Меценат на българската наука и култура

Главното събрание на БКД за 1899 г. е свикано на 14 ноември. Това събрание е важно за Дружеството и за неговия Управителен съвет, защото трябва да бъде приет нов устав. Разглеждането на проекто-устава, което отнема най-много време, е оставено като последна точка. Преди това е изслушан годишният доклад на ковчежника М. Сарафов, както и рапорта на ревизорите Г. Тишев и Д. В. Хранов. Излъчено е и новото ръководство: председател остава Ив. Евстр. Гешов, подпредседател – д-р Моллов, ковчежник – М. Сарафов. За членове на УС са определени: Христо Павлов, Г. Я. Кирков и Райчо Каролев14.

При обсъждането на устава се разгръща остра дискусия по въпроса за ограничаване на броя на новоприетите членове. Някои членове на Дружеството възприемат това искане като аристократична тенденция, заимствана от западните академи, която противоречи на демократизма в Българското книжовно дружество. Повечето са на мнение, че трябва да се повиши взискателността при привличането на нови членове. Предлага се и още нещо – всеки приет в Дружеството, който в продължение на три години не напише самостоятелен книжовен труд, трябва да се счита

14 Документи за историята на БКД…, док. 142, 143, 227-234

16

за доброволно отказал се от членство15. Тази постановка не се одобрява, но тя показва някои крайни тенденции в развитието на организацията. Това довежда и до дискусия за основната задача на БКД: дали то да остане просветителско дружество, което да популяризира научните знания, да работи за разширяване на образованието и просветата или да се заеме със създаване на условия за изграждане на научни кадри, които да се посветят изцяло на научното дирене. Все пак, в резултат на дискусията за повишаване ефективността на научния и книжовния труд, се стига до решение за провеждане на редовни научни заседания по клоновете, до прецизно рефериране на всички съчинения, които ще се печатат в списанията; до по-голям научен контрол.

През следващите няколко години той е неизменно преизбиран за председател на БКД, така че цялата административна, организационна и научна дейност минава през него. Участва и в различни комисии на Дружеството. Изнася речи и приветствия по различни поводи. Участва в тържествени събрания, поднася приветствия в чест на годишнини на членове на Дружеството; включва се в подготовката и в осъществяването на Дриновия юбилей през 1899 г. Освен това той се среща с чуждестранни учени, посетили България или пък си урежда срещи по време на пътуванията си в чужбина. Разменя книги и списания. Често кореспондира с чуждестранни учени – един от най-редовните е д-р К. Иречек16. Един от най-тежките за Дружеството

въпроси е набирането на средства, за да може да се води нормален организационен и научен живот. Гешов продължава да спонсорира различни дружествени прояви.

По повод смъртта на Марин Дринов през март 1906 г. Управителният съвет изпраща съболезнователни телеграми до близките му и до

15 Вж. Тодорова, Цв. Българското книжовно дружество след Освобождението (1878 г.) до превръщането му в Българска академия на науките (1911 г.) – В: История на Българската академия на науките 1869-1969. С., 1971, с. 41.

16 Из архива на Константин Иречек. Преписка с българи. Документи за обществено-

политическата и културната история на България от 1871 до 1914 година. Подбрал и подготвил за печат Петър Миятев. С., 1953, 212-214; 219; 230-233; 397 и др.

17

Университета в Харков. Взема се решение Любомир Милетич и Васил Златарски да присъстват на погребението, да положат венец от името на Дружеството и да произнесат траурни речи. През септември 1907 г. Историческото дружество при Харковския университет основава фонд на името на Марин Дринов. Фондът определя ежегодна награда по славяноведение. От името на председателя на Историко-филологическото общество при Харковския университет до БКД е изпратено специално писмо. УС на свое заседание от 13 януари 1908 г. решава да открие подписка за набиране на средства. От БКД най-напред се отзовава Ив. Евстр. Гешов. През март до членовете на Дружеството е изпратено писмо с молба да се включат с доброволни пожертвувания в подкрепа на фонда. Управителният съвет организира издаване на съчинения и писма на своя бивш дългогодишен председател. Решава се съчиненията да бъдат в три тома. Събраните от продажбата средства трябва да отидат във фонда за изплащане на наградите17.

Идеята за преобразуването се обосновава и с това, че Дружеството вече разполага със сериозен научен потенциал. Учените от БКД са известни, компетентни и авторитетни личности и са търсени за съдействие от държавни, обществени, научни и културни институции. Освен това те имат необходимото образование, умения и възможности да се занимават с научно-изследователска дейност в различни области на знанието. Затруднения създават ограничените финансови средства на Дружеството.

Подготовката за преобразуване му протича много по-активно след забележителния акт на председателя Ив. Евстр. Гешов. През януари 1908 г. Гешов решава да изплати ипотечния дълг на Дружеството, защото смята, че преобразуването трябва да стане едва след като бъде създаден известен паричен фонд, с който новата организация да започне дейността си. Той отправя писмо до Общото годишно събрание, в което заявява следното: „... за да улесня задачата на дружеството и да туря началото на тоя фонд, който да направи от нашето дружество самостоятелно учреждение с достатъчни средства и да може да функционира като същинска свободна академия, чест имам да ви явя, че се задължавам

17 НА БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 263, л. 9, 14; а.е. 740, л. 3, 19.

18 Пак там, а.е. 740, л. 16-20.

18

да изплатя целия ипотечен дълг, около 120  000 лева, на Българското книжовно дружество към „Балкан” с условие, че догодина, когато се изпълнят четиридесет години от основаването му, то ще се прогласи за академия.”19 Действието на председателя е посрещнато с благодарност от общото събрание, избрана е комисия, начело с подпредседателя д-р Моллов, която да посети дарителя и да му изкаже признателността на членовете, както и да го запознае с взетите решения. На същото събрание Гешов отново е преизбран за председател на дружеството и то с 31 гласа – всички присъстващи. Подпредседател остава д-р Д. Моллов. На 27 януари 1908 г. в Пловдив е свикано тържествено събрание, на което е подобаващо отбелязан актът на дарителя. Реч произнася Илия С. Бобчев, отпечатана малко по-късно като брошура20.

заседания и има една основна точка – приемане на мерки по прерастването

на Дружеството в академия. На заседанието от 16 януари 1911 г. е одобрена промяната в чл. 1 на устава. Новият вариант гласи: „Българското книжовно дружество, основано през октомври 1869 г. в Браила, като се преурежда съгласно с разпоредбите на настоящия устав, се преименува на Българска академия на науките. Академията е самостойно и независимо научно учреждение. Тя е юридическа личност със седалище в София. Академията се намира под високото покровителство на Негово Величество Царя на българите22.

На 13 февруари 1911 г. е гласуван новият Управителен съвет, който има тригодишен мандат. Иван Евстр. Гешов е преизбран за председател, д-р Любомир Милетич е определен за подпредседател, Иван Пеев (Плачков) остава секретар-деловодител. Приет е бюджетът на новата институция. Последното тържествено заседание става на 6 март с.г. в салона на читалище „Славянска беседа”. Присъстват представители на царското семейство, многобройни членове на дружеството, журналисти, гости. В доклада е отчетено, че трудният път е извървян, че Дружеството вече е създало условия за превръщане в академия, че има изградени научни кадри, че членовете и ръководството имат готовност и възможности за

19 Документи за историята на БКД…, док. 198, с. 306-307.

20 Кой е Иван Евстратиев Гешов? Реч, произнесена на тържествено събрание в Пловдив

на 27 януари т.г. от Илия С. Бобчев. Пловдив, 1908 г.; Вж. още: Вапцарова, Г., Цв. Величкова, Д. Илиева. 100 години от приемането на първия закон за БАН и преименуването

на книжовното дружество в академия. – Списание на БАН, 2012, кн. 2, 65-67.

21 НА БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 740, л. 62-63.

22 Пак там, л. 73-74.

19

изпълнение на новите цели и задачи. Дадено е и кратко изложение на извършеното през 1910 г.

20

ЗАВЕТЪТ НА ИВАН ЕВСТРАТИЕВ ГЕШОВ ЗА „СЪЩИНСКА СВОБОДНА АКАДЕМИЯ”

Научен архив на БАН

Иван Евстратиев Гешов работи за България половин век като общественик,

политик икономист, банкер, книжовник, публицист и меценат.

Неговото име е сред най-достойните имена на съзидателите на новата ни държава. В паметния лист, издаден от Управителния съвет на БАН по повод на смъртта му на 11 март 1924 г., той е определен като „родолюбец, деец на Възраждането, борец за свободата на своя народ, мъдър български държавник, общественик, икономист и публицист,

дългогодишен председател на Българската академия на науките“1. В следващите страници ще се опитам да разгледам неговата дейност и роля за развитието и просперитета на Академията и неговата безкористна

материална помощ за науката и академичната институция – дела, които справедливо го определят като създател на „същинската свободна академия“.

На живота и делото на Гешов е писано немалко. Сред изследователите

на неговия жизнен път се открояват Илия Савов Бобчев2, Елена Стателова3, Василка Танкова4 и др.

В служебното му досие, съхранено в Научния архив на БАН, се пази и словото на Стефан С. Бобчев (юрист и председател на Философско-

обществения клон) по повод смъртта му. В което се казва:

„Рядко има общественици у нас, които да са проявявали такава многостранна и многополезна деятелност като покойния председател

на Българската академия на науките»5. Самият Гешов, на 6 март 1924 г. написва автобиографична справка за енциклопедичното

издание „Who is who?», което е и последният му принос към оформянето на данните за живота му6.

1 НА-БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 955, л. 4.

2 Бобчев, И. С. Живот, дейност и възгледи на Иван Евстратиев Гешов (1849-1924). С., 1933, 68 с.

3 Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или трънливият път на съзиданието. С., 1994, 288 с. Висока оценка за биографичната книга на проф. Стателова дава Джон Димитър Паница (правнук на Гешов) в словото си пред академичната общност по случай 150 години от рождението му.

4 Танкова, В. Иван Евстратиев Гешов между общественика и държавника. – В: Български държавници (1878-1918). С., б. г., 43-44.

5 НА-БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 955, л. 22-33.

6 Пак там, л. 2.

21

Едни от най-важните моменти в неговия живот са свързани с успешните години в развитието на Българското книжовно дружество

в Българска академия на науките. Създадено в далечната 1869 г. в Браила, благодарение на дейността на първите наши книжовници и учени, в продължение на 40 години Дружеството намира признание за своите усилия да развива научна дейност в България. През първото десетилетия

на ХХ-ти век то отбелязва сериозни постижения, което дава основание да се твърди, че навлиза в нов етап от развитието си. Увеличава

се броят на учените и изданията. У нас и в чужбина се разпространяват

22 пълни течения на „Периодическо списание», „Сборник на БКД», започват да излизат „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина» (от 1901г.)7, „Български старини” (от 1906 г.), поредицата „Българска библиотека”, финансирана от лихвите на благотворителния фонд „Напредък”, в която се публикуват основополагащи научни трудове.

Отпечатани са отделни самостоятелни изследвания като „Български

старини из Македония” на Йордан Иванов, „Софроний Врачански” на Александър Т. Балан, „История на старото българско държавно право”

на Н. Благоев, както и литературни трудове като „Есенни дни” на Антон Страшимиров и „На кръстопът” на Кирил Христов и др. При оскъдните

финанси на Дружеството това е максималният размер на неговата

научна и издателска дейност. Въпреки, че със закон е предвидено предоставянето на държавна субсидия за институцията, тя не само че закъснява, но и през годините намалява8. През 1896 г. сумата е намалена

на 4 500 лв. а от 1886 до 1892 г. включително, както и от 1897 до 1901 г. държавата не дава никаква помощ на Дружеството9.

Гешов се ангажира с институцията почти веднага след Освобождението. През 1881 г. става дописен член, през 1884 г.- редовен,

а на 30 май 1898 г. - ковчежник и член на Управителния съвет на БКД. Само няколко месеца по-късно, на 25 октомври 1898 г., с тайно гласуване Главното събрание го избира за председател на БКД10.

Заставайки начело на Дружеството, той е наясно, че поема да ръководи

институция, изправена пред невъзможността да се справи с финансовите

затруднения, възникнали в резултат на тежката ипотека по сградата. Благодарение на щедростта на Столичната община през 1883 г. Дружеството получава безвъзмездно терен от 4600 кв. м в непосредствена

близост с Австро-Унгарското консулство. Основният камък

7 През 1901 г. с решение на ХІ ОНС издаването на „Сборник за народни умотворения” се прехвърля към БКД. Вж: НА-БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 10, л.12.; Документи за историята на Българското книжовно дружество 1878-1911. Съставители: Ив. Снегаров, П. Миятев, Д. Велева, Д. Върблянска, Л. Костадинова. Т. 2, С., 1966, с. 251.

8 Документи за историята на БКД ..., Т. 2, 235-237; НА-БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 170, л. 4.

9 Летопис на БКД, Кн. ХІ, 1910, С., 1911, с. 49.

10 НА-БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 738, л. 20-25.

22

на сградата се полага на 5 октомври 1890 г., а през 1892 г. завършва първият етап на нейното строителство. Под инвеститорския контрол

ъглова част, без големия салон и библиотеката12.

Според протоколите на главните събрания в периода от 1898 до 1908 г. липсват средства и Управителният съвет търси всякакви начини, за да изплати дълговете на Дружеството13. На 25 септември 1898 г., все още като член на УС, Гешов внася сумата от 12 хил. лв. „записана условно в кондиката на Дружеството като пожертвувание от покойния Евлогий Георгиев”14. Вече като председател той ежегодно допълва държавната субсидия и подпомага отпечатването на „Периодическо списание” 15.

Въпреки материалните трудности, още през 1907 г. се чуват гласове

БКД да се преименува в академия. Уставът му, приет в България през 1884 г., съдържа постановления, които го приравняват като статут

към академиите в другите страни. През 1899 г. уставът претърпява

промени, а през 1900 г. е приет нов организационен статут, който нормативно приравнява Дружеството с академичните институции. Промяната в името, според Управителния съвет е наложителна, защото

тя ще спомогне за разширяване на научните контакти и връзки с чужди академии.

От 1902 до 1907 г. БКД установява международни връзки със сродни

институции като: Славянското спомагателно дружество в Москва16, Академията на науките в Петербург17, Института Карнеги във Вашингтон18,

Сръбската кралска академия и Редакцията на „Сръбски книжевни гласник” в Белград19, Историко-филологическото дружество при Хар11

По негов проект са построени още сградата на Българската национална банка (1889 г.) и мавзолеят на Александър Батенберг в София, павилионите на Първото българско изложение в Пловдив през 1891 г., дворецът в Евксиноград и др.

12 Сградата се разширява към Австрийското посолство в периода 1925-1928 г. по проект

на архитектите Йордан Йорданов и Сава Овчаров. Новите крила са продължение на старата част и в този си вид представляват общ ансамбъл. В различни периоди в нея се помещава Министерството на външните работи, по време на пожар в Парламента, сградата е отстъпена за провеждане на заседанията на народните представители. При въздушните нападения над София през 1944 г. е полуразрушена голямата зала, която е възстановена от арх. Л. Константинов. Днес академична сграда на ул. „15 ноември” № 1 в столицата е сред най-ценните национални архитектурни и културни паметници - средище на поколения книжовници и учени - радетели за модерна България.

13 Документи за историята на БКД..., Т. 2, с.192.

14 Пак там, с. 189.

15 Пеев Плачков, Ив. Из гънките на миналото. Спомени и впечатления. Съставители: В. Николова, Е. Нончева. С., 1994, с. 179.

16 Документи за историята на БКД ..., Т. 2, 262-263.

17 НА-БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 218, л. 1.

18 Пак там, л. 5.

19 НА-БАН, ф. 1К,оп. 2, а.е. 228, л. 10-11.

23

ковския университет20 и т.н. Все повече учени-слависти, между които В. Ягич от Виена21, Густав Вайганд от Лайпциг 22, Л. Нидерле от Прага23,

Всичко това дава основание на Общото събрание през 1907 г. да избере

комисия25, която да проучи възможностите за преименуването на БКД в БАН. През 1908 г. комисията докладва, че няма приходи да се издържа

една академия, тъй като Дружеството изплаща ипотека по сградата.

На общото редовно събрание от 20 януари 1908 г., на което Гешов не присъства, се изчита неговото известно писмо, в което се казва:

„Господин председателю,

От доклада на г-н деловодителя, прочетен в годишното ни събрание на 13-того, се констатира, че комисията, която се избра в изпълнение на ланшното решение на дружеството ни, за да изучи решението за преименуването

му в Академия реши да не става това преименуване, додето не се образува известен фонд. Тъй като тоя въпрос ще се разисква утре във второто заседание на годишното събрание, за да улесня задачата на дружеството и да туря начало на тоя фонд, който да направи от нашето дружество самостоятелно учреждение, с достатъчни средства, да може да функционира като същинска свободна академия, чест имам да Ви явя, че се задължавам да изплатя целия ипотечен дълг около 120  000 лв. на [дружество] „Балкан”, с условие, че догодина, когато се изпълняват 40 години от основанието му, то ще се прогласи за Академия.”26

С този акт той слага началото на паричен фонд, който спомага Дружеството

да се превърне в независимо научно учреждение. Примерът му е последван от Христо Г. Данов, почетен член на БКД, който дарява

20 хил. лв. и д-р Анна Ничова, 4 хил. лв., които да се употребят за научните цели на Дружеството27. Отчитайки заслугите на Гешов към институцията, Стефан С. Бобчев ще напише по-късно, че той я ръководи

опитно и умно, а неговите „материални дарове и приноси, на първо място дадоха възможност на Книжовно дружество да се издигне и нарече

Академия“28.

Резултатите не закъсняват. На 6 март 1911 г. председателят Ив. Евстр. Гешов открива тържественото събрание в салона на дружество

20 Пак там.

21 Пак там, ф. 1К, оп. 2, а.е. 188, л.16.

22 НА-БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 940, л. 3-4.

23 НА-БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 1031, л. 3-6.

24 НА-БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 259, л.15.

25 НА-БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 293, л. 1, 195.

26 НА-БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 740, л. 33-34.

27 До този момент в БКД постъпва капитала на Виенското дружество „Напредък”. С него през 1892 г. е образуван първият благотворителен фонд.

28 НА-БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 955, л. 31.

24

„Славянска беседа”. В присъствието на всички членове на дружеството,

княз Борис Търновски, княз Кирил и на многобройна публика,

обявява преименуването на Дружеството в Българска академия на науките29.

Извън показните мероприятия, Гешов участва във всички заседания по промяна на устава, в изработването на законопроекта за БАН. Внесеният

от Министъра на народното просвещение Ст. С. Бобчев в Парламента

законопроект е приет единодушно от всички партии и е публикуван

в Държавен вестник на 1 февруари 1912 г. На БАН се осигурява годишен държавен приход от 60 хил. лв. Легализирана чрез новия закон и устав, Академията е призната за „напълно самостойно учреждение”30. На 13 януари 1911 г. Общото събрание избира първия управителен съвет

на БАН, чийто председател отново е Ив. Евстр. Гешов.

Запазвайки самостоятелността и независимостта на институцията, Управителният съвет съзнава колко много се нуждае тя от симпатиите

на обществото и от насърчението на държавата, държавния глава и правителството. В желанието си да разшири връзките на Академията с учените, така че тя да се превърне в най-авторитетния за страната център за поощряване на научния труд, а не в затворено учреждение, Гешов прокарва в Правилника, гласуван през 1912 г., идеята за участие на външни лица в комисиите на трите клона (Историко-филологичен, Философско-обществен и Природо-математичен). По време на Првата световна война през 1916 г. в Македония и Поморавието са командировани

утвърдени в своята област учени като Васил Златарски, Богдан Филов, Ст. Димитров, Димитър Мишайков, Иван Каросеров, Анастас Иширков, Любомир Милетич, Й. Иванов, Беню Цонев, Михаил Арнаудов,

Стефан Младенов, Стефан Романски и Д. Гадженов. Докладите им са изпратени до министри в правителството и Двореца. Въз основа на издирените от тях материали (във връзка с конкретна политическа задача), българските учени правят изводи, които и до днес не са загубили

своята висока научна стойност31.

Грижата на Гешов за Академията не спира през трудните години по време на Балканските и Първата световна война. На 25 юни 1920 г. Българска

търговска банка удостоверява ново негово дарение за БАН на стойност 50 хил. лв.32

Логичен завършек на цялостната му дейност в полза на институцията

е неговата воля, изразена завещанието от 1 септември 1923 г. С него

29 Летопис на БКД. Кн. ХІ, 1910, С., 1911, с. 43.

30 Летопис на БКД. Кн. І, 1911, С., 1914 с. 49.

31 Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. Съставител П. Петров. С.,1993, 5-13.

32 НА-БАН, ф. 1К, оп.2, а.е. 1118, л.1.