Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| Mарта Хол Кели • Люляковите момичета Извърнах лице към прозореца. – Освен това знам, че имате още много работа и трябва да се заемете с нея. Това е ключът към подобряването на състоянието ви. – Тя събра книжата си и ги тупна на бюрото. – Санитар – провикна се тя. – Придружете госпожа Бакоска до стаята ѝ. – Мога да се справя и сама. Лекарката се наведе към мен. – Вижте какво, госпожо Бакоска. Ако не стигнете до дъното на този гняв, няма да постигнете никакво подобрение. И на ваше място бих приела с благодарност съчувствието на другите. Всяка помощ, която ви се предлага, ви е нужна. За Коледа Керълайн ни заведе в семейното имение, което тя наричаше „Хей“, на север от Ню Йорк, в Бетлехем, Кънектикът. Очите ѝ се напълниха със сълзи, когато ни разказваше как покойният ѝ баща решил да нарече къщата на имението в Англия, което семейството му притежавало някога, „Хей“. Керълайн каза, че въздухът на север бил по-хубав и по-подходящ за възстановяване, и може и да имаше нещо такова, защото не след дълго започнах да си правя кратки разходки. И Зузана, и аз се чувствахме много по-добре там, в дома на Керълайн. Но сигурно това отчасти се дължеше на майката на Керълайн – госпожа Феридей, която се отнасяше към нас със Зузана като към кралски особи. От момента, когато ни посрещна на вратата, облечена в полска народна носия, до деня, в който заминахме за Калифорния, тя се суетеше край нас, все едно бяхме нейни дъщери. Беше научила немалко изрази на полски, за да не ни липсва домът. Колко хубаво беше да мога отново да стъпвам нормално! Госпожа Феридей ми зае коженото си палто и двете с нея, хванати под ръка, се разхождахме из имота им. Ходехме до отопления обор, в който се носеше сладката миризма на сено и коне, а през високите прозорци се процеждаха слънчеви лъчи. Или до детската къщичка, в която Керълайн си е играела като дете – умалено копие на голямата къща, в която имаше дори работеща готварска печка. Но въпреки че се отнасяха много мило с нас, аз не можех да се откъсна от носталгията по дома, по Полша, по Петрик и Халина. А имаше и нещо, което изобщо не ми влияеше добре: Керълайн видимо се беше привързала към Зузана и ставаше по-рано всяка сутрин, за да пият чай заедно, все седяха двете на кухненската маса, почти опрели глави, разказваха си разни неща, смееха се на шеги, които само те разбираха. В това нямаше нищо чудно, защото всички много обичаха Зузана. Колкото и да бях благодарна на семейство Феридей, все пак предпочитах да не ми отнемат сестра ми. Опитвах се да се радвам на това, което имах. Бетлехем беше прекрасно място по Коледа. Керълайн ни водеше навсякъде. Ходехме до малкото магазинче срещу градския парк, „Мерил Брадърс“, където продаваха всичко, каквото на човек може да му хрумне да поиска – имаше дори пъпеши и зелен боб, нищо че беше зима. Заведе ни на служба в абатството „Регина Аудис“, в което живееха монахини, отдали живота си на Бога и църквата, които пееха омайни химни. В една неделя, когато шофьорът ѝ почиваше, Керълайн ни закара на църква в своята дълга зелена кола, която беше толкова голяма, че побра всички ни, даже и техния готвач руснак, Серж, и пак остана място. Керълайн не отделяше очи от пътя и така стискаше волана, че имах чувството, че ще го .счупи. Госпожа Феридей ми каза след това, че когато Керълайн седнела зад волана, из града от уста на уста се разнасяло предупреждението всички да си стоят вкъщи. 42. Каша 303 Но най-доволна бях, когато просто си стояхме в къщата, защото това беше най- красивата къща, която съм виждала някога: висока, бяла, с черни капаци на прозорците и толкова голяма, че в нея спокойно можеше да живее десетчленно семейство. Всички мебели бяха доста стари, но много красиви, даже и пердетата в салона, които госпожа Феридей беше ушила сама и беше избродирала с някакви много сложни фигури. В обора отвън живееха три коня, една симпатична немска овчарка, на име Лъки (от която ние със Зузана, естествено, отначало се ужасявахме, докато не осъзнахме, че кучето е много мил и верен приятел), много овце и кокошки и едно прасе, което следваше Керълайн по петите, където и да отидеше. Тя говореше на прасето на френски. – Хайде, cherie – казваше тя, докато прасенцето се клатушкаше след нея. – Depechez- Изтегляне 2.11 Mb. Сподели с приятели:
|