Фиг.4 Железопътна мрежа в България

Столицата София е свързана чрез директни въздушни маршрути с над 50 дестинации в Централна и Западна Европа, Близкия изток и Африка. Откриването на нови зимни туристически маршрути до българските ски курорти, лесно достъпни през летище София, както и увеличаващият се изходящ летен туризъм допринасят за ръста на сезонните чартърни превози. Преобладаващата част от полетите и пътниците са по международни линии, но се наблюдава развитие на вътрешните линии, особено София-Варна. Летище София има изключително голямо значение за Югозападния район и осигуряването на достъпа до въздушен транспорт на районите Северозападен, Северен централен и Южен централен, както и за обслужването на туристическия трафик до зимните курорти в югозападната част на страната.

Водният транспорт не е развит на територията на Югозападния район. Най-близкото пристанище на Черно море, което обслужва района, е в Бургас, а на река Дунав - пристанище Лом.

Развитата национална енергетика е фактор за конкурентноспособна икономика и икономически растеж. Енергийната инфраструктура на България е сравнително добре развита, включително и в Югозападен район.

Област Благоевград съвпада с обхвата на Електропреносен район Благоевград и е част от Електроразпределително дружество София-област. На територията на областта функционира една заводска топлоелектрическа централа (ТЕЦ-Разлог) и 16 водноелектрически централи. Пет от тях работят на 110 кV. – Попина лъка, Лиляново, Сандански, Пирин и Спанчево и се намират в община Сандански, а другите 11 работят на 20 кV. – Петрово (общ. Сандански), Лешница (общ. Сандански), Разлог, Топлика (общ. Гоце Делчев), Якоруда, Ретидже (общ. Гърмен), Ковачица (общ.Гърмен), Сушица (общ. Сандански) Резервоара, Струмско и Извора (последните три в общ. Благоевград). Мощностите на изброените централи са относително малки, поради което основен източник на електроенергия е националната електроенергийна система.

Основен пункт на преносната електроенергийна мрежа е системната подстанция “Благоевград” 400/110 кV, която доставя ел.енергията в мрежата 110 кV за областта, а също така осъществява и трансграничен пренос на ел. енергия посредством преносния електропровод с напрежение 400кV за Гърция. Отделните общини се захранват от районните подстанции110/20 кV, разположени най-често в центъра на общината и захранващи една или две, по-рядко три общини, в зависимост от товарите. Същинското електрозахранване на населените места се осъществява посредством електроразпределителната мрежа 20 кV, чието състояние в общи линии е добро, но има участъци /захранващи гранични застави, хижи или по-малки села и махали/ със стара изолация, стоманени проводници и дървени стълбове, които се нуждаят от ремонт.

Кюстендилска област е предимно консуматор на електрическа енергия. Съществуващите енергийни мощности за производство на електроенергия на територията на областта са : ТЕЦ “Бобов дол”, ВЕЦ “Рила”, ВЕЦ “Пастра”, ВЕЦ “Самораново”, ВЕЦ “Мурсалево”, ВЕЦ “Мало село”, ВЕЦ “Осогово”. Електросъораженията на територията на кюстендилска област са 5 подстанции на 110/20 кV – “Пауталия”, “Кюстендил”, “Скакавица”, “Бобов дол”, “Марек” и една подстанция на 110/20/6 кV - “Бабино”. “Електроразпределение София област” АД – Клон Кюстендил обслужва над 110 000 абоната на територията на областта. На територията на областта няма населени места без електрозахранване. Особено остър проблем е качеството на електрозахранването на вилните зони на територията на област Кюстендил.

Отношение към електроснабдителната система на област София имат следните стопански предприятия: “Електроразпределение София – град” ЕАД за града и “Електроразпределение София-област” ЕАД – за крайградската част и близките населени места, както и “Топлофикация София”, която произвежда електрическа енергия за собствени нужди и за енергийния пазар.

На територията на гр. София има две топлофикационни централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия – ТФЕЦ “София изток” и ТФЕЦ “София” . В ТФЕЦ “София изток” има инсталирани 1 х 30 MW и 1 х 66 MW или общо 156 MW генериращи мощности. В ТФЕЦ “София” има инсталирани 2 х 25 MW и 1 х 60 MW или общо 110 MW генериращи мощности. На територията на металургичния комбинат Кремиковци има заводска ТФЕЦ с инсталирана мощност 125 MW и годишно производство средно 500 GWh, която покриваше отчасти потреблението на комбината, докато той все още функционираше. Към електроснабдителната система на София са включени и няколко водноелектрически централи - ВЕЦ "Бояна", ВЕЦ "Симеоново", ВЕЦ"Пасарел" и ВЕЦ "Кокаляне" с обща инсталирана мощност 61,8 MW и достигнато годишно производство 110,45 GWh.

Електроснабдителната система на София се захранва от следните системни подстанции:“Столник” (400/220/110 кV), “София запад” (400/110 кV), “Металургична” (400/110 кV - за захранване на обособената мрежа 110 кV на металургичния комбинат Кремиковци), “София юг” (220/110 кV), “Казичене” (220/110 кV), “ГПП-1” (220/110 кV - за захранване на обособената мрежа 110 кV на металургичния комбинат Кремиковци.

Преносната мрежа 220 кV е оформена като пръстен от двойни електропроводи, към който са присъединени системните подстанции “Казичене”, “София юг” и “Столник”, както и ТЕЦ “Бобов дол” с инсталирана мощност 630 MW. От този пръстен се захранва и един атотрансформатор 180 МVА - 220/110 кV в ТФЕЦ“София”. Изградени са и няколко електропровода 400 кV свързващи системните подстанции “Столник”, “Металургична” и “София запад”. Мрежата 110 кV следва класическата структура на електроснабдяване на големи градове като опасва града. Пръстенът на мрежата 110 кV се затваря през ТФЕЦ “Република” в гр. Перник, което е резултат от развитието на мрежата преди изграждането на системните подстанции в района. С кабели 110 кV е изпълнена мрежата в централните градски части на София. В периферията на града и в околностите мрежата 110 кV е изпълнена с въздушни линии. На територията на София има изградени 43 разпределителни подстанции 110 кV /Ср.Н. 33 от тях са с общо предназначение, а 10 захранват отделни консуматори.

На територията на Софийска област електроопреносната и електроснабдителната дейност се осъществява от “Електроразпределение София област” ЕАД, а на територията на област Перник – „Електроразпределение София област” ЕАД-клон Перник

Топлоснабдителна инфраструктура

Топлоснабдяване на територията на област Перник е осигурено само в гр.Перник, като основен топлоизточник е ТЕЦ „Република”. „Топлофикация-Перник” ЕАД произвежда топлоенергия и електроенергия чрез комбиниран цикъл в ТЕЦ-а. Основната суровина за производството са въглищата, произвеждани в пернишкия каменовъглен басейн. Потребители на топлоенергията са гражданите на гр.Перник, държавните учреждения и фирмите. Обществените снабдители на електрическа енергия са длъжни да изкупуват цялото количество, произведено от дружеството по комбиниран цикъл, на преференциални цени.

След подписването на заемно споразумение през 2003 г. между Световната банка (МБВР) и „Топлофикация Перник” и през 2004 г. на споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и „Топлофикация Перник”, бе реализирана “Програма за рехабилитация на топлоснабдителната система на гр. Перник”.

Топлофикационна система е развита и на територията на град София. Тя се управлява от “Топлофикация София” АД. “Топлофикация София” продава и ограничени количества промишлена пара в промишлена зона “Гара Искър” и промишлените зони към ТЕЦ “София”, а също произвежда и електрическа енергия за собствени нужди и за енергийния пазар. Притежава и експлоатира 11 топлогенериращи източници, в т.ч. две топлоелектрически централи и девет големи и малки водогреини котелни с общо инсталирана топлинна мощност 4 650 МВт.

Дружеството изразходва природен газ, мазут и промишлен газьол. В София са изградени четири топлофикационни райони (“София”, “София-Изток”, “Земляне” и “Люлин”), към които са включени общо 53 столични района. Топлофикационната система е изграждана в продължение на около 50 години. Въпреки това, без радикална рехабилитационна инвестиция, надеждността и ефективността на топлоизточниците няма да са в състояние да достигнат съвременните постижения в областта.
Газоснабдителна инфраструктура

През територията на област Благоевград преминава магистралният газопровод за Гърция по естествения инфраструктурен коридор по долината на р. Струма. Направени са предварителни проучвания и има пълна готовност за работно проектиране и изграждане на газоразпределителна станция и газопреносна мрежа на територията на град Благоевград. В момента се изпълнява проект за газификация на град Петрич. Възможността за газифициране е голямо предимство за общините от западната част на областта, поради безспорната икономическа и екологична ефективност от използването на природен газ.

През Област Кюстендил - общините Сапарева баня, Дупница, Бобов дол и Кюстендил преминава транзитния газопровод Бургас – Македония, което е предпоставка за развитие на газификацията на прилежащите населени места. В община Кюстендил функционира дружество “Велбъжд- газ”, като в периода 2003 - 2005 г. бе изградена газоразпределителна мрежа в гр. Кюстендил, газифициране на производствени предприятия, обществени сгради и жилищни квартали. Предстои разширяване на мрежата от битово газоснабдяване. В общините Дупница и Сапарева бяня са учредени газоснабдителни дружества и в средносрочен период се предвижда развитие на газификацията в промишления, обществения и битов сектор.

Чрез мрежата на магистралния газопроводен пръстен за доставки от Русия гр. Перник също се снабдява с природен газ. Като дългосрочна програма и приоритет за общините Перник и Радомир, може да се определи газификацията на двата града.

През първата половина на 2005 г., от предвидените 8 региона за изграждане на нови газоразпределителни мрежи са обособени три територии за разпределение на природен газ - “Дунав”, “Тракия” и “Западна”. Регион “Струма” и Регион “Запад” (в който попадат и общините от територията на Софийска област), формират Територия“Западна”. От новия регион отпаднаха общините Елин Пелин, Правец и Костинброд, като за последната лиценз за изграждане на газоразпределителна мрежа е получила “Софиягаз” – дъщерна компания на “Овергаз Инк”. На територията на областта с изградена газоснабдителна система е община Божурище (“Софиягаз”). В гр.Ботевград са газифицирани промишления район, всички детски градини, основни училища, болница, сградите в централна градска част.

В обхвата на област София магистралните газопроводи минават край селищата Бухово, Желява, Яна, Горни Богров, Ботунец, Челопечене, Нови Искър, Мировяне, Мрамор, Волуяк, Банкя, Иваняне и Мало Бучино. Газопроводът доставя за столицата и гр. Перник средно 2 млрд. куб. м. природен газ годишно, което засега напълно задоволява нуждите и на двата града, и близките до тях селища. Магистралният газопровод в участъка на Столична община е в много добро състояние и ще се използва ефективно в бъдеще. Град София и районът около него се захранва чрез газопроводни отклонения от двата клона на магистралния пръстен. Към всяко едно отклонение са изградени Автоматични газоразпределителни станции (АГРС). АГРС, изградени на територията на Столична община са: АГРС София 1 ( Казичене), АГРС София ( Нови Искър), АГРС София 3 (Волуяк), АГРС София 4 (Иваняне), АГРС –Кремиковци, АГРС Нови Искър-ф/а “Ервис", АГРС – Яна.

Газоснабдяването на гр.София и Столична община обхваща големите промишлени предприятия, ТЕЦ и ОЦ. През последните годинини се направиха начални стъпки на газифициране на Божурище и Банкя, част от Южните територии на гр. София. Опитът и практиката на напредналите европейски страни доказва, че е икономически нецелесъобразно да се допуска дублиране в едни и същи райони на системата за централизирано топлоснабдяване от ТЕЦ и ОЦ, и системата на битова газификация. Най-доброто решение за съчетаване на двете системи за топлоснабдяване е те да се допълват, а не да се дублират. Поради тази причина към настоящият момент като потенциални консуматори за газифициране се разглеждат предимно райони, които не са топлофицирани. Към тях спадат периферни жилищни райони и близки населени места, включени в състава на Столична община.

Достъпът до сигурна, чиста и на конкурентни цени енергия е основен фактор за устойчиво развитие на регионите и се отразява на възможностите за развитие на икономическата активност, повишаване на заетостта, задоволяване на битовите потребности и повишаване на комфорта на живот, опазване на околната среда и принос към намаляване на климатичните промени и други.

От друга страна настоящият документ отчита предвижданията на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., приета на 1 юни 2011 г. с Решение на Народното събрание, която включва пакет от интегрирани мерки за осъществяването на нова национална енергийна политика, целяща диверсифициране на енергийните източници, преориентиране на икономиката и енергетиката към ефективно използване на енергия, произвеждана от нисковъглеродни енергийни ресурси с оглед намаляване на вредното въздействие върху околната среда и климатичните промени. Приоритет на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. е стимулирането на инвестициите за оптимално използване на ВЕИ както в националния, така и в регионалния енергиен баланс

През последните години България води последователна политика за поощряване производството и потреблението на енергия от Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). С новия Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ - Обн., ДВ, бр. 35 от 3 май 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) се въвеждат изискванията на Директива 2009/28/ЕО, която е част от пакета европейски директиви „климат – енергетика” и предвижда изменение, и в последствие отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО. За въвеждането на разпоредбите на ЗЕВИ са разработени подходящи мерки за насърчаване на производството от възобновяеми източници, при отчитане на въздействието от подобряване на енергийната ефективност и въвеждането на енергоефективни технологии. Предвидено е развитието на ВЕИ и на електроенергийната мрежа да бъде планирано съвместно и интегрирано, с цел да се предотвратят бъдещи проблеми и оскъпяване на проектите. Предвижда се създаването на Национална информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от ВЕИ в Република България, с която ще се осигури прозрачност на дейностите, информиране на заинтересованите страни и подобряване на бизнес климата.

ЗЕВИ е разработен в съответствие с Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, с която се установяват задължителни национални цели за дела на енергията от ВЕИ в крайното потребление на енергия и дела на енергията от ВЕИ в потреблението на енергия в транспорта.

За постигането на задължителната национална цел на Република България от 16 % общ дял на енергия от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия, включително 10 % дял на енергията от ВЕИ в транспорта, е разработен и се изпълнява Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ) за периода 2010-2020 г. НПДЕВИ очертава насоките за развитие на сектора на ВЕИ в България до 2020 г., за да бъде постигната националната цел.

По данни на НСИ за 2009 г. делът на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия е 11,9 % като за периода 2006-2009 г. бележи нарастване с 2,3 процентни пункта. По данни на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), през 2010 г. е произведено най-голямото количество електрическа енергия от ВЕИ, което възлиза на 5 509 GWh и се дължи на увеличено производство от всички централи на ВЕИ. Очаква се производството на електрическа енергия от ВЕИ да достигне 7 537 GWh през 2020 г., като основно ще бъдат използвани водната и вятърната енергия. Делът на централите на ВЕИ е 12,2 % от брутното производство на електрическа енергия в страната през 2010 г. Реализирано е и най-голямото производство на електрическа енергия от ВЕЦ в последното десетилетие – 4 790 GWh или 10,6 % от брутното производство на електроенергия в страната (45 172 GWh). През 2010 г. производството на електрическа енергия от ВЕЦ остава доминиращо във ВЕИ сектора, но в сравнение с предходните години делът на тези централи намалява до 72 %, (2009 г. - 77 %). Основна причина за тази промяна е въвеждането на нови вятърни генератори, чието производство през 2010 г. представлява 12,5 % от производството на електроенергия от ВЕИ. Наблюдава се и нарастване на количеството произведена електроенергия от фотоволтаичните централи, които са увеличили производството си близо 5 пъти – от 3,3 GWh през 2009 г. до 14,9 GWh през 2010 г. по информация на МИЕТ. През 2010 г. делът на биомасата в крайното потребление на енергия в страната е 8,9 % (основно дърва за горене; дървени, растителни и други отпадъци).

Предизвикателство пред страната е и въвеждането на биогоривата в транспорта и достигане на 10 % дял от общото количество на горива, използвани в транспорта през 2020 г. България има добър потенциал за производство на биоетанол и биодизел от земеделска продукция. През 2010 г. изградените мощности в страната за производство на биоетанол са за 60 000 t годишно и за биодизел са за 250 000 t годишно Потребените количества биодизел през 2010 г. са в размер на 38 911,13 t, от които 8 551,40 t са реализирани като чист биодизел и 30 359,73 t са реализирани в смес с дизелови горива от нефтен произход. Производството на биодизел през 2010 г. е 18 913 t, като от тях са потребени в страната 17 855 t, а останалите 1 058 t са изнесени. Потреблението на биогорива за сектор „Транспорт” е все още незадоволително, въпреки слабото нарастване на индикатора през 2010 г., в сравнение с предходната година, и въведеното от 1 януари 2008 г. законово задължение за смесване на течни горива с биогорива за нуждите на транспорта. През 2010 г. се изпълнява това изискване като дизеловите

горива от нефтен произход се смесват с биокомпонент, поради което се очаква официалната статистика да отчете ръст в потреблението на биодизел.

Въпреки тези положителни тенденции, към момента производството и използването на енергия от ВЕИ в страната все още е сравнително ограничено. В Югозападния район има потенциал за развитие на ВЕИ - водна, вятърна и слънчева енергия.

Изследванията на енергийния потенциал на вятъра показват, че в Югозападния район има подходящи места за изграждане на вятърни генератори, главно по планинските била (фиг.5).



Фиг. 5. Потенциал за използване на ветрова енергия в България

Източник: Агенция за устойчиво енергийно развитие
Благоприятни са условията за изграждане на малки ВЕЦ в планинските части на района.

Слънчевата енергия също може да се използва за ефективно производство на електричество. Част от територията на Югозападния район по долината на река Струма, в близост до границата с Гърция попада в зона, където съществуват природни условия за използване на слънчевата енергия за производство на ел. енергия. (фиг. 6).

За постигане на конкурентоспособна икономика и опазване на околната среда важно значение има ефективното използване на енергията и въвеждането на нови енергоспестяващи технологии.

За периода 2000-2009 г. първичното енергийно потребление в страната намалява с 1 736 ktoe – от 19 218 ktoe през 2000 г. до 17 482 ktoe през 2009 г. Крайното енергийно потребление за същия период бележи незначителен ръст от 39 ktoe – от 8 436 ktoe през 2000 г. до 8 475 ktoe през 2009 г.

Един от ключовите индикатори за конкурентоспособността на икономиката е нейната енергийна интензивност, измерена чрез количеството нефтен еквивалент, необходимо за производството на продукция, равняваща се на 1 000 евро от БВП. По данни на НСИ енергийната интензивност на българската икономика през 2009 г. възлиза на 0,835 т н.е. за 1000 евро БВП (за сравнение стойностите за 2007 г. са 0,972 т.н.е., а за 2004 г. – 1,106 т.н.е.), т.е енергийната интензивност на икономиката на страната намалява трайно.

Въпреки тази положителна тенденция, енергийната интензивност на националния БВП е с 89 % по-висока от средната за ЕС, измерена чрез брутното вътрешно потребление на енергия за единица БВП и при отчитане на паритета на покупателната способност – 302 toe/MЕuro05 (тона нефтен еквивалент на единица БВП, изразен в милиони евро по съпоставими цени от 2005 г.) спрямо 160 toe/MЕuro05 в ЕС. Значително по-ниски – 42,6 % са различията между националния и европейския показател, измерен чрез крайното брутно потребление. Това показва неефективно използване на първичните енергийни ресурси.

Констатираните различия налагат извода, че са необходими значителни усилия в сферата на енергийната ефективност – както при преобразуването (производство и транспортиране), така и при потреблението на енергия във всички сектори, за да може енергетиката и икономиката ни да бъдат успешно позиционирани на европейския пазар.

Съгласно Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги, всички страни – членки на Европейския съюз следва да постигнат спестяване на горива и енергии до деветата година от прилагането на Директивата (2016 г.) в размер на 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г. или 7 291 GWh за България.

Въз основа на Директивата и на Националната дългосрочна програма за енергийна ефективност до 2015 г. е разработен и приет първият Национален план за действие по енергийна ефективност (ПНПДЕЕ). Той е първият от трите национални плана за действие по енергийна ефективност. ПНПДЕЕ обхваща периода 2008 – 2010 г. и формулира междинна индикативна цел за този период от 3 % спестяване на горива и енергии от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 година или 2430 GWh

Според данни от отчета за изпълнението на ПНПДЕЕ от юни 2009 г. на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, общият ефект от постигнатите спестявания в резултат на мерки за енергийна ефективност към същия момент се оценява на 1355,7 GWh/год., което се равнява на около 55 % от междинната индикативна стойност за 2008-2010 г.

В същото време, следва да се отбележи, че към момента в институциите на ЕС тече процедура по изготвяне и приемане на нова директива за енергийна ефективност, която да промени и отмени Директива 2004/8/ЕО и Директива 2006/32/ЕО. Възможно е промяната да засегне както националното законодателство в областта на енергийната ефективност (преди всичко Закона за енергийна ефективност), така и индикативните стойности за ененргийно спестяване, с които страната ни ще бъде обвързана.

Делът на домакинствата с достъп до интернет в България непрекъснато нараства и към края на 2010 г. достига до 33%, но все още страната е на едно от последните места в ЕС, където средната стойност е 70% (ЕС-27). За Югозападния район показателят следва общата за страната тенденция на нарастване и достига стойност от 44%.

По информация на Евростат за 2010 г., в България общо 26 % от домакинствата имат достъп до широколентови услуги, като в ЕС-27 този дял е 61%. В Югозападния район достигнатото ниво е по-високо от средното за страната – 37 %.

Делът на хората в района, които редовно използват Интернет, също бележи тенденция на нарастване през периода 2008-2010 г. и възлиза на 55%, при 42% за страната и 65% средно за ЕС-27.

Делът на лицата в ЮЗР, които никога не са ползвали компютър, през периода 2008-2010 г. непрекъснато намалява и възлиза на 37% за 2010 г. За останалите райони от ниво 2 стойностите на този показател надхвърлят 50%.

Въпреки водещата позиция на Югозападния район в страната в развитието на информационното общество и използването на широколентови услуги, в сравнение със средното ниво в ЕС-27 районът изостава. Предоставянето на широколентови услуги от икономическа гледна точка е по-рентабилно да се развива в гъстонаселените райони. Поради тази причина определени части от района (включително и крайноотдалечените) попадат в т.нар. „цифрова изолация”, което поставя населението в тези райони в неравностойно положение по отношение възможностите за обучение, достъп до информация и електронни услуги.