Меценат на българската наука и култура

А от тях получава обратно сведения за събитията в Цариград, за отношението им към политическата обстановка в Европа и в Османската

империя, както и за позициите на определени кръгове сред българската

колония там към дипломатическата им мисия38.

Не е възможно да се пропусне споменаването и на факта, че познанствата

и препоръките на известните търговци от Пловдив и Цариград отварят пред българските пратеници много врати на български еми33

Балабанов, М. Д. Цит. съч., с. 110. Същият пасаж е предаден неточно в сборника: Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция…, док. 4, с. 24

34 Балабанов, М. Д. Цит. съч., с. 111.

35 След Освобождението той е член на Народната партия, а в периода 1912-1914 г. е кмет на София. Кратки биографични сведения за него вж. у Коцев, Г. Кметовете.- В: София. 120 години столица. С., 2000, с. 225; Василев, Й. С какво ще запомним 56-те кметове на София. – Труд, бр. от 29 ноември 2014.

36 Павлова, В. Цит. съч., док. 11, с. 298-299. Т. Бурмов от Цариград, 30 септември 1876, до Др. Цанков в Лондон.

37 НА БАН, ф. 26к, а. е. 17, л. 5. М. Балабанов от Манчестър, 16/28 септ. 1876, до Анна Балабанова в Цариград; Павлова, В. Цит. съч., док. 21, с. 311-312. Балабанов от Лондон, 8/20 ноември 1876, до Анна Балабанова в Цариград.

38 НА БАН, ф. 26к, а. е. 17, л. 1-4, 6, 13. Анна Балабанова от Цариград до М. Балабанов;

Пак там, а. е. 21, л. 20. Д. Ив. Гешов от Цариград, 16/28 декември 1876, до М. Балабанов. Павлова, В. Цит. съч., док. 23, 313-314. Д. Ив. Гешов от Цариград, 12/23 ноември 1876, до М. Балабанов.

165

страни. С особена сила тази констатация се отнася до Виена и Манчестър, където в предходните години фирма „Братя Гешови“ е притежавала свои търговски кантори и е добила някаква известност и авторитет със своята стопанска дейност.

В австрийската столица Др. Цанков и М. Балабанов лесно се свързват

с пребиваващата там българската емигрантска общност, сред която ключова роля играят търговците братята Сава и Никола Евстатиеви Паница39.

Между фамилиите Гешови и Паница още от предходните десетилетия

се поддържа стопанска кореспонденция40, а сега виенските български търговци са специално предупредени от Цариград и Букурещ

за пристигането и задачите на дипломатическите пратеници41. В случая те не само им оказват необходимото съдействие при контактите им с влиятелни личности, като например с Феликс Каниц, и с местните

правителствени органи42, но дори нещо повече, именно фирмата на „Братя Паница“ става основният център, който препредава кореспонденция,

пратки и парични средства между делегатите в Париж и Лондон,

от една страна, и Цариград и Букурещ, от друга43.

Изградената мрежа от стопански контакти и обществени връзки на братя Гешови изиграва съществена роля за дипломатическата мисия и в Англия. При пристигането си в Париж, а след това и в Лондон, Др. Цанков и М. Балабанов се оказват без препоръчителни писма или други

някакви документи, които да ги легитимират пред правителствата и пред влиятелните политически кръгове на съответната страна като законни представители на българския народ. На съвещанието в дома на Д. Ив. Гешов на о-в Халки се е договорило с оглед на тяхната безопасност

при отпътуването от Цариград тези документи да им бъдат изпратени по-късно във Виена, Париж или Лондон. В началото на септември

обаче това така и не се случва в нито една от трите европейски столици. Поставени пред неприятната алтернатива да останат бездейни за неопределено време и така да поставят под реална заплаха от провал

осъществяването на своята мисия двамата делегати вземат решение М. Балабанов да отпътува за Манчестър, за където имат сведения, че пребивава малка българска емигрантска общност, която може да им се притече на помощ в този критичен момент от мисията44.

Идеята да се потърси подкрепа в големия промишлен и търговски център на Англия се оказва сполучлива. М. Балабанов сравнително

39 За тях по-подробно вж. Стателова, Е. Биография на българския дух. (Родът Паница.)

С., 1997, 31-106.

40 Пак там, с.36.

41 Балабанов, М. Д. Цит. съч., с. 129.

42 Пак там, 130-131.

43 Павлова, В. Цит. съч., док. 8, с. 296; Шарова, К. Българската национална акция…, с. 241; Стателова, Е. Биография на българския дух…, с. 57; док. 12-15, с. 261-264.

44 Балабанов, М. Д. Цит. съч., 145-150.

166

препоръки до външния министър лорд Едуард Хенри Дарби,

британското правителство и политическите лидери на Либералната партия47. Това е и първата успешна стъпка в дългата и много сложна дипломатическа мисия на М. Балабанов и Др. Цанков в столиците на Великите сили. Очевидно заслугата за това не е само на постоянството и инициативността на двамата делегати, но и на деловите връзки на търговската фирма „Братя Гешови“, която със своя авторитет на честни стопански дейци им проправя пътя в този критичен момент.

Още в началния етап от дейността на българските делегати Високата

порта се оказва добре информирана за истинските цели и задачи, които те преследват с пътуването си в Европа48. Като отговор властите в Цариград предприемат съответните полицейски и репресивни мерки. Семейството на М. Балабанов на о-в Халки е поставено под специално наблюдение, а кантората на неговия тъст е обискирана и е иззета архивата

на българския журналист, съхранявана там в два сандъка. По-късно

е издадена заповед за задържането на Д. Ив. Гешов и изпращането му на заточение в Мала Азия. Единствено предварителното му уведомяване

за готвената репресия и бързото му укриване при негови гръцки и арменски приятели предотвратяват осъществяването на замислената полицейска акция. Поради очерталата се невъзможност да продължат нормалния си живот в османската столица в началото на 1877 г. семействата

на М. Балабанов и на Д. Ив. Гешов напускат Халки и се установяват

временно във Виена49.

В литературата е утвърдено мнението, че дипломатическата акция от 1876 г. е дело на богатите и влиятелни цариградски и букурещки българи. Изнесените в настоящия доклад сведения и факти, ми дават основание, струва ми се, към първите две групи да бъдат прибавени и пловдивските българи, най-вече в лицето на цялата фамилия Гешови и специално на Д. Ив. Гешов и Ив. Евстр. Гешов.

45 Пак там, с. 150-151. За стопанската дейност на фирмата „Братя Гешови“ в Манчестър

и за техните стопански контакти там вж. Глушков, Хр. Българска фирма в Манчестер до Освобождението. – Векове, 1975, № 4, 30-38, особ. с. 31, 34; Примов, А. Цит. съч., 128-129.

46 Балабанов, М. Д. Цит. съч., с. 151.

47 Пак там, с. 151-155. Вж. и коментара за този епизод на Данаилов, Г. Цит. съч., с. 14.

48 Божинов, П. Цариградските българи…, 269-270.

49 Балабанов, М. Д. Цит. съч., с. 419.

167

НА РОДА ГЕШОВИ

Иванка Митева

Регионален исторически музей - Пловдив

Благотворителността е осъзната проява на щедрост, събиране и даване

на средства или на други, материално измерими неща, с цел подпомагане

на човек или на група от хора, изпаднали в трудна ситуация. В не много далечното минало в българския език е употребявана една малко позабравена вече дума – милосърдие – израз на готовност да се окаже помощ на нуждаещите се, в знак на състрадание и съпричасност към чуждото нещастие. При всички случаи става въпрос за проява на взаимопомощ.

В миналото жестовете на оказана помощ до голяма степен създават сигурност за отделните индивиди, а и за по-големите общности. Съпричасността

и проявите на милосърдие, с времето са се утвърдили като трайни практики. Но обществото е солидарно, не само в състояние на беда. Факт е, че българското светско училище през доосвобожденската

епоха се изгражда най-вече с доброволните дарения на замогналите се и богати хора от обществото, своеобразно родно проявление на европейската

практика на проява на солидарност. След Освобождението големите прояви на благотворителност пак са дело преди всичко на богатите

представители на младия български елит. И едва ли има по-красноречив

пример за това от стореното от една от най-видните личности на този елит – Иван Евстратиев Гешов. Той е човек с наистина европейска

„кройка”, с впечатляваща и респектираща биография – държавник, политик и партиен лидер, финансист, дипломат, човек, изкушен от литературата,

преводач, журналист и главен редактор на първия следосвобожденски

вестник „Марица”. И съвсем не на последно място – благодетел,

при това един от най- крупните в българските условия!1

Историците, уви често забравят, че миналото не е само политика, партии или въстаннически героизъм, че човешките взаимоотношения са в основата на случващото се в живота и често дават ключа за обяснение

на процесите и явленията, които после намират място в учебниците.

Те са детайл, но важен, от „снимката” на обществото в даден

1 За него вж.: Иван Ев. Гешов. Възгледи и дейност. С., 1926 г., ред. Иван Пеев Плачков;

Бобчев, Ил. С. Живот, дейност и възгледи на Иван Евстратиев Гешов (1849-1924). С., 1933; Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или трънливия път на съзиданието. С., 1994; Илиева, Д., Г. Вапцарова. Иван Евстратиев Гешов и Българската академия на науките.- Годишник на Регионален исторически музей - Пловдив. Научен форум „Пловдивски приноси. 2009. Род, семейство, отечество”. Пловдив, 2009, 11-17.

168

етап от развитието му, в случая десетилетието преди Освобождението и след него, когато младата нация изявява стремежа си да направлява сама своето бъдеще и постига реални успехи в името на своето самоутвърждаване.

с избухването на Априлкото въстание (1876) и Руско- турската война (1877-1878), Гешов пише във в. „Марица”:„Време е вече да се постараем да развием у нас чувството на човеколюбието, на братското подпомагане, блестящи примери на което ние от 2 г. насам гледами от чужди благодетели” 2. Така той споделя с читателите две много важни свои убеждения – че благотворителността е преди всичко човеколюбие и че чуждият пример, когато е добър, е много важен! За младия английски

възпитаник последното е свързано с преките му впечатления от лейди Странгфорд.

Въпросът за благотворителността носи и поколенческа характеристика.

Много показателен в тази насока е езикът на тогавашните хора, днес неестествен и архаичен. По повод изграждането през 1903 г. на паметника, увековечаващ Плевенската епопея, един от най-богатите по това време българи се обръща към председателя на инициативния комитет

Стоян Заимов със следната молба: „Аз Ви моля да ми допуснете да допринеса и аз моята лепта за неговото въздигание, като ме запишете

между пожертвователите за една сума от 30  000 лева”.3

Историческата литература днес отрежда достойно място на десетките,

при това крупни благотворителни изяви на Иван Евстр. Гешов4. Те не са спонтанни изблици на щедрост на богат човек, а дълбоко мотивирани

и осмислени убеждения. Но Гешов е най- известният представител

на фамилия, в която благотворителността има и утвърдени във времето семейни традиции. Братя Гешови, чиято търговско-банкерска къща от 40-те години на ХІХ в. заема солидни позиции в стопанския живот на Пловдив, заедно с другите заможни български градски фамилии

на Чалъкови, Моравенови, Кесякови активно подпомагат просветното

дело и църковното движение. Добре известно е, че от 1858-1859 г. нататък пловдивските представители на рода са в училищното настоятелство, а от 1862 г. управляват училищната каса. През 1872 г., едва 23-годишен Ив. Евстр. Гешов става председател на Пловдивското читалище. Тези културни институции се издържат чрез популярните в онова време самодейни представления, лотарии, но най-вече с дарения на заможни българи и фамилия Гешови има несъмнена заслуга за това.

2 Марица, г. І, № 18, 26 окт. 1878.

3 Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция. Съставители: Р. Попов, В. Танкова.

С., 1994, док. 72, с. 162

4 Енциклопедия Дарителството. Дарителски фондове и фондации в България 1878-1951. Съставители: В. Николова, Р. Стоянова. С. 2011, Т. 1, 227-232; Т. 3, 118-119 и др.

169

е да обърна внимание върху една страна на тяхната благотворителна дейност – помощта, която оказват на бедни, болни, безпомощни хора, сираци и т.н. и как тя е представена в документите, съхранявани в Регионалния

исторически музей в Пловдив. Музеят пази значителен брой, разнообразни по съдържание и произход документи на фамилията. Те имат връзка с няколко поколения нейни представители. Според музейните

инвентарни книги, материалите, които не са обособени в отделен фонд, включват 3  695 архивни единици. Всички те в много добро състояние5.

От тях 2401 единици са на български език , а останалите 1294 са написани на гръцки, френски, османотурски, и по-малко- на немски, латински, сръбски, румънски и арабски език. Най-много са документите

на гръцки език – 727, на френски -361, османотурски - 187. В хронологическо

отношение материалите са от 40-те години на ХІХ в. до периода след Балканските войни. Те са разнообразни по своя характер и по информацията, която съдържат- счетоводни книги, писма, полици, сметки, карти, включително и военни и т.н. Документите се нуждаят от прецизна професионална обработка и съответното проучване.

Във фонда открих 98 отлично запазени документа, свързани с благотворителни

изяви на фамилия Гешови. Това са писма, адресирани до братя Гешови, документи, пряко свързани със Стефан Ив. Гешов, Христо Ив. Гешов, Иван Стефанов Гешов. Времево те се ограничават между 1860 и 1883 т. Няколко от тях са свързани с подпомагане на читалището

и на бедни ученички. По-голямата част от тези документи са датирани от 1877-1880 г. и дават сведения за проявите на състрадание, съпричасност и оказване на помощ от страна на членове на фамилията въввръзка с изпитанията през 1876-1878 г.

Най-ранният документ носи дата 4 декември 1860 г. и от съдържанието

му става ясно, че лицето Манчо Попов Златарев от Панагюрище е получил от Цариград, от братя Гешови 12 турски лири, да ги предаде на няколко сиромаси6. Най-късните материали, от 1883г., са 2 лотарийни

билета от по 1 рубла, закупени от Стефан Ив. Гешов от благотворителна

лотария за бедни ученички от Областната девическа гимназия7.

Запазени са и две бланки, носещи печата на Българското читалище в Пловдив, съответно от 8 и 10 март 1872 г. Те свидетелстват, че Стефан Ив. Гешов и Христо Ив. Гешов, членове на читалището, заплащат годишното

си спомоществование в размер на 104 гроша. Очевидно става въпрос за това, което днес наричаме членски внос и това е максимал5

РИМ – Пловдив, ф. 07 – документи.

6 РИМ -Пловдив, ф. 07 - 7352

7 РИМ – Пловдив, ф. 07 - 7296

170

на Пловдивското българско читалище8.

Документите, датирани от 1877 г. са девет на брой. Между тях са няколко писма с молби за помощ, написани от Левкийския митрополит

Гервасий и Пловдивския митрополит Панарет, носещи печата на Пловдивската Митрополия. Двамата висши архиереи са и читалищни дейци съответно от 1873 и 1874 г., следователно поддържат близки отношения

с фамилия Гешови. Исканията не са отправени персонално, а имат адресат „братя Ив. Гешови”. Те са за по 600, 300, „още 500 гроша”. От съдържанието им става ясно, че тези средства са необходими „да даваме на пострадалите, които непрестанно дохождат”, за пострадалите

сиромаси, „защо чакат и треперят в студа”, „защото митрополията е пълна със сиромахинки”. Запазено е и искане конкретно за един „много пострадал” жител на Клисура. От съдържанието на писмата става ясно, че най-вероятно помощи са нужни за пострадали и за останали без дом хора в резултат на потушаването на Априлското въстание 9.

Две писма, също от 1877 г., са от Женското българско благотворително

дружество в Цариград, квартал Ортакьой. В тях се изказва благодарност

за приведена сума от 5  550 гроша и се изразява надежда „и занапред да се не отказвате от родолюбивата си услуга”10. От друго писмо

на Дружеството става ясно, че чрез братя Гешови организацията изпраща

един денк „с неща” за Панагюрище, като се подразбира, че става въпрос за помощи11.

Документите от 1879 г. са 36. Част от тях отново са писма от Митрополията

със зов за помощ. В тях се съдържа ценна информация за драмата, която изживява мирното население по време и след Освободителната

война, както и за бежанските и миграционни процеси в региона.

Бедни, инвалиди, вдовици, с невръсни деца, свещеници като поп Нестор от с. Долна Турия, на когото турците са отсекли ръцете; опълченец,

който по време на Шипченските боеве е загубил зрението си, са хората, които се нуждаят от подпомагане. Най-често исканите суми са съвсем скромни - по 10-20, рядко по 30 и 40 гроша и очевидно са предназначени

за оцеляване и за завръщане по родните места. Всеки случай е описан с конкретния проблем – човекът е беден, много беден, болен, сакат. Тези, които имат нужда от помощ са предимно хора, избягали от селищата, където войната е нанесла най-тежки погроми – Карлово, Аджар (дн. с. Свежен), Чирпан, Стара Загора, с. Шипка, Калофер. Но има и дошли от софийските села, от Одринско, Батак, Ниш, Черна гора.

8 РИМ – Пловдив, Ф. 07 - 7298, 7299

9 РИМ – Пловдив, Ф 07 – 7330, 7332-7335

10 РИМ – Пловдив, Ф 07 -7363, 7362

11 РИМ – Пловдив, Ф 07 - 7418

171

Най-много - 44 на брой са документите от 1880 г. Картината, която те очертават, е същата, като в предходната година. Войната е приключила, но последиците от нея – бедност, разорение и страдания остават. Нуждаещите

отново са от най-засегнатите райони в близост до Пловдив - Батак, Карлово, Аджар, Сопот, габровските села, Копривщица, Клисура.

Някои от тях имат нужда от малко средства, за да оцелеят, други се нуждаят от пари, за да се завърнат в родните си селища, където са домовете

им. Има и бедни от Пловдив. Измежду страдащите и изпаднали в беда и търсещи помощ има един сърбин, черногорци, един австриец, дори турчин13. Пет документа нямат обозначена дата, но съдържанието им без съмнение ги отнася отново към драматичните 1876-1878г.14

Запазените материали представят едни от най-заможните по онова време българи братя Гешови не само като общественици – читалищни и просветни дейци, допринесли за културното въздигане на Пловдив през Възраждането. Самите те, преживели ужаса, несгодите и изпитанията

след Априлското въстание, знаят че пред болката и страданието, хората са равни и затова проявяват солидарност и съпричасност към изпадналите в тежка житейска ситуация и им оказват помощ. Съхранените

документи илюстрират тези техни нагласи.

12 РИМ – Пловдив, Ф 07 – 8310-8311, 8314-8326, 8328, 8354-8361, 8363-8364, 8367-8370, 8372-8373,8375, 7323, 7327, 7329

13 РИМ – Пловдив, Ф 07 – 8292-8294, 8296-8300, 8302-8309, 8312-8313, 8329-8351, 8366, 7326, 7331, 7337

14 РИМ – Пловдив, Ф 07 – 8362, 8295, 8301, 8352-8353

172

Доц. д-р Росица Стоянова

Институт за исторически изследвания при БАН

„Ура! Да живееш за много, много честити и здрави години, за щастие

и радост на цялото семейство, за гордост и слава на всичките роднини

и България, която има нужда от такива христолюбиви и добродетелни,

чадолюбиви и съпругопредани, трудолюбиви и пестеливи майки като тебе. Дай Боже, всичките българки да бъдат като тебе и всичките българи […] да бъдат честити да имат добри стопанки като тебе.“1Така започва писмото на Иван Евстр. Гешов до съпругата му Мария, писано на 13 август 1900 г. от Бад-Хал. Думите са искрени и освен че демонстрират

неподправено топло отношение на уважение, привързаност и благодарност, щрихират някои от качествата на жената, която дискретно,

но неизменно стои до политика и общественика Гешов.

Интересът ми към нейната личност се породи в процеса на проучванията,

посветени на историята на благотворителното дело в България.

Както е добре известно, Ив. Евстр.Гешов е част от тази благородна

традиция на гражданско действие. По-малко познати са изявите на неговата съпруга Мария, въпреки че името й фигурира в списъците на членовете и дарителите на най-успешните пловдивски и столични благотворителни

дружества. Насочвайки се към проучването на темата, имах за цел, от една страна, да се опитам да изясня отношението на Гешова

към филантропичните жестове на съпруга й, а от друга, да покажа,

как тя самата възприема благотворителността - като присъща част на личния и обществен морал, като възможност за изява или само като част от задълженията, произтичащи от положението й в обществото. Отговорите не се оказаха нито лесни, нито еднозначни.

Ще започна изложението с кратки биографични данни за Мария Гешова. Родена е през 1854 г. в едно от най-уважаваните и заможни семейства в Карлово. Баща й Никола Т. Пулиев е вуйчо на Евлогий и Христо Георгиеви и съдружник във фирмата „Пулиеви - Георгиеви“. Умира рано, през 1868 г. и оставя на грижите на енергичната си съпруга

Анна (Аница) пет деца - Христо, Мария, Олга, Елена и Евлогий2. Казвам всичко това, тъй като родното място и обществената атмосфера там, семейната среда и най-близкият роднински кръг играят значима роля при формирането на личността и манталитета на бъдещата съпруга

на Гешов. През целия си живот Мария поддържа близки връзки

1 Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция. Съставители: Р. Попов, В. Танкова. С., 1994, 160-161.

2 Стателова, Е. Иван ЕвстратиевГешов или трънливият път на съзиданието. С., 1994, с. 18.

173

се от битието и проблемите им, държи на тяхното мнение. В този кръг въвлича и съпруга си, който също възприема роднините й като част от голямото семейство. Узнавайки, че е посочен от Евл. Георгиев за негов универсален наследник и предполагайки недоволството, което ще се надигне срещу него, Гешов пише на жена си, че ще начисли на нея, на братята и сестрите й печалбите от съдружието на баща им във фирмата и за годините след неговата смърт. Законът не го задължава да прави това, но той обяснява мотивите си така: „и ти, и сестрите, и братята ти сте в тоя случай наследници и нали ще ми се сърдиш и ти, ако не се покажа справедлив! А пък аз не искам да ми се сърдиш, па искам да съм добре и с Христа, и с д-р Янколова и с другите. Защо ми са пари, когато загубя хората, които считам за свои братя?“3 Въпреки това недоволните са много, а Мария приема отношението на роднините болезнено4.

Почти липсват данни за образованието, което младото момиче получава.

Може да се предполага, че завършва Карловското класно училище,

но не и гимназия. Във всеки случай Мария е интелигентна и добре образована и това личи от съдържанието на кореспонденцията, която води. Въпреки че почти всяко писмо започва с уговорка и извинение, как не обича да пише писма, тя си кореспондира с много хора - със съпруга,