Менидърски умения

Съвсем малко са случаите да загине бизнесът заради това, че не е бил управляван. Най-добро е управлението, което позволява максимална самостоятелност. Управлението има значение дотолкова, доколкото помага за постигане на добри печалби на пазара. Но то се усложнява от промените в пазара и във фирмата. Малко са фирмите, които развиват управлението си в съответсдтвие с поставените цели. Ръководителя трябва да вижда по-далеч от подчинените си. Много важно е да си дадем ясна сметка какво, доколко и как управляваме. Вероятно с учудване ще разберем, че някои системи за управление и контрол всъщност нищо не управляват и не контролират - те дават информация, но тя не се използва като база за действие. За да преценим дали управленската система е ефективна, трябва да се замислим върху следното: често ли се получават изненади в нашата работа; притесняват ли се хората, че ще бъдат санкционирани при допуснати грешки, дори да са намерили изход за тяхното коригиране; наблюдаваме ли от близо събитията, за да реагираме навреме; използваме ли кратка и ясна информация за текущите работи; ако нямаме възможност за наблюдаване на това, което става всеки момент във фирмата, смятаме ли че получаваната информация отговаря на действителността; даваме ли достатъчно свобода и автономия, без те да се превръщат в анархия. Всеки мениджър е желателно да спазва гореизброените принципи, за да може неговата управленска система да е ефективна, а също така и да получава максимална печалба от дейността на предприятието.

След като изясним състоянието на управлението, трябва да помислим как то да бъде опростено и може ли да се компютъризира. Много полезно е ръководителят да има самочувствието на банкер, който насочва решението си към получаване на печалби и тяхното използване. Така трудно се оправдава влагането на средствата в цели, които не носят печалба. Ръководителят трябва да постъпва и като предприемач, който насочва средствата, с които фирмата разполага. Ценността на такова поведение и мислене се състои в това, че то кара ръководителя да разсъждава с икономически категории. Но за това трябва да получава бърза и точна информация за състоянието на бизнеса, за да го управлява успешно - без такава информация той не е ръководител.

Необходимо е провеждането на дискусии между ръководител и подчинени за разглеждане бъдещето на работниците и за подобряване на работата им. Може да се посочи, че често предимствата на някой човек могат да се окажат и негови потенциални недостатъци. Така например една необикновенно развита възможност за анализиране на информацията с даване на правилни отговори на проблемите може да направи даден човек изключително ценен при решаването на проблеми. Въпреки това тази способност може да накара хората да проявят само своята склонност върху съсредоточаване на данните и да оставят човешкия фактор извън вниманието си. Съществуват моменти, когато една грижливо планирана и съзнателно организирана дискусия е от основно значение. Такъв момент се появява веднага щом ръководителя назначи човек да работи с него или той самия го е повишил. Ръководителят трябва да отдели необходимото време за целта - да седне самият той с него и да обсъдят работата, проблемите и причините, поради които му е възложена, както и загрижеността си за най - сложните аспекти от нея. Трябва да се изяснят работните взаимоотношения между ръководител - подчинен по възможност най-рано.

Ръководителя трябва да отдели достатъчно време да направи критичен анализ за работата на подчинените си и същевременно да се постарае да получи мнението на други хора. По - лесно е да говори с хората от други групи, с които подчинения му е в контакти.

Това може да му донесе някои изненади. Част от хората могат да споделят, че лицето е пристрастно по отношение на собствените си интереси или на интересите само на своя отдел. Това би могло да се окаже препятствие за повишаването му в други подразделения. Някои мениджъри са склонни да мислят, че напускането на един техен способен работник ще остави големи празнини в техните подразделения. Ако мениджъра работи добре за развитието на хората си, такава празнина ще бъде запълнена с радост и желание от останалите, които ще заместят напусналия. Повишаването на добрите работници в други подразделения извън ръководното, е от голямо значение както за конкретния човек, така и за другите хора.

Ако не се познават потребностите и интересите на отделните индивиди и групи във фирмата или не се знаят факторите, които ги мотивират за ефективен труд, е невъзможно да се изгради ефективна система за стимулиране. Под мотивация се разбира такъв процес на ориентация на подбудителните сили на работника, при който той се стреми да отдаде силите и възможностите си в производството за достигане целите на организацията, в която работи.

Чрез приноса към резултата трябва да се постигне мотивация за по - голяма готовност за работа или по - силна привързаност към фирмата. Изграждането на ефективна система за стимулиране има и социално значени - намаляване на напрежението между работниците и собствениците на капитала. Работното възнаграждение е една също много важна част от максималното използване на потенциалните възможности и труд на персонала. Работното възнаграждение се изгражда по три класически форми за заплащане: повременна, акордна, премиална. Стимулирането на управленския персонал се осъществява по два начина: чрез краткосрочни стимули, които имат решаващо значение за мотивацията и привличането на най - квалифицираните специалисти, ако се отчита индивидуалното изпълнение; чрез дългосрочни стимули, ориентиране към групата, колектива.

Редица автори отбелязват, че между ръководител(мениджър) и лидер съществува очебийна разлика. Лидеството е част от мениджмънта т.е. управлението, но да си ръководител не означава непременно, че си лидер. Лидер е този, който умее да привлича околните и да ги мотивира за изпълнението на определена задача или за постигането на някаква цел. Опитите да се разбере и обясни лидерството водят до създаване на множество теории: Теория на Бентън Равън, Теория на Дъглас Макгрегър, Теория на Фридман, Ситуационна теория, Теория, основана на личното отношение, Японско и американско лидерство.

1. 
   Теория на Б. Равън – той разглежда лидеството от позицията на силата, като разграничава пет сили.
   

• 
  Сила на наказанието – според нея лидер е този, от когото околните се страхуват, защото налага наказание при неизпълнение на поставените задачи.
  
• 
  Сила на наградата – лидер е този, който дава поощрение и награди при изпълнение на поставените задачи.
  
• 
  Законова сила – лидер е този, който е на върха на организационната йерархия.
  
• 
  Експертна сила – според нея лидер е този, който е по-добър професионалист в определена област от останалите.
  
• 
  Референтна сила – лидер е този, на когото околните искат да приличат и подражават.
  

2. 
   Теория на Д. Макгрегър – според тази теория лидерството се изявява в отношенията ръководител-подчинени.
   

Ако ръководителят смята, че неговите подчинени са мотивирани, работливи, амбициозни и т.н., то и те отнасят по същия начин към него и за това той само разпределя работата и ги напътства при изпълнението й.

3. 
   Теории на Фридмън – тази теория разглежда лидерството в зависимост от интелигентността. Когато тя е много под или над общоприетото ниво на интелигентност, възможностите за успешно лидерство намаляват. Освен интелигентността определящи са личностите и мотивационните характеристики на лидера. Личностните характеристики включват както физически, така и решителност, способност за вземане на решения и самооценка, за поемане и отговорност. Мотивационните характеристики включват умението да създават положителна нагласа за работа, усещане за сигурност в подчинените, да ги убедиш в превъзходството им над останалите.
   
4. 
   Ситуационен подход – според него в различните ситуации се различават различни лидери. Един човек не може да е лидер в коренно различни ситуации.
   
5. 
   Теория, основана на личностното отношение – лидера се изявява в отношението си към работата и към работниците. Отношението към работата означава да умее да формира работни групи, да структурира и разпределя задачите между подчинените си и да ги насочва при изпълнението. Отношението към работниците се изразява в чисто човешки аспекти на личностни отношения.
   
6. 
   Японско лидерство – всеки работник работи за фирмата, всяка фирма за бранша, всички браншове за Япония. Задачите се поставят от долу нагоре и работниците се възпитават в състезателен характер на работа. При неизпълнение на задачите вината се поема от всички и работниците сами определят и прилагат различни видове наказания. Японският лидера работи почти двойно повече от работниците си. Той се характеризира с отношение на патернализъм към подчинените си. Японските лидери практикуват търпение.
   
7. 
   Американски тип лидерство – задачите се поставят от горе надолу. За неизпълнение на задачите вината се поема основно от лидера, а при изпълнение той получава по-голямата част от възнаграждението.
   

Европейски колеж по икономика и управление

Център за професионално обучение

гр. Пловдив

“ Ръководителят като лидер”
Изготвил: Тони Сашева Шилева Ф№ 0632073

Проверил: проф. Иван Иванов

гр.Пловдив

2006г.
Ръководителят е човек, който едновременно се явява лидер и ефективно управлява своите подчинени - той влияе на другите по такъв начин, че те да изпълняват работата, която им е поръчана от организацията.

Работата на един ръководител се свежда до това да застави другите да правят нещо така, както на него му харесва. Ръководителят оказва влияние върху своите подчинени, като те възприемат не само неговите идеи, но и предприемат практически действия и възлагат труд, който е необходим за достигане целите на организацията.

Лидерството може да се дефинира като процес, с помощта на който една персона оказва влияние върху поведението на членовете в групата, оказва влияние върху поведението на отделни личности и групи, и направлява техните усилия за достигане целите на организацията.

Ръководителите са поставени на определена длъжност благодарение на професионалните си качества, които са наложени от организацията с цел усилията на останалите членове да бъдат насочвани към постигане на цели й.

При груповите взаимоотношения в организацията съществува и понятието “лидер”. То произлиза от английската дума “leader” /в превод вожд, водач/.

Докато ръководителят е назначен и изпълнява даден пост в организацията, то лидерът сам налага своето положение в нея.

Лидерът се приема като най - влиятелната личност в дадената група от хора от психологична гледна точка. Тази личност успява да привлече последователи независимо от положението си в йерархията.

За да се превърне човек в лидер е необходимо да притежава следните качества:

• 
  трябва да е силно комуникативен;
  
• 
  с добри организаторски качества;
  
• 
  да се наема с разрешаването на групови проблеми;
  
• 
  с чувство за отговорност;
  
• 
  да създава доброжелателен и приятелски тон в групата;
  
• 
  да има добри познания и опит.
  

Съществуват неограничен брой подходи на начин ръководене на група, но лидерът сам избира най-ефективния стил на ръководене, т.е. избира този, който най-добре се адаптира към ситуацията и има най-голям ефект върху стила на управление.

Властта, която притежават лидерите е неформална. Поради спецификата на положението им в организацията става ясно, че ръководителите биха могли да се превърнат в лидери на подчинените си, а лидерите не винаги биха могли да станат ръководители. Затова най-добрият вариант за взаимоотношенията между подчинените и ръководителя е те да бъдат здрави не само на формално, но и на неформално ниво. По този начин за ръководителя ще бъде по-лесно да мотивира хората си, без да се налага и да ги принуждава. Правейки го на неформално ниво ръководителят значително улеснява задачата си в постигане на ефективност и ефикасност в дейността на организацията. Той е длъжен да планира и организира не само хората, но и поверените му ресурси и да мотивира подчинените си, за да бъдат постигани организационните цели. Влиянието, което му е нужно за постигане на максимална мотивация не би било достатъчно ако разчита на властта, с която разполага. Ръководителят следва да търси социално-психологически подход и да се доближи максимално до подчинените си. При постигане на среда на доверие между ръководител и подчинени смятаме, че той се отвърждава като лидер в групата. Това го задължава да подпомага членовете на групата да поддържат добри взаимоотношения. Да използва авторитета си, когато се налага да бъдат вземани бързи решения. Да не допуска паника и хаотичност при необичайни обстоятелства.

Ефективният и пълноценен ръководител е и лидер. Превръщайки се в такъв той постига признание за човек, заслужаващ поста си и някой, на когото групата е склонна да се подчинява, без да се налага използването на властта за принуждение, която притежава всеки лидер в организацията.

Лидерите са превъзхождащи, доминиращи над другите и все пак приятелски обагрени, влагащи огромно количество енергия в цялостната си активност. Те вземат инициативата в социалните ситуации и са способни да мобилизират, за да бъдат постигнати целите, които са им поставени.

За ръководител постигнал лидерство сред подчинените си е по-лесно установяването на демократичен стил на ръководство. Той се характеризира с това, че груповите членове участват дейно в процеса на вземане на решения, както и в поемането на отговорностите. При демократичният стил на ръководство е налице повишена комуникация между ръководителя и членовете, като той координира лично техните действия.

Лидерството не е пост, който заемаме. Той е по-скоро дейност. Лидерът постоянно живее под микроскоп, нищо което казва или прави, не остава незабелязано от последователите му. Тяхното поведение след това ще бъде просто огледален образ на примера, който лидерът им е дал. Лидерът трябва да е човек с истински характер, който въплъщава честност, откритост и истинско обвързване. Той трябва да е готов и да служи. Желанието и способността да служи на другите, както и същността и качеството на услугите му ще бъдат ключа към успеха на неговата организация. Ако отдаде времето, енергията, емоциите и малко повече от усилията си, той напълно ще се слее с другите хора, с техните предизвикателства и с работата им.

Групата сама избира своя лидер и му се подчинява доброволно. Затова той не се нуждае от административни средства, за да накара останалите да следват волята му при организиране на груповата дейност. Лидерството е свързано със способността за поемане на рискове, за вдъхновяване и убеждаване, и най-вече с отговорността към тях. То е насочено пряко към хората. Лидерът се откроява като такъв в непосредствените отношения с колегите си, обединител е на вътрешно груповите интереси и на него се разчита да защитава тези интереси пред по-висшите инстанции. Той организира и насочва действията на индивиди и групи с цел решаването на определени трудови задачи.

Според Кейт Дейвис /президент на британска организация BOSS/:

“Лидерството е умението да убеждаваш другите да се стремят към определена цел ентусиазирано. То е този човешки фактор, който свързва групата и я мотивира. Управленските дейности като планиране, организация и вземане на решение са спящи пъшкули, докато лидерът не възбуди в тях силата на мотивация на хората и не ги поведе към осъществяване на целите”.

Лидерството вкючва ръководенето и повлияването на дейностите на другите индивиди. Всеки лидер трябва да има влияние върху поведението на другите.

Постигането на лидерска позиция е сложен и важен процес. Той изисква от ръководителя търпение, познания по психология, сомоконтрол и сдържано социално поведение.