Методология на оценяването
Брутният размер на инвестициите
Изтегляне 302.5 Kb.
|
Свързани:
2021.08.31-Sreshti-s-roditelite-na-uchenitsite-ot-V-klas
| Брутният размер на инвестициите на ред 14 от таблицата представлява сумата на ангажирания от компанията нов капитал, в това число за нарастване на оборотния капитал, инвестициите в дълготрайни активи (често наричани още «капиталови разходи») и нарастването на други активи. Нарастването на оперативния нетен оборотен капитал от своя страна (на ред 11) е сумата, която компанията е инвестирала в оперативен оборотен капитал през съответния период. Капиталовите разходи (на ред 12) включват разходите за нови и за подмяната на стари сгради, машини, съоръжения и оборудване, както и разходите за придобиване на земя. Капиталовите разходи могат да се изчислят от баланса и ОПР като нарастването на нетната (балансовата) стойност на земи, сгради, машини, съоръжения и оборудване (т.е. на ДМА) плюс разходите за амортизации на ДМА през периода. С това изчисление фактически се получава размерът на капиталовите разходи, намален с балансовата стойност на ликвидираните през периода ДМА.
Полученият брутен размер на инвестициите на ред 14 възлиза на 5812 хиляди лева за 2002 г. и 6792 хиляди лева за 2003 г. Като се извади този брутен размер на инвестициите от брутния паричен поток, се получава свободния паричен поток преди Добра репутация, възлизащ на 2025 хиляди лева за 2002 г. и на 9398 хиляди лева за 2003 г. След изваждане на инвестициите в Добра репутация ( в случая равни на нула) от свободния паричен поток на ред 15, се получава оперативния свободен паричен поток за инвеститорите (CFCI) на ред 17. Последният възлиза на 2025 хиляди лева за 2002 г. и на 9398 хиляди лева за 2003 г. Други парични потоци, които имат значение за определяне на окончателната стойност на предприятието като цяло (т.е. на неговите активи), са паричните потоци, свързани със съществуването и функционирането на така наречените неоперативни активи, т.е. неоперативните парични потоци. Става въпрос за потоците, произтичащи от активи, несвързани с дейността на компанията, в т.ч. и финансови активи. При определяне цената на компанията като цяло настоящата стойност на нетните неоперативни парични потоци се добавя към оперативната стойност на компанията. Съществуват обаче и неоперативни парични потоци, които невинаги могат да бъдат свързани с конкретен неоперативен актив, като например извънредните приходи и разходи. Възможно е и обратното - има неоперативни активи, от които не произтичат конкретни ясно обособени бъдещи неоперативни парични потоци. В подобни ситуации е необходимо да се потърси подходящ начин за определяне стойността на съответния неоперативен актив и да се добави към оперативната стойност на компанията. Както се вижда от Таблица 3, като се добавят неоперативните парични потоци (на ред 18) към оперативния свободен паричен поток за инвеститорите (CFCI), се получава така нареченият краен паричен поток за инвеститорите (преди финансиране) – на ред 19. Много внимателно трябва да се подхожда при включването на една или друга позиция към неоперативните парични потоци, понеже те директно се отразяват на стойността на компанията. Стойността на компанията като цяло при DCF модела за оценка на цели предприятия се определя като към настоящата стойност на оперативните свободни парични потоци прибавим настоящата стойност на неоперативните парични потоци след данък (включително и паричните потоци от инвестиции в ценни книжа), т.е.:
Паричните потоци за инвеститорите на ред 19 на таблицата (т.е. сумата от FCFI и неоперативните парични потоци) трябва да са равни на финансиращите парични потоци. Това равенство дава възможност да се проверява коректността на изчисляване на първите. Отделните позиции на финансиращите потоци са: промяна в дълга, разходи за лихви след данък, дивиденти, промяна на свободните парични средства, инвестирани в ликвидни ценни книжа, емисии на акции или обратно изкупуване на акции. Изтегляне 302.5 Kb. Сподели с приятели:
|