Меценат на българската наука и култура

11 Гешов, Ив. Ев. Спомени из години на борби и победи..., с. 17; НА-БАН, сб. IV, а. е. 35, л. 187.

12 Стайнова, М., А. Велков. Турски документи за стопанската дейност на Чалъковци. – Известия на НБКМ. Т. IX (XV). С., 1969, с. 168. За конфликта между Гешови и Салчо

Чомаков разказва в статията си в настоящия сборник Свобода Запрянова.

13 Вж.: НА-БАН, сб. IV, а. е. 35, л. 77, 92-93, 107.

230

Успоредно с икономическия размах, расте и социалният престиж на фамилията в средите на пловдивския елит, за който допринасят щедрите

дарения и активните й позиции по актуални проблеми на православната

община и българската общност в града.

Още през 20-те години на XIX в. нарасналите икономическите възможности

на Стоян, Вълко и Нешо Чалъкови и техните братовчеди Стоян и Вълко Куртович и самочувствието им на обществени лидери ги отвеждат в кръга на светските първенци около митрополията, ръководена

от гръцкия владика и доминирана тогава от малочислената, но със силни икономически позиции гръцка общност в града14. Запазената кондика на Пловдивската митрополия документира участието им през втората четвърт на века в легализирането на финансово-правните и семейните взаимоотношения между членовете на православната общност,

в управлението и поддръжката на духовните и учебните заведения

в епархията, в представянето на православната общност в Пловдив пред Патриаршията и султана15.

Успоредно с навлизането на Чалъковци в институциите на градското самоуправление в Пловдив расте и тяхната осъзната обществена сила, която все по-често през втората четвърт на XIX в. протича под знака на осъзнатата българска национална идентичност. Може би най-ранното проявление на този процес към средата на 20-те години е замяната на гръцките подписи на българските първенци – участници в заседанията на разширения мирски съвет при митрополията, с български. Така под протоколите от водените заседания българските представители започват

да се подписват с кирилски букви, с българските си имена и титли: “Вълко Теодорович мартор (свидетел)”, „Стоян Теодорович свидетел” и др.16 Показателна за промяната в личностната и колективната идентификация

на представителите на семейство Чалъкови, замяната на гръцкия език с български и през следващите години съставлява един от основните маркери в тяхната личностна и общностна идентичност.

Следвайки потомствената традиция на щедро ктиторство, в Пловдив

Чалъковци разгръщат значителна благотворителност. Успешните им стопански инициативи, както и овладяването на ключови позиции в православната община и градското самоуправление, обезпечават фи14

Генчев, Н. Възрожденският Пловдив..., 70-75. Вж. също: Lyberatos, M. Men of the Sultan: the Beğlik Sheep Tax Collection System and the Rise of a Bulgarian national Bourgeoisie in nineteenth-century Plovdiv. – Turkish Historical Review 1 (2010), p. 74.

15 Снегаров, Ив. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сб. БАН, кн. XLI, ИФ. 21. С., 1949, с. 182, 184-186, 288-290, 302-303, 315 и др.; Генчев, Н. Възрожденският

Пловдив..., с. 133.

16 Снегаров, Ив. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия, с. 346.

231

нансовите и административните механизми на тяхната активна благотворителна

от общинската каса, попълвана с черковни и манастирски приходи,

с дарения от частни лица и еснафи и с приходите от данъците серчим (върху отглеждането на свине) и гюмрук (върху лозята ), събирани

от Пловдивската община. Под умелото ръководство на Чалъковци,

значителна част от тези постъпления са отреждани за издръжката на пловдивските учебни и духовни заведения, за функционирането на болницата, за поддръжка на манастири и църкви в цялата Пловдивска епархия, както и за дарения с богоугодна цел17.

Приносът на Чалъковци в развитието на просветното дело в Пловдив

включва щедра благотворителност за построяването на училищни сгради, издръжката на добре подготвени учители, снабдяването с учебна

литература. От 20-те и 30-те години на XIX в. са първите сведения за техни дарения за построяване на килийни училища в Пловдивска епархия, за поддръжка на Централното гръцко училище в Пловдив и за издаване на учебна литература18. Чалъковци съдействат за наемането

на високообразовани учители в пловдивското гръцко училище, като д-р Иван Селимински, Георгиос Цукалас, Адам Запенас Мецовали19. През 30-те години на XIX в. например Вълко Чалъков поддържа няколко

копривщенчета на учение в същото училище, между които са и бъдещите общественици и интелектуалци д-р Стоян Чомаков, Найден Геров, Христо Пулеков, Груйо Манев и Йоаким Груев20.

По това време учебните заведения в Пловдив са под контрола на православната община, доминирана от гърците и ръководена от гръцкия

митрополит21. Единствена просветна възможност за българчетата

17 Моравенов, К. Цит. съч., с. 164. Вж. също: Шопов, Ат. Д-р Стоян Чомаков. Живот, дейност и архива. – В: Сборник на БАН. Кн. XII. Клон историко-филологичен и философско-

обществен. 8. С., 1919. Ч. I. Из живота и дейността на д-р Ст. Чомаков по църковния въпрос и възраждането, с. 13; НА-БАН, сб. IV, а. е. 35, л. 49-50, 90.

18 Вж.: Кесяков, Хр. Пловдивските първенци Чалъковци…, 7-9; Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население..., с. 164; Шопов, Ат. Д-р Стоян Чомаков... Ч. I, 12-13; Λυμπεράτος, Α. Οικονομία, πολιτική και εθνική ιδεολογία..., σσ. 198-200.

19 Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население…, с. 166; Кесяков,

Хр. Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови…, 29-30. В знак на признателност за заслугите на Вълко и Стоян Чалъкови като училищни настоятели учителят в пловдивското

елинско училище Георгиос Цукалас им посвещава своята старогръцка граматика,

издадена в Цариград през 1835 г. с финансовата помощ на семейство Чалъкови. – Вж.: НА-БАН, сб. IV, а. е. 35, л. 60.

20 Доросиев, Л. Учебното дело в Копривщица преди освобождението ни. – В: Юбилеен

сборник по миналото на Копривщица…, с. 279; Кесяков, Хр. Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови..., с. 30; Тодев, Ил. Д-р Стоян Чомаков…, 73-74; Lyberatos, A. Men of the sultan…, pp. 76-78.

21 Кирил, патриарх Български. Паисий, митрополит Пловдивски в църковно-народната борба. Пловдив, 1948, 10-13; Генчев, Н. Възрожденският Пловдив..., 70-71, 127-128.

232

са гръцките училища и това обяснява грижите, полагани от Чалъковци за централното гръцко училище в града – те са негови традиционни благодетели чак до средата на XIX в.22 През 30-те и 40-те години на века с тяхното активно финансово и организационно участие са изградени

от Вълко Куртович Чалъков (Малки Вълко) училище „за бедните и сиромашки деца”, известно като Светотроическо училище (1834)23, „малкото училище в църковния двор за бедни деца” при църквата „Св. Петка”, изградено с финансовата подкрепа на Вълко и Стоян Чалъкови, Салчо Чомаков, Тодор, Недельо и Искро Вълкович, Стоян Куртович, Власаки Панчович, Лулчо Толев, градските еснафи, българските селища

от Пловдивската епархия и Бачковския манастир, и с доброволния „данък” от всяко семейство в Пловдив (1836)24, български взаимни училища

в пловдивските махали Мараша и Каршияка (1847–1848 г.)25.

През октомври 1850 г. в Пловдив е открито централното българско училище “Св. Кирил и Методий”. Основния капитал за построяването му (парични средства и недвижими имоти на стойност 40  000 гроша26) дарява Стоян Тодоров Чалъков (Големи Стоян), а общата сума на капитала,

вложен в построяването и издръжката на новото училище през следващите години от Стоян Чалъков и семейството му, възлиза на 136 000 гроша27. В набирането на средства се включват със свои дарения

22 НА-БАН, сб. IV, а. е. 35, л. 52, 77, 129, 264, 317-318 и др.; Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население..., 168-169; Кесяков, Хр.Пловдивските първенци

Чалъковци...,7-8

23 Училището е замислено като българско, но поради силната реакция на гръцката партия в града намерението на чорбаджи Вълко в училището да се въведе обучение и на български език не се реализира и там се преподава на гръцки език чак до 1849. - Вж.: НА-БАН, сб. IV, а. е. 35, л. 264-265; Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население..., с. 183; Кесяков, Хр. Пловдивските първенци Чалъковци..., с. 7; Шопов, Ат. Д-р Стоян Чомаков. Ч. I, с. 12; Генчев, Н. Възрожденският Пловдив..., 145-148; Илиева, А. Център на общобългарското образование през Възраждането. – В: Очерци из историята на Пловдив. Ч. 1. Пловдив, 1994, 39-40.

24 НБКМ-БИА, ф. 22, а. е. 829. Сметка за постройка на старата църква “Св. Петка” на тепе Алтъ, б.д., л. 1-2. – Цит. по: Генчев, Н. Възрожденският Пловдив..., с. 138. Вж. също: НА-БАН, сб. IV, а. е. 35, л. 56, 63-72; Кесяков, Хр. Пловдивските първенци Чалъковци…, с. 9, с. 12; Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население...,

с. 170.

25 НБКМ-БИА, II А 5229, II А 5231, II А 5232, II А 5235, II А 5237, II А 5238; Груев,

Пловдив...., 160-161; Илиева, А. Център на общобългарското образование....,

41-42.

26 НБКМ-БИА, ф. 782, а. е. 9, л. 8-9: Писмо от Г. Ст. Чалоглу до Д. Мицура от 17 септември

27 НБКМ-БИА, ф. 782, а. е. 9, л. 20-23. Писмо от Г. Ст. Чалоглу до д-р Ст. Чомаков. Вж също: НА-БАН, сб. IV, а. е. 35, л. 139; Кесяков, Хр. Пловдивските първенци Чалъковци…, 16-17.

233

също Павел Куртович, Константин Нешов, Салчо Чомаков, д-р Стоян Чомаков, братята Гешови, М. Гюмюшгердан, Аргир Заралията и др. частни лица, Бачковският манастир и Копривщенската община28.

на XIX-то столетие отбелязва първия значителен успех в борбата на българската общност в града за културно и просветно обособяване. С писмо от 13 юли 1850 г. Стоян Чалъков кани за учител Найден Геров29.

Около новооткритото училище, издръжката и ръководството на което се поема от пловдивските българи, се създава ядрото на българската

община в Пловдив30. Под успешното ръководство на Найден Геров новооткритото училище скоро се превръща в средищно за цяла България учебно заведение31 и има съществен принос в подготовката на българска национална интелигенция през третата четвърт на XIX в.

Ето как Иван Ев. Гешов си спомня за ученическите си години в пловдивското българско училище: „Скъпи са ми спомените от Пловдивското

училище – защото там, при една благоприятна атмосфера от учителски грижи и другарски симпатии към мене, се пося, поникна и порастна доброто семе на любовта към науката. Скъпи ми са те още и защото в ония години на борби за народни правдини, на подвизи за народно възраждане, ние, учениците се научихме да гледаме на живота не като на арена, в която хората се борят само за лични облаги, а като на бойно поле, в което трябва да се извоюват по-възвишени блага. В никой град на България чувството на алтруизма, идеята на всестранно народно

освобождение не се култивираха тъй систематично и тъй интенсивно,

както в Пловдив. И център на тая култура бе училището. В него ние от малки още се учехме да сме патриоти, от малки още участвувахме в народната борба.”32

Родът Чалъкови има съществена роля и в обновяването на пловдивските

храмове. Приносът им за духовния живот на православното

население на Пловдив включва възстановяването през 30-те и 40-те години на XIX в. на църквите „Св. Неделя” (1832)33, „Св. Никола”

28 Груев, Й. Епархийското в Пловдив училище..., 121-123.

29 „Господине Найдене – гласи писмото – Дето ви бехме споменали, че желаеме да ви имаме в нашиат град за учител, дойде време дето да турнеме нашето желание в дело, ради което и ви пишем молающе като приемите писмото ми да дойдете тука да преговорими и да начнете светото дело, което господ да даде да буде полезно спорет сръцето ни. 13 юлия [1]850: Филибе. Ваш доброжелател Стоян Теодорович”. - Из архивата

на Найден Геров. Под ред. на Т. Панчев. Кн. II. С., 1914, с. 786.

30 Генчев, Н. Възрожденският Пловдив..., с. 122.

31 Груев, Й. Епархийското в Пловдив училище…, 120-121; Из архивата на Найден Геров..., Кн. II, с. 140; Илиева, А., Център на общобългарското образование..., 42-44; Генчев, Н. Възрожденският Пловдив..., с. 148. Вж. също: Цариградски вестник, А, бр. 47, 11 август 1851 г.

32 Гешов, Ив. Ев. Спомени из години на борби и победи…, 11-12.

33 Вж.: Снегаров, Ив. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия…, с. 315.

234

(1835–1836)34, „Св. Петка” (1836–1837) и „Св. Димитър” (1830–1838)35, „Света Богородица” (1825–1844)36. Ктиторски надписи са съхранили спомена за щедрите дарения на фамилията за възобновяването на пловдивските

През 40-те години на XIX в. с активното финансово и организационно

участие на фамилията Чалъковци в Пловдив са изградени първите български храмове – в махалите Мараша и Каршияка – символ на възходящото

развитие на българската национална идея сред българите в Пловдив. Както обръща внимание Н. Генчев, в началото на 40-те години

на XIX в. периодът на българо-гръцкото сътрудничество в Пловдив се изчерпва. С напредването на процесите на национално обособяване и поставянето на първите национални искания за български владици, двете народностни групи в Пловдив се разделят и всяка започва да се домогва до свои молитвени домове39. Напрежението ескалира през следващото десетилетие, за да достигне кулминационната си точка в края на 1859 г. в сблъсъка за пловдивската църква „Св. Богородица”. Свидетел на тези събития като ученик в пловдивското училище „Св. Кирил и Методий”, в спомените си Иван Ев. Гешов описва ожесточения

спор с гърците за българско богослужение в църквата „Св. Богородица”

като „един от най-забележителните епизоди” на пловдивските българи в „тяхната борба против гръцкото надмощие”40.

В годините след Кримската война (1853–1856) в обществения живот

34 Според бележка в кондиката на Пловдивската митрополия от 1 октомври 1836 г., за обновяването на църквата „Св. Никола” пловдивските българи събират 32  850 гроша, от които около 15  000 гроша са дарени от фамилията Чалъкови. – Вж.: Кесяков, Хр. Пловдивските първенци Чалъковци..., 13-14; Кесяков, Хр. Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови..., с. 40. Вж. също: Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население..., 155-156 ; Шопов, Ат. Д-р Стоян Чомаков..., Ч. I, с. 13; НА-БАН, сб. IV, а. е. 35, л. 53; Генчев, Н. Възрожденският Пловдив…, с. 140.

35 В кондиката на Пловдивската митрополия се съхранява сметка за направените разходи

по построяването на църквата „Св. Димитър” с дата 18 януари 1838 г. Между най-едрите частни лица - дарители за изграждането на храма са записани чорбаджи Вълко Теодорович [Чалъков], дарил 1  646 гроша, Стоян Теодорович [Чалъков]– 1500 гроша, Стоян Куртович – 1500 гроша, и други. – Вж.: Снегаров, Ив. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия..., 387-388; Генчев, Н. Възрожденският Пловдив..., с. 140.

36 Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население..., 146-151; НА-БАН, сб. IV, а. е. 35, л. 51-52; Генчев, Н. Възрожденският Пловдив..., с. 139.

37 Стоян Куртов (Куртович) Чалъков, известен като „Малки Стоян” (1790 – 1865). – За него вж.: Мирчева, К. Чалъкови…, 292-293.

38 Москова, С. Зографии Захариеви у Филибе. Каталог на изложба по повод 150 години

от смъртта на Захарий Зограф, 1853 – 2003. Пловдив, 2002, с. 10.

39 Генчев, Н. Възрожденският Пловдив..., 140-141.

40 Гешов, Ив. Ев. Спомени из години на борби и победи…, 14-15.

235

образователен ценз, на модерни европейски обществено-политически

идеи. Доброто образование, получено в гимназии и университети в Османската империя, Гърция и Европа41, ги среща и с модерните европейски

политически идеи в областта на образованието, реформираната църква и политическия живот. Именно на това поколение е отредено ръководството на важен етап от националното съзряване на българите и извеждането до успешен край на усилията за изграждане на българска

национална църква.

Като върхов период в обществено-политическата активност на фамилията

могат да бъдат определени 50-те–70-те години на XIX столетие. Пловдив се оформя като своеобразен център на църковно-националното

движение в българските земи. Тук през 50-те години българската общност се обединява в усилията си за отстраняване на гръцкия митрополит

Хрисант (1850–1857) и за обособяване в собствена църковна йерархия.

Обединени около българската църковна община, пловдивските българи имат за свои самоотвержени ръководители в борбата срещу гръцкия митрополит Георгаки Чалоглу, д-р Стоян Чомаков и Павел Куртович.

На продължителната дейност на този своеобразен „триумвират” в Пловдив, Одрин и Цариград се дължи окончателното отстраняване на гръцкия митрополит от Пловдив през 1857 г.42

Равносметката от участието на Чалъковци в обществено-политическия

живот на българите позволява да се открои значимата им лидерска роля сред пловдивската българска общественост през целия разглеждан период, приносът им в решаването на най-важните обществени проблеми

и в изграждането на първите български национални институции. Много представители на рода като Георгаки Стоянович Чалоглу, д-р Стоян Чомаков, Павел Куртович, Константин Нешович, Никола Вълкович

Чалики участват в ръководството на формираната в средата на века българска община, поела грижите за поддържането и управлението на обществените просветни и духовни учреждения в града43. Чалъковци са между създателите и ръководителите на първото читалище в Пловдив44,

попечители и касиери на училищното настоятелство на епархийското

училище „Св. Кирил и Методий”45, членове на разширения

41 Мучинов, В., М. Левкова-Мучинова. Демографска характеристика на един български

възрожденски род (родът Чалъковци през втората половина на XVIII и през XIX век). – В: Семейство и солидарност между поколенията. Научна конференция (София, 17–18 октомври 2012 г.). С., 2013, 31-33.

42 Вж.: Реч, произнесена от Йоаким Груев по случай 25-годишнината от учредяването на Българската екзархия. – В: Българската екзархия. Сборник документи от архивните фондове

на Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив. Състав. и автори на встъпителна студия: Р. Колева, А. Аврамова. Пловдив., 2003, с. 369. Вж. също: Бонева, В. Българското църковно-национално движение 1856 – 1870. В. Търново, 2010, 94-99, 1085.

43 Свобода, ΙΙΙ, бр. 1, 2 юли 1872.

44 Груев, Й. Епархийското в Пловдив училище..., с. 122.

45 НБКМ-БИА, ф. 782, а. е. 74, л. 2-5, 7-8, 10-11 и др.; а. е. 82, л. 25-26; а. е. 99, л.

236

светски съвет при пловдивската православна община46, пловдивското епархийско настоятелство, Епархийския смесен съвет в Пловдив 47.

национални измерения чрез дейността на най-изявените си представители д-р Стоян Чомаков, Павел Куртович, Георгаки Стоянович

Чалоглу, д-р Георги Вълкович и др.

Между тях водеща е ролята на д-р Ст. Чомаков – най-влиятелният

светски деец на църковното движение, свързан по майчина линия с Чалъковия род. Ръководните му позиции се очертават още по времето на сформирания през пролетта на 1861 г. в Цариград национален представителен

орган, наречен от П. Ников „негласен български парламент, втори след оня от 1857 г.”, в който освен д-р Стоян Чомаков участват още двама пловдивчани – Георгаки Стоянович Чалоглу и Христо Гешов48.

Изпратен именно като представител на Пловдивската община, с материалната и моралната подкрепа на пловдивчани, в продължение на 17 години (1861–1878) д-р Стоян Чомаков последователно отстоява

в смесени българо-гръцки комисии и събори, в срещи с османските власти и с представителите на европейските сили българските искания

за независима църковна йерархия, до успешното извоюване на султанския

ферман за създаване на независима българска църква (1870) и последвалото конституиране на Българската екзархия49.

Чалъковци защитават интересите на своите сънародници в създадените

в годините на Танзимата управленски органи, в които са включвани

и представители на немюсюлманското население в империята. Откриваме имената им между участниците в градския меджлис (събрание)

и в пловдивския областен меджлис50, в пловдивското криминално

съдилище51 и в ковчежничеството на Пловдивския санджак52, а през 1867 г. Георгаки Стоянович Чалоглу е определен за член на ви1-

55; Груев, Й. Епархийското в Пловдив училище..., 120-122, 137; Груев, Й. Спомен за Чалъковци..., 130-131; Кесяков, Хр. Пловдивските първенци Чалъковци..., 16-17; Генчев, Н. Възрожденският Пловдив..., 122-123, 345-350.

46 Вж.: Снегаров, Ив. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия…, 350-351.

47 Груев, Й. Епархийското в Пловдив училище..., с. 137; НБКМ-БИА, II А 1604. – Цит. по: Генчев, Н. Възрожденският Пловдив..., с. 260.

48 Ников, П. Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения.

II издание. С., 1971, с. 122, 201-204, 266-271; Маждракова-Чавдарова, О. Българското епархийско настоятелство в Пловдив и националната легална политическа

борба (1861–1870). – В: Религия и църква в България. Социални и културни измерения

на православието и неговата специфика в българските земи. С., 1997, с. 155.

49 Тодев, Ил. Д-р Стоян Чомаков…, 189-428.

50 Шопов, Ат. Д-р Стоян Чомаков... Ч. I, с. 21.

51 Съветник, II, бр. 2, 30 март 1864. – Публ. в: Радкова, Р. Посмъртни материали за български възрожденски дейци. Т. I. С., 2003, с. 136. Вж. също и: Бъдущност, I, бр. 6, 12 апр. 1864; НА-БАН, сб. IV, а. е. 35, л. 327.

52 България, II, бр. 67, 29 юни 1860; НА-БАН, сб. IV, а. е. 35, л. 107-108. Вж. също: Из архивата на Найден Геров..., Кн. II, с. 742.

237

лаетския меджлис в Одрин53. В качеството си на „български народен пълномощник” той представлява и защитава интересите на своите сънародници

Събитията около Руско-турската освободителна война (1877–1878) са решителни за съдбата на Чалъковия род. Столицата на новосъздадената

автономна област Източна Румелия предоставя на много от тях възможност за професионална реализация в новоизграждащата се местна

администрация, в състава на Областното събрание и в източнорумелийското

правителство. Членове на Областното събрание на Източна Румелия са д-р Стоян Чомаков, д-р Георги Вълкович, Иван Евстр. Гешов,

Тодор Искров Кесяков57. В състава на първото източнорумелийско правителство (май 1879 – юли 1881) като директор на земеделието, търговията

и общите сгради участва д-р Георги Вълкович, а през периода 1882–1883 г. Иван Евстр. Гешов заема поста директор на финансите58.

След Съединението редица представители на семейство Чалъкови поставят своите знания и професионален опит в услуга на изграждането