Методика на педагогическите изследвания

1. 
   Даден дисктрактор не е посочен от никого.
   
2. 
   Даден дистрактор е посочен от повече от изследваните лица.
   
3. 
   Всички дистрактори са равномерно посочени.
   
4. 
   Даден дистрактор е посочен в по-голяма степен отколкото верния отговор.
   

1. 
   Формулировката на дистракторите;
   
2. 
   Формулировката на правилния отговор;
   
3. 
   Формулиравката на въпроса или поставената задача.
   

xi	fi	xifi	(xi-x)	(xi-x)2	(xi-x)2f
1	2	3	4	5	6
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
Общо	40

1. 
   Средни величини
   
2. 
   Статистически величини:
   

yi	fi	yifi	(yi-y)	(yi-y)2	(yi-y)2f
1	2	3	4	5	6
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
Общо	40

1. 
   Средни величини
   
2. 
   Статистически величини:
   

След преработка на посочените задачи, подобреният тест се изследва в две паралелки, с извадки по 24 ученика. Резултатите за двата варианта са отразени в Табл.7. и 10.

xi	fi	xifi	(xi-x)	(xi-x)2	(xi-x)2f
1	2	3	4	5	6
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
Общо	24

Средни величини

yi	fi	yifi	(yi-y)	(yi-y)2	(yi-y)2f
1	2	3	4	5	6
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
Общо	24

Коефициентът на Фланаган се изчислява по формулата:

Където:

S₂ (S_y)- средно квадратично отклонение от теста – Вариант Б

r_1,2 - коефициент на корелация между двата варианта

За установените резултати се получават следните стойности за коефициента на корелация и коефициента на Фланаган.

Получената стойност за коефициент на надеждността (0, ......) е достатъчно висока (недостатъчно висока) за самостоятелно конструиран учебен тест и считаме, че може (не може) да се използва за диагностика на резултати от учебно-познавателната дейност на учениците.

където: n_e - брой експерти, оценяващи положително теста

N - общ брой експерти

Съдържателната валидност на теста се определя чрез експертна оценка.

За определяне на съдържателната валидност на разработения пилотен вариант използвахме мнението на 11 учители по ............., преподаващи учебното съдържание за ... клас. От отговорите на поставените въпроси в анкетата достигаме до конкретно обобщение (Таблица № 13).

По формулата на Лоши за съдържателната валидност на теста се получава:

б) Обект на изследването;

в) Предмет на изследването;

г) Множество на променливите.

б) Рангов ред;

в) Номинална скала;

г) Множество на променливите.

б) полигон;

в) стълбчеста диаграма;

г) графика на нормалното разпределение.

б) в какъв диапазон е нормално да се отклоняват най-високите величини (резултати);

в) в какъв диапазон е нормално да се отклоняват най-ниските величини (резултати);

г) интервала на статистическа достоверност.

б) начина на определяне в какъв диапазон е нормално да се отклоняват най-високите величини;

в) начина на определяне на границите на вариационния ред;

г) начина на определяне на допустимия интервал.

б) броят ученици, постигнали целта при първия тест и броя ученици постигнали целта при втория тест;

в) процента на тази част от "слабите ученици", които теста определя като изпълнили целта и процента на тази част от "силните ученици", които теста определя като неизпълнили целта;

г) броят на експертите, оценили положително теста и общия брой експерти.

б) Надеждността на дидактическия тест;

в) Обективността на дидактическия тест;

г) Бисериалната корелация.

б) Въпросите и задачите, използвани за диагностика са неподходящи.

в) Въпросите и задачите, използвани за диагностика са подходящи за слабите ученици.

г) Въпросите и задачите, използвани за диагностика са подходящи предимно за силните ученици.

б) да се определят статистически значимите разлики между сравняваните величини;

в) да се сравняват дисперсии;

г) да се сравнят средните аритметични величини на сравняваните разпределения.

б) Приема се нулевата хипотеза;

в) Двете хипотези се отхвърлят взаимно;

г) Необходими са допълнителни изчисления за да се ликвидира незначителното несъответствие.

б) Извадката е по-малка от 200 души;

в) Извадката е равна на генералната съвкупност;

г) Извадката е случайна.

б) Разкриването на логическите връзки между изследваните явления и процеси;

в) Разкриването на зависимости и отношения между изследваните явления и процеси;

г) Разкриването изобщо на връзки между изследваните явления и процеси.