Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение



страница16/22
Дата04.11.2017
Размер2.9 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   22


1.3.13. Изследвания, технологично развитие и иновации


Засилването на стратегическата ориентация на развитието на ЕС към повишаването на конкурентоспособността на районите посредством развитие на икономика основана на иновации, прилагане на модерни технологии, разкриването на нови работни места е сред главните общоевропейски цели, съгласно Стратегия „Европа 2020”. Тази цел е ключова и за нашата страна, тъй като прилагайки традиционните методи на производство, българските райони не само няма да наваксат изоставането в развитието си, но и ще бъдат изтласкани от глобалния пазар, поради ниска конкурентоспособност на произвежданите стоки.

Показатели, които да послужат за оценка на количествените и качествените характеристики на регионалните различия по отношение на развитието на изследванията и технологиите, и иновационния капацитет в България почти липсват. Актуалното състояние на регионалните икономики, потвърждава степента на относително неизгодното положение на България и българските райони на глобалната икономическа сцена.

Традиционни научно-изследователски центрове в България са университетите, научните институти и звена на БАН, аграрните институти, както и малкото останали ведомствени изследователски структури. Мрежата от изследователски центрове в страната обхваща голям брой за мащабите й университети (43) и самостоятелни колежи (10). В Северозападния район след промените на териториалния обхват на районите на ниво 2 има само един университет в Плевен. Югозападният район се откроява с по-високата си концентрация на университети и колежи в сравнение с останалите райони в страната. Независимо от относително високия брой на образователни и изследователски центрове, няма качествен преход към приложни изследвания и трансфер на иновации и технологии към останалите сектори. Връзката между научноизследователските и образователните институции и бизнеса във всички райони от ниво 2 от дълго време е прекъсната, което е една от причините за ниската добавена стойност и ниската конкурентоспособност на производството в отделните райони в сравнение с европейските и световните показатели. Това се потвърждава и от факта, че все още на територията на нито един район не е реализирана идеята за технопаркове и други структури от този вид.


Таблица 25. Университети по райони, 2008/2009 г.

Район

Брой на университетите

Брой университети на 1 000 000 жит.

Университетски центрове

СЗР

1

1,09

Плевен

СЦР

5

5,4

В.Търново, Свищов, Русе, Габрово

СИР

6

6,05

Варна, Шумен

ЮИР

3

2,67

Бургас, Ст. Загора


ЮЗР

23



10,87

София, Благоевград, Ботевград

ЮЦР

5

3,25

Пловдив

Източник: НСИ
Разходите за НИРД на България възлизат на 0,53% от БВП през 2009 г., от които 0,37% от БВП публични и 0,16% от БВП – частни (спрямо едва 0,1% от БВП през 2005 г.). През 2010 г. за наука бяха предвидени 0,7% от всички бюджетни разходи (от които 2,6% за капиталови разходи, вкл. за изследователска инфраструктура). През 2011 г. 0,8% от планираните общи бюджетни разходи ще бъдат насочени към наука, 2,8% от които ще бъдат капиталови. За сравнение, през 2009 г. страните от ЕС-27 са отделяли средно по 2,1 % от техния БВП за научни изследвания и внедряване на иновации. Някои от страните като Швеция (3,62%) и Финландия (3,96%) насочват двойно повече ресурси за научни изследвания и развитие, отколкото са средните в ЕС-27. В северната и западната част на ЕС е формирана зона с висока интензивност на инвестициите за научни изследвания и развитие, която обхваща Швеция, Финландия, Австрия, Дания, Германия, Франция и Белгия. След България, на последно място сред страните-членки е Кипър със стойност 0,46%. С ниски нива на инвестициите за научни изследвания са и по-голяма част от страните-членки от Източна Европа, което ги поставя в неблагоприятна позиция по отношение стабилността на тeхните икономики, които трябва пазарно да устояват на новите продукти и технологии прилагани в страните с по-големи инвестиции в наука и технологии.


Графика 14. Разходи за проучвания и развитие в страните от ЕС -27 като % от БВП за 2009 г.


Източник: Евростат
Наблюдава се ясна тенденция в най-силно развитите райони в страната да се правят много по-високи разходи за проучвания и иновации. Така например за 2009 г. 79,8% от всички разходи за проучвания са осъществени в Югозападния район (и основно в столицата). В същото време, тази относителна концентрация на разходите за НИРД се дължи в много голяма степен на разходите на правителството и учебните заведения за висше образование, отколкото на мащаба на разходите на бизнес предприятията. По отношение дела на разходите за НИРД в БВП в районите от ниво 2 в страната стойностите варират от 0,87% дял от БВП в Югозападния район за 2009 г. до 0,13% в Северен централен район.

Таблица 26. Разходи за научно-изследователска и развойна дейност по райони за периода 2000- 2009 г. (хил.лв.)


Райони

2000 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

2009 г.

БЪЛГАРИЯ

139265

193946

208142

237036

273047

325855

361 060

Северозападен район

2479

4602

4550

6067

7177

6557

8 123

Северен централен район

3604

6187

3265

4867

4035

5298

7 120

Североизточен район

5970

9299

10332

14995

13202

17156

22 010

Югоизточен район

7048

5410

5259

9760

11557

15069

14 958

Югозападен район

115246

160492

174666

190596

218124

246900

288 297

Южен централен район

4918

7956

10070

10751

18952

34875

20 552

Източник: НСИ

Постигането на една от целите на ЕС по отношение развитието на конкурентноспособна икономика, определена със Стратегия Европа 2020 (инвестиции в НИРД в размер на 3% от БВП за ЕС до 2020 г.), изисква да се увеличат ангажиментите и отговорностите на страните и регионите в рамките на ЕС за осигуряване на повече финансови ресурси предназначени за проучвания, развитие на модерни нови технологии и иновации, които да осигурят конкурентоспособност на икономиката в глобален план.

Посочената стойност от 0,53% дял на РНИРД от БВП на страната е значително по-ниска от целевите стойности, които България си поставя за постигане до 2020 г., съгласно одобрената и заложената в НПР цел за инвестиции в НИРД от 1.5% от БВП. Все пак, в периода до 2020 г. се очаква нарастването на европейските средства за изследвания и иновации усвоявани в България да доведе до увеличаване на общия размер на публичното финансиране за иновации, в това число и от европейските фондове. В периода 2010–2020 г. може да се очаква преструктуриране на българската икономика от сектори с ниска интензивност на иновации, към сектори с висока интензивност на иновации, което ще допринесе за повишаване привлекателността на България като център за развитие на високотехнологични продукти и услуги в областта на информационните технологии, електронните компоненти, машиностроенето, медицинската и оптична техника и други. Преструктурирането на икономиката към сектори с висока интензивност на иновации ще доведе до бързо нарастване на средствата, отделяни от частния сектор за иновации и увеличаване на приноса му в извършените разходи за НИРД в страната.

Делът на човешките ресурси, заети с НИРД, изчислен като процент от икономически активното население на възраст 25-64 г. в страната през 2000-2010 г. се движи около 30 % (за 2010 г.-31,6%) при средно за ЕС-27-40,5%. След България с далеч по-ниски стойности за 2010 г. се нареждат Португалия (23,9%) и Румъния (24,4%). Някои от страните от Източна Европа също са с близки до нашата стойност. Сред водещите по този показател са Дания (51,9%), Холандия (51,9%), Финландия (50,8%) и Швеция (50,6%). В регионален план, с най-висок дял на населението, заето с НИРД за 2009 г., е Югозападният район 64,3%.


1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница