Маркетинг

51 като резултат от използването на най-евтините функции, а като най-нисък общ разход, съвместим с декларираните от фирмата цели на обслужването.
Първи етап в системата на физическата дистрибуция е приемането и предаването на информация за поръчките. Бързата и точната обработка на поръчките и продажбите спомага за удовлетворяване на клиентите, за повторни поръчки и увеличаване на печалбите. Съществуват три основни задачи в
обработката на поръчките – приемане, управление и доставка на поръчките.
Обработката на поръчките може да бъде ръчна или електронна. Ръчната обработка се използва при малък обем на поръчки и е по-гъвкава в определени ситуации. Електронната обработка на поръчките е по-практична за голям обем на поръчките и дава възможност на компанията да интегрира обработката на поръчките, планирането на производството, запасите, счетоводството и планирането на транспорта в обща информационна система.
Друга важна функция на физическата дистрибуция е складирането и придвижването на продукцията. Складирането не се свежда само до съхраняването на стоките. Един склад извършва следните основни разпределителни функции – получаване на стоката, идентифициране на стоката
(като количество и качество), сортиране, съхраняване, подреждане на пратките, изпращане на пратките.
Тъй като инвестициите на една фирма в стокови запаси, обикновено, представлява 30-50% от общия й актив, решенията и управлението на стоковите запаси имат важно значение за разходите по дистрибуцията и за равнището на обслужване на клиентите. При малки запаси, често се получава недостиг и клиентите се ориентират към други стоки, при което се губят клиенти, намаляват продажбите и съответно печалбата. При големи запаси (или много бавно движение на стоките) се увеличават разходите за тях, възникват рискове от излизането им от употреба, възможност за кражби и повреди. Целта на управлението на запасите е да се минимизират разходите и да се поддържа адекватно предлагане на стоките.
Транспортът е друг важен компонент на физическата дистрибуция, тъй като създава удобства по време и място за продуктите на фирмата, придвижвайки ги от мястото на производството до мястото на покупката и използването. Изборът на вида транспорт има директно отношение върху обслужването на клиентите. Съществуват пет основни модела или метода за придвижване на стоките – железопътен транспорт, автомобилен транспорт, воден транспорт, въздушен транспорт и тръбопроводен транспорт. Всеки вид предлага уникални предимства, но често, в зависимост от характера на продукцията и целите на фирмата се използват различни комбинации на транспорт. Железопътният транспорт е предпочитан за тежки обемни материали на дълги разстояния. Автомобилният транспорт предоставя по- гъвкави възможности за разписания и маршрути, защото може да достигне практически навсякъде. Водният транспорт е най-евтин за превоз на тежки и с ниска стойност неразваляеми стоки (руда, въглища, нефт, пясък). Въздушният транспорт е най-бърз, но и най-скъп и се използва предимно за бързо развалящи се стоки, стоки с малък обем, скъпи стоки, както и за спешни доставки на

52 големи разстояния. Тръбопроводният транспорт е най-автоматизиран. Използва се главно за нефт и газ и по-ограничено за някои други продукти (за жито, пулверизирани въглища или дървени части, суспендирани във вода).
Тръбопроводите пренасят продуктите бавно и постоянно и на сравнително ниски цени. Маркетолозите избират транспорта на основата на цените, скоростта на предвижване, надеждността, способността и сигурността на доставката и проследяемостта.
Нито една дистрибуторска система не може да се смята за идеална, поради което за всеки отделен случай тя следва да се оценява и адаптира към равнището на обслужването и разходите на фирмата.

Изтегляне 0.9 Mb.

Сподели с приятели: