Въздействие върху околната среда

4.2Въздействие върху околната среда

Образуваните утайки и различните възможности за тяхното оползотворяване често са свързани с различни проблеми, които трябва да бъдат внимателно решавани, за да се гарантира обществената безопасност и опазването на околната среда. Органичните компоненти в състава им, в процес на разграждането им, например в депата за неопасни отпадъци, образуват парникови газове (GHG) и силно замърсен инфилтрат от излужването на отпадъните води. Следователно, при определянето на стратегията за управлението на утайки от отпадъчни води е необходимо винаги да се преценява техния потенциал като ресурс, както и съдържанието им на различни вещества, които при определени условия могат да навредят на хората и околната среда.

Вредните компоненти в утайките, причиняващи най-сериозните проблеми, включват тежки метали, токсични органични вещества и патогенни организми. Към последната група спадат бактерии, вируси, гъби и дрожди, паразитни червеи и протозои. Тези организми могат да причинят различни патологични състояния при хората и животните, вариращи от обикновени храносмилателни смущения до смъртоносни инфекции. Дори азотът в утайките може да се превърне в проблем, ако утайките не бъдат разумно управлявани при директното им оползотворяване в земеделието или при процеса на изгаряне, а в по-големи количества може да доведат до замърсяване на подземните или повърхностни води.

В някои случаи е вероятно да се появят и вредни въздействия, като миризми, трафик или шум, които могат да повлияят неблагоприятно. Общественото одобрение е от съществено значение за успеха на всяка една дейност. Следователно, всички заинтересовани страни, свързани с управлението на отпадъчни води и утайките от тяхното пречистване, трябва да уверят обществеността, че третирането, обезвреждането и оползотворяването на утайки, се извършват правилно и с дължимата грижа за човешкото здраве и околната среда среда.

При директното оползотворяване на утайки в земеделието трябва да се вземе предвид начина, по който този метод ще се отрази на водния баланс, особено там, където съществуват плитки подземни води или зони с оттичащи се води. Трябва да се положат големи грижи, за да се предотврати изтичането на утайки към пътища или съседни земи, в зависимост от топографията, почвата и метеорологичните условия. При земи с остър наклон съществува опасност такова оттичане да достигне водните басейни и да причини сериозно замърсяване. За предпочитане е земите, върху които ще се оползотворяват утайки, да бъдат на равен или леко наклонен терен, на възможно най-голямо разстояние от плавателни канали. Допустимите количества утайки за оползотворване винаги трябва да бъдат съобразени с местните условия, а при известни обстоятелства и в чувствителни зони (например, природни резервати) може да се наложи преустановяване на употребата им. Освен проблема с повърхностния отток, има вероятност да се получи и замърсяване в резултат на проникване на утайки в дълбочина на почвата, особено, когато се използват техники за инжектиране⁴ или когато се разпръскват течни утайки върху сухи напукани почви. При всяко едно оползотворяване на утайки в земеделието трябва да се следват добрите земеделски практики, като, например, разпръскването на животинска тор. Силно чувствителните към замърсяване на водата зони по принцип трябва да бъдат избягвани.

Друг важен аспект при управлението на утайки по отношение на околната среда, особено що се отнася до разпръскването им върху земя или тяхното съхранение и транспорт, касае контрола върху емисиите на миризми. Това, в частност, изисква предварително третиране на утайките и други превантивни мерки, както и използване на подходящо техническо оборудване и процедури (вж също ↗ „Техническото ръководство за третиране на утайките”).

Депонирането на утайки на депа, които не отговарят на изискванията, означава да се пренебрегне риска, поради проникване на токсичните съставки от утайките в подземните водоеми и възможните емисии на парникови газове, които на свой ред водят до поява на лоши миризми и създават условия за експлозии в резултат на разлагането на органичните вещества в утайките. Следователно, депонирането на утайки в такива депа трябва да бъде незабавно преустановено (вж. също ↗ раздел 3.1). Всички количества утайки, които ще бъдат третирани чрез депониране в бъдеще, трябва да постъпват само на депа, които отговарят на съответните техниччески стандарти и законодателни изисквания (Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 80 от 13.09.2013 г., в сила от 13.09.2013 г.).

Тези минимални изисквания за безопасност трябва да бъдат спазвани и на площадките за временно съхранение, които ще бъдат изградени или използвани, докато съответната ГПСОВ търси решение за икономически осъществимо рециклиране на утайките или при отсъствие на такава възможност - алтернативни методи за термично третиране с оползотворяване на енергия. Винаги при съхранението на утайките трябва да се полагат всички възможни усилия да се обезпечи безопасността. Освен това в тези случаи е необходимо специално стабилизиране на утайките, за да се предотврати образуването на отпадъчни води и нежелани газове или реакции, както и за да се гарантира, че самите утайки се съхраняват в състояние, което позволява тяхното успешно последващо оползотворяване или обезвреждане.

Третирането на утайки е свързано с различни видове емисии. Те могат да бъдат резултат и от термичното третиране на утайките с оползотворяване на получената енергия. Следователно, съоръженията за изгаряне трябва да отговарят на изискванията за опазване на въздуха. Опасните вещества и съединения, които се отделят по време на изгарянето, включват Hg, Pb, Cd, хлороводород, въглероден оксид, диоксини/фурани, азотни оксиди, серен двуоксид и прахови частици. Европейската директива относно изгарянето на отпадъците определя норми за допустими емисии за всеки контролиран замърсител и изисква от държавите – членки да наложат стриктни условия за експлоатация и технически изисквания по отношение на съоръженията, използвани за самостоятелно или съвместно изгаряне на отпадъци, включително и утайки от ГПСОВ. За да бъдат пуснати в експлоатация, всички тези инсталации трябва да имат разрешително за дейности с отпадъци, издадено от компетентен орган, удостоверяващо, че са спазени изискванията на Директивата. Работната температура, процентът излишен въздух, експлоатационният период, влажността на утайките и хлорните добавки са от съществено значение за ефективността на горенето и образуването на замърсители в отработения въздух по време на изгарянето на утайки. По-високите работни температури и процентът излишен въздух, както и по-ниската влажност на утайките, помагат за формирането на по-малко опасни органични замърсители и ПАВ, но увеличават емисиите на фини прахови частици. Следователно, изборът на подходящи технологии и начините на експлоатация на съоръженията за термичното оползотворяване на утайките са много важен фактор за осигуряване на екологосъобразното третиране на утайките в такива съоръжения.

На този етап в България няма данни за дейности, свързани с използването на утайки като вторично гориво или в други термични процеси. Информацията относно състоянието на станциите, работещи с котли, които биха могли да се използват за термично оползотворяване на утайки от отпадъчни води, е недостатъчна и трудна за получаване. В частност, липсват данни за оборудването и постигнатите стандарти за намаляване на замърсяването на въздуха. Единствената информация, с която се разполага, е свързана с няколкото на брой циментови завода в България, които вече са получили официално разрешение за съвместно изгаряне на отпадъци в техните процеси. От друга страна, обаче, не е потвърдено дали приемат и утайки и какви са изискванията за тяхното качество. Следователно, от огромно значение за бъдещото управление на утайки в страната е гаранцията, че изискванията за допустими емисии, съгласно Директивата на ЕС относно изгарянето на отпадъци, ще бъдат спазвани или че ще се инвестира в подходящите процеси и технологии, осигуряващи изпълнението на тези изисквания .