Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка


Връзка на Регионалния план за развитие на Югоизточен Район от ниво 2 за периода 2014-2020 г. с други съотносими планове и програми



страница4/45
Дата20.08.2018
Размер7.21 Mb.
#81162
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   45

1.3Връзка на Регионалния план за развитие на Югоизточен Район от ниво 2 за периода 2014-2020 г. с други съотносими планове и програми


Регионалният план за развитие на Югоизточен район 2014-2020 е стратегическият инструмент, чрез който целите и приоритетите, зададени на Европейско и национално ниво за следващия програмен период (2014-2020), ще бъдат пренесени на регионално ниво в Югоизточен район. По-долу са изброени повечето от най-основните планове, програми и проекти, които имат връзка РПР на ЮИР.

Цели да превърнем Европейския съюз в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване. Тази стратегия има три приоритета за развитие, насочени към изграждане на социалната пазарна икономика на Европа за 21-ви век:

  • Интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;

  • Устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;

  • Приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.

В обхвата на тези три приоритета са очертани пет водещи цели, определени както на ниво ЕС, така и за всяка държава членка по отделно. За България целите са:

  • Повишаване до 76% заетостта на жените и мъжете на възраст от 20-64 години;

  • Увеличаване равнището на комбинираните (публични и частни) инвестиции в областта на научноизследователската и развойна дейност в рамките от 1.4% до 2% от БВП;

  • Намаляване емисиите на парникови газове с 20%, в сравнение с нивата от 1990 г. и увеличаване до 16% дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия;

  • Подобряването на енергийната ефективност приблизително с 25% и намаляването с 50% на енергийната интензивност на БВП до 2020 година;

  • Снижаване под 11% на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване до 36% на дела на лицата на възраст от 30 до 34 години със завършено висше или равностойно на висше образование.

Целите и приоритетите на Стратегия „Европа 2020” ще бъдат реализирани чрез дейностите заложени в Стратегическа цел 1, 2, 3 и 4 на РПР на ЮИР.


    • Териториален дневен ред на ЕС 2020

    • Лайпцигска харта за устойчиви градове

Те са приети на неформална среща на министрите, отговарящи за развитието на градските райони и териториалната кохезия от 24-25 май 2007 г. - Териториален дневен ред на Европейския съюз и Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове – министрите се ангажират „да използват инструментариума на интегрираното развитие на градските райони и свързаното с това управление за прилагането му и за тази цел да създадат необходимата рамка на национално равнище”.

Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове представя две главни цели:



  • По-широко използване на подходите на политиката за интегрирано развитие на градските райони;

  • Специално вниманието трябва да се отдели на необлагодетелстваните, изостанали зони/части в рамките на града.

Целите на тези два документа са релевантни на Стратегическа цел 2 – Приоритет 3 – специфична цел 3 и Стратегическа цел 4 – Приоритет 1, 2 и 3 от РПР на ЮИР.

  • Трансгранични стратегически документи

    • Стратегически план за действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море

Този документ представлява споразумение между шестте държави, граничещи с бреговете на Черно море (Република България, Грузия, Румъния, Руската Федерация, Република Турция и Украйна) с цел да действат в синхрон за подпомагане на продължителното възстановяване на Черно море. Документът дава кратък обзор на сегашното състояние на Черно море, най-вече въз основа на информацията от Трансграничния Диагностичен анализ (ЧМ ТДА) от 2007 г., като взема под внимание вече постигнатото от първия (1996 г.) Стратегически План за Действие за Опазване на Черно море /СПД ОЧМ/. Този СПД е съставен на база СПД ОЧМ, подписан през 1996 г. (актуализиран през 2002 г.), чрез преорганизиране на приоритетите и действията в това отношение, като се отчита вече постигнатото в региона и сегашното състояние на околната среда.

Стратегическа цел 1 Приоритет 3 – Специфична цел 5 и Стратегическа цел 3 – Приоритет 2 и 3 съответстват на заложените принципи в Стратегически план за действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море




  • Национални стратегически документи

    • Национална програма за развитие: България 2020

Тази програма представлява национален стратегически документ от най-висок ранг, формулиращ целите и приоритетите за развитието на България във всички сектори, имащи отношение към постигането на целите на Стратегията „Европа 2020”. Националната програма за развитие (НПР): България 2020 е интегриран документ, който показва връзката между приоритетите на Европейския съюз в контекста на Стратегията "Европа 2020" и националните приоритети на България. Тя осигурява основа за разработването на Споразумението за партньорство за кохезионната политика за периода 2014-2020 г. Стратегическият пакет съдържа три основни цели и осем приоритета.

Основните цели, които се поставят в НПР България 2020 са:



  • Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено образование;

  • Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението;

  • Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.

Приоритетите са:

  • Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила;

  • Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване;

  • Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал;

  • Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси;

  • Подкрепа за развитие на високопроизводителна индустриална база и модерна иновативна инфраструктура, стимулиране на иновативната активност и научните изследвания;

  • Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса;

  • Изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, подкрепа за повишаване на ресурсната ефективност и намаляване на енергийната зависимост;

  • Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.

Изпълнението на всеки приоритет включва реализацията на набор от многосекторни политики, фокусирани върху факторите на социално-икономически растеж в България. В своята същност те са насочени към генериране на балансиран икономически растеж, постигане на висока и качествена заетост, оптимално използване на ресурсите и ефективна грижа за околната среда, както и към повишаване благосъстоянието на българските граждани.

Четирите Стратегически цели на РПР на ЮИР са приложими с целите на Национална програма за развитие: България 2020.




    • Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022

Това е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Важна задача на Национална стратегия за регионално развитие на Република България е да зададе общата стратегическа платформа за подготовка на Регионалните планове за развитие и следващите документи на по-ниските териториални нива, като отчита целите и приоритетите на бъдещата кохезионна политика на ЕС и определя какъв ще бъде приносът на българските региони за нейната реализация.

Всяка една от заложените четири стратегически цели в РПР на ЮИР цели постигането на балансирано и устойчиво развитие на района.





    • Трети национален план за действие по изменение на климата 2013-2020

Документът е приет с Решение № 439 на Министерския съвет от 01.06.2012 г. Третият план за действие по изменение на климата предвижда конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове във всички сектори, като тези мерки са съобразени с политиката на страната в областта на изменението на климата и съответно с потенциала на националната икономика за редуциране на емисиите. Общият ефект от предвидените мерки ще гарантира изпълнение на поетите ангажименти и постигане на правно обвързващите за страната ни европейски цели.

Стратегически цели от РПР на ЮИР, имащи отношение към Третият национален план за действие по изменение на климата 2013-2020 са: Стратегическа цел 1 – Приоритет 3, Специфична цел 5 и 6 и Стратегическа цел 4 – Приоритет 1, Специфична цел 1.




    • Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор до 2015

Основната стратегическа цел на Националната стратегия за развитие и управление на водния сектор до 2015 г е: „Устойчиво ползване на водните ресурси за осигуряване на водоснабдяване за питейни нужди на населението и за икономиката в условията на басейново управление на трансграничните води и на глобалното изменение на климата, при гарантиране екологичната устойчивост на засегнатите водни системи и национални интереси, свързани с осигуряване необходимата по количество и качество вода за нуждите на сегашните и бъдещите поколения”.

Устойчивото ползване на водните ресурси ще се осигури чрез дейностите от РПР на ЮИР заложени в: Стратегическа цел 1 – Приоритет 1, Специфична цел 1, Приоритет 3, Специфична цел 1, 2 и 5; Стратегическа цел 3 – Приоритет 2 и 3 и Стратегическа цел 4 – приоритет 1, Специфична цел 1 и Приоритет 3.




    • Планове за управление на речните басейни

Плановете за управление на водите в Черноморски район и Източнобеломорски район са основен инструмент за управление на водите на басейнов принцип, както и за постигане на целите на Рамковата директива по водите 2000/60/ЕС (РДВ). Плановете за управление на речните басейни са първите планове изготвени от Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна и Басейнова дирекция за Източнобеломорски район с център Пловдив на основание на изискванията на Закона за водите и Рамковата директива по водите. Основната цел на Рамковата Директива за Водите е предотвратяване на влошаване на статуса на всички води и постигане на добро състояние до 2015 година, или най-късно към 2027 г. Директивата определя рамката за опазване и защита на всички води, като:

  • Насърчава устойчивото използване на водите, основаващо се на дългосрочна защита на водните ресурси;

  • Обединява управлението на повърхностните и подземните води;

  • Насърчава защитата и подобряването на водната среда чрез специални мерки за продължително намаляване на заустванията, емисиите и загубите на приоритетни вещества, както и спирането или постепенното прекратяване на заустванията, емисиите и загубите на приоритетни опасни вещества;

  • Гарантира продължително намаляване на замърсяването на подземните води и предотвратява тяхното по-нататъшно замърсяване;

  • Допринася за преодоляване ефектите от наводнения и засушавания.

Основна цел на ПУРБ на Басейнова дирекция за Черноморски район е всички води, включително крайбрежните морски води, както и свързаните с тях екосистеми, да достигнат „добро състояние” до 2015 г. Специфичните цели в Плана са свързани с предпазване от влошаване на състоянието и подобряване на състоянието на водите и водните екосистеми; осигуряване на устойчиво ползване на водите, намаляване на замърсяването и смекчаване на последствията от наводненията и засушаванията; изменение на климата.

Основната цел на ПУРБ за Източнобеломорски район е „Добро състояние на водите и свързаните с тях екосистеми до 2015 година.”

Стратегическа цел 1 – Приоритет 1, Специфична цел 1, Приоритет 3, Специфична цел 1, 2 и 5; Стратегическа цел 3 – Приоритет 2 и 3 и Стратегическа цел 4 – приоритет 1, Специфична цел 1 и Приоритет от РПР на ЮИР са от практическо значение за целите на Рамковата Директива за Водите.


    • Енергийна стратегия на Република България до 2020

Тази стратегия е основополагащия документ на националната енергийна политика на Р. България. Основните приоритети в стратегията могат да се сведат до следните пет направления:

  • Енергийна сигурност;

  • Намаляване на емисиите на парникови газове;

  • Увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в общото крайно потребление на енергия;

  • Повишаване на енергийната ефективност;

  • Независимо регулиран и конкурентен енергиен пазар.

Имащи връзка с Енегийната стратегия са следните стратегически цели от РПР на ЮИР: Стратегическа цел 1 – Приоритет 1, Специфична цел 4 и Приоритет 3, Специфична цел 6 и Стратегическа цел 4 – Приоритет 1, Специфична цел 1.



    • Националния план за действие за енергията от ВИ 2010-2020

Националният план обхваща периода 2010 - 2020 г. и включва цели за производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и енергия от възобновяеми източници (ВИ) в транспорта до 2020 г. За постигане на целите са предвидени подходящи политики и мерки за насърчаване производството на енергия от ВИ, при отчитане на въздействието от подобряване на енергийната ефективност и въвеждането на енергоефективни технологии.

Целите на плана ще се изпълнят с осъществяването на дейности заложени в Стратегическа цел 1 – Приоритет 1, Специфична цел 4 и Приоритет 3, Специфична цел 6 и Стратегическа цел 4 – Приоритет 1, Специфична цел 1 от РПР на ЮИР за периода 2014-2020 г.




    • Трети национален план за действие за енергийна ефективност 2013-2020

По настоящем, в сила е Втори национален план за действие за енергийна ефективност 2011 – 2013 г., приет с Протокол № 36.14 на Министерския съвет от 28.09.2011 г. Вторият национален план за действие по енергийна ефективност е разработен въз основа на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на Европейския парламент и Съветът на Европейския съюз. Вторият тригодишен план за действие по енергийна ефективност формулира междинна индикативна цел за периода 2011 – 2013 г., а именно спестяване на горива и енергии към 2013 г. в размер на 6 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление в обхвата на Директивата за периода 2001-2005 г. Тази цел възлиза на 4 860 GWh (418 ktoe) годишни спестявания на горива и енергии.

Изпълнението на Втория национален план за действие за енергийна ефективност трябва да допринесе за постигането на националната цел за енергийни спестявания, определена в Първия национален план за действие по енергийна ефективност. Националната цел, която следва да бъде постигната през 2016 г., възлиза на 7 291 GWh годишни спестявания или 627 ktoe/год и представлява 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г. (81024 GWh).

През 2013/2014 година предстои да се приеме Трети национален план за действие за енергийната ефективност с тригодишен период на действие. Целите и приоритетите най-вероятно ще бъдат повлияни от отчета на Втория национален план, тъй като се взема предвид постигнатия напредък.


    • Национална програма „Създаване на достъпна архитектурна среда”

Съществува нормативна база, необходима за създаване на материална база и условия за интегрирано обучение на децата и учениците със специални образователни потребности в системата на народната просвета.

В съответствие с изискванията на Закона за интеграция на хората с увреждания е необходимо във всяка сграда, използвана за нуждите на образователната система, да бъде изградена достъпна архитектурна среда. Социално включване и осигуряване на равен достъп до образование на децата и учениците със специални образователни потребности чрез изграждане на достъпна архитектурна среда като част от нужната подкрепа за тяхното общообразователно обучение.

Създаването на достъпна архитектурна среда ще се реализира чрез дейности в: Стратегическа цел 1 – Приоритет 2, Специфична цел 2; Стратегическа цел 2 – Приоритет 1, Специфична цел 1 и 3, Приоритет 3, Специфична цел 3 и Стратегическа цел 4 – Приоритет 1, Специфична цел 1 и Приоритет 3.



    • Стратегията за развитие на транспортната система на Република България до 2020

Стратегията очертава най-важните насоки за развитие на транспортната система в следващия десетгодишен период. Стратегическите цели на политиката в транспортния сектор са:

  • Постигане на икономическа ефективност;

  • Развитие на устойчив транспортен сектор;

  • Подобряване на регионалното и социално развитие и обвързаност.

Стратегическите приоритети на транспортния сектор са:

  • Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура;

  • Интегриране на българската транспортна система в европейската;

  • Прозрачни и хармонизирани условия за конкуренция на транспортния пазар. Осигуряване на добра бизнес среда;

  • Осигуряване на адекватно финансиране за функциониране и развитие на транспортния сектор. Ефективно усвояване на средствата от европейските фондове;

  • Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората;

  • Постигане на висока степен на безопасност и сигурност на транспорта;

  • Осигуряване на качествен и лесно достъпен транспорт във всички райони на страната;

  • Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт.

Целите и приоритетите на Транспортната стратегия за приложими за РПР на ЮИР и по-конкретно: Стратегическа цел 3 – Приоритет 1 и Стратегическа цел 4 – Приоритет 1, Специфична цел 1 и Приоритет 2, Специфична цел 1.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   45




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница