Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионален план



страница10/21
Дата30.09.2017
Размер3.1 Mb.
#31376
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   21

Източник: НСИ и МВР, „Пътнотранспортни произшествия в Република България 2009”, „Пътнотранспортни произшествия в Република България 2010”
За периода 2007-2010 г. в района са настъпили общо 3 531 бр. ПТП (11,88 %), като най-голям брой ПТП са станали в областите Русе – 1 497 бр. (42,40 %) и Велико Търново – 800 бр. (22,66 %), следвани от областите Разград – 497 бр. (14,07 %), Габрово – 427 бр. (12,09 %) и Силистра – 310 бр. (8,78 %).

Повече от половината от ПТП – 2 297 бр. или 65,05 % са станали в двете области Русе и Велико Търново, при които са загинали общо 245 души (53,26 %) и са ранени общо 2 337 души (66,53 %). Тези данни налагат необходимостта от провеждане на изследване относно видовете ПТП и причините за тях, установяване и отстраняване на конфликтните точки чрез инфраструктурни решения и предприемане на превантивни мерки за осигуряване на безопасността на движението.


Железопътна мрежа и обслужване

Железопътната мрежа е втора по значение и важност за осигуряване на транспортен достъп и обслужване на населението и икономиката в Северен централен район. Отчитайки проблемите породени от глобалното затопляне и транспортът като един от най-големите замърсители на околната среда, увеличаването на дела на железопътния транспорт в общия транспортен трафик по региони е важен приоритет на европейската транспортна политика.

Общата дължина на изградените и функциониращи жп линии на територията на района към 31.12.2010 г. е 631 км, които съставляват 15,40 % от жп мрежата на страната (Таблица 36). Докато през периода 2007-2009 г. не се наблюдава промяна в дължината на железопътната мрежа в СЦР (620 км), то през 2010 г. увеличението е с 11 км.

Общата дължина на удвоените главни жп линии е 89 км – 14,11 % от всички жп линии в района. Дължината на електрифицираните главни и второстепенни жп линии е 437 км – 69,26 % и е над средното ниво на ЕС (51,9 % за ЕС-27 и 55,1 % за ЕС-15).



По достигнато ниво на удвояване на жп линиите СЦР изостава спрямо други райони и средните параметри за страната (23,65 %) като заема последно място в сравнение с останалите райони. По отношение степента на електрификация на жп линиите е над средното ниво за страната (67,96 %), като изпреварва СЗР и ЮЦР.
Таблица 36: Железопътни линии към 31.12.2010 г.



Зони/

Райони/ Области

Обща дължина на ЖП линиите

в това число

Гъстота на жп мрежата


Отн. дял на удвоените

ЖП линии

Отн. дял на електрифи-цираните

ЖП линии

Двойни ЖП линии

Елект-рифи-цира-ни ЖП линии

км

км

км

км/1000 кв. км

%

%

България

4098

969

2785

36,92

23,65

67,96

Северна и Югоизточна България

2423

692

1800



35,46



28,60



74,29

СЗР

644

191

432

33,77

29,66

67,08

Северен централен район

631

89

437


42,14


14,11


69,26

Велико Търново

236

82

159

50,63

34,75

67,37

Габрово

74

-

74

36,58

-

100,00

Разград

92

7

49

34,85

7,61

53,26

Русе

159

-

155

56,72

-

97,48

Силистра

70

-

-

24,59

-

-

СИР

478

237

375

32,99

49,58

78,45

ЮИР

670

175

556

33,84

26,12

82,99

Югозападна и Южна централна България

1675

277

985



39,25



16,54



58,81

ЮЗР

899

163

669

44,27

18,13

74,42

ЮЦР

776

114

316

34,70

14,69

40,72

Източник: НСИ
Като цяло територията на Северния централен район е най-добре обслужена с жп инфраструктура - гъстотата на изградената жп мрежа е над 40 км/1000 кв. км. По този показател районът се нарежда на второ място между районите в страната, но той е по-нисък от средната гъстота за районите в ЕС-15 – 46,7 км/1000 кв. км и ЕС-27 – 49,2 км/1000 кв. км. Същевременно гъстотата на жп мрежата на района е по-голяма в сравнение със средната гъстота в някои разположени периферно на ЕС страни като Естония, Гърция, Испания, Ирландия, Латвия, Литва, Португалия, Швеция и др.

Железопътната система на района е недостатъчно свързана с тази на съседна Румъния. Тя се осъществява единствено през моста на река Дунав в българо-румънския участък при Русе – Гюргево.

В таблицата по-долу са посочени участъците от главните жп линии, които при подходяща организация на транспортните услуги могат да допринесат за повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика. Приложена е и карта на железопътната мрежа на България (Приложение 1).

Таблица 37: Главни жп линии в Северен централен район от ниво 2

Участъци от основните

жп направления:

Значение на жп транспорта



  • Левски - Г. Оряховица - Стражица







  • Русе - Разград - Самуил

  • Осигурява транспортни връзки на големите градски центрове в района - Русе, Велико Търново, Габрово, Разград и Силистра и помежду им, както и със столицата и в посока Варна (международно пристанище Варна);

  • Осигурява транспортната свързаност на СЦР със СЗР, СИР и ЮИР, както и с ЮЗР и ЮЦР;

  • Създава условия за осъществяване на мултимодални превози от и за пристанище Русе и от транспортен възел Горна Оряховица;

  • Жп връзката между Русе и Варна позволява обслужване на мултимодални превози по направлението Черно море - р. Дунав - Централна, Западна Европа и Балтийския регион;

  • Благоприятства развитието на индустриални производства в производствените зони по направлението на жп линиите, поради предоставянето на по-евтин транспорт за масови товари, щадящ околната среда и осигуряващ намаляването на количеството на парникови емисии от транспорта;

  • Създава благоприятни условия за преработката и реализацията на селскостопанската продукция на района;

  • Осъществява връзка с жп мрежата на съседна Румъния по Дунав мост 1, като осигурява транспортната достъпност в рамките на трансграничния район за сътрудничество.

Източник: Проект на Актуализиран документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2011-2015 г., София, м. юли 2011 г., Министерство на регионалното развитие и благоустройството
През територията на района минават две от основните железопътни линии на страната, включени в Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти (AGTC). Това са:

• Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Димитровград (общо 310 км)

• София – Мездра – Горна Оряховица – Каспичан – Варна (общо 543 км)

Европейското споразумение включва и терминалите на територията на Република България, имащи важно значение за международните комбинирани превози (от тях два на територията на СЦР: Горна Оряховица и Русе) и граничните железопътни пунктове на страната, имащи важно значение за международните комбинирани превози (Русе и др.).

Основните жп линии, обслужващи територията на СЦР, са София – Горна Оряховица – Варна, Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Димитровград и Русе – Варна. Железопътната линия Русе – Варна има важна роля не само за развитието на района, но и за функционирането на националната транспортна система, тъй като осъществява връзка между международното пристанище Русе на река Дунав и пристанищата Варна-Запад и Варна-Изток на Черно море, респективно между европейски транспортен коридор №7 и коридор №8. Оста Русе – Варна е подходяща за разполагане на товароемки производства, изискващи превоз на големи обеми масови товари.

Второстепенните линии, обслужващи района, са Царева ливада – Габрово и Самуил – Силистра. Второстепенната жп линия Царева ливада – Габрово обслужва населението и икономиката в областния център Габрово, като може да се използва за осъществяване на регулярен екологичен междуградски транспорт между два от големите градски центрове в района – Велико Търново и Габрово. Към настоящия момент по-голяма част от пътниците в това направление се превозват с автобуси. Железопътната линия Самуил – Силистра осигурява обслужването с жп транспортни услуги на град Силистра, както и на производствените зони, разположени по тази ос, като им предоставя възможности за по-евтини и по-екологични превози на пътници и товари.

Градовете Велико Търново, Габрово, Дряново и Трявна и някои по-малки населени места около тях се характеризират като места с най-интензивно развитие на туризма и рекреационните дейности. Природата и богатото културно-историческо наследство, както и традициите в областта на частното хотелиерство са главните фактори, които привличат туристите. В този контекст е важно да се стимулира и да се направи по-атрактивен железопътният транспорт в района, с цел опазване на природната среда и ограничаване на замърсяванията от автомобилния транспорт.

Линейните и точкови обекти на железопътната инфраструктура, необходими за реализиране на комбинирани превози, са равномерно разпределени на територията на района и създават равностойни условия по отношение на услуги от типа международни комбинирани превози.

Изграденият специализиран жп контейнерен терминал в гара Горна Оряховица (Честово-товарна) предоставя благоприятни възможности за обслужване на бизнеса.

Достъпност до жп транспорт

Предвид спецификата на железопътния транспорт, определящо значение за транспортната достъпност има както териториалното развитие на жп мрежата, така и броят на жп гарите и спирките, обслужващи СЦР.



Железопътната мрежа на България е свързана с тази на съседна Румъния по Дунав мост I при Русе – Гюргево в Северния централен район, който е добре обслужен с необходимите жп гари и спирки на територията му.

Предвид реформите на транспортната система след присъединяването през 2007 г. към ЕС и предизвикателствата, свързани с преструктурирането на железопътната система в съответствие с европейските стандарти, България разработи дългосрочна програма за развитието на този сектор. Според тази програма трябва да се обновят жп участъци по протежение на жп линията Мездра – Горна Оряховица, да се рехабилитира жп линията Русе-Варна (за достигане на проектните параметри от 232 км) и жп линията Русе – Горна Оряховица (за достигане на проектните параметри от 117 км).

ЖП инфраструктурата, необходима за осъществяване на комбинирани превози през територията на СЦР, не удовлетворява изискванията за извършване на съвременни товаро-превозни услуги. Необходимо е екипиране на терминалите с необходимите съоръжения съгласно изискванията за извършване на комбинирани превози, както и модернизирането на инфраструктурата по основните направления, включващо: подобряване на техническото състояние на железния път и съоръженията като част от Общоевропейската транспортна мрежа; осигуряване на необходимите габарити за извършване на комбинираните превози по разглежданите маршрути.

В настоящия момент незадоволителното състояние на жп гарите, ниските скорости на движение на влаковете и лошото състояние на подвижния състав са главна причина за отлива на пътниците от железопътния транспорт. Общото състояние на железопътната инфраструктура налага вземането на неотложни мерки за възстановяване, подобряване и увеличаване техникоексплоатационните параметри на железния път, контактната мрежа, съобщителната и осигурителна техника. Процесът на глобализация и стремежът да се повиши регионалната конкурентоспособност налагат да се предприемат и необходими стъпки за стартиране изграждането на високоскоростни жп връзки, чрез които да се установят нови условия за развитие на бизнес и икономическо сътрудничество.



Воден транспорт
Северната граница на Северния централен район се слива с река Дунав – единствената плавателна река в България. Тя е и единственият вътрешен воден път в страната. Транспортният потенциал на реката е огромен, особено след изграждането на канала Рейн – Майн – Дунав. Водният път на река Дунав е един от паневропейските транспортни коридори №7, които имат важна роля за интеграцията на района в единния пазар на ЕС. На територията на района функционират няколко пристанища с национално значение - Русе (с международно значение), Свищов, Тутракан и Силистра.

В СЦР има и пристанища с регионално значение - пристанище „Силистра – Поларис 8”, „Силистра – Лесил”, „Русе – нефтоналивен терминал Арбис”, „Порт Булмаркет – Русе”, „Дунавски драгажен флот”, „Свилоза”, ТЕЦ „Свилоза”, „Русе - безмитна зона”, „Дубъл Ве Ко” – Русе, „Ийст Пойнт” – Силистра. В тях се извършва обработка на насипни и генерални товари, обработка на нефтопродукти и бункероване на кораби, обслужване на пътници, обработка на поща, снабдяване на корабите с вода, гориво, електроенергия и комуникации.

В района на Дунавския участък на СЦР има и две пристанища със специално предназначение: пристанище „Проучване и поддържане на река Дунав” („ППРД”), което се използва за местодомуване и ремонт на кораби за осигуряване на навигационно-пътната обстановка и за поддържане на плавателния път по р. Дунав (с площ от 134 000 кв.м), и пристанище „Русенска корабостроителница”, което се използва за строителство и ремонт на кораби и плавателни съдове (с площ от 12 000 кв.м и 2 корабни места, открита складова площ – 3 000 кв.м и закрита – 2 500 кв.м).

Чрез река Дунав, страната и конкретно Северен централен район е външна граница на ЕС и връзка с централна Азия, Близкия Изток, Средния Изток, Далечния Изток и страните от Черноморския басейн. Реките Рейн, Майн и Дунав свързват Западна и Източна Европа по Канала Рейн-Майн-Дунав, като по този начин дават отлични практически възможности за директни навигационни връзки между Черно море и Северно море и удобен воден достъп до много от европейските страни и техните индустриални центрове.



Таблица 38: Характеристики на дунавските пристанища в СЦР към 02.08.2011г.

Пристанище/

Терминал

Обща площ на пристанището

Корабни места

Обща дължина на корабните места

Максимална дълбочина пред корабните места

Открита складова площ



Закрита складова площ


кв. м

брой

м

м

кв. м

кв. м

Пристанище „Русе – изток”

803 000

14

1492

2,6

180 500

15 800

Пристанище „Русе – център”

59 329

10

1490

2,6

0

2 827

Пристанище „Русе – запад”

118 369

11

1310

2,5

28 700

8 900

Пристанище „Силистра”

16 320

3

470

2,6

0

0

Пристанище „Тутракан”

4 323

2

110

2,0

3 500

0

Пристанище „Свищов”

317 830

8

857

2,5

45 000

6 100

Фериботен терминал Силистра

65183

1

30

1,9

0

0

Източник: МТИТС, ИА „Пристанищна администрация”

Най-голямото българско речно пристанище е международното пристанище Русе, което е важен търговски, промишлен и транспортен център, осигуряващ над 60 % от превозваните товари на страната по река Дунав. Пристанище Русе е разположено на важния комбиниран кръстопът на Пан-европейски транспортни коридори № 7 и № 9.





Фигура 7: Връзка на пристанище Русе с Пан-Европейските транспортни коридори

Източник: Пристанищен комплекс – Русе ЕАД /www.port-ruse-bg.com/
Пристанище Русе е развит мултимодален център, в който се осъществява връзка между три основни вида транспорт – воден, сухопътен и железопътен. На територията му са разположени пътни връзки с централната пътна мрежа на България и жп коловози, които го свързват с жп мрежата на страната.

Чрез Пристанище Русе има възможност за осъществяване на директна връзка Дунав–Черно море по направлението Русе–Варна, което е важно предимство за СЦР и СИР. Тази връзка дава предимство за извършване на комбинирани превози и намалява времето за пътуване с 2 дни, в сравнение с превоза изцяло с воден транспорт. В тази връзка развитието и модернизацията на пътната и жп инфраструктура по направлението Русе-Варна, както и развитието и модернизацията на терминалите за интермодални превози в двете пристанища следва да бъде от приоритетно значение за регионалната и транспортната политика на страната.



Пристанищен терминал Русе-изток е разположен на км 489-490 в източната промишлена зона на град Русе. Това е най-голямото пристанище в българския участък на река Дунав. Пристанището също така е единственото речно пристанище в България, където при високи нива на водите на р. Дунав могат да бъдат приемани и обработвани речно-морски кораби. Пристанище Русе-изток е разположено на площ от 803 000 кв.м и има технически капацитет за обработка на голямотонажни единици до 64 т. В него се обработват всички видове товари, включително едрогабаритни товари и техника. То разполага с 14 корабни места. В Генералния му план са предвидени територии за изграждане на зърнен и контейнерен терминал.

В района на пристанище Русе-изток има изграден и функционира Ро-Ро терминал за хоризонтална обработка на превозни средства и товари. Ро-Ро терминалът в Русе разполага с рампа за едновременно приставане на 2 плавателни съда, вътрешен паркинг (11 719 кв.м) и външен паркинг (11 484 кв.м) с капацитет по 80 камиони ТИР всеки.



Пристанище Русе - запад се намира в западната промишлена зона на града и е разположено на км 496-497 от устието на р. Дунав. На това пристанище се обработват преди всичко генерални товари. Пристанище Русе-запад има площ от 118 396 кв.м и разполага с 11 корабни места. Пристанището има връзка с железопътната и пътната мрежа на България.

Централен пътнически кей на град Русе е под управлението на „Пристанищен комплекс – Русе” ЕАД. Дружеството предоставя 1 понтон за приставане и обслужване на кораби. Пътническият кей се намира в централната градска част на Русе и е в непосредствена близост до всички администрации, обслужващи корабоплаването – ИА „Морска администрация”, ИА „ППД”, ДП „Пристанищна инфраструктура”, Митница, ГКПП.

Второто по товарооборот и по големина пристанище в СЦР е пристанище Свищов. То е пристанище за обществен транспорт с национално значение за обработка на генерални, насипни, наливни товари и поща, и обслужване на пътници. Пристанище Свищов е разположено на км 554 от устието на р. Дунав по Общоевропейски транспортен коридор VII, на 45 км от Общоевропейски транспортен коридор IX. Намира се в близост до магистрала Хемус и на 40-50 км от гр. Александрия (Румъния), който има излаз на основната пътна артерия Букурещ – Тимишоара – Арад. Общата площ на пристанището е 317 830 кв.м и разполага с 8 корабни места (7 товароразтоварни и 1 пътническо), открити и закрити складови площи. Пристанището е разделено условно на 3 района: източен, западен и централен. От пристанището има ежедневна фериботна връзка с пристанище Зимнич в Румъния.



Пристанище Тутракан е разположено на км 433 от устието на река Дунав. То има площ от 4323 кв.м. Пристанище Тутракан е пристанище за обществен транспорт с национално значение за обработка на генерални и насипни товари и обслужване на пътници. Разполага с 2 корабни места, 1 понтон за пътнически и товарни кораби, открити складови площи и връзка с националната пътна мрежа на страната.

Пристанище Силистра е обособено като пътническо пристанище и поддържа целогодишно регулярна линия Силистра – Рени – Измаил - Силистра. То е разположено на 375 км от устието на река Дунав. Пристанище Силистра има площ от 16320 кв.м, 2 понтона за приемане на пътнически кораби и има връзка с пътната мрежа на България. В района на Силистра е изграден фериботен комплекс (има площ от 65183 кв.м и 1 корабно място) за обслужване на фериботната линия Силистра – Кълъраш. Фериботният терминал е с национално значение.

































 































































Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница