Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка



страница8/40
Дата14.01.2018
Размер6.79 Mb.
#45881
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   40

2.1.6Културно-историческо наследство


В Закона за културното наследство понятието „Културно наследство” се определя в чл. 2, ал. 1: ”Културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност”. Компонентите на културното наследство са обхванати в две основни групи: недвижимо културно наследство (НКН) с недвижими културни ценности (НКЦ) и движимо културно наследство (ДКН) с движими културни ценности (ДКЦ). Предмет на настоящата екологична оценка е НКН на територията на страната.

Опазването на културното наследство е базисно условие за устойчивото развитие на териториите и на човешкия фактор предвид неговите ценностни характеристики, неговото културно и познавателно значение за историческия процес на формирането и развитието на европейската цивилизация, и не на последно място, предвид неговия неразвит потенциал за устройство на територията и пространствата по стандартите на устойчивото развитие на средата за оказване на силно стимулиращо въздействие върху развитието на останалите функционални системи (обитаване, труд, отдих, комуникации, транспорт, и пр.) и за развитие на ефективен културен туризъм.

Общите характеристики на българското културно наследство, развило се в условията на специфичната му териториално-пространствена среда, са:


  • Голямо историческо разнообразие и многообразие на формите, развивали се в условията на протичане, на оценка и интегриране в обща ценностна рамка на мащабни и динамични регионални и световни културни процеси на обмен през всички епохи - от праисторията до днес;

  • Напластяване на културни пластове от различни исторически епохи на едно и също място, което е свидетелство за голяма устойчивост на процесите на урбанизиране на територията; за рационалност, икономичност и минимализиране на енергии и разходи на мултиплицирането му; за антропогенна устойчивост /топоними, антропоними и пр./ на мрежата от пътища, селища, местата на паметта и свещените топоси;

  • Голямо видово разнообразие – културни и исторически ландшафти; археология; култови средища, комплекси и сгради заедно с неотделимите от средата им художествени ценности; етнографски комплекси; инженерни и производствени съоръжения, комплекси и сгради; обществени сгради и комплекси; сгради и комплекси на обитаването; на градинско парковото изкуство; мемориалните зони, комплекси и монументи; урбанистични структури и др.;

  • Голямо ситуационно разнообразие: в урбанизирана среда; в неурбанизирана среда; природна среда; в акваторията;

  • Разнообразие според значението им за културата и историята на човечеството и нацията: от Листата на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство; от национално значение; от местно значение.

По регистъра на НКЦ в архивите към Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) общият брой на всички видове НКЦ е над 40 000, от които 13 500 са археологически. В България има 26 археологическите резервати и 7 архитектурни обекти в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство: Боянската църква, Скалните църкви край с. Иваново, Русенско; Казанлъшката тракийска гробница; номинираната гробница край с. Александрово, Хасковско; Мадарският конник; тракийската гробница в Свещари и Рилският манастир.

Археологическите НКЦ са сравнително равномерно разположени по територията на страната и в голямата си част са извън населените места. В Северозападен район – общо са 1 467 броя, от които в област Видин - 138, Монтана – 128, Враца – 91, Плевен -469 и Ловеч – 641.


2.1.7Материални активи


Материалните активи са компонент на антропогенната среда, който силно ще бъде засегнат от реализацията на РПР на СЗР. В рамките на РПР се очаква да бъдат повлияни следните видове инфраструктура:

  • Сграден фонд на обществената администрация;

  • Сграден жилищен фонд;

  • Паркове и детски площадки в градовете;

  • Инфраструктура за пешеходци и за хора с увреждания;

  • Инфраструктура за велосипедисти;

  • Градска улична мрежа;

  • Улично осветление;

  • Инфраструктура за предотвратяване на наводнения и свлачища в градовете;

  • Инфраструктура на съществуващите индустриални зони;

  • Спортна инфраструктура;

  • Културна инфраструктура;

  • Образователна инфраструктура;

  • Здравна инфраструктура;

  • Социална инфраструктура;

  • Инфраструктура за обществен транспорт;

  • Инфраструктура в градовете за екраниране от шум от транспорт.

От всичките тези видове инфраструктура, обществено достъпни и агрегирани данни за СЗР има само за образователната, здравната, социалната и културната инфраструктура, и за жилищния фонд. Затова само за тези видове инфраструктура в настоящата точка са представени обобщени данни за броя и състоянието им. Повечето от данните са от Националния статистически институт, а когато източникът е друг, той е изрично посочен.
Образователна инфраструктура

Образователната инфраструктура на СЗР включва всички държавни и общински заведения за предучилищно, основно, средно и висше образование. Към учебната 2011/12 на територията на СЗР функционират 124 ясли и 303 детски градини. В сферата на основното и средното образование към същия период действат 295 общообразователни и специални училища, както и 16 училища за II-ра и 53 училища за III-та степен професионална квалификация. Висшето учебно заведение през учебната 2011/2012 година е само 1.

Към настоящия момент липсват актуални, официални и обществено достъпни данни за текущото състояние на образователната инфраструктура за СЗР. По данни от окончателния доклад „Средносрочна оценка на Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013“, към 31.12.2010 г., 29 обекта от образователната инфраструктура са били обновени със средства на оперативната програма, което е незначителна част от цялата образователна инфраструктура. В доклада не е посочено къде се намират тези обекти и съответно не може да се каже дали някои от тях попадат в СЗР. Не са налични по-актуални данни, които да показват постигнатия към 2012 г. напредък в обновяването на ясли, градини, училища и университети по Оперативна програма Регионално развитие (ОПРР) 2007-2013, както и по други схеми и програми. Самата ОПРР 2014-2020 също не съдържа конкретни количествени цели за % сгради от образователната инфраструктура, които се очаква да бъдат ремонтирани и в които да бъдат внедрени мерки за енергийна ефективност.

Може да се каже обаче, че като цяло образователната инфраструктура се отличава със застарял сграден и материален фонд. Ежегодно се налага излизането на училища в „дървена“ ваканция поради невъзможност за отопляването им, което се дължи както на недостиг на средства за гориво за отопление, така и на лошата енергийна ефективност на сградите. Наблюдава се известен напредък по отношение поставянето на съвременна енергоспестяваща дограма, но не така е по отношение на външната топлоизолация.


Социална инфраструктура

Към 2008 г. в СЗР е имало общо 56 специализирани институции, включващи:



  • Домове за стари хора;

  • Домове за деца или младежи с умствени увреждания;

  • Домове за възрастни хора с физически увреждания;

  • Домове за възрастни хора с умствени увреждания;

  • Домове за деца, лишени от родителски грижи.

Макар да липсват конкретни, официални и актуални данни за състоянието на материалната база в този сектор, общоизвестен факт е, че в повечето такива институции то е изключително тежко. Незначителен брой заведения са подобрени или новоизградени с помощта на различни дарителски програми.

Особено сериозно е положението по отношение на домовете за възрастни хора с психични заболявания. Наред с липсата на персонал, в по-голямата част от тях битовите условия са извън допустимите битови норми. Предвид липсата на частни институции с подобен род дейност и слабата вероятност от изграждане на такива предвид ниския материален статус на населението, особено важно е да се тази инфраструктура да бъде ремонтирана и обновена.


Здравна инфраструктура

Към края на 2011 година в СЗР има 40 лечебни заведения за болнична помощ, 167 лечебни заведения за извънболнична болнична помощ и 20 други лечебни и здравни заведения. По данни на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България към 15.12.2011 г., на територията на Северозападен район по Оперативна програма „Регионално развитие” са регистрирани два проекта за „Ремонт, оборудване и модернизиране на УМБАЛ д-р Георги Странски, гр.Плевен” и „Ремонт, реконструкция, обновяване и оптимизиране на сградния фонд на МБАЛ, д-р Стамен Илиев АД, Монтана” на обща стойност 9 271 729 лева с бенефициент Министерство на здравеопазването.


Културна инфраструктура

Към 2011 година на територията на СЗР функционират 6 библиотеки, 7 театъра, 2 кина и 22 музея. Голяма част от библиотеките са в лошо положение, водещо до унищожаване на уникални книги и други предмети на културното ни наследство.

Сградният фонд на театрите като цяло се нуждае от ремонт и саниране. Поставянето на външна топлоизолация е силно ограничено, тъй като голяма част от тези сгради са паметници на културата и не подлежат на такъв тип интервенции.

В големите градове кината са почти изцяло частна собственост. Техният брой расте поради повишаването на броя на новооткрити търговски центрове (т. нар. молове).

В рамките на настоящия програмен период е бил направен ремонт на регионалния исторически музей на Плевен.

Липсват обаче актуални, официални и обществено достъпни данни за текущото състояние на цялата културна инфраструктура в СЗР.


Жилищен фонд

Към 2011 г. в СЗР са преброени 508 644 жилища, от които 272 748 в градовете и 235 896 в селата. Тъй като липсват конкретни данни за СЗР, по-долу са посочени общи статистически данни за страната, които биха могли да дадат някаква индикация за стойностите и в СЗР:



  • Обитаваните сгради са около 66% от жилищния сграден фонд като в градовете относителният дял на обитаваните сгради е около 83%, а в селата - 67%.

  • Преобладаващата част от жилищните сгради в страната са едноетажни - около 57% от всички сгради. Двуетажните са около 37% и едва около 6 % от сградите са с 3 и повече етажа.

  • От всички жилищни сгради към 2011 г. около 45% са построени от тухли с гредоред, 34.3% - от тухли с бетонна плоча, 3.5% - от стоманобетон и панели и 16.6% - от друг материал. В градовете 47.2% от сградите са построени от тухли с бетонна плоча, 6.1% - от панели и стоманобетон. В селата 49.6% от сградите са от тухли с гредоред, а 26.6% са от тухли с бетонна плоча. Жилищните сгради, построени от дърво, камък или кирпич, са 22.0% от сградите в селата.

  • Отоплението на жилищата се извършва основно с дърва и въглища – около 54% от обитаваните жилища, с електричество се отопляват 29%, с парно или газ от централен източник - 17%.

  • По отношение на водоснабдеността и наличието на канализация в жилищата - данните показват, че в градовете делът на жилищата с водопровод и централна канализация е 92.4%. Водопровод в жилището, но без канализация имат 0.3% от градските жилища. В селата най-голям е делът на канализацията, свързана с попивна яма - 48.9% от жилищата с водопровод вътре в жилището и 52.5% от жилищата с водопровод извън жилището. Жилищата без водопровод и без канализация са 1.7% от всички жилища в градовете и 6.8% от жилищата в селата.

От всички жилища в страната 2.6% са държавна или общинска собственост, 96.9 % са частна собственост на физически лица и 0.4% са частна собственост на юридически лица. От жилищата държавна и общинска собственост 25.5 % имат енергоспестяваща дограма и едва 10% имат външна изолация. При жилищата, собственост на физически лица, 35.4 % имат енергоспестяваща дограма и отново скромните 16.4% имат външна изолация. За жилищата, притежание на юридически лица, тези стойности са съответно 32.2 % и 44.8%.



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница