Специфични насоки за разработване на регионални планове за развитие на районите от ниво 2

7.2.Специфични насоки за разработване на регионални планове за развитие на районите от ниво 2

Промените в политиката за градско развитие ще даде шанс на много български градове, останали извън обхвата на безвъзмездната помощ по Оперативна програма Регионално развитие за изработване на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, за проекти в областта на устойчивото градско развитие, базирани на иновативни идеи в градските пространства. Използването на градската платформа на примера на програма URBACT чрез пренасянето на добрите практики ще спомогне за повишаване капацитета на местните власти в управлението на градовете.

Отварянето на Европейските групи за териториално сътрудничество и към други райони, които не са част от ЕС, ще създаде условия за реализиране на инициативи със съседните страни в ЮИ, СЗ и ЮЗ район, където липсата на финансиране е ограничило възможностите за валоризиране на интересни идеи, изпълними само на основата на кооперирането.

По-голямата прецизност и конкретика в определянето на инвестиционните приоритети в развитието на районите от ниво 2, точното разписване на тематичните цели, индикаторите за мониторинг, контрол и изпълнение, трябва да улеснят задачите пред българското правителство до 2013 година, когато за подписването на предвидения договор за партньорство ще трябва да се определи размера на нуждите на страната, да се дефинират националните приоритети, да се предложи програмата за национални реформи и да се посочи ясно постигането на националните цели, свързани със стратегия “Европа 2020”. В тези договори, освен тематичните приоритети и инвестиционните цели, ще трябва да се определят и условията, при които ще се осъществява финансирането от Структурните и Кохезионния фондове, на основата на единни финансови правила.

Всичко това подсказва, че регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 също ще имат много по-важна и отговорна задача да подадат нужната информация за този документ, превеждайки приоритетите на Стратегия “Европа 2020”, през Националната програма за реформи 2012-2020 г., Националната програма “България 2020” и Националната стратегия за регионално развитие до договора с ЕС.

Национален контекст

В НСРР на Р. България за периода 2012 – 2022 е отделено специално внимание на неформалните райони, най-важните от които са Дунавското и Черноморското крайбрежие. Това се налага поради ориентацията на ЕС към политика на интегрирано управление на крайбрежни зони и речни басейни, която с глобалните промени в климата, става все по-належащо да бъде приложена във всички страни, споделящи общи водни басейни и течения. При разработване на плановете за четирите района от ниво 2, граничещи с р. Дунав и с Черно море ще се вземат под внимание най-важните постановки от подписаните важни политически декларации и конвенции, от Програмата за опазване на околната среда на Черноморското крайбрежие на Световна банка, UNDP и UNEP (2003), от Дунавската стратегия на ЕС за региона на река Дунав и от Морската политика на ЕС, както и от документите, разработени и приети на местно равнище от МРРБ и МОСВ, от басейновите дирекции, от местните власти и от местни асоциации.

Фокусирането върху Дунавското пространство ще се осъществява в определени зони от двете страни на реката, между които Видин – Калафат, Козлодуй – Оряхово – Бекет, Свищов – Никопол – Търну Магуреле, Разград – Русе – Гюргево – Букурещ, но това следва да се осъществява чрез равнопоставеност на пространственото сближаване и икономическите и социални аспекти на кохезията.

Интегрираното управление на черноморското крайбрежие, което се разглежда като мост с регионите по река Дунав ще се базира на секторното партньорство, което е приоритет на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество. То обединява дейностите на територията и в акваторията, инициативите за устойчиво развитие на енергетиката, туризма, науката и технологиите, транспорта и сигурността. в осъщественият по програма PHARE проект Plan Coast – Пространствено планиране при интегрирано управление на крайбрежните зони.

Като междинен планов документ от по-висок ранг, регионалните планове за развитие трябва да осъществят връзката между поредицата от документи за регионално развитие и тези, изготвени по силата на природозащитното законодателство, и устройството на територията. Подобен подход е необходим както за хоризонталното обвързване на инвестиционните приоритети в различните секторни програми, така и за обвързването на последните с националното и регионалното пространство.

Подготвеният "Съвместен документ за пространствено развитие на държавите от Вишеградската четворка, България и Румъния" също ще определи някои от стратегическите насоки за развитието на СЗ, СЦ, СИ и ЮИ райони на планиране, базирайки се на определените оси и полюси на развитие.

Постигането на целите за икономическо сближаване чрез интелигентен растеж, наука и иновации, повишена конкуретоспособност, предприемачеството, МСП и формиране на клъстери, на регионално равнище ще се осъществява посредством интерпретиране на заложените насоки в няколко важни документа. В тази група на актуални стратегически документа влизат Националната стратегия за развитие на научни изследвания 2020, Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия в България (2007 – 2013 г.), Националната стратегия за промоция на производството на биологични плодове и зеленчуци в България, Националната програма за рибарството и аквакултурите (2007 – 2013), Националната енергийна стратегия 2020 В България клъстерни структури в различни сектори на икономиката са формализирали координационните си звена и са заявили, че иновациите, трансфера на технологии и ноу-хау са сред основните им задачи. Иновационни стратегии на основата на интеррегионалното и трансграничното сътрудничество също са факт и са в съответствие с приоритетите на Националната стратегия за насърчаване на развитието на клъстерите за периода 2007 – 2013 г.

Регионален контекст

В регионален контекст са систематизирани специфичните насоки за разработване на регионалните планове за развитие за периода 2014 – 2020 г. Съгласно Закона за регионалното развитие районите от ниво 2 не представляват административно-териториални единици и имат специфични условия и потенциали за развитие.

Северозападен район

Северозападният район в момента е най-слабо развитият район от ниво 2 в страната. Поставен е в групата райони в Европа с най-силна зависимост от заплахите от демографския спад (на последно място в ЕС), глобализацията, климатичните промени и енергийната зависимост. Поради ниския старт, въпреки прогнозираното абсолютно нарастване, прогнозните стойности на показателите за развитие остават под средното за страната. Като прогноза до 2020 година се предвижда нивото на заетост на населението от 20 – 64 г. да достигне 72% при 76% средно за страната, а инвестициите в научна и развойна дейност да достигнат 0.5% от БВП при 1.5% за страната. Намаляването на броя на хората, живеещи под прага на бедността ще бъде 11%, при 16 % средно за страната.

Карта 29: Териториално-урбанистична структура на Северозападен район

За да се компенсират негативните процеси и изоставането на района, се предвиждат приоритетни публични намеси в следните сфери, като се отчитат приоритетите на Дунавската стратегия и собствените потенциали за развитие на района:

• 
  Транспортна инфраструктура – Модернизиране съставната инфраструктура на Трансевропейски транспортен коридор № 4. Завършване на моста на р. Дунав при Видин – Калафат и изграждане на трети мост при Оряхово – Бекет, както и изграждане на мост Никопол- Турну Магуреле. Подобряване на съществуващите пристанища и фериботни комплекси във Видин, Лом, Оряхово, Сомовит и НикополРазвитие на мултимодални транспортни системи и комбинирани превози. Пълноценно използване на водния ресурс на река Дунав, както и на нейния транспортен и енергиен потенциал, имащи важно значение за икономическото развитие на района и страната. Подобряване на транспортния достъп до главните транспортни направления чрез реконструкция и модернизация на второкласни и третокласни пътища и пътища от общинската пътна мрежа и постигане значително намаляване на времето за придвижване. Това от своя страна ще разшири полето на действие на регионалните центрове, предлагащи услуги с определено качество.
  
• 
  Опазване на околната среда – Намаляване риска от замърсяване и подобряване на екологичната инфраструктура. Подобряване на водоснабдителни и канализационни системи в т. ч. изграждане на нови и разширяване на съществуващи пречиствателни съоръжения. Депониране, обезвреждане и рециклиране на битови и промишлени отпадъци и рекултивация на замърсени територии. Опазване на биологичното разнообразие и защитените зони.
  
• 
  Бизнес инфраструктура – модернизиране и развитие и технологично обновление. Създаване на иновационни и адаптирани „клъстери“, бизнес мрежи и индустриални/ бизнес зони. Насърчаване на инвестициите и стимулиране на публично-частното партньорство като възможност за реализиране на инвестиционни проекти. Вложения в производство и услуги с по-висока добавена стойност.
  
• 
  Висше и средно специално образование – създаване на висше учебно заведение и/или специализирано професионално учебно заведение в северозападния край, по-конкретно във Видин, чрез което да се задържат млади хора в района и да се осигурява тяхната професионална реализация.
  
• 
  Природно и културно наследство, вкл. биоразнообразие, туризъм – Подобряване на туристическото предлагане и развитие на разнообразни туристически продукти и услуги. Използване на уникалните дадености и ресурси на района като Белоградчишките скали, пещерата “Магура”, Националния парк “Централен Балкан”, античен град „Улпия Ескус“ при с.Гиген, община Гулянци, археологията, минералните води, винарството и др. рекреационни ресурси за развиване на културен, екологичен, селски, ловен туризъм, спа туризъм и др. Достъпност за недвижимите паметници на културата и прилежаща инфраструктура, която би позволила недвижимите културни ценности да бъдат социализирани и включени в туристически дейности.
  
• 
  Развитие на културната сфера – Прилагане на мерки, свързани с въздействие върху културната инфраструктура – обновяване на сградния фонд и подобряване на енергийната ефективност на театри, кина, опери, музеи, галерии, концертни зали, библиотеки, читалища, развитие на читалищата като средища за иницииране на местен бизнес и иновационни практики.
  
• 
  Териториално развитие и сближаване. Разширяване на трансграничното, междурегионално и транснационално сътрудничество. Създаване на по-добри условия за комуникация със страните от Централна и Западна Европа. Използване на потенциала за сближаване в развитието на урбанизациония ареал на Видин и Калафат. Интегриране на регионалната икономика към европейския пазар. Стимулиране на градския център с регионално значение – град Плевен, за да попадне в категорията на градове-центрове с национално значение (FUA) наред с Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, както и център-дубльор на Плевен – гр. Видин, предвид неговото периферно местоположение и откриващи се възможности за трансгранично сближаване по коридор № 4.
  
• 
  Човешки ресурси и публични услуги – подобряване на човешките ресурси чрез инвестиции в човешки капитал. Укрепване на капацитета на институции и организации от региона за подобряване на предоставяне на публичните услуги;
  
• 
  Информационно-комуникационни технологии. Въвеждане на широколентов достъп до интернет в публичните институции, предприятията и домакинствата, в т.ч. в малките градове.
  

Таблица 11: Показатели за изпълнение на НСРР за Северозападен район

	КЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ - ИЗХОДНИ СТОЙНОСТИ	БГ	СЗ
1	БВП/човек - лева	9007	5576
2	Дял на БВП на човек от средната стойност на ЕС 27 - 2008 г.	44%	28%
3	Безработица - 2010г.	10,3%	11,1%
	ПРИНОС КЪМ СТРАТЕГИЯ „ЕВРОПА 2020” - ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ КЪМ 2020 г., ИЗХОДНИ СТОЙНОСТИ 2009/2010	БГ	СЗ 2009/2010	СЗ 2020
1	Заетост на населението на възраст 20-64 г.	76,0%	63,1%	72,0%
2	Инвестиции в научно-изслед. и развойна д-ст (НИРД) - % от БВП	1,5%	0,2%	0,5%
3	Цели „20/20/20” по отношение на климата/енергията:
	-          съкращаване на емисиите на СО2	-		-
	-          дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление	16,0%		16%
	-          повишаване на енергийната ефективност	25,0%		25,0%
4	Намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до:	11,0%	17,2%	12,0%
	Нарастване на дела на висшистите на 30-34 г.	36,0%	22,0%	35,0%
5	Намаляване на хората под прага на бедност с:	16,0%		11,0%

Северен централен район

Северният централен район, е следващият район след СЗ район по основните показатели за социално-икономическо развитие. Както и СЗ район, средносрочната перспектива до 2020 г. за регионите в Европа го поставя сред силно уязвимите пред предизвикателствата на глобализацията, демографските, климатичните и екологичните промени.

Карта 30: Териториално-урбанистична структура на Северен централен район



Целевите стойности на показателите, свързани с приоритетите на Стратегия “Европа 2020” към края на периода, се прогнозира да бъдат близки до тези в СЗ район. Равнището на заетост на населението в трудоспособна възраст се прогнозира да достигне 72% при 76% за страната, намаляването на преждевременно напусналите училище да спадне на 12% при 11% за страната, нарастването на дела на висшистите да достигне 34% при 36% за страната. Близки по характер и тематика ще бъдат и приоритетите за района. Те ще бъдат свързани с Дунавската стратегия, като се отчитат потенциалите за развитие и се предвиждат приоритетни публични намеси в следните сфери:

• 
  Транспортна инфраструктура – Развитие на потенциала за превръщане на транспорта в ключов сектор на икономиката на района. Развитие на Общоевропейски транспортни коридори № 7 и № 9 и коридора ТРАСЕКА като част от европейската транспортна мрежа. Изграждане на интермодален терминал в Русе. Подобряване на пристанищната инфраструктура в Свищов, Tутракан и Силистра, развитие на двете товарни пристанища в Русе за поемане на международните товари. Реконструкция и модернизация на съществуващия мост Русе – Гюргево, изграждане на четвърти мост на р. Дунав „Силистра – Кълъраш”. Изграждане на скоростен път „Русе – Велико Търново – Маказа” и тунел под прохода „Шипка”, скоростен път „Русе–Разград–Шумен” и автомагистрала Хемус, реконструкция и модернизация на първокласен път Силистра – Шумен. Развитие на международното летище Горна Оряховица и утвърждаване на водещата му роля за развитието на района в социално и икономическо отношение. Развитие на летище Щръклево като гражданско летище за национални цели. Развитие на железопътния транспорт. Пълноценно реализиране на възможностите за интермодален транспорт по въздух, вода и суша.
  
• 
  Газификация и ВЕИ – разширяване и изграждане на нови газопреносни мрежи и използване на потенциала на региона за изграждане на инсталации за производство на енергия от възообновяеми енергийни източници. Изграждане на газопровод „Русе – Гюргево”.
  
• 
  Икономика на знанието – увеличаване скоростта и устойчивостта на икономическото развитие на района, постигане на качествени характеристики на икономическата динамика, повишаване на инвестиционната привлекателност на района. Изграждане на подходяща бизнес инфраструктура за стимулиране инвестициите и технологичното обновление, изграждане и обновяване на зони за растеж (бизнес, индустриални, транспортни и логистични центрове и инкубатори) и създаване на клъстерни форми. Създаване на центрове за иновации в Русе, Велико Търново и Габрово.
  
• 
  Жизнена среда – реконструкция, рехабилитация и подобряване на материално-техническата база на образователни, социални, здравни и културни институции, осигуряване на подходящи условия за придвижване и достъп на лица в неравностойно положение, прилагане на мерки за енергийна ефективност и подобряване на градския транспорт. Въвеждане на широколентов достъп до интернет в публичните институции, предприятията и домакинствата.
  
• 
  Социален капитал - Адаптиране на политиките и системите за образование, обучение и заетост към пазара на труда. Създаване на възможности за обвързване на науката с образованието и бизнеса.
  
• 
  Териториално развитие и сближаване - Разширяване на трансграничното, междурегионално и транснационално сътрудничество – създаване на по-добри условия за комуникация със страните от Централна и Западна Европа и Румъния и интегриране на регионалната икономика към европейския пазар. Използване на потенциалните перспективи на Русе за трансгранично коопериране в еврорегион Русе – Гюргево.
  
• 
  Опазване на околната среда – Канализационни системи и пречиствателни станции за отпадъчни води, нови водохващания и модернизация и рехабилитация на водоснабдителната мрежа и на съществуващи пречиствателни съоръжения за питейни води. Оптимизиране на системата за сметосъбиране и изграждане на съоръжения за преработка на строителни, производствени и твърди битови отпадъци (ТБО) и изграждане на регионални депа за тяхното депониране, отговарящи на съвременните изисквания. Укрепване на свлачищните участъци по Дунавския бряг и защита от наводнения в области Русе, Велико Търново и Силистра.
  
• 
  Природно и културно наследство, туризъм – Валоризиране на богатото природно и културно наследство и активизиране на богатите природни и антропогеннни туристически ресурси в отделните области на района – Велико Търновска, Габровска, Русенска, Разградска, Силистренска. Обвързване на рекреационно-туристическите зони и ландшафти чрез културни и туристически маршрути.
  

Таблица 12: Показатели за изпълнение на НСРР за Северен централен район

	КЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ - ИЗХОДНИ СТОЙНОСТИ	БГ	СЦ
1	БВП/човек - лева	9007	5942
2	Дял на БВП на човек от средната стойност на ЕС 27 - 2008 г.	44%	30%
3	Безработица - 2010г.	10,3%	11,5%
	ПРИНОС КЪМ СТРАТЕГИЯ „ЕВРОПА 2020” - ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ КЪМ 2020 г., ИЗХОДНИ СТОЙНОСТИ 2009/2010	БГ 2020	СЦ 2009/2010	СЦ 2020
1	Заетост на населението на възраст 20-64 г.	76,0%	62,9%	72,0%
2	Инвестиции в научно-изслед. и развойна д-ст (НИРД) - % от БВП	1,5%	0,1%	0,8%
3	Цели „20/20/20” по отношение на климата/енергията:
	-          съкращаване на емисиите на СО2	-		-
	-          дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление	16,0%		11%
	-          повишаване на енергийната ефективност	25,0%		20,0%
4	Намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до:	11,0%	17,9%	12,0%
	Нарастване на дела на висшистите на 30-34 г.	36,0%	20,9%	34,0%
5	Намаляване на хората под прага на бедност с:	16,0%		14,0%

Североизточен район

Североизточният район има добри потенциали за бъдещо социално-икономическо развитие. Характерно е, че на него се пада най-големият относителен дял в постигането на целите на Стратегия Европа 2020 по отношение на ВЕИ в крайното енергийно потребление (18%) и намаляването на енергийната интензивност на БВП с 54% при средно 50% за страната. Приоритетите за постигане на целите на регионалното развитие ще бъдат обвързани с интегрираната морска политика и консолидираните приоритети на програмата за Черноморския регион. Те са насочени към използване на потенциалите за развитие в следните сфери:

Карта 31: Териториално-урбанистична структура на Североизточен район

• 
  Транспортна инфраструктура – Развитие на пътната и ж.п. инфраструктура на европейските транспортни коридори и създаване на подходящи условия за успешното включване на Пристанище Варна в нарастващия товарооборот в Черно море и утвърждаването му като основен логистичен и дистрибуторен център за връзка между Общоевропейските транспортни коридори VII, VIII, ІХ и ТРАСЕКА. Изграждане на АМ „Черно море” и извеждане на транзитния автомобилен трафик по-далече от чувствителната крайбрежна територия, курортните селища и комплекси по брега. Изграждане и възстановяване на регионалните пътища, което гарантира бъдещо развитие, както и спиране на обезлюдяването, намаляване на безработицата, създаване на нови източници на доходи и заетост.
  
• 
  ВЕИ – Използване на потенциала на района за изграждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, особено на ветрогенератори в крайбрежните територии. Постигането на по-екологична икономика не би следвало да означава само създаване на нови иновативни производства, но и постигане на по-голяма производителност чрез ограничаване изчерпването на ресурсите, насърчаване и преориентиране на регионалната икономика към енергоефективни продукти и системи.
  
• 
  Иновации и научно-технологично развитие – Внедряване на системи за управление на качеството, стимулиране на екологично чисти и енергоспестяващи производства, стимулиране на продуктови и технологични иновации. Създаване на привлекателна бизнес среда чрез изграждане на подходяща бизнес инфраструктура, създаване и развитие на клъстери и инвестиционен маркетинг. Въвеждане на широколентов достъп до интернет в публичните институции, предприятията и домакинствата.
  
• 
  Природно и културно наследство, туризъм – Повишаване на туристическия интерес и развитие на разнообразни туристически продукти и услуги не само със сезонен характер – морски, яхтен, културен, екологичен, аграрен, приключенски, селски, ловен и религиозен туризъм, спа и др. Преодоляване на сезонността на морския рекреативен туризъм и осигуряване на целогодишна натовареност на туристическата база, вследствие уникалните културно-исторически паметници, историко-архитектурните комплекси и природни дадености. Развитие на туризъм във вътрешността на района. Развитие на рибарството и аквакултурите. Подобряване на координацията и качеството на управление на превенцията на риска, целяща опазването на природната среда, живота и здравето на хората и развитието на туризма и маркетинга на дестинациите в устойчива и сигурна околна среда.
  
• 
  Териториално развитие и сближаване – Разширяване на трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество. Създаване на по-добри условия за комуникация със страните от Централна и Западна Европа и Азия и интегриране на регионалната икономика към европейския пазар. Районът има потенциал да се развива като източен портал на ЕС, добре обвързан с АМ „Черно море”. Варна е град с национално/ транснационално значение според европейската класификация на урбанистични ядра (FUA) и ще играе ролята на “европейска порта”. Варна има потенциали да попадне в бъдеще в категорията на градове с общоевропейско значение (MEGA);
  
• 
  Качество на живот – Подобряване достъпа до образование и обучение с ново качество и насърчаване на заетостта. Подобряване на човешките ресурси чрез инвестиции в човешки капитал, модернизация на материално-техническата база и подобряване гъвкавостта на пазара на труда. Използване на високата степен на изграденост на социалната инфраструктура и концентрация на висши училища като иновативен потенциал за регионалната икономика – обвързване на науката с образованието и бизнеса.
  
• 
  Развитие на информационно-комуникационните технологии – Въвеждане на широколентов достъп до интернет в публичните институции, предприятията и домакинствата.
  
• 
  Опазване на околната среда – Обновление на обществения транспорт и изграждане на системи, осигуряващи по-висока степен на сигурност, намаляване на шумозамърсяването и подобряване качеството на въздуха в градовете. Изграждане и разширяване на пречиствателни съоръжения за отпадни и питейни води, канализационни и водоснабдителни мрежи. Депониране, обезвреждане и рециклиране на битови и промишлени отпадъци и рекултивация на замърсени територии. Защита от ерозионни и свлачищни процеси, предпазване от наводнения и мониторингови системи за опазване на околната среда, прилагане принципите на Интегрирано управление на крайбрежни зони (ИУКЗ).
  
  
  

Таблица 13: Показатели за изпълнение на НСРР за Североизточен район

	КЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ - ИЗХОДНИ СТОЙНОСТИ	БГ	СИ
1	БВП/човек - лева	9007	7231
2	Дял на БВП на човек от средната стойност на ЕС 27 - 2008 г.	44%	37%
3	Безработица - 2010г.	10,3%	14,6%
	ПРИНОС КЪМ СТРАТЕГИЯ „ЕВРОПА 2020” - ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ КЪМ 2020 г., ИЗХОДНИ СТОЙНОСТИ 2009/2010	БГ 2020	СИ 2009/2010	СИ 2020
1	Заетост на населението на възраст 20-64 г.	76,0%	63,9%	74,0%
2	Инвестиции в научно-изслед. и развойна д-ст (НИРД) - % от БВП	1,5%	0,3%	2,0%
3	Цели „20/20/20” по отношение на климата/енергията:
	-          съкращаване на емисиите на СО2	-		-
	-          дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление	16,0%		18%
	-          повишаване на енергийната ефективност	25,0%		27,0%
4	Намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до:	11,0%	18,7%	14,0%
	Нарастване на дела на висшистите на 30-34 г.	36,0%	26,6%	36,0%
5	Намаляване на хората под прага на бедност с:	16,0%		17,0%

Югоизточен район

Югоизточният район има потенциал за по-добро развитие и това се потвърждава от прогнозните разчети за 2020 г. Прогнозира се заетостта на населението от 20 – 64 г. да нарасне до 75%, инвестициите в НИРД да достигнат 1.5%, намаляването на дяла на напусналите преждевременно училище да спадне до 14%. Приоритетите за постигане на целите на регионалното развитие са аналогични на тези за СИ район и са обвързани с интегрираната морска политика, консолидираните приоритети на програмата за Черноморския регион и отчитат потенциалите за развитие в следните сфери:


Карта 32: Териториално-урбанистична структура на Югоизточен район

• 
  Транспортна инфраструктура – Развитие на европейските транспортни коридори, пътна и ж.п. инфраструктура, международното пристанище в Бургас и другите пристанища, международното летище в Бургас с всички съвременни обекти – специализирани терминали, логистични центрове и др. Изграждане на АМ „Черно море” и пълноценно реализиране на възможностите за интермодален транспорт по въздух, море и суша, което ще подпомогне развитие на бизнеса и на морския туризъм. Изграждане на участъците от двете автомагистрали „Тракия” и „Черно море”, което ще създаде условия за по-пълно и ефективно използване на местния потенциал за развитие. Реконструкция на пътищата в южната част на района.
  
• 
  Опазване на околната среда – преодоляване последиците от прекомерното и хаотично застрояване на Черноморското крайбрежие – подобряване техническото състояние на ВиК инфраструктурата, укрепване на свлачища и предпазване на черноморския бряг от абразия. Ефективна система за управление на отпадъците, рекултивация на замърсени терени, обновяване на градската среда и осъществяване на мерки за енергийна ефективност и използване на ВЕИ.
  
• 
  Природно и културно наследство, туризъм – Преодоляване на сезонността на морския рекреативен туризъм и осигуряване на целогодишна натовареност на туристическата база, създаване на благоприятни условия за разнообразяване на туристическото предлагане чрез социализация и валоризация на недвижимите културни ценности и природни обекти и уникалните дадености и ресурси като ПП Странджа, археологията, винарството и традициите в земеделието, рибарството и аквакултурите, морската и минералната вода, морската сол, лугата и лечебната кал и др. Формиране на регионален туристически продукт и неговото популяризиране в национален и международен аспект.
  
• 
  Развитие на културната сфера – Прилагане на мерки, свързани с въздействие върху културната инфраструктура - обновяване на сградния фонд и подобряване на енергийната ефективност на театри, кина, опери, музеи, галерии, концертни зали, библиотеки, читалища, развитие на читалищата като средища за иницииране на местен бизнес и иновационни практики.
  
• 
  Териториално развитие и сближаване – Разширяване на трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество – създаване на по-добри условия за комуникация със страните от Централна и Западна Европа, Азия. Районът има потенциал да се развива като източен портал на ЕС – развитието на Транс-Европейския транспортен коридор № 8 и неговото продължение на изток, където прераства в ТРАСЕКА (Транспортен коридор Европа-Кавказ-Азия) е възможност за овладяването на развиващите се бъдещи пазари на източния бряг.
  
• 
  Икономическа среда – Развитие на диверсифицирана икономика, способна да подобри гъвкавостта и адаптивността на местната икономика спрямо протичащите процеси в глобалната икономика. Насърчаване и развитие на МСП, клъстери и бизнес мрежи, които ще въздействат на конкурентноспособността, като се повиши продуктивността на местните компании, ще се увеличи темпът на техническо обновление и иновации и ще се стимулира създаването на нови бизнес активности.
  
• 
  Социална среда – Повишаване на качеството, обхвата и достъпността на социални, културни и образователни услуги. Обновяване на материално-техническата база и модернизация на оборудването на социални, образователни и културни институции; повишаване на професионалната квалификация и адаптивността на заетите; подобряване на достъпа и интегрирането на групи в неравностойно положение;
  
• 
  Потенциал за развитие на ВЕИ – Развитие на ветроенергетиката и използване на възможности за използване на слънчевата енергия за производство на електроенергия.
  
• 
  Развитие на информационно-комуникационните технологии – Въвеждане на широколентов достъп до интернет в публичните институции, предприятията и домакинствата.
  

Таблица 14: Показатели за изпълнение на НСРР за Югоизточен район

	КЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ - ИЗХОДНИ СТОЙНОСТИ	БГ	ЮИ
1	БВП/човек - лева	9007	7238
2	Дял на БВП на човек от средната стойност на ЕС 27 - 2008 г.	44%	36%
3	Безработица - 2010г.	10,3%	10,7%
	ПРИНОС КЪМ СТРАТЕГИЯ „ЕВРОПА 2020” - ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ КЪМ 2020 г., ИЗХОДНИ СТОЙНОСТИ 2009/2010	БГ 2020	ЮИ 2009/2010	ЮИ 2020
1	Заетост на населението на възраст 20-64 г.	76,0%	64,4%	75,0%
2	Инвестиции в научно-изслед. и развойна д-ст (НИРД) - % от БВП	1,5%	0,2%	1,5%
3	Цели „20/20/20” по отношение на климата/енергията:
	-          съкращаване на емисиите на СО2	-		-
	-          дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление	16,0%		16%
	-          повишаване на енергийната ефективност	25,0%		25,0%
4	Намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до:	11,0%	18,5%	14,0%
	Нарастване на дела на висшистите на 30-34 г.	36,0%	19,9%	32,0%
5	Намаляване на хората под прага на бедност с:	16,0%		16,0%

Южен централен район

Южният централен район е уникален по своето разположение с пресичането на важни транспортни коридори, осъществяващи връзката между Европа и Азия. Районът се характеризира с балансираното разпределение на ресурсите – плодородни земеделски земи, териториални ареали, богати на недвижими културни ценности, важни биокоридори, осъществяващи връзките между зашитените зони от НЕМ Натура 2000, значителен горски фонд и планински участъци с потенциал за развитие на зимни спортове и отдих, предпланински зони с традиционно земеползване – овощни насаждения и лозови масиви, разнообразие от населени места по отношение на големина, характер, производствения профил, културни традиции и ценности, включително и такива със световно значение.

Тези потенциали се потвърждават с прогнозните разчети за 2020 г. За инвестиции в научно-изследователската и развойна дейност за района се предвиждат 1.8% от БВП при среден за страната 1.5%. Районът ще има съществен принос и по отношение на използването на ВЕИ и повишаване на енергийната ефективност. А стойността на заетото население на възраст 20 – 64 г. ще бъде 77%, което ще е над средното за страната.

За да се постигнат тези резултати, при отчитане на потенциалите за развитие и за намаляване на негативните процеси се предвиждат приоритетни публични намеси в следните сфери:

Карта 33: Териториално-урбанистична структура на Южен централен район

• 
  Икономика – Създаване на клъстери и развитие и внедряване на иновациите и технологично обновление на средствата за производство. Създаване и усвояване на иновации и широко въвеждане на информационните и комуникационни технологии, както в производствения, така и в публичния сектор. Повишаване на достъпа и изграждане на регионална и местна бизнес инфраструктура – създаване на нови или развитие на съществуващите бизнес, индустриални и технологични паркове в големите промишлени центрове: Пловдив, Димитровград, Кърджали, Пазарджик, Панагюрище, Хасково, Раковски и др.
  
• 
  Природно и културно наследство, туризъм –
  
• 
  Изключителното богатство и разнообразие на природни забележителности, недвижимите културни ценности, минералните води, териториите на национален парк “Централен Балкан”, на Родопите, археологическият комплекс „Перперикон” и тракийското светилище при с. Татул, Старосел, Калофер, Хисаря и др. определят богатото съдържание на туристическия продукт на района.”;
  
  
  
• 
  Транспортна инфраструктура – Развитие на европейските транспортни коридори № 4, № 8 и № 9 като част от европейската транспортна мрежа. Доизграждане на АМ „Марица” и АМ “Тракия”. Изграждането на т.н. „Южна хоризонтала” по направлението Петрич – Бургас през територията на Родопите. Развитие на железопътната инфраструктура и използване на международно летище Пловдив. Тези мерки ще направят района достъпен и привлекателен за разполагане на бизнес, за нарастване на чуждестранните инвестиции и за развитието на туризма.
  
• 
  Териториално развитие и сближаване – Разширяване на трансграничното сътрудничество с Гърция и Турция, както и транснационално сътрудничество чрез създаване на по-добри условия за комуникация със страните от Централна и Западна Европа и Азия. Районът има потенциал да се развива като портал към Южните Балкани и Азия. Изграждане на индустриални и бизнес зони.
  
• 
  Социална инфраструктура – Развитие на базата за висше образование и НИРД, програмите за устройване на млади квалифицирани кадри. Обвързване на науката и висшето образование с бизнеса. Пълноценно използване на системи за професионално обучение и квалификация. Прилагане на мерки, свързани с въздействие върху културната инфраструктура – обновяване на сградния фонд и подобряване на енергийната ефективност на театри, кина, опери, музеи, галерии, концертни зали, библиотеки, читалища, развитие на читалищата като средища за иницииране на местен бизнес и иновационни практики. Развитие на информационно-комуникационните технологии – въвеждане на широколентов достъп до интернет в публичните институции, предприятията и домакинствата.
  
• 
  Опазване на околната среда – Подобряване на екологичната инфраструктура –ниската степен на пречистване на водите (отпадни и питейни), амортизираната водопроводна система и проблемите с водоснабдяването и преработването на отпадъците са характерни черти, които се явяват пречка за осигуряване на качествена жизнена среда и водят до намаляване на инвестиционната атрактивност на района. Предпазване от природни рискове – наводнения, свлачищни процеси, горски пожари в т.ч. с трансграничен характер. Рационално използване потенциала на района по отношение на възобновяемите източници на енергия.
  

Таблица 15: Показатели за изпълнение на НСРР за Южен централен район

	КЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ - ИЗХОДНИ СТОЙНОСТИ	БГ	ЮЦ
1	БВП/човек - лева	9007	6217
2	Дял на БВП на човек от средната стойност на ЕС 27 - 2008 г.	44%	30%
3	Безработица - 2010г.	10,3%	11,5%
	ПРИНОС КЪМ СТРАТЕГИЯ „ЕВРОПА 2020” - ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ КЪМ 2020 г., ИЗХОДНИ СТОЙНОСТИ 2009/2010	БГ 2020	ЮЦ 2009/2010	ЮЦ 2020
1	Заетост на населението на възраст 20-64 г.	76,0%	65,4%	77,0%
2	Инвестиции в научно-изслед. и развойна д-ст (НИРД) - % от БВП	1,5%	0,2%	1,8%
3	Цели „20/20/20” по отношение на климата/енергията:
	-          съкращаване на емисиите на СО2	-		-
	-          дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление	16,0%		21%
	-          повишаване на енергийната ефективност	25,0%		30,0%
4	Намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до:	11,0%	16,5%	10,5%
	Нарастване на дела на висшистите на 30-34 г.	36,0%	19,2%	29,0%
5	Намаляване на хората под прага на бедност с:	16,0%		18,0%

Югозападен район

Югозападният район е най-развитият български район от ниво 2 и остава с най-високи показатели при постигане на целите от стратегия “Европа 2020”. Заетостта на населението в трудоспособна възраст тук се прогнозира да бъде най-висока – 80%, при средно 76% за страната, до 50% ще се увеличи дяла на висшистите до 2020 г., при слредно 36% за страната, намаляването на броя на хората, живеещи под прага на бедността с 20%, при средно 16% за страната също ще бъде най-значително.

За да се постигнат тези резултати, при отчитане на потенциалите за развитие и за намаляване на негативните процеси се предвиждат приоритетни публични намеси в следните сфери:

• 
  Транспортна инфраструктура - Развитие на европейските транспортни коридори – № 4, № 8 и № 10, които определят района като ключов транспортен център на Балканите. Развитие на железопътния и пътния транспорт за компенсиране неравномерната им гъстота в района и използване на международно летище София за активното развитие на туризма.
  
• 
  Природно и културно наследство, туризъм – Повишаване на туристическия интерес и развитие на туристическия сектор (културен, планински, балнеоложки, спа, екологичен, спортен, аграрен, ловен, конгресен туризъм), благодарение на уникалния потенциал на съхранената и атрактивна природна среда с наличие на множество защитени територии, богато биоразнообразие и много богато културно наследство.
  
  
  

Карта 34: Териториално-урбанистична структура на Югозападен район

• 
  Развитие на културната сфера – Прилагане на мерки, свързани с въздействие върху културната инфраструктура - обновяване на сградния фонд и подобряване на енергийната ефективност на театри, кина, опери, музеи, галерии, концертни зали, библиотеки, читалища, развитие на читалищата като средища за иницииране на местен бизнес и иновационни практики.
  
• 
  Териториално развитие и сближаване – Подобряване на трансграничните, транснационалните и междурегионалните контакти за развитие на съвместни инициативи и проекти. Използване на потенциала на столицата като най-значим административен, образователен, културен, лечебен и спортен център в страната.
  
• 
  Развитие на базата за висше образование и НИРД, програмите за устройване на млади квалифицирани кадри – Използване на високата степен на изграденост на социалната инфраструктура и концентрация на висши училища и изследователски центрове като иновативен потенциал за регионалната икономика – обвързване на науката и висшето образование с бизнеса.
  
• 
  ВЕИ – развитие на ветроенергетиката и използване на възможности за използване на водната и слънчевата енергия за производство на електроенергия.
  
• 
  Развитие на информационно-комуникационните технологии – Въвеждане на широколентов достъп до интернет в публичните институции, предприятията и домакинствата.
  
• 
  Опазване на околната среда– Опазване на биологичното разнообразие и защитените зони, подобряване на качеството на атмосферния въздух и на водите. Разрешаване на проблема с липсата на инсталации и съоръжения за преработка на отпадъци .
  
  
  

Таблица 16: Показатели за изпълнение на НСРР за Югозападен район

	КЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ - ИЗХОДНИ СТОЙНОСТИ	БГ	ЮЗ
1	БВП/човек - лева	9007	15610
2	Дял на БВП на човек от средната стойност на ЕС 27 - 2008 г.	44%	73%
3	Безработица - 2010г.	10,3%	6,8%
	ПРИНОС КЪМ СТРАТЕГИЯ „ЕВРОПА 2020” - ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ КЪМ 2020 г., ИЗХОДНИ СТОЙНОСТИ 2009/2010	БГ 2020	ЮЗ 2009/2010	ЮЗ 2020
1	Заетост на населението на възраст 20-64 г.	76,0%	73,4%	80,0%
2	Инвестиции в научно-изслед. и развойна д-ст (НИРД) - % от БВП	1,5%	0,9%	2,5%
3	Цели „20/20/20” по отношение на климата/енергията:
	-          съкращаване на емисиите на СО2	-		-
	-          дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление	16,0%		17%
	-          повишаване на енергийната ефективност	25,0%		26,0%
4	Намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до:	11,0%	4,3%	3,5%
	Нарастване на дела на висшистите на 30-34 г.	36,0%	41,0%	50,0%
5	Намаляване на хората под прага на бедност с:	16,0%		20,0%

Плановете за регионално развитие на шестте района от ниво 2 ще бъдат разработени в периода 2012 – 2013 година и следва да бъдат приети от Министерския съвет в срок една година преди началото на периода на тяхното действие. Те ще интегрират предвижданията на секторните политики, като ще търсят най-благоприятните им териториални измерения. Съдържанието им, определено в ЗРР, следва да бъде разширено с анализи, прогнози и предвиждания за териториалното и урбанистично развитие, в отговор на залегналите в новите европейски документи принципи и подходи, изискващи засилване на териториалните измерения на сближаването. В предварителната оценка следва да бъдат интегрирани оценката на социално-икономическото въздействие и резултатите от екологичната оценка. През целия процес на разработване, съгласуване, актуализиране и изпълнение на регионалните планове, те ще бъдат съпътствани както от обществени обсъждания, така и от експертни консултации при осигурени публичност и прозрачност на действията.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 3.23 Mb.

Сподели с приятели: