Меценат на българската наука и култура

децата, а по-късно със зетьовете, със сестрите си, с братовчеди и роднини на Иван. Почеркът й е четлив и обработен, правописът и пунктуацията

са почти безпогрешни. Темите са разнообразни и варират от новини за здравето, болежките, времето, по лични и семейни въпроси до споделяне на информация и мнения за разговори и случки, на които е станала свидетел, на впечатления от местата, които е посетила. Много често, особено в писмата до най-близките, Мария споделя упованието си в Божията милост. „Господ, който до сега ни е обичал и покровителствал,

- пише тя на сина си Евстрати - упъти баща ти да те заведе в Марсилия, за да те види този прочут доктор. Тръпки ме побиват като си помисля, ако идеше в Германия или останеше тука, с това лечение какво щеше да стане. Затова от все сърце и душа трябва да благодарим на Бога за всичко, що ни е дал досега и да му се молиме да ни закриля и занапред.“5 Показателен за интелектуалните й качества е фактът, че Гешова сама води значителна кореспонденция във връзка с имущественото

си състояние - имоти, вложения, акции и пр. Писмата до нея също говорят за начина, по който околните я възприемат като партньор, мъдър съветник и стожер на семейството. Ще посоча само запазените писма на Никола Радев, съпруг на дъщерята Анна. В периода на годежа той почтително се съветва с бъдещата си тъща за всяка публична изява

3 Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция…, с. 153.

4 Пак там, 157-158.

5 БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 4897, л. 1.

174

в обществото, а в по-късната кореспонденция споделя впечатления и новини, свързани не само с ежедневието, но и със служебните си задължения

привързаност Ви целувам десницата“6.

Ако трябва да отлича най-характерното в същността на Мария Гешова,

бих казала, че през целия си живот, независимо от общественото

положение на съпруга си, независимо от богатството, от продължителните

посещения и престой в чужбина, тя остава патриархален тип съпруга и майка. Причините за това й поведение вероятно могат да се търсят в превратностите, които съдбата й поднася, но най-вече се дължат на вътрешните й нагласи, на качествата на характера и са въпрос на личен избор. В литературата е обосновано твърдението, че бракът на Иван и Мария Гешови, сключен през януари 1875 г., е не толкова плод на „внезапно пламнала любов“, колкото на „всестранно обмисляне“7 от негова страна. Бих казала, че същото вероятно важи и за решението на Мария и нейната фамилия, където одобрението на Евл. Георгиев е задължително. По-важното в случая е, че съюзът между двамата се оказва успешен и те изграждат здраво и хармонично семейство.

Изпитанията от първите години на брака - въстанието от 1876 г. и последвалата смъртна присъда на Гешов, заменянето й със заточение на цялата голяма фамилия, раждането на двете дъщери Харитина (1875 г.) и Анна (1877 г.), смъртта на третото дете, също момиче, непрекъснатите

тревоги около здравето на малката Анка скрепяват връзката в младото

семейство. Мария е човекът, върху който ляга основната тежест по грижите за децата. От 1883 до 1888 г.фамилията нараства с раждането на трите момчета - Евстрати, Никола и Евлогий. За съжаление поне две от децата на Гешови - Анка и Евстрати имат сериозни здравословни проблеми, които ангажират вниманието и носят много тревоги и болка на двамата родители. Вероятно заболяванията и особено това на сина са една от причините, накарали Мария да отдаде толкова много време и сили на семейството. Тя е човекът, върху който лежат основно и грижите

за дома, включително за разкошната къща в столицата, в която семейството се нанася през 1900 г. В архивния фонд на Ив. Евстр. Гешов

в Български исторически архив на НБКМ са съхранени множество документи, свързани с покупки на мебели, пердета и други предмети за обзавеждането на къщата от Париж, Виена и Рим, за извършваните по-късно ремонти и пр. Изборът им неизменно е дело на Мария със съдействието на дъщерите й.

Богатата запазена кореспонденция между двамата съпрузи дава представа за взаимоотношенията между тях. Обръщението на Гешов

6 БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 4698, л. 1-64.

7 Стателова, Е. Цит. съч., с. 18.

175

към съпругата е „Любезна ми Марийке“, а писмата завършват с „Целувам

всичко - лични и семейни проблеми, оценки за хора и събития, включително за такива, свързани с политическата, държавническата и обществената му дейност. Прави го, защото е убеден, че в лицето на съпругата си има човек със здрав разум и трезва преценка, дискретен и готов да му помогне според силите си. Въпреки доверието Мария Гешова не е сред съпругите, които имат амбициите да влияят пряко и активно върху политическите и обществените решения на съпруга си. Намесата й е решаваща, когато става дума за семейните дела - здравето и образоването на децата, изборът на партньори за тях и пр. Резултатът от взаимоотношенията между двамата е топлата и задушевна атмосфера,

която цари в семейството. „След като се върнах от станцията - пише 14-годишната Харитина - много грозно ми се видя без вас!“8 С тъга по дома са изпълнени и писмата й от Виена, където я изпращат да учи през 1890 г. „Мила мамо,- споделя тя - не ми се ще да свърша, като ти пиша, мисля, че говоря с тебе, но съм принудена, тъй като ако пиша повече, не ще може да се събере писмото в плика.“9

Така изглежда Мария Гешова като съпруга и майка. Що се отнася до афинитета й към благотворителност, подтикът идва още от семейството,

в което израства. Както вече споменах, баща й умира рано, но майката - известната в Карлово Аница Пулиева, наред с грижите по отглеждането и възпитанието на петте деца, намира време и за изяви на общественото поприще. Заедно с Анастасия Райно Попович тя поема инициативата за формирането на 14 септември 1869 г. на Карловското женско дружество „Възпитание“. Организацията не само е сред първите

подобни структури в страната, но и успява да завоюва доверието на карловци и се превръща в едно от най-дълготрайните и успешни сдружения. Заслужено Пулиева е избрана за пръв председател на настоятелството.

Редица податки сочат, че макар и много млада Мария също се включва в дейността на дружеството. Според по-късни материали

тя влиза в състава на първото дружествено настоятелство, а писмо

на известния благодетел на Карлово и неин роднина Тодор Пулиев потвърждава достоверността на тези сведения. „Братовчедко, - пише той през 1905 г .- зная, че ти обичаш благодеянията и благото на человечеството,

това зная при съставянието на женското д-во „Възпитание“ в Карлово през 1870 г.“10

През следващите години, вече омъжена за Гешов и живеейки в Пловдив,

Мария влиза в настоятелството на емблематичното за града жен8

БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 4458, л. 1-3.

9 Пак там, л. 22.

10 Пак там, а.е. 4683, л. 2-3; Кузманова, А. История на женското дружество „Възпитание“,

ГИМ - Карлово.

176

ско дружество „Майчина грижа“11. Премествайки се в София, тя става част от женското дружество „Майка“, открило през 1893 г. първото в страната девическо стопанско училище12. Трудно е въз основа на съхранилите

Документалните податки свидетелстват за специалния интерес, който Гешова проявява към изявите на друга столична организация - Софийското благотворително дружество, преименувано по-късно на „Милосърдие“. Сдружението възниква през 1879 г. и издържа един от най-големите и добре уредени домове за сираци14. Гешова вероятно се включва в организацията още в първите години след преместването на семейството в София. В архивния фонд в БИА са запазени ръкописен годишен отчет на дружеството, с дата 26 април 1892 г., благодарствено писмо за нейно дарение от 100 лв. за дружествения приют от 1 март 1899 г., множество квитанции за платен членски внос, молби за парични

помощи15. На 18 февр. 1903 г., без до момента да е влизала в ръководството,

тя е избрана за председател. За времето, когато заема този пост, организацията реализира някои стъпки в посока на построяване на сграда за приюта - избрано е място за бъдещата постройка, набелязва

се най-общо на какви изисквания и нужди трябва да отговаря новото здание, осъществени за контакти с общинските власти и с Министерство

на народното просвещение за финансиране на строежа и пр. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) дружественото ръководство

излиза с позив към българската и към чуждата общественост, в който апелира за събиране на помощи за сираците от Македония и Одринско. Освен на български, документът е преведен и отпечатан на френски и английски език, а самата Гешова и членовете на настоятелството

дават пример като първи се включват в подписката в полза на пострадалите деца. Дружество „Милосърдие“ е сред организациите, които отпускат средства и в полза на Централната комисия за подпомагане

на бежанците от двете области, а дружественият дом приютява две

11 Отчет на ЖБД „Майчина грижа“ в гр. Пловдив. (По случай 50-годишнината от основаването му 1873-1923 год.). Пловдив, 1923, с. 18.

12 Николова, В. Женско благотворително дружество „Майка“.- Енциклопедия Дарителството.

Дарителски фондове и фондации в България 1878-1951. Т. 3. Съставители: В. Николова, Р. Стоянова. С., 2011, 467-472.

13 БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 4763, л. 150, 151-154.

14 Вж. подр.: Стоянова, Р. Благотворително дружество „Милосърдие“.- Енциклопедия

Дарителството…, Т. 3, 458-462.

15 БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 4763, л. 62-68, 71-72.

177

деца от Македония. Вероятно М. Гешова влага значителни усилия като председателка на „Милосърдие“, тъй като на общото годишно събрание,

на 28 октомври 1907 г. съставът на цялото настоятелство, избрано редовно в началото на с. г., е сменен17. Причините за този обрат не са свързани с доброволно оттегляне. По-скоро може да се предполага наличието

на търкания вътре в дружеството по въпроса за финансирането на строежа на приюта. Влияние, и то съществено, вероятно оказват и систематичните атаки на управляващите срещу Ив. Евстр. Гешов като универсален наследник на Евл. Георгиев, ескалирали до завеждането на съдебно дело през март 1907 г. Явно в този момент М. Гешова не е удобната личност, която да представлява една от най-активните благотворителни

организации. Макар и отстранена от председателския пост, тя не напуска „Милосърдие“, за което свидетелстват квитанциите за редовно плащания членски внос.

Гешова членува и в много други дружества. Един поглед върху съхранените

материали сочи, че изявите й зачестяват в началото на новото столетие. Обяснението е логично - от една страна, това е времето, когато

обществената благотворителност и нейните структури постепенно укрепват. Но най-вече трябва да се търси влияние на променените позиции

на съпруга й - след смъртта на Евл. Георгиев той вече е не само политик и партиен лидер, но и един от най-заможните хора в страната, наследил част от богатството на големия филантроп. Положение, което задължава и него, и съпругата му да бъдат част от благотворителното дело в страната. На този етап не успях да издиря податки за отношението

на Гешова към значимите благотворителни жестове на съпруга й. Имайки предвид качествата на характера и манталитета й, бих предположила,

че тя го поддържа в тези му изяви. При това много от даренията,

които той прави, са от името на двамата.

В началото на ХХ в. не само към Гешов, но и към Мария постъпват

многобройни искания за материални помощи. Те са отправени от дружества и комитети, от частни лица. Мария внимателно подбира каузите,

които да подкрепи. Определен афинитет проявява към социални

каузи и най-вече към такива, които са свързани с подпомагането на деца. Такъв най-общо е профилът на организациите, в които влиза и/или редовно спонсорира. Тя е член на женското благотворително дружество

„Евдокия“, издържащо столичните Ясли; на дружество „Здравец“,

организирало първата в страната лятна ученическа колония; на първите организации, открили безплатни ученически трапезарии в София

и Пловдив и пр. Членството задължително е придружено с парич16

БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 4763, л. 69; Дружество „Милосърдие“ и сиропиталище „Княз Борис Търновски“ в служба на обществото. С., 1938, 40-42.

17 Дружество „Милосърдие“ и сиропиталище „Княз Борис Търновски“…, с. 42.

178

ни и материални дарения. В продължение на години Гешова членува и подпомага дейността на Българското дружество на Червения кръст. Заради паричните дарения, които прави, е обявена за почетен член на католическото сиропиталище „Княгиня Надежда“ в София18.

поприще носят няколко отчетливи характеристики. Проявите на благотворителност отговарят на възпитанието и примера, който тя получава в семейството и са в синхрон с нейната привързаност към ценностите на християнския морал, с чувствителността й към чуждото страдание. Включването й в благотворителното дело е в съзвучие и с положението, което тя заема в обществото - братовчедка на Евл. Георгиев,

наследничка на известния с обществените си изяви карловски род Пулиеви, съпруга на политика, общественика и филантропа Ив. Евстр. Гешов. Когато дава средства или участва в дадено дружество, тя не парадира,

не го прави показно и с желание да изтъкне собствената си персона.

И все пак не това е нейната стихия. Мария Гешова членува в благотворителни

дружества, плаща редовно членския си внос, дава щедри парични помощи, включва се в организацията на концерти, лотарии и базари, дори влиза за кратко в ръководствата на някои организации, но никога не е сред инициаторите, авторите на идеите. Не е и сред тези, които вършат ежедневната черна работа по строежа и издръжката на социалните заведения. Казано по друг начин, тя не е тип „общественичка“,

каквито например са жените от нейното поколение Йорданка Филаретова, Теофано Попова, Екатерина Каравелова, Мария Бурмова или по-младите - Юлия Малинова, Рада Данева, Констанца Ляпчева и др. Присъща за нея е ролята на съпруга, която неизменно, често незабележимо,

стои зад Ив. Евстр. Гешов; на грижовна майка и пазител на семейното огнище. Случайно или може би закономерно така завършва тя и своя жизнен път - Мария Гешова умира само месец след своя именит

съпруг. – на 26 април 1924 г.19

18 БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 4763, л. 1-

19 В заключителните думи в биографията на Ив. Евстр. Гешов проф. Е. Стателова накратко

се спира на съдбата на членовете на фамилията. За Мария Гешова тя пише, че „умира три месеца след смъртта на съпруга си”. При работата си по статията попаднах на некролог от 26 април 1924 г., в който семейството съобщава за смъртта й, настъпила в 9 и половина сутринта на същия ден.- БИА-НБКМ, ф. 272, а.е. 4521, л. 24. Същите материали е ползвала и Й. Кривошиева.- Вж. публикуваната в сборника статия.

179

ФАМИЛИЯ ГЕШОВИ: ДВЕ ФОНДАЦИИ - ЕДНА ЦЕЛ

Институт за исторически изследвания при БАН

Историята на Българската академия на науките, в частност на Софийския

университет „Св. Климент Охридски” е свързана с името на Иван Евстратиев Гешов. Той е виден политик и държавник; икономист и банкер и първи директор на Българската народна банка, достоен продължител

на филантропичната дейност на Евлогий Георгиев и негов универсален наследник, щедър дарител на читалища, църкви, болници, благотворителни дружества, субсидирал издатели на вестници, списания

и книги, както в България така и зад граница. „През 1897 г. подарява

къща в Пловдив на Женското благотворително дружество „Постоянство”.

С негово съдействие и материална подкрепа е довършена и мебелирана българска болница в Цариград. Дарява средства за построяване

на сграда на библиотека в Чепеларе, за читалище „Славянска беседа”. Изплаща 10 хил. лв. за фонда за материално подпомагане на уволнените преподаватели по време на Университетската криза (1907). В продължение на 20 години внася пари във фонд „Безплатни ученически

трапезарии” в София. С негова помощ са построени паметникът на загиналите в Сръбско-българската война (1885) във Видин, паметникът „Цар Освободител” в Плевен и много др. Организира строителството, обзавеждането и откриването на текстилната фабрика в Карлово. Със завещанието си оставя 100 хил. лв. на Българското дружество „Червен кръст”. Като негов председател съдейства да се открият училище и пансион

за медицински сестри”1. Дори в своето завещание, състоящо се от четири точки, първите три се отнасят до обществени организации и едва накрая е споменато това, което Гешов оставя на семейството си2.

Най-значимият дарителски жест, който големият родолюбец прави в подкрепа на българското образование, е построяването на „Дом Иван и Мария Евстр. Гешови» в столицата. С писмо до ефорията „Братя Евлогий

и Христо Георгиеви” от 2 февруари 1914 г. той съобщава, че слага на нейно разположение сумата от 245 520 златни лева и че подарява своето място на улица „Граф Игнатиев” № 17, за да се построи дом, наречен

на него и на името на неговата съпруга. Там трябва „безплатно да живеят приеманите с конкурс студенти ..., синове на умрели и останали

1 Тодоракова, М., Цв. Величкова. „Дом Иван и Мария Евстр. Гешови” – фондация. – Енциклопедия Дарителството. Дарителски фондове и фондации в България 1878-1951. Т. 1. С., 2011, с. 228.

2 ЦДА, ф. 568 К, оп. 2, а. е. 4, л. 1; Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или трънливият

път на съзиданието. С., 1994, с. 112, 178-182.

180

нареждания: „И аз желая, щото от долу да се построят три-четири магазина, от наема на които да се поддържа зданието и покъщнината му и да се отопляват и осветляват стаите, в които ще живеят студентите.

Прося Ефорията да натовари своя архитект с изработване плана и с надзора по постройката на зданието, като си запазвам правото да дам и аз мнение както по плана, тъй и по-подире по управлението на тоя дом”4. С указ на цар Фердинанд от 14 май 1915 г. е създаден нов фонд към ефорията „Братя Евл. и Хр. Георгиеви” под наименование „Дом Иван и Мария Евстр. Гешови” с цел построяването на дом в съответствие

с волята на дарителя. Получената сума на няколко етапа нараства като до 1 април 1925 г. достига 347 758 лв.5

На 10 май 1915 г. основният камък на сградата е положен. Поради започналата световна война постройката е изоставена. Четири години по-късно, когато отново става възможно да се мисли за строеж, България

вече е една победена и обедняла страна, разсипана финансово, изтощена икономически, с валута, която е загубила грамадна част от своята стойност. Както и другите фондове, така фондът „Дом Иван и Мария Ев. Гешови” се е стопил. Поради обезценяването на лева състоянието

на Иван Евстр. Гешов в България съществено е намаляло. „Сумите,

които през 1915 г. бяха достатъчни, за да се изгради домът и да се мобилира, щяха едва да стигнат да се хвърли първата циментова плоча, тая между зимниците и партера”.6 Въпреки всички затруднения големият

дарител не се отказва да направи всичко каквото е по силите му, за да доведе до край това си дело. В завещанието си от 1 септември 1923 г. той пише: „Дълбоко убеден, че единственото спасение на България е да се работи за прераждането на нейната душа, за културата на ума и сърцето на нейните синове, за тяхното проникване от принципите и мирогледа на които аз служих, аз смятам за мой свещен дълг да сторя възможното, за да се продължи това служене и подир моята смърт.»7 В тези думи се крие цялата му същност, начин на мислене и духовност, те са обобщение на цял един живот. В своето завещание Гешов задължава наследниците си да осигурят цялата необходима сума за довършване и мебелиране на вече започнатата сграда, при условие строителството да

3 Гешов, Ив. Ев. Възгледи и дейност. С., 1926, с. 175. Навсякъде в тези документи, а и в съставеното през 1923 г. завещание, Гешов прави разлика между „Университета” и „Висшето училище”. Под „Висшето училище” разбира висшето учебно заведение за приложни науки, което би трябвало да се открие съгласно волята на Евл. Георгиев.

4 Пак там.

5 Тодоракова, М., Цв. Величкова. Цит. съч., с. 229.

6 Гешов, Ив. Ев. Възгледи и ..., с. 177.

7 Цит. по: Гешов, Ив. Ев. Възгледи и ..., с. 176.

181

бъде приключено най-късно две години след неговата смърт.

и граждани. „Сградата заима едно пространство от около 460 кв. метра. Тя е четириетажна. В зимниците, които са изцяло над земята, са поместени баните, душовете, кухнята, килери към кухнята и пералната. В едно обширно помещение са поместени и котлите, които служат за централно отопление на тоя дом, както и тия за добиване на топла вода. В партера освен големите и хубави магазини, които ще дават главното доходно перо за подръжката на тоя дом, две обширни зали с мобили от славонски дъб и от бряст ще да служат на живеещите в дома студенти за занималня и трапезария. Трите етажа за живение наброяват 45 спални

с 99 легла. Леглата са най-вече по две и само в 9 стаи по три легла в стая. Креватите са същите, каквито са в употребение в най-добрите санаториуми във Франция. Във всяка спалня маса, столове, етажерки и гардероб съставя практична мобилировка.”8 Домът разполага с трапезария,

баня и читалня.

Проф. Г. П. Генов от Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски”

и синът на дарителя Евстрати Гешов съставят Наредба за управление,

приета от ефорията и утвърдена от министъра на народната просвета. Според нея то се поверява на един петчленен комитет, състоящ се от представители

на ефорията, преките наследници на дарителя, Университета, Художествената и Музикалната академия. В него е включен и един студент,

избран измежду живущите в дома. Комитетът определя условията и начина на приемане на студентите, като подготвя специален правилник, подлежащ на одобрение от ефорията. Той „управлява имота, отдава магазините,

галерията и мазетата под наем, като внася постъпилите суми на името на ефорията във фонд „Дом на Иван и Мария Евстр. Гешови”9. Съгласно

наредбата домът има отделно управление.

Постоянен председател на фондацията от нейното създаване е Евстрати

Гешов, който оглавява управителния съвет: в него са представени

министърът на народното просвещение, Софийският университет, Художествената академия, Музикалната академия, както и студентите от дома. Студентите „създават институции за самоуправление, чиято дейност е строго регламентирана: Кооперативен стол, Комисия за вътрешния

ред и хигиена, Увеселителна комисия, Другарски съд, Просветен

комитет. През 1937 г. е формиран и паричен фонд за подпомагане на бедните студенти. Правилниците за тяхното функциониране се утвърждават

от УС на фондацията10.

В изпълнение на завещанието наследниците изплащат 5 270 000 лв. от изразходваните общо 5 500 500 лв. Издръжката се поема от създадената

8 Пак там, с. 177.

9 Тодоракова, М., Цв. Величкова. Цит. съч., с. 228.

10 Пак там, с. 232.