Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка

2.1.7Материални активи

• 
  Сграден фонд на обществената администрация;
  
• 
  Сграден жилищен фонд;
  
• 
  Паркове и детски площадки в градовете;
  
• 
  Инфраструктура за пешеходци и за хора с увреждания;
  
• 
  Инфраструктура за велосипедисти;
  
• 
  Градска улична мрежа;
  
• 
  Улично осветление;
  
• 
  Инфраструктура за предотвратяване на наводнения и свлачища в градовете;
  
• 
  Инфраструктура на съществуващите индустриални зони;
  
• 
  Спортна инфраструктура;
  
• 
  Културна инфраструктура;
  
• 
  Образователна инфраструктура;
  
• 
  Здравна инфраструктура;
  
• 
  Социална инфраструктура;
  
• 
  Инфраструктура за обществен транспорт;
  
• 
  Инфраструктура в градовете за екраниране от шум от транспорт.
  

Образователната инфраструктура на СЗР включва всички държавни и общински заведения за предучилищно, основно, средно и висше образование. Към учебната 2011/12 на територията на СЗР функционират 124 ясли и 303 детски градини. В сферата на основното и средното образование към същия период действат 295 общообразователни и специални училища, както и 16 училища за II-ра и 53 училища за III-та степен професионална квалификация. Висшето учебно заведение през учебната 2011/2012 година е само 1.

Към настоящия момент липсват актуални, официални и обществено достъпни данни за текущото състояние на образователната инфраструктура за СЗР. По данни от окончателния доклад „Средносрочна оценка на Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013“, към 31.12.2010 г., 29 обекта от образователната инфраструктура са били обновени със средства на оперативната програма, което е незначителна част от цялата образователна инфраструктура. В доклада не е посочено къде се намират тези обекти и съответно не може да се каже дали някои от тях попадат в СЗР. Не са налични по-актуални данни, които да показват постигнатия към 2012 г. напредък в обновяването на ясли, градини, училища и университети по Оперативна програма Регионално развитие (ОПРР) 2007-2013, както и по други схеми и програми. Самата ОПРР 2014-2020 също не съдържа конкретни количествени цели за % сгради от образователната инфраструктура, които се очаква да бъдат ремонтирани и в които да бъдат внедрени мерки за енергийна ефективност.

Може да се каже обаче, че като цяло образователната инфраструктура се отличава със застарял сграден и материален фонд. Ежегодно се налага излизането на училища в „дървена“ ваканция поради невъзможност за отопляването им, което се дължи както на недостиг на средства за гориво за отопление, така и на лошата енергийна ефективност на сградите. Наблюдава се известен напредък по отношение поставянето на съвременна енергоспестяваща дограма, но не така е по отношение на външната топлоизолация.

Към 2008 г. в СЗР е имало общо 56 специализирани институции, включващи:

• 
  Домове за стари хора;
  
• 
  Домове за деца или младежи с умствени увреждания;
  
• 
  Домове за възрастни хора с физически увреждания;
  
• 
  Домове за възрастни хора с умствени увреждания;
  
• 
  Домове за деца, лишени от родителски грижи.
  

Особено сериозно е положението по отношение на домовете за възрастни хора с психични заболявания. Наред с липсата на персонал, в по-голямата част от тях битовите условия са извън допустимите битови норми. Предвид липсата на частни институции с подобен род дейност и слабата вероятност от изграждане на такива предвид ниския материален статус на населението, особено важно е да се тази инфраструктура да бъде ремонтирана и обновена.

Към края на 2011 година в СЗР има 40 лечебни заведения за болнична помощ, 167 лечебни заведения за извънболнична болнична помощ и 20 други лечебни и здравни заведения. По данни на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България към 15.12.2011 г., на територията на Северозападен район по Оперативна програма „Регионално развитие” са регистрирани два проекта за „Ремонт, оборудване и модернизиране на УМБАЛ д-р Георги Странски, гр.Плевен” и „Ремонт, реконструкция, обновяване и оптимизиране на сградния фонд на МБАЛ, д-р Стамен Илиев АД, Монтана” на обща стойност 9 271 729 лева с бенефициент Министерство на здравеопазването.

Към 2011 година на територията на СЗР функционират 6 библиотеки, 7 театъра, 2 кина и 22 музея. Голяма част от библиотеките са в лошо положение, водещо до унищожаване на уникални книги и други предмети на културното ни наследство.

Сградният фонд на театрите като цяло се нуждае от ремонт и саниране. Поставянето на външна топлоизолация е силно ограничено, тъй като голяма част от тези сгради са паметници на културата и не подлежат на такъв тип интервенции.

В големите градове кината са почти изцяло частна собственост. Техният брой расте поради повишаването на броя на новооткрити търговски центрове (т. нар. молове).

В рамките на настоящия програмен период е бил направен ремонт на регионалния исторически музей на Плевен.

Липсват обаче актуални, официални и обществено достъпни данни за текущото състояние на цялата културна инфраструктура в СЗР.

Към 2011 г. в СЗР са преброени 508 644 жилища, от които 272 748 в градовете и 235 896 в селата. Тъй като липсват конкретни данни за СЗР, по-долу са посочени общи статистически данни за страната, които биха могли да дадат някаква индикация за стойностите и в СЗР:

• 
  Обитаваните сгради са около 66% от жилищния сграден фонд като в градовете относителният дял на обитаваните сгради е около 83%, а в селата - 67%.
  
• 
  Преобладаващата част от жилищните сгради в страната са едноетажни - около 57% от всички сгради. Двуетажните са около 37% и едва около 6 % от сградите са с 3 и повече етажа.
  
• 
  От всички жилищни сгради към 2011 г. около 45% са построени от тухли с гредоред, 34.3% - от тухли с бетонна плоча, 3.5% - от стоманобетон и панели и 16.6% - от друг материал. В градовете 47.2% от сградите са построени от тухли с бетонна плоча, 6.1% - от панели и стоманобетон. В селата 49.6% от сградите са от тухли с гредоред, а 26.6% са от тухли с бетонна плоча. Жилищните сгради, построени от дърво, камък или кирпич, са 22.0% от сградите в селата.
  
• 
  Отоплението на жилищата се извършва основно с дърва и въглища – около 54% от обитаваните жилища, с електричество се отопляват 29%, с парно или газ от централен източник - 17%.
  
• 
  По отношение на водоснабдеността и наличието на канализация в жилищата - данните показват, че в градовете делът на жилищата с водопровод и централна канализация е 92.4%. Водопровод в жилището, но без канализация имат 0.3% от градските жилища. В селата най-голям е делът на канализацията, свързана с попивна яма - 48.9% от жилищата с водопровод вътре в жилището и 52.5% от жилищата с водопровод извън жилището. Жилищата без водопровод и без канализация са 1.7% от всички жилища в градовете и 6.8% от жилищата в селата.