Меценат на българската наука и култура

на администрацията на свободното княжество България. Между тях са синовете на Георгаки Чалоглу Стоян и Никола, последният двукратно

избиран за кмет на Пловдив – през 1899–1901 и през 1905–1906 г.59

Чалъковци вземат участие в решаването на редица български обществено-

политически и културни въпроси чрез сътрудничеството си на пловдивския вестник „Марица” (1878–1885) с основател и главен редактор Иван Евстр. Гешов60.

53 Русия и българското национално-освободително движение 1856–1876. Т. II. С., 1990, с. 449. Вж. също: Из архивата на Найден Геров..., Кн. II, с. 737.

54 Българска пчела, I, 2, 7 юни 1863. През 1863 г. например по инициатива на българското

епархийско настоятелство в Пловдив Георгаки Стоянович Чалъков отстоява в пловдивския меджлис правото на българското население да избира само свои представители

в меджлиса, за да не допусне известния със злоупотребите си М. Гюмюшгердан,

лансиран от гърците и гръкоманските среди за представител на православната общност. – Вж.: Маждракова-Чавдарова, О. Българското епархийско настоятелство в Пловдив..., 149-150.

55 Вж.: Кючюк берат за даване на титлата „капуджи башъ” на Йоргаки, член на пловдивския

меджлис, представител на българската народност. Цариград, 4 септември 1864 г. - НБКМ-БИА, ф. 782, а. е. 3. За награждаването на Георгаки Стоянович с титлата

„капуджи баши” съобщава и Никола В. Чалики в писмото си до Найден Геров от 4/16 септември 1864 г. - Вж.: Из архивата на Найден Геров..., Кн. II, с. 731.

56 НБКМ-БИА, ф. 782, а. е. 91, л. 2; а. е. 94, л. 152; Македония, I, 12, с. 4, 18 февруари 1867.

57 Стателова, Ел. Източна Румелия (1879-1885). Икономика, политика, култура. С., 1983, 61-62, 100, 110-111, 112-113, 171; Тодев, Ил. Д-р Стоян Чомаков…, 448-449.

58 Стателова, Ел. Иван Евстратиев Гешов…, 4446; Каблешкова, Р. Копривщенци в живота на модерния Пловдив. – В: Пловдив по пътя към модерния свят. Пловдив, 1998, с. 160; Ташев, Т. Министрите на България 1879-1999. София, 1999, с. 100.

59 НА-БАН, сб. IV, а. е. 35, л. 162-163.

60 Стателова, Ел. Иван Евстратиев Гешов..., с. 40.

238

Между немалкото дипломирани медици в рода през третата четвърт

на XIX в., професионалната кариера на д-р Стоян Чомаков и на д-р Стоян Доганов е свързана с Пловдив, където след Берлинския конгрес те поставят знанията и опита си в услуга на изграждането на българското здравеопазване и медицинско дело. Особено впечатляваща е дейността на д-р Стоян Чомаков, първият лекар в Пловдив (още през 1848-1849 г.), който след създаването на Източна Румелия се завръща в Пловдив, където е назначен за директор на Санитарното управление и за губернски

лекар, а по-късно – и за председател на областния медицински съвет61.

Дългогодишен председател е на дружеството „Св. Пантелеймон” в Пловдив62. Съществена е ролята му за изграждането на Пловдивската държавна болница, на която той е директор през 1885–1888 г. 63

Направеният преглед на мястото и ролята на Чалъковия род в историята

на Пловдив позволява да се откроят ръководните му позиции в едни от най-значимите процеси в историята на града през XIX-то столетие. Преселването на Чалъковци в големия тракийски град и успешното

им интегриране в османската икономика и в местната православна

общност с основание може да се разглежда като отправна точка в процеса на формиране на пловдивски стопански и социален елит с българско национално самосъзнание. Този елит притежава програма за овладяване на позиции в градското стопанство, участва в общинското управление на града, включва се в ръководството на духовните и просветните

институции. Стопанският и социалният възход на фамилията Чалъкови, подобно на други известни пловдивски фамилии, като Гешови,

Моравенови и др., съставлява част от процесите, които маркират набиращото ход през последното предосвобожденско столетие „побългаряване

на тепетата” и превръщането на Пловдив във важно просветно

средище и център на църковно-националната борба на българите.

61 Шопов, Ат. Д-р Стоян Чомаков... Ч. I, 64-65; Тодев, Ил. Д-р Стоян Чомаков... Ч. I, 439-440.

62 Груев, Й. Епархийското в Пловдив училище..., с. 284.

63 Ташев, Т. Министрите на България..., 105-106; Българската възрожденска интелигенция.

Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари,

писатели, издатели, книжари, търговци, военни... Енциклопедия. Състав.: Н. Генчев, Кр. Даскалова. С., 1988, с. 128; Мирчева, К. Чалъкови…, с. 295. По-подробно за тях вж.: Левкова-Мучинова, М. Приносът на рода Чалъковци за развитието на медицината

в Османската империя и следосвобожденска България през втората половина

на XIX век. – В: Сборник от Четвърта национална конференция по археология, история и културен туризъм „Пътуване към България” на тема: „България в европейската

култура, наука, образование, религия” (Шумен, 14-16 май 2014 г.) (под печат).

239

КМЕТ НА ПЛОВДИВ

(1880-1885)

Румяна Донева

Регионален исторически музей - Пловдив

Иван Стефанов Гешов е един от видните представители на богатата и заслужила фамилия Гешови. Роден е на 15 март 1854 г. в Пловдив. Детството му преминава в родния град. Баща му, най-малкият от братята

Гешови- Стефан, е един от основателите на фамилната Търговско-

банкерска къща «Братя Гешови», успешно работеща с Виена, Цариград

и Манчестър. Първоначално Ив. Ст. Гешов учи в Пловдивското епархийско класно училище „Св. св. Кирил и Методий” при Йоаким Груев, а от 1868 до 1871 г. продължава образованието си в Робърт колеж,

Цариград1. През 1872 г. заминава за Англия, където изучава финанси

и политически науки в Оуенс колидж2, Манчестър. От същата година започва да сътрудничи с дописки и статии на сп. „Читалище“.

Изграждането на Ив. Ст. Гешов като политическа личност започва още в неговата младост. Свидетел е на Априлското въстание (1876) и Руско-турската освободителна война (1877-1878), на еуфорията от Сан Стефано и разочарованието в Берлин, на изграждането на Източна Румелия и присъединяването й към Княжество България в името на обединението на българите. Вероятно, ако се прави едно пълно животоописание

на Ив. Ст. Гешов първият период от неговата биография – времето, когато се изгражда като политик ще бъде наречен пловдивски.

Бурните времена на Априлското въстание заварват Ив. Ст. Гешов в Пловдив. В спомените си от тогава той разказва за изпращането на първите съобщения за турските зверства над българското население в Перущица и Батак от иконом Георги поп Тилев, чрез началника на австрийската поща в Пловдив Михалаки Илич, до посолствата в Цариград.

Пак по същия „канал“ и за същите събития братовчед му Ив. Евстр.Гешов пише до лондонския „Таймс“3.

След въстанието започва Цариградската конференция през 1876 г. Изпратен от Мидхад паша, в Пловдив пристига д-р Стоян Чомаков с предложение до българските първенци да подпишат махзар, с който

1 Гешов, Ив. Ст. Спомени на Иван Ст. Гешов за Константин Стилов, Мир, № 9221, 4 април 1931.

2 Сега част от Манчестърския университет http://www.manchester.ac.uk/discover/history-heritage/history/buildings/john-owens/

3 Гешов, Ив. Ст. Пловдивски спомени. Международната анкета, Мир, № 9237, 25 април 1931.

240

в Османската империя. Пловдивчани реагират остро, а „младите“, част от които е и Ив. Ст. Гешов, изготвят на френски език заявление до представителите на Великите сили в Цариград, описвайки истинското положение на българския народ. Заявлението, най-напред подписано от владиката Гервасий, последван от много членове на Пловдивската епархия, лично е предадено на българския екзарх Антим І в Цариград, от един от „младите“ – Петко Горбанов4.

Още от младежките си години Ив. Ст. Гешов трупа опит в общуването

с политически ангажираните през Възраждането българи и иностранци. Така през 1877 г., при едно пътуване до Цариград, се среща

и с екзарх Антим І и с лейди Странгфорд, на която предава благодарствен

адрес от българското население. Малко по-късно същата година

заминава с пловдивската делегация за Сопот да посрещне новия български екзарх – Йосиф5.

Започва Руско-турската война (1877-1878). На 12 август 1877 г. Ив. Ст. Гешов е арестуван, заедно с Ив. Евстр. Гешов, от османските власти и хвърлен в пловдивския затвор Таш капия. Официалното обвинение към двамата е, че по време събитията през лятото на 1876 г., тайно водят

българи до Юджийн Скайлер, които му разказват за турските зверства

над българското население. Гешови са осъдени на смърт без да имат възможност да се явят пред съда и да се защитят. За присъдата си разбират от страниците на вестник „Вакът“ .6.

Новините за ареста и присъдата достигат до Манчестър. Партньори на кантора им там - български и английски търговци - отправят глас в тяхна защита. Присъдата е отменена, но официално никой не известява двамата затворници. На 28 октомври 1877 г. целият род Гешови, заедно с прислугата, на брой 29 души, е изпратен в Цариград. По пътя гостуват в Одрин на лейди Странгфорд. В Цариград жените, децата и прислугата

са настанени в хотел до гара Сиркеджи, а мъжете са хвърлени в Централния

затвор. Едва тук научават от агенти на английското посолство, че смъртната им присъда е отменена и ще бъдат заточени. По-късно са освободени от затвора, но трябва да стоят в османската столица до издаването на заповед за мястото на заточението им. Сан Стефанският мир ги заварва в Цариград и те са пуснати да се завърнат във вече свободна

България7.

В началото на април 1878 г. Ив. Ст. Гешов се завръща в Пловдив, мно4

Гешов, Ив. Ст. Пловдивски спомени. През време на конференцията, Мир, № 9248, 9 май 1931.

5 Гешов, Ив. Ст. Пловдивски спомени. През Освободителната война, Мир, № 9265, 30 май 1931.

6 Гешов, Ив. Евстр. Записките на един осъден. - В: Спомени из години на борби и победи. С., 1916, с. 49.

7 Гешов, Ив. Ст. Пловдивски спомени. Нашето заточение, Мир, № 9270, 9 юни 1931.

241

П. Тодоров, бъдещия дипломатически агент в Букурещ8.

Няколко месеца по-късно първият генерал-губернатор на Източна Румелия

Аркадий Столипин избира Ив. Ст. Гешов за частен секретар по местните работи9. Особено място в спомените си за този период Гешов отделя на ролята си като доверен на генерала човек, който изпълнява и отговаря

за различни задачи като приемането на жалби от гражданите на областта10,

уреждане на сиропиталище за турски сирачета от войната11 и др. Във връзка с работата си споделя доста интересни събития за административното

изграждане на областта, заседанията на Европейската комисия в Пловдив, светския живот и т.н.12 Именно тогава Ив. Ст. Гешов получава първите уроци по изискани обноски сред висшето общество, оказали се изключително полезни в бъдещото му поприще на дипломат.

На 15 май 1879 г. Алеко Богориди пристига в Пловдив да застане начело на местната администрация като главен управител на Източна Румелия. Ив. Ст. Гешов отново е включен в състава на областната администрация

като помощник в специалния отдел за външната служба. Негова задача е да кореспондира с консулите от чуждите посолства, но няколко месеца по-късно той си подава оставката и се кандидатира в първите избори за Областно събрание от Хасковска околия. Избран е през есента на 1879 г.13

В политическата си кариера Ив.Ст.Гешов се проявява като способен оратор, който увлича слушателите си. Симеон Радев пише за него: „Той бе пъргав, смел и обичаше популярното действие. Елегантно облечен, с цилиндър на главата, с тънък бастун, гантиран, Ив. Ст. Гешов се качваше

на масите, за да държи речи на тълпите и водеше по улиците бурни демонстрации.“14

Берлинският контракт, подписан на едноименния конгрес през 1878 г. оставя своя отпечатък върху всички българи, независимо от социалния

и политическия им статус и местоживеенето им, а идеята за отхвърлянето

му чрез обединение на всички земи, населени с българи, в

8 Гешов, Ив. Ст. Пловдивски спомени. Освобождението, Мир, № 9282, 20 юни 1931.

9 Гешов, Ив. Ст. Пловдивски спомени. Гимнастическите дружества, Мир, № 9295, 5 юли 1931.

10 Гешов, Ив. Ст. Пловдивски спомени. Европейската комисия, Мир, № 9306, 18 юли 1931.

11 Гешов, Ив. Ст. Пловдивски спомени. Турското сиропиталище, Мир, № 9318, 1.авг. 1931.

12 Гешов, Ив. Ст. Пловдивски спомени. Руската окупация, Мир, № 9300, 11юли 1931.

13 Стателова, Е. Източна Румелия 1879-1885. С., 1983, 112-113.

14 Радев, С. Строители на съвременна България. Т. 1. С., 1973, с. 478.

242

дружества, а за преговори в София заминават К. Величков и Димитър Наумов. Усложнената международна обстановка и неуспешните

дипломатически сондажи на Княжеството спъват по-нататъшното развитие на нещата.15 Година по-късно политическата ситуация е още по-неблагоприятна, след подновяването на Съюза на тримата императори

и става ясно, че обединението ще трябва да почака.

В края на 1880 г. в Източна Румелия се обособяват две водещи политически

течения, които на по-късен етап ще получат названията Народна

(Съединистка) и Либерална („Казионна“) партии, а двата най-четени

вестници в Пловдив „Марица“ и „Народний глас“ стават тяхна трибуна16. Въпреки, че получават образованието си в Англия, двамата братовчеди Гешови застават в първите редици на Народната партия, прокламирайки русофилството в областта. През 1883 г. официален печатен орган на Народната партия става издавания от П.Берковски, вестник „Съединение“17, на който в периода 1882-1886 г. Ив. Ст. Гешов сътрудничи.

Като депутат и човек с добри икономически познания, през 1880 г. той защитава в Областното събрание, заедно с други политици18, законопроект

за подпомагане на селското населние. Според него финансирането

на малоимотните и бедните е тласък за развитието на селското стопанство в Източна Румелия. В същността си законопроектът дава право на управляващите да предоставят 1  000  000 гр. на бедните селяни за закупуване на семена за нивите си19.

Като най-голям град Пловдив става столица на Източна Румелия. За управлението му се определят кмет и трима помощници, които се избират

от градския съвет и се потвърждават от Главния управител. За тези длъжности не се полагат заплати, но се отпускат пари за представителност

и разноски. По право кметът е и председател на градския съвет, преизбиран на всеки 3 години. Кметът отговаря за общинските финанси, търгове, имоти, строежи, подписва сделките с имоти, приема

завещания, представлява общината пред съда, назначава служители,

обнародва закони, правилници, административни актове и данъчни

15 Стателова, Е. Цит.съч., с. 172.

16 Пак там, 173-174.

17 Мир, № 9221, 4 април 1931 г.; Стателова, Е. Цит.съч., с. 177.

18 Димитър Наумов, Данаил Юруков, Димитър Стамболов и Димитър Папазоглу

19 Стателова, Е. Цит.съч., с. 88.

243

През есента на 1880 г. Ив. Ст. Гешов е избран за кмет на Пловдив. Дотогава е член на Постоянния комитет. Избирането му става няколко месеца след първата общинска криза21 чрез тайно гласуване на второто заседание на Пловдивския градски съвет в понеделник, на 17 ноември 1880 г. В налагането на кандидатурата му намеса упражнява самият Алеко Богориди. За негови помощници са избрани Костаки Пеев, д-р Сотир Антониади и Топал Есад ефенди. Ив. Ст. Гешов ръководи града до 26 януари 1883 г., когато подава оставка22.

Управлението на Ив. Ст. Гешов се характеризира с няколко важни решения,

свързани с подобрението на стари и създаването на изцяло нови служби, довели до качествено изменение в общинското управление на Пловдив. Организират се санитарна, пожарникарска и полицейска служба, назначава се квалифициран технически персонал23, довършват се и се строят административни и училищни сгради, подобрява се визията

на града.

През 1881 г. е завършена сградата на Девическата гимназия, построена

е камбанарията на катедралния храм „Св. Богородица“ по проект на Й. Шнитер и Руският паметник по проект на Вокар, от където са направени

първите панорамни снимки на Пловдив от фотографа Д.Кавра. По проект на Ф. Пападопулос започва строеж на първия храм в православните

гробища на града, посветен на св. Архангел Михаил. Завършен и осветен е на 13 юни 1882 г. от митрополит Панарет Пловдивски.

На 13 юни 1881 г. на заседание на Общинския съвет, по предложение

на кмета, се взема решение да се построи градски водопровод. За целта са изтеглени 10  000 турски лири от БНБ, София. Проведен е търг, спечелен от предприемача Филип Исаксон. Избраният строител внася гаранционните 1000 турски лири, но последващ строеж така и не се реализира. Неуспешният опит да се построи градски водопровод води до натрупване на дългове от Пловдивската община. Поради поети ангажименти

за откупуване на имоти за строежа, се налага теглене на още три заема на обща сума от 92  000 турски лири, които финансово притесняват общината за дълго време24.

20 Марица, № 156, 29 ян. 1880 г., с. 4; Органический устав на Източна Румелия. Пловдив,

1879, 48-55.

21 За две години Пловдив сменя на два пъти своя кмет.Най-голям минус на хората, застанали начело на местната администрация, е недостатъчната образованост.

22 Марица, № 236, 18 ноем. 1880 г.; Народний глас, № 138, 18 ноем. 1880 г.; № 363, 26 ян. 1883 г.; Пловдивски общински вестник, № 52-53, 1930; Райчевски, Г., П. З. Петков. Пловдивските кметове. Пловдив, 2005, с. 15.

23 Това се оказва една от най-трудните задачи поради липсата на обучени и образовани

хора.

2014, с. 31.

244

Въпреки провала на строителството грижата за чистотата на питейната

от които сакаджиите да черпят вода за водоноските си – при сиропиталището

и при Мъжката гимназия.

Същата година Ив. Ст. Гешов участва като учредител в създаването на Научно-книжовното дружество в Пловдив. Както гласи чл.2 от Устава

на дружеството, то се образува, за да се „разпространява науката и развиванието на българската книжнина“25.

За следващият отчетен период (1882 г.) Ив. Ст. Гешов трябва да разпредели

като бюджет на общината сумата от 1  963  160 лева. Не малко средства, около 300  000, се отделят за месечни разходи на кмета, помощниците

му, общинския инженер, градския лекар, писарите и разсилните.

Стройната администрация обезсмисля съществуването на махленските мухтари26 и на 9 януари 1882 г. за пръв път се обсъжда премахването им. До решение обаче се стига едва през 1887 г.

В същото време Високата порта изработва Правилник за управлението

на ислямските общини в Източна Румелия в опит да се намеси във вътрешното самоуправление на областта. Кметът и Градският съвет,

по настояване на областното правителство, отхвърлят това постановление.

В грижа за добрата визия и хигиената на Пловдив, на 13 май 1882 г. е издаден първият Правилник за чистене на града. Според него главните улици се чистят ежедневно, второстепенните – три пъти седмично, а третостепенните – веднъж седмично, като лятно време това се случва до 5, а зимно до 7 часа сутринта. За целта се събира специален налог в зависимост от големината на имота, вариращ от 1 до 6 гр.

В спомените си, публикувани във вестник „Мир“ Ив. Ст. Гешов разказва

за финансовите проблеми, с които се сблъсква като кмет. Едни от първите общински данъци и налози се въвеждат именно при него, за да се обезпечат регулярно постъпващи средства. Така започват да се облагат приходите, недвижимите имущества, обработваемите площи, внасянето на стоки в града и др.

Може би една от най-важните служби, които се организират в Пловдив

при управлението на Гешов, е пожарната. Още преди той да встъпи

в длъжност, на 9 януари 1881 г.27, Пловдивското кметство издава „Задължително“ № 8, с което вменява дълг на първомайсторите на са25

Марица, № 258, 6 дек. 1881 г.

26 Мухтарите са махленски старейшини, представляващи определена общност пред официалните власти в Османската империя. В случая те дублират кметската институция

и стават излишни при новото управление.Вж.: Христов, Хр. Българските общини през Възраждането. София, 1973, с. 79.

27 Пижев, Ал, В. Сукарев, Ст. Шивачев. Цит.съч., с. 32.

245

каджийското съсловие Георги Христосков и Димитър Атанасов да създадат

на определено от Общината място, „за пазение на града от пожари“. Според общинската разпоредба дежурните сакаджии осигуряват коне и бурета, пълни с вода, която в случай на пожар доставят за тулумбите. Освен това всички свободни членове на еснафа се задължават да помагат

при гасенето. Срещу тези си задължения сакаджиите получават месечна сума от 220 гр. за отопление и осветление на дежурното помещение,

а всеки един от тях по 300 гр. месечна заплата. Така организирана

противопожарната охрана няма особен успех, защото сакаджиите са търговци и нямат нужните знания да се борят с огнените стихии. Едва при Гешов се сформира първата противопожарна служба в града с първите пожарникари. През 1882 г. броя на дежурните сакаджии е удвоен,

а възнаграждението и средствата за поддръжка на помещението са увеличени28.

Три събития от 1882 г. стават емблематични за Пловдивската община:

часовниковата кула на Сахат тепе е осветена и часът се вижда и нощем29, издига се паметник на Олга Скобелева на лобното й място30 и е даден ход на строежа на храм-паметника на Освобождението „Св.св. Кирил и Методий и св. Александър Невски“ в Пловдив.

През 1882 г., отново демонстрирайки далновидното си мислене за развитие на икономиката на Източна Румелия, Ив. Ст. Гешов подкрепя предложението да се освободят от приходен данък скотовъдците31.

Кметството се заема с благоустрояването на града. Прави се безуспешен

опит за изработване на благоустройствен план. Реконструира се оградата на градската градина и се издава заповед за поведението и облеклото при разходките в нея. В градината се изгражда първата оранжерия

за цветя в Пловдив. Полага се постоянна настилка на главните улици32.

В началото на 1883 г. се случва едно от най-важните в чисто административен

план неща в Пловдивската община – довършен е Градският общински дом - първата сграда на Пловдивската община33, изградена по проект на Й. Шнитер, и общинската администрация се премества в нея. Както в повечето османски градове и в Пловдив до Освобождението

общински сгради почти няма и реално помещение за новосъздадената

Пловдивската община липсва. Временно общинарите се нанасят

28 Емануилова, Ев. Противопожарното дело в Пловдив от създаването му до 1944 г. Пловдив, 1988, с. 5.

29 Народний глас, № 349, 8 дек. 1882.

30 Пижев, Ал., В. Сукарев, Ст. Шивачев. Цит. съч., с. 32. За изграждането му са отделени

9 000 гроша.

31 Стателова, Е. Цит.съч., с. 189.

32 Гешов, Ив. Ст. Пловдивски спомени. Моето кметуване, Мир, № 9368, 30 септ. 1931.

33 Дн. Природонаучен музей.

246

В средата на януари 1883 г. с Приказ № 2 областния управител насрочва

нови избори за подновяване на състава на градските съвети. На 24 януари с.г. Ив. Ст. Гешов си подава оставката34. На другия ден се случва нещо нечувано дотогава по българските земи: при сдаването на поста си за първи път в българската история един кмет благодари лично на всичките си служители, включително и на най-нисшите, за общата им работа.

Доказал се на политическото поприще през 1883 г., Ив. Ст. Гешов става лидер на Народната (Съединистка) партия в Източна Румелия. Отново е избран за депутат в Областното събрание и председателства Постоянния комитет в периода 1884-1885 г.35 Показателно за неговите политически умения е организирането на успешен контрамитинг срещу

„Казионната“ партия на 1 април 1884 г. с лозунгите „Да живее руския

цар!“ и „Съединение“36.

Отново окрилен от идеята за обединение на българите37, в края на април 1884 г. Ив. Ст. Гешов свиква конгрес на Народната партия в Пловдив,

на който самият той и казанлъшкият търговец Христо Христов са избрани за делегати от Източна Румелия, които да обходят европейските

дворове и да запознаят Великите сили с желанието на източнорумелийци

за съединение с Княжество България. Всичко това Гешов обсъжда с министър-председателя в Княжеството – Драган Цанков, който пък освен одобрението си, отпуска средства и за пътните разходи по плануваната обиколка. За съжаление мисията им претърпява пълно фиаско. В Лондон английските министри отказват да ги приемат и българските

делегати оставят подготвения мемоар, подписан от жителите на 8 града и 360 села, в канцеларията на Форийн офис. Същото се случва

и в Париж, където са приети единствено от Жулиета Адам – политическа

писателка. Във Виена посещават руския посланик с идеята да планират визита в руския царски двор, Лобанов обаче ги разубеждава. На връщане двамата се срещат в Русе с княз Александър І Батенберг и му докладват за неуспеха на мисията си38.

Въпреки това Народната партия печели изборите за Областно събрание

проведени на 23 септември 1884 г. с лозунга: «Съединение на Източна Румелия с Княжество България». Обаче политическата реалност,

и най-вече руското отношение към проблема, принуждават ней34

Ив. Ст. Гешов си подава оставката и не е преизбран за кмет, защото подкрепящата го партия губи изборите.

35 Страшимиров, Д. Архив на Възраждането. Т. 2. София, 1908, 47-48.

36 Радев, С. Цит.съч., с. 481.

37 Според С. Радев английският консул, без да е получил някаква директива от правителството

си, го потиква към действие.

38 Радев, С. Цит.съч., с. 485.

247

ните дейци да обявят, че е необходимо да се изчакат по-благоприятни условия за действия. Неудовлетворени, източнорумелийци започват да ги наричат „лъжесъединисти“.

Промяната в политическата обстановка след падането на Стефан Стамболов от власт открива нови хоризонти пред Ив. Ст. Гешов. През 1897 г. той е изпратен на първата си дипломатическа служба в Париж, която изпълнява до 1899 г. След това последователно кариерата му на дипломат продължава в най-критичните й моменти в началото на ХХ в., свързани с Илинденско-преображенско въстание, обявяването на Независимостта, Балканските и Първата световна войни и т.н. Завършва

дипломатическата си кариера като пълномощен министър в Берн (1919-1920 г.). Умира в София39.

Ив. Ст. Гешов оставя трайна диря в българската история като политик

и дипломат, посветил кариерата си на освободителните и обединителните

борби на българите. Той е първият кмет на Пловдив, който има познанията, сила на характера и нужните контакти, за да въведе нови и модерни стандарти в местната община. При неговият мандат се прокарват

първите опити да се изкорени прилаганата от векове практика на рушветите. Управленските му решения често срещат неразбиране от страна на неговите подчинени и широките маси, но това не го обезкуражава.

Пътуванията из стария континент са разширили неговия кръгозор и той вече иска родното му място да е достоен партньор на останалите европейски градове. Цялата му управленска концепция като кмет е посветена

на това и в крайна сметка води до европеизирането на облика на Пловдив. И макар да не успява да изпълни докрай своята програма, той поставя основите, на които да стъпят неговите наследници.

39 Българска възрожденска интелигенция.Енциклопедия. Съставители: Н. Генчев, К. Даскалова. С., 1988, с. 156.

248

ЖИВОТОПИСНИ БЕЛЕЖКИ ЗА ЕВЛОГИЙ ИВАНОВ ГЕШОВ

Регионален исторически музей - Пловдив

Всеки представител от семейството на Иван Евстратиев Гешов заслужава

внимателно изучаване от историческата наука. Предложените

тук животописни бележки за най-малкия син на Гешови - Евлогий Иванов Гешов нямат само фактологичен характер. Те имат за цел да ни доближат до по-истинския негов образ, до неговата душевност. Също така, макар да се явява по-странична моя цел, в следващите страници ще се опитам да дам информация за Мария и Иван Гешови, по-слабо познати ни в позицията на родители.

Все още част от богатите документални фондове на семейство Гешови

са непрочетени, неизследвани, оставащи да чакат времето, когато това ще стане. При разглеждането на тази тема са използвани ценни по съдържанието си документи от фонд 272 ,,Иван Евстр. Гешов“, съхранявани

в Български исторически архив на Националната библиотека ,,Св.св.Кирил и Методий“. Включена е и част от личната кореспонденция

на Иван Гешов, публикувана от Радослав Попов и Василка Танкова.

Домът, в който израства Евлогий Гешов е дом на мир, а не на раздори.

В него се уважава авторитетът на родителите, защото той не се налага, а се спечелва със зачитане достойнството на децата, с дипломатичност,

добронамереност, премерена строгост. Атмосферата в семейството

се оказва от значение и влияе благотворно върху успешната държавническа, политическа и научна дейност на Иван Евстр. Гешов, а така също и върху обществените и благотворителни изяви на Мария Гешова. От този щастлив със сговора и обичта дом започва житейският път на Евлогий Иванов Гешов. Оттук той се научава да понася и издържа

изпитанията, каквито не липсват в живота му. Той е най-малкото от петте деца в семейството - Харитина, Анна, Евстрати, Никола и Евлогий.

Роден е през 1887 година, когато фамилията вече се е пренесла да живее София, след като през 1883 г. Гешов поема директорския пост на Българска народна банка. Името му не се среща в големия и стар род Гешови, но затова пък го има в не по-малко известния род на майка му - Пулиеви. Евлогий е единият от братята на Мария. Това е и името на най-богатия български търговец и банкер от края на XIX век, първи братовчед на Мария и личност, с чието мнение се съобразяват всички във фамилията -. Евлогий Георгиев. С него тя споделя: ,,...аз се мъча да възпитавам в Харитина, Анна и момчетата, любов, уважение и страхо249

почитание към Вас, техний вторий баща“1. Отговорът от Букурещ от 6 юли 1894 г. е: „Приях портретите на децата ти…и те сърадвам, че имаш такива хубави моми и момчета.“2 .

Детството е време, посветено не само на игри. Децата наблюдават и възприемат, преди всичко от майката поведение, принципи и семейни ценности. Възпитанието, което Мария Гешова получава от родителите си Аница и Никола Пулиеви, тя прилага спрямо децата си. Примерът на техния баща оказва завинаги влияние върху характерите им. Трудно е да се определи, дали държавните дела и народните съдбини са приоритет

за Гешов над задълженията му на съпруг и баща. Истината е, че той не омаловажава нито едните, нито другите. Неговата етичност, деликатност

и най-вече безупречна честност се виждат в отношенията му на съпруг и баща, на стопански деец, общественик и държавник. При всякакви обстоятелства и житейски обрати Мария Гешова се стреми да разбира и подкрепя своя съпруг. Тя е наясно, че като министър на финансите

през 1894 г. той ,,няма много време“, тревожи се, защото бил ‚, извънредно отслабнал“3. В писмо до Евлогий Георгиев споделя, че ,,когато се назначи аз плаках. Утеших се само като видях с каква обща радост посрещна народът назначението на новий кабинет и, че Вие тъй също одобрявате това назначение. Дано само сполучи нещо добро за населението, за да не идат напразно всичките трудове“4.

От ранна възраст здравето на децата носи тревоги и изпитания за родителите,

тъй като те често и продължително боледуват, особено Анка и Евстрати. През юни 1878 г., Гешов се тревожи за малката си дъщеря, която развива признаците на рахит. Никола пък, след като е боледувал през цялото лято на 1885 г., според майката, вече ,,се поправи и почна да расте“. Децата също се тревожат за родителите си. Единайсетгодишният

Евлогий е написал на майка си, която често пътува в чужбина за лечение или пък възстановяване от здравословни проблеми: ,,Всички се зарадвахме като чухме, че си станала завчера от леглото си за малко. Господ да даде по-скоро да оздравееш и да си додите по-скоро.“5 Гешов нарича всеотдайната си съпруга ,,чадолюбива и трудолюбива“ майка. Грижите я изморяват. Съпругата на шефа на Българска народна банка, какъвто е Иван Гешов по това време, си позволява накратко да сподели пред Мария Найден Герова:,,… аз много се мъча без слугини“6. Мария за миг не забравя поръката на Гешов: ,,Пази всичките деца добре“, дори тогава, когато децата са вече достатъчно големи.

1 БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 4564, л.8.

22, БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 4564. л. 6.

3 Пак там, л. 8

44 Пак там, л. 8.

5 БИА-НБКМ,ф. 272, а.е. 4569, л 3-15

65 РИМ-Пловдив, инв. ном. 437-II/53

250

бърза да се похвали на майка си, която е в Париж през юни 1898 г.: ,, Днеска баба направи още сладко от трендафил и има още много да прави“8. Закачките и лудориите на Гочо и Колю са известни на Гешов,

който ги предупреждава да не сърдят баба Харитина. ,,Любезни момченца…тя, пак толкоз много ви обича, щото вие трябва вечно да й бъдете признателни, да я обичате и уважавате. Когато пораснете, колко ше ви бъде криво, задето понякога сте я ядосвали.“9 Това той пише през юли 1898 г. По-различната среда, в която израстват, предвид големите материални и финансови възможности на семейството, не се отразява негативно върху характера на момчетата. Така например в писмото до майка си десетгодишният Евлогий и благодари, а ,,тъй също и на тате“ за дрехите от Louvre, един от парижките магазани, от които пазаруват Гешови. Той предава и благодарностите на Страти за вратовръзките.

Евлогий Гешов учи в елитната Първа мъжка гимназия в София от 1900 до 1903 г. Там, той се откроява с математическите си способности, които определят и бъдещия му избор, какво да учи- инженерно-технически

науки. Проявява избирателност в изучаването на учебните предмети.

Оценките му по алгебра, геометрия и физика са отлични, докато тези по българска и обща история, естествена история, български и френски език, по рисуване - са добри. Особено колоритна е ученическата

му книжка от VI клас, която в началото е подписана от Ив. Евстр. Гешов, а на последните страници ученикът Евлогий е ,,приложил“ хумористични

стихове за учителите от гимназията10. По времето, когато Евлогий е ученик в престижната софийска гимназия умира народният

учител и общественик Иван Славейков, син на Петко Р. Славейков. Евлогий присъства на погребението и изразява разочарованието си от оказаните почести. Според него е справедливо те да бъдат по-големи, предвид обстоятелството, че починалият е бивш на столицата, народен представител и просветен министър в правителството на Петко Каравелов.

Денят 24 април 1901 г. е описан от Евлогий Гешов като неприветлив

и мрачен, със ситен ръмеж. ,,След колесницата нямаше много свят – споделя той- повечето ученици и ученички от гимназиите и прогимназиите.

Така също нямаше и много венци. Около 20-30.“ 11

7 Иван Естратиев Гешов. Лична кореспонденция. Съставители: Р. Попов, В. Танкова. С., 1994, с. 144.

87 БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 4569, л. 3-5.

9 Иван Естратиев Гешов. Лична кореспонденция, с. 159.

10 БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 6077, л. 115, 231, 234.

11 БИА-НБКМ, ф.272, а.е. 4569, л. 8.

251

са две писма на Гешов от месец май 1903 г. От Евлогий се иска да придружава майка си в пътуването до Будапеща. С него тя ще може спокойно да стигне и до Виена, ако Гешов е там12. Според другото писмо, специалното внимание е към най-малкия от синовете. Гешов е принуден да вземе мерки, срещу терористични заплахи към семейството

му. Мисли как да опази близките си, ,,особено Гоча“. Всъщност причината за многобройните заплашителни писма, адресирани до него в началото на 1903 г., е свързана с искания за пари за македонското националноосвободително движение13. Това създава много тревоги и страхове в семейството.

От 1903 до 1906 г. Евлогий учи в лицей в Париж. Основният начин за общуване и поддържане на връзката между баща и син стават писмата. От кореспонденцията личи, че Гешов му дава пълната си морална подкрепа:

,,Аз имам доверие в тебе“, но му показва и какво точно очаква от него: ,,иска ми се да вярвам, че тая година (1905 г.) ще я употребиш в друго направление за самоусъвършенстване като четеш хубави и полезни

книги и усвоиш още по-добре френски език, ако ти остане малко време бих желал да подновиш изучаването на немския език“14. През 1906 г. Евстрати, Никола и Евлогий се събират във френската столица.

Така за кратък период от време имат възможността да живеят заедно.

Гешов настоява пред Евлогий да го информира и за най-дребните неща от ежедневието им: ,,От къщата, в която живеете за колко минути отивате до Сорбоната и лицея? Пеша ли отивате или понякога с омнибуси?“

Той не прикрива гнева си, когато момчетата пропуснат да му пишат дълго време. ,,Това ваше мълчание ме страшно нервира и ако се продължава, то предупреждавам ви, че ще бъда принуден някой месец да ви накажа по един начин, който вярвам да ви стресне“15. От Евлогий иска да му изброи подробно, какви уроци взима в лицея, колко часа стои там и спогажда ли се с другите ученици16. Проблемите, които го интересуват, са свързвани не само с училището. Като баща Гешов се тревожи за Колю и Гочо да не би да бъдат мобилизирани при един неблагоприятен

развой на събитията след обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. 17.

Докато е в Париж, Евлогий редовно изпраща и получава писма от майка си. Нейните писма са сърдечни и изпълнени с майчинска загриженост.

Мария Гешова съветва синовете си да не забравят да се грижат

12 Иван Естратиев Гешов. Лична кореспонденция, с. 170.

13 Пак там, 167-169.

14 БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 6115, л. 3.

15 Пак там, л. 9.

16 Пак там.

17 Иван Естратиев Гешов. Лична кореспонденция, 224-225

252

един за друг. Случва се Никола да е болен и тогава тя настоява в писмото

,,във влажно време да не излиза и вечер рано да се прибира“18.

През 1908 г.-1910 г. Евлогий е студент в Техническото училище в Цюрих. Мария се интересува от всичко свързано с този град, където е детето й. Дори за времето. ,,Гледам, че и в Цюрих е изстинало времето“-

пише тя на 26 октомври 1908 г. Писмата на Евлогий от Париж, Цюрих или Букурещ, започват с ,,почитаема мамо“, „многообична ми и мила мамо“, ,,твоето любезно писмо …ни направи големо удоволствие“

и завършват с ,,твой покорен син Евлогий“. Понякога е само простичкото,

но мило: ,,Вярвам мамо ти да си добре“.

Чувствителен по природа, Евлогий съпреживява болестите и болките

на баща си. От Париж пише: ,,жално ни стана (има предвид и Никола,

бел. моя- Й.К.), когато любезните ни сестри ни писаха, че ти си в легло. Но също по-радостно ни стана днес, когато ти сам ни пишеш, че си станал от него.“19

Семейство Гешови неведнъж е подлагано на сериозни изпитания. Такъв

е случаят, когато бащата е обвинен несправедливо във фалшифициране

на завещанието на Евлогий Георгиев. Както е добре известно, Гешов завежда дело. По това време, през 1907-1908 г управлението на страната е в ръцете на Народнолибералната (стамболовистка) партия. В центъра на атаката стои Симеон Радев, един от изтъкнатите идеолози на тази партия20. Атаката косвено цели да нанесе удар и на Народната партия, чийто лидер от 1901 г. е Иван Евстратиев Гешов. Евлогий е синът, пред когото майката дава воля на чувствата си: ,,Види се, че големи грехове сме имали да изплащаме,-

пише Мария Гешова - но добър е Господ, правдата най-после ще възтържествува. Днес пишат молбата, с която ше дадем под съд оня мерзавец

Сим. Радев.“21 След убийството на министър-председателя Димитър Петков следва ново обвинение, че убийството е платено от Гешов. Делото се гледа на 8 януари 1908 г. Съдът осъжда Симеон Радев, който междувременно

вече е напуснал страната, на 6 месеца затвор и 1000 лв. глоба. По-нататък в писмото М. Гешова продължава: ,,Всички тук (в София, бел. моя- Й.К.) чакат да падне кабинетът, но всичко си върви по старому.“ Под ,,всички тук“ се имат предвид фамилии, родствени и близки на Гешови, а именно Яблански, Теодорови, Губиделникови, оформящи ядрото на Народната

партия22.

Луксозната и красива къща на Гешови, построена през 1905-1907 г.по проект на арх. Никола Лазаров, събира, макар и за кратко, пръсна18

БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 6119, л. 1, 2.

19 БИА-НБКМ,ф. 272, а.е. 4569, л. 13.

20 Саздов, Д. Многопартийната политическа система и Монархическият институт в България (1879-1918). С., 1993, с. 59

21 БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 6119, л. 1.

22 Саздов, Д., Цит. съч., с. 70.

253

тото в различни градове на Европа семейство. За Евлогий най-хубавата част или по-точно ,,особено специално място“ е градината към къщата. Това става ясно от писмата, разменени с майка му. И двамата искрено се вълнуват от състоянието на отделните растения, които се отглеждат.. Ето какво й пише на 2 март 1908 г.: ,,Радвам се, че цветята в зимната градина са били тази година много хубави. Това ти е наградата за толкоз

за промените в нея: ,,В градината посадиха няколко бора“24, ,,тревата в градината е вече пораснала“ и т.н.

Като част от управлението на дома и домакинството у Гешови е установена

практиката да се контролират разходите чрез записване на покупките и поръчките. С това се занимават майката и синовете. На малки листчета с надписи ,,Сметка на мама“ или ,,Поръчка на мама“ се изброяват закупените стоки или тези, които ще се купуват - храни, санитарно-хигиенни материали, облекло (давано за прекрояване или почистване), книги, абонаменти. Датират в най-голямата си част от 1896 до 1917 г., но този начин на ред и прегледност се използва от младите

Гешови и по-късно25. За трапезата на един от най-богатите хора в България и министър-председател на страната на 29 април 1913 г. са закупени ябълки, калвадос-60 кг за 73,80 лв., ябълки, обикновени- 61 кг за 28,67 лв.,11 кг масло „Орхание” за 27,39 лв.; масло „Хасково” за 18,15 лв.26. На пръв поглед количеството на храните може да ни се стори

голямо, но все пак не знаем за колко време то е консумирано. Наред с агнешкото месо, картофите и магданоза, кашкавала и яйцата, те се снабдявали и с лапад и коприва.27 , а също са им трябвали 2 оки дренки с 4 оки шекер28. Прави впечатление,че те не само са си давали труда да записват за какво и колко пари са похарчени, но и старателно са запазвали

бележките.

Обществено-политическата дейност на Евлогий Гешов е свързана с тази на баща му. И това е естествено. Силно привързан към семейството,

Гешов споделя със синовете своите възгледи и намерения и така постепенно ги въвежда в обсега на политическата си и обществена

дейност. Освен най-възрастният Евстрати, вече и Никола и Евлогий започват да се ползват с все по-голямото доверие от страна на бащата. Именно с тях и със зетьовете Никола Радев и Димитър Яблански Гешов

23 БИА-НБКМ, ф. 272, а. е 4569, л. 15.

24 Пак там, л. 23.

25 БИА-НБКМ, ф. 272, а. е. 4521, л. 27

2626 БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 4522, л. 5.

2727 Пак там, л. 12.

28 БИА-НБКМ, ф. 272, а.е 4522, л. 25

254

споделя политически становища и обществени позиции. Примерите са многобройни, но особено характерни са писмата, в които излага пред тях мнението си по въпроса за политиката на балканските държави, споделя истинските мотиви за оставката си като министър-председател,

По отношение на русофилството и симпатиите към славянството въобще Евлогий възприема възгледите и настроенията на своя баща. Може да се каже, че русофилството е отличителна черта на всеки от семейство и личи дори при изброяване на организациите, в които те членуват. Мария Гешова, Иван Евстр. Гешов и Евлогий Гешов влизат в Руско-българското културно благотворително дружество, както и в Славянското дружество в България30. Синовете Евлогий и Евстрати са членове на читалище ,,Славянска беседа“, чийто председател от 1889 до 1895 г. е техният баща. Всеизвестно е, че обществената и културна

дейност на читалището е насочена към осъществяване на славянско сътрудничество и единство в българска среда. Характерна е семейната обвързаност с определени дружества и организации. С дейността на Археологическото дружество и членство в него са свързани Иван Естр. Гешов, Евстрати и Евлогий. Цялото семейство участва в дейността на Българското дружество „Червен кръст”, чийто дългогодишен председател

отново е Гешов.

От 30 декември 1931 г. Евлогий Гешов е член и на Ефорията ,,Братя Евлогий и Христо Георгиеви“31. Тя се председателства от министъра на просвещението и през май 1933 г. в нея влизат Стефан С. Бобчев, Димитър

Ст. Дренски32, Георги Енчев и Евлогий Ив. Гешов. Както е известно,

Ефорията се формира с цел изпълнение завещанието на Евлогий Георгиев. В периода, когато Евлогий Гешов е нейн член, тя запознава Министерския съвет с извършеното по строежа на университетските сгради. Сред документите, съхранявани във фонда, се намират финансово-

отчетните материали за периода 1920-1937 г. С тази си дейност Евлогий се явява продължител на делото на баща си, когато той вече не е сред живите.

29 Иван Естратиев Гешов. Лична кореспонденция, 269-273.

30 Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в БИА. Кн. V, С. 1981, с. 132, 136, 139.

31 БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 6173, л. 1.

32 Димитър Дренски е роден в Пловдив на 12 дек. 1882 г. в заможното и влиятелно семейство на Стефан Дренски. Завършва право в Сорбонатав Париж с пълно отличие. През 1929-1930 г. е в Управителния съвет на Търговско-индустриалната банка. Привърженик

на Демократическата партия, народен представител в ХХІІ и ХХІІІ ОНС (1928-1934). - Данните са взети от непубликуваното изследване за рода Дренски, направено

от Сл. Дренска, РИМ- Пловдив,ф. 21, инв. ном.134, Т. 2, 306-307; Стоянова, Р. Под знака на конфронтацията. Демократическата партия и политическите борби в България (1924-1934). В. Търново, 2003, с. 85, 87, 90, 96, 97.

255

В политическо отношение той възприема идеалите и възгледите на Иван Евстр. Гешов и става член на Народната партия. От периода 1918-1921 г. са запазени квитанции за платен от него членски внос. Все пак той, подобно на братята си, не се изявява активно в полето на българската

Своите способности и усилия разгръща в деловата сфера. Получил добро образование и имайки зад гърба си примера, подкрепата и материалния

ресурс, предоставен от баща му, младият Гешов се занимава

с банкерска, финансова и търговска дейност. За да поддържа добро ниво на знания и компетентност, той редовно се снабдява с литература и така следи актуалната информация за новостите в икономическата област. Така например, през 1911 г. Евлогий се абонира за ,,Варненски търговски вестник“, през 1912 г. получава списание ,,Вносно-износен преглед“. Богатата кореспонденция, водена от Берн, Лозана, в периода от 1915 до 1923 г., илюстрира и доказва сътрудничеството между него и по-големия му брат Евстрати. Взаимоотношенията им се изграждат на основата на взаимното доверие, а за предприемането на определен вид действия, те винаги информират и очакват да получат становището на баща си. Така, консултирайки се с Гешов и помежду си, вземат крайните делови решения и ги реализират. Ще дам няколко примера. През месец август 1919 г. Евстрати пише на Евлогий: ,,...с тате редовно кореспондирам“.

Тримата разискват продажбата на място на бул.,,Дондуков“ в София, или по-точно на част от него, ,,където са бараките, но не и това на кюшето“ ,,за кинематограф“. Продажбата е принудителна, липсва сигурност, дали тя ще може да се осъществи33. Евлогий е уведомен от брат си Евстрати, че е предприел със знанието на Иван Гешов, продажбата

на 400 облигации, тъй като ,,става все по-невъзможно събирането за нас на купоните им, освен това имам доста песимистично мнение за българските финансии“. Той получава препоръка също да предприеме подобни действия в Букурещ, където е се установява от 1915 г. нататък. Там той ръководи делата на търговската къща и банкерската кантора „Евлогий Георгиев”34. Поддържа контакти с Италиано-румънската търговска

банка, Румънската сконтова банка, Българо-американската банка,

Балканско транспортно акционерно дружество в София и др.

Съществена част от деловите ангажименти на Иван Евстр. Гешов са свързани с Народно осигурително дружество „Балкан”, Българска търговска

банка, Кредитна банка, със застрахователно дружество,,Dacia Romania”. Около 1914 г. той постепенно се оттегля от тяхното управление.

Решението си обяснява със съвестта, която не му позволява да

33 БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 6114, л. 12, 15, 25.

34 Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или трънливият път на съзиданието. С., 1994, с. 239. Иван Евстр. Гешов, Евстрати и Евлогий Гешови използват за кореспонденцията

си бланки с надпис ,,Евлогий Георгиев“ в горния ляв ъгъл на кирилица и на латиница.Вж.: БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 6115, л.3.

256

заема пост, свързан със задължения, които здравето няма да му позволи

Гешов членува в управителните съвети на Народно осигурително дружество ,,Балкан“ в София и на застрахователно дружество ,,Dacia Romania” в Букурещ. Същевременно Гешов продължава да се интересува

от ,,Dacia“. Дори плановете му са да задържи и да увеличи акциите

си от дружеството35. През 1919 г., след Първата световна война България е принудена да спазва тежките условия на Ньойския мирен договор. Положението около ,,Dacia Romania” се усложнява. Докато Евлогий се страхува от конфискация, Евстрати смята, че нямат основание

за притеснения, тъй като за него тя е ,,съвършено изключена“. Според него проблемът ще възникне в случай, че се стигне до ликвидиране

на дружеството от румънска страна и до обезщетения, предвидени съгласно мирния договор от Париж. Съветва Евлогий да премине към продажба на акциите, така че ,,като направим някоя малка жертва, акциите

лесно ще продадем“36. Два месеца по-късно, през декември 1919 г.изразява съжаление, че за продажбата на старите акции на „Dacia” не е научил нищо положително от Евлогий. Препоръчва му ,,да се направят

нужните сондажи като се създаде впечатление, че ние не сме вече преки притежатели, а по-скоро посредници“. Продажбата на акциите би могла да стане най-лесно в Букурещ, но Евстрати се ангажира и с отиване в Италия, за да търси купувачи37.

След Първата световна война, българската финансова система изпитва

неимоверни трудности38. Затрудненията засягат както са държавните,

така и частните финанси. Предвид приетите в Париж ,,строги нареждания“

39 за това да не се изплащат лихвените купони на български поданици, Евлогий и Евстрати не могат да получат сумите от лихвените

купони и през 1921 г. остават в положение на губещи40. През юли 1919 г. Евлогий е информиран от брат си за нотата на българското правителство

до Парижката мирна конференция и за плебисцита за всички спорни земи на Балканите41. Гешов застава зад искането на българското правителство за плебисцит в спорните територии. Вдигането на секвестъра

върху българските имоти в Англия е въпрос от изключителна важност

за Гешови. Според наблюденията на Евстрати, споделени в писмо до брат му от 1921 г., решаването на проблема се бави, тъй като българският

дипломатически представител още ,,не е вземал решение ,дали

35 Иван Естратиев Гешов. Лична кореспонденция,., с.276.

36 БИА-НБКМ, ф. 272, а.е 6114, л. 19.

37 Пак там, л. 24.

38 История на България 1918-1944. Т. 9. С., 2012, с. 52-53.

39 БИА-НБКМ, ф 272, а.е. 6114, л. 25.

40 Пак там.

41 Пак там, л. 4.

257

да отиде в Лондон“42. През 1920-1923 г. Евстрати и Евлогий полагат много усилия за да си върнат незаконно конфискуваните от англичаните

служби в Букурещ. Проблемът с връщането на имотите е за повечето българи, установени в Румъния и другаде. По това време Гешов има делови срещи в Лондон, които той определя като ,,начало на англо-български

търговски отношения“43. През април 1923 г. по идея на Гешов, Евлогий, заедно с вуйчо си Христо Пулиев, поема инициативата да съдейства

за изглаждане на българо-румънските отношения. Предвидено е да се срещне и разговаря с бившия румънски дипломатически агент и държавен консул в София. С него в миналото Гешов има добри взаимоотношения44.

Актив на Евлогий Гешов е съдействието за преговори между България и Румъния през 1925 г., за да могат българи да участват с акции в Народната банка в Букурещ.

Смяната на властта в България през 1919-1920 г. и управлението на БЗНС слагат траен отпечатък върху съдбата на фамилия Гешови. През 1920 г. е приет и влиза в сила законът за трудовата повинност. Евлогий Гешов също е мобилизиран45. Не е известно кога и къде той упражнява трудовата си повинност. На 31 януари 1923 г.е приет нов Закон за съдене на министрите от кабинетите Гешов-Данев (1911-1913) и Малинов-Костурков

(1918). Към министрите от трите кабинета, считани за виновници за националните катастрофи, са отправени обвинения ,,в измяна на отечеството“.

Задържането на 12 от тях в Шуменския затвор карат вече възрастният

Гешов да остане във Франция, за да избегне преследването и затвора. Превратът на 9 юни 1923 г. и свалянето на правителството на Александър Стамболийски възраждат надеждите за събиране на фамилията. Справедлива

е радостта на Евлогий, изразена в писмото му от Букурещ, с дата 18 юни 1923 г., до неговата ,,многообична и мила майка“. В него той пише: ,,...ликувам, макар и отдалечен, заедно с всички Вас. Нямам ли и аз малко право да се радвам и ликувам с вас, когато близо до вас преживявах дни на тревоги, дни на безпокойствия, несигурност. Отлетяха тези дни и както ти пишех, мила мамо, ще додат щастливи, весели дни. И додоха те. Скоро ще се съберем всички. Обичният ни тате и той ще се завърне. Господ само да ви дава на тебе и на тате здравие, здравие!…Кураж и след настъпилите щастливи събития, бъди добра, весела. Идат само добри, весели дни за всинца ни, за България. Не можеш да си въобразиш с каква радост четех в тукашните вестници за събитията в България“46.

42 Пак там, л. 25.

43 , Иван Естратиев Гешов. Лична кореспонденция, с. 287.

44 Пак там, 294-295.

45 Обзор на архивните фондове, колекции и ..., с. 137

46 БИА-НБКМ, а.е. 4569, л. 21.

258

много време и на 24 април 1924 г. ,,в девет и половина преди пладне“ умира и Мария Гешова47.

Твърде малко неща се знаят за Евлогий Гешов и за онази част от живота му, включваща последните 10-15 години. Той създава семейство

през 1929 г. с Анастасия Т. Шипкова. От брака си имат едно дете Мария-Слава48.

Евлогий Гешов има злощастната участ да види краят на всичко изградено

и постигнато от него и най-близките му. Доживява настъпилите

в страната след 9 септември 1944 г. обществени промени. Паметта за Иван Евстратиев Гешов е заличена, Евлогий е преследван и изпратен в продължение на две години в лагера в Белене. След това е въдворен в Троян, където е интерниран и по-големият му брат Евстрати. Не е ясно каква е съдбата на съпругата му, но нейни родственици също са интернирани в Белене и на о. Персин49. Анастасия Гешова умира през 1965 г. Съпругът й напуска земния свят преди това - през 1953 г. или 1954 г.50 При какви обстоятелства, засега остава неизвестно. Последният

документ от архива на семейство Гешови, съхраняван в Български исторически архив, е от 1939 г.

Запазената кореспонденция изгражда образа на Евлогий Гешов като достоен наследник на една фамилия, дала богат принос в стопанското и обществено политическо развитие на страната. Изявите му са и на деловото, и на общественото поприще. Израсъл в благодатна семейна среда, той споделя и преимуществата, и несгодите да бъдеш част от българския стопански елит. В живота си познава вкуса и на доброто, и на злото. Най-голямото изпитание за Евлогий Гешов идва накрая - тежката

присъда, която получават той и близките му в годините на комунистическия

режим.

47 БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 4521, л. 21, некролог за смъртта на Мария Гешова

49 Василев, Г. Остров Персин-позорът на България. С., 1995.

50 Този въпрос предстои да бъде изяснен.

259