Логистика при управлението на утайки от пречистване на отпадъчни води

4.3Логистика при управлението на утайки от пречистване на отпадъчни води

Предизвикателствата пред логистиката за едно по-модерно управление на утайките се различават значително за ГПСОВ, които разполагат със съоръжения за обезводняване на утайки, и за станции, които работят без такива постоянни инсталации. Първите, които имат оборудване за обезводняване със съответните транспортиращи шнекове и помпи или определени хранилища за мокри утайки, могат ясно да очертаят инфраструктурата, която би им позволила да се възползват от по-голям кръг от опции за оползотворяване и обезвреждане на утайките. По принцип изискванията по отношение на пространството и техниката на логистичната верига, която трябва да бъде изградена за тази цел, са известни (вж. ↗ „Ръководството за операторите на ГПСОВ”). Те могат да се използват като основа за изработване на план за станциите, които разполагат с подобни технически характеристики и начини за оползотворяване.

Станции, които не разполагат с техники за обезводняване трябва да бъдат разглеждани отделно, в зависимост от това, дали за мокрите утайки има обособени хранилища (като контейнери, резервоари или шахти) или утайките трябва да бъдат извадени от не толкова добре разграничени каптажи, каквито са блатата. Логистиката при този тип станции е много по- трудна и изисква повече усилия от техническа и организационна гледна точка. Сложността произтича от големите различия между тези ГПСОВ, дължащи се на техните пространствени и инфраструктурни особености. Често пъти трябва да се преодоляват проблеми, свързани с неблагоприятни строителни условия и ограничени възможности за отвеждането на утайките, преди да се разгледат определени техники за управление на утайки, както и начини за тяхното оползотворяване.

От съществено значение е непрекъснатата доставка на утайки до площадката, където те ще бъдат третирани. Това зависи много от различните видове ГПСОВ и вариращите инфраструктурни условия. При станциите с непрекъснато обезводняване на утайките (ГПСОВ, които разполагат с постоянни инсталации) се изискват по-малко усилия за логистика и организация, отколкото при другите, при които този процес е прекъснат. Това правило не важи единствено за станциите, които имат възможността да предприемат почвообразуване и по този начин могат да се възползват от наличието на временно хранилище. От друга страна, се оказва, че възможностите им за оползотворяване на утайки са доста ограничени в резултат на характеристиките на крайния материал.

ГПСОВ, при които процесът на обезводняване е непрекъснат, генерират утайки през цялото време. Поради факта, че те трябва да бъдат обезвредени, от станциите се изисква да разполагат по всяко едно време с известен капацитет за съхранение на обезводнените утайки под формата на силози, резервоари, хранилища или контейнери. Това им позволява да организират превоза на утайките до различните места, където те ще бъдат редовно използвани, както и да се възползват от други обекти, които постоянно търсят утайки, но имат ограничени възможности или не желаят да ги съхраняват на собствена територия, каквито са например инсталациите за изгаряне.

В по-голямата си част ГПСОВ, при които генерирането на утайки е прекъснат процес (често пъти това са подобни на езеро съоръжения без собствени инсталации за обезводняване), не разполагат със значителен капацитет за съхранение. Основното решение за тях са мобилните инсталации за обезводняване. След като бъдат обезводнени, утайките могат да бъдат превозени на партиди. Веднага след обезводняването образуваните утайки трябва да се извозят с мобилни съоръжения до местата, където те ще бъдат оползотворявани, без повторно товарене или временно съхранение. Всяко едно прекъсване на процеса на доставката би довело до допълнителни разходи (възникващи от по-големите разстояния, операциите по разтоварване и повторно товарене). Без него, обаче, е възможно да се подобри ефективността на транспорта, което на свой ред би довело до извода, че е най-добре малките количества утайки, получени в резултат на прекъснат процес на обезводняване, да бъдат превозвани до инсталации за съвместно изгаряне. Всяка една логистична и операционна подготовка за обезвреждането на утайки от споменатите станции трябва да се съсредоточи върху координиране на наличните възможности за изгаряне в съответните съоръжения в подходящия момент. Характерните за земеделието цикли на пазарно търсене са от особено значение за оползотворяването на утайките в този сектор. Операторите на ГПСОВ и компетентните органи трябва да обърнат внимание на подобни аспекти с цел гарантиране на пълно и трайно решение за обезвреждането на утайките. Възможността за използване на други начини за оползотворяване на утайките, например, посредством проекти за рекултивация на нарушени терени или дори депониране, като крайна мярка, ще позволи на операторите на ГПСОВ да управляват утайките с по-голяма увереност по отношение на своите конкретни нужди и гарантиране на оползотворяването им.

За всеки отделен случай трябва да има обоснована икономическа оценка относно по-добрия сценарий в дългосрочен план – например изграждането на собствен капацитет за съхранение в станцията или в близост до мястото, където утайките щe бъдат оползотворявани, или използването на хранилища в по-големи инсталации, разположени в централни райони. Допълнително трябва да се изясни въпроса относно съществуването на подходящи съоръжения за изгаряне, техния капацитет и конкретните условия за третиране на утайките в тези съоръжения, с цел прилагане на тази алтернативна възможност.

Намаляването на теглото и обема на утайките за транспортиране е решаващ икономически фактор, когато се сравняват превозването на мокри утайки, които след това трябва да бъдат обезводнени и изсушени, и доставката на твърд кек до потребителя. Количеството, което трябва да бъде оползотворено и транспортирано, зависи главно от процента свободна вода (влага) в утайките. Често пъти съдържанието на сухо вещество заедно с процента на органичното вещество, също е важен критерий, който определя дали утайките ще бъдат приети за третиране в дадена инсталация. Утайки със съдържание на сухо вещество до 30 % могат да бъдат изпомпвани с помпи за плътни материали, докато при процент на влагата в тях по-малко от 10 % се използва транспортиращ шнек или пневматично подаване. Също така от значение е и фазата на твърдото вещество (течна, пастообразна, кондензирана) в различните нива на водно съдържание.

Автомобилният и железопътен транспорт са от първостепенен интерес за транспортиране на утайки от пречистване на отпадъчни води. Обикновено икономически най-ефективният вариант са транспортните средства с голяма вместимост (например, полуремаркета) или силозите. Трябва да се използват подходящи контейнери, които не позволяват на водата да изтече. За да се създадат съответните транспортни вериги са необходими цистерни за съхранение или резервоари с подходящите технологични инсталации за товарене/разтоварване и контрол върху образуването на прах и неприятни миризми.

За управлението на утайки на местно ниво, не може да не се вземат предвид и други фактори, свързани с логистиката, т.е. съществуващите възможности за обезводняване и изсушаване, както и за временно съхранение, но те винаги трябва да се разглеждат като част от цялостното проучване. В общия контекст на изготвяне на настоящия стратегически план те не са от особена важност, а и не могат да окажат по-голямо значение предвид непълната информация, която би могла да се намери в тази област.