Обща оценка на необходимите ресурси за постигане целите на стратегията

5.Обща оценка на необходимите ресурси за постигане целите на стратегията

Общата експертна оценка на ресурсите за постигане на целите на регионалното развитие в национален мащаб, залегнали в НСРР, обхваща основните източници за публично финансиране на регионалното развитие:

• 
  национално финансиране (републикански, общински бюджети, както и финансови ресурси от други източници – публични фондове, държавни и общински предприятия, фондации, асоциации, сдружения и др.);
  
• 
  средства от фондове на ЕС;
  
• 
  средства от международни финансови институции;
  

Финансовите разчети са изготвени по начин, който гарантира, че средствата за сметка на централния бюджет и на другите обществени фондове са в рамките на параметрите по годишния закон за държавния бюджет за съответната година и на определените с решение на МС разходни тавани по тригодишната бюджетна прогноза.

Приоритет/ финансов инструмент	Обща оценка	Обществен сектор							Други финансови инструменти
		Участие на Европейския съюз			Национално обществено участие
		Общо	ЕФРР	Принос на други фондове на ЕС	Общо	Централен бюджет	Местни бюджети	Други обществени фондове и предприятия (FLAG, ПУДООС)
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10
П 1.1 Активизиране на специфичния потенциал на регионалните и местните икономики.	962	765	765		197	135	27	35
П 1.2 Развитие на устойчиви форми на туризъм.	615	493	493		122	87	17	18
П 1.3 Развитие на инфраструктурата за опазване на ОС.	5 328	3 800	1 250	2 5509	1 528	700	78	75010
П 2.1 Подобряване на достъпа до образователни, здравни, социални и културни услуги, спортна инфраструктура.	1 008	803	803		205	142	28	35
П 2.2 Подкрепа на трудовата географска мобилност.	51,5	42,5	42,5		9	7,5	1,5
П 2.3 Развитие на капацитета.	408	337	337		71	59	12
П 3.1 Развитие на трансграничното сътрудничество.	412	340	340		72	60	12
П 3.2 Развитие на междурегионално и транснационално сътрудничество.	160	136	136		24	24
П 4.1 Интегрирано устойчиво градско развитие.	3 060	2 422,5	2 295	127,511	637,5	427,5	86	124
П 4.2 Подобряване на свързаността на районите.	3 746	3 145	1 045,5	2 099,512	601	565		36
П 4.3 Подобряване качеството на живот в селските райони.	661	510		51013	151	90	51	10
Общо ЕСФ	164	139		139	25	25
Общо ЕФМДР	280	210		210	70	70
Общо ЕИБ, ЕБВР, инструменти за финансов инженеринг (по примера на JESSICA, JEREMIE, JASPERS)	942								942
ОБЩО	17797,5	13 143	7 507	5 636	3 712,5	2 392	312,5	1 008	942

При изчисленията на индикативния ресурс за постигане целите на НСРР като база е взета обща прогнозна финансова рамка от 20,1 млрд. лв. за България по политиката на сближаване в ЕС за новия програмен период 2014-2020 г. Финансовата рамка на средствата от общия бюджет на ЕС по кохезионната политика за България ще бъде уточнена и приета на един по-късен етап по съответния ред. Изчисленията за финансирането от фондовете на ЕС и републиканския бюджет са направени на база нива на съфинансиране, представени в предложенията на Европейската комисия за нови регламенти на структурните инструменти на ЕС (октомври 2011 г.). Разходите, финансирани от общините, са прогнозирани на основата на данни за капиталови разходи в общинските бюджети за 2011 и 2012 г. (Източник Министерство на финансите). Средствата от други национални публични фондове и предприятия (по примера на Фонд ФЛАГ и ПУДООС) са представени, като е използван досегашния им опит за предоставяне на средства за преки инвестиции в проекти за развитие или под формата на кредити и мостово финансиране с краткосрочен характер. Подобен подход e използван и за прогнозиране на ресурсите, които могат да бъдат предоставени по линия на международни финансови институции (ЕИБ, ЕБВР) в средносрочен до дългосрочен план, включително чрез специализирани инструменти за финансов инженеринг в рамките на ЕС по примера на JASPERS, JEREMIE, JESSICA.

Разпределението на необходимите ресурси за постигане на целите и приоритетите на НСРР по райони от ниво 2 за периода до 2020 г. се базира на обективния подход, като се отчита броя на населението на територията на съответния район (по данни от 2011 г.). Този подход се допълва от принципа на солидарността и концентрацията на средства за най-необлагодетелстваните райони, като повече средства трябва да бъдат заделени за районите, изпитващи сериозни затруднения за преструктуриране на регионалните икономики, адаптиране към промените и преодоляване на последиците от глобалната финансова и икономическа криза. Както вече беше отбелязано в анализа, между районите от ниво 2 в България се отчитат значителни диспропорции. Така например, по показателя БВП на глава от населението (НСИ, 2009 г.) три от районите - Северозападен, Северен централен и Южен централен, значително изостават от останалите райони, като относителните им стойности по показателя представляват съответно 61,9, 66 и 69 на сто от средното за страната. С най-висок относителен дял на БВП на човек е Югозападният район – 173,3 на сто над средното ниво, като след него се нареждат с близки стойности Югоизточния (80,4 на сто) и Североизточния район (80,3 на сто). Следвайки използвания в ЕС критерий за подпомагане на по-слабо развитите райони, дефиниран с относителен праг от 75% от средното ниво на БВП на глава от населението, може да се приеме, че три от районите в България към момента попадат под този праг - СЗР, СЦР и ЮЦР. Следователно преобладаваща част от ресурсите за регионално развитие трябва да бъде заделена за подпомагане на тези райони.