Обемът на хирургичните дейности, които могат да се извършват в едно ХО/клиника, зависят от

11.5. Хирургични намеси с голям обем и голяма сложност, високоспециализирана хирургия.

- Оборудване на операционните зали – стандартно и профилирано.

- Хирургичен инструментариум – стандартен и профилиран.

- Специфични хирургични консумативи са необходими при операции от областта на профилираните хирургически специалности;

- Диагностични възможности - III ниво (съгласно глава VІІІ).

- Допълнителни диагностични възможности – предоперативни и интраоперативни според специфичните изисквания на профилираните хирургични специалности;

- Предоперативни, интраоперативни и следоперативни консултации - III ниво (съгласно глава ІХ).

- Анестезия, съгласно изискванията на Медицинските стандарти “Анестезия и интензивно лечение.

- Следоперативен престой - в следоперативен интензивен сектор към ХО/клиника или в общоболнично отделение за интензивно лечение.

- Изпълняват се от хирург, респ. хирургичен екип с профилирана специалност, висока квалификация и специфичен клиничен опит.

Забележки”

1. Допълнителни диагностични възможности са необходими при неврохирургични заболявания, онкологична и сърдечно-съдова патология, както и преди и по време на операции с голям и много голям обем и сложност от областта на гръдната, коремната, военно-полевата и пластичната хирургия.

2. Специфичен инструментариум и консумативи са необходими при операции в областта на всички профилирани хирургически специалности, както и за извършване на хирургични намеси в областта на коремната хирургия (жлъчно-чернодробна и панкреатична, гастроезофагиална, колоректална).

11.6. Намесите, подходящи за еднодневна хирургия, са включени в отделен Списък и се изпълняват според обема си съгласно условията, залегнали в буква А и Б на тази Глава (приложение № 9).

11.7. Намесите, извършвани по спешност, са включени в отделен Списък и се изпълняват според обема и сложността си съгласно условията, залегнали в буква Б и В на тази глава (Приложение № 10).

11.8. Списък на операциите, които трябва да владее теоритично и практически хирург, получил специалност “Хирургия” (Приложение № 11).

12. Стандарти за обучение, квалификация и компетентност на хирурга. Стандарти за хирургични клиники/отделения, извършващи обучение

12.2. За придобиване на основните специалности “Хирургия” и “Неврохирургия” е необходимо кандидатът да е работил 4 години в хирургично отделение/клиника.

12.3. За придобиване на профилирана хирургическа специалност е необходимо кандидатът да е работил 1 година, респ. 2 пъти по 6 месеца в тпрофилирана клиника.

12.4. Специализантът провежда обучението си под ръководството на началника на ХО/хирургичната клиника или на правоспособен специалист с хирургичен стаж над 10 години.

12.5. След положен държавен изпит специализантът придобива права на специалист по хирургия и може да извършва хирургически намеси, включени в “Списък на оперативни процедури, изпълними от специалист с придобита специалност”.

12.6. Хирургът-специалист придобива компетентност да извършва хирургични намеси извън посочения списък, с обем и сложност от голямата и високоспециализираната хирургия, след допълнителни следдипломни курсове за обучение и практическа работа в референтна (университетска) клиника. Завършването на тематичен и практически курс приключва с даване на удостоверение/диплом.

12.7. Придобилият допълнителна квалификация хирург-специалист е длъжен да извършва за 5 години определен брой операции, за които е получил удостоверение, за да потвърди поддържането на придобитата компетентност. Необходимият брой операции се определя по допълнителен списък. В края на 5-годишния период хирургът представя списък на оперираните от него пациенти, включващ имена, възраст, И.з. и дата, диагноза, N на операцията и дата, както и вида на операциите от определен тип. Това му дава право да получи ново удостоверение (ресертификат) от референтна клиника и гарантира поддържане на нивото на компетентност. В противен случай хирургът е длъжен отново да изкара квалификационен курс.

12.8. Процесът на обучение на хирурга е постоянен и непрекъснат през целия му хирургичен стаж. Формите на обучение по хирургия или по профилирани хирургични специалности се извършва чрез:

а) основен курс по хирургия;

б) следдипломен курс по профилирана хирургическа специалност;

в) тематични следдипломни курсове;

г) индивидуално обучение;

д) клинична ординатура;

е) докторантура;

ж) изучаване на Стандарти за добра клинична практика при лечение на хирургичните заболявания;

з) практическо обучение за овладяване на нов тип операции с удостоверение за придобита компетентност;

и) извършване на определен брой операции за 3 годишен период за поддържане на квалификацията и ресертификация;

к) посещения на научни прояви - конгреси, симпозиуми, конференции и др. с международен и национален характер;

л) абонамент за периодични хирургични списания.

12.9. Контролът върху практическата и теоритична хирургическа подготовка и компетентност се осъществява от комисии на НССЛХ, съставени от висококомпетентни специалисти с национално признание от референтните (университетски) клиники, извършващи обучението във всичките му форми. НССЛХ да разработи система за контрол на хирургическата компетентност.

12.10. Системата за поддържане на квалификацията и за постоянно обучение изисква набирането на определен брой точки (кредити) за 3 годишен период. Покриването на определения брой точки (кредити) е гаранция за поддържана квалицификация, даваща право за допускане до нови квалификационни курсове, както и на допълнително възнаграждение за придобита по-висока категория на квалификация и компетентност (при съгласие на Министерство на здравеопазването и отделени средства за тази цел!).

валификационна категория I – придобива се след началните 4 години и успешно полагане на изпит за специалност по хирургия, респ. неврохирургия.

Квалификационни категории II до VI - през 5 години.

Точки (кредити) носят:

а) участия в СДО курсове;

б) практически курсове, индивидуално обучение;

в) участия в научни прояви.

12.11. Компетентността в хирургията означава устойчиво, адекватно и умело решаване на хирургичните проблеми. Това изисква натрупването на опит от активно лечение на хирургичните болести и участие в специализирани срещи или симпозиуми. Където е възможно, участието в научна и преподавателска дейност е необходимо.

12.12. Хирурзите са специално квалифицирани в лечението на хирургичните усложнения на човешките органи и тъкани. Те са също подготвени да подпомогнат решаването на проблеми в различните области на човешката патология, произлезли в хода на лечението на тези болести от специалисти в областта на вътрешната медицина, педиарията, гастроентерологията, неврологията, онкологията, травматологията, трансплантологията и др.

12.13. Референтните и областните центрове са единствено оторизирани като центрове за обучение в областта на хирургията. Референтните центрове трябва да осигуряват възможности за непрекъснато усъвършенстване на специалността “Хирургия” и по профилираните хирургически специалности. Референтните центрове трябва да имат гарантирана колаборация с лаборатории за фундаментални медицински изследвания и за експериментална хирургия.

12.14. За да бъдат признати като центрове за обучение и със съответен статут броят на големите и високоспециализираните хирургически намеси в областните центрове трябва да бъде над 200, а в референтните центрове (университетски болници, национални центрове) - над 250. Органна трансплантация се предприема само в последните.

12.15. Целта на обучението, което се провежда в референтни или областни центрове, е да се подготви хирургът за посрещане не само на националните, а и на европейските стандарти за получаване на сертификат. При това в референтните центрове се извършва теоритично и практическо обучение, а в областните – практическо.

12.16. Хирургът задължително трябва да бъде ресертифициран 10 години след придобиване на специалността. Критериите за ресертификация включват данните за оперативната и научната му дейност, както и обучението през разглеждания период.

12.17. Всички хирургически звена подлежат на акредитация съобразно ЗЛЗ, съгласувано с изискванията на Борда на директорите на болницата.

# повишена отговорност;

# силно умствено напрежение;

# физическо претоварване;

# условия за интоксикации;

# неустановено работно време по морално-етични съображения и изисквания;

# ниско заплащане на висококвалифициран труд.

13.2. Хирургичните дейности се осъществяват в рамките на петдневна работна седмица до 40 часа. Хирургическите екипи имат право на намалено работно време, работно време с променливи граници в съответствие със спецификата на извършвания труд и съгласувано с ръководството на болничното заведение.

13.3. Хирургическите екипи имат право на допълнително възнаграждение при полагане на извънреден и спешен труд рамките на работния график.

13.4. Професионалната защита на хирурзите се осъществява от НССЛХ, както и от национални синдикални организации.

13.5. Членовете на хирургически екипи имат право на професионална защита и парична компенсация при професионални злополуки и заболявания, получени в резултат на диагностични, лечебни и опертивни процедури, изпълнявани върху хирургични пациенти.

13.6. Членовете на хирургическите екипи имат право на отказ за извършване на диагностични и лечебни процедури в планов порядък при липса на необходими защитни средства, гарантиращи безопасна работа на персонала - ръкавици, защитни очила, престилки за еднократна употреба и др.

13.7. Членовете на хирургическите екипи имат право на безплатно изследване, профилактика, лечение и трудоустрояване при професионално заразяване и заболяване.

14. Стандарти за добра клинична практика при лечение на хирургични заболявания.

14.1. Такива стандарти се изработват за всяка болестна единица или основна процедура от хирургичната практика.

14.2. Тези стандарти се създават под ръководството и контрола на Българското хирургическо дружество. Те се подготвят от работни групи и се приемат на консенсусни срещи или национални научни кворуми.

14.3. Стандартите за хирургично лечение на залобяванията се издават в отделна брошура, която се предоставя за ползване на всеки редовен член на НССЛХ, както и на всички хирургични отделения и клиники в страната.

14.4. Стандартите за хирургично лечение подлежат на периодично осъвременяване, корекции и допълнения в съответствие с промените в хирургичната практика.

14.5. Извършването на хирургична диагностика, лечение, манипулации и процедури в съответствие със “Стандартите за добра клинична практика при третирането на хирургичните заболявания” дава юридически права на НССЛХ и БЛС, на бъдещата Лекарска камара, както и на МЗ да защитава професионализма и компетентността на практикуващите хирурзи.

14.6. Хирурзи, неспазващи медицинските стандарти по хирургия, подлежат на гражданска и наказателна отговорност, на професионална и етична оценка от съсловните организации, а НЗОК не сключва или прекъсва договорни отношения с тях.

СПИСЪК
НА ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОЦЕДУРИ В ОБЛАСТТА НА НЕВРОХИРУРГИЯТА