текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на РПР на Югоизточен Район от ниво 2 за периода 2014-2020 г

2.1.1Въздух и климатични фактори

Този район обхваща по-голямата част от низините на реките Марица и Тунджа, като на югоизток граничи с континентално средиземноморската климатична област. Районът се характеризира с относително хомогенен терен. с надморска височина 150-200 м. Само в източната половината му част равнинният терен е осеян с множество хълмове по-големите от които са Бакърджиите, Манастирските възвишения и Светиилийските възвишения с надморска височина 400-500м.

Зимата в този район е относително мека със средна януарска температура около 0 и сравнително чести затопляния. През януари има средно по 15-17 дни с положителна средна денонощна температура. Зимните термични условия до голяма степен се влияят от положението на Стара планина, която играе роля на бариера за студените нахлувания със северна компонента. По тази причина снежната покривка тук е по-неустойчива отколкото в северна България, като се задържа около 20-30 дни. В източните райони зимата е още по-мека и там тя се задържа само около 15-25 дни. Зимните валежи са средно от 100 до 150мм, като само около 30-35% от тях са от сняг.

Лятото в западните части на района е малко по-горещо от това в Северна Средна България. В най-източните части обаче, летните температури са леко понижени. Средните юлски температури в западните части са около 23, в източните 21-22. Броят на дните със средни денонощни темперотури над 25 в западните части е над 20, а в източните около 15.

В северните части около Средна гора летните валежи надвишават зимните с около 10% от годишния валеж, докато в източните и южни части на района те почти се изравняват. Това е показател за преходния характер на климата в района от умерено континентален към средиземноморски климат. Орографското въздействие е най-добре изразено в западната част на района оградена от Родопите, Ихтиманска и Същинска Средна гора. С оглед на морфографските особености и спецификата на климата този климатичен район може да се раздели на три части: западна част – попадаща под силното орографско въздействие върху режима на валежите и ветровете, които общо взето са слаби; средна част ( към която спада южния централен район)– характеризираща се с по-големи валежи; източна част – с характерна относително по-хладна пролет и относително по-силни северни и североизточни ветрове.

Останалата част от този район попада Континентално средиземноморската климатична област. Част от територията лежи и в Черноморската климатична подобласт и по-конкретно в климатичните райони на Бургаската низина и Странджанското крайбрежие. Югозападната част е в Континентално средиземноморската климатична област - в Странджанския и Браннишко - дервенския климатични райони.

Най-общо този район обхваща равнинната част между нос Емине и Маслен нос, като обгражда врязаният в сушата Бургаски залив. Климатът на неговата крайбрежна част е почти идентична с този в Климатичен район на Странджанското Черноморие.

В останалата част на района в зависимост от отдалечеността от морето с навлизане в сушата зимните температурни условия не са така меки както по крайбрежието. Средната януарска температура в континенталната част е с около 1-1,5 С по-ниска от тази по крайбрежието и около 1,5-2 С. При силни застудявания температурата в силно вдадените в морето части пада до около -16 С, докато във вътрешността може да достигне до -21-22 С, като в някои още по-вътрешни части може да е и по-ниска.

През пролетта разпределението на температурите е обратно, вътрешните части са по-топли, докато крайбрежните остават по-хладни. Утвърждаването на температурата над 10 С във вътрешните части става с по-бърз темп и се наблюдава около 10 дни преди това да настъпи в крайбрежните части. Най-общо за района това настъпва в край на първото и началото на второто десетдневие на април.

Периодът с устойчиво задържане на температурите над 10С в крайбрежната част продължава до през първото десетдневие на ноември, докато във вътрешността около седмица по-малко.

Юлските температури в целия район са около 23-24С. Големите горещини се проявяват по-слабо по крайбрежието където са около 32-33С и значително по-силно във вътрешността, където са от порядъка на 36С и повече. По време на горещите вълни в най-отдалечените от морето места може да се наблюдават температури и в граници 41-42С.

Годишната сума на валежа в крайбрежната част извън тази на Бургаския залив е около 470-520 mm, а във вътрешността 520-580 mm. В целия район най-големи валежи има през есента, а най-малки в крайбрежната част през лятото, а в останалата част през пролетта. В целия район най-сух е август, а най-влажен в крайбрежната част - ноември, като в останалата част на района е юни.

Климатичен район на Странджанското Черноморие

По своят характер климатът тук е континентално-средиземноморски. За съжаление не разполагаме с гъста мрежа от данни в района, но характерът на климата може да бъде описан на базата на съществуващите станции, най-представителна от които е ст. Царево, както и от предишни разработки.

Непосредствената близост на района до топлото през зимата море, южното му положение и голямото влияние на средиземноморските циклони през зимата го определят като район с най-мек зимен режим. През втората част на есента и първата половина на зимата той е с най-високи температури за страната – средната декемврийска температура е 5-5,5 С, а средната януарска температура в района е около 3 С над нулата. Това показва, че районът е по-топъл с около 1-2 С от Петричко-Санданския през този период. От февруари обаче, той изостава в температурно отношение и средната месечна температура за февруари е около 3-3,5С.

В района има общо около 17-18 дни с отрицателни температури за целия зимен сезон, като само 3-4 от тях са с температури под -5С. Само в изключително студени зими, като тази на 1929 г. температурите могат да спаднат до 18-19С под нулата. В общо климатичен аспект застудявания с температури под-7-8С са сравнително редки.

Трябва да се отбележи, че този район е с най-късния мразовит период. Първите мразове обикновено се получават към средата на декември, а последните – към края на второто десетдневие на март. Средиземноморското влияние върху режима на валежите се проявява в добре оформения максимум на валежите през студеното полугодие. Най-често вали в края на есента и началото на зимата. Зимните валежи са около 140 – 200 mm и са едни от най-големите за низините райони на страната. Голяма част от тях е под формата на дъжд, но около 1/3 са от сняг. Снежната покривка която се образува е краткотрайна, като такава има само през 15-16 дни от годината. Тя се наблюдава от началото на третото десетдневие на декември до към края на февруари. През зимата този район се характеризира и с висока облачност. През зимните месеци тя е около 70% при 15,7 мрачни и около 3 ясни дни за януари.

Въпреки относително по-бавното затопляне през пролетта, утвърждаването на температурите над 10С се наблюдава още в първата половина на март. Устойчивото утвърждаване на температурата над 10С вече е относително по-късно – в началото на второто десетдневие на април. Средната месечна температура за април е около 10,5С при около 16 дни с температура над 10С и около 3 дни с температура над 15С. Сезонната сума на валежите през пролетта е около 148 mm, като сравнително по-валежна е втората половина на пролетния сезон.

Лятото тук е слънчево, сухо и много топло. Главна особеност на летните условия е добре изразената морска бриза, която освежава и облекчава сравнително високите дневни температури, но през нощта, когато вятърът духа от сушата, тук вследствие близостта на Странджа условията са по-благоприятни от тези в района на Бургаската низина например. Под нейно влияние въпреки малката облачност температурите са относително по-ниски в сравнение с Петричко-Санданския район.

Средните месечни температури през юли са около 23-23,5С, при средно около 1-2 дни с температура под 20С и средно 5 дни с температура над 25С. Максималните температури рядко надвишават 32-33С, но все пак в отделни години са възможни и температури до 39-40С. Под влияние на морската бриза влажността е по-висока. Това допринася за облекчаване на тежкото състояние, в което би изпаднала растителността по време на добре изразеното лятно засушаване. В около 5 от дните на сезона могат да се формират условия близки до тези във влажните тропици, горещо и влажно време, което трудно се понася от човека.

Лятото се характеризира с малка облачност, за юли тя е около 22% при около 17 ясни и само 1 мрачен ден. Лятната сума на валежите е най-ниската за годината и е около 98 mm, с което той се очертава като един от най-задушливите за страната. Засушаването тук започва след прекратяването на юнските валежи и трае почти непрекъснато почти до към средата на септември.

Есента е значително по-топла от пролетта, като средната температура за месец октомври е около 15-15,5С, с около 4,5-5С по висока от тази за симетричния април. Температурата се задържа устойчиво над 10С до около края на второто десетдневие на ноември, а над 5С до средата на декември. Есенното увеличение на валежите води до набирането на сезонна сума на валежа около 210 mm, с което есента се утвърждава като най-валежен сезон. Максимумът на валежите е през ноември със средна месечна сума около 88 mm.

Нивата на средногодишните стойности по показател ФПЧ₁₀, по отделните пунктове за мониторинг, при СГН от 40 µg/m³ са както следва:

• 
  АИС Стара Загора: Регистрирани са 45 превишения на ПС на СДН по показател ФПЧ₁₀, при нормативно лимитирани 35 пъти за една календарна година. Основен фактор, допринасящ за превишенията е отоплението с твърди горива в битовия сектор през зимния период, когато са отчетени и по – големия брой от тях, както и автомобилния трафик. В сравнение с 2010 г., когато регистрираните превишения са 34, в годишен аспект, е налице увеличаване на замърсяването по този показател за агломерацията.
  
• 
  OPSIS с. Ръжена: Брой регистрирани превишения на ПС на СДН по показател ФПЧ₁₀, през 2011 г. - 45. Основна причина за превишенията е отоплението с твърди горива в битовия сектор през зимния период В сравнение с 2010 г., когато регистрираните превишения са 21, в годишен аспект, също е налице увеличаване на замърсяването по този показател за района.
  
• 
  АИС Сливен: Регистрираните превишения на ПС на СДН по показателя ФПЧ₁₀, за 2011 г. са 102, а през 2010 г. – 115. Поетапното изпълнение на проекта за водния цикъл на града, ремонтиране на уличната пътна мрежа и изпълнението на мерките от Плана за действие към общинската Програма за оценка и управление качеството на атмосферния въздух са предпоставка за намаляване нивата на този показател в атмосферния въздух.
  
• 
  Регистрираните нива на показателя ФПЧ₁₀, от ръчните пунктове в Стара Загора и Гълъбово са с тенденция на задържане през 2011 г. Пунктовете са разположени в застроените части на гр. Стара Загора и гр. Гълъбово, и отчитащи емисиите от битовия сектор.
  

Сравнителните диаграми за превишенията на ПС на регламентираните норми по показател серен диоксид за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., показват следното:

За 2011 г. превишения на ПС на СЧН по показателя серен диоксид са регистрирани и от АИС Сливен – 34 броя, от АИС Стара Загора – 2 броя, от OPSIS с. Ръжена–2 броя. Основните причини за замърсяването са промишлеността и изгарянето на въглища в битовия сектор.

Съгласно данни от тримесечните бюлетини за състоянието на околната среда, от станциите за мониторинг на КАВ в Бургас (АИС “кв. Меден Рудник”, АИС “кв. Долно Езерово”, “ДОАС - РИОСВ”) от националната система за екологичен мониторинг, пределно допустимата средна часова концентрация на серен диоксид (350 µg/m³) през 2010 г е превишена един път през четвъртото тримесечие в Долно Езерово като максималната измерена концентрация е 375 µg/m³. Пак там има едно превишение и през първото тримесечие на 2011 г., когато е достигната концентрация от 388,16. µg/m³. През първо и трето тримесечия на 2010 г.в Долно Езерово са регистрирани нарушения на горният оценъчен праг за серен диоксид (75 µg/m³), като максималната достигната концентрация е 79.65 µg/m³.

През разглеждания период не са установени нарушения на средната часова норма за азотен диоксид, само в пункта при РИОСВ има 8 превишения на горния оценъчен праг (140 µg/m³) в пункт долно Езерово до 186 µg/m³.

И в трите разглеждани пункта има множество регистрирани превишения на средната денонощна пределно допустима концентрация (50 µg/m³) на фини прахови частици (ФПЧ₁₀) В Пункт Меден Рудник те са 82, в Долно Езерово 99 пъти и в РИОСВ Бургас – 64 пъти през 2010 г. са регистрирани такива нарушения при разрешени от закона 35 нарушения за 1 година. Максималните измерени концентрации са съответно 194 µg/m³, 163 µg/m³ и 229 µg/m³.

В Меден рудник през 2010 г. е регистрирано и превишение на средната годишна норма за ФПЧ₁₀ (40 µg/m³) средната годишна стойност там е 41.76 µg/m³. –

В РИОСВ Бургас се измерва и общ суспендиран прах. През разглеждания период няма нарушения на санитарно-хигиенните норми.

Само през третото тримесечие на 2010 г. са констатирани концентрации над прага за информиране на населението за озон (180 µg/m³) 6 пъти в Меден Рудник до 202.47 µg/m³ и 38 и пъти в Долно Езерово до 262.98µg/m³.

Не са регистрирани нарушения на законовите разпоредби по отношение на концентрацията на въглероден оксид.

За 2010 г. Няма нарушения на максималната допустима средна годишна концентрация на бензен.