Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| vous. Vous pouvez etre beau, mais cela ne signifie pas que je vais attendre. – По-живо. Може да си много красива, но това не означава, че ще те чакам. Това прасе понякога дори влизаше в къщата с Керълайн и едва се покатерваше по стълбите към нейната спалня. В Кънектикът Керълайн се държеше като съвсем различен човек. Тя ринеше и изнасяше мръсотията от обора, обута в джинси и с ловджийска шапка на главата, дори се катереше на покрива със старата пушка на баща си, за да стреля по някакви зайци, за които твърдеше, че миналата година ѝ опустошили марулите. Ето, значи, защо тази жена не се е омъжила. На коледа ми беше особено трудно, защото Петрик и Халина бяха на половин свят далече от мен. Да, постоянно си пишехме, дори Петрик ми беше изпратил кутия от любимите ми коледни сладки и рисунка на татко и Марта, която Халина беше скицирала с молив, но въпреки това не можех да спра сълзите. Чувствах се по-добре от това, че Зузана е до мен. На нея не се налагаше да ѝ правят корективни операции, както на мен, но пък беше минала един курс химиотерапия. Все още беше много слаба, затова на Коледа Керълайн ни намести една до друга в гостната им пред камината, аз седях в инвалидната количка, а Зузана – в креслото на бащата на Керълайн. В цялата къща най-много харесвах тази стая, защото от нея се виждаше градината, с красивите живи плетове и пътечките, оградени с декоративни храсти, които бяха прекрасни дори и през зимата. Седяхме близо до камината, обърнати към огромното коледно дърво с ангелче на върха, което се опираше в тавана. Под елхата Керълайн беше подредила изненади за всички нас: за Зузана шишенце парфюм, който тя особено много беше харесала в някакъв магазин – „Бергдорф и Гудман“, а за мен – няколко книги, сред които „Силата на положителното мислене“ от Норман Винсънт Пийл. Аз изобщо не се бях сетила да приготвя подарък за Керълайн, но Зузана направи пано с апликации за Керълайн и госпожа Феридей, изобразяващо къщата и всичките им животни. Виждаха се конете и прасето, кокошките и котките. Там бяха дори кучето Лъки и африканският им папагал. Зузана каза, че е от нас двете, но беше съвсем ясно кой е авторът на този шедьовър. Госпожа Феридей и Серж бяха приготвили дванайсетте традиционни полски ястия и всички ядохме от тях с небивал апетит, а ако изобщо успявахме да спрем, то беше само за някое възклицание от неподправена радост. След вечеря госпожа Феридей ме заведе с количката до голямата стара кухня в задната част на къщата. Това беше другата ми любима стая – с едни такива красиви черни и бели плочки на пода и огромна порцеланова мивка, в която някой по-дребен възрастен спокойно можеше да се изкъпе. 304 Mарта Хол Кели • Люляковите момичета Седях на масата в кухнята с Керълайн и госпожа Феридей и гледах как Зузана и Серж мият съдовете заедно. Сестра ми все още беше крехка, но настоя да помогне за чиниите. От радиацията косата ѝ беше опадала и черепът ѝ беше съвсем оголен, както навремето в лагера бяха много от нас. Беше завързала един от френските шалове на Керълайн на главата си като млекарка. Серж цяла вечер се въртеше край нея, дори и след вечеря. Знаех, че вече не са просто приятели. Бях виждала Зузана неведнъж да се промъква в спалнята ни малко преди зазоряване откъм крилото на слугите. Дори само като си помислех за това, очите ми се пълнеха със сълзи. Как можеше сестра ми да е толкова потайна. Керълайн сипа кафе на всички ни. Колко щеше да е щастлива майка тук! Дори и само заради кафето. Госпожа Феридей отвори нова кутия от любимите ми сладки „Нютънс“ с конфитюр от смокини и напълни отново малките ни чашки с портокалов ликьор. – Какво стана с изследванията на Зузана? – попита тя. – Показателите се подобряват – отвърна Керълайн. – Лекарите са оптимистично настроени. – Да, това е наистина вълнуващо, Зузана, но не бива да прекъсваш лечението – конста- тира госпожа Феридей. Зузана се усмихна. – Е, в такъв случай може да се наложи да остана за неопределено време. Серж също ѝ се усмихна. Само пълен глупак не би забелязал, че тези двамата са хлътнали до ушите. Че как така руснак? Да, хубавец беше, по руски някак, с онази тяхна простовата хубост, но какво би казал татко? – Нека първо да отидем в Калифорния – обадих се аз. – Нямам търпение да видя домовете на кинозвездите. Казват че по „Родео Драйв“ е пълно с кинозвезди. – Трябва да отидеш там, Каша, и да им се усмихнеш на тези калифорнийци – каза госпожа Феридей. – Зъбът ти наистина е прекрасен, мила. Прокарах език по новия си зъб, който се мъдреше на мястото на моя разяден резец. Какво ли би казал Петрик за новата ми усмивка? Отхапах една бисквитка с конфитюр и обърнах чашката с ликьор на един път, както правехме у дома в Полша с водката. Керълайн подуши сметаната и сипа малко в кафето си и каза: – В Лос Анджелис има и по-интересни неща от знаменитостите. Например ранчото „Ла Брея“. – Да, да! Умрели зверове, накиснати в смола – възнегодува госпожа Феридей. – Отвратително! Керълайн, остави момичетата да се позабавляват. Жалко, че госпожа Феридей нямаше да дойде с нас в Калифорния. Тя взе бутилката с ликьора и посегна да напълни отново чашката ми. Керълайн дръпна бутилката от ръцете ѝ. – Стига толкова алкохол за момичетата, майко. – За бога, Керълайн. Коледа е. – Каша вече пи достатъчно, майко. Тя все пак се Лекува. – Не съм виждала пациент, на когото малко бренди да е навредило. В семейство Улеи го втривахме и във венците на бебетата. Керълайн стана, взе бутилката от масата и я сложи на рафта. Госпожа Феридей ми се усмихна и забели очи: „Какво да я правиш?“ Керълайн беше истинска късметлийка, че майка ѝ е до нея. 42. Каша 305 Зузана и Серж бяха толкова улисани в миенето на чиниите, че изобщо не забелязаха сценката, която се разигра. Не вярвам да сте виждали някога двама души, които да са толкова щастливи, че – мият чинии; постоянно се смееха и се побутваха с насапунисани пръсти. Керълайн вдигна чашата си с кафе за тост. – Весела Коледа на всички! – Wesoiych Swiat – отвърнахме ние с госпожа Феридей на полски и вдигнахме празните си чаши. Весела Коледа! |