Министерство на регионалното развитие и благоустройството софия 2012

4.2. Стратегическа платформа и рамка

• 
  Въпреки 6-годишното прилагане на регионални планове за развитие и усвояването на предоставената помощ от структурни фондове на ЕС чрез пакета от оперативни програми за България, изпълнявани в периода 2007-2013 г., различията/ неравенствата между районите и вътре в районите се увеличават;
  
• 
  Югозападният район се откроява пред останалите райони с по-динамичните темпове на социално и икономическо развитие и привличане на значителен дял от инвестициите в страната, като през последните десет години тази разлика се засилва. Този район наближава средното европейско равнище и показва възможности да премине в категорията на преходните региони с БВП на човек над 75% от средното на ЕС;
  
• 
  Северозападният район е на другия полюс и заема последното място по почти всички основни показатели за развитие. Останалите райони и особено Северният централен са по-близо по показатели до Северозападния отколкото до Югозападния район;
  
• 
  Според комплексна оценка⁷ по набор от показатели, които покриват до голяма степен индикаторите на Стратегия “Европа 2020”, българските райони се подреждат по следния начин според техния “индекс на развитие”: СЗ район – 2.0, СЦ район – 2.0, СИ район – 2.4, ЮИ район 2.2, ЮЦ район – 2.2, ЮЗ район – 5.5;
  
• 
  Много силно са изразени констатираните отпреди различия/ неравенства вътре в районите (между областите и общините). Тази констатация изисква да се обърне сериозно внимание на този проблем и той да попадне във фокуса на целите на НСРР с оглед да бъде търсено смекчаване на тези неравенства;
  
• 
  Състоянието и развитието на районите е в пряка зависимост от състоянието и развитието на мрежата на големите и средно големите градове в страната и това дава основание на регионалната стратегия и политика да отчита в по-голяма степен възприетия дългосрочен модел за териториално-урбанистичното развитие;
  
• 
  Необходимо е да се отчете ролята на малките градове в селските райони, които са единствен градски център и където се концентрират публичните услуги и услугите за бизнеса;
  
• 
  Значимостта на столицата като национален „двигател” на икономически растеж се засилва. София остава и национален фокус на администрация, търговия, специализирани услуги, спортна и културна инфраструктура. Тя има важна функция като международен център- административен, транспортен, културен, туристически, образователен и индустриален в Югоизточна Европа и на Балканите, което неминуемо рефлектира върху цялостното развитие на Югозападния район и особено на транспортната му система;
  
• 
  Ключовата роля на големите градове – балансьори на столицата – Пловдив, Бургас и особено на Варна като морска столица и източна граница на ЕС, трябва да се използва ефикасно за водене на политиката на регионално развитие;
  
• 
  Важността и на другите големи градове като центрове на растеж в шестте района ще се засилва чрез свързването им в мрежа и вливане на нови импулси за интегриран подход в обновяването и развитието на градовете;
  
• 
  Равномерното разположение на средните и малките градове в националната територия е добра възможност за използване и засилване на техния потенциал с оглед организиращата им роля за периферните изоставащи територии и за ефективна подкрепа на общините в критично състояние (районите за целенасочена подкрепа);
  
• 
  Неформалните райони със специфичните им характеристики, проблеми и потенциали – Дунавски район, Черноморски район, гранични планински райони по вътрешната и външната граница на ЕС са сериозно предизвикателство и ориентираните към тях международни проекти в областта на териториалното сътрудничество и сближаване са шанс за ускоряване на процесите на регионално развитие и сближаване;
  
• 
  Прогнозираната уязвимост на българските райони от идентифицираните основни предизвикателства⁸ утвърждава необходимостта от целенасочена политика за превантивно предотвратяване на очакваните негативни последици.
  

• 
  интелигентен растеж – икономика на знания и иновации;
  
• 
  устойчив растеж – нисковъглеродна икономика, ВЕИ, конкурентоспособност чрез ефективно използване на ресурсите, добра бизнес среда за МСП и активно предприемачество;
  
• 
  приобщаващ растеж – паралелно развитие и на традиционна икономика с висока заетост на нискоквалифицирана работна ръка, буфер срещу бедността, средство за социално и териториално сближаване;
  
  
  

• 
  Полицентрично и балансирано териториално развитие (иновативни мрежи между градовете);
  
• 
  Интегрирано развитие – в градовете, в селските и в специфичните/неформални райони (излизане от границите на градовете в техните „зони на активно влияние”, внимание към селските райони с уникалните им черти, периферните райони, ефикасно използване на ресурсите, опазване на земята, заздравяване на връзките град – село);
  
• 
  Териториална интеграция в граничните и транснационални региони (трансгранично коопериране – особено по външните граници на ЕС);
  
• 
  Конкурентоспособност на регионите чрез силни местни икономики (местни продукти и пазари, привлекателна бизнес среда, силни общини);
  
• 
  Подобрена обвързаност между индивиди, общини и предприятия (децентрализация, нисковъглеродна местна икономика, достъпност от градските центрове към периферията);
  
• 
  Управление и обвързване на природните и културни ценности на регионите (защитени територии – зелени инфраструктурни мрежи на всички нива, управление на културното и природното наследство.
  

• 
  цел 1: „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20 – 64 г.”
  
• 
  цел 2: - повишаване дела на разходите за научно-изследователска и развойна дейност до 1.5% от БВП;
  
• 
  цел 3: „Достигане на 16% дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25%”
  
• 
  цел 4: „Намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система до 11% и повишаване на дела на 30 – 34 годишните със завършено висше образование – 36%”.
  
• 
  цел 5: „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души” (с 16%).
  

• 
  Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила;
  
• 
  Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване;
  
• 
  Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал;
  
• 
  Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси;
  
• 
  Подкрепа за развитие на високопроизводителна индустриална база и модерна иновативна инфраструктура, стимулиране на иновативната активност и научните изследвания;
  
• 
  Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса;
  
• 
  Изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, подкрепа за повишаване на ресурсната ефективност и намаляване на енергийната зависимост;
  
• 
  Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.
  
  
  

Приоритет 3 е насочен към реализиране потенциала на българските райони и превръщането им в привлекателно място за живеене и бизнес със съхранена природа и уникални културни паметници и традиции. Приоритетните дейности предвиждат повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика, опазване и съхранение на околната среда, подобряване на транспортната свързаност, изграждане на техническата инфраструктура във водния сектор, развитие на широколентова инфраструктура в населените места, вкл. и за селските райони, стимулиране развитието на устойчиви форми на туризъм и популяризиране на културните и природни ценности, развитие на капацитета за стратегическо планиране на регионалните и местни власти и подобряване на регионалното управление. Залага се на използването на местния потенциал, както и на развитието на европейското териториално сътрудничество, като възможност за повишаване качеството на живот и преодоляване на проблемите в периферните и в изостаналите райони в страната.

Отчитайки изводите от актуалния регионален анализ и постановките на рамковите стратегически документи, може да определим характера, същността и съдържанието на НСРР за периода 2012 – 2022 г. :

• 
  НСРР следва да се разглежда не като секторна стратегия, а като интегрирана стратегия за развитие, която отчита териториалните аспекти- специфични особености и потенциали за развитие на регионите на страната, като дава териториална насоченост на секторните стратегии и политики. Националните цели за развитие, дефинирани в Националната програма „България 2020”, ще се реализират чрез секторните стратегии и Националната стратегия за регионално развитие, която дава стратегическа платформа за реализация на приоритет 3 „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал“;
  
• 
  НСРР следва да се развива като стратегия, която отчита пространствените перспективи за развитие на страната и регионите й, определени със стратегическите документи за пространствено развитие на национално и регионално ниво;
  
• 
  НСРР интегрира в процеса на стратегическо планиране на регионално и местно ниво целите и приоритетите на Стратегията Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и е ориентирана към посрещане на основните предизвикателства на съвремието; НСРР развива в национален план постановките на “Териториалния дневен ред на ЕС 2020” за постигане на полицентрично и балансирано териториално развитие, за насърчаване на интегрираното развитие на градовете, за подкрепа на селските и специфичните райони, за постигане на териториална интеграция в граничните и транснационални региони, за осигуряване на конкурентоспособност на районите чрез силни местни икономики, за подобряване на териториалната обвързаност и за внимание към екологичните, ландшафтните и културните ценности на районите;
  
• 
  НСРР акцентира и залага на използване на потенциала на силно урбанизираните територии за генериране на растеж и заетост, както и за стимулиране развитието на съседните на градовете територии – „градовете да подпомагат зоните си на влияние”;
  
• 
  НСРР е насочена към развитие, което води до засилване на вътрешната кохезия и смекчаване на допуснатите дисбаланси и неравенства в икономически, социален и териториален план;
  
• 
  НСРР е насочена към развитието и укрепването на полицентричен модел на развитие на териториално-урбанистичната структура, който ще спомага за балансирано и устойчиво социално-икономическо развитие;
  
• 
  НСРР следва да определя по-равномерно териториално разположение на потенциала за създаване, разпространение и внедряване на иновации и на научно-изследователската и развойната дейност;
  
• 
  НСРР трябва да се допълва от секторните стратегии за осигуряване на адекватна транспортна и ИК мрежа в подкрепа на конкурентоспособността и балансираното развитие на районите;
  
• 
  НСРР е насочена да стимулира обновяването и доизграждането на инфраструктурните мрежи с грижа за преодоляване на съществуващите проблеми за предоставяне на съответните публични услуги в районите от ниво 2;
  
• 
  НСРР спомага за постигане на ефективност на действията по защита и рационално ползване на природните ресурси и богатото културно наследство на районите, което да даде принос към регионалното развитие и да се превърне в своеобразна тяхна емблема/ символ;
  
• 
  НСРР е ориентирана към прилагането на реализуеми взаимосвързани действия в отговор на рисковете, породени от климатичните промени;
  
• 
  НСРР насочена към анализирането на проблемите и формулирането на цели за повишаване на институционалния капацитет за управление на развитието на национално, регионално и местно ниво.
  

НСРР ще акцентира върху активизиране на собствения потенциал за развитие на районите от ниво 2. Фокусирането върху вътрешните потенциали за развитие не изключва външната помощ. Бариерите пред развитието на българските райони не биха могли да се преодолеят без значима външна помощ и инвестиции. Тази подкрепа трябва да се насочи към засилване на вътрешните потенциали и фактори за развитие. Подпомогнати отвън, тези потенциали трябва да се превърнат в конкурентни предимства и сфери на самостоятелни процеси на развитие със стратегически измерения.

НСРР запазва стремежа за подкрепа на конкурентоспособността във всички региони – както в изоставащите, така и в изпреварващия ги Югозападен район. Широко използван е и механизмът за разпространение на „енергия за развитие”, генерирана в големите градски центрове, към зоните им на влияние и към изостаналите селски райони. Към общините с най-голяма потребност от целенасочено подпомагане, се предвижда да се прилага допълнително насочване на ресурси, за да се създадат необходимите условия за преодоляване на съществуващите диспропорции в развитието.

НСРР обръща внимание на функционалните връзки и отношения между центровете на развитие и прилежащите им територии, както и върху интегрираното прилагане на инструментите за развитие.

3. 
   
   Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
   attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
   attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
   attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
   attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
   attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
   attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
   attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г
   
   
   
   Изтегляне 3.23 Mb.
   
   Сподели с приятели: