Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионалния план
Графика 1. Емисии парникови газове, приравнени към СО
Изтегляне 2.34 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Защитени територии и биоразнообразие
- Национален Парк „ Пирин”
- Национален Парк „ Рила”
- „ Централен Рилски резерват”, „ Ибър”
- Природен парк „ Витоша”
- Природен парк „ Рилски манастир”
- Природен парк „Врачански Балкан”
- Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
- СПИСЪК НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ДИВИТЕ ПТИЦИ
- ПРИЕТИ С РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ № 802 от 04. 12. 2007 г., обнародвано в ДВ брой 107 от 18.12.2007 г.
- СПИСЪК НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДНИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ И НА ДИВАТА ФЛОРА И ФАУНА
- ПРИЕТИ С РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ № 661 от 16 октомври 2007 г., обнародвано в ДВ брой 85 от 23.10.2007 г.
- СИЛНИ СТРАНИ СЛАБИ СТРАНИ
- ВЪЗМОЖНОСТИ ЗАПЛАХИ
- III. СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙЧИВО ИНТЕГРИРАНО РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
- ПРЕПОРЪКИ ЗА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ ОТ МЕЖДИННАТА ОЦЕНКА И ДОКЛАДА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РПР НА ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН (2007-2013 Г.)
Графика 1. Емисии парникови газове, приравнени към СО2 еквивалент на човек от населението по райони, 2007г 
Забележка: Графиките за емисии на парникови газове включват данни за емисиите на три от парниковите газове съгласно номенклатурата на IPCC: метан, диазотен оксид и въглероден диоксид по данни на НСИ/ИАОС, не включва стойностите за 3 от шестте показателя по методиката на IPCC (HFC, PFC и SF6) за които няма налични данни в НСИ/ИАОС. Източник: НСИ и ИАОС Целта на България съгласно Протокола от Киото е намаление на емисиите с 8 % спрямо базовата по Протокола 1988 година, когато българските емисии са били 75 млн. тона. Спрямо 1988 г. към момента емисиите на парникови газове в страната са намалели около 40%. Основен фактор, допринесъл за това, е сривът на българската икономика през 90-те години на миналия век. Така страната ни се нарежда сред малкото европейски страни, вече постигнали целите си по Протокола от Киото. Разликите могат да се използват за търгуване с емисии съгласно установените механизми на Протокола от Киото или за неутрализиране на бъдещи емисии, които България може да направи. Водите на Югозападен район попадат в следните райони за басейново управление на водите: Западнобеломорския район с център гр. Благоевград - за водосборните области на реките Места и Струма, Дунавския район с център гр. Плевен - за водосборните области на реките Искър и Ерма и Източнобеломорския район с център гр. Пловдив - за водосборната област на малка част от р. Марица. И трите басейнови дирекции са разработили Планове за управление на речните басейни съобразно изискванията на Рамковата Директива за водите 2000/60/ЕС. Планът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район е утвърден със Заповед РД - 291 от 22.03.2010 г. от Министъра на околната среда и водите; на Басейнова дирекция Дунавски район - със заповед РД - 293 от 22.03.2010 г. и на Басейнова дирекция Източнобеломорски район - със заповед РД - 292 от 22.03.2010 г. Защитени територии и биоразнообразие Разнообразните климатични, геоложки и хидроложки условия в Югозападния район определят уникалната му флора и фауна и богатото разнообразие на видове, съобщества и природни местообитания, голяма част от които са с консервационна значимост. Опазването на биологичното и ландшафтното разнообразие в района, съгласно Закона за защитените територии се осъществява в национални и природни паркове, резервати, поддържани резервати, природни забележителности и защитени местности. В Югозападен район се включват изцяло териториите на два от трите Национални парка в страната (НП „Рила” и НП „Пирин”) и незначителна част от третия – НП „Централен Балкан”. Национален Парк „Пирин” (40 332,4 ха) е включен в списъка на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното природно и културно наследство. Горите заемат 38% от парковата територия със значително преобладаване на иглолистните видове. Тук се намира природната забележителност "Байкушевата мура" (от вида Черна мура) - едно от най-старите дървета в България, чиято възраст се определя на повече от 1300 години. В територията на парка попадат два природни резервата: "Баюви дупки - Джинджирица" и "Юлен". Национален Парк „Рила” (81 046,0 ха) е най-големият в България, който обхваща най-обширната територия от българската субалпийска и алпийска зона с наличие на повече от 100 върха с височина над 2000 м и около 120 постоянни езера, от които 70 ледникови. В Национален парк „Рила” са представени 60 типа хабитати, 29 от тях са с високо консервационно значение. На територията на парка попадат четири резервата: „Парангалица”, „Централен Рилски резерват”, „Ибър”, „Скакавица”. Национален парк „Централен Балкан” (71 669,5 ха) обхваща незначителна част от територията на Югозападен район (3 396 ха) и е единственият парк в страната и Югоизточна Европа член на мрежата „PAN Parks” - Европейска мрежа от представителни защитени територии. В Югозападния район изцяло влизат териториите на два от общо десетте природни парка в страната (ПП „Витоша” и ПП „Рилски манастир”) и части от ПП „Врачански Балкан”. Природен парк „Витоша”( 26 606,6 ха) е първият природен парк, обявен в България. Типични за ландшафта на парка са каменните реки и сипеите. В границите на парка се намират резерватите „Бистришко бранище” и „Торфено бранище”. Природен парк „Рилски манастир” ( 27 370,7 ха) – характерни ландшафти са срутищата, сипеите и сипейните конуси, скалистите върхове и стръмните улеи. На територията на парка има 28 ледникови езера. В границите на парка попада резервата „Риломанастирска гора”. Природен парк „Врачански Балкан” е с площ 28 844,8 ха, като от тях 2586,1 ха попадат на територията на Югозападния район. По-голяма част от територията на парка е покрита с карбонатни скали от триаски и юрски варовици. В границите му се намират едни от най-интересните пещери и пропасти – около 500. Природен парк „Врачански Балкан” е един от богатите райони на видове пеперуди в България. В парка се намира резерватът „Врачански карст”. За целите на опазване на биологичното разнообразие са изготвени и одобрени планове за управление на Национален парк „Рила” 2001-2010 г., Национален парк „Централен Балкан” 2001-2010 г., Национален парк „Пирин” 2004-2013 г., на Природен парк „Витоша” 2005-2014 г., на природен парк „Рилски манастир” 2004-2013 г. В Югозападния район за резервати и поддържани резервати са обявени 20 броя местности с обща площ от 29 538, 6 ха и 1 449, 3 ха буферна зона, в които се опазват уникални за страната природни екосистеми, включващи характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Също така в района се намират 70 броя природни забележителности с обща площ 2 296 ха. На територията на Югозападния район са разположени общо 64 защитени зони по Директива 79/409/ЕС (за дивите птици) и по Директива 92/43/ЕЕС (за местообитанията) – част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Четири от зоните попадат в обхвата и на двете Директиви – Витоша, Пирин, Централен Балкан и Рила. Към м. декември 2007 г. са приети с решение на Министерски съвет 25 защитени зони на територията на Югозападния район по Директива 79/409/ЕЕС (за дивите птици). Те обхващат около 20% от общата територия на района.
ПРИЕТИ С РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ № 802 от 04. 12. 2007 г., обнародвано в ДВ брой 107 от 18.12.2007 г.
Източник: Информационна система за правна информация на Министерски съвет Към м. декември 2007 г. са приети с решение на Министерски съвет 43 защитени зони на територията на Югозападния район по Директива 92/43/ЕЕС (за местообитанията). Те обхващат около 34% от общата територия на района. СПИСЪК НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДНИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ И НА ДИВАТА ФЛОРА И ФАУНА ПРИЕТИ С РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ № 122 от 02 март 2007 г., обнародвано в ДВ брой 21 от 09.03.2007 г.
ПРИЕТИ С РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ № 661 от 16 октомври 2007 г., обнародвано в ДВ брой 85 от 23.10.2007 г.
ПРИЕТИ С РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ № 802 от 04. 12. 2007 г., обнародвано в ДВ брой 107 от 18.12.2007 г.
Източник: Информационна система за правна информация на Министерски съвет ІІ. SWOT АНАЛИЗ На базата на актуализирания анализ на икономическото състояние и тенденции, на ситуацията в социалния сектор, на развитието на техническата инфраструктура и екологичното състояние, са идентифицирани актуалните силни и слаби страни на Югозападния район (вътрешни фактори и условия на развитието), като са очертани и благоприятните възможности и потенциалните заплахи, породени от въздействието на външната среда.
III. СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙЧИВО ИНТЕГРИРАНО РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ Регионалния план за развитие на Югозападен район, приет от МС през 2005 г. отговаря в значителна степен на главните приоритети за развитие на регионите в ЕС и утвърдените оперативни програми за програмния период 2007-2013 г. В този аспект Регионалният план не се нуждае от коренна промяна на логиката на интервенции и посоката на развитие на региона, а на базата на вече определените с оперативните програмни документи области на въздействие за периода 2007-2013 г. е преструктуриран и прецизиран, с оглед постигане на по-голямо съответствие между целите на регионалната политика и финансовите инструменти за реализацията й. Визията, целите и приоритетите на актуализирания Регионален план за развитие на Югозападен район за периода 2011-2013 г. са формулирани въз основа на:
ПРЕПОРЪКИ ЗА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ ОТ МЕЖДИННАТА ОЦЕНКА И ДОКЛАДА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РПР НА ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН (2007-2013 Г.) Положителният опит от подготовката на Националната стратегия за регионално развитие (2005-2015 г.) и останалите документи за планиране на регионалното развитие е подходяща база за преминаване към ново поколение програми за развитие, които отчитат по-ясно спецификата на икономическите и социалните проблеми на национално и регионално ниво и същевременно акцентират върху основните приоритети за развитието на ЕС. В този смисъл подходът към актуализацията на РПР на ЮЗР се обуславя както от разпоредбите на § 4 от ЗРР – изискването за привеждане на РПР в съответствие с разпоредбите на закона и настъпилите промени в институционалната, нормативната и социално-икономическата среда, така и от актуалните предизвикателства пред политиката за регионално развитие, които определят необходимостта от по-силно интегриране на процесите по програмиране и реализация на политиките, с фокус върху мерките за развитие, в т.ч. и тези финансирани със средства от ЕС. Конкретно това предполага:
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 2.34 Mb. Сподели с приятели:
|