Меценат на българската наука и култура

дипломатическата мисия на Драган Цанков и Марко Д. Балабанов също не е останала извън оптиката на изследователите. Още през 1904 г. М. Балабанов в книгата си „Страница от политическото ни възраждане“

обнародва едно Гешово писмо до него от 1876 г., което авторът на книгата преценява като интересно за разкриване духа на епохата, конкретната политическа обстановка и мислите, вълнували автора на документа1. Преди двадесет години, през 1994 г., Радослав Попов и Василка

Танкова пък публикуваха том с най-важната и значима част от личната кореспонденция на Ив. Ев. Гешов, в който включиха и няколко негови писма до М. Балабанов и семейството му, които ясно показваха личната и политическата ангажираност на тогава 27-годишния мъж с българската национална кауза в този трагичен и драматичен момент от родната ни история2. Едновременно с тази публикация Елена Статело1

Балабанов, М. Д. Страница от политическото ни възраждане. С., 2013, 107-111 (І изд. 1904).

2 Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция. Съставители: Р. Попов, В. Танкова. С., 1994, док. 3, 20-21, док. 4, 22- 24, док. 21, 69.

157

ва издаде своята научна биография на Ив. Евстр. Гешов, където наред с другите периоди от живота му бе представена точно, обосновано и документално аргументирано дейността му по време на Априлското въстание и Освободителната война3.

изследвания от автори като: Стефан С. Бобчев, патриарх Кирил,

Христо Христов, Крумка Шарова, Евлоги Бужашки, Зина Маркова,

Йоно Митев и др. за дипломатическата мисия на Др. Цанков и М. Балабанов и за външнополитическите аспекти на българското освободително

движение4. Съвсем наскоро писателят Георги Данаилов преиздаде

с обширен свой предговор книгата на прадядо си М. Балабанов за разглежданите събития5. Беглият историографски поглед върху темата показва, че като цяло по-неизяснени стоят приносите на фамилията Гешови

в разглежданите тук събития, и съответно поставянето им в историческия

контекст на дейността на цялата българска диаспора от Цариград

до Букурещ, Виена, Париж, Лондон, Манчестър, Рим, Берлин, Москва и Санкт Петербург. Задачата на настоящето изследване не е да повтаря вече известни факти, макар в някои случаи повторенията да се неизбежни, а да погледне по-конкретно и аналитично към ролята на фамилията Гешови в събитията, а чрез тях и към връзките на българите от страната с емиграцията в Цариград и извън пределите на Османската

империя, както и приносите на последната за освобождението на България от османска власт.

През епохата на националното ни възраждане търговската фамилия „Братя Гешови“ има забележимо и трайно присъствие в стопанския, обществения,

духовния и политическия живот не само на Пловдив и Тракия,

но и на изграждащата се българска нация като цяло6. Тази констатация

добива особена сила, ако анализираме последното десетилетие

3 Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или трънливият път на съзиданието. С., 1994, 19-24.

4 Бобчев, Ст. С. Българските делегати при чуждите дворове и при царя Освободителя.

Техният мемоар. – В: Прослава на Освободителната война 1877-1878. Руско-

български сборник. С., 1929, 261-286; Кирил, патриарх Български. Екзарх Антим (1816-1888). С., 1956, 717-728, 744-746; Христов, Хр. Освобождението на България и политиката на западните държави 1876-1878. С., 1968, 47-48; Шарова, К. Българската национална акция в Европа след Априлското въстание и Русия. – В: Летопис на дружбата.

Т. 6. Освобождението на България и руската общественост. С., 1977, 197-261; Същата. Български външнополитически акции пред Европа през ХІХ век до 1877 г. – Исторически преглед, 1996, № 4, 31-72; Бужашки, Е. Възникването на буржоазната политическа система в България. – В: България 1300. Институции и държавна традиция.

Т. 1. С., 1981, 609-612; Маркова, З. Българската екзархия 1870-1879. С., 1989, 215-228; Митев, Й. История на Априлското въстание 1876. Т. 3. С., 1999, 114-157; Божинов, П. Цариградските българи между реформите и революцията 1875-1877. С., 2012, 217-244.

5 Данаилов, Г. Страница от една руина… - В: Балабанов, М. Д. Цит. съч., 5-24.

6 Генчев, Н. Възрожденският Пловдив. (Принос към българското духовно възраждане.).

Пловдив, 1981, с. 104.

158

процеси в българските земи на Османската империя се ускоряват,

добиват по-голяма мащабност и плътност. Именно в тези години съзрява и постепенно навлиза в обществения и политическия живот и четвъртото поколение от фамилията Гешови, сред които особено място заема и Ив. Евстр. Гешов.

Корените на рода се губят из мрачните глъбини на ХVІІІ столетие от раждането на Христа в Троян и Карлово, от където произхождат познатите ни засега родоначалници Гешо Иванов и Тана Трантеева. Предполага се, че някъде около 1760 г. те вече са се събрали, за да делят заедно в живота радости и скърби и като повечето български фамилии тогава да си народят

многобройна челяд. На границата между ХVІІІ и ХІХ в. вече срещаме

един от техните синове – Иван (1770-1842) като сравнително заможен търговец в Карлово, който освен за прехраната на новото си семейство е загрижен и за училището в подбалканското градче, а и за по-доброто образование

и възпитание на четиримата си сина – Христо, Евстрати, Димитър и Стефан. Явно бащата напълно ще да е успял в благородното си начинание.

Първо, защото търговската фирма, която по-късно неговите наследници

основават, играе, според думите на Ив. Евстр. Гешов, „през почти половин столетие (1830-1880) известна роля в българския търговски свят и в Българското възраждане“7; и второ, защото оттук насетне в следващите поколения името Иван ще го срещнем твърде често и в четирите клона на Гешовия род. А това според стародавна българска традиция е безспорен

белег за уважение към направеното от праотеца. В потвърждение на цитирания по-горе пасаж от мемоариста говори и фактът, че търговските връзки на фирмата „Братя Гешови“ се разпростират от Карлово и Пловдив до Браила, Галац, Бесарабия, Цариград, Виена и Манчестър. Особено място

в тяхната дейност има Цариградският клон, който е основан през 1847, а от 1852 г. до Освобождението е управляван от третия по рождение брат Димитър. Във всички тези по-малки, по-големи градски центрове или направо

истински мегаполиси на своето време братя Гешови създават мрежа от сътрудници, посредници, приятели и познати, които се оказват нужни и полезни не само за тяхната търговска дейност8, но и за обществените и политическите им изяви. А последните съвсем не са за подценяване и това с основание вече е забелязано от изследователите на епохата9.

7 Гешов, Ив. Ев. Спомени из години на борби и победи. Съставители: И. Бурилкова и Ц. Билярски. С., 2008, с. 15.

8 По-подробно за стопанската, търговска дейност и имотното състояние на фирмата „Братя Гешови“ вж.: Примов, А. Търговско-банкерската къща „Братя Гешови“. – Известия

на музеите в Южна България, 1981, № 7, 125-134, както и публикуваните тук изследвания на Св. Запрянова и В. Сукарев.

9 Кой кой е сред българите ХV-ХІХ в. 501 имена от епохата на Османското владичество.

С., 2000, 69-70. Автор на текста е Евг. Давидова; Стрезова, А. Пловдивската фамилия Гешови и раждането на българската дипломация. – Годишник на РИМ - Пловдив.

Пловдивски приноси 2009. Род, семейство, отечество. Пловдив, 2009, 23-25.

159

В Пловдив в средата на така бурния и променлив ХІХ в. на бял свят постепенно се появява и четвъртото поколение от рода10, което живее и се изгражда при коренно променена обществено-политическа атмосфера.

и Методий“, в което повечето от децата им се обучават от личности като Найден и Константин Герови и Йоаким Груев. Последните пък, според съвременната науча терминология, са едни от най-ярките и дейни

„конструктори“ на българската национална идентичност в централния

за Тракия град. По-късно в спомените си Ив. Ев. Гешов ще сподели, струва ми се искрено, че в това училище той е формирал у себе си любов

към науката, научил се е на много добър френски и гръцки езици и на не чак толкова добър турски. По-важното обаче е, че в това школо, както отбелязва той, „ние от малки още се учехме да сме патриоти, от малки още участвахме в народната борба“11. Това подчертано от мемоариста

обстоятелство до голяма степен поставя траен отпечатък и предопределя

цялата му последвала обществена и политическа дейност.

Гражданската ангажираност и родолюбивите чувства на Гешовци проличават особено ярко в критичните дни след Априлското въстание, когато политическата зрялост на цялото българско население в региона и извън него е поставена на сериозно изпитание. Представителите от различните поколения на „тежката“ търговска фамилия безспорно не споделят революционните идеи, които се разпространяват и частично реализират сред българите през 1876 г. Те са по-скоро привърженици на постепенното, бавно, но по-сигурно развитие на българите в рамките

на Империята, на просветителството и културното им възмогване по мирен път12. Разгромът на въстанието обаче и преди всичко последвалите

произволни насилия от османските власти, без да се прави разлика

в пол и възраст, както и предприетите тежки политически преследвания,

извършени над техните сънародници из цяло Българско, ги разтърсват дълбоко. Преобладаващите тогава минорни настроения и болезнената тревожност за бъдещето на българите проличават ярко в запазената кореспонденция между Ив. Ев. Гешов и М. Балабанов; те са отразени достоверно и в публикуваните след десетилетия спомени на двамата дейци за събитията от преди Освобождението13.

Самият Марко Балабанов след завръщането си в Цариград от учение в Европа в началото на 70-те години се сродява с рода Гешови, като се жени за дъщерята на Димитър Иванов Гешов – Анна (1851-1886) и заживява

в къщата на тъст си на о-в Халки край Цариград14. Там по всяка

10 Родословното дърво на фамилията Гешови вж. приложенията у Стателова, Е. Цит. съч.; Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция...

11 Гешов, Ив. Ев. Спомени…, 19-20; Генчев, Н. Цит. съч., с. 343.

12 Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или…, с. 19.

13 Гешов, Ив. Ев. Спомени…, с. 57; Балабанов, М. Д. Цит. съч., 72-77, 94-96.

14 Балабанов, М. Д. Цит. съч., 86-87.

160

член на българската общност в имперската столица. В изворите името му може да се срещне и като „Димитраки Гешоолу“, „Гешо/г/лар“ или „Гешозаде“17. През последните три десетилетия преди Освобождението

той е активен член на българската община там и един от надзирателите при строежа на църквата „Св. Стефан“ край Златния рог. Натрупаните от търговската дейност средства дават възможност на търговската

фирма „Братя Гешови“ да бъде един от крупните кредитори, съвместно с братята Христо и Никола Тъпчилещови и хаджи Николи Минчоглу, за построяването на нов, по-представителен, общонароден храм в имперската столица. Това, че тази инициатива на цариградските българи не успява да се осъществи преди Освобождението, не е вина на взаимодавците, но именно те понасят значими материални щети18. През годините на острастени борби срещу гръцкото духовенство и при полагане основите на Българската екзархия Гешовци олицетворяват живата и много тясна връзка между българите в Пловдив и Цариград19. Специално Д. Ив. Гешов активно участва и в борбата срещу гръцкото духовенство и униатската пропаганда, член е на Привременния смесен съвет, на Църковно-народния събор от 1871 г. и след това на Екзархийския

съвет; подпомага обучението на българчета в цариградските висши училища20. Контактите на Гешовци с османските власти и позициите

им сред различните етнически и релегиозни общности в двата града се оказват особено полезни и в горещите летни дни на 1876 г.

Тук не е нужно да се спирам подробно върху това как е замислена, организирана и осъществена българската дипломатическа акция след Априлското въстание, тъй като в някаква степен това вече е направено в историографията21. Необходимо е обаче да се подчертае, че в основата на тази дипломатическа инициатива стоят Найден Геров, Евлоги Геор15

Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция…, док. 2, с. 18. В писмо до баща си от 17 август 1874 г. Гешов описва своя престой в Цариград и между другото добавя: „… вечерта отидох на Халки, дето намерих всичките добре.“ Под „всички“ тук той очевидно подразбира семейството на чичо си Димитър и двете му вече пораснали дъщери.

16 Данните за годините на раждане и смърт на Анна и Д. Ив. Гешов са взети от техните

надгробни паметници в Централния софийски гробищен парк. Благодаря на Даниела

Вичкова за любезно предоставените ми сведения.

17 Вж. публикуваната тук работа на В. Сукарев.

18 По-подробно за историята на заема за българската черква в Цариград вж. Кирил, патриарх Български. Цит. съч., с. 577; Маркова, З. Цит. съч., с. 66, 165; Давидова, Е. Из историята на заема за българската черква във Фенер – Цариград. – Исторически преглед, 1994-1995, № 4, 84-109.

19 Балабанов, М. Д. Цит. съч., с. 35; Стрезова, А. Цит. съч., 24-25.

20 Кирил, патриарх Български. Цит. съч., с. 148, 214, 232, 269, 306, 315, 711; Генчев, Н. Цит. съч., с. 163, 168, 206-208, 212, 241-242; Маркова, З. Цит. съч., с. 42, 57, 64, 324.

21 Вж. бел. № 4.

161

гиев, Тодор Бурмов, екзарх Антим І и един малък кръжец екзархийски дейци, начело с архимандрит Методи Кусев. Последните се нагърбват с нелеката задача да организират събирането на сведения от пострадалите

Към посветените и приобщените към делото трябва непременно да бъде споменат и Димитър Ив. Гешов. В неговия дом и при личното му присъствие на 31 юли 1876 г. се провежда известното съвещание между Н. Геров, М. Балабанов, Др. Цанков, Т. Бурмов и д-р Георги Вълкович, където се вземат окончателните решения, уговарят се подробностите и се разпределят основните задачи около дипломатическата мисия. Д. Ив. Гешов не само одобрява замисъла, но също така подкрепя морално и материално М. Балабанов, за да може той спокойно, без тревоги за млада съпруга и малко дете, да поеме тежкия кръст да представлява българския народ пред европейските кабинети23. На съвещанието се постига договореност да се осигурят около 260-300 турски лири, с които

за няколко месеца да се гарантира пътуването на дипломатическите представители24. За тази цел банкерът Атанасаки Стоянович, който е в роднински връзки с Д. Ив. Гешов, трябвало да набира доброволни дарения от българската общност в имперската столица. По-късно обаче този ангажимент не е изпълнен изцяло, тъй като виждаме Др. Цанков и М. Балабанов да се оплакват пред М. Дринов и Евл. Георгиев, че не са получили в пълен размер необходимата им материална подкрепа от своите сънародници край Златния рог25.

Със съгласието на М. Балабанов Д. Ив. Гешов се обръща към своите братя в Пловдив и по-специално към племенника си Ив. Евстр. Гешов с молба колкото е възможно по-бързо да му изпрати сведения от пострадалите

след въстанието райони, които да послужат на българските

делегати като основен информационен материал при защитата на българската кауза пред Европа26. Искането е спешно, тъй като според

22 Кирил, патриарх Български. Цит. съч., 717-723; Шарова, К. Българската национална

акция…, 230-244; Василев, Р. Архимандрит Методий Кусевич и Априлското въстание.

– В: Априлското въстание и Българската православна църква. С., 1977, 461-462; Маркова, З. Цит. съч., 220-223; Божинов, П. Цит. съч., 223-234.

23 Балабанов, М. Д. Цит. съч., 100-101; Кирил, патриарх Български. Цит. съч., с.721.

24 Павлова, В. Документи за българската дипломатическа мисия 1876. (Из фондовете на НА на БАН и БИА на НБКМ. – Известия на държавните архиви. Т. 50, док. 9, с. 296.

25 Възпоменателен сборник по случай 100 години от Априлското въстание и Ботевата чета. С., 1976, док.502, с. 452; Стателова, Е. Неизвестни документи за дипломатическата

мисия на Драган Цанков и Марко Балабанов през 1876 г. – Военноисторически сборник, 1995, № 6, док. 6, с. 111; док. 7, с. 112.

26 Балабанов, М. Д. Цит. съч., с. 107; Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция…,

док. 4, с. 22. В писмото си от 1/13 август Ив. Евстр. Гешов изрично отбелязва: „… според желанието Ви (курсивът мой – П.Б.), аз днес Ви бележа някои работи,

162

Каналът за кореспонденция от години е използван от фирмата

по търговски дела, поради което се смята за проверен и сигурен. В месеците след Априлското въстание писмата, които се пренасят от австрийската пощенска служба, не се преглеждат и не се контролират въпреки взетите от османските власти строги предохранителни мерки срещу изтичането на компрометираща ги информация.

По този начин са изпратени и двете достигнали до нас писма на Ив. Ев. Гешов до М. Балабанов, които са писани едно след друго през един ден – съответно на 30 юли и 1 август 1876 г.28 Сигурността на пощенския

канал пък ни дава обяснение за учудващо откровените мисли на автора, намерили място в тях.

От първото узнаваме, че между двамата сродници е съществувала и преди тази дата някаква епистоларна връзка, която обаче междувременно

е била прекъсната. Сега тя се възобновява по инициатива именно на Ив. Евстр. Гешов във връзка с развихрилите се драматични събития и поради необходимостта спешно да се предприемат мерки за национална

самозащита като за тази цел се осъществи известна координация между плановете и действията на българите в Пловдив и Цариград. В посланието от 30 юли той първо призовава Балабанов да поднови издаването

на неговия в. „ХІХ-ий век“, тъй като в момента потиснатото и унизено българско население спешно се нуждае от морална подкрепа. Същевременно променената в полза на българите политическа атмосфера

в европейските страни, и най-вече в Англия, която Гешов следи отблизо, позволява по негова преценка дори в пределите на Османската

империя много по-смело, открито и честно да се каже истината за станалите кървави събития при потушаването на Априлското въстание. Под влияние на организираното тогава в Пловдив Международно консулско

благотворително дружество29 той призовава, на второ място, цакоито

вярвам, че за Вас не ще бъдат нови, но които, според моето мнение, заслужават и веднъж, и дваж да се повторят.“

27 Василев, Р. Цит. съч., с. 459.

28 Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция…, док. 3, 20-21; док. 4, 22-24.

29 За неговата дейност вж.: Драголова, Л., Д. Томова, Благотворителни комитети и помощни

акции след потушаването на Априлското въстание – Известия на НБКМ, т. 16, 1981, 477-508; Markova, Z. Une manifestation de solidarité international avec les Bulgares en 1876. – Balkan Studies, V. 25, 1984, № 2, p. 389-396; Същата. Една проява на международна

солидарност в защита на пострадалите през 1876 г. – Военноисторически сборник, 1983, № 5, 104-110; Божинов, П. Княз Алексей Николаевич Церетелев и руската благотворителност в България след Априлското въстание. – В: Българско възраждане.

Идеи – личности – събития. (БВ ИЛС), Т. 8, 2006, 54-69; Шопов, А. Доменико

Такела в защита на българите 1876. – БВ ИЛС, Т. 13, 2011, 224-230.

163

риградските българи да започнат събирането на средства за разгръщащата

църкви и за подновяване на опустошените училища. Писмото съдържа

също така информация за дейността на международните анкетьори, които напускат или вече са напуснали Пловдив с намерение да обходят и други пострадали места в Тракия и Северна България и чиито сведения

със сигурност ще опровергаят антибългарските лъжи и инсинуации на османските власти. Това, което прави впечатление в анализирания тук текст, е, че в този момент Ив. Евстр. Гешов все още не знае нищо за подготвената българска дипломатическа мисия. В противен случай такава информация по някакъв начин би била отразена в писмото30.

Още от първите редове на второто писмо се вижда обаче, че два дни по-късно неговият автор вече е известен за готвената инициатива от цариградските

българи. Основната цел на посланието сега е друга: да се предоставят на дипломатическите пратеници нови факти и аргументи, с които да се опровергаят основните тези в пропагандната кампания на Високата порта, разпространявани в този момент и от някои туркофилски

западни вестници и политически лидери. Авторът на писмото полемизира

с вече разпространените рапорти по събитията на Едиб ефенди

и Селим ефенди. Според него техните писания са един „безочлив роман“ „на едни хора, които се намират натясно и които измислюват лъжи след лъжи, за да покрият погрешките си“. Всичко е „плод на едно смаяно въображение“, смята той, което ще бъде опровергано, когато стане известен рапорта на американския консул Юджийн Скайлър31. Ив. Евстр. Гешов подпомага дейността на чуждите анкетьори32 и, както проличава от цитирания пасаж, в този момент той има информация, че техните доклади напълно ще опровергаят всички опити на Високата порта да прикрие истината за жестокото потушаване на въстанието.

По-нататък в писмото си дава множество примери за жестокото отношение

на полицейските органи и местните власти към хвърлените в затворите въстаници, към свещениците, към беззащитните жени и деца. Тези сведения, според него, трябва да разсеят битуващите предразсъдъци

в Западна Европа за верската толерантност на турците, за кавалерското им отношение към жените и прочее. В края на писмото си авторът заключава: „Давам Ви тия примери, за да Ви покажа колко безнадеждно е отсега да се мисли, че турското правителство ще може да тури от само себе в действие каквито и да са реформи. Ако досега не биде възможно, какво може да се очаква от сега? Дайте, моля, това

30 Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция…, док. 3, 20-21.

31 Пак там, док. 4, с. 22.

32 Гешов, Ив. Ев. Спомени…, с. 57; Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или…, с. 20; Стрезова, А. Цит. съч., с. 26.

164

Ограниченото място, с което разполагам тук, не ми позволява да проследя последователно и в по-големи детайли всички приноси на фамилията

Гешови за успешното провеждане на дипломатическата мисия на Др. Цанков и М. Балабанов в Европа. Все пак ще трябва да отбележа, че при заминаването си от Цариград Балабанов е изпратен лично от своя шурей Иван Д. Гешов и от служителят в търговската кантора на фирмата Ст. Илич34. Младият Ив. Д. Гешов (1854-1934)35 е привлечен и в работната група, която в Цариград под ръководството на Т. Бурмов събира сведения и подготвя документите за дейността на мисията36. Тази негова ангажираност е показателна не само за личната, но още и за семейната обвързаност към предприетата инициатива. По време на цялото пътуване, въпреки съществуващите трудности и препятствия, Балабанов поддържа редовна кореспонденция с тъст си Д. Ив. Гешов и с жена си като ги информира подробно за извършваната от него дейност37.