протича лъчиста енергия, която може да ни помага. Самият факт, че съществува движение, поражда сила, която носи здраве. Докато има движение, потокът енергия се изчиства сам, обновява се и лекува всичко по пътя си. Само при статичност липсата на равновесие става заплашителна. В основата на китайската медицина и някои други древни систе­ми за лечение стои признаването на универсалните закони на движението, независимо дали потокът е течен, въздушен или от по-плътни частици материя.

Трябва да се движим! Пулсът живее в нас незави­симо от тялото, от действия и реакции. Сърцето бие, редуват се раждане и смърт, ден и нощ. Чувствата и мислите също се нуждаят от промяна, за да има растеж. В отношенията си ние страдаме от недоразу­мението, че само ако отстояваме статуквото, ще сме в безопасност. А това е поради навика на емоционалното тяло. В действителност само ако се обновяваме всеки ден, ще живеем наистина заедно. Нашето израстване дава тласък на всичко, с което сме кармично свързани. Ако единият ъгъл на триъгълника се раздвижи, оста­налите също се придвижват, за да се съхрани рав­новесието. Това е подаръкът и целувката на живота!

Целта е да не се смятаме повече като неизменни, втвърдени форми и структури. Ние сме живи носите­ли на енергия, ние сме енергийни системи, подвижна течна светлина. Всяко участие и работа в многоиз-мерното ни въодушевява да се докоснем до непроявеното. Това на свой ред ще промени нашето възпри­емане на действителността, както и самата действителност. Универсалният енергиен поток ни принадле­жи, той е неограничен и ни изпълва с живот. Това усещане за пълнота ни прави щедри и даряващи, ние ставаме важно звено във веригата, към която сме приобщени.

Една чудесна медитация е тази, която отваря енер­гийния вихър на коронната чакра на върха на главата й призовава универсалния енергиен поток. Нека си представим, че гледаме в топлото слънце, оставяме се то да ни изпълни с мощната си енергия и чувстваме топ­лината и лъчите с всички наши сетива върху кожата и в клетките си; усещаме как лицето ни започва да пламти, как сме озарени и извисени по такъв начин, че напълно забравяме своето тяло. Това е кратко упражнение, което всеки може лесно да изпълни.

Всеки навярно е имал мигове в живота , когато е забравял за тялото си. Това е съпроводено с вътрешно въодушевление, повдигане на настроението, облекче­ние, усещане за лекота и летене. Мнозина са имали „опитности извън тялото" и са се освободили от илю­зията, че сме затворени във физическата форма. Си­гурно е, че не сме. Можем дори да изберем своята смърт, нейното време и 4юрма. Често в.сеансите в нашия институт хората подробно описват какво се случва след тяхната смърт, какво е станало на други хора в техния живот и имат ясно съзнание за енер­гийните измерения, които са им достъпни.

Дори когато има граници, такива като триъгъл­ниците на взаимоотношенията или ограниченията на физическата форма, ако се присъединим към енергийния поток, ще бъдем подети от спиралата, из­бликнала от извора на съзнанието. Животът е магичен. Нека събудим безстрашното Аз и живеем свободно и истински!