Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионалния план
Таблица 11. Механичен прираст на населението към 31.12.2010 г
Изтегляне 2.34 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Механичен прираст на населението (‰) Общо
- Таблица 12 . Възрастова структура на населението към 01.02.2011 г. (в %)
- БЪЛГАРИЯ 13,2 68,3 18,5
- Югозападен район 12,5 68,2 19,3
- Таблица 13 . Коефициент на демографско заместване и на възрастова зависимост по райони и области към 0 1.02.2011 година
- Райони и области Коефициент на демографско заместване (брой) Коефициент на възрастова зависимост (%)
- БЪЛГАРИЯ 70 46,5
- Югозападен район 67,8 45,9
- Икономическата активност
- Таблица 14 . Коефициент на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години, 200 5- 20 10 г.
- Райони, области 2005 2007 2008 2009
- Югозападен район 54,1 57,7 59,1 59,0
- Таблица 15. Коефициент на заетост и коефициент на безработица към 31.12.2010 г.
- Райони и области Коефициент на заетост (%) Коефициент на безработица
- Югозападен район 54,0 6,8
Таблица 11. Механичен прираст на населението към 31.12.2010 г.
Източник: Национален статистически институт По отношение на възрастовата структура на населението в Югозападен район се потвърждават неблагоприятните тенденции в демографското развитие, характерни за страната като цяло. Налице е продължаващ процес на застаряване на населението, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на броя и дела на населението на 65 и повече години. Най-голям е относителният дял на населението на 65 и повече години в област Кюстендил - 22,8%, а най-нисък – в областите Благоевград – 16% и София (столица) – 15,6%. Населението във възрастовата група 15 - 64 години е с най-висок относителен дял в област София (столица) – 72,1% и област Благоевград - 70%. Делът на населението на възраст под 15 г. е най-нисък в областите Перник – 11,4% и Кюстендил – 11,5%. Таблица 12. Възрастова структура на населението към 01.02.2011 г. (в %)
Източник: Национален статистически институт Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.). Към 01.02.2011 г. общо за страната това съотношение е 70. За сравнение през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. По този показател Югозападен район се нарежда след Югоизточен, Североизточен и Южен централен район. Област Благоевград е от областите в страната с най-благоприятно съотношение (94). Същевременно едни от най-ниските стойности по този показател са отново в ЮЗР – за областите Перник и Кюстендил, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 54 лица, влизащи в трудоспособна възраст. Таблица 13. Коефициент на демографско заместване и на възрастова зависимост по райони и области към 01.02.2011 година
Източник: Национален статистически институт Общият коефициент на възрастова зависимост за страната е 46,5%, тоест на 100 лица във възрастовата група 15–64 навършени години се падат близо 47 лица под 15 г. и на 65 и повече години. Показателят има най-ниска стойност в Югозападния район – 45,9%. На областно ниво в най-благоприятно съотношение са областите София (столица) – 38,8% и Благоевград – 42,7%. Югозападен район се намира в относително благоприятна демографска ситуация в сравнение с останалите райони от ниво 2 в страната. Въпреки това обаче в дългосрочен план и тук стоят на дневен ред проблемите, свързани с бъдещата система за пенсионно осигуряване и за социалното включване на възрастните хора. Съществен проблем по отношение устойчивото развитие на района е струпването на населението в района на столицата и на гр. Благоевград и обезлюдяването на крайните южни и западни части в ЮЗР. Икономическата активност в Югозападния район е най-висока в България и устойчиво се задържа с около 5-6 пункта над средната стойност за страната през периода 2004-2010 г. Следва да се отбележи, че след достигането на пикова стойност през 2008 г. от 59,1%, коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години в ЮЗР спада до 57,9% за 2010 г. Въпреки това ЮЗР запазва водещите си позиции сред останалите райони от ниво 2. През 2010 г. водещи по икономическа активност за района са областите София (столица) - с 61,5% и Благоевград - с 56,9%. Таблица 14. Коефициент на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години, 2005-2010 г. (%)
По данни на НСИ за 2010 г. коефициентът на заетост на населението 15 и повече години в Югозападния район е 54,0%, което е по-високо в сравнение със средното за страната (46,7%). Във вътрешнорегионален аспект най-висок коефициент на заетост се отчита в област София (столица) – 57,4%, следвана от област Благоевград – 53,6%, а със сравнително близки и по-ниски показатели са областите Софийска, Перник и Кюстендил – съответно 47,1%, 45,6% и 45,0%. Към момента (по данни за 2010г.) Югозападен район е най-близо до изпълнение на Национална цел 1 „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020г., заложена в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015г.) и в изпълнение на Стратегия „Европа 2020”. Коефициентът на заетост на населението на възраст 20-64 г. в ЮЗР за 2010 г. възлиза на 72,8% и отбелязва спад от 3,6% на годишна база спрямо 2009 г. Средната за страната стойност за 2010 г. възлиза на 65,4%, а за ЕС-27 – 68,6%, докато останалите пет района се движат в границите от 60,1% за Северозападен до 64,9% за Югоизточен район. Финансовата криза и настъпилата икономическа рецесия доведе до нарастване на безработицата. След няколко поредни години на трайно намаляване на нивата на безработица, през 2009 г. коефициентът на безработица в Югозападния район регистрира увеличение до 4,1% (при 2,9% за 2008 г.) Тази тенденция се запазва и през 2010 г., през която коефициентът на безработица за ЮЗР е 6,8%. Въпреки това, той е най-нисък сред районите от ниво 2 при средно за страната 10,2% и е значително под средния коефициент на безработица за ЕС за 2010 г. - 9,6%. Във вътрешнорегионалната структура на безработицата през 2010 г. се отчитат известни отклонения от средното равнище за района, като областите Благоевград и София (столица) са под средното ниво за района, а областите Перник, Софийска и Кюстендил са над средното за района, но под средното за страната. Таблица 15. Коефициент на заетост и коефициент на безработица към 31.12.2010 г.
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 2.34 Mb. Сподели с приятели:
|