6. Лекарствено действие и лекарствен ефект. Неспецифично и специфично действие на лекарствата Фармакодинамиката е раздел от общата фармакология която изучава действията на лекарствата и техните ефекти.
Лекарствено действие представлява взаимодействието на лекарствените молекули с различни биологични структури на организма.
Лекарственото действие се разделя на специфично (с рецепторен характер) и неспецифично (основава се на физико-химични взаимодействия.
По неспецифичен начин действат лекарствата които притежават осмотични свойства като салинните очистители – натриев и магнезиев сулфат, диуретика манитол, антиацидните препарати съдържащи натриев хидрокарбонат.
Специфичното действие се осъществява чрез рецепторен механизъм.
Върешна активност и ефективност на лекарствата – способността им след свързването му с рецептора да предизвиква определена фунцкионална или структурна промяна.
Афинитет – способноста да се свързват с определени структуи посредством различни връзки (водородни , Ван дер Ваалсови и др.)
Рецепторът представлява макромолекулярен комплес с определена електрохимична и структурна характеристика. Той свързва специфично определени ендоенни (невромедиатори, хормони) и екзогенни (лекарства) молекули като преобразува, усилва и предава получената информация на определени структури.
Лекарствен ефект –крайните промени във функционалното и морфологично състояние на органите, системите и целия организъм, които настъпват в резултат на лекарственото действие.
Видове лекарствен ефект според характера и мястото на поява – градирани и алтернативни, локални и системни, възбуждащи и потискащи, с пряко и непряко действие.
Градирани ефекти – промяна на отговора с увеличаванеили намаляване на дозата респ. Концентрацията на лекарството.
Алтернативни ефекти – отчита се наличието или отсъствието на отговор.
Локални ефекти – проявяват с в мястото на прилагане (местни анестетици).
