Меценат на българската наука и култура

свързан с него богат регион заема ключова позиция за европейската

търговия. На пловдивския пазар се конкурират трите големи европейски

държави – Австрия, Англия и Франция, по-слабо се включват Италия, Германия и Швейцария. Издигат се двадесетина пловдивски търговски фирми за внос и износ на едро. Те организират мащабната си търговска дейност с широка мрежа от посредници и натрупват за кратко време значителни капитали. В търсене на по-благоприятни условия

за търговия, изнасят седалищата на фирмите си извън пределите на империята, но не губят стопанската си връзка с града, използвайки

рационално възможностите на местния пазар. Оформят се няколко задгранични центрове, в които пловдивските търговци съсредоточават канторите си – Цариград, Букурещ, Брашов, Виена, Манчестър, Одеса, Марсилия (Кацигра), Рение (Никоглу), Лондон (Гюмюшгердан). Сред тези пловдивски търговци е и фамилията на братя Гешови, която през целия XIX в. играе съществена роля в стопанското и в общественото развитие на възрожденския Пловдив.

В края на 20-те и началото на 30-те години на XIX в. в Пловдив се преселват четиримата братя Гешови, синове на карловския първенец Иван Гешов. Най-напред в Пловдив се установяват двамата по-големи синове Христо и Евстрати. Още ненавършили пълнолетие, те започват да въртят търговия като изнасят за Галац и Браила ориз, мешини, сахтияни,

аби, гайтан и др. Малко след тях в Пловдив идва третият брат Димитър, а през 1834 г. - и най-малкият Стефан. Четиримата братя създават

трайно сдружение „Братя Гешоглу“. Работливи и амбициозни, с отличен търговски нюх, те за кратко време разширяват своята дейност, натрупват значителни капитали и се утвърждават като едни от най-влиятелните

и уважавани пловдивски търговски фамилии. През 1835 г.

222

къща. Внася в Пловдив манифактурни стоки – демикотона, фесове, синило, кармъзъ и др., а изнася гюлово масло, кордовани, сахтияни, мешини и др.1 През 1847 г. Христо и Стефан отварят в Цариград търговска

къща, управлявана първоначално от тях, а след това дълго време,

чак до нейното закриване след Руско-турската освободителна война - от Димитър. През 1865 г. Евстрати Гешов открива клон на търговската къща и в Манчестър. Както се вижда от кореспонденцията на Евстрати с Цариградската къща2 от там се внасят в Цариград и в Пловдив басма, хасе, прежда, чорапи, мед (бакър) за дъна и за обточване на дъски. В писмо на Евстрати до Цариградската къща от февруари 1869 г. е видно, че той посредничи на Хр.Тъпчилещов за пласирането на гюлово масло в Лондон: “но кажете му – пише той до брат си - че много масло има в Лондон и цената му пада“3.

Както повечето възражденски стопански дейци в Пловдив и братя Гешови трупат капитал, участвайки в прекупуването на данъци. В 1858 г. те се сдружават с пазарджиклиите братя Николаки и Георги Христович,

„които са взели пазарджишкия юшур от филибелийския милтезимин

заедно с други двамина евреи за съдружие“4. Съдружието продължава до 1865 г., когато Гешови натоварват служещия при тях Константин Моравенов да провери неуредените сметки с Христович. След направеното обстойно проучване Моравенов докладва, че пари от юшура са преминали в беглика5.

През разглеждания период в Пловдив се заражда банковото дело и Гешови са едни от пионерите му. През 30-те години те вече са натрупали

доста капитал и отварят банкерска къща – втора за града след банкерската

къща на Елиезер Калев. При липсата на държавни кредитни учреждения и при засиленото търсене на заеми, това начинание носи добри печалби. От множество документи, съхранявани в Исторически музей Пловдив се вижда голямото число кредити, отпускани от Гешови от 1858 до 1877 г. Според годишната равносметка за 1873 г., например, са раздадени кредити за 239 547 гроша. Освен тези са отбелязани раздадени

на дребно кредити в размер на 450 746 гроша и длъжници от стоки на стойност 93 931 гроша.6

Братята Гешови се ползват с голям авторитет както сред пловдивското

възрожденско общество, така и в Цариград. Старите Гешови са едни от водачите на борбата за национална църква в Пловдив и в Цариград, радетели за национална просвета, благодетели и дарители. Те са сред

1Гешов, Ив. Евстр., Спомени из години на борби и победи. С., 1916 г., с.7.

2 РИМ – Пловдив, инв.№ 4574, 4576.

3 Пак там, инв.№ 4577.

4 Пак там, инв.№ 7360.

5 Пак там, инв.№ 7364.

6 Пак там, инв.№ 5451.

223

търговска къща на братята се разпространяват книги и учебници. Разписка от 1849 г. удостоверява, че Стоян Дончов от Карлово е взел от тях за продан книги, сред които и 22 броя „истории български“.7

Според стриктно водените сметководни тефтери на Братя Гешови общата годишна печалба на всички къщи през 1873 г. възлиза на 3 422 586 гроша, от които 50 124 са печалба на Пловдивската къща. Остатъците

от стока за изминалата година в къщата са на стойност 1 000 826 гроша. За следващата 1874 г. пловдивската къща увеличава печалбата си на 81 669 гроша., но пък общата печалба е намалена на 2 496 149 гроша. За двете години чувствително намалява и вносът, като за 1873 той е на стойност 558 099 гроша., а за 1874 г. спада на 131 364 гроша.8 Общият упадък на търговията след 1870 г. повлиява и на резултатите на търговските къщи на Братя Гешови. С построяването на ж.п. линиите по това време Пловдив изгубва търговския монопол в Тракия, което явно се отразява на търговията на фамилия Гешови. Упадък бележи и Узунджовският панаир, където Братя Гешови участват всяка година. През август 1873 г. от пловдивската къща за Узунджово са изпратени стоки на стойност 309 479 гроша, а през септември още стока за 104 825 гроша. За съжаление панаирът през 1873 г. не се провежда поради избухналата чумна епидемия.

Интерес представляват документите от архива на Найден Геров, съхраняван

в Исторически музей – Пловдив. Архивът е предаден в музея през 1962 г. от внучката на Найден Геров – Мария Теодорова. Архивът съдържа писма от частен и обществен характер от и до Н. Геров в качеството

му на руски вицеконсул в Пловдив. Сред тях са и неизвестни писма на братя Гешови до Н. Геров, които хвърлят допълнителна светлина върху

дейността им. През 1857 г. Найден Геров определя за свое доверено лице /векил/ Атанас Андонов Стоянович, известен цариградски търговец

и банкер, общественик, член на „Дружината на верните приятели“. Той е син на видния пловдивски търговец Андон Стоянович, чиято дъщеря

е жена на Димитър Ив. Гешов. Самият Атанас е руски поданик и особено близък до руското посолство в Цариград. В писмо до Н. Геров от 23 септември 1857 г. Д. Гешов пише със задоволство, че „приемат от г-н Ступин довереността, с която правите векил наш Атанас А. Стоянович,

за да зима от руската канцелария колкото пари от време на време ще има да ви дава...писувам на нашите в Пловдив да ви ги броят горните

7 Пак там, инв.№ 4569.

8 Пак там, инв.№ 5451.

224

приятелски отношения и взаимното доверие помежду им. Всички писма неизменно завършват с изразите: “ваши приятели“ или „ваши признателни“ братя Гешови. Те подпомагат Н. Геров при неговите лични начинания, като в писмо от 10 октомври 1869 г. му съобщават, че са продали

зърното, което Н. Геров има при тях за 2449 гроша и му изпращат парите.10 Братята превеждат пари от Н. Геров за обучението на българи в Русия. С писмо от 1860 г. уведомяват Н. Геров, че парите за Тодор Запрянов

(Ковачев), който по това време учи във филологическия факултет

на Московския университет, са своевременно изпратени.11 Н. Геров използва търговската поща на Гешови за изпращането на поверителни писма, какъвто е случаят с „притворено писмо до г-н Золотарев“, своевременно

предадено на руското посолство. При отсъствието на Н. Геров от Пловдив те са тези, които получават пощата му и препращат писмата там, където се намира в момента – Узунджово, Хисаря.12 Както се вижда от разглежданите документи Найден Геров умело използва английското покровителство, под което се намират братята Гешови за изпращане на поверителна информация .

Интересно е писмото на Гешови от 18 юли 1862 г. относно конфликта

им с пловдивския първенец Салчо Чомаков. То е в отговор на Геровото

ходатайство да се отсрочи дългът на чорбаджи Салчо към тях за 3-4 години без да се увеличава лихвата. Към 1861 г. чорбаджи Салчо се разорява, разболява се и не може да връща дълговете си. Писмото е писано от Димитър Гешов, но както винаги от името и на другите братя. В него безкомпромисно и с възмущение се отхвърля молбата на Геров: „Ако бяхме господине милионери банкери или ако този дълг на г. Салче произхождаше от стока или от съдружествена сметка добро би било да направим една такава добрина на съотечественика си, но знаете

много добре положението ни и състоянието на днешната търговия, както и че тия пари дадохме ги на г.Салча само и само да го избавим от кредиторът му който имаше намерение да го съсипе тук в Цариград, дадохме му ги казуваме в едно време дето никому една строшена пара не се поверявахме само и само за един хатър....прилично ли е да ни мъчи толкова време и да ни прави още такива предложения“13. Положението

на чорбаджи Салчо наистина е много сериозно по това време. В писмо до брат си от 10 декември 1862 г. д-р Чомаков го съветва как

9 Пак там, инв.№ ІІ 1291.

10 Пак там,инв.№ ІІ 1306.

11 Пак там, инв.№ 1721.

12 Пак там, инв. № ІІ 1342.

13 Пак там, инв. № ІІ 1685

225

да подобри здравословното си състояние като не се затваря в себе си, а да говори с приятели за проблема си и му дава кураж „да са очистат тие хесапи, та после повече от една работа можете предприе. Само от борчът щото е остал давно да можеше да са натоварят и ортаците с него“14. Но в началото на 1863 г. чорбаджи Салчо умира. По-късно д-р Ст.Чомаков в писмо от 27 октомври 1865 г. до Г. Стоянович споделя: “Приятно ми е и Ви благодаря за грижата, която поехте да ни улесните

себе си и всичко свое, но, тъй като те са търговци и по-малко от дължимото дават“15. Не знаем на какво се дължи това отношение на братята Гешови към един също толкова заслужил към народа си родолюбец

като чорбаджи Салчо. Можем само да предполагаме за известно съперничество на полето на обществената изява на пловдивска сцена или пък на отношението на Дим. Гешов към д-р Стоян Чомаков, поради различията им във възгледите за постигане на църковно национална независимост. Според анонимна статия във вестник „Свобода“от март 1875 г. Димитър Гешов негодува срещу д-р Чомаков по повод неговото „туркофилство“ и даже прави опит да накара пловдивската община да вдигне доверието си от него. Вестникът излиза в защита на д-р Чомаков като заключава:“Чомаков служи на народа си честно“.16

Безкомпромисни към своите длъжници, те имат съвсем друго отношение

към истински нуждаещите се от отсрочка. През 1873 г. те молят Найден Геров, в качеството му на изпълнител на завещанието на отец Кирил Нектариев , за отсрочка на карловски длъжник. Човекът е починал

и вдовицата и синът му, останали без средства, идват при Гешови да заложат накитите на жената, за да могат да изплатят дължимото към „дядо протосингел“.17

С голяма готовност Евстрати Гешов се отзовава на молбата на Найден

Геров да съдейства за закупуване на „пожарна тулумба“ от Манчестер

през 1866 г.18 “Считам длъжност и към вас, и към наш народен манастир – пише той – да послужи за него и без забава обиколих този град, за да можа [мога, б.а.] да намеря такава пожарна тулумба каквато описувате.“ Кой е този манастир за нуждите на когото Найден Геров поема задължението да закупи пожарна кола? Вероятно става дума за Рилския манастир, за което свидетелства самото название „ наш народен

манастир“.

14 Тодев, Ил. Д-р Стоян Чомаков. Т. 2, С., 2003, с.35.

15 Пак там, с.339.

16 Свобода, март 1872 г.

17 РИМ-Пловдив, инв. № ІІ 1365.

18 Пак там, инв. № 1550.

226

на цените, с които се продават пожарните коли в Манчестър и кои са подходящи за българските условия. Чрез братята си в Пловдив той изпраща рекламна брошура за предлаганите коли на английския пазар, които са производство на най-добрата фабрика там. Тъй като брошурата е на английски, Евстрати препоръчва на Геров да помоли американския мисионер Кларк да му я преведе. Той изтъква като плюс здравината на „масурите“ т. е. маркучите: „такива здрави дету можат доволно години да траят без да се кърпат кату нашите.“ Гешов споделя

своите впечатления от Манчестър като хвали неговата търговия „прочута по цял свят от де се разтоварят и товарят стоки неизказувани заран от 7 часа вечер до 9 часа, всеки тича та работи, само една света

неделя празнуват. Англичаните са много трудолюбиви хора, но са и убогатили доволно.“ Той с възхищение описва сградите им, строени с червени тухли, с „украшения неописуеми вътре“ и улиците „добри и постлани добре“. И друга леснотия е че, “засякъде с омнибус може да иде человек гдето обича и за 2 пени отвън и за 3 пени вътре и на кадифе да седи“ . С болка и съжаление той отбелязва, че когато отива за първи път в православната гръцка църква в Манчестър „нажалих ся и плаках като размислих защо от 150 или 200 души гърци направили украшения доста сос музика нова преведена от руски ... а защо в Цариград има 30-40 души българи и си нямаме сиромасите никаква черква украсена“.

Братята Гешови са типични представители на замогналите се пловдивски

фамилии от XIX в. с чисто българско съзнание, които се чувстват

призвани да поемат водачеството в дългогодишната упорита борба за консолидиране на българската общност в Пловдив. Наред с приноса

им за стабилизиране на икономическите позиции на пловдивската буржоазия, те дават определен принос и в развитието на българската просвета и за успешния завършек на борбите за национална българска църква.“Старите Гешови“ предават на своите наследници будното обществено

съзнание да служат „на ползу роду“. Както пише в спомените си Ив. Евстр. Гешов: „Патриотизмът на тие първенци беше наследствен у челядите им. Народното знаме се предаваше от баща на син и синът излизаше патриот горещ и безкористен като бащата.“ Това ново поколение

играе ръководна роля в стопанския и в обществения живот на Свободна България.

227

ЧАЛЪКОВИЯТ РОД В ИСТОРИЯТА НА

Ас. д-р Мария Левкова-Мучинова

Институт за исторически изследвания при БАН

Житейският път на Иван Евстратиев Гешов, героя на настоящия сборник, започва от Пловдив. В спомените му, издадени десетки години

по-късно, оживяват значими събития и личности от града под тепетата – учението в епархийското училище „Св. Кирил и Методий” и благородната фигура на учителя Йоаким Груев; ожесточената борба с гърците за въвеждането на българско богослужение в църквата „Св. Богородица” през 1859 г., на която е свидетел и десетгодишният тогава ученик Ив. Гешов; месеците в пловдивската тъмница с издадена смъртна

присъда от страна на турската власт след потушаването на Априлското

въстание1. От Пловдив – столицата на Източна Румелия, започва и неговата възходяща кариера като политик и държавник, един от строителите

на младата българска държава след Освобождението2.

Личността на Иван Евстр. Гешов е тясно свързана с историята на Пловдив и с обстановката на стопански, културен и обществен подем в големия тракийски град през последното предосвобожденско столетие3,

подготвен и осъществен от редица значими пловдивски дейци и фамилии, между които Гешови, Чалъкови и др. Настоящият текст има за цел да открои на базата на съществуващите извори4 и постижени1

Гешов, Ив. Ев. Спомени из години на борби и победи. С., 1916.

2 Вж.: Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или трънливият път на съзиданието. С., 1994.

3 Възрожденският Пловдив присъства в ред значими изследвания на български и чужди автори. Вж. напр.: Генчев, Н. Възрожденският Пловдив (Принос в българското

духовно Възраждане). Пловдив, 1981; Αποστολίδης, Κ. Μ. Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ’ ημάς χρόνων. Αθήνα, 1959; Λυμπεράτος, Α. Οικονομία, πολιτική και εθνική ιδεολογία. Η διαμόρφωση των εθνικών κομμάτων στη Φιλιππούπολη του 19ου αιώνα. Ηράκλειο, 2009.

4 Това са значителен брой документи със стопански, делови, обществено-политически

и личен характер, запазени в Български исторически архив (БИА) при НБКМ-София

и НБИВ-Пловдив, в Научния архив (НА) при БАН и Архива на Института за исторически изследвания при БАН, в Централен държавен архив (ЦДА) в София и Държавен архив – Пловдив. Важна историческа информация се съдържа в спомените на съвременници, като: Груев, Й. Спомен за Чалъковци. – Български преглед. г. VIII, 1896, кн. III; Груев, Й. Моите спомени. Притурка на сп. „Училищен преглед”. Пловдив,

1906; Гешов, Ив. Ев. Спомени из години на борби и победи…; Моравенов, К. Паметник на Пловдивското население в града и за общите заведения по произносно предание: Подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Съст. В. Тилева, Здр. Нонева. Пловдив, 1984; Стамболски, Хр. Автобиография. Дневници, спомени 1852-1879. Откъси. С., 1972 и др. Информацията на документите допълват сведенията в българския периодичен печат, поместени през периода 1850-1878 г. на страниците на българските периодични издания „Цариградски вестник”, „Источно време”, „Македония”,

„Съветник”, „Турция”, „Народност”, „Независимост”, „Читалище”, „Български

книжици” и др., както и в издаваните след Освобождението в Източна Румелия

228

ята на историографията5 ролята на едни от най-дейните участници в стопанския, обществено-политическия и културно-духовния живот на Пловдив през XIX в. – представителите на Чалъковия род.

и аянски размирици, много жители на трикратно опожарената

Копривщица се преселват в Пловдив6. Между тях са и внуците на копривщенския първенец, божигробски и хилендарски поклонник хаджи

Вълко7, които, обединени в големия род Чалъкови, през следващите десетилетия ще превърнат града в сцена за своето възходящо стопанско и социално развитие. Подобна е съдбата и на рода Гешови – в края на 20-те и началото на 30-те години на XIX в. от Карлово в Пловдив се преселват четиримата братя Гешови – Христо, Евстрати, Димитър и Стефан, които също (заедно със своите наследници) дават своя принос за развитието на града8.

Пътят за постигането на икономическия и социалния възход на фамилиите

Гешови и Чалъкови минава през успешното им интегриране в османската икономика. През първите години на XIX в. (и по-осезаемо през 20-те–30-те години на столетието) родът Чалъкови навлиза в откупната

система илтизам, най-вече в областта на откупуването на десятъка

върху дребния рогат добитък (ондалък или беглик) от балканските провинции на Османската държава9. С наследения опит в джелепкешани

Княжество България „Пловдивски общински вестник”, „Марица”, „Зора”, „Мир”.

5 Кесяков, Хр. Пловдивските първенци Чалъковци. Дарения и заслуги. Пловдив, 1932; Същият. Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови. Потекло, живот и дейност. Пловдив, 1935. НА-БАН, сб. IV, а. е. 35 (Кепов, Ив. Живот и дейност на Чалъковци и тяхното потомство (Родословно изследване). С., 1935) (машинопис); Стоянов, М. Чалъковци (Към историята на един чорбаджийски род). – Исторически преглед, 1950-1951, кн. 3, 313-329; Мирчева, К. Чалъкови. – В: Кой кой е сред българите XV-XIX век. 501 имена от епохата на османското владичество. Под ред. на Ил. Тодев. С., 2000, 290-296; Янева, Св. Нови данни за откупваческата дейност на Чалъкови. – BHR, 2006, 1-2, 596-606; Левкова-Мучинова, М. Родът Чалъковци през Възраждането (дис., 2012 г.), и др.

6 Пулеков, Хр. Копривщица в историческо отношение – Български книжици. Брой 17. Част III. 1860 септемврия. Книжка първа, с. 13; Делиделвов, Д. Бележки за историята на Копривщица – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Т. 1. С., 1926, с. 189; Тодев, Ил. Д-р Стоян Чомаков (1819-1893). Живот, дело, потомци. Ч. I: Изследване.

С., 2003, 61-63; Мучинов, В. Демографско развитие на Пловдивския санджак през XIX век (до 1878 г.). (дис., 2009 г.), с. 73.

7 За него вж.: Мирчева, К. Цит. съч., с. 290.

8 Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или…, 7-8.

9 Янева, Св. Българи – откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на българския делови и социален елит през ΧΙΧ в. С., 2011, с. 49.

229

вече известни капитали, позиции в градското самоуправление на Пловдив и така необходимите връзки с авторитетни представители на османската местна и централна администрация, с влиятелни сарафи и търговци, както и връзките с османската столица, където семейството е познато и уважавано като доверен доставчик на дребен рогат добитък за нуждите на двореца и войската. За инфилтрацията на Чалъковци в средите на местната търговско-предприемаческа върхушка от значение са и сключените изгодни бракове, чрез които те се сродяват с много известни

и уважавани пловдивски родове, като Гюмюшгердан и Гешови. Както е известно , Чалъковци са сродени с Гешовия род чрез женитбата на търговеца Евстрати Гешов с Харитина Нешева, дъщеря на копривщенския

чорбаджия Нешо Чалъков и племенница на едрите пловдивски

джелепи и бегликчии Вълко, Стоян и Нешо Чалъкови11.

Мащабите на предприемаческата активност на Чалъковци са впечатляващи.

Според документи на Дефтерхането (Министерство на финансите)

в Цариград, през 1846 г. например съдружието между Стоян Чалъков, зет му Димитрика Мицура и племенника му Салчо Чомаков реализира приход от 5 млн. гроша от събирането на десятъка (ондалък) от овцете само от два от откупените данъчни дялове – крилата Бахар (включващо казите в Тракия до Цариград) и Враца12.

Реализираните печалби са влагани от Чалъковци в нови предприятия

по откупуването на беглика и данъка върху десятъка от зърнената продукция (юшюр), както и в инвестиции в недвижима собственост. Дори към третата четвърт на XIX в., когато „златните дни на беглика”

отдавна са отминали, семейството притежава значителен капитал, инвестиран умело в движима и в недвижима собственост, приходи от печеливши търговски дюкяни в Куршум хан и десетки други търговски

обекти в Пловдив, земеделска земя в околностите на града. Високият

социален статус, демонстриран с притежаваните богати и добре подредени къщи в близост до пловдивската църква „Св. Богородица”13,

10 Джелепкешаните (джелепи) са категория население със специален статут в османската

държава, които, срещу известни данъчни облекчения - освобождаване от извънредните данъци (аваризи), от беглик и гюмрук (мито), са задължени да доставят годишно на фиксирани ниски цени определен брой дребен рогат добитък за нуждите на армията, столицата и големите градове.