ВИЗИЯ, ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

2. ВИЗИЯ, ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Прилаганата Национална стратегия за регионално развитие, приета през 2005г., отговаря в значителна степен на целите и приоритетите за развитие на регионите в ЕС. В този контекст, нейната стратегическа рамка не се нуждае от коренна промяна, а на базата на вече определените с оперативните програмни документи области на интервенции за периода 2007-2013 г., нейните стратегически цели и приоритети следва да се преструктурират и прецизират, с оглед постигане на съответствие между целите на регионалната политика и финансовите инструменти за реализацията й. В тази връзка, целта на актуализацията на стратегическата рамка за развитие на българските райони не е да се подмени с изцяло нова, а да се прецизира и конкретизира в по-голяма степен, като се засили териториалния й фокус и контекст.

• 
  Отчитане на резултатите от анализа на динамиката в социално-икономическото и инфраструктурното развитие на районите, както и в състоянието на околната среда, в изтеклия период 2005-2009 г., като е отчетен новия териториален обхват на районите, валиден от 01.01.2007 г
  
• 
  Акцентиране в по-голяма степен на приоритетните области за развитие на регионите на ЕС, определени със Стратегическите насоки за развитие на Общността 2007-2013 г., а именно:
  
  • 
    превръщане на българските региони в по-атрактивни места за инвестиции и работа, чрез подобряване на транспортната инфраструктура, по-широко прилагане на принципа за устойчиво развитие чрез съчетаване на икономически цели с опазването на околната среда и интегриране на глобалните проблеми в тази област в процеса на стратегическо планиране на регионално и местно ниво;
    
  • 
    насърчаване и подкрепа за развитие на икономика на знанието;
    
  • 
    създаване на нови работни места и развитие на човешкия капитал;
    

• 
  Засилване на стратегическата ориентация на документа за постигане целите на европейската кохезионна политика по отношение на икономическия растеж и иновациите, заетостта, образованието, бедността и околната среда, определени със Стратегия „Европа 2020”;
  

• 
  Отразяване на стратегическите насоки от европейската енергийна стратегия по отношение по-широкото използване на възобновяеми източници на енергия, повишаване на енергийната ефективност в публичния и частния сектор, засилване на енергийната независимост чрез осигуряване на алтернативни възможности за доставки на енергийни суровини;
  
• 
  Отчитане на приоритетите на Териториалния дневен ред на ЕС от 2007 г., като резултат от сътрудничеството между страните-членки за провеждане на обща политика за териториално развитие, касаеща развитието на градовете от различен мащаб, селските райони, периферните и пограничните територии и партньорството между тези територии.
  
• 
  Отчитане на насоките от Зелената книга за териториално сближаване от 2008 г. по отношение процесът на териториална концентрация, характерен за българските райони, в т.ч. за изграждане на балансирана, устойчива мрежа от градски центрове и развитие на техните предимства, както и взаимодействието им със заобикалящите ги селски територии. АДИ на НСРР (2011-2015 г.) е съобразен и с другите две основни направления на Зелената книга: свързване на териториите и сътрудничеството. По отношение на свързването се акцентира не само върху транспорт, но също така и всички инфраструктури, които са в основата на ефективното функциониране на единния пазар – като онези, които гарантират достъп до здравеопазване и образование, високоскоростен интернет или енергийни мрежи. Трансграничното, транснационалното, междурегионалното сътрудничество следва да се превърнат в по-влиятелен инструмент за решаване на проблеми на регионално и местно ниво от широк спектър – от въпроси на ежедневното пътуване до околната среда.
  

• 
  Съгласуваност с препоръките на Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове от 2007 г., свързана с провеждането на политика за интегрираното развитие на градските райони:
  

• 
  създаване и гарантиране на висококачествени обществени места чрез взаимодействие между архитектура, планиране на инфраструктурата и градоустройство, в т.ч. и за околоградските територии;
  
• 
  модернизиране на инфраструктурните мрежи и подобряване на енергийната ефективност;
  
• 
  проактивна политика за образование и новаторство чрез цялостно използване на познавателния потенциал на града;
  
• 
  внимание към „изостаналите” градски квартали в контекста на града.
  
• 
  Постигане на по-добра обвързаност на стратегическо ниво с оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС, за да се повиши ефективността на усвояване на помощта от Структурните и Кохезионния фонд, подпомагаща развитието на българските райони
  
• 
  Оценка на финансовите ресурси необходими за реализацията на стратегията, с цел засилване на нейната реалистичност и изпълнимост.
  
• 
  Постигане на съответствие с националната законодателна рамка за регионално развитие.
  

• 
  Ясно обвързване на целите и приоритетите на НСРР със съответните цели, приоритетните оси и мерките по оперативните програми, съфинансирани от ЕС, както и определяне на приоритетните области за интервенции, за всеки район от ниво 2, с което да се подпомогне процеса на програмиране. Това включва идентифициране и директно насочване на ресурси към районите, в които различията се увеличават.
  
• 
  Стартиране на механизма за подкрепа на местни инициативи и конкретни проекти за развитие на районите за целенасочена подкрепа, подкрепен със средства от държавния бюджет, като необходим допълнителен инструмент насочен към преодоляване на вътрешнорегионалните различия поне в 1-2 от регионите от ниво 2;
  
• 
  При определяне на източниците за финансиране следва да бъдат отчетени и включени всички възможни източници – национални и от ЕС, които допринасят за осъществяване на политиката за регионално развитие;
  
• 
  Интегриране на процесите по наблюдение и оценка с тези, определени за оперативните програми, съфинансирани от ЕС и унифициране на някои от индикаторите за наблюдение и оценка;
  
• 
  Съсредоточаване на усилията в подготовката на Националната програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020 и на национален програмен документ по политиката за сближаване за периода 2014-2020 г., паралелно с процедурите по приемането на Актуализирания документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие 2011-2015 г. и Актуализираните документи за изпълнение на Регионалните планове за развитие 2010-2013 г.
  

Във визията на стратегията е направена редакция, като е отчетено, че от 1 януари 2007 г. България вече е членка на ЕС. Поставен е по-силен фокус върху развитието на районите, а не единствено върху цялостното развитие на страната, което е цел и на секторните политики и стратегии.

Отчитайки изоставането в икономическото развитие на българските райони спрямо останалите региони в ЕС, ключов стратегически приоритет на националната стратегия за регионално развитие остава постигането на по-динамично икономическо развитие, генериращо висок икономически растеж и заетост, като се прилага принципа за устойчиво развитие. Счита се, че богатото природно и културно наследство на регионите в България като специфична характеристика и предимство на потенциала им за развитие правилно е отразен във визията за развитие до 2015 г. Отчита се важната роля на МСП за регионалната икономика.

Определената главна цел се запазва, тъй като тя съответства на общите цели и приоритети на районите от ЕС и целите на държавната политика за регионално развитие, определени със Закона за регионалното развитие, приет през 2008 г. България вече е страна членка на ЕС и постигането на балансирано и устойчиво развитие на българските региони ще бъде добра основа за нарастване на тяхната конкурентоспособност и привлекателност в условията на глобализация. Засилването на интегрирания подход в планирането на развитието е базирано основно на принципа на устойчивото развитие, а именно съчетаването на целите на социално-икономическото развитие и тези в областта на околната среда.

Актуализираният документ за изпълнение на НСРР в периода 2011-2015 г. потвърждава приетите стратегически цели за развитие на районите в България до 2015 г., като прави известно конкретизиране на параметрите и териториалния фокус на тези цели, с цел отразяване на актуалните насоки по отношение кохезионната политика на ЕС и проблемите и тенденциите в развитието на регионите в България в последните години.

Изпълнението на главната цел на държавната политика за регионално развитие ще се осъществи чрез реализацията на следните стратегически цели:

• 
  Достигане на дял % БВП на глава от населението от средното ниво за регионите в ЕС 27 по райони както следва;
  

• 
  Достигане на равнище на заетост на населението в трудоспособна възраст в:
  

• 
  Брой население, което е бенефициент по рехабилитирани и реконструирани пътища ІІ и ІІІ клас;
  
• 
  Брой километри рехабилитирани и реконструирани пътища ІІ и ІІІ клас;
  
• 
  До 20% от населението с подобрено транспортно обслужване с достъп до изградени автомагистрали и пътища І клас.
  

Приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие за периода до 2015 г. продължават да бъдат актуални като формулировка и съдържание, но се нуждаят от по-тясно обвързване със стратегическите цели на националната и европейската регионална политика и оперативните програми, които действат през периода 2007-2013 г. и осигуряват значителна част от финансовите ресурси за подкрепа на регионалното развитие и намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия.

В тази връзка е направено преструктуриране и редакция на формулировките на приоритетите за развитие, както и на някои специфични цели.
Приоритет 1: Повишаване на регионалната конкурентоспособност и интегрирано градско развитие

Чрез новото наименование на приоритета се постига обединяване на приоритет 1 и приоритет 4 от текста на приетия документ на НСРР (2005-2015 г.), в съответствие с новите насоки за засилване на градското измерение на регионалното развитие в рамките на ЕС, като се постига по-добро съответствие със съответните интервенции на оперативната програма за регионално развитие (Приоритетна ос 1 на ОПРР).

Промяната в рамката на този приоритет е извеждането в дневния ред на държавната политика за регионално развитие на проблемите на интегрираното градско развитие, връзките град-регион и изграждането на градска среда с високо качество като тясно свързани с икономическото развитие и конкурентоспособността на регионите. Ролята на градовете като двигатели на растежа и прилагането на интегриран подход за планиране и градско развитие са в основата на приоритета.
Основните специфични цели на този по-разширен приоритет са:
Специфична цел 1: Развитие на изследователска дейност, технологично развитие и иновации в подкрепа на регионалните икономики.

Дейностите по тази специфична цел са насочени към въвеждане на нови технологии, в т.ч. „зелени технологии”, и към развитие на икономика, основана на знанието. Необходимо е повишаване на конкурентоспособността чрез технологично обновяване на МСП в районите, както и чрез предоставяне на услуги в индустриалните/бизнес зони, изграждане на бизнес мрежи, регионални и трансгранични клъстери, създаване на технологични паркове, сътрудничество и обмен на добри практики, а също подобряване на връзката между университетите и научния сектор от една страна, и бизнеса от друга. Специален акцент се поставя върху подкрепата на зелени технологии за производство на енергия, в съответствие с предвижданията на Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници и Стратегия „Европа 2020” за увеличаване на 20% на дела на ВЕИ в крайното енергийно потребление; въвеждане на енергийни обследвания, сертифициране и добри практики за енергиен мениджмънт във връзка с целите на Националната дългосрочна програма за енергийна ефективност до 2015 г. и „Европа 2020” за постигане на енергийна ефективност от 20%.

Основните направления на специфичната цел отчитат и ключовите цели на проекта на Стратегията за устойчиво развитие на Република България (2007-2020г.), Иновационната стратегия на Република България до 2020 г., Национална стратегия за развитие на научните изследвания (2020), проектът на Националната стратегия за околна среда (2009-2018 г.) и Енергийната стратегия на България до 2020 г. По-голямата част от дейностите ще бъдат подкрепени хоризонтално, а програмата за регионално развитие ще съдейства за изграждане на подходяща инфраструктура в тези зони. Специфичната цел ще получи подкрепа и по мярка 1.3 „Насърчаване на иновациите за преодоляване на бариерите и ускоряване на развитието” на Програмата за реализация на дейности в районите за целенасочена подкрепа (РЦП).

Специфична цел 2: Подобряване на достъпа и развитието на информационните и комуникационните технологии в областта на публичните услуги и услугите за МСП

Интервенциите, включително по оперативната програма за регионално развитие, следва да са насочени към цялостно подобряване на достъпа до Интернет и телекомуникации в районите, както в градските центрове, така и в отдалечените периферни зони. Към момента българските райони се определят като „информационно изолирани” и „дигитално разделени” в сравнение с регионите в ЕС. Специфичната цел включва дейности, предвидени за постигането на основните цели на Стратегията за развитие на информационното общество в Република България (1999г.) - осигуряване на всички граждани на равен достъп до съвременни телекомуникационни и информационни услуги, както и създаване на нова среда на живот и работа чрез широко използване на модерни ИКТ в обществената, политическата, икономическата и културната сфера. Допълнителни дейности в подкрепа на специфичната цел са предвидено и по мярка 1.1 „Развитие на информационните и комуникационните технологии на територията на общините” на Програмата за реализация на дейности в РЦП.

Градовете имат важни организиращи функции по отношение развитието на заобикалящите ги територии. В този контекст е подходящо прилагането на интегриран подход по отношение на планирането и развитието им, като се отчита потенциала и на населените места, които са разположени в непосредствена близост до големите градове (5-10 км). Интегрирането на тези близки населени места към градската структура би могло да ги превърне, бързо и с неголеми инвестиции, в привлекателно място за живеене и локализиране на нови икономически дейности. Във връзка с това и в съответствие със проекта на Стратегията за устойчиво развитие на Република България (2007-2020 г.), АДИ на НСРР (2011-2015 г.) предвижда подкрепа на използването на обществен транспорт в зоните на предградията и покрайнините на големите градски центрове.

В периода 2011-2013 г. се предвижда разработване на интегрирани планове за градско развитие за 36 града, дефинирани в ОПРР, като центрове на градски агломерации, които ще осигурят база за реализация на проекти за градско развитие до 2020 г. Стартира прилагането на инструмента за финансов инженеринг Jessica за проекти за градско развитие, който дава възможност за реализиране на проекти насочени към устойчиво градско развитие, обновяване и възстановяване на отделни зони и елементи на градската структура. Предстои сключване на договори с Фондовете за градско развитие.

Реализацията на специфичната цел обединява дейности, които са пряко свързани с устойчивото развитие на градовете - рехабилитация на стари производствени зони, подобряване на градската среда в жилищните квартали, подобряване на благоустрояването на населени места, квартали и махали, подобряване достъпа до публични услуги (образование, здравеопазване), включително за хора с увреждания, рекултивация на стари замърсени зони в градовете и селата, въвеждане на мерки за енергийна ефективност от публичния и частния сектор в градовете. Тези дейности отчитат предвижданията на Стратегията за устойчиво развитие на Република България (2007-2020 г.).

Въвеждането на екологосъобразни системи и технологии за градския транспорт в големите градове ще спомогнат за преодоляване на проблемите със замърсяването на градската среда, където тези проблеми са най-критични. Проектът за интегриран транспорт на град Бургас е първият, който показва резултатите от прилагането на интегриран подход при развитието на градските транспортни системи. Подобни проекти стартират и в другите големи градове- София, Пловдив, Варна , Русе, Стара Загора и Плевен. Дейностите в тази насока ще подпомогнат изпълнението на ангажиментите на страната и регионите за ограничаване на негативните последствия от глобалните изменения на климата, чрез намаляване на емисиите на парникови газове от транспорт в населените места. Същевременно ще се подобри управлението на градския транспорт чрез въвеждане на интелигентни системи за управление на трафика.

Друга мярка, целяща ограничаването на парниковите емисии е газифицирането на малките градове. В тази връзка, част от дейностите по специфичната цел съответстват на една от основните цели на Стратегия „Европа 2020” за намаляване на парниковите газове с 20%, и на Националната стратегия за околна среда (2009-2018 г.).

Приоритет 2: Развитие и модернизация на инфраструктурата, създаваща условия за растеж и заетост
Приоритетът следва да запази своето действие и при новите условия, като обединява действия за:

- хармонично изграждане на елементите на инфраструктурата;

- подобряване на качеството на инфраструктурните услуги;

- засилване на стратегическия подход и интегрираното развитие на инфраструктурата за постигането на икономически растеж, заетост и устойчиво развитие на районите;

- ефективно използване на местния потенциал.
Този приоритет ще бъде насочен към постигането на вече заложените специфични цели:
Специфична цел 1: Развитие и модернизация на елементите на регионалната и местната транспортна инфраструктура

По оперативна програма „Транспорт” са предвидени операции по изграждането и модернизирането на инфраструктура по трасетата на транс-европейските транспортни коридори на територията на България. Планирани са мерки за устойчиво развитие на основните видове транспорт – пътен, железопътен, воден, въздушен и интермодален. Оперативната програма за регионално развитие ще подкрепи реконструкцията и модернизацията на пътната мрежа от ІІ и ІІІ клас и общинската пътна мрежа за подобряване на транспортния достъп на регионално ниво до главните транспортни коридори, както и за засилване на икономическата активност в периферните и изостаналите райони. Във връзка с доизграждането на мрежата от автомагистрали, специално внимание се обръща на пътищата, които свързват регионалния и местен трафик с тях. Частична подкрепа е предвидена и по мярка 2.2 „Подобряване на инфраструктурата за развитие на бизнеса, осигуряване на достъпност и мобилност” на Програмата за реализация на дейности в РЦП. Насочеността на специфичната цел е в съответствие с отделни приоритети на Стратегията за устойчиво развитие на Република България (2007-2020 г.), Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на Република България и оперативен план за изпълнение (2006-2015 г.) и Генералния план за развитие на транспорта.

Съществен ще бъде приносът на ОП Транспорт 2007-2013 г. за изграждането на участъците от АМ Струма „Д.Диканя-Дупница-Благоевград” и „Кулата-Сандански”.

Специфична цел 2: Изграждане и подобряване на екологичната инфраструктура

За постигането на тази специфична цел се предвиждат интервенции на местно ниво за подобряване на водоснабдителни и канализационни системи, изграждане на инфраструктура за пречистване на отпадни води, опазване и осигуряване на добро състояние на повърхностните, подземните и крайбрежните морски води, предпазване от природни рискове и развитие на възобновяеми енергийни източници. По-специално в сектора на управление на отпадъците се предвиждат дейности за: обхващане на всички населени места от системи за организирано сметосъбиране на битови отпадъци; въвеждане на системи за разделно събиране и предварително третиране на отпадъци, в т.ч. биоразградими отпадъци и опасни отпадъци от домакинствата; както и изграждане на инсталации за оползотворяване на отпадъци, например отделени газови емисии (метан) от депата за битови отпадъци, включително за производство на електрическа енергия. Интервенциите са в съответствие със стратегически приоритети на проекта на Стратегията за устойчиво развитие на Република България (2007-2020 г.), Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата в Република България (2006-2015 г.) и проекта на Националната стратегия за околна среда (2009-2018 г.). Подкрепа ще бъде осигурена по хоризонталната програма в областта на опазване на околната среда, както и по мярка 2.2. „Подобряване на инфраструктурата за развитие на бизнеса, осигуряване на достъпност и мобилност” на Програмата за реализация на дейности в РЦП.

За повишаване конкурентноспособността на МСП са необходими инвестиции в подобряване на бизнес инфраструктурата. Интервенциите са насочени към инвестиции на „зелено” и „кафяво” - към изграждане на бизнес, индустриални и технологични паркове, бизнес инкубатори и обновяване на стари производствени зони, незасегнати от екологични замърсявания при насърчаване развитието на публично-частното партньорство. Специфичната цел ще получи подкрепа по оперативната програма за регионално развитие, от Оперативна програма „Конкурентоспособност” за подобряване на проиновативна инфраструктура, както и по мярка 2.2. „Подобряване на инфраструктурата за развитие на бизнеса, осигуряване на достъпност и мобилност” на Програмата за реализация на дейности в РЦП.

Развитието на човешкия и социалния капитал наред с туристическия потенциал и опазването на природното и културното наследство на районите ще допринесат за повишаване на тяхната привлекателност и качеството на живот.

Чрез формулиране на обща специфична цел са обединени специфичните цели в социалния сектор за постигане на по-добро интегриране на социалните аспекти в общото развитие на районите – в образованието, здравеопазването, пазара на труда, конкурентоспособността на човешките ресурси, социалното включване на групи в неравностойно положение. Специфичната цел ще получи хоризонтална подкрепа от:

• 
  Оперативната програма за регионално развитие за изграждане на модерна инфраструктура и обновяване на техническото оборудване на образователни, здравни, социални и културни институции;
  

- Програмата за реализация на дейности в РПЦ чрез мярка 1.2 „Подобряване на възможностите за образование и развитие на човешкия капитал”, мярка 3.1 „Повишаване равнището на заетост и адаптивността на пазара на труда” и мярка 3.2 „Съьдаване на условия и насърчаване на социалното включване, сигурността, балансираното и гъвкаво участие в пазара на труда”.

Мерките по специфичната цел са съобразени с целите и приоритетите на Стратегията за устойчиво развитие на Република България (2007-2020г.), Актуализираната стратегия по заетостта на Република България (2008-2015г.) и Националната стратегия за учене през целия живот (2008-2013г.).
Специфична цел 2: Постигане на устойчиво развитие на туризма в районите, опазване и валоризиране на природното и културното наследство

Интервенциите по специфичната цел са ориентирани в няколко основни направления в съответствие с приоритетите на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България (2009-2013г.): диверсификация на националния туристически продукт, повишаване качеството на предоставяните услуги и защита на правата и сигурността на потребителите; ефективни маркетинг и реклама на България като туристическа дестинация и на туристическите продукти на районите; разработване на туристическо райониране като първа стъпка за регионализиране на туристическата политика; подобряване на интермодалността при превозите на туристи; подобряване на съпътстващата инженерна инфраструктура и достъпа до туристически обекти и атракции; стимулиране ролята на туризма на пазара на труда, въвеждане на съвременни изисквания за обучение и квалификация на кадрите и система от стимули за намаляване на текучеството в бранша.

Мерките по специфичната цел отчитат и приоритетите на Националната стратегия за околна среда (2009-2018 г.) в частта и свързана с интегрираната защита и опазване на природното и културно наследство. Ще се насърчават дейности в посока изследване на последиците от промените в климата; опазване на биологичните видове и природни местообитания и устойчиво ползване на природните ресурси; изграждане на съоръжения за борба с ерозията, залесяване на обезлесени участъци, устойчиво използване на земите; реставрация на културно-исторически обекти и подобряване на достъпа до тях; подкрепа за организиране на събития като фестивали, местни традиции, занаяти.

Предвижда се специфичната цел да бъде подпомогната от Оперативна програма „Регионално развитие” и Оперативна програма „Околна среда”.

Европейското териториално сътрудничество е важен стълб на политиката на сближаване в ЕС и ще продължи да се реализира чрез изграждане на съвременни модели на трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество.

Междурегионалното и транснационалното сътрудничество ще се развива на основата на възможностите за българските региони за обмяна на опит, добри практики и реализация на проекти от общ интерес в областта на опазването на околната среда, развитието на транснационалните транспортни и комуникационни мрежи, намаляване на опасностите от технологични и природни рискове, изграждане на мрежи за трансфер на технологии и познания. Дейностите ще се финансират по определени приоритетни оси на Оперативна програма „Регионално развитие”, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, Оперативна програма „Административен капацитет”, както и от специални програми за развитие на междурегионалното и транснационалното сътрудничество като: оперативната програма за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа, оперативната програма за междурегионално сътрудничество "ИНТЕРРЕГ IVС", оперативната програма "ИНТЕРАКТ 2007 - 2013 - добро управление за програмите за териториално сътрудничество", оперативната програма "ЕСПОН 2013 - Европейска мрежа за наблюдение на териториалното развитите и сближаване" и оперативната програма УРБАКТ II "Мрежа за градско развитие";

Създаването на нови инициативи и проекти от европейско значение, изграждането на транснационални мрежи за сътрудничество, насърчаването на икономическия, социалния и културния обмен между регионите на България и Европа ще бъдат подкрепени в рамките на тази специфична цел. Финансиране е предвидено по програмите, които ще подпомогнат дейностите по специфична цел 2.

Необходим е нов стратегически подход за укрепване на институционалния и административния капацитет в областта на управление на регионалното и местното развитие. Такъв подход предполага нова дефиниция и преструктуриране на вече заложените специфичните цели с цел да се включат актуалните проблеми за осъществяване на ефективна и ефикасна регионална координация на структурните инструменти за подпомагане на развитието, включително със средства от ЕС, както и изграждане на интегрирана информационна система в областта на регионалното развитие.

Тази цел е насочена към подобряване на качеството и взаимодействието между процесите на планиране, програмиране и реализация на дейностите за подпомагане на регионалното и местното развитие, както и повишаване на капацитета за усвояване на средствата от Структурните фондове на ЕС на регионално и местно ниво. В тази връзка, дейностите за подобряване на административния капацитет и организация следва да получат финансиране от Оперативна програма „Административен капацитет”, по приоритетна ос „Техническа помощ” на всяка от останалите оперативни програми, както и по мярка 4.2 „Укрепване на капацитета, партньорството и сътрудничеството за устойчиво интегрирано местно развитие” на Програмата за реализация на дейности в РЦП.

Регионалната координация между оперативните програми, оказващи въздействие върху съответните региони, ще има ключово значение за степента на усвояемост и ефективността на средствата от националните и европейските фондове, частните ресурси и средствата от международни донорски организации.
Специфична цел 2: Подпомагане изграждането на регионални и местни партньорства за развитие

С цел засилване на партньорството като основен принцип на регионалното и местно развитие, ще продължи укрепването на институционалния капацитет на създадените органи за партньорство - регионални съвети за развитие и областни съвети за развитие в посока развитие на капацитета за стратегическо планиране, усъвършенстване на регионалното управление, подобряване на регионалната координация между секторни политики и засилване на техният териториален фокус, програми и проекти за развитие, усъвършенстване на системата за наблюдение на изпълнението на документите и оценка на въздействието върху развитието на районите. Специфичната цел е обвързана с мярка 4.2 „Укрепване на капацитета, партньорството и сътрудничеството за устойчиво интегрирано местно развитие” на Програмата за реализация на дейности в РЦП.

С формулирането на специфичната цел се отговаря на препоръката на Междинната оценка и Междинния доклад за изпълнението на НСРР за периода до 2010 г. за изграждането на централизирана информационна система (интернет базирана), в която всички министерства, държавни агенции, областни и общински администрации, да попълват информация за изпълняваните на тяхната територия проекти. По този начин може да се осигури необходимата информационно-технологична платформа за събиране, обработка, съхранение на информация, както за икономическото и социалното състояние на различните териториални нива, така и за изпълнението на мерките за развитие.