Разходи за управление на утайките от ГПСОВ

4.4Разходи за управление на утайките от ГПСОВ

Разходите, които могат да се спестят в сравнение със стандартните решения, са различни за всяка конкретна ситуация. Подготовката на утайките за тяхното оползотворяване може да изисква специално оборудване, съхранение, инвестиции за инфраструктура или поддръжка и разходи за пробовземане и сертифициране. Все пак в едно общество с високи екологични стандарти и изисквания към здравето на населението и качеството на живот, което е организирало своята система за управление на утайките екологосъобразно, операторите на ГПСОВ обикновено считат разходите за оползотворяване на утайките за по-ниски, отколкото разходите за крайното им обезвреждане.

Общоприет факт е, че оползотворяването и обезвреждането на утайките представляват около половината от всички разходи за третиране и обезвреждане на отпадъчните води. Това означава, че управлението на утайки е много скъпо, тъй като обемът на мокрите утайки не надвишава 1% от отпадъчните води. Най-значителен е разходът за третиране на утайките и той ще расте в бъдеще с въвеждането на по-стриктни изисквания по отношение на санитарните изисквания (вж. ↗ раздели 2.1.4 и 2.3). Обезводняването и сушенето на утайките са много скъпи процеси, въпреки че този разход отчасти се компенсира като се спестява от високите цени, плащани за транспорт на мокри утайки (източник: „Hall“, 2002 г.).

представя в обобщен вид диапазона на разходите за различните стъпки и възможности за управление на утайките на база международния опит. За всяка от тях обхватът на разходите е голям и се припокрива с този на другите методи, тъй като инвестиционните и експлоатационните разходи се определят от местните особености. Може да се види, че понастоящем съществуват евтини оферти за много начини за оползотворяване, въпреки че дори тази, предлагаща най-ниска начална цена може да се окаже по-скъпа от сложните решения, заради високите експлоатационни разходи в малките ГПСОВ и големите разстояния при превоза, които се налагат в някои случаи. Компостирането, рециклирането на фосфора, термичното сушене и изгарянето с оползотворяване на енергия по принцип са по-скъпи от директното оползотворяване на утайки в земеделието, но все пак диапазонът на разходите е голям, тъй като зависи от различни фактори като капацитет на инсталацията, използваната технология, и др. В дългосрочен план, обаче, при директното оползотворяване на утайките в земеделието ще трябва да се спазват по-високи стандарти, особено по отношение на санитарните изисквания и надеждно анализиране на замърсителите. От друга страна, използваните в момента методи за хигиенизиране никога няма да бъдат напълно сигурни и ще са необходими и други мерки, като последващо третиране чрез компостиране например. Това неминуемо ще доведе до увеличаване на разходите, но по-високите разходи могат да бъдат частично компенсирани от производството и продажбата на компост, екологичните ползи от ефективното използване на ресурсите и създаването на нови работни места. Когато се сравняват различните алтернативи за оползотворяване на утайките по отношение на разходите като например чрез термично третиране следва да се има предвид йерархията за управление на отпадъците и целия жизнен цикъл на материалите..

Фигура 12: Обобщени разходи за управление на утайките от ГПСОВ при различните методи за тяхното третиране (основният диапазон на разходите, цитирани от различни източници)

Обикновено при изчисляване и сравняване на разходите, свързани с различните варианти за управление на утайки, се взимат предвид единствено преките капиталови и експлоатационни разходи, дисконтирани за подходящ инвестиционен период, докато непреките ползи или външните разходи се пренебрегват. Все пак изборът на определен метод за оползотворяване на утайки с постигане на една цел може да доведе до непредвидими разходи и въздействия върху околната среда в друго отношение. Последиците от външните фактори наистина могат да бъдат значителни и, следователно, трябва да бъдат взети предвид при оценка на вариантите за управление на утайки винаги, когато е възможно.

Очевидната полза от оползотворяването на утайки върху земя е възможното намаляване на количеството торове, закупувани от земеделските стопани, при условие, че те са информирани относно качествата на утайката като заместител на торовете и изискванията за мониторинг в този случай. Твърде вероятно е да има и други местни ползи от хранителните съставки в утайките (намаляване на замърсяването с нитрати), а добавената органична материя може да подобри състоянието на почвата. В по-широк контекст, оползотворяването на съдържащия се в утайките (и другите отпадъци) фосфор се превърна в тема с нарастващо значение, поради наличието на изчерпаеми източници на фосфат в световен мащаб.

Скритите разходи за управление на утайките са свързани с поемането на евентуална отговорност от страна на ГПСОВ спрямо други отпадъци (например, течен оборски тор, компост), които също могат да се разпръскват върху площите, където са били оползотворени утайките. Това се дължи на факта, че например компостът, получен от биоотпадъци, се оползотворявав земеделието като продукт, докато утайките са предмет на задължителни изисквания за мониторинг на качеството на почвите. Следователно, съществува естественото предположение, че всяко едно повишаване на нивата на концентрация на тежки метали се дължи на утайките, а в същото време много други отпадъци, включително животинските торове, съдържат значителни количества тежки метали, чиято концентрация и разпръскване върху земеделски площи почти не се контролират, за разлика от тези на утайките в момента.

Често пъти при разглеждане на разходите се пренебрегва значението на транспорта, а той оказва влияние върху предимствата по отношение на ресурсите и енергията. Той може да не е много съществен при термичното оползотворяване в сравнение с другите възможности за третиране на утайки, когато инсталациите за изгаряне са изградени в самата ГПСОВ. Също така, пепелта може да се използва за строителни материали, вместо за торене (наличието на хранителни вещества може да бъде проблем, ако тя не е третирана) или за оползотворяване на хранителните вещества.

Таблица 8 съдържа неизчерпателен списък с външните фактори, влияещи на различните методи за оползотворване на утайките като директна употреба в земеделието и термично третиране с оползотворяване на енергията, и обобщава по-горната информация. Тя показва, че при оценката на разходите винаги трябва да се вземат предвид всички перспективи, за да се стигне до далновидни и устойчиви решения относно методите на третиране на утайки и мерките, които ще бъдат предприети и приложени.

Таблица 8: Външни фактори влияещи на методите за третиране на утайките (източник: „ Hall“, 2002 г.)