Медицински стандарти по хирургия въведение

4.3. Операции.

4.3.2. Всички болни, подложени на оперативна намеса в операционната зала, подлежат на предоперативен, интраоперативен и следоперативен контрол и наблюдение от хирургичния и анестезиологичния екип. Същото се отнася и за амбулаторните операции, чийто обем според хирурга-оператор изисква участие и контрол от анестезиолог.

4.3.3. Избор на метод за обезболяване. Местното обезболяване се изучава, владее и извършва от хирурга-оператор, при наблюдение на общо състояние от анестезиологичен екип, ако това е необходимо. Задължително се изследва поносимостта на пациента към местния анестетик чрез предварително тестуване. Всички други видове анестезия се организират и провеждат от анестезиологичен екип съгласно Медицински стандарти “Анестезиология и интензивно лечение”. Тези изисквания важат и при извършване на еднодневна хирургия.

4.3.4. Изборът на анестезия принадлежи на анестезиологичния екип, но се съгласува с хирурга-оператор относно задачите на операцията, очаквания обем на хирургичната намеса, предполагаемата кръвозагуба, както и при отчитане на общото състояние на болния, предоперативните заболявания, спешното състояние, оценката на общия и оперативния риск, условията за работа и оборудването на операционния блок.

4.3.5. Изборът на операция почива на следните принципи: а) теоритично и практическо владеене на оперативните техники; б) да не се увреди болния; в) да се реши болестния проблем; г) да се отстрани болестта или да се облекчи състоянието; д) да има условия за интраоперативно доуточняване на диагнозата и за справяне с възможните хирургични усложнения.

4.3.6. Изборът на операция при еднодневна хирургия се решава по индивидуализирани показания, при стандартизиран протокол на лечение, при осигурени мерки за безопасност на пациента. Видът на хирургичните намеси, чието извършване е възможно в рамките на еднодневна хирургия съгласно националния и международния опит, са представени в отделен списък (Вж. приложение № 9).

4.3.7. Хирургическият екип трябва да разполага с необходимото оборудване и да владее диагностични техники, позволяващи интраоперативно доуточняване на диагнозата за дефинитивно вземане на решения относно вида и обема на хирургическата намеса.

4.3.8. При спешни състояния хирургическият екип трябва да дозира решенията си в три степени: а) решение за предприемане на животоспасяваща намеса; б) покана към консултант с по-висока компетентност; в) транспортиране на болния в хирургично отделение/хирургическа клиника с по-големи диагностични и терапевтични възможности.

4.3.9. При извършване на хирургически намеси със среден и голям обем хирургическият екип трябва да разполага с добре оборудвана патоморфологична лаборатория и квалифициран патоморфолог.

4.3.10. Оперативната находка, вида на приложената операция, както и евентуалните интраоперативни компликации се отразяват в оперативен протокол. Оперативният протокол има титулна част. В протокола се описва избраният оперативен достъп, установената оперативна находка, извършените интраоперативни диагностични процедури, обосновка за избрания оперативен подход, описание на техническите етапи на извършваната хирургическа намеса, резултатите от интраоперативните патоморфологични изследвания, намерените усложнения и взетите спрямо тях мерки, описание на поставените дренажи и условията при завършване на операцията. Уместно е използването на схеми при сложна интраоперативна находка.

4.3.11. В историята на заболяване операторът и анестезиологът отразяват назначенията за следоперативни изследвания и необходимите медикаменти, техният обем и дозировка.

4.4. Следоперативен период.

4.4.2. Следоперативното наблюдение, грижи и изписване на пациентите след еднодневна хирургия се извършва от лекарския и сестринския персонал, осъществили анестезията и операцията. Същият екип осигурява качествен контрол на болката, договаря необходимостта и системата за контролно наблюдение и преглед.

4.4.3. Хирургът-оператор провежда хирургическото наблюдение, определя срока за отстраняване на дренажи, сонда, катетър и др., извършва контрол на хирургическата рана и определя вида на необходимата превръзка, както и условията за изписване, домашно наблюдение и контрол след изписването - краткосрочен или дългосрочен. При показания той определя необходимостта от диспансеризация или рехабилитация.
5. Стандарти за оборудване, необходимо за изпълнение на рутинни и специфични хирургични дейности.

5.1. Хирургичен кабинет в амбулатория за специализирана медицинска помощ.

5.1.2. Специфични изисквания към кабинети по профилирани хирургични специалности:

# извънболничният кабинет по съдово-хирургична помощ задължително трябва да бъде оборудван с апарат за ултразвукова доплерова диагностика;

# препоръчително е кабинетът по кардиохирургия да бъде оборудван с апарат за прожектиране на рентгенови филми от сърдечна катетъризация.

# извънболничен кабинет към клиника за лечение на изгаряния и пластична хирургия трябва да бъде оборудван с:

• 
  електронож за непротомни разрези;
  
• 
  механичен (ръчен) дерматом тип “ПЕЙДЖЕТ” за обработка на деколирана кожа.