Манталитет и морал трите оси: хора – култура – ценности. Някои от големите
Изтегляне 472.04 Kb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Парадоксът: съзнателно причинени нещастни случаи Морално девиантно поведение в автомобилния бизнес. Компания Форд Мотър Кампани”
| 5. Престъпления на корпорациите Дилемата човешки живот или печалба – най-злокобната дилема, разрешавана в корпорациите. Дълги години азбестът е бил предпочитан изолационен материал с различни приложения по домове, обществени сгради и съоръжения. През 1928 год. Застрахователна компания „Прудънс” в САЩ преустановява застраховките живот за работниците в азбестовата промишленост поради изключителната канцерогенност на азбеста. Това е добре известно на компанията Джонс Манвил, но лекарите на тази компания съзнателно са скривали отработещите причините за силно влошеното им здравословно състояние, скривали и рентгеновите им снимки. Ръководството укрива данни за вредата и опасността за човешкия живот – от работниците, държавните инспектори и широката общественост. Това довело до смъртта на десетки хиляди хора. Твърде късно били поставени и предупредителни надписи върху опаковката на продуктите. По времена съдебното следствие на юрист на компанията бил поставен въпросът Вярно ли е, че сте оставили хората да работят докато паднати умрат Отговорът гласял Да. Така спестяваме страшно много пари. Изглежда е оневиняващ фактът, че извършеното е мотивирано от стремежа да се защити най-добрият интересна корпорацията. Не е изолиран случай корпорациите да пресмятат в цифри стойността на пожертвания човешки животи да съпоставят с печалбата. Следва се философията на Т. Левит и др., че компаниите трябва да преследват единствено финансовите си интереси, а не да полагат усилия за правене на обществено добро. Според М. Фридман социалната отговорност на корпорациите е правенето напари, а държавата е отговорна да им попречи да правят зло. Парадоксът: съзнателно причинени нещастни случаи Морално девиантно поведение в автомобилния бизнес. Компания Форд Мотър Кампани” „Хипотезата, че всъщност въобще не командват хората, ми изглежда единствения разумен начин да се обясни факта, че толкова много корпорации извършват актове на икономическа несправедливост, влошаване на състоянието на околната среда и на отявлена престъпност – актове, които техните управители никога не биха си и помислили да извършват в частния си живот. Доколкото е известно, в личния си живот Лий Якока изобщо не е човек, склонен да убива хора заради пари. И все пак, като президент на компанията Форд Мотър, той и неговите колеги от Форд (в това число и Хенри Форд II) позволили да се случат много наранявания и смъртни случаи, при положение, чеса могли да ги предотвратят сцената на много малко количество корпоративен капитал (по 11 долара на кола, за да се смени мястото на резервоара на колата и така да се намали рискът от експлозии при ниско-скоростни задни сблъсъци. Дефектът бил отчетени в собствените предпроизводствени изпитания на компанията, проведени през 1970 г. Вместо да направят това обаче, служителите на Форд решили да се опрат на един анализ на цените и печалбата, който пък се основавал на пресмятане, направено от американското Национално Управление за Безопасност на пътищата за икономическата цена на пътните катастрофи. Всяка смърт, според данните на управлението, струвала на икономиката 200 725 долара. В меморандум на служителите на Форд, озаглавен Фатални случаи, свързани с изтичането на гориво и пожари при сблъсък”, те пресмятат, че цената за оправянето на проблема с мястото на резервоара ще бъде почти три пъти по-висока от общата стойностна сериозни изгаряния и 180 смъртни случая при 2 100 запалили се превозни средства, които могат да се очакват и без подобрения на резервоара. Форд избира да не оправи проблема 1 “. Журналистът Марк Дауи прави случаят Форд Пинто” достояние на широката общественост чрез публикациите сив различни списания. Изтегляне 472.04 Kb. Сподели с приятели:
|