Меценат на българската наука и култура

182

представляват част от капитала на съществуващия към ефорията фонд. „Първоначално чрез МНП държавата подпомага ежегодно дома, като общо към 1937 г. отпуснатите средства възлизат на 437 хил. лв. Въпреки

това приходите се оказват недостатъчни и наследниците на Ив. Гешов авансират ежегодно издръжката на дом”11. Недостигащите средства за поддържане

продължават да бъдат осигурявани главно от тях12.

След като по време на Втората световна война сградата е разрушена, средствата за нейното изграждане отново са отделени, благодарение на семейство Гешови. За целта Евстрати Гешов през 1944 г. дарява общо 300 хил. лева, през 1945 г. – нови 140 хил. Харитина Ябланска, Ана Гешова и Рада Никола Гешова – 160 хил., а дружество „Балкан” – 30 хил. лв. „Единствено благодарение на тяхното съдействие и материална

подкрепа през учебната 1945/1946 г. домът започва да приема студенти”.

13 Към 31 декември 1946 г. фондацията притежава: недвижими имоти и инвентар на стойност 6 768 556 лв.; ценни книжа за 5 200 лв., влог в БНБ – 145 610 лв., и касова наличност – 18 779 лв.14

Въпреки всички усилия на семейство Гешови, които успяват да надвият

трудностите и да възстановят постройката, разрушена от бомбите,

най-накрая идва неизбежното. Тъй като след 1948 г. средствата от наемите не са достатъчни, за да се поддържа сградата, а наследниците вече не разполагат със средства за покриване на дефицита, за фондацията

става невъзможно да постига целите си. Ето защо на 28 декември 1949 г. УС приема предложението на Евстрати Ив. Гешов да се поиска от съда прекратяването на нейното съществуване, като имуществото й се предаде на Софийския университет. Решението на съвета предвижда домът и за в бъдеще да носи същото име и да служи за целите, определени

от дарителя. На основание чл. 146 от ЗЛС15 с резолюция от 20 октомври 1950 г. Софийският околийски съдия прекратява съществуването

на фондацията.

Какво е положението с другата фондация? На наследената традиционна

щедрост и филантропия в банкерската фамилия Гешови столицата

дължи „Дом Анка Евстр. Гешова». Дарител е Евстрати Иванов Гешов

(1883-1959). Той завършва стопански и финансови науки в Париж и специализира в Лондон. Води делата на банкерската къща на баща си в Букурещ от 1912 г. до 1913 г., когато е сменен от брат си Евлогий. Директор

е на Българската търговска банка (1921 г.) и е член на Международния

съюз на банкерите в Швейцария. Евстрати Гешов продължава

11 Пак там, с. 230-231.

12 По-подробно за участието на наследниците на Иван Гешов във фондация „Дом Иван и Мария Гешови” вж.: Тодоракова, М., Цв. Величкова. Цит. съч., с. 231.

13 Пак там.

14 Пак там.

15 Закон за лицата и семействата.

183

благотворителната дейност на баща си, пренася от Румъния и подарява на Българската академия на науките ценния архив на братя Евлогий и Христо Георгиеви, а също и бащината си изключително богата библиотека.

На 28 май 1934 г. в Париж умира от туберкулоза болната му съпруга

Анка Гешова (по баща Губиделникова). По примера на своя баща, няколко месеца след смъртта й, на 10 август, в нейна памет и със свои средства, той учредява фондация и построява и обзавежда в столицата, в квартал Красно село, дом, който носи името й. Сградата е по проект на видния архитект Станчо Белковски. Тя е издигната върху парцел от 1687 кв. м и включва партер, два етажа, параклис и малка домашна църква „Св. Ана“ в двора. „Съгласно акта за учредяване на фондацията,

за построяването и обзавеждането на дома Евстр. Гешов изразходва през 1934 г. 964 425 лв, през 1935 г. – 1220 435. Общата счетоводна стойност на дома с мебелировката и инвентара през 1935 г. възлиза на 2 201 730 лв.”17 Впечатляващ е фактът, че до последния ден на 1935 г. сметките на всички предприемачи и доставчици по построяването, мебелировката

и инвентара са напълно изплатени. Само за краткия срок за по-малко от година и половина фондацията „Анка Евстратиева Гешова”

е вече „на чисто”.

Тя се управлява от Управителен съвет с председател Евстрати Гешов и членове: Харитина Ябланска (сестра), Георги Губиделников (баща на Анка), представители на Министерството на народната просвета, на Академичния съвет на СУ и една бивша възпитаничка на дома. Надзорната

власт се упражнява от МНП18.

През 1935 г. е издаден правилник на фондацията, според който се уреждат въпросите, свързани с управлението на дома, постъпването и напускането му, вътрешния ред, столовата към него, поддържането на хигиената, редът за посещението му, осъществяването на културно-

просветната дейност сред възпитаниците, грижата за домакинството.

Документът фиксира и конкретното предназначение на Дома като общежитие в помощ на девойки в неравностойно социално положение, които учат в последните два класа на софийските средни училища или следват в Софийския университет „Св. Климент Охридски” или в Художествената

академия19. През 1939 г. техният брой е 24, а през 1942 г. те са вече 42. Евстрати Гешов се грижи за издръжката на дома. „На 20 септ. 1938 г. той внася 80 хил. лв. бюджетен приход на фондацията. На 27 декември още 70 хил. и още 10 хил. отделно за раздаване на награди

16 Величкова, Цв. „Анка Евстратиева Гешова”- фондация.- В: Енциклопедия Дарителството...,

Т.1, с. 53. Стателова, Е. Цит. съч., с.268.

17 Величкова, Цв. Цит. съч., с. 53.

18 Пак там, с. 54.

19 Пак там.

184

да бъдат за сметка на фондацията. Доходът от дарението се оценява на 73 хил. лв. […] Към 1 март 1946 г., БТБ съобщава, че на сметката на фондацията възлиза на 608 940 лв.”20

Фондацията предоставя на своите възпитаници награди, стипендии и специализации, организира им сказки, беседи по вероучение, литература,

наука, и ги изпраща на екскурзии в България и чужбина. Университетът

предоставя безплатно на нейната библиотека свои издания. Един от първите документи от 1935 г., свързан с „Дом Анка Евстратиева

Гешова”, свидетелства за закупените от дарителя книги с религиозно

съдържание. В свое писмо от Букурещ от 29 декември с. г. Евстрати Гешов моли Станкович да се срещне със свещеник Евстратий от Красно

село, който да даде точните названия на най-необходимите църковни книги за параклиса при дома. Според свещеника „както извън войните, така и днес, всички църковни книги, които се употребяват в нашите църкви са руски издания. Казаха ми, че най-големият техен пазар е в Рига. В София ми искаха висока цена на екземпляр d’occasion, които бяха доста употребявани и оцапани. Аз предполагам, че нашият свещеник

може би ще има възможност да познава руски свещеници, които да намерят нужните ни книги от Бесарабия”21. Това е показателен случай, който представя начина, по който Евстрати Гешов извършва своята благотворителност

- без да пести средства. Така, както условията, в които живеят пансионерите в „Дом на Иван и Мария Евстр. Гешови”, трябва да отговарят на най-добрите френски санаториуми, така и религиозните

книги за „Дом Анка Гешова” и параклисът към него трябва да бъдат в добро състояние, а не „доста употребявани и оцапани”. Прередактирах

този абзац и мисля, че вече звучи по-добре; следващия също

Евстрати Гешов осигурява на пансионерките не само подслон и подкрепа. В годините, в които те са под неговите грижи, получават възможност

за пълноценно съзряване и за оформяне на мирогледа си. С учебна цел те посещават Атина, Рим, Виена, Будапеща, Букурещ. Фондацията

предоставя помощи и награди на девойките. Специален академичен

съвет определя наградите. Първата премия от фонда е дадена на Елена Добрева. През 1935 г. тя е присъдена на ученичката Зорница Иванова22. Евстрати Гешов награждава момичетата, които завършват успешно висше образование, с часовник.

20 Пак там.

21 ЦДА, ф. 568 К, оп. 2, а. е. 226, л. 1.

22 Величкова, Цв. Цит. съч., 54.

185

си от 3 април с. г. Конова моли УС на фондацията да й отпусне стипендия, за да може да стажува в парижките клиники и да завърши специализацията си23. Две от питомките на дома – Розалина Колева от София и Мария Тодорова от Сливен - са назначени за учителки. Втората

е отличена с награда на Академичния съвет.

Фондацията разполага и със собствена стая в международния университетски

град в Париж, закупена от Евстрати Гешов. Стаята безплатно

се предоставя за ползване на кандидат-специализантките във френската столица. Условията, на които трябва да отговарят, са уточнени

в доклад на Управителния съвет на фондацията от 1938 г.: да са от български произход; да изповядват източноправославна вяра; да са неомъжени;

да са завършили висшето си образование в СУ „Св. Климент Охридски” или в Художествената академия. Те трябва да имат желание да се занимават с наука и да владеят много добре френски език. Ограничения

за възрастта не се поставят. Освен безплатната квартира, Евстрати

Гешов има готовност да помогне за покриване на транспортните разходи и за осигуряване на храна24.

Сред документите, групирани в „Семеен фонд Гешови” в Централния

държавен архив се съхраняват различни анонимни писма, адресирани

до Евстрати Гешов. В някои от тях се изразява мнение, че не може едно или друго момиче да бъде приемано в дома, защото е с богато. Авторът на друг анонимен сигнал се обявява против приема на Мара Дим. Панайотова поради комунистическия й произход.

Документите, свързани с „Дом Анка Евстратиева Гешова”, разкриват

близостта между дарителя и възпитаничките на фондацията, която продължава не само по време на пребиваването в дома, но и след това. Например Капнилова от Лясковец кани Евстрати Гешов на своя годеж и така споделя един толкова важен момент и личен момент от своя живота.

За много от момичетата самият прием в дома е събитие. В архивите на фондацията могат да се открият редица благодарствени писма. Сред тях са тези на Р. Винцер, К. Гюрова, М. Гьошева, Христина Киркова и Вера Кючукова или от техните родители за получени награди. Други като Мина Тодорова от Дупница и Недка Топалова от Лясковец благодарят

за отпуснати помощи. Освен по време на пребиването им в дома, дарителят подкрепя пансионерките и по време на следването в университета.

Това, както и повторният прием в дома, също е повод за благодарности.

Нееднократно и по различни случаи към Евстрати Гешов са отправяни колективни писма и визитки.

23 Пак там.

24 Пак там.

186

на дома и благодетеля се отличават с особена топлота и човещина. А и няма как да бъде иначе. Той им предоставя единствения шанс за качествено обучение и живот на европейско равнище, а от своя страна те му отвръщат по подобаващ начин25.

През 1946 г. Евстр. Гешов отклонява предложението на МНП фондацията

да се влее в общия фонд за подпомагане на студенти от висшите учебни заведения в България. Неговото желание е тя да продължава да носи оригиналното си име. Фондацията е ликвидирана с Указа за обществено

подпомагане от 1951 г.26

Документите от Архива на Министерството на външните работи от 1956-1958 г. разкриват различни перипетии, свързани със стаята на бившата

фондация в общежитията в „Сите Юниверситер”27. До този момент те са останали непубликувани. По своя характер те са писма, разменени между няколко компетентни и заинтересовани институции - Българската легация в Париж, Министерството на външните работи и Българската академия на науките. От кореспонденцията се разбира какво става със стаята, закупена през 1938 г. от Евстрати Гешов и станала част от собствеността на фондация

„Анка Евстратиева Гешова”, а после присъединена към имуществото на Българската академия на науките.

Ръководството на „Сите Юниверситер” оспорва правото на български

граждани да ползват стаята и в нея започват да се настаняват други

чужденци. По този повод пълномощният министър в Париж Евгени Каменов се обръща към Правния отдел на Министерство на външните работи с телеграма от 20 октомври 1956 г. В нея пише: „В студентските

общежития на „Сите юниверситер” в Париж съществува една стая, закупена в миналото от Иван28 Евстратиев Гешов, с оглед да бъде ползвана

от български студенти, които следват тук. До тази година стаята е била ползвана от нашата гражданка Лазарова, обаче впоследствие била иззета от управлението на „Сите Юниверситер” под предлог, че сме нямали

право над помещението”29. Пълномощният министър се обръща с молба към отдела да бъдат набавени съответните документи в ориги25

ЦДА, ф. 568 К, оп. 2. Темата за фондация „Дом Анка Евстратиева Гешова” и специално

отношенията между дарителя и неговите питомки ще бъдат обект на специално проучване от автора.

26 Величкова, Цв. Цит. съч., с. 54.

27 АМВнР, оп. 15, дело 33, преп. 663, л. 1-7.

28 Грешка, допусната в документацията на Министерството на външните работи. Става дума не за Иван Гешов, а за неговия син Евстрати. Объркването на имената продължава и по-нататък в следващите документи, засягащи този въпрос.

29 Пак там, л. 1.

187

нал или копие с оглед предявяване на българските права върху имота. Предлага също да се обърнат за допълнителни сведения към БАН и по-специално към главния секретар акад. д-р Асен Хаджиолов.

Кр. Стрезов предоставя на легацията следните сведения: „Стаята

в студентските общежития „Сите Юниверситер” („Chambre de la Fondation Anka Évstratieva Guéchova”) е била подарена от Евстрати Иванов Гешов30 с нотариален акт, вписан на 13 октомври 1938 г. при нотариуса Франсоа Брут (François Bruthe) в Париж.

Фондация „Анка Евстратиева Гешова” е учредена с нотариален акт № 2309 от 1934 г. на нотариуса при Софийския областен съд. Съгласно

чл. 14 от учредителния акт в случай, че по каквато и да е причина тя прекрати своето съществуване, нейното имущество се предава на Българската академия на науките, която ще го използва за сходни цели. През 1949 г. фондацията престава да съществува. В изпълнение на чл. 14 и по молба на Управителния й съвет Софийският народен съд, с определение

№ 61 (по ч.гр.д. №5/50 г.), фирмено отделение, я е заличил от регистъра и е постановил преминаването на имуществата й към БАН31.

В този момент в кореспонденцията се включва помощник-председателят

по административните и стопанските дела на академията Ил. Василев. В писмо от 22 януари 1957 г. до правния отдел на Министерството

на външните работи той уточнява една много важна разпоредба, отнасяща се до собствеността върху имуществото на фондацията. През 1949 г. Управителният й съвет е предложил на БАН в изпълнение на чл. 14 от учредителния акт, който гласи „В случай, че по каквато и да е причина,

фондацията прекрати своето съществуване, нейното имущество се предава на БАН, която ще го използва за цели, сходни с целите на настоящата

фондация в памет и на името на Анка Евстратиева Гешова, да приеме имуществото й, тъй като нито фондацията, нито Иван Евстратиев

Гешов е в състояние да издържа повече мероприятията по нея.”32

Василев подчертава, че в резултат на този акт Академията е придобила

всичките имущества на девическия дом, включително и една стая в „Сите Юниверситер” в Париж. След това се обръща с молба да бъде направено необходимото от страна на Министерството за установяване нейното състояние и „евентуално за встъпването ни във владение, за да може да се използва за в бъдеще от командировани наши научни работници.

Доколкото ни е известно, сега стаята се използва от студенти от други националности.”33

Прави чест на пълномощния министър в Париж Евгени Каменов, който подчертава значимостта на изясняването на българското право на

30 Тук името е посочено вярно. То се опира на копие от оригиналния документ, приложен

в архивната единица.

31 Пак там, л. 2.

32 Пак там, л. 3.

33 Пак там, л. 6.

188

на външните работи той набляга: „В настоящия момент, когато тук пристигат наши студенти да следват, този въпрос придобива голямо практическо значение.”34

Събрани са всички необходими документи, потвърждаващи правото на собственост на БАН върху имота - Нотариален акт за дарение, Учредителен

акт на фондация, документите, проследяващи прехвърлянето на имуществата й, включително и на стаята, към имотите на БАН. Договорно-

правният отдел на Академията ги изпраща на Министерството на външните работи. Сякаш „на книга” всичко е наред!

Следващата „брънка” в кореспонденцията е писмо на началник отдел

„Четвърти” на МВнР до българската легация в Париж: „Уведомете ни за състоянието на стаята на бившата фондация „Анка Евстратиева Гешова” и дали същата може да се използва за в бъдеще от наши научни работници.”35 От своя страна пълномощният министър Евгени Каменов

препраща въпроса отново към министерството, като потвърждава, че стаята, както и преди се ползва от управлението на „Сите Юниверситер”.

„Направихме постъпки пред Ке д’Орсе стаята да се постави на наше разположение и да се използва от наши студенти. Обещаха ни да проучат въпроса. Ще ви съобщим отговора на Ке д’Орсе веднага след получаването му”36 - пише той.

Трябва непременно да се отбележи бързата реакция на Министерството

на външните работи и на Българската академия на науките, както

и съгласуваните им действия, когато се касае до защита на нашите права и интереси, както и проявената компетентност.

Между първото и последното писмо в тази кореспонденция преминава

повече от година и половина. По-нататък архивите на Министерството

на външните работи „замлъкват”. Не се съдържат никакви допълнителни уточнения за резултата от действията на легацията и дали правото на ползване е възстановено от страна на френската държава.

Не открих следи в тази посока и сред документите, съхранявани в ЦДА. Няма и намек къде е сега тази стая, която до 1956 г. е била част от имотите на Академията.

В хода на проучването си по този въпрос се натъкнах на друго интересно

свидетелство, свързано с имуществото на фондация „Анка Евстратиева Гешова”. След като през 1950 г. сградата става част от имотите на Академиятато тя отново е превърната в общежитие, в което започват да се настаняват студенти. Така може да се каже, че стриктно се изпълнява волята на дарителя, описана в учредителния акт. В протокол

№ 64 от заседанието на Постоянното присъствие на БАН от 21 май 1952 г. е записано: „Микробиологическият институт при БАН да се

34 Пак там, л. 3

35 Пак там, л. 7.

36 Пак там, л. 8.

189

настани в сградата на бившата фондация „Анка Евстратиева Гешова”, като се направят незабавни постъпки пред жилищното управление на СГНС на живущите в сградата студенти да се намери друго подходящо жилище, за да може Микробиологическият институт37 да заеме сградата

Има нещо много общо между фондациите, създадени от Гешов-баща и от Гешов-син. Те са предназначени за бедни хора. Но за разлика от много случаи, когато на бедните се даряват трохи, жълти стотинки, колкото

да се демонстрира някаква фалшива показност, разиграва се куха добрина, в тези два случая става дума за нещо съвсем различно. Отпуснатите

суми са внушителни за времето си, представляват истински и трайни инвестиции. Капиталът и на двете фондации нараства бързо, като освен собствени сметки са им осигурени и източници за приходи, а дефицитът се изплаща, докогато е възможно, от наследниците. Волята

на дарителите е на техните възпитаници да се осигури най-доброто. „Дом Мария и Иван Гешови” посреща синовете на българите, загубили

живота и здравето си в името на отечеството. Те заслужават само най-доброто.

Ако се сравнят съставите на Управителните съвети на двете фондации,

се вижда почти пълното им припокриване. И двата са председателствани

от Евстрати Гешов, което е логично, защото той изработва наредбите за управление и участва със значителен дял лични средства и в двата дома или осигурява събирането им, благодарение на което те продължават пълноценно да изпълняват целите, за които са създадени. И в двата съвета са представени висшите учебните заведения, в които се обучават студенти, живущи в домовете, създадени от фамилия Гешови.

Така в УС „Дом Мария и Иван Гешови” влиза един студент, а в този на Девическия дом „Анка Евстратиева Гешова” - нейна бивша възпитаничка.

По такъв начин се осъществява тясна връзка между дарители, учебни заведения и студенти. Освен това и двете фондации „захранват” хуманитарната интелигенция – Софийския университет, Художествената

и Музикалната академия.

Баща и син Гешови са граждани на света, надраснали балканския провинциализъм на местните нрави, видели върхове и падения на българския

народ, самите срещнали безброй трудности и неблагодарност в най-различен план, и въпреки всичко останали верни на своите цели и осъзнали, ако България иска да се нареди до европейските страни, трябва да има европейско образование и европейска наука.

37 Днес Институтът по микробиология при БАН се намира на адрес ул. „Акад. Георги Бончев”, № 26.

38 Научен архив на БАН, ф. 1, оп. 1, а.е. 52 (чернова).

190

АЛБУМИТЕ НА ФАМИЛИЯ ГЕШОВИ,

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ

Стефан Шивачев

Регионален исторически музей - Пловдив

Във фонда на Регионален исторически музей – Пловдив под инвентарни

номера 8822 и 8823 на фонд „Документи – Нова история“ се съхраняват два броя албуми на фамилия Гешови. Първият от тях съдържа 40 снимки, разположени в 8 листа и музикален механизъм за възпроизвеждане на мелодия,

който, за жалост, днес не работи. Вторият албум съдържа 56 снимки.

При инвентирането е отбелязано само това, че са постъпили заедно с останалите материали от фонда на фамилия Гешови (търговски тефтери, финансови документи, писма, снимки и др.)

Основател на рода е карловският чорбаджия Иван Гешов (около 1770 – 1842г.). Той е женен за сопотчанката Ана Фратева и има четирима сина – Христо, Евстрати, Димитър (Димитрий) и Стефан. В първите десетилетия на ХІХ век те последователно се установяват в Пловдив и през 1834 г. основават

търговска къща „Братя Гешови“, която последователно отваря свои клонове в Цариград, където се установява Димитър; в Манчестър, под ръководството

Евстрати и във Виена, където представител е Стефан. Христо Ив. Гешов остава да движи делата в Пловдив.